Без история накъде?

| от | |

Автор: Юлия Кошаревска

Сайтът „Българска история” скоро стана на две години. Две години, които въобще не бяха обикновени за младежите зад проекта – Иван, Марио, Мартина, Ивомир и Мартин. През тези две години имаше много срещи с различни хора, писане на материали за сайта, лекции и сесии, уроци пред деца и възрастни в цяла България, филми, прожекции, походи и още куп други интересни инициативи, с които екипът се стреми не само да ни припомни забравени уроци от училище, а и да обясни защо историята е важна.

Всичко започва с Facebook страницата, създадена на шега, докато момчетата се готвят за кандидат-студентски изпити. Тя прераства в сайт (http://www.bulgarianhistory.org/ ), а скоро след това започва да излиза от онлайн пространството. Вече има и други автори, които пишат статии за сайта: Елена Гиздавкова и Иво Владимиров.

10152860_10152300614974699_899827265_n

Преди броени дни пък излезе първата книга на екипа –  „Българската история в 100 личности.” Целта ѝ е да събуди интереса на всички към историята – не като предмет от училище, а като извор на важни уроци, вдъхновение и знания защо сега сме там, където сме.

Ето какво ми разказаха самите те по повод на последните новини около тях. 

Какво всъщност ви кара да продължавате да развивате „Българска история” вече повече от две години, въпреки всички трудности?

Благодарение на работата ни около сайта и най-вече на инициативите, с които излизаме извън интернет се запознахме с изключително много хора, които въпреки всички трудности в България се опитват да променят нещо и да живеят достойно. Това са възрастните хора, с които се срещнахме по време на обиколките ни из България в търсене на легенди и предания, това са младите хора от различни организации, които ежедневно се занимават с изключително интересни дейности, всяка от които помага по някакъв начин на държавата ни. Точно тези неща амбицират и нас да продължаваме с двойно повече желание и енергия, въпреки трудностите, които ежедневно срещаме.

Не можем да отречем обаче, че освен запознанството ни с толкова активни личности, работата по сайта ни показа и другата страна на България, която далеч не е толкова приветлива. Няма смисъл да обясняваме какво визираме – навярно на всички ни е ясно. Но именно бедността, мизерията и хилядите проблеми на нас ни действат изключително мобилизиращо, вместо да ни смазва и отказва да действаме. Така че комбинацията от тези две неща е основният ни източник на вдъхновение, което не вярваме, че е възможно да изчезне. Просто трябва да се прави нещо за тази държава България.

10011361_10152300614989699_1714279296_n

Как протича един ваш обикновен ден?

Първото нещо, което правим и което не се е променило в последните две години е да публикуваме между 7 и 10 поста във фейсбук страницата ни. След това проверяваме някакви неща по сайта, ако има нови материали ги слагаме, ако не, се захващаме да пишем. Отговаряме на мейли, срещаме се с хора – общо взето ежедневието ни е напълно свързано с работата по сайта и другите ни инициативи. За добро или зло, студентството и университета останаха на втори план, но те все пак също са част от един наш ден, особено по време на сесията.

Имаше ли момент, в който си казахте, че е време да се върнете към нормалния за 20-годишни момчета живот?

Не мислим, че живота ни е чак толкова ненормален – има доста хора на нашата възраст, които правят доста интересни неща. Иначе и за момент не ни е минавало през главата да се откажем от това, с което се занимаваме. Дори не можем да си представим какво би било ежедневието ни без „Българска история“, а и не искаме.

10002947_10152300614979699_557126596_n

Как решихте да напишете книгата?

Идеята за книгата се появи през месец септември. Тогава с нас се свърза Момчил Тодоров, който е собственик на издателството БГ Учебник. Именно негова е идеята за написването по подобен род книга. Сподели ни, че отдавна иска да направи това нещо, но в наше лице най-после е намерил и подходящите автори. Това леко ни смути, защото никога не сме си представяли, че можем да напишем книга, но той в крайна сметка успя да ни убеди да се захванем с това. През следващите няколко месеци се захванахме усилено на работа и днес книгата вече е на пазара.

Кой трябва да я прочете?

