Без външна намеса, моля!

| от |

Кампаниите на известни западни личности не решават проблемите на Африка. Тъкмо обратното, те погребват демокрацията и в най-лошия случай насърчават военните операции на САЩ, твърди в коментара си за Дойче веле, Лудгер Шадомски.

Едва ли адвокатът Ибрахим Муса Абдулахи е предполагал каква лавина ще отприщи. На една от първите демонстрации след отвличането от групировката „Боко Харам“ на над 200 момичета той призова нигерийското правителство да върне отвлечените ученички. Адвокатът разпространи чрез Туитър и призива „BringBackOurGirls“. „Върнете ни момичетата“, викаха и жените и майките по улиците на Абуджа, опитвайки се да подтикнат към действие слабото нигерийско правителство. Дни по-късно уличните протести в Абуджа се прехвърлиха чак до Америка. Американската общественост дори призова за военна операция за спасяване на момичетата. Първата дама Мишел Обама даже позира с лозунга „BringBackOurGirls“. Кампанията на солидарност с отвлечените ученички обаче придоби собствена динамика, която нямаше почти нищо общо с инициативата на адвоката Абдулахи и инициаторите на протестите в Нигерия. Само за няколко дни протестната акция на гражданското общество се превърна в основа за още една военна интервенция на САЩ в Африка.

Неуместна кампания

Само през 2013 година американската армия е извършила 546 военни операции в Африка в „защита на американските интереси за сигурност“. Не е нужно човек да вярва в конспиративни теории, за да се съгласи с нигерийската активистка Джумоке Балогун, която отправи остри нападки срещу американците в една статия: „Мили хора, там отвън. Вие нигерийци ли сте? Имате ли конституционни права, за да участвате в демократичния процес в Нигерия? Не? Тогава имам новини за вас. Вашата кампания погребва същия този демократичен процес и движението срещу клептократичното правителство на Гудлък Джонатан“.

Неуместната кампания напомня и за друг един случай от 2012 година. Малка американска неправителствена организация поде в Туитър кампанията „Kony2012″. СКоро след това американското правителство изпрати елитни части в Централна Африка, за да заловят бруталния лидер на терористичната секта „Божия армия за съпротива“ Джоузеф Кони. Угандийците тогава се питаха, защо въпреки масираната намеса на угандийската армия лидерът на сектантите не бе заловен. Нигерийците искаха да зададат същия въпрос на собственото си правителство. Защо е нужна външна намеса?

Подобни камапнии в Туитър на знаменитости като Анджелина Жоли, Мишел Обама, Джордж Клуни и др. всъщност са досадни. Фатална обаче е опасността евентуална намеса на американското правителство „да внесе повече милитаризъм, отколкото демокрация“, писа нигерийският писател и американски гражданин Теджу Коле.

Намеса на християнските фундаменталисти

Има и още един проблем, който явно убягва на някои американски знаменитости. Не само американската армия, но и фундаменталното християнско лоби в САЩ бързо се включи в кампанията „Върнете ни момичетата“. Градчето Чибок спада към малкото региони с преобладаващо християнско население. Който е проследил лобистката кампания на активистите от движението „Байбъл белт“ за Дарфур, сигурно ще разбере загрижеността на нигерийските активисти. Апропо, Дарфур. В едно интервю през 2011 година самопровъзгласилият се за активист за Дарфур Джордж Клуни сравни политиката на издирвания военнопрестъпник и судански президент Омар ал Башир с елементи от баскетбола. Поканените американски журналисти бяха въодушевени, а експертите по въпросите на Судан – ужасени.

„Вашите световни кампании в Туитър няма да върнат нашите момичета у дома“, пише в блога си Джумоке Балогун. И има право. Джордж Клуни и Анджелина Жоли безспорно са много добри артисти. Мишел Обама е много добра като първа дама. Но по-добре тези знаменитости да се държат настрана от африканската политика. Африканците искат сами да я определят. И то без американски морски пехотинци.

 
 

Късометражна програма за първи път на „София филм фест за учещи“

| от chronicle.bg, По БТА |

Късометражна програма ще има за първи път в Дискусионния клуб за българско и европейско кино „София филм фест за учещи“ – в пролетното издание, което започва днес в Дома на киното и ще продължи до 26 юни, съобщават организаторите.

Прожекциите са всеки понеделник от 18.00 ч. Входът е безплатен за ученици и студенти. Лектори са кинокритикът Антония Ковачева, директор на Филмотеката, и режисьорът проф. Георги Дюлгеров.

Българското кино отново е важен акцент в пролетната селекция. Традиционно ще има срещи с творческите екипи на филмите. Българска е и първата късометражна програма – от три заглавия – носителите на наградата „Джеймисън“ /Jameson/ за най-добър български късометражен филм за 2017 и 2016 г. – „Дрехи“ на Веселин Бойдев и „На червено“ на Тома Вашаров, както и „Любов“ на Боя Харизанова.

