Беше ли Путин прав за Сирия?

| от |

Ишаан Тарур, в. „Вашингтон пост“

Каква разлика само за една година! По това време миналата година Западът се готвеше за военни действия срещу режима на Башар Асад, който бе обвинен в използване на химически оръжия срещу собствения си народ. До такава намеса така и не се стигна, не на последно място заради това, че общественото мнение в страни като Великобритания и САЩ бяха против нова намеса в Близкия изток.

Сега Съединените щати обмислят разширяване на въздушните удари по бойците на групировката „Ислямска държава“, която действа в Ирак и Сирия – бойци на терористична организация, която е водеща във войната срещу Асад.

териториите, завладени в Ирак от организацията „Ислямска държава“, продължителните репресии и избиването на религиозни малцинства там и в Сирия с право бяха осъдени от цял свят. „Не съм защитник на режима на Асад“, каза Райън Крокър, бивш американски посланик в Сирия. „Що се отнася до сигурността обаче, („Ислямска държава“) е най-голямата заплаха“.

Иронията на момента е трагична. За някои това не е кой знае каква изненада. Мнозина предупреждаваха преди време администрацията на Обама (и други правителства) да не настояват Асад да си отиде, от страх кой ще запълни вакуума.

Един от тези критици бе руският президент Владимир Путин, който предупреди САЩ да не се намесват в Сирия. В статия за в. „Ню Йорк таймс“ миналия септември той писа: „Военен удар ще увеличи насилието и ще отприщи нова вълна на тероризъм. Това може да подкопае многостранните усилия за уреждане на иранския ядрен проблем, израелско-палестинския конфликт и допълнително ще дестабилизира Близкия изток и Северна Африка. Може да изкара от равновесие цялата система на международното право и ред“.

Някои от кризите, които Путин изброи, се влошиха така или иначе, независимо от американското действие или бездействие. Но неговата настойчивост произлизаше от тълкуване на конфликта в Сирия, което бе по-хладнокръвно от интерпретациите, към които се придържаха отначало някои хора във Вашингтон. „Днес в Сирия не става дума за борба за утвърждаване на демокрацията, а за въоръжено противопоставяне между правителството и опозицията в една многоконфесионална страна“, писа Путин и допълни, че на хартия светския режим на Асад, въпреки злодеянията си, е стабилизираща сила в сравнение с това, което вероятно ще го замени.

Путин осъди увеличаващия се брой ислямистки кадри сред сирийските бунтовници: „Не може да не ни безпокои, че в Сирия воюват не само наемници от арабските страни, но и стотици бойци от редица западни държави и дори от Русия. Кой може да гарантира, че те тези бандити, придобили опит, няма да се озоват след това в нашите страни?“. 

Това притеснение днес публично се споделя от американски и европейски длъжностни лица, които са разтревожени от значителното присъствие на европейци в редиците на групировката „Ислямска държава“. Смята се, че британски джихадист, говорещ с лондонски акцент, е извършил шокиращата екзекуция на американския журналист Джеймс Фоули.

Фактът, че вниманието на Запада толкова драматично се измести от убийствата, извършвани от режима на Асад, към тези, извършвани от екстремисти, биещи се срещу Дамаск, показва колко сложна е войната, вследствие на която рухват граници и има политически сътресения в страни от целия Близък изток.

Казаното дотук не оправдава задължително Путин, който през последната година се превърна в лошо духче, създаващо проблеми на либералния световен ред. Както моят колега Адам Тейлър написа тази година, статията на руския президент звучи неловко за Москва на фона на агресивната й намеса в Украйна. Трудно е да повярваме в тържествените думи на Путин за непокътнатостта на международните системи, имайки предвид спорното анексиране през март от неговото правителство на суверенна украинска територия и продължаващата обструкция на опитите за дипломатическо уреждане украинската криза в Съвета за сигурност на ООН.

Други, скептични към позицията на Путин за Сирия, посочват, че Москва несъмнено има интереси, свързани с режима на Асад, който дава на Русия достъп до военноморска база в Средиземно море и е редовен купувач на руска военна техника.

През март 2011 г. в сянката на продемократичните въстания в Тунис и Египет, сирийски демонстранти излязоха по улиците. Техните до голяма степен мирни демонстрации бяха потушени с твърда ръка и насилие от силите за сигурност. В последствие въстанията прераснаха в конфликт, а сега – в междурелигиозна война, която отне живота на най-малко 191 000 души, както посочи ООН тази седмица.

