Битката срещу ИД ще бъде трудна и дълга

| от |

Парижката антитерористична конференция не предложи нищо ново. Стига вече приказки, време е за действие срещу „Ислямска държава“! Ще има достатъчно време за изследване на причините, твърди в коментара си Бернд Ригерт от Дойче веле.

Френският президент Франсоа Оланд свика в Париж конференция срещу терористичната организация „Ислямска държава“ (ИД). Общо 26 държави се включиха, но само една изпрати държавния си глава – Ирак. Останалите участници в конференцията бяха представени от външните си министри.

Преди няколко седмици Оланд беше обещал голяма среща на върха на държавните и правителствени ръководители. От това не излезе нищо. Може би защото вече съществува международна коалиция срещу безскрупулната терористична организация. На конференцията в Париж тя бе само потвърдена още веднъж. САЩ вече бяха организирали всичко, което френският президент само още веднъж преповтори. На срещата на върха на НАТО в Уелс преди десет дни американският президент Обама се погрижи за създаването на коалиция на желаещите от западните държави. Франсоа Оланд също беше в Уелс. Но френският президент е доста отслабен във вътрешнополитически план и затова искаше да блесне още въднъж.

Нищо ново

По време на совалките си в региона през последните дни американският държавен секретар Джон Кери привлече към сравнително крехката коалиция общо десет арабски държави. Няма лошо в това, държавите от коалицията да се срещнат още въднъж, но на антитерористичната конференция в Париж не бяха направени никакви нови обещания по същество. Великобритания и Франция само посочиха, че могат да се включат във въздушните удари на САЩ срещу позиции на „Ислямска държава“, а арабските държави повториха позицията си, че отдавна е трябвало да бъдат спрени източниците за финансиране на терористите. Голяма част от средствата за тях сега идват от Саудитска Арабия, Катар, Кувейт и ОАЕ. Германия и други държави предлагат доставки на оръжие за кюрдските бойци, които се бият срещу отрядите на ИД, както и да помагат при обучението им. Налага се също и да бъде възпрепятствано терористите да извършват сделки с петрол.

Въздушните удари и въоръжаването на кюрдите обаче не са достатъчни за унищожаването на „Ислямска държава“, за което настоява британският премиер Дейвид Камерън. По данни на ЦРУ, отрядите на терористите наброяват 30 хиляди души. Те обаче провеждат операциите си не само в пустинята, а са се настанили и в редица селища. „Ислямска държава“ не може да бъде победена само с удари от въздуха, които неминуемо ще бъдат свързани с безброй жертви сред цивилното население. В крайна сметка ще трябва да се намесят и сухопътни части, за да бъдат обезоръжени терористите.

Дали обаче има кандидати да участват в подобен сценарий? – Целите, формулирани в Париж, са скромни и разводнени. „Терористите трябва да бъдат отблъснати“, се казва в общата декларация. Но накъде – към Сирия, Турция или Ливан? Въздушните удари вероятно могат да ограничат по-нататъшното разрастване на терористичните банди. Но нищо повече. Участниците в антитерористичната конференция искат да се придържат към международното право, за разлика от войната в Ирак през 2003 година, когато САЩ и техните съюзници нахлуха без мандат от ООН. Коалицията обаче не може да получи мандат без съгласието на Китай и Русия. С оглед на украинската криза е трудно да повярваме, че Москва може да бъде убедена да подкрепи усилията. И тъй като времето е решаващ фактор, САЩ и техните съюзници ще бъдат принудени да бомбардират позициите на терористите в Сирия и без мандат от ООН. Борбата срещу терора, който бързо може да се пренесе от Ирак и Сирия в Европа и САЩ, бързо би се превърнала в обща задача на НАТО, ЕС и ОССЕ.

Стига приказки!

Само че когато стане напечено, тези международни институции изобщо не са единни. Нито НАТО, нито ЕС успяват да прокарат една обща линия. В Париж пристигнаха единични представители на тези организации.

