Безсмисленото местене на стрелките

| от |

В нощта срещу неделя отново преместихме стрелките на часовника. Правим го всяка пролет, от десетилетия насам. При това смяната на времето е напълно безсмислена, твърди германският хронобиолог Тил Рьонеберг за Дойче веле.

150084_263096063859982_1770784995_n

Навремето, когато в Германия въвеждат преминаването към лятно време, баварската министърка на икономиката Илзе Айгнер казва, че това трябва да бъде отменено. Днес, 34 години по-късно, е повече от ясно, че икономическите предимства от смяната на времето са много по-малки, отколкото се е смятало преди. Да не говорим за негативното влияние върху здравето на хората. Сега в германския Бундестаг бе внесена петиция, подписана от над 50 хиляди души, в която се настоява преместването на часовниците да се отмени. Темата предстои да бъде обсъдена от депутатите през април.

Диктатът на „социалния часовник“

Навремето Наполеон казвал, че „мъжът има нужда от шест часа сън, жената от седем, а глупакът – от осем“. Императорът смятал времето, прекарано в сън, за изгубено, и затова се задоволявал с шест часа – точно както и знаменият изобретател Томас Едисън. Но пък Айнщайн имал нужда от поне десет часа сън, а той определено не е бил глупак, както е добре известно. Необходимостта от сън, както и времето на заспиване и събуждане са пределно индивидуални и до голяма степен са определени генетично. Това потвърждава и водещият германски хронобиолог Тил Рьонеберг в книгата си „Как върви нашият вътрешен часовник“.

Всеки народ си има поговорки от типа „Рано пиле рано пее“. Ясно е какво искат да ни кажат тези народни мъдрости: че хората, които спят повече, са мързеливци. Рьонеберг, който е правил проучвания в Германия, Испания, Съединените щати, Индия и Бразилия и е изследвал подробно данните на 80 000 души от трите континента, определя тези мъдрости като безнадеждно остарели. Те са отговаряли на действителността във времената, когато повечето хора са се занимавали със селско стопанство, но не и днес. Около 60 процента от европейците са от т.нар. тип „сова“, тоест – хора, които предпочитат да си лягат по-късно и съответно да стават по-късно.

Това обаче съвсем не винаги е възможно. На вътрешния (биологичния) часовник му се налага да се подчинява на социалния, поради което „совите“ по правило са принудени да стават рано, за да отидат на работа или на училище. А оттам нататък последствията са добре известни: хората срещат трудности при концентрацията, стават раздразнителни, бързо се уморяват и по-трудно понасят физическото, умственото и емоционалното натоварване. В този случай сънят не съответства на генетично зададения биоритъм, посочва експертът.

„Това е недопустима намеса в естествения ни ритъм“

Освен това правилният режим на сън и бодърстване зависи далеч не само от принадлежността към типа „сова“ или „чучулига“. Умората, възрастта, полът, начинът на живот, сезонът – всичко това също играе важна роля. Така например малките деца са по правило ранобудни – за ужас на родителите им, докато с възрастта режимът на сън започва да се измества към по-късен час. Абсолютни „сови“ пък са младежите до 20-тата си година – те могат до зори да стоят пред телевизора или да се забавляват с приятели, но сутрин по никакъв начин не можеш да ги събудиш рано. Затова германският учен е убеден, че учебните занятия трябва да започват по-късно. Още повече, че „поспаланковците“ така или иначе пропускат първите часове. „Става дума не за дисциплина, а за биология“, подчертава Тил Рьонеберг.

И още нещо: при мъжете и жените ритъмът се променя по различен начин – и рядко съвпада, казва германският експерт и отбелязва на шега, че вероятно така би могло да се обясни защо по-възрастните мъже често се женят за по-млади жени: на 45 години при мъжа и на 30 при жената вътрешните часовници на двамата се движат по сходен начин.

