Безмълвната дипломация

| от |

Състоялата се на 17 август в Берлин среща на министрите на външните работи на Русия, Украйна, Германия и Франция остави експертите без никаква информация относно съдържанието на преговорите. Само общи фрази, от които не е ясно – провалена ли е срещата или има признаци за някакъв прогрес.

Коментира председателят на президиума на Съвета по външна и отбранителна политика на Русия Фьодор Лукянов:

- Честно казано, това ме зарадва. Причината е много проста. Военно-политическата колизия, преживявана днес заради Украйна от цяла Европа, изглежда няма край. Изходът от нея е възможен само по пътя на дипломатически свръхусилия и нестандартни ходове. И едното и другото не понасят гласност, всяко изтичане на информация прехвърля процеса в публичното поле, където цари пълно взаимно неприемане. Ако става дума за един сериозен преговорен процес, за неговото съдържание ще научим само в края: или неуспех, или някаква договореност.

В дневния ред има няколко теми. Първо – политическото устройство на Украйна, което да гарантира на източната част на страната особен статус със запазване на културно-историческите му особености. Второ – извънблоковия статус на Украйна, отказ от стремежа в НАТО, което Русия възприема като принципна заплаха за себе си. Трето – целият комплекс въпроси, свързани с газа, дългове, цени, транзит и др. Четвърто – икономическото възраждане на Украйна след войната, което ще е почти невероятно в случай на пълно скъсване на връзките с Русия.

Шансът за поне някакво уреждане в общ пакет е по-висок от този поотделно. Това е азбука на дипломацията: колкото са повече възможностите за обвързване на различни въпроси, толкова е по-широко пространството за взаимни отстъпки.

Колкото и да е тъжно, но на подобни срещи обсъждането на прекратяването на бойните действия е практически безполезно. Украинският конфликт е гражданска война с въвличане на външни сили и интереси. Той спада към онзи тип противоречия, при които определянето на контурите на възможния компромис и бъдещия политически баланс следва да предшества примирието. Военните успехи на противоборстващите страни служат за аргумент и допълнителен коз на преговорите на политическите представители. И затова въоръжените сблъсъци и дипломатическите консултации ще вървят успоредно.

Защо преговорите все пак се подновиха? Та нали в средата на юли на фона на информационната буря, започнала след аварията на малайзийския Boeing, изглеждаше, че никакви разговори вече няма да има и войната ще се води до победен край. Причините са няколко.

Русия, която не крие своите политически и човешки симпатии към опълченците, очевидно осъзнава ясната черта, която няма да прекрачи. Въпросът за военната намеса не е в дневния й ред, а значи, въоръжената фаза на конфликта следва да се завършва. Но да „предава“ народните републики Москва няма намерение, идеята е по-скоро да накара те да бъдат признати за участници на мирния процес. А значи, да не допусне военния им разгром от украинската армия.

Киев, разбира се, няма къде да отстъпва. Количеството жертви и разрушения го кара да воюва до победен край, иначе в самото украинско общество ще възникне острият въпрос – а за какво е платена такава катастрофална цена? Но войната оставя след себе си истински руини от националната икономика, която и без това беше в плачевно състояние. Украйна може да разчита на външна помощ, източниците на която са й известни, но които не бързат да плащат.

Основното бреме за финансово спасяване на Киев явно ще се наложи да поеме самата Европа, но там свободни пари няма. И дори онези европейци, които се отнасят към Русия рязко негативно и я обвиняват във всички беди на Украйна, разбират, че без икономическо съдействие от страна на Москва украинският въпрос няма да бъде решен.

Украинската криза вече разруши онова, което след „студената война“ се смяташе за нова система на европейската безопасност. Ако дипломацията успее да я спре, това ще стане първа крачка към една наистина нова система.
Цялото: http://bulgarian.ruvr.ru/2014_08_23/Bezmlvnata-diplomacija-3994/

 
 

Истинският Париж през погледа на гениите

| от Дилян Ценов |

 Париж – мястото, което не може да бъде сложено в никакви рамки. Не можеш да опишеш Париж. В този град всеки ще намери онова, от което се нуждае – така е било и така ще бъде винаги.

Магията там е навсякъде – в кварталите с тесните улички, познали падението и възхода, в големите булеварди, в спокойните води на Сена и под нейните мостове. Тя е в нощния мрак, който те изкушава да захвърлиш задръжките и страховете.  Париж е копнежът, който всички носим в себе си.

Но в последните три години обликът на града се промени под влиянието на тероризма. Атаките, на които все по-често става мишена, са удар по всички ценности, зад които той стои вече столетия наред. Страхът лесно измества фокуса на населението, и превръща Париж в опасно място, свързвано със заплахи за нови атентати. И се оказва много лесно  да забравим, че именно в Париж живеят и творят легенди като Едит Пиаф, Ив Сен Лоран, Жан Кокто, Оноре дьо Балзак, Виктор Юго, Хемингуей, Фицжералд и още стотици. Забравяме, че Париж е и винаги ще бъде град на творческата свобода и  вдъхновение за артистите, писателите, художниците на всяка епоха.