Тайните служби изхождат от презумпцията, че в Европа вече има 2 000 обучени спящи терористи, които само чакат удобен момент за нападения. Тоест опасността е реална. И то най-вече за големите страни-членки на НАТО и ЕС – Франция, Великобритания и Германия. Един обучен от милициите на „Ислямска държава“ французин вече застреля четирима души в Белгия. Крайно време е европейските страни да си сътрудничат, да не отвръщат поглед както в миналото и да вярват, че САЩ сами ще се справят. Още по-малко пък те могат да се крият зад аргумента, че с войната в Ирак от 2003 година САЩ са предизвикали сегашния хаос в региона и са допринесли за засилването на влиянието на терористичните милиции. Защото от 2006 година насам останалият свят безучастно наблюдава как в Ирак се формира ислямистка терористична организация. Тази организация често сменяше името си преди да се превърне в заплахата, която представлява днес.

Натискът расте

„Ислямска държава“ и нейните предшественици избиха брутално стотици цивилни граждани през последните години. Европа обаче стоеше безучастна. Едва след обсадата на хиляди бежанци в Ирак и обезглавяването на трима западни заложници, политиците излязоха от летаргията. Междувременно натискът се засили до степен, че американският президент Обама е принуден да прибегне до използването на военна сила – противно на първоначалните си намерения. Натискът принуждава германското правителство да започне да доставя оръжие в един кризисен район, което се срлучва за първи път, и води до свикването на международни конференции като тази в Париж. Този натиск обаче трябва да доведе и дотам, че коалицията на желаещите да ни освободи от терористичната заплаха на ИД. Защото дотук обявените средства не са достатъчни да се справят със задачата.

 
 

Звезди от киното, изкушени от телевизията

| от chronicle.bg |

В последните години сериалите показаха, че малкият екран е достатъчно голям за всяка световна звезда, стига да се основават върху добър сценарий и качествена режисура. Затова и в последните години мнозина се насочиха към телевизията.

Когато видяхме в сериала „Истински детектив” Матю Макконъхи, това беше изненада – носителят на „Оскар” беше слязъл от нивото на големия екран, за да се снима в телевизията. Оказа се, че това е добър ход, който впоследствие мнозина негови колеги повториха.

В епохата, в която всеки може да гледа каквото си поиска дори на телефон, това да бъдеш близо до аудиторията е по-важно от всякога.

Предлагаме ви да видите в галерията ни големите актьори, носители на редица награди за ролите си в киното, осмелили се да дадат шанс на телевизията. Като бонус включваме и трима големи режисьори, изкушени от малкия екран.

 
 

Една ябълка на ден…

| от |

Едно време на софийските психоаналитични семинари идваха големи имена от лаканианската школа във Франция. Неистово умни хора изнасяха лекции от трибуната, докато една шепа жадни за знания студенти и формиращи се аналитици стояха и ги слушаха. На всеки семинар обаче неизбежно се случваше нещо интересно. Горе-долу по средата пристигаше една жена с раница и по пет торби във всяка ръка, сядаше най-отзад и започваше да шушка с пликовете, вадейки от тях пластмасови бутилки с жълта течност, различни по големина чаши и кило ябълки, които започваше да реже с джобно ножче и да похапва с шумно дъвчене.

Оттогава ябълките винаги са ми били червена лампичка за опасност, а откакто журналистката Илиана Беновска превърна ябълката в символ на българската журналистика, положението не се подобри.

По време на последната пресконференция на Росен Плевнелиев като президент на България, тя опита да приложи любимия си журналистически прийом – да замери политика с ябълка. Вместо всичко да мине с ахване и шеги, както при изпращането на френския посланик Ксавие дьо Кабан или при победната пресконференция на Румен Радев, този път НСО се намеси веднага. Беновска бе изведена от залата за пресконференции под съпровода на развеселените погледи на другите журналисти и мрачната физиономия на президента Плевнелиев.