Някои във Вашингтон твърдят, че ако правителството на Обама бе започнало да въоръжава и подсилва „умерената“ сирийска опозиция по-рано, екстремистките сили, които гледаме по новините, нямаше да се сдобият с такова влияние и сила. Както обаче специалистът по Близкия изток Марк Линч обясни в „Маймунска клетка“ (блог на „Вашингтон пост“), това е изпълнено с надежда, наивно предположение. Трудно е да си представим сценарий, в който по-пряка американска намеса в сирийския конфликт с цел свалянето на Асад, нямаше по някакъв начин да се окаже изгодно за ислямистките фракции, замесени в конфликта.

Повече от три и половина години по-късно няма връщане назад – много вода изтече, и много кръв се проля. Струва си обаче да вземем предвид за какво настоя правителството на Путин малко след като насилието започна. В статията си за „Ню Йорк таймс“ Путин напомни на читателите, че „от самото начало Русия се бори за мирен диалог, който да помогне на сирийците да разработят компромисен план за собственото си бъдеще“. Този „план за бъдещето“, настояваха руснаците, трябва да включва преговори между правителството и опозицията – нещо, което опозицията тогава  напълно отхвърли.

През ноември 2011 г. външният министър на Путин, Сергей Лавров, разкритикува други чуждестранни сили, включително САЩ, че не притискат опозицията да седне на масата за преговори с режима на Асад. „Чувстваме отговорност да направим всичко възможно да започнем международен диалог в Сирия“, каза Лавров на среща в Хавай на външните министри от Азиатско-тихоокеанското икономическо сътрудничество.

Арабската пролет бе в своя разцвет и американски длъжностни лица смятаха смяната на режима в Сирия за свършен факт. Изглежда, сметките се оказаха съвсем грешни. Сега конфликтът е твърде развит, крайно поляризиран, в много напреднала фаза, а страданието и травмата за милиони сирийци са прекалено големи, за да има вариант за помирение. Много вероятно е Русия просто да е опитвала да представи в по-добра светлина престъпленията на режима на Асад, повтаряйки като папагал призивите на Дамаск за диалог, които опозицията дълго време смяташе за неискрени. Шансовете за такова сближаване на един по-ранен етап, от днешна гледна точка, изглеждат лъч светлина в мрака, който след това погълна Сирия. /БТА/

 
 

Най-интересното от хип-хоп сцената на едно място

| от chronicle.bg |

Тази година започва много силно за хип-хоп сцената в България. След няколко ударни партита от началото на януари в края му идва моментът за кулминацията – Back To The Unity. Това е платформа, която събира в себе си есенцията на българската хип-хоп сцена.

За пореден път на една сцена ще се качат както утвърдени имена в жанра, така и обещаващи млади таланти. Това са Нокаут, X-Team, F.O., Stick Insect, Atila, 5 o’clock, Keranov & Jay, Feel, Secta, Splitkid, Homelesz, DIS, Logo5, So Called Crew, Sistah/187, DJ Akasha, Ума и Дума, F-act & vWhy, DJ Unkle Billy, МС Нема & Chibook, Mish Mash.

Това ще бъде осмото издание на Back To The Unity, като всяко следващо набира все повече скорост. Неслучайно си печели славата на едно от най-големите меропроприятия за хип-хоп в България. Традиционно това се превръща в мястото, където артистите се обединяват за качествена и неопетнена българска музика.

Back To The Unity ще се състои на 27 януари в Mixtape 5, а вратите отварят точно в 21.00 ч. Билети – на касите на Ticketlogic.

 
 

Топ ролите на Кевин Костнър

| от chronicle.bg |

Знаете много добре кой е Кевин Костнър. Носител на „Сезар“, „Еми“, „Оскар“ и „Златен глобус“, номиниран е за по две награди „Сатурн“ и „Сателит“ и три награди на „БАФТА“.

Едно от най-големите имена в Холивуд, Костнър е познат по целия свят с участията си в легедарни филми като „Танцуващият с вълци“, „Недосегаемите“, „Воден свят“ и още.

