Без история накъде?
Автор: Юлия Кошаревска
Сайтът „Българска история” скоро стана на две години. Две години, които въобще не бяха обикновени за младежите зад проекта – Иван, Марио, Мартина, Ивомир и Мартин. През тези две години имаше много срещи с различни хора, писане на материали за сайта, лекции и сесии, уроци пред деца и възрастни в цяла България, филми, прожекции, походи и още куп други интересни инициативи, с които екипът се стреми не само да ни припомни забравени уроци от училище, а и да обясни защо историята е важна.
Всичко започва с Facebook страницата, създадена на шега, докато момчетата се готвят за кандидат-студентски изпити. Тя прераства в сайт (http://www.bulgarianhistory.org/ ), а скоро след това започва да излиза от онлайн пространството. Вече има и други автори, които пишат статии за сайта: Елена Гиздавкова и Иво Владимиров.
Преди броени дни пък излезе първата книга на екипа – „Българската история в 100 личности.” Целта ѝ е да събуди интереса на всички към историята – не като предмет от училище, а като извор на важни уроци, вдъхновение и знания защо сега сме там, където сме.
Ето какво ми разказаха самите те по повод на последните новини около тях.
Какво всъщност ви кара да продължавате да развивате „Българска история” вече повече от две години, въпреки всички трудности?
Благодарение на работата ни около сайта и най-вече на инициативите, с които излизаме извън интернет се запознахме с изключително много хора, които въпреки всички трудности в България се опитват да променят нещо и да живеят достойно. Това са възрастните хора, с които се срещнахме по време на обиколките ни из България в търсене на легенди и предания, това са младите хора от различни организации, които ежедневно се занимават с изключително интересни дейности, всяка от които помага по някакъв начин на държавата ни. Точно тези неща амбицират и нас да продължаваме с двойно повече желание и енергия, въпреки трудностите, които ежедневно срещаме.
Не можем да отречем обаче, че освен запознанството ни с толкова активни личности, работата по сайта ни показа и другата страна на България, която далеч не е толкова приветлива. Няма смисъл да обясняваме какво визираме – навярно на всички ни е ясно. Но именно бедността, мизерията и хилядите проблеми на нас ни действат изключително мобилизиращо, вместо да ни смазва и отказва да действаме. Така че комбинацията от тези две неща е основният ни източник на вдъхновение, което не вярваме, че е възможно да изчезне. Просто трябва да се прави нещо за тази държава България.
Как протича един ваш обикновен ден?
Първото нещо, което правим и което не се е променило в последните две години е да публикуваме между 7 и 10 поста във фейсбук страницата ни. След това проверяваме някакви неща по сайта, ако има нови материали ги слагаме, ако не, се захващаме да пишем. Отговаряме на мейли, срещаме се с хора – общо взето ежедневието ни е напълно свързано с работата по сайта и другите ни инициативи. За добро или зло, студентството и университета останаха на втори план, но те все пак също са част от един наш ден, особено по време на сесията.
Имаше ли момент, в който си казахте, че е време да се върнете към нормалния за 20-годишни момчета живот?
Не мислим, че живота ни е чак толкова ненормален – има доста хора на нашата възраст, които правят доста интересни неща. Иначе и за момент не ни е минавало през главата да се откажем от това, с което се занимаваме. Дори не можем да си представим какво би било ежедневието ни без „Българска история“, а и не искаме.
Как решихте да напишете книгата?
Идеята за книгата се появи през месец септември. Тогава с нас се свърза Момчил Тодоров, който е собственик на издателството БГ Учебник. Именно негова е идеята за написването по подобен род книга. Сподели ни, че отдавна иска да направи това нещо, но в наше лице най-после е намерил и подходящите автори. Това леко ни смути, защото никога не сме си представяли, че можем да напишем книга, но той в крайна сметка успя да ни убеди да се захванем с това. През следващите няколко месеци се захванахме усилено на работа и днес книгата вече е на пазара.
Кой трябва да я прочете?
Когато започвахме да я пишем си казахме, че искаме тя да се хареса и на хората, които никога не са се интересували от историята. Опитахме се да представим живота и дейността на всяка една от личностите по един неангажиращ начин, който да не затормозява читателя с прекалено много информация. Именно заради това, тази книга далеч не е най-подробната и не претендира да има тежестта на един научен труд. Нейната цел е да отключи интереса на хората към дадена личност или към историята като цяло. Стане ли това, значи сме си свършили работата.
В историята ли е бъдещето на България?
В историята е един от ключовете към по-добро бъдеще на България. Точно заради това ние трябва да я познаваме добре, но не само славната, а и трагичната. Тази част от историята дори е много по-важна, защото показва какви грешки е допускал народа ни преди години и ако ние се вгледаме в тях и ги осъзнаем няма да ги допуснем отново днес.
Каква е следващата ви инициатива?
Докато писахме книгата и търсехме информация за една от личностите в нея – Луи Айер решихме именно с него да е свързана следващата ни инициатива. Идеята ни е да направим филм за този забравен герой, тъй като живота му е наистина изключителен. Той е един от онези чужденци, които се влюбват така силно в България в началото на XX век, че не само прекарва най-активните си години тук, а дори губи живота си на фронта, биейки си срещу французи – народ, говорещ майчиния му език. За жалост днес тази личност е почти забравена и чрез нашия филм ще се опитаме да поправим това.
От какво имате нужда, за да я осъществите?
Със сигурност от средства. Ще се стремим това да е най-качественият видео продукт, който сме правили до момента. Иска ни се също така да посетим и всички важни места, които по някакъв начин са свързани с живота на Луи Айер – като се почне от Швейцария, мине се през Лом, Русе и Силистра и се стигне до Дойран, където той губи живота си. Именно заради това в момента работим усилено по намирането на спонсори, които да ни помогнат лентата да бъде наистина на ниво.
