Беше ли Путин прав за Сирия?

| от |

Ишаан Тарур, в. „Вашингтон пост“

Каква разлика само за една година! По това време миналата година Западът се готвеше за военни действия срещу режима на Башар Асад, който бе обвинен в използване на химически оръжия срещу собствения си народ. До такава намеса така и не се стигна, не на последно място заради това, че общественото мнение в страни като Великобритания и САЩ бяха против нова намеса в Близкия изток.

Сега Съединените щати обмислят разширяване на въздушните удари по бойците на групировката „Ислямска държава“, която действа в Ирак и Сирия – бойци на терористична организация, която е водеща във войната срещу Асад.

териториите, завладени в Ирак от организацията „Ислямска държава“, продължителните репресии и избиването на религиозни малцинства там и в Сирия с право бяха осъдени от цял свят. „Не съм защитник на режима на Асад“, каза Райън Крокър, бивш американски посланик в Сирия. „Що се отнася до сигурността обаче, („Ислямска държава“) е най-голямата заплаха“.

Иронията на момента е трагична. За някои това не е кой знае каква изненада. Мнозина предупреждаваха преди време администрацията на Обама (и други правителства) да не настояват Асад да си отиде, от страх кой ще запълни вакуума.

Един от тези критици бе руският президент Владимир Путин, който предупреди САЩ да не се намесват в Сирия. В статия за в. „Ню Йорк таймс“ миналия септември той писа: „Военен удар ще увеличи насилието и ще отприщи нова вълна на тероризъм. Това може да подкопае многостранните усилия за уреждане на иранския ядрен проблем, израелско-палестинския конфликт и допълнително ще дестабилизира Близкия изток и Северна Африка. Може да изкара от равновесие цялата система на международното право и ред“.

Някои от кризите, които Путин изброи, се влошиха така или иначе, независимо от американското действие или бездействие. Но неговата настойчивост произлизаше от тълкуване на конфликта в Сирия, което бе по-хладнокръвно от интерпретациите, към които се придържаха отначало някои хора във Вашингтон. „Днес в Сирия не става дума за борба за утвърждаване на демокрацията, а за въоръжено противопоставяне между правителството и опозицията в една многоконфесионална страна“, писа Путин и допълни, че на хартия светския режим на Асад, въпреки злодеянията си, е стабилизираща сила в сравнение с това, което вероятно ще го замени.

Путин осъди увеличаващия се брой ислямистки кадри сред сирийските бунтовници: „Не може да не ни безпокои, че в Сирия воюват не само наемници от арабските страни, но и стотици бойци от редица западни държави и дори от Русия. Кой може да гарантира, че те тези бандити, придобили опит, няма да се озоват след това в нашите страни?“. 

Това притеснение днес публично се споделя от американски и европейски длъжностни лица, които са разтревожени от значителното присъствие на европейци в редиците на групировката „Ислямска държава“. Смята се, че британски джихадист, говорещ с лондонски акцент, е извършил шокиращата екзекуция на американския журналист Джеймс Фоули.

Фактът, че вниманието на Запада толкова драматично се измести от убийствата, извършвани от режима на Асад, към тези, извършвани от екстремисти, биещи се срещу Дамаск, показва колко сложна е войната, вследствие на която рухват граници и има политически сътресения в страни от целия Близък изток.

Казаното дотук не оправдава задължително Путин, който през последната година се превърна в лошо духче, създаващо проблеми на либералния световен ред. Както моят колега Адам Тейлър написа тази година, статията на руския президент звучи неловко за Москва на фона на агресивната й намеса в Украйна. Трудно е да повярваме в тържествените думи на Путин за непокътнатостта на международните системи, имайки предвид спорното анексиране през март от неговото правителство на суверенна украинска територия и продължаващата обструкция на опитите за дипломатическо уреждане украинската криза в Съвета за сигурност на ООН.

Други, скептични към позицията на Путин за Сирия, посочват, че Москва несъмнено има интереси, свързани с режима на Асад, който дава на Русия достъп до военноморска база в Средиземно море и е редовен купувач на руска военна техника.

