Бедната средна класа

| от |

Кризата в Гърция засяга все повече хора от средното съсловие. В престижните атински предградия мнозина са отписали децата си от частните училища и не могат да плащат сметките си за ток. Те разчитат на социалните кухни, разказва Дойче веле.

grexit_euro_c

Мария Кефала-Салматани е градски съветник в кметството на престижното атинско предградие Кифися. При встъпването си в длъжност през 2003 тя обещала да създаде нов дом за деца с увреждания. Оттогава насам обаче приоритетите на градската управа са се променили значително. Днес Кефала-Салматани се грижи за разпределянето на хранителни продукти и медикаменти сред нуждаещите се хора в Кифися.

В началото Брюксел е оказал финансова подкрепа за целта. Днес обаче проектът се финансира главно от частни дарения. До края на януари местната администрация на Кифися ще открие и социална аптека за нуждаещи се. „От 1980-те години насам кварталът минава за престижен. Но това е само част от истината. В Кифися живеят и много семейства от средното съсловие. Семейства, в които и двамата родители са работели, а сега са безработни и се чудят как да свържат двата края“, казва Мария Кефала-Салматани.

Преди всичко дискретност!

Общо 19 сътрудници на кметството в Кифися се грижат за ежедневното разпределение на храни в трапезариите за социално слаби хора. Помагат им и доброволци от хуманитарна организация. Засега 170 души от престижния квартал ползват услугите на социалните кухни. Истинският брой на нуждаещите се обаче е значително по-голям. Много от хората от средното съсловие просто не смеят да признаят тежкото си положение и се срамуват да посещават трапезариите за социално слабите, както и да получават държавни помощи.

„Често получаваме информации, че в някои къщи не се вижда никаква светлина, което означава, че токът е спрян. Говори се също, че в някои семейства децата са отписани от частното училище или пък че е продаден луксозният семеен автомобил“, разказва Мария Кефала-Салматани. В такива случаи психолози и социални работници се опитват да влязат във връзка със засегнатите семейства и да помогнат при спазването на пълна дискретност.

„В престижното предградие Психико дискретността също е висша повеля“, казва кметът Панделис Ксиридакис. Много от засегнатите никога не са си представяли, че може да им се наложи някога да търсят помощ. Затова градските власти предприемат необичаен ход. „Преди месец и половина открихме павилион, където всеки минувач може да направи дарение с хранителни продукти. Павилионът е разположен непосредствено до голям супермаркет в центъра, но раздаването на храните става на друго закътано място“, казва Ксиридакис. „По правило дарителят се гордее с дарението си и иска да бъде забелязан, като по този начин мотивира и други хора да правят дарения. Но тези, които живеят от дарения, предпочитат да не се набиват на очи“, допълва той.

Наплив към църковните кухни

Преди избухването на кризата цените на надвижимите имоти в квартала Психико достигаха до 10 000 евро за квадратен метър. Навремето надали някой си е представял, че някой ден и тук държавните власти ще организират социални кухни за нуждаещите се. Пред последните години обаче 120 души са потърсили помощ в кухните за социално слаби хора, където всеки нуждаещ се получава един път седмично пакет с хранителни продукти, който трябва да покрие седмичните му нужди.

Кметът Ксиридакис казва, че реалният брой на нуждаещите се е много по-висок. „Много хора се обръщат за помощ към църквата, а не към градските власти. Според нашите изчисления най-малко 300 души от квартала ежедневно посещават църковните социални кухни“, казва той.

Католическата църковна общност е много активна в региона и също е открила кухня за нуждаещи се. Според Ксиридакис много мигранти-католици се обръщат за помощ към църковните кухни, защото по една или друга причина нямат достъп до социални услуги.

 

 
 

Cheers! В очакване на „Гепи“

| от |

 През 2000 година британският режисьор Гай Ричи прави най-добрия филм в кариерата си до момента – ганстреската черна комедия „Гепи“. „Две димящи дула“ са излезли две години по-рано и са показали Ричи като хрисим мъж, който има интересна визия и различен начин на киноразказ.

Гай Ричи е черно и саркастично откровение за модерното кино, именно заради „Гепи“.

Брад Пит сам отива при него за роля, а Джейсън Стейтъм става звездата, която е, именно благодарение на рижия британец.

В „Гепи“ се псува („Fuck“ присъства точно 163 пъти) и се убива (26 трупа, ако трябва да сме точни), Бенисио Дел Торо умира в самото начало, въпреки че е една от звездите на филма, а имената на Джейсън Стейтъм, Денис Фарина, Вини Джоунс и Алън Форд блесват ярко.

„Гепи“ е великански филм, изтупал гангстерския жанр по приятен начин и прекроил го в нещо различно. Може да си го причините няколко пъти и всеки един ще е все така нелепо як.

Оттогава са изминали 17 години. „Гепи“ не печели нито една важна награда, но е поп-културен култ и ще остане във времето като пример за добро кино. Малко филми могат да се похвалят с това в действителност. Евала, Гай Ричи!

Само след няколко дни на малкия екран ще се появи британски сериал, пронстранствено адаптиращ този вкусен кървав и нелеп филм. В цели 10 серии „Гепи“ ще разказва за група дребни ганстрери, които се забъркват в голяма схема без да го осъзнават.

Дали тънкият ироничен хумор на Ричи, динамичният му диалог и великолепните му сцени ще бъдат претворени адекватно на телевизионния екран, още не е ясно. Ще го разберем на 25 април, когато „Гепи“ прави премиера на родния екран по AXN. Дотогава можем само да се надяваме.

Няколко млади британски звезди са облекли нелепи костюми и халати, взели са пушки и са извадили най-добрия кокни акцент, който вербалният им диапазон притежава, за да направят този сериал визуалното и ментално удоволствие, което филмът беше през 2000-та и все още е, 17 години по-късно.

