Без история накъде?

| от | |

Автор: Юлия Кошаревска

Сайтът „Българска история” скоро стана на две години. Две години, които въобще не бяха обикновени за младежите зад проекта – Иван, Марио, Мартина, Ивомир и Мартин. През тези две години имаше много срещи с различни хора, писане на материали за сайта, лекции и сесии, уроци пред деца и възрастни в цяла България, филми, прожекции, походи и още куп други интересни инициативи, с които екипът се стреми не само да ни припомни забравени уроци от училище, а и да обясни защо историята е важна.

Всичко започва с Facebook страницата, създадена на шега, докато момчетата се готвят за кандидат-студентски изпити. Тя прераства в сайт (http://www.bulgarianhistory.org/ ), а скоро след това започва да излиза от онлайн пространството. Вече има и други автори, които пишат статии за сайта: Елена Гиздавкова и Иво Владимиров.

10152860_10152300614974699_899827265_n

Преди броени дни пък излезе първата книга на екипа –  „Българската история в 100 личности.” Целта ѝ е да събуди интереса на всички към историята – не като предмет от училище, а като извор на важни уроци, вдъхновение и знания защо сега сме там, където сме.

Ето какво ми разказаха самите те по повод на последните новини около тях. 

Какво всъщност ви кара да продължавате да развивате „Българска история” вече повече от две години, въпреки всички трудности?

Благодарение на работата ни около сайта и най-вече на инициативите, с които излизаме извън интернет се запознахме с изключително много хора, които въпреки всички трудности в България се опитват да променят нещо и да живеят достойно. Това са възрастните хора, с които се срещнахме по време на обиколките ни из България в търсене на легенди и предания, това са младите хора от различни организации, които ежедневно се занимават с изключително интересни дейности, всяка от които помага по някакъв начин на държавата ни. Точно тези неща амбицират и нас да продължаваме с двойно повече желание и енергия, въпреки трудностите, които ежедневно срещаме.

Не можем да отречем обаче, че освен запознанството ни с толкова активни личности, работата по сайта ни показа и другата страна на България, която далеч не е толкова приветлива. Няма смисъл да обясняваме какво визираме – навярно на всички ни е ясно. Но именно бедността, мизерията и хилядите проблеми на нас ни действат изключително мобилизиращо, вместо да ни смазва и отказва да действаме. Така че комбинацията от тези две неща е основният ни източник на вдъхновение, което не вярваме, че е възможно да изчезне. Просто трябва да се прави нещо за тази държава България.

10011361_10152300614989699_1714279296_n

Как протича един ваш обикновен ден?

Първото нещо, което правим и което не се е променило в последните две години е да публикуваме между 7 и 10 поста във фейсбук страницата ни. След това проверяваме някакви неща по сайта, ако има нови материали ги слагаме, ако не, се захващаме да пишем. Отговаряме на мейли, срещаме се с хора – общо взето ежедневието ни е напълно свързано с работата по сайта и другите ни инициативи. За добро или зло, студентството и университета останаха на втори план, но те все пак също са част от един наш ден, особено по време на сесията.

Имаше ли момент, в който си казахте, че е време да се върнете към нормалния за 20-годишни момчета живот?

Не мислим, че живота ни е чак толкова ненормален – има доста хора на нашата възраст, които правят доста интересни неща. Иначе и за момент не ни е минавало през главата да се откажем от това, с което се занимаваме. Дори не можем да си представим какво би било ежедневието ни без „Българска история“, а и не искаме.

10002947_10152300614979699_557126596_n

Как решихте да напишете книгата?

Идеята за книгата се появи през месец септември. Тогава с нас се свърза Момчил Тодоров, който е собственик на издателството БГ Учебник. Именно негова е идеята за написването по подобен род книга. Сподели ни, че отдавна иска да направи това нещо, но в наше лице най-после е намерил и подходящите автори. Това леко ни смути, защото никога не сме си представяли, че можем да напишем книга, но той в крайна сметка успя да ни убеди да се захванем с това. През следващите няколко месеци се захванахме усилено на работа и днес книгата вече е на пазара.

Кой трябва да я прочете?

Когато започвахме да я пишем си казахме, че искаме тя да се хареса и на хората, които никога не са се интересували от историята. Опитахме се да представим живота и дейността на всяка една от личностите по един неангажиращ начин, който да не затормозява читателя с прекалено много информация. Именно заради това, тази книга далеч не е най-подробната и не претендира да има тежестта на един научен труд. Нейната цел е да отключи интереса на хората към дадена личност или към историята като цяло. Стане ли това, значи сме си свършили работата.

10000259_10152300614969699_1381992196_n

В историята ли е бъдещето на България?

В историята е един от ключовете към по-добро бъдеще на България. Точно заради това ние трябва да я познаваме добре, но не само славната, а и трагичната. Тази част от историята дори е много по-важна, защото показва какви грешки е допускал народа ни преди години и ако ние се вгледаме в тях и ги осъзнаем няма да ги допуснем отново днес.

Каква е следващата ви инициатива?