Днес Костнър навършва 62 години (една чудесна актьорска възраст) и по случай този светъл холивудски празник, ви черпим в галерия с най-добрите му роли. Според нас. Чувствайте се свободни да ни нахулите, ако сме забравили някоя или да допълните в коментари вашите любими роли на този кино гигант.

 
 

Мелания Тръмп носи Ralph Lauren на церемонията

| от chronicle.bg |

Всички погледи бяха насочени към Мелания Тръмп, докато съпругът й се заклеваше във вярност към американските граждани, а тя ставаше първа дама.

За церемонията г-жа Тръмп беше избрала елегантна бледа синя рокля с жакет с голяма яка, изработен от същата материя и ръкавици. Тоалетът е дело на иконичния дизайнер Ралф Лорън.

Появилата се информация, че Лорън ще работи заедно с Карл Лагерфелд по тоалета на Мелания Тръмп не е вярна. Лагерфелд няма нищо общо с модното решение на първата дама. Или поне не под лейбъла на Chanel, което може да означава, че е германският дизайнер е работил през своя собствен лейбъл.

 
 

Една ябълка на ден…

| от |

Едно време на софийските психоаналитични семинари идваха големи имена от лаканианската школа във Франция. Неистово умни хора изнасяха лекции от трибуната, докато една шепа жадни за знания студенти и формиращи се аналитици стояха и ги слушаха. На всеки семинар обаче неизбежно се случваше нещо интересно. Горе-долу по средата пристигаше една жена с раница и по пет торби във всяка ръка, сядаше най-отзад и започваше да шушка с пликовете, вадейки от тях пластмасови бутилки с жълта течност, различни по големина чаши и кило ябълки, които започваше да реже с джобно ножче и да похапва с шумно дъвчене.

Оттогава ябълките винаги са ми били червена лампичка за опасност, а откакто журналистката Илиана Беновска превърна ябълката в символ на българската журналистика, положението не се подобри.

По време на последната пресконференция на Росен Плевнелиев като президент на България, тя опита да приложи любимия си журналистически прийом – да замери политика с ябълка. Вместо всичко да мине с ахване и шеги, както при изпращането на френския посланик Ксавие дьо Кабан или при победната пресконференция на Румен Радев, този път НСО се намеси веднага. Беновска бе изведена от залата за пресконференции под съпровода на развеселените погледи на другите журналисти и мрачната физиономия на президента Плевнелиев.

Не е фатално, че си имаме персонаж, който смесва цирк и журналистика, вдигайки посещенията в родните онлайн медии и рейтинга на телевизионни емисии. Всеки има изконното право да се направи за посмешище. Но никой няма право да сгромолясва и без това не особено високото ниво на българската журналистика, превръщайки сериозни събития в нелепа смесица между лош театър и епизод на „Съдби на кръстопът“.

Довечера малцина ще са разбрали какво е казал Плевнелиев по време не прощалната си реч, но всички ще са разбрали, че Беновска отново е вилняла и много хора ще кажат, че това е „истинската“ журналистика – да задаваш „неудобни“ въпроси, да наричаш нещата „с истинските им имена“ и да караш политиците „да се чувстват неудобно“.

В социалните мрежи вече се заговори за цензура, а някои дори поставиха въпрос дали е трябвало от НСО да извеждат Беновска.

Да, естествено, че е трябвало. И именно това щеше да се случи във всяка държава, която наричате нормална.

В задаването на смислени, неудобни въпроси има достойнство и смисъл. Но в опитите за унижаване на президентската институция и клоунизирането на едно събитие от сериозно политическо естество няма нищо достойно.

Беновска се държеше като Мел Гибсън в „Смело сърце“, когато героят му крещи „СВОБОДА“, докато го бесят, и така угаждаше на нарцистичната си потребност да вижда в себе си лицето на българската журналистика. Лошото е, че има опасност някой погрешка да привиди в нея „истински журналист“, „отдаден професионалист“ или „смел човек“.

Секс закачките, които си разменяше Беновска с ген. Радев и Слави Трифонов през ноември, бяха смешни. Помните – отново ябълки, полюции, кой е мъж и кой не е.  Само че една шега, повторена повече от веднъж, спира да бъде смешна и става в най-добрия случай досадна.

Една от мерите за успешна кариера е да знаеш кога да се оттеглиш. Беновска, време е. Политическата сцена и без това си има достатъчно клоунади.