Безпризорно стайно цвете

| от | |

Автор : Иван Стамболов (http://sulla.bg/)

Стайното цвете „Атака“, над което парламентът трябваше да трепери, защото иначе „държавата се срива“, напоследък изглежда има психиатричен проблем, защото си мисли, че не е експериментален оранжериен мутант, какъвто е, а е грамаден дъб – дървото на Зевс, чийто корени като възлести пръсти са грабнали Земята, а в клоните му вият гнезда орли и прелитат самолети с наплашени културни аташета и наритани полицаи. Обществото се тресе от възмущение, прокурорът говори за въздушно и наземно хулиганство и всички са на мнение, че самозабравянето на Сидеров и неговата карибска група е преминало всякакви граници не само на приличие, но и на здрав разум. И то в такава степен, че четивото „Пази, Боже, сляпо да прогледа“ е вече блед анахронизъм.

volen-siderov

Защо така? Най-лесният отговор е, че Сидеров си изпуска нервите, защото съвсем наскоро изпадна в положението на ронин – остана без господар. Най-оправните депутати от ГЕРБ започнаха да се спасяват поединично и осигуриха на комунистите и ДПС гласовете, които те иначе трябваше да си купуват от „Атака“. Така волният политик Сидеров стана ненужен, а партията му стана ронин – самурай без господар. Макар че не е съвсем правилно такива политически образувания да бъдат наричани „самураи“, защото самураите, въпреки дълбоката си идеологическа обърканост, са субекти на честта. Образувания като „Атака“ са по-скоро „пудели“ – чудесен термин, изкован преди време за Яне Янев и много точно описващ отношението му към Бойко Борисов. Сега пуделът Яне е наритан и вече не се чува. Той вече е безпризорен пудел. По същия начин и цветето Волен вече е безпризорно стайно цвете и това го изнервя.

Сега сигурно много ще се говори кой какъв е. За мен обаче е по-интересно не кой какъв е, а кой какъв не е. Един от най-тежките проблеми на нашето общество е, че хората и нещата не са такива, за каквито се представят. Сидеров не е националист. Той не знае какво е национална доктрина. За него „национализъм“ и „национализация“ са едно и също нещо, защото думите имат един и същи корен. Или ако е националист, е един твърде широко скроен националист, готов да участва с всекиго във властта. Участва с комунистите, които по дефиниция са интернационалисти, което е пълната противоположност на националисти. Участва и с ДПС, крясъците срещу които го вкараха в политиката. Но пък и турците благосклонно приемат гласовете на атакистите, ако че атакистите гориха молитвените килимчета на електората им. Но пък те, турците, за да имат министерства, благосклонно забравят дори и за възродителния процес, който им спретна столетницата, та за едни подпалени килимчета ли ще се кахърят! Не, Сидеров не е националист, нито Станишев е социалист, нито Доган (пардон, Местан) е либерал. Какво социалистическо може да има в партията на едрия частен капитал и на индустриалците, приватизирали по партийна линия икономиката? Това е по-скоро партия на крупните работодатели. Какво либерално може да има в партията на тютюнопроизводителите? Това не е партия на средната класа, на частната инициатива и на свободните предприемачи. Това е партия на държавните субсидии и социалните помощи, партия, за която неуки хора гласуват от страх и глад.

Да продължим. Както БСП не е лява партия, така ГЕРБ не е дясна партия. Какво ѝ е дясното на една партия, която се изгради върху структурите на МВР и по време на управлението си показа потресаващ талант да унищожи всяка частна инициатива, всяка честна конкуренция, веки бизнес, в който не бяха замесени нейни функционери. Това не само дясно не е, това не е и ляво, а е нещо, което дано не ни се случи отново и за което е най-добре да забравим и никога повече да не се сещаме.

И както ГЕРБ не е дясна партия, така Реформаторският блок не е нито реформаторски, нито блок. Не е реформаторски, защото не успя да предложи ярки тези и не можа да се обедини около ясна идеология. Не е блок, защото започна да се разпада, още преди да се е конструирал. Казвам го с малко тъга, защото аз формално съм част от Реформаторския блок и упорито ще продължа да бъда, защото Блокът е като демокрацията – не е най-доброто, но засега по-добро няма измислено. Засега.