Когато започвахме да я пишем си казахме, че искаме тя да се хареса и на хората, които никога не са се интересували от историята. Опитахме се да представим живота и дейността на всяка една от личностите по един неангажиращ начин, който да не затормозява читателя с прекалено много информация. Именно заради това, тази книга далеч не е най-подробната и не претендира да има тежестта на един научен труд. Нейната цел е да отключи интереса на хората към дадена личност или към историята като цяло. Стане ли това, значи сме си свършили работата.

10000259_10152300614969699_1381992196_n

В историята ли е бъдещето на България?

В историята е един от ключовете към по-добро бъдеще на България. Точно заради това ние трябва да я познаваме добре, но не само славната, а и трагичната. Тази част от историята дори е много по-важна, защото показва какви грешки е допускал народа ни преди години и ако ние се вгледаме в тях и ги осъзнаем няма да ги допуснем отново днес.

Каква е следващата ви инициатива?

Докато писахме книгата и търсехме информация за една от личностите в нея – Луи Айер решихме именно с него да е свързана следващата ни инициатива. Идеята ни е да направим филм за този забравен герой, тъй като живота му е наистина изключителен. Той е един от онези чужденци, които се влюбват така силно в България в началото на XX век, че не само прекарва най-активните си години тук, а дори губи живота си на фронта, биейки си срещу французи – народ, говорещ майчиния му език. За жалост днес тази личност е почти забравена и чрез нашия филм ще се опитаме да поправим това.

От какво имате нужда, за да я осъществите?

Със сигурност от средства. Ще се стремим това да е най-качественият видео продукт, който сме правили до момента. Иска ни се също така да посетим и всички важни места, които по някакъв начин са свързани с живота на Луи Айер – като се почне от Швейцария, мине се през Лом, Русе и Силистра и се стигне до Дойран, където той губи живота си. Именно заради това в момента работим усилено по намирането на спонсори, които да ни помогнат лентата да бъде наистина на ниво.

986619_10152300614994699_554406883_n

 
 

15 роли на Кийра Найтли, които можем да гледаме отново и отново

| от chronicle.bg |

На днешния ден празнува разкошната Кийра Найтли, която днес навършва 32 години.

Два пъти номинирана за Оскар, Найтли е от онези актриси, които доказват, че можеш да бъдеш едновременно красавица и добра актриса.

По случай рождения й ден ви черпим с галерия с нейни роли, които трябва да си доставите.

 
 

И Тя е със сини очи

| от Кристина Димитрова |

Тя и той са телата, които линеят за една изгубена любов.

Те са със сини очи и черни коси. Знаят, че когато настъпи последната нощ, ще последва раздялата. Той й разказва една и съща история отново и отново. В стаята времето е спряло и сякаш героите са попаднали във вакуума на живота.

Тази типична любовна история на френската писателка Маргьорит Дюрас ще оживее на сцената на театър „Възраждане“, за да ви разкаже историята на двама души, сключили договор за обичане за 23 нощи.

„Очи сини, коси черни“ е театралната адаптация на едноименния роман на Дюрас, която е направена от писателката Ирена Иванова, вече позната като момичето с няколко спечелени престижни награди за ролята си във филма „Безбог“.

Освен че самата тя е със сини очи, е силно повлияна от Дюрас през последните няколко години от живота си.

Франция се стича като Рейн в творчеството на Ирена, а да посегне към адаптацията на „Очи сини, коси черни“ е едно от най-смелите й предизвикателства през последните месеци. Една от концепциите, които самата Дюрас залага в пиесата, е отчуждението на героите не само помежду им, а и от самите себе си.

Тя и Той са затворени в стаята на миналото, но търсят една друга стая, в която любовта е възможна. В тази стая може да влезете и вие на 31-ви март и 3-ти април и да станете свидетели на раждането на една повече-от-любов.

Всичко започва във фоайето на хотел Рош във френска морска провинция.

