Без история накъде?

| от | |

Автор: Юлия Кошаревска

Сайтът „Българска история” скоро стана на две години. Две години, които въобще не бяха обикновени за младежите зад проекта – Иван, Марио, Мартина, Ивомир и Мартин. През тези две години имаше много срещи с различни хора, писане на материали за сайта, лекции и сесии, уроци пред деца и възрастни в цяла България, филми, прожекции, походи и още куп други интересни инициативи, с които екипът се стреми не само да ни припомни забравени уроци от училище, а и да обясни защо историята е важна.

Всичко започва с Facebook страницата, създадена на шега, докато момчетата се готвят за кандидат-студентски изпити. Тя прераства в сайт (http://www.bulgarianhistory.org/ ), а скоро след това започва да излиза от онлайн пространството. Вече има и други автори, които пишат статии за сайта: Елена Гиздавкова и Иво Владимиров.

10152860_10152300614974699_899827265_n

Преди броени дни пък излезе първата книга на екипа –  „Българската история в 100 личности.” Целта ѝ е да събуди интереса на всички към историята – не като предмет от училище, а като извор на важни уроци, вдъхновение и знания защо сега сме там, където сме.

Ето какво ми разказаха самите те по повод на последните новини около тях. 

Какво всъщност ви кара да продължавате да развивате „Българска история” вече повече от две години, въпреки всички трудности?

Благодарение на работата ни около сайта и най-вече на инициативите, с които излизаме извън интернет се запознахме с изключително много хора, които въпреки всички трудности в България се опитват да променят нещо и да живеят достойно. Това са възрастните хора, с които се срещнахме по време на обиколките ни из България в търсене на легенди и предания, това са младите хора от различни организации, които ежедневно се занимават с изключително интересни дейности, всяка от които помага по някакъв начин на държавата ни. Точно тези неща амбицират и нас да продължаваме с двойно повече желание и енергия, въпреки трудностите, които ежедневно срещаме.

Не можем да отречем обаче, че освен запознанството ни с толкова активни личности, работата по сайта ни показа и другата страна на България, която далеч не е толкова приветлива. Няма смисъл да обясняваме какво визираме – навярно на всички ни е ясно. Но именно бедността, мизерията и хилядите проблеми на нас ни действат изключително мобилизиращо, вместо да ни смазва и отказва да действаме. Така че комбинацията от тези две неща е основният ни източник на вдъхновение, което не вярваме, че е възможно да изчезне. Просто трябва да се прави нещо за тази държава България.

10011361_10152300614989699_1714279296_n

Как протича един ваш обикновен ден?

Първото нещо, което правим и което не се е променило в последните две години е да публикуваме между 7 и 10 поста във фейсбук страницата ни. След това проверяваме някакви неща по сайта, ако има нови материали ги слагаме, ако не, се захващаме да пишем. Отговаряме на мейли, срещаме се с хора – общо взето ежедневието ни е напълно свързано с работата по сайта и другите ни инициативи. За добро или зло, студентството и университета останаха на втори план, но те все пак също са част от един наш ден, особено по време на сесията.

Имаше ли момент, в който си казахте, че е време да се върнете към нормалния за 20-годишни момчета живот?

Не мислим, че живота ни е чак толкова ненормален – има доста хора на нашата възраст, които правят доста интересни неща. Иначе и за момент не ни е минавало през главата да се откажем от това, с което се занимаваме. Дори не можем да си представим какво би било ежедневието ни без „Българска история“, а и не искаме.

10002947_10152300614979699_557126596_n

Как решихте да напишете книгата?

Идеята за книгата се появи през месец септември. Тогава с нас се свърза Момчил Тодоров, който е собственик на издателството БГ Учебник. Именно негова е идеята за написването по подобен род книга. Сподели ни, че отдавна иска да направи това нещо, но в наше лице най-после е намерил и подходящите автори. Това леко ни смути, защото никога не сме си представяли, че можем да напишем книга, но той в крайна сметка успя да ни убеди да се захванем с това. През следващите няколко месеци се захванахме усилено на работа и днес книгата вече е на пазара.

Кой трябва да я прочете?

Когато започвахме да я пишем си казахме, че искаме тя да се хареса и на хората, които никога не са се интересували от историята. Опитахме се да представим живота и дейността на всяка една от личностите по един неангажиращ начин, който да не затормозява читателя с прекалено много информация. Именно заради това, тази книга далеч не е най-подробната и не претендира да има тежестта на един научен труд. Нейната цел е да отключи интереса на хората към дадена личност или към историята като цяло. Стане ли това, значи сме си свършили работата.