Иначе парадът на месиите продължава. Едни телевизионни водещи ще напуснат политиката като попарени стайни китки, други телевизионни водещи ще влязат в политиката на крилете на народното невежество и лековерие, какво да се прави – във властта обществото възпроизвежда себе си. И когато разни разпалени люде питат „докога ще търпим политиците“, те всъщност питат „докога ще търпим себе си“.

Но да не губим надежда. Имаме си време, което да изстрадаме, и път, който да извървим. Накрая ще се оправим, няма къде да идем, защото доброто винаги побеждава и, както се казва, един ден дори и Сатаната ще се покае и ще му бъде простено. А дотогава ще бъде много добре хората и нещата да станат такива, за каквито се представят – националистите да са националисти, левите да са леви, десните да са десни, мъжете да са мъже и жените да са жени. Мисля, че това ще бъде едно чудесно начало. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

 
 

Ексцентричните геймърски играчки

| от Иво Цеков |

За повечето геймъри един приличен компютър и монитор или пък конзола и телевизор са достатъчни, но има и такива, които не са готови да се задоволят с конвенционалните оферти.

Вместо това, те с влажен поглед гледат към най-новите и атрактивни предложения за периферия и аксесоари, които технологичните компании подготвят.

Още в началото на тази година се видя, че отново ни очакват някои страхотни специализирани устройства, насочени към запалените геймъри.

Някои от тях все още са прототипи, докато други съвсем скоро ще са на пазара. И независимо дали сте хардкор играчи, които желаят само най-новата техника, или просто ви е любопитно да видите какви са тенденциите в този сектор – ето 7 ексцентрични продукта, които ще приковат погледа ви.

Текстът е публикуван в webcafe.com

 
 

Рон Уизли в трейлъра на сериалa „Гепи“

| от chronicle.bg |

Култовият филм „Гепи“ на режисьора Гай Ричи, с Брад Пит и Джейсън Стейтъм, ще бъде адаптиран в сериал. Дистрибутор е сайтът Crackle.

Мнозина са скептични по въпроса дали филмът би могъл да стане на сериал и действително – новите актьори не са коравите мъже, които бихме очаквали.

В ролите ще видим Люк Паскуалино от „Скинс“ и „Снежен снаряд“, Ед Уестуик от „Клюкарката“ и… Рупърт Гринт, който разбира се играе Рон Уизли във филмите за Хари Потър. Сериалът има 10 епизода, създадени от Алекс Де Раков, който обещава да запази хумористичното настроение на оригиналния филм от началото на века.

Гринт играе Чарли, двадесет-и-нещо-годишен лидер на банда от малки натегачи. Можем да очакваме бус пълен със златни кюлчета, уговорени боксови мачове и неадекватна престрелка с мъж в халат на цветя.

Трейлърът ни дава достатъчно, за да се закачим, въпреки че по-радикалните фенове може и да не са доволни от променения актьорски колектив и сюжет.

Сериалът излиза на 16 март.

 

 

 
 

Григоре, не знаеш ли български?

| от Александър Николов |

През септември миналата година Григор Димитров достигна до осминафиналите на US open. За да се поздравят с този успех, родните „патриоти“ си намериха повод да са сърдити. След мача със Соуса, Григор говорил на английски на корта и не поздравил българите по трибуните на български. 

Няколко дни след първата му титла от 2014 насам (в Бризбейн) и също толкова преди началото на Australian Open, родната ракета номер 1 даде кратко интервю за сайта на турнира, в което за пореден път казва колко е доволен да вижда български знамена и да чува родна реч от трибуните. На английски. И „гордите Българи“ отново подскочиха като ужилени.

„Запазили сме си езика под турско робство и византийско иго и за един световноизвестен спортист трябва да е гордост да говори на родния си език, защото преди всичко е Българин“, така изглежда най-безобидната критика в социалните мрежи навсякъде, където видеото е споделено.

В определени ситуации е нужно и редно да се говори на английски и това няма нищо общо с патриотизма.

Какъв език се говори в дадена ситуация не е въпрос нито на каприз, нито на лична преценка, а на традиция, писани или неписани правила и въпрос на протокол или добро възпитание.

Международният език, харесва ли ни или не, е английският. По-рядко с такъв статут се ползва френският и донякъде – испанският. Без значение колко са велики, немският, руският, китайският или българският – не са.