Докато писахме книгата и търсехме информация за една от личностите в нея – Луи Айер решихме именно с него да е свързана следващата ни инициатива. Идеята ни е да направим филм за този забравен герой, тъй като живота му е наистина изключителен. Той е един от онези чужденци, които се влюбват така силно в България в началото на XX век, че не само прекарва най-активните си години тук, а дори губи живота си на фронта, биейки си срещу французи – народ, говорещ майчиния му език. За жалост днес тази личност е почти забравена и чрез нашия филм ще се опитаме да поправим това.

От какво имате нужда, за да я осъществите?

Със сигурност от средства. Ще се стремим това да е най-качественият видео продукт, който сме правили до момента. Иска ни се също така да посетим и всички важни места, които по някакъв начин са свързани с живота на Луи Айер – като се почне от Швейцария, мине се през Лом, Русе и Силистра и се стигне до Дойран, където той губи живота си. Именно заради това в момента работим усилено по намирането на спонсори, които да ни помогнат лентата да бъде наистина на ниво.

986619_10152300614994699_554406883_n

 
 

„Давай пари за бакшиша, отрепко!“: 25 години „Глутница кучета“

| от |

Нека ви разкажа за „Like A Virgin“. Това е за девойка, която иска момче с голяма патка. Цялата песен е метафора за големи патки.

Годината е 1992-ра и благодарение на фестивала Sundance светът научава за Куентин Тарантино. На 21 януари седмото изкуство се запознава с „Глутница кучета“, чиято първа мощна ударна сцена се открива с тази реплика. Тя принадлежи на самия Тарантино и служи за opening на чудесната мини кървава вселена на този филм. Метафората с музиката, Мадона, патките и закусвалнята, в която се провежда този разговор, е толкова ярка, че е показателна за онова, което следва впоследствие.

В рамките на час и половина Тарантино пълни екрана с кръв, черва и расистки шеги, обиди към жените, псувни и още кръв и черва. Някъде между всички тези неща има и един злощастен обир на диаманти.  

„Глутница кучета“ прави Тарантино рокзвезда. Младият режисьор работи в индустрията и се опитва да пробие, като пише купчини сценарии за кой ли не, с идеята, че един ден ще направи собствен филм. И няколко години преди „Глутница кучета“ да се случат той снима My Best Friend’s Birthday без особен успех.

В едно свое интервю по онова време разказва, че когато дал на свой приятел продуцент и режисьор сценария на криминалната кървава баня, той веднага му предложил режисьор, който може да го направи. Но Тарантино отговорил: „Не, човече, този филм ще го снимам аз.“ Минава известно време, Тарантино едва събира пари, кани Харви Кайтел, който става и ко-продуцент и „Глутница кучета“ поема по дългия път към големия екран.

Хората обичат да използват думата „култов“ за много неща, често не на място и още по-често, за да илюстрират баналната нужда да окачествят нещо като готино. Може би, затова „култов“ е такова клише. В случая с „Глутница кучета“ обаче понятието лепва толкова добре, колкото теорията на относителността на физиката. Ако някой филм може да бъде определен като „култов“, то това е този.

Тарантино има толкова малко пари, които използва за камери, кръв и помещения, че актьорите носят част от домашните си дрехи в повечето сцени. Крис Пен го прави от самото начало до самия финал. Но нито един от актьорския състав обаче и за секунда не съжалява, че се е подписал на сделката. Само Тарантино може да ти направи предложение за малко пари, на което не може да откажеш. Всички ние го знаем сега, но тези момчета са го знаели още тогава.

„Глутница кучета“ обагря в кръв и псувни пътя на Тарантино към Холивуд и бележи яркото начало на чудесното му творчество. Куентин прави много добри филми след това, но „Глутница кучета“ е неговият култов момент. Точното време, точното място, точните хора, точният сценарий.

Група от шест изтупани отрепки, начело с мазен мафиот и неговият още по-мазен син, се събират, за да осъществят обир на диаманти. Те не се познават, затова използват прякори – Mr. Pink, Mr. White, Mr. Brown, Mr. Blond, Mr. Orange и Mr. Blue – влизат в играта, облечени в черни костюми и RayBan-и, придружени от зъл чичко и неговия син по анцунг.

Тим Рот, Стив Бушеми, Харви Кайтел, Майкъл Медсън, Крис Пен, Лорънс Тиърни, Еди Бункър и самият Куентин Тарантино са основното звено на чудната група, допълнени от един полицай, гласът Стивън Райт и озвучени с музика от 70-те.

„Глутница кучета“ прави отварящата си сцена в закусвалня, за която Тарантино казва, че ако слушаш внимателно, може и да схванеш повечето неща. Трите кафета на Стив Бушеми, патки и Мадона, история за китайци и спор за един бакшиш, ти казват всичко, което трябва да знаеш, че следва. Сцената е снимана в рамките на ден, а закусвалнята, като генерално място, се превръща във важен елемент в ранните филми на Тарантино. Може да видите подобни сцени в „Джаки Браун“ и разбира се, в „Криминале“.