Най-голямата звезда на шоуто е Рупърт Гринт. И той е такъв, заради дългогодишното си участие в поредицата за Хари Потър. За разлика от Даниел Радклиф и Ема Уотсън, Рубърт все още има жесток проблем с излизането от образа на Рон Уизли, толкова години по-късно. Може би ролята в „Гепи“ е онази, която ще го извади от недрата на британските клишета най-после.

Истината е, че Рубърт Гринт е чудесен актьор и порасна добре, за разлика от много деца-звезди. Големият му проблем е, че е толкова специфичен и образи като Рон Уизли му се лепват като неприятна дъвка за обувката. Той така и не намери своето място в киното и може би затова, това е и първото му телевизионно шоу. Да се надяваме, че малкият екран е неговото лоби и той ще се развие подобаващо за таланта си там.

Към него добавяме не по-малко чудесните Люк Паскуалино и Ед Уестуик, и много, много други британски имена, разбира се, които тепърва ще показват какво могат. Люк се появява за първи път пред широката публика в британската истерия „Skins“ и съответно нейните 3 и 4 сезон. „Skins“ не е лъжица за всяка уста, защото е хистерично и депресиращо шоу за младите хора в Бристъл, но е един от поп-феномените на модерната британска телевизия. Част от актьорите на Game of Thrones са дошли оттам, а най-големите звезди, с които може да се похвали са Дев Пател, Никълъс Холт и Джак О`Конъл – всички минали през школовката на шарения „Skins“.

Ед Уестуик от друга страна има дългогодишна практика в телевизията. Младите почитатели на сериалите го познават добре от „Клюкарката“, където играе надутия женкар Чък Бас. Именно благодарение на Ед Чък е един от най-обичаните копелдаци в модерната тийн-сапупена телевизия.

Всички тези младежи, в комбинация с няколко прелестни дами, правят телевизионния коктейл „Гепи“. Отделни групи от малки ганстери, участват в престъпни схеми, които се връщат, за да ги захапят отзад. Звучи като нещо, което няма как да се обърка. Особено при наличието на оригинал като този на Гай Ричи. Не, сериалът няма да задмине филма и никой не очаква това от него, но пък се надяваме да се постарае да е поне на същото ниво.

Дотогава (датата на премиерата е 25.04.) ето ви един трейлър пълен с мехурчета и зле прикрити мъжки задници и няколко снимки от шоуто в галерията горе. Cheers, mates!     

 
 

Кадри от новия сезон на Game of Thrones

| от chronicle.bg |

В България зимата не иска да си тръгне, а на екрана на HBO тя започна с финала на шести сезон на Game of Thrones. Епизодите ще се завърнат със сняг и бели бродници през лятото, а дотогава можем само да спекулираме какво ще се случи в тях, защото Джордж Р. Р. Мартин все още не е завършил своята книга „Ветровете на зимата“, а благодарение на това феновете разчитат малкия екран да ги насочи към финала на историята.

Седми сезон ще бъде предпоследен за хитовата поредица. Идеи кои ще бъдат водещите действащи лица в него можем да получим от кадрите, които HBO разпространи.

Какво мислите, че ще се случи в новия сезон на Game of Thrones?

 
 

13 сериала, които ще искате да изгледате на екс

| от chronicle.bg |

Някои сериали просто не те оставят на мира!

Сериалите са виновни за толкова много изпуснати пътувания, тежки работни дни и провалени сесии по света. Хората, независимо от възраст и пол, будуват до ранни зори само за да изгледат още един епизод.

И това е прекрасно! Сериалите са прекрасно забавление, което често ни отделя от ужасите на реални свят, показвайки ни доста по-ужасен. Затова в днешната ни галерия сме събрали 13 сериала, които ще искате да изгледате наведнъж. Приятна събота и неделя!

 
 

Истинският Париж през погледа на гениите

| от Дилян Ценов |

 Париж – мястото, което не може да бъде сложено в никакви рамки. Не можеш да опишеш Париж. В този град всеки ще намери онова, от което се нуждае – така е било и така ще бъде винаги.

Магията там е навсякъде – в кварталите с тесните улички, познали падението и възхода, в големите булеварди, в спокойните води на Сена и под нейните мостове. Тя е в нощния мрак, който те изкушава да захвърлиш задръжките и страховете.  Париж е копнежът, който всички носим в себе си.

Но в последните три години обликът на града се промени под влиянието на тероризма. Атаките, на които все по-често става мишена, са удар по всички ценности, зад които той стои вече столетия наред. Страхът лесно измества фокуса на населението, и превръща Париж в опасно място, свързвано със заплахи за нови атентати. И се оказва много лесно  да забравим, че именно в Париж живеят и творят легенди като Едит Пиаф, Ив Сен Лоран, Жан Кокто, Оноре дьо Балзак, Виктор Юго, Хемингуей, Фицжералд и още стотици. Забравяме, че Париж е и винаги ще бъде град на творческата свобода и  вдъхновение за артистите, писателите, художниците на всяка епоха.

За него Фридрих Ницше казва: „Хората на изкуството имат един дом в Европа и това е Париж“.

Замисляли ли сте се защо атмосферата му не може да остави никого равнодушен? Кое е преходното и кое непреходното в този град? Как да продължим да гледаме на него като на люлка на изкуствата и културата?

Може би най-добрият подход в тази насока е ретроспекцията. Изкуството е онова, което запечатва истинския облик на града. Личностите, които едновременно черпят сили от града, но и създават образа му – те са Париж и той е тях. Французи или не, градът ги приема, както винаги ще приема всички хора на изкуството.

Нашата галерия ще ви припомни истинския Париж, защото един поглед назад във времето понякога върши учудващо добра работа.