В ЕС официални са всички езици на общността и при официални изказвания (в ЕП например) няма проблем да се използва български, чешки или гръцки. Въпреки това тези държавни ръководители, които могат, използват английски или друг по-разпространен език. В дипломацията говоренето на езика на домакините отключва по-лесно вратите. Затова Росен Плевнелиев се разбираше толкова добре с немския президент Йоаким Гаук, а Ирина Бокова е добре приета във Франция. По същата причина Борис Джонсън говори на френски при посещението си в Париж, а Владимир Путин се обърна на немски към Бундестага. Британските дипломати във всяка една страна пък прекарват между 3 и 6 месеца преди мандата си в изучаването на местните език и традиции. До степен, че Джонатан Алън говореше по-добър български от някои родни депутати.

Всички международни организации имат ясни правила за езиците. В УЕФА и ФИФА освен на английски се говори и на френски и това няма нищо общо с бившите генерални секретари Сеп Блатер и Мишел Платини.

Ако песните на Евровизия могат да бъдат на всеки един език на страните участнички, то официалната церемония и гласуването е на английски и френски. Френският е използван от Франция, Андора, Монако, Люксембург, Белгия, Швейцария и доста често от Великобритания. Използването на френски от британската телевизия определят като приятелско намигване към съседите и спазването на традициите, тъй като дълго време това е езика, използван от Кралския двор.

В авиацията всички международни полети използват английски за комуникация. Дори когато кулата и екипажа говорят един и същ език, английският е предпочитан, а изключение се прави само за вътрешни полети.

Във футбола владеенето на местния език също е почти задължително за най-добрите футболисти и треньори. На пресконференция и португалецът Моуриньо, и французинът Венгер, и италианците Конте и Раниери, и германецът Клоп, и испанецът Гуардиола говорят на английски. Защото такива са неписаните правила на Висшата лига на Англия.

Ако се върнем на тениса, и в ATP, и във WTA се използва предимно английски – и на пресконференции, и в интервютата на корта. Изключения са само играчите, които участват на турнир в страна, използваща родния им език. Или при желание да зарадват публиката. Надал говори на испански на турнирите в Испания, но в знак на уважение към любимия му турнир – Ролан Гарос, използва френски на кортовете му, както и в Монте Карло. Но на US open, Wimbledon или Australian Open всички говорят на английски – и Джокович, и Надал, и Федерер, и Григор. Дори Нишикори не говори на японски, без това да е повод за драми в родината му.

На турнира в София Григор ще поздрави публиката на български, но всички останали ще говорят на английски. Освен ако някой не реши да зарадва родните фенове на тениса с едно „Здравейте, как сте“.

За човек, който прекарва по 10 дни годишно в България, Григор говори чудесен български. Наскоро използва Facebook профила си, за да поздрави българските си фенове на родния си език. 

А тези, които не говорят английски, могат да се сърдят само на себе си, защото онази гордост „знам само един език – български“, ми е непонятна.

Истинският патриотизъм се крие точно в това, което прави Григор. Защото и в САЩ, и в Австралия разпознават българския флаг, а китайци изписват „Khaide Grigor“ в негова подкрепа. И предпочитам да каже, че е българин на английски, така че да го разберат хилядите по трибуните. Дано още такива като него станат посланици на България. От другите – горди, че не знаят нито думичка на чужд език, ме е леко срам.

 
 

Звезди от киното, изкушени от телевизията

| от chronicle.bg |

В последните години сериалите показаха, че малкият екран е достатъчно голям за всяка световна звезда, стига да се основават върху добър сценарий и качествена режисура. Затова и в последните години мнозина се насочиха към телевизията.

Когато видяхме в сериала „Истински детектив” Матю Макконъхи, това беше изненада – носителят на „Оскар” беше слязъл от нивото на големия екран, за да се снима в телевизията. Оказа се, че това е добър ход, който впоследствие мнозина негови колеги повториха.

В епохата, в която всеки може да гледа каквото си поиска дори на телефон, това да бъдеш близо до аудиторията е по-важно от всякога.

Предлагаме ви да видите в галерията ни големите актьори, носители на редица награди за ролите си в киното, осмелили се да дадат шанс на телевизията. Като бонус включваме и трима големи режисьори, изкушени от малкия екран.