Начинът, по който Тарантино решава да разкаже, иначе на пръв поглед тривиалната история на „Глутница кучета“, се превръща в негова отличителна марка. Като печат на задника, който те прави специален. Филмът има едно огромно предимство пред останалите криминални истории, появили се до момента, той не ти показва най-важното в историята – обирът. Ти само слушаш за него. Какво се е объркало, кого са убили, кой се е измъкнал и къде са диамантите. Първо, защото Тарантино няма пари, за да направи пуцане, каквото този обир предогажда и второ, и по-важно, защото не иска. Не обирът е значителен за историята, а онова, което се случва преди и след него. Най-вече след. Именно там се намират кръвта и червата. Частта преди обирът е изобразена с доза силни и качествени псувни и расистки шеги. Четири важни елемента във филмите на Тарантино. Освен закусвалнята.

Под формата на уж случайно пръснати сцени, Тарантино сглобява през зрителя пъзела, който довежда до кървавата баня, в която Тим Рот има дупка в корема, а Майкъл Медсън реже нечие ухо. Междувременно Стив Бушеми почти се напикава от напрежение, а Харви Кайтел иска да е якият пич, спогоден с всички и може би затова не оцелява. Все тая. В киното на Тарантино някой рядко остава цял и жив, за да разкаже какво точно се е объркало, по дяволите. Не, то е като добър секс – трябва да се преживее, за да се разбере.

Скоците назад-напред във времето – от откриващата сцена, минути преди обира, през резултата, който се разиграва в един склад, до начина, по който всички се събират, за да вземат участие в тази злополучна история – нареждат пред драгия зрител, чудесно замислен, почти мистериозен пъзел, от типа „кой-го-направи“. Верният отговор е даден някъде в средата на историята, а след това гледаш само резултата от него. Но най-важното, филмовият пъзел, който „Глутница кучета“ представлява, е добро кино. Без пренапъване, без престараване, без излишни елементи. Добра драматургия, още по-добър диалог и чудесен актьорски състав.

Тази година, този филм прави 25 години на екран и ако го гледаш днес пак, ще ти се стори, че не е минала и минута от 1992-ра. Той е като застинал във времето. Като важен loop в пронстранствено-времевия континиум, който не може да бъде променен. И не трябва. Той е важен, както за кариерата на Тарантино и половината актьори вътре, така и за седмото изкуство само по себе си.

Пак се връщаме в началото на филма, в закусвалнята. Където група от 8 мъже спорят дали трябва да се дава бакшиш на сервитьорката, половин час преди да бъдат обърнати с червата навън.

Нали знаете какво казват: „Денят е хубав и всичко върви по план, освен когато не върви.“  За Mr. Pink, Mr. White, Mr. Brown, Mr. Blond, Mr. Orange и Mr. Blue всичко се прецаква, за да му провърви на Тарантино.

 
 

Google и Facebook станаха жертва на многомилионна измама

| от |

Google и Facebook потвърдиха, че са станали жертва на измама на стойност 100 милиона долара. През март стана ясно, че
литовец е съден заради „фишинг“ атака срещу две американски интернет компании, без да даде подробности за имената им.

Предполага се, че двете компании са изпратили на банковите сметки на измамника над 100 млн. долара.

На 27 април Fortune съобщи, че жертвите са Facebook и Google. Мъжът, обвинен за измамата, е на 48 години. Евалдас Римасаускас се е представял за азиатски производител и мамел компаниите в периода между 2013 и 2015 година, пращайки мейли на техни служители и агенти. Мейлите били създадени така, че да изглеждат като дошли от азиатската фирма и включвали фалшифицирани имена и фактури, които изглеждали като подписани от шефовете на измамените фирми.

След като компаниите установили измамата, информирали властите. И Google, и Facebook обаче отказват да кажат колко пари са дали на измамника.

 
 

Сериали, базирани на филми

| от |

Качественото кино има навика да се провира дори и през най-малките пролуки, които комерсиалните бомбастични заглавия му оставят. То намира своите почитатели и оставя приятна следа и послевкус в зрителя.

Доброто кино ще съществува, независимо колко комерсиални екшъна и филми за надяждане с пуканки се направят. Същото важи и за добрата телевизия.

В нашата селекция днес двете се срещат. Някъде по средата, където е най-удобно.

Избрали сме шест сериала, които са базирани на шест качествени филма, които ако не сте гледали, е добре да се засрамите.

За останалите – всичко е горе в галерията.

 
 

10+1 роли на Кирстен Дънст, които да гледате

| от chronicle.bg |

На днешната дата е родена Кирстен Карълайн Дънст – една от по-нетипичните американски актриси. Руса и синеока, с немски корени, Кирстен не е типичната холивудска красавица. И сме й благодарни за това.

Звездата на американска актриса от немски произход изгря още като дете с „Интервю с вампир“, като впоследстие разписа името си в ленти като „По пътя“, „Последният момински запой“, „Механхолия“ на Ларс фон Триер, „Блясъкът на чистия ум“ на Мишел Гондри и ролите на Мери Джейн Уотсън в блокбастър сагата „Спайдър Мен“.

По случай рождения й ден, ви предлагаме галерия с 10 нейни роли, които си струва да видите.