10000259_10152300614969699_1381992196_n

В историята ли е бъдещето на България?

В историята е един от ключовете към по-добро бъдеще на България. Точно заради това ние трябва да я познаваме добре, но не само славната, а и трагичната. Тази част от историята дори е много по-важна, защото показва какви грешки е допускал народа ни преди години и ако ние се вгледаме в тях и ги осъзнаем няма да ги допуснем отново днес.

Каква е следващата ви инициатива?

Докато писахме книгата и търсехме информация за една от личностите в нея – Луи Айер решихме именно с него да е свързана следващата ни инициатива. Идеята ни е да направим филм за този забравен герой, тъй като живота му е наистина изключителен. Той е един от онези чужденци, които се влюбват така силно в България в началото на XX век, че не само прекарва най-активните си години тук, а дори губи живота си на фронта, биейки си срещу французи – народ, говорещ майчиния му език. За жалост днес тази личност е почти забравена и чрез нашия филм ще се опитаме да поправим това.

От какво имате нужда, за да я осъществите?

Със сигурност от средства. Ще се стремим това да е най-качественият видео продукт, който сме правили до момента. Иска ни се също така да посетим и всички важни места, които по някакъв начин са свързани с живота на Луи Айер – като се почне от Швейцария, мине се през Лом, Русе и Силистра и се стигне до Дойран, където той губи живота си. Именно заради това в момента работим усилено по намирането на спонсори, които да ни помогнат лентата да бъде наистина на ниво.

986619_10152300614994699_554406883_n

 
 

Изтекоха снимки на новия смартфон на Meizu

| от chronicle.bg |

Наскоро Meizu представи официално смартфоните Pro 6 Plus и M3X.

На 6 декември компанията ще даде пресконференция, на която вероятно ще представи още свои устройства. Слуховете твърдят, че Meizu ще покаже M5 Note, но на сцената ще се появи и друга джаджа с кодовото име Meizu Four (1206).

Днес в китайската социална мрежа се появи порция снимки на телефона.

Все още няма официална информация за спецификациите на смартфона, но според слухове, Meizu Four ще има извит 2K AMOLED Edge дисплей и Exynos 8890 чипсет.

Meizu-Four-leak_6

Източник: GSM Arena

 
 

Рецепта за никулденски шаран

| от Chronicle.bg, по Webcafe.bg |

Днес празнуваме Никулден, празникът на свети Никола Мирликийски, покровител на моряците, рибарите и банкерите. По традиция на този ден се яде риба, имен ден празнуват Николай, Никола, Николина, Нина, Никол, Николинка, Кольо, Николета, Колю, Ненка, Ненко.

Свети Николай е един от светците на ранната християнска църква, живял през трети век в Патара, днешна Мала Азия. Той е почитан и от православни, и от католици. Мощите му се пазят в италианския град Бари.

През целия си живот Свети Никола помагал на страдащите, защитавал невинните, укрепвал слабите със словото на истината и вярата.

Яденето на риба на празника е свързано с Коледните пости, които забраняват ядене на месо, но разрешават рибата на празници и в някои по-леки дни от поста, както и заради връзката на свети Никола с морето и рибарите.

Според традицията се яде шаран във вид на рибник, но много хора предпочитат други риби, които да сложат на трапезата на празника.

По-случай празника ви предлагаме рецепта за приготвянето на шаран.

Необходими продукти:

1 шаран
200 гр. домати

За плънката:

2 глави лук
1 морков
1 целина
2 скилидки чесън
1/2 чаша ориз
150 грама стафиди, орехи
Девесил, розмарин, мащерка
Сол, черен пипер

Шаранът се почиства, измива и осолява.

Лукът и морковите се нарязват на ситно и се запържват до златисто, прибавя се почистеният ориз и подправките. Сместа се задушава с малко гореща вода. Шаранът се пълни с нея и се прихваща с клечки за зъби или се зашива с конец по стар тертип. Около рибата в тавата се поставят нарязаните на кубчета или смлени домати, овкусени със сол.

Поставете няколко резена лимон върху пълнения шаран и запечатайте с фолио. Пече се 2 часа във фурна на температура от 180 градуса.

Приятен апетит.

 
 

Появи се невероятен акустичен кавър на „Издислав“. Чуйте го

| от chronicle.bg |

Първият опит за песен на английски на поп-фолк изпълнителя Фики Стораро предизвика вълна от шеги. Песента му „Is This Love“ беше успешно прекръстена на Издислав и намери специално място дори в новинарския блок на БНТ. Въпреки типичните чалга извивки на парчето, оказва се, че то може и да звучи добре.