Не е фатално, че си имаме персонаж, който смесва цирк и журналистика, вдигайки посещенията в родните онлайн медии и рейтинга на телевизионни емисии. Всеки има изконното право да се направи за посмешище. Но никой няма право да сгромолясва и без това не особено високото ниво на българската журналистика, превръщайки сериозни събития в нелепа смесица между лош театър и епизод на „Съдби на кръстопът“.

Довечера малцина ще са разбрали какво е казал Плевнелиев по време не прощалната си реч, но всички ще са разбрали, че Беновска отново е вилняла и много хора ще кажат, че това е „истинската“ журналистика – да задаваш „неудобни“ въпроси, да наричаш нещата „с истинските им имена“ и да караш политиците „да се чувстват неудобно“.

В социалните мрежи вече се заговори за цензура, а някои дори поставиха въпрос дали е трябвало от НСО да извеждат Беновска.

Да, естествено, че е трябвало. И именно това щеше да се случи във всяка държава, която наричате нормална.

В задаването на смислени, неудобни въпроси има достойнство и смисъл. Но в опитите за унижаване на президентската институция и клоунизирането на едно събитие от сериозно политическо естество няма нищо достойно.

Беновска се държеше като Мел Гибсън в „Смело сърце“, когато героят му крещи „СВОБОДА“, докато го бесят, и така угаждаше на нарцистичната си потребност да вижда в себе си лицето на българската журналистика. Лошото е, че има опасност някой погрешка да привиди в нея „истински журналист“, „отдаден професионалист“ или „смел човек“.

Секс закачките, които си разменяше Беновска с ген. Радев и Слави Трифонов през ноември, бяха смешни. Помните – отново ябълки, полюции, кой е мъж и кой не е.  Само че една шега, повторена повече от веднъж, спира да бъде смешна и става в най-добрия случай досадна.

Една от мерите за успешна кариера е да знаеш кога да се оттеглиш. Беновска, време е. Политическата сцена и без това си има достатъчно клоунади.

 
 

Красивата дъщеря на Младия папа

| от chronicle.bg |

В последната седмица луксозната модна къща „Бърбъри” обяви за свое ново лице Айрис Лоу. Ако това име не ви говори нищо, то нека ви разкажем за 16-годишната дъщеря на Джъд Лоу и Сейди Фрост.

Модата не и е чужда – най-малкото нейна кръстница е супермоделът Кейт Мос.

Преди година дъщерята на Джъд Лоу, който влезе в ролята на глава на римокатолическата църква в сериала „Младият папа“, се снима за корицата на тинейджърския вариант на Vogue. Тази година тя ще бъде лице на червило на „Бърбъри” – каквито в предишни години са били Кейт Мос, Кара Делевин и Лили Джеймс. Това е първата модна рекламна кампания, в която Лоу се снима.

„Бърбъри” и друг път са се оглеждали сред поколенията на световни звезди за кампаниите си. Преди две години Ромео Бекам участва заедно с Наоми Кембъл в реклама на марката, а миналото лято брат му Бруклин стана лице на британска кампания на „Бърбъри”.

Със сигурност кампанията ще отвори много врати и пред дъщерята на Джъд Лоу.

Вижте в галерията няколко факта от живота й.

 
 

Българското представление „Паякът“ заминава на американско турне

| от chronicle.bg |

Ако не сте гледали представлението „Паякът“ на режисьорския тандем Йордан Славейков и Димитър Касабов, сте пропуснали едно от значимите събития в българския театър през последното десетилетие.

Историята на сиамските близнаци Марта и Мартин, така прецизно, пълнокръвно и въздействащо пресъздадена от Пенко Господинов и Анастасия Лютова, е от онези театрални представления, които стискат зрителя за гърлото и не отслабват безпощадната си хватка много след излизането от салона.

Ако сте от театралните фенове, които харесват „Комиците“ и обичат да ходят на театър „да се посмеят малко“, може да спрете да четете този текст веднага. „Паякът“ е метафорична илюстрация на най-черните човешки характеристики и разказ за начините, по които те изпълзяват навън и изменят реалността. Иначе казано – постановката едва ли ще ви разсмее и разсее.