През март 2011 г. в сянката на продемократичните въстания в Тунис и Египет, сирийски демонстранти излязоха по улиците. Техните до голяма степен мирни демонстрации бяха потушени с твърда ръка и насилие от силите за сигурност. В последствие въстанията прераснаха в конфликт, а сега – в междурелигиозна война, която отне живота на най-малко 191 000 души, както посочи ООН тази седмица.

Някои във Вашингтон твърдят, че ако правителството на Обама бе започнало да въоръжава и подсилва „умерената“ сирийска опозиция по-рано, екстремистките сили, които гледаме по новините, нямаше да се сдобият с такова влияние и сила. Както обаче специалистът по Близкия изток Марк Линч обясни в „Маймунска клетка“ (блог на „Вашингтон пост“), това е изпълнено с надежда, наивно предположение. Трудно е да си представим сценарий, в който по-пряка американска намеса в сирийския конфликт с цел свалянето на Асад, нямаше по някакъв начин да се окаже изгодно за ислямистките фракции, замесени в конфликта.

Повече от три и половина години по-късно няма връщане назад – много вода изтече, и много кръв се проля. Струва си обаче да вземем предвид за какво настоя правителството на Путин малко след като насилието започна. В статията си за „Ню Йорк таймс“ Путин напомни на читателите, че „от самото начало Русия се бори за мирен диалог, който да помогне на сирийците да разработят компромисен план за собственото си бъдеще“. Този „план за бъдещето“, настояваха руснаците, трябва да включва преговори между правителството и опозицията – нещо, което опозицията тогава  напълно отхвърли.

През ноември 2011 г. външният министър на Путин, Сергей Лавров, разкритикува други чуждестранни сили, включително САЩ, че не притискат опозицията да седне на масата за преговори с режима на Асад. „Чувстваме отговорност да направим всичко възможно да започнем международен диалог в Сирия“, каза Лавров на среща в Хавай на външните министри от Азиатско-тихоокеанското икономическо сътрудничество.

Арабската пролет бе в своя разцвет и американски длъжностни лица смятаха смяната на режима в Сирия за свършен факт. Изглежда, сметките се оказаха съвсем грешни. Сега конфликтът е твърде развит, крайно поляризиран, в много напреднала фаза, а страданието и травмата за милиони сирийци са прекалено големи, за да има вариант за помирение. Много вероятно е Русия просто да е опитвала да представи в по-добра светлина престъпленията на режима на Асад, повтаряйки като папагал призивите на Дамаск за диалог, които опозицията дълго време смяташе за неискрени. Шансовете за такова сближаване на един по-ранен етап, от днешна гледна точка, изглеждат лъч светлина в мрака, който след това погълна Сирия. /БТА/

 
 

„Дракон“ на SpaceX се скачи с международната космическа станция

| от chronicle.bg |

Товарният космически кораб „Дракон“ на частната американска компания SpaceX се скачи с Международната космическа станция ден след неуспешния си опит, предадоха Асошиейтед прес и ТАСС.

За скачването помогнаха астронавтите Шейн Кимброу от САЩ и Тома Песке от Франция, като прихванаха капсулата с помощта на автоматичната ръка-манипулатор „Канадарм“.

Вчера възникна проблем с GPS системата на кораба, който възпрепятства приближаването му към станцията. Грешката в навигацията беше бързо отстранена и всичко мина гладко при втория опит.

„Дракон“, зареден с близо 2,5 тона товари и оборудване, излетя в неделя от космическия център „Джон Кенеди“ близо до Кейп Канаверал в щата Флорида. Оттук тръгнаха мисиите на Аполо към Луната, както и космическите совалки в периода 1981-2011 година.

Шестчленният екипаж на станцията ще приеме нова пратка в петък, този път от Русия.

След закъснялото пристигане на „Дракон“, астронавтите трябва да го отворят колкото е възможно по-скоро, за да разтоварят 40 мишки от борда му. Животните са част от експеримент за зарастване на рани.