Автор на чудесния кавър е Нели, която от 17-годишна поддържа свой YouTube канал, в който публикува видеа на кавъри.

Чуйте я.

 
 

Досиетата CHR: Четирите хомосексуални „вещици“ от Сан Антонио

| от chronicle.bg |

Ужасен от начина на живот на група местни жени, американски съд праща в затвора четири латиноамериканки заради престъпление, което не са извършили. 15 години по-късно те са оневинени, благодарение на филм, който извежда на преден план ужасяващите причини за задържането им – хомофобия и откровена глупост.

Четворката от Сан Антонио попада в затвора заради противоречиви свидетелски показания и неверни „доказателства“ за физическо посегателство. Всичко това звучи като история за лов на вещици от XVII век, но се случва в края на XX век, когато страхът от сатанизъм и различна сексуалност държи в плен американската нация. Основното доказателство за вината им пред съда е фактът, че са лесбийки.

четворката от сан антонио

През 1994 година идва краят на продължила с години истерия за съдебно дело за сатанистки култ и сексъално насилие над деца в детска градина. Собствениците на дневен център за деца са обвинени в сексуално насилие, свързано със сатанистки култ. Носят се градски легенди за включването на животински жертвоприношения, кръвопускане и ритуални изнасилвания. След години, прекарани в ареста, Елизабет Рамирес, Касандра Ривера, Анна Васкез и Кристи Мейхю биват признати за виновни през 1998 година. Те са обвинени в групово изнасилване на двете малки племеннички на Рамирес – едната е на седем, а другата – на девет години.

Години по-късно бивш журналист и режисьорка се срещат, за да започнат снимките на филма „Southwest of Salem“ – филм, който проследява делото и осветлява слабите доказателства, на база които 4-те жени са хвърлени в затвора. Филмът проследява живота на жените – видеозаписи, интервюта със семействата, албуми със снимки. Ривера и Васкес живеят заедно и се грижат за децата на Ривера.

Деби Нейтън – журналист и писател, се свързва с Дебора Ешкенази с надеждата да направят нещо за арестуваната четворка. Първоначално идеята е за радиопоредаване, но след няколко срещи с жените в затвора, се появява идеята за филм, който съпътства битката им за свобода.

Животът на латиноамериканска лесбийка

Със сигурност това определение не е добро за жена, която живее в Тексас в средата на 90-те години. Оказва се много трудно за съда да намери съдебни заседатели, защото всички са пропити от хомофобия. Сред интервюираните за заседатели често се срещат реплики като: „Не се чувствам конфортно. Тя е лесбийка. Не се чувствам комфортно от това“.

“Би трябвало тези вещерски, ужасяващи жени да са правили онези неща с малките момиченца зад затворени врати, защото това правят лесбийките, нали?”, обобщава начина на мислене по темата Дебора Ешкенази. Прокурорът казва, че жените са си признали, че са хомосексуални – сякаш това признание е пряко доказателство за вината им. Инстиктивно хомосексуалността се приравнява на тормоз над деца и сатанистки ритуали.

Междувременно става ясно, че бащата на племенничките на Рамирес е бил обсебен от нея. Той й предложил брак, когато разбрал, че е бременна, но тя отказала. Следват обвиненията в сексуално насилие. От страх да не отнемат детето й, бременната в петия месец Рамирес оказва пълно съдействие на в;ластите. Тя отрича да е виновна за сексуалното насилие над деца и отказва споразумение с прокуратурата. Получава 37.5 години затвор.
Съдът разчита основно на показанията на децата, за да разпореди осъдителните присъди.

четворката от сан антонио

Една от племенничките на Рамирес вече е в своите 20 години и признава, че е излъгала. Разказва, че леля й и нейната сексуална ориентация са били голям проблем за семейството. Всичко това става ясно по време на снимките на филма „Southwest of Salem“. Момичето разказва, че е лъгало, защото родителите му не били съгласни с избора на Рамирес и начина й на живот. Така баща му спечелил и битката за попечителство, която водел. Медицинското лице, удостоверило насилието – д-р Нанси Келог, също признава, че доказателствата й за изнасилване били неверни. Въпреки че жените са на свобода от 2013 година, едва тази седмица Апелативният съд в тексас потвърди, че на фона на сегашните доказателства съдебните заседатели през 90-те години не биха дали осъдителна присъда на жените. И не само това – въпреки прекараните години в затвора, криминалното им досие ще бъде заличено, а четирите могат да получат милиони долари обезщетение от държавата, позволила животът им да бъде пропилян заради мизогиния и хомофобия.