Без втора Аштън, моля!

| от |

Извади ли си ЕС поуки от избора на Катрин Аштън и какъв трябва да бъде новият „Върховен представител по въпросите на външната политика и сигурността“? Някой като Щайнмайер или може би като Кристалина Георгиева?

Светът пред прага на Европа се разпада, съобщава Дойче веле. Кризата в Украйна и смразяването на отношенията с Русия, ислямистите-терористи в Ирак и в Сирия, както и изострянето на конфликта в Газа застрашават и сигурността на Европейския съюз. В продължение на години европейската външна политика бе по-скоро безпроблемна и се осъществяваше в определени геополитически рамки. Но тези времена вече са в миналото – има нови съюзи, нови заплахи и нови граници, констатират редица германски медии, които се опитват да изяснят критериите за подбора на нов „Върховен представител на ЕС по външната политика и сигурността“.

Сега външната политика на Европейския съюз има нужда от здраво ръководство. Затова решението за избора на следващия водещ европейски дипломат, което трябва да бъде взето на 30 август, е толкова важно. Бъдещият „Върховен представител на Европейския съюз по външната политика и политиката за сигурност“ ще има ключов пост за прокарването на европейските интереси: в следващите кризисни години той ще трябва да поддържа единството на Общността по отношение на външната политика и да постига консенсус между държавите-членки, ще трябва своевременно да разработва стратегии за новата европейска сигурност и същевременно ще трябва да действа на световната сцена като уважаван посредник от името на европейците.

Междувременно 42 известни политици, дипломати, учени и бизнесмени, сред които Джордж Сорос, бившият чешки външен министър Карел Шварценберг или председателят на Мюнхенската конференция по сигурността Волфганг Ишингер излязоха със специален призив към европейските правителствени лидери – да изберат „опитна личност“ за наследник на Катрин Аштън. Ръководени от загрижеността да не би на решението да повлияят „краткосрочни интереси“ или „квоти“, подписалите призива изтъкват, че „сега не е време за нововъведения“.

Определящи трябва да са единствено качествата на кандидата

Изискванията са високи. И затова за поста на главния дипломат на ЕС не бива да има пазарлъци. А нещата в момента изглеждат именно така. Правителствените ръководители искат да решат кадровия въпрос така, че да се спазят всички критерии – запад и изток, мъже и жени, нови и стари членки. Този вид политически фолклор може и да е определящ за регионалните парламенти, но не и в Брюксел. Това, което важи за определянето на шефа на една дърводелска фирма с десет работника, би трябвало да има валидност и за водещите позиции в Брюксел: решаваща трябва да е пригодността на кандидата. Европа не може да си позволи втора Аштън – сега постът наистина трябва да бъде зает от най-добрия! Във връзка с което правителствените ръководители от ЕС могат само да бъдат призовани – изберете Щайнмайер! Германският външен министър превъзхожда европейските си колеги по компетентност, опит, политически инстинкт, дипломатически усет и уважение.

Но дали е реалистично Франк-Валтер Щайнмайер да стане новият европейски водещ дипломат? Едва ли, поне не от днешна гледна точка. Социалдемократът се чувства отлично на сегашната си позиция – макар един апел към чувството му за държавническа отговорност в трудни времена вероятно би могъл да го накара да премисли нещата. Такъв призив обаче надали ще бъде отправен. Това се дължи съвсем не на последно място на аритметиката на европейските елити.

След като считаната доскоро за фаворитка италианска външна министърка Федерика Могерини явно няма да се квалифицира за този пост поради съпротивата на някои източноевропейски държави, би могло да се постигне единство по отношение на някоя друга личност. Спрягат се имената на българката Кристалина Георгива, на поляка Радослав Шикорски, холандеца Франс Тимерманс или фрацузойката Елизабет Гигу. Но никой от тях, с изключение може би на Тимерманс, не е от класата на Щайнмайер, никой от тях не би могъл да води и формира европейската външна политика така, както е би следвало.

ЕС беше без стратегия, убедителност и пробивна сила

Опитът с досегашната върховна представителка за външната политика Катрин Аштън би трябвало да бъде достатъчно предупреждение за правителствените ръководители. Тя нямаше никакъв външнополитически опит и никакъв международен авторитет. Тя се заплате в бюрократичната паяжина на европейските институции и въпреки важните частични успехи при ядрените преговори с Иран и при сближаването между Сърбия и Косово не успя да придаде на европейската външна политика стратегическа убедителност, обща линия и пробивна сила. Това трябва да се промени.

За Европейския съюз като цяло не може да се каже, че се представи добре в актуалната кризисна политика: той изглеждаше нерешителен, разединен и без компас. Например в случая с Украйна: в началото развитието на нещата в Киев бе оценено погрешно от Европейския съюз, Аштън се ангажира твърде малко с проблема и оставяше все повече възможности за солови акции на отделните външни министри, които на свой ред биваха наблюдавани с подозрение от техните колеги. Единна стратегия за Русия и Украйна и до днес няма. Ако пък се отправи поглед към Сирия и Ирак – там Европейският съюз реагира със закъснение на жестокостите, извършвани от терористичната група „Ислямска държава“.

Аштън обикаляше Азия, докато язидите в Северен Ирак биваха избивани и френският външен министър Лоран Фабиюс трябваше да се моли за свикването на кризисна среща на европейските външни министри. Срещата се състоя, но отправи най-вече едно послание: при оказването на подкрепа на кюрдите всяка държава от Европейския съюз е свободна да действа както си пожелае. Нима това помага, за да бъдат разбити джихадистите? И какво може да предприеме Европейският съюз след една продължителна фаза на бездействие и безучастно наблюдение на ставащото в Сирия и Ирак? Това са настоятелни въпроси, които европейската външна политика трябва да си постави. За което е нужен силен първи дипломат. Някой като Щайнмайер.