Всяко смущение на естествения природен ритъм, който регулира режима на сън, нарушава стабилността на вътрешния часовник, а оттам и на целия организъм. Според германския хронобиолог, ежегодният преход към лятно часово време представлява именно такава недопустима намеса в естествения ритъм. На базата на многобройни експерименти Рьонеберг доказва, че това се отразява отрицателно не само на самочувствието на хората, но и на тяхната производителност. От което излиза, че смяната на времето е неефективна от икономическа гледна точка.

Не само безсмислено, но и опасно

Ученият подчертава, че след смяната на времето изминават поне 3-4 седмици, докато вътрешният часовник се синхронизира със социалния. А ако новото време не съответства на сезона, защото например пролетта е закъсняла, адаптацията продължава още по-дълго. По-опасна, според Рьонеберг, е само работата на смени – когато денят се превръща в нощ и обратното. Но това поне е производствена необходимост, докато преминаването към лятно време е пълна безсмислица, казва експертът. Безсмислица, която е дори опасна: според данни на една от най-големите германски застрахователни компании – ДАК, в първите дни след преминаването към лятно време германските болници регистрират средно по 40 души на ден със съмнения за инфаркт. Докато обичайната дневна „норма“ е 30 човека на ден.

 
 

Детският хор на БНР с концерт в Европарламента

| от chronicle.bg, по bnr.bg |

С концерта на Детския радиохор в Европейския парламент в Брюксел започна десетдневното коледно турне в Белгия. Събитието е силно начало на културния обмен преди българското председателство на Европейския съюз през 2018 година.

Секретарят на Федерацията на европейските хорове и член на Световния хоров съвет, Жан-Пиер ван Авермат, поздрави изпълнителите и гостите.

Световноизвестните певци от Детския радиохор на БНР откриха програмата си с Химна на обединена Европа – „Ода на радостта“ от Л. Бетовен. В концерта им прозвучаха църковнославянски песнопения, фолклорни и коледарски песни и емблематични произведения от българската хорова класика като „Хубава си, Татковино“ на Ем. Манолов, „Родино мила“ на Б. Тричков и чудесната обработка на Н. Кауфман на „Хубава си, моя горо“.

По време на турнето малките певци ще гастролират в 9 града, ще се срещнат с българската общност в Белгия и ще изнесат концерт заедно с децата от Българското училище в Брюксел.

 
 

Тъмнокожа моделка имитира традиционни модни кадри

| от chronicle.bg |

Не само Холивуд има проблем с липсата на разнообразие за предлаганите роли, заради което лица с различни черти или по-напреднала възраст се оказват без работа. Оказва се, че подобен проблем има и в света на модата. По тази причина африканският модел Деде Хауърд пресъздава култови модни кадри на големи компании. Тя обаче поставя всички известни снимки пред „черното огледало“, което им дава различен прочит.

„Всеки ден сме бомбардирани с ярки реклами, билбордове и телевизионни реклами, които се опитват да ни вдъхновят да купим продуктите, които излизат на пазара. Нещо, което винаги ме е притеснявало, когато гледаме тези реклами е, че рядко на тях виждаме тъмнокожа жена. Когато бях момиче, винаги се чудех защо големи брандове като Gucci, Chanel, Luis Vuitton, Guess и много други рядко използват тъмнокожи модели? И ако го правят, много малък процент тъмнокожи модели успяват да пробият, но групата им остава до голяма степен без промяна в дълъг период от време“, пише тя в сайта си.

Според нея повече видимост на хората от „всички раси, независимо дали са бели, черни, азиатци, латиноси и др.“ ще помогне на всички да повярваме в потенциала си. Тя отбелязва още, че тъмнокожите рядко са представяни в добра светлина в медиите, но за сметка на това безброй пъти се съобщава за застрелването или ареста на поредния тъмнокож.

Вижте интерпретациите на Деде на модни кадри, в които се бори със стереотипите.