Източник: БТА

 
 

Четири сериала: гледахме ги вместо вас, ето какво мислим

| от chronicle.bg |

Все повече наградите „Еми“ изглеждат по-интересни от „Оскар“-ите заради множеството добри сериали, които се появяват на малкия екран с качествена режисура, добър сценарий и блестящ актьорски състав.

Затова и мнозина застават все по-често пред екрана, за да следят новите продукции на Netflix, FOX и HBO. Пролетта приближава с няколко нови сериала, за които много се говори – предимно в САЩ и във форумите.

Ние вече се запознахме отблизо с четири от тях и ето какво мислим за тях.

 
 

Рецепта за кокосови гофрети

| от Росица Гърджелийска |

Роси успява да осъществи мечтата на мнозина, които страдат от различни алергии – тя успява да създаде гофрети без глутен, без лактоза и без ядки. Тайната – банани.

Росица Гърджелийска работи във филмовата индустрия, но обича да готви и да пътува. Живее няколко години във Великобритания, преди да се завърне в България. Обича да посещава интересни места по света. В блога на Роси www.primalyum.co.uk може да намерите рецепти за интересна и здравословна храна, както и истории за пътешествия.

Ето и нейната рецепта за кокосови гофрети.

 

Нужни продукти:

3 банана;
4 яйца;
1/3 ч.ч. кокосово брашно;
2 щипки бакпулвер;
олио за гофретника.

Начин на приготвяне:

Загрейте гофретника.
Блиндирайте бананите, яйцата и кокосовото брашно.
Оставете на престои 10 мин. и блиндирайте пак.
Добавете бакпулвера и разбъркайте добре.
Намазнете добре гофретника, изсипете черпак от сместа в него и го затворете.
Гответе няколко минутки и след това бавно започнете да отваряте гофретника. Ако гофретата е готова, би трябвало да се отвори лесно и да не залепне.

Прекрасни са сервирани с вишни и кокосови стърготини.

гофрети роси

 
 

Хилари, Батман и Супермен „триумфираха” на „Златна малинка”

| от chronicle.bg |

Документалният филм „Америка на Хилари: тайната история на Демократическата партия“ (Hillary’s America: The Secret History of the Democratic Party) на режисьора Динеш Д’Соуза получи приза за най-лош филм на 2016 година.

Той и „Батман срещу Супермен: Зората на справедливостта“ (Batman v Superman: Dawn of Justice) на Зак Снайдър си поделиха „триумфа“ на тазгодишната церемония, печелейки по четири награди „Златна малинка“.

Д’Соуза – консервативен коментатор и автор на бестселъри – бе посочен за най-лошия актьор и най-лош режисьор.

Като най-лошото изпълнение сред жените бе оценено представянето на актрисата Беки Търнър, изиграла Хилари Клинтън.

„Америка на Хилари“ спечели скромните 13 млн. долара в северноамериканския бокс-офис миналата година.

Връчването на „Златните малинки“ стана в края на сезон на холивудските награди, белязан от откровени речи и протести срещу политиката и поведението на президента Доналд Тръмп. Кулминацията на сезона са наградите „Оскар“, които ще бъдат раздадени утре вечер.

Четирите „анти-Оскар“-а на „Батман срещу Супермен“ включват призове за най-лош сценарий и най-лоши второстепенни актьори, сред които е и Бен Афлек.

„Златна малинка“ получи и ветеранът Мел Гибсън, въпреки че военната му драма „Възражение по съвест“ е номинирана за шест „Оскар“-а, включително за Гибсън като режисьор.

Премията „Златна малинка“ е учредена през 1980 година. Номинациите се правят от жури, в което влизат около 700 души от 46 американски щата и 19 страни. За анти-наградата могат да бъдат номинирани филми, излезли по екраните в САЩ и Канада през годината. Наградата отличава най-лошите и със съмнителна стойност кинотворби, а самата статуетка представлява пластмасова малинка, покрита със златна боя и цена под 5 долара.