За него Фридрих Ницше казва: „Хората на изкуството имат един дом в Европа и това е Париж“.

Замисляли ли сте се защо атмосферата му не може да остави никого равнодушен? Кое е преходното и кое непреходното в този град? Как да продължим да гледаме на него като на люлка на изкуствата и културата?

Може би най-добрият подход в тази насока е ретроспекцията. Изкуството е онова, което запечатва истинския облик на града. Личностите, които едновременно черпят сили от града, но и създават образа му – те са Париж и той е тях. Французи или не, градът ги приема, както винаги ще приема всички хора на изкуството.

Нашата галерия ще ви припомни истинския Париж, защото един поглед назад във времето понякога върши учудващо добра работа.

 
 

Рецепта за чипс от сладък картоф

| от chronicle.bg |

В днешната си рецепта Росица Гърджелийска предлага нещо здравословно като мезе за бирата.

Росица Гърджелийска работи във филмовата индустрия, но обича да готви и да пътува. Живее няколко години във Великобритания, преди да се завърне в България. Обича да посещава интересни места по света. В блога на Роси www.primalyum.co.uk може да намерите рецепти за интересна и здравословна храна, както и истории за пътешествия.

 

Нужни продукти:

3 сладки картофа
6-7 с.л. олио
1 с.л. сол
1/2 ч.л. черен пипер
1/2 ч.л. червен пипер

чипс от сладък картоф роси

Начин на приготвяне:

Загрейте фурната на 150 градуса с вентилатор.

Разбъркайте олиото със солта, черния и червен пипер.

В няколко по-големи тави сложете фолио и го намажете с малко мазнина.

Нарежете картофите на тънки филии и ги подредете в тавите.

Намажете ги с олио и ги хвърлете във фурната за около час.

Внимавайте да не изгорят, ако трябва малко намалете фурната.

Имайте предвид, че ще станат хрупкави, когато изстинат.

Извадете ги, преместете ги върху решетка да изстинат и ги поднесете с ваш любим сос. Аз бих се спряла върху сос барбекю или крема сирене.

И не забравяйте да охладите бирата преди да поднесете мезето.

 

 
 

„Бързи и яростни“ с възможен спиноф

| от chronicle.bg |

Universal празнува още един успех с „Бързи и яростни 8″. Франчайзът обаче е толкова налят с силни актьори, че става задушно. Усещайки възможност за печалба, студиото може би ще пусне Люк Хобс (Дуейн Джонсън) и Декард Шоу (Джейсън Стейтъм) по собствен филмов път. Героите на Скалата и Стейтъм станаха доста популярни, дори се конкурират с Дом (Вин Дизел) и останалите от семейството.

Феновете искат подобен спиноф още от „Бързи и яростни 5″, но след последния филм тази вероятност сякаш намаля. Очертаваше се Хобс да стане баща и да си остане вкъщи. Плановете обаче се чертаят в посока филм.

Всъщност, и трети доста изненадващ герой от поредица може да участва в спинофа: самата Сайфър, Шарлиз Терон.

Чарлийз Терон, Шарлиз Терон

Химията между Джонсън и Стейтъм е невероятна. Голям плюс е, че двамата могат да преминат от екшън роля към комедия рязко, неочаквано и доста успешно. Тази комбинация, заедно със студената сериозност на Терон, може да донесе сериозно вълнение.

Има няколко неща, които трябва да се. Евентуалния филм ще отвори пространство за един милион въпроси. Ще участват ли в „Бързи и яростни 9″? Ще има ли нещо общо с действието на поредицата или ще си е отделен, самостоятелен филм? Сега ли ще бъде пуснат или когато серията свърши с „Бързи и яростни 10″? Сайфър ли ще е лошият герой или тримата заедно ще се борят срещу по-голямо зло? Ще видим.

Трйлър на „Бързи и яростни 8″:

 

 
 

Супергероите, които харесваме

| от |

Знаем, че всички харесват Спайдърмен, Супермен и Батман. Супергероите са guilty pleasure за момчетата, заради мрачната си натура, драматичното си минало и онзи леко прокрадващ се тестостеронен момент на хора, които могат всичко. Жените пък просто харесват мъже в тесни костюми. Изобщо във всякакви костюми.

Супергероите комбинират в себе си осанката на аутсайдера, лошото момче или съответно момиче, с уникална съдба и възможности, и възможността да ти направят чай и да натупат лошите едновременно.

Вселените на DC и Marvel – най-големите производители на силни и смели момчета и момичета на глава от населението, е пълна с истински интересни и готини персонажи. Независимо, колко стереотипни ви се струват.

Ние сме избрали точно пет броя от най-новите им тв и филмови попълнения, които гледаме винаги с удоволствие.