Никой в историята няма име. Мъжът от историята се приближава до прозорците на фоайето и вижда Странник с черна коса и сини очи, чиито очи не може да забрави и изгубва завинаги. Появява се жената от историята и отвежда Странника. Мъжът обикаля плажа с надеждата го срещне отново. Среща същата жена в кафене на брега на морето, но не я разпознава като жената отвела странника. Предлага й да прекара следващите вечери с него срещу заплащане, защото много прилича на изгубения Странник. Тя приема. Следват двадесет и три безсънни нощи…

Адаптацията на Ирена Иванова запазва характерната за Дюрас символика, залегнала в романа, а това е морето, корабът и стаята – интимното място за срещи, където се ражда невъзможната-възможна любов.

Прочитът на романа, на Ирена Иванова е многопластов и може да бъде разбран на повече от едно ниво.

Той се гмурка в дълбокото, после изплува, за да си поеме въздух и пак се гмурка. Залата на театър „Възраждане“ ще бъде озвучена от дълбокия и запомнящ се глас на актьора Велизар Бинев, за който това е завръщане на сцената след дългогодишните му актьорски появи на големия екран в над 80 чужди продукции. Зрителите ще чуят и въздействащия текст на поета Владислав Христов – „Писма до Лазар“.

Именно тази негова творба отразява историята по поетичен и абстрактен начин, прорязвайки я по цялото й протежение до края. Постановката е в характерния експериментален стил на Ирена Иванова, а на сцената ще излязат актрисата Дария Митушева в ролята на Жената и Николай Марков в ролята на Мъжа. Под звуците на традиционна индонезийска музика актьорите ще разкажат историята, чрез своите телата. Ирена очевидно не изневерява на Дюрасовия любовник, който често е с Азиатски произход.

Спектакълът е проект на Театрално ателие „Експериментика“ и е реализиран с подкрепата на Френския културен институт, Посолството на Република Индонезия, Нов български университет и Voice Academy.

 
 

Ох, стари сме… защото те правят 10!

| от |

Едно десетилетие измина като мигване с единия клепач и ние си мислим, че сме си същите, ама не сме… Защото сме с 10 години по-големи. И уж поумнели. Минаването на безгрижните лета се отразява, както на човешкото тяло и съзнание, така и на любимите guilty pleasure удоволствия, каквито са сериалите.

Вярвате или не, но много от любимите ви шоута направиха 10 години от старта си и дори след толкова време, за част от тях си спомняме с умиление. И с леко насълзяване на очите.

Ние сме избрали пет добри, вкусни, провокативни и да, КУЛТОВИ, сериала, които правят 10 тази година. А ние сме стари, но все така ги харесваме. Цък, в галерията горе са.

 
 

Най-добрите корици на албуми на Марая Кери

| от chronicle.bg |

Днес една от емблематичните певици на нашето време, Марая Кери, навършва 47 години – достойна възраст, зад която стоят много неща.

След дебюта си през 1990г Марая Кери става първата певица, която оглавява американската класация Billboard Hot 100 със своите сингли пет поредни пъти.

След брака си с президента на Колумбия Рекърдс Томи Мотола през 1993.  тя утвърждава позициите си на най-успешната певица на компанията. Според списание Billboard  тя е най-успешният изпълнител на десетилетието в САЩ.

След развода си с Томи Мотола тя решава сама да поеме контрол върху имиджа и музиката си, включвайки елементи на хип хоп в песните си. Популярността ѝ спада, а по-късно напуска Колумбия Рекърдс.

Марая изживява тежко тези събития емоционално и физически. Друг удар за певицата е неуспехът на филма и новия ѝ албум, носещи името Glitter. През 2002г. тя подписва договор с Айлънд Рекърдс и през 2005г. отново си възвръща челните места в поп музиката.

През 2000г. на церемонията по връчването на Световните музикални награди Марая Кери е обявена за певицата с най-много музикални продажби за хилядолетието. Тя има най-много сингли, оглавили първите места на класациите – 18. Тя е носител на 5 награди Грами, освен това е единственият изпълнител с шестнадесет статуетки от Световните музикални награди.

Марая Кери притежава петоктавен диапазон.

И независимо от приказките, които се говорят по адрес на визията и личния й живот, тя е събитие в историята на музиката.

И ви черпим с 10 нейни корици, в които си заслужава да изплакнете понеделнишките си очи.