 

 
 

Тейлър Суифт и Зейн Малик с общо парче за „50 нюанса по-тъмно“

| от chronicle.bg |

Изпълнителите Тейлър Суифт и Зейн Малик изненадаха феновете си с ново парче към саундтрака на „50 нюанса по-тъмно“. Песента появи към полунощ в САЩ (т.е. тази сутрин българско време).

Песента е първата от саундтрака на предстоящия филм по втората книга на Е.Л. Джеймс.

Суифт съобщи за песента в Twitter с мистериозният туит „Z | T | 50“. Той беше споделен близо 15 000 пъти само за час.

Само час след пускането си в iTunes, „I don’t wanna live forever“ стигна номер 1 в класацията на iTunes за САЩ. За момента парчето е достъпно само в iTunes срещу 1.29 долара. Не е ясно кога ще може да бъде слушано на други места по света. Може да чуете откъс от него, публикувано в профила на Тейлър Суифт.

„Петдесет нюанса по-тъмно“ ще се появи на екран в началото на следвата година.

 
 

Господин Брана, черпим те!

| от |

Известен като един от най-големите почитатели на Шекспир в наши дни, като един от мъжете, които могат да играят еднакво добре на сцена, на екран и в живота, Кенет Брана е много неща.

Роден в студена Ирландия, този прекрасен представител на седмото изкуство, има пет номинации за „Оскар“, включително по една за режисура и сценарий, пет за „Златен глобус“ и има в джоба си едно Еми и цели 4 награди БАФТА.

Когато е на 23 години, подобно на много хора на Острова, влюбени в Шекспир, Брана се присъединява към Royal Shakespeare Company, където участва в първата си главна роля – тази на Хенри V. А после прави и класиката – „Ромео и Жулиета“.

Благодарение на многообразните вариации и интерпретации на шекспировото творчество Кенет Брана е обявен за патрон на театъра от принц Чарлз, а няколко години по-късно пренася любовта си към британския драматург и на голям екран, като прави киноадаптация на „Много шум за нищо“. Което пък му носи първа номинация за „Златен глобус“, макар и не лична и поименна, в категория „най-добър комедия и мюзикъл“.

Оттам насетне Брана сигурно е един от малкото британски актьори и режисьори, които могат да се похвалят, че са адаптирали огромна част от творчеството на Шекспир, както на сцената, така и на екран. От „Хенри V“, през „Макбет“, до „Както ви харесва“, в богата му биография ще откриете почти всяко известно заглавие на драматурга, направено по различен начин на екран или сцена.

Кенет Брана работи в киното от 1981 година, като режисьорския си дебют прави 8 години по-късно и оттогава не се спира. Освен любимия му Шекспир е правил както комерсиални, така и по-бутикови филми. Някои добри, други лоши, но всички с отличителен белег на лека мелодраматичност, каквато всеки почитател на класическия театър носи в себе си.

Последно гледахме Кенет Брана в „Джак Райън: Теория на хаоса“, където освен, че играе основния злодей и режисира. А скоро очакваме и негова адаптация на „Убийство в Ориент Експрес“ по творба на друго известно британско бижу – мадам Агата Кристи. Там Брана режисира и играе основната роля – тази на известния Еркюл Поаро.

Кенет Брана е един от актьорите, които могат да правят еднакво добре кино, телевизия и театър и затова говорят част от последните му роли – в „Моята седмица с Мерилин“, „Операция Валкирия“ и „Рок радио“, както и режисьорските му неща – като последната „Пепеляшка“. В телевизията може да видите Брана в една доста различна светлина – като нещастния, затворен и тъжен инспектор Валандър в британската адаптация на шведското шоу. Там ви го препоръчваме горещо.

Както казахме в началото Кенет Брана е много неща. Освен това днес е рожденик, защото прави 56 години. А ние се черпим в негова чест с част от прекрасните му роли. Те са в галерията горе.