Пълнометражните родни продукции са „Пеещите обувки“ на Радослав Спасов, вдъхновен от съдбата на певицата Леа Иванова, предизвикалият огромен зрителски интерес „Воевода“ на Зорница София – по спомени на очевидци и разказа „Румена войвода“ от Николай Хайтов, „Слава“ на Кристина Грозева и Петър Вълчанов – с наградата за най-добър балкански филм и наградата на гилдията на българските кинокритици на 21-вия СФФ и още много отличия, „Семейни реликви“ на Иван Черкелов, интригуваща мозайка от три истории за разрушеното човешко общуване между героите – съпрузи, братя, родители и деца.

Пролетната програма започва с един от най-обсъжданите филми на 2016 г. – носителя на шест „Оскар“-а „La La Land“ на младия режисьор Деймиън Шазел с Райън Гослинг и Ема Стоун. Финалът е с „Т2 Трейнспотинг“ на Дани Бойл, в който рамо до рамо с Юън Макгрегър и Джони Лий Милър блести талантливата млада българска актриса Анжела Недялкова.
Останалите заглавия са „Патерсън“ на Джим Джармуш, номиниран за „Златна палма“, „Хулиета“ на Педро Алмодовар, „Панама“ на младия сръбски режисьор Павле Вучкович, номиниран за „Златна камера“ в Кан.

 
 

Холокостът през погледа на седмото изкуство

| от Дилян Ценов |

 Един милион дрехи, 45 000 чифта обувки и седем тона човешка коса – това заварват съветските войски, когато освобождават най-големия нацистки концентрационен лагер – Аушвиц-Биркенау. Това се случва на 27 януари 1945 г. Поне 1 милион души намират смъртта си там.

Общо 6 милиона убити евреи – това е равносметката за Холокоста, която става ясна едва след края на Втората световна война, когато се разбира за действията на нацистите през изминалите години.

Холокостът – геноцидът над различните, онези, които са родени на неправилното място в неправилното време. На 24 април Израел почита паметта на 6-те милиона еврей, цигани, комунисти, хомосексуални и други, които стават жертви на най-голямото зверство, което съвременната ни история познава.

Не е учудващо, че изкуството и до днес обръща поглед към тези събития, за да напомни за ужаса под една или друга форма. Нито е странно как киното успява да създаде шедьоври в тази посока. Невинаги е ясно каква е причината филмите, в чийто сюжет присъства Холокоста, да са толкова добри. Може би една от причините е в мащаба на самата трагедия – тя може  да накара човешката природа да пробие познатите граници.

Именно тези филми ни доближават до истината, която се е случила там – във всички онези „бани“, във всички онези места, „където отиваме да работим“…

Отричан или не, преувеличен (както някои противници го описват) или истински, този геноцид съществува. Съществува и то по начин, който никога няма да избледнее и да се забрави. И макар някои да казват, че темата е преекспонирана в света на киното, то Холокостът продължава да вълнува.

Има ли значение дали са засегнати шест милиона души или един единствен пианист, майка с две деца, момче с раирана пижама, или семейство с малко момче, което има рожден ден? Кое определя едно действие като недопустимо – мащабът или самата природа на действието? 

Може би денят  е подходящ да си припомним как Холокостът е представен в киното. Вижте едни от най-въздействащите заглавия по тази тема в галерията горе.

 
 

Новият Jaguar XF Sportbrake загатва за себе си

| от chronicle.bg |

Jaguar повдигна завесата новия XF Sportbrake от централния корт на Уимбълдън.

По-малко от 70 дни преди началото на световния тенис турнир Уимбълдън 2017, тревната площ на комплекса All England Tennis Club се превърна в платно за очертанията на динамичната спортна комби версия на Jaguar XF. Прочутите бели линии на игрището се трансформираха пред експертните погледи на Иън Калъм, директор по дизайна в Jaguar, и на ландшафт мениджъра на Уимбълдън Нийл Стъбли.

XF Sportbrake ще се присъедини към редиците на носителите на награди XF автомобили в спортните салони на Jaguar след премиерата му през лятото.

Jaguar е официален партньор на турнира Уимбълдън 2017, който ще се проведе от 3-и до 16-и юли 2017 г.

 
 

23 филма, обвинени в расизъм заради кастинга

| от |

Холивуд се побърква по какво ли не. Но един от най-големите проблеми е предимството на белите актьори пред останалите – дори когато ролята не е на бял човек.

През 1965 година легендата Лорънс Оливие се боядисва в черно, за да играе в „Отело“. Джон Уейн пък, който е по-американец от Белия дом, играе монголеца Чингис Хан. Днес имаме Скарлет Йохансон в „Дух в броня“, както и доста други – Мат Деймън и целия каст на „Изход: Богове и Царе“.Официалният термин е „whitewashing“ и буквално се превежда като „промиване“.

Режисьорите твърдят, че не могат да намерят актьори със съответния произход и цвят на кожата, които да успеят да изнесат целия филм. Казват, че всичко е измислица и затова няма значение кой какъв човек играе или пък просто се примиряват с това, че имат някой да играе ролята там.

В зенита на политическата коректнос, ще ви покажем 23 филма, в които актьорите играят освен роля, и раса. Прощавайте, но Ема Стоун играе полуазиатка!