„Паякът“ е едно от най-награждаваните български театрални представления и сега заминава на 20-дневно турне в Америка.

Презокеанската обиколка на „Паякът“ е по покана на няколко родни институции и организации в Америка – Българския културен център в Сиатъл със съдействието на Генералното Консулство на РБ в Лос Анджелис, BG Voice Chicago и BG Еvents NYC.

Както вече споменахме, пиесата е написана и режисирана от Йордан Славейков и Димитър Касабов, а актьорите Пенко Господинов и Анастасия Лютова, които са тандем и в живота, влизат в кожата на брат и сестра, сиамски близнаци, непосредствено преди операция по разделянето им.

Преди американските дати постановката ще бъде показана на 20 януари, петък, на сцената на ТР „Сфумато“.

The-Spider-American-Poster-270872-500x0

Пътуването на „Паякът“ до Америка е своеобразно завръщане след като през лятото на 2013 г. проектът беше показана на престижната сцена на Бродуей в рамките на 17-тото издание на международния театрален фестивал New York International Fringe Festival.

Тогава актьорите Пенко Господинов и Анастасия Лютова изиграха общо 5 представления със субтитри изиграха пред американска публика.

Пиесата беше отличена от американските театроведи и журналисти, като получи блестящи рецензии в изданията на New York Times и The Village Voice. Популярният нюйорски безплатен седмичник за култура и изкуство The Village Voice излъчи българската пиеса „Паякът” като най-добра сред 10 топ спектакъла, показани на най-големия мултиартистичен фестивал в Сверна Америка – New York International Fringe Festival. Играта на българските актьори  Пенко Господинов и Анастасия Лютова беше аплодирана и от журналистът Scott Heller в неделно издание на New York Times, където в пространствена рецензия обсипа със суперлативи българската постановка.

Заглавието се играе вече 6 години на българската сцена с над 65 представления. Има в портфолиото си номинация А’Аскеер 2011 за съвременна българска драматургия, номинация за “Полет в изкуството” 2012 от Фондация Стоян Камбарев. Награди за ней-добър театрален експеримент и за най-добра актриса на Анастасия Лютова от фестивал „Артокраина“ Санкт Петербург 2013, приз за най-добър театрален дует от театрален фестивал „Славянский венец“ – Москва 2013.

Какво каза един от режисьорите, Йордан Славейков, за предстоящото турне:

Това пътуване стана възможно благодарение на енергията на една българка, която живее отдавна в Америка – г-жа Елка Русков. Още преди  три години и половина тя прочела в New York Times рецензия за нас и си казала, че иска да се срещнем. През 2015-та тя дойде в София и гледа „Паякът“. Около една година организира това турне – свърза българските общности и българските културни институции зад граница. Тя направи мрежа от контакти, за да се случи това пътуване. В Чикаго, където живее значителна част от българската общност зад океана, вероятно ще имаме две представления – едно след друго.

Едновременно ще вървят субтитри на английски на всички места, за да може и местна публика да има възможност да ни гледа. В Ню Йорк билетите вече  чудесно се продават сред англоговорящи. Може би това се дължи на факта, че по някакъв начин сме познати в този град и че имаме имаме професионални и бизнес отношения с хората, които представляват театралната общност. Те с голяма радост канят свои приятели англоговорящи. В Ню Йорк публиката ще бъде минимум 50 на 50 – наши сънародници и американци с отношение към театъра.

Преди всичко искам да подчертая, че не отиваме в Америка, за да  умиляваме родната българска публика.

Отиваме да покажем една различна гледна точка на темата за отношенията в двойка. Опитахме се много критично и честно да сложим на масата проблемите в едно партньорство – в случая са брат и сестра, могат да бъдат и син-баща, майка-дъщеря и т.н..  Подходихме към тях честно и безкомпромисно, говорим за неизричани, непомислени, премълчавани неща.  За неща, за които обикновено не се говори, тъй като хората обичат да замитат боклука под килима и да се правят, че боклук няма.