 
 

Марая Кери излиза с танцьора Брайън Танака

| от chronicle.bg |

Марая Кери може да е с разбито сърце след проваления си годеж с милиардера Джеймс Пакър, но се е отърсила от това неприятно премеждие и вече излиза с танцьора Брайън Танака, съобщи Асошиейтед прес.

Кери постна в Инстаграм снимка, на която се вижда, че тя и Танака пият шампанско във вана в Деня на Св. Валентин. Сега Марая потвърди любовната си връзка, но отказа да даде повече подробности.

„Не обичам да говоря за личния си живот – каза тя. – Не се чувствам удобно, когато се споменава за личния ми живот.“

Нежеланието на Кери да говори за личния си живот е разбираемо, като се има предвид драмата, свързана с раздялата й с Пакър миналата година. Раздялата им не бе като между приятели и попадна в центъра на вниманието на таблоидите.
Изглежда обаче, че това е вдъхновило Марая да напише нова песен. В новия й сингъл „I Don’t“, записан съвместно с рапъра Уай Джи, се говори за раздялата й.

Кери се готви да тръгне на турне заедно с Лайънъл Ричи през март. Тя ще вземе със себе си 5-годишните си близнаци Марокан и Монро.

 
 

Сериалите, които свършват през 2017

| от chronicle.bg |

Нищо не е вечно.

Гадното чувство, когато приключиш хубав сериал и се чудиш какво да правиш с живота си, е познато на всички – обикновено това се случва с хубавите книги. Да приключи сериалът ви завинаги обаче – ето ви съвсем друга мъка.

Миналата година се разделихме с много актьори. През тази обаче ни очаква краят на много сериали. Подготвихме галерия с всички тях.

 
 

Анджелина Джоли представи новия си филм

| от chronicle.bg, по БТА |

Анджелина Джоли направи премиерно представяне в Камбоджа на новия си филм в присъствието на краля на страната Нородом Сиамони, предадоха световните агенции.

Прожекцията на лентата „Първо убиха баща ми“ , която се фокусира върху геноцида на режима на Червените кхмери в периода 1975-1979 година, се състоя в древния храмов комплекс Ангкор Ват.

Филмът под режисурата на Анджелина Джоли е екранизация на едноименния роман на активистката за правата на човека Лунг Унг, в който тя си спомня за детските години и за преживения ужас по време на бруталния режим на Пол Пот. Тя е била петгодишна, когато неговите главорези нахлуват в камбоджанската столица Пном Пен. Момичето е изпратено в трудов лагер и преживява нечовешки страдания. При режима на Пол Пот е избито една четвърт от населението на Камбоджа.

Страната е близка до сърцето на Джоли. Тук тя засне филма си в периода 2015-2016 година, от тази държава е и осиновеният й син Мадокс, припомнят агенциите.

 
 

Сладкодумният разказвач, който ви къса нервите

| от Констанс Бонасьо |

И вие сте го виждали. Нещо повече – срещате го всеки ден, и още по-лошо – чувате го.

Той няма конкретен образ, претворява се и се видоизменя, сякаш крие магьосническа пръчка в джоба си. В битката за вашия слух и съзнание, той е готов на всичко – да прави циганско колело; да търси на мобилното си приложение сграда, която се вижда, само и само да ви разкаже защо отива до нея; да жонглира с портокали от промоционалната витрина, за да ви разкаже, че цитрус пресата му се е прецакала.

Въобще – където ви свари, там ще ви облъчва с тегавите си безкрайни разкази.

Вече не ни преследват само досадни бабички, за да ни омагьосват с ишиаса си, с темерутщината на зетя си и следването на внучката в Америка. Те разказват надълго и нашироко своето житие-битие, защото сте имали неблагоразумието да ги подкрепите на слизане от трамвая. В отплата на това, че сте прихванали костеливата им ръчица, можете да изслушате какви ли не истории – колко лъжат на Женския пазар; как вече и медът не е истински; как „Топлофикация” казала, че ще ги компенсира, но не ги компенсирала; колко вярвали на Радан Кънев; как такава зима не е имало от 30 години насам…

Сладкодумният разказвач има много лица, а и обхватът на темите му постоянно се разширява.

Той може да е чичката в метрото, който обяснява как е оставил колата на паркинга, за да не се навира в задръстванията. Следват биографични данни на автомобила – година на производство, година на покупка, марка, кубатура на двигателя, цвят, тапицерия…И всичко това, само защото си му казал на коя спирка да слезе.

Друга разновидност на сладкодумния разказвач е съседката – грижовна къщовница и домакиня.

Тя ще ви изпили нервите докрай. Само заради непридвидливостта ви да носите снопче розмарин в ръка, се започва, та не се свършва. И тя готвела – пък как нарязала лука, пък как задушила гъбите, пък изпекла спанак с ориз. И докато готвела, пуснала една пералня и прахосмукачка, извела кучето, изгладила, изплела пуловер с еленче. И всичко това, само защото й казахте, че в магазина има пресни подправки.

За сладкодумния разказвач от социалните мрежи хич няма да отваряме и дума. Той е описван подробно и многократно.
В заключение можем да кажем, че сладкодумният разказвач, не е никакъв разказвач, още по-малко сладкодумен. Той си е една жива досада…

И нашият съвет на патил и препатил човек, магнит за сладкодумния разказвач, е веднага, щом го разпознаете, да побегнете. Друго спасение няма.