Баста Берлускони? Не съвсем!

| от |

Бившият италиански премиер Берлускони се сбогува с парламентарния си имунитет, след като бе отстранен от поста сенатор. Причината: ефективна присъда за данъчни измами в особено големи размери. Коментар на Бернд Ригерт за Дойче веле.

Italy Berlusconi

След разпален дебат италианският Сенат най-сетне наложи на Берлускони наказанието, което той заслужава. За първи път от 20 години насам Берлускони е без депутатски мандат или правителствен пост – а това означава и без имунитет. С помощта на все още верните си привърженици, 77-годишното политическо зомби се опита в последната минута да се представи за мъченик, но напразно. Гордостта пък не му позволи да моли за пощада. Президентът Наполитано, който и без друго няма особено високо мнение за Берлускони, така или иначе би отхвърлил подобна молба.

Последният опит на Силвио Берлускони да разбие коалиционното правителство се провали. Всичките му опити за изнудване не му донесоха никаква полза, но пък разцепиха консервативния лагер. Берлускони наново основа своята стара партия „Форца Италия“. С нея той иска да се върне във властта. Политическият му възпитаник обаче, вътрешният министър Анджелино Алфано, се отметна от настойника си и остана заедно с малка групичка бивши приятели на Берлускони в правителството на социалдемократа Енрико Лета. Опитният кукловод надали беше очаквал подобно развитие на нещата. Дали обаче това означава окончателен край на ерата Берлускони, която трае вече повече от 20 години?

Да очакваме ли завръщане?

Като изключим Италия, в Европа едва ли ще има човек, който да тъгува по Берлускони. В последните си управленчески години той бе прекалено непоследователен и скандален. Германската канцлерка Ангела Меркел и предишният френски президент Никола Саркози бяха в крайна сметка тези, които допринесоха за това нацупеният Берлускони да напусне премиерския пост през ноември 2011-та. По онова време той беше пречка за плановете по спасяването на еврозоната. С това ерата Берлускони обаче не приключи.

Милиардерът, който управлява огромна и сложно изградена империя от фирми и влиятелни медии, със сигурност мисли за възможно отмъщение, надявайки се да се завърне на политическата сцена. Този сценарий не е напълно невъзможен. Ако правителството на Енрико Лета падне през идната година под ударите на приетия икономически курс на реформи, Берлускони би могъл да се включи със своята „Форца Италия“ в евентуална коалиция от десни партии.

Забраната да заема политически постове заради присъдата за укриване на данъци има ограничено действие. Следователно ще е достатъчно да прояви търпение и да се надява да не бъде осъден за други деяния. Някои допитвания сочат, че избирателният потенциал на Берлускони, независимо от всевъзможните му скандали със секс, пари и подкупи, все още се върти около 20%. Милиардерът се радва на голямо одобрение особено в средите на дребните бизнесмени. Това, че той на висок глас обявява съдии и прокурори за „талибани“ и „комунисти“ ни най-малко не уврежда имиджа му. Тъкмо обратното.

На някои наблюдатели театърът в Рим може и да им изглежда смехотворен или абсурден. Той отразява състоянието на италианското общество: разколебано от икономическата криза, влюбено в драматични политически инсценировки и крайно скептично спрямо съветите и рецептите на европейските партньори.

francesca-pascale-e-silvio-berlusconi

От мачо до мъж под чехъл

Драмата в Рим скоро навлиза и в следващото си действие. През пролетта на 2014-та третата и последна инстанция на съда трябва да реши дали Берлускони да влезе в затвора за седем години заради секс с малолетна проститутка. Така наречените бунга-бунга партита с групов секс следователно биха могли окончателно да счупят врата на политика Берлускони.

Успешният едно време политик се гордееше с приятелствата си с личности като Тони Блеър или Владимир Путин. После обаче пропусна най-подходящия момент да се оттегли от политическата сцена по достоен начин. Най-права вероятно ще се окаже бившата му съпруга Виктория Ларио, която беше казала за Берлускони следното: „В него има нещо болно“.

С най-новите си сензации за Берлускони жълтите издания в Италия пораждат почти нещо като съчувствие към бившия премиер. Според тях той междувременно бил отново държан изкъсо – от 28-годишната си годеница от Неапол. Говори се, че тя му била забранила да ходи на партита. Колко комично, но и трагично! Ето затова обичаме Италия!

 
 

„The OA“ е sci-fi приказка. А вие гледате ли го?

| от |

На 16 декември, докато хората са в трескава подготовка на истерията покрай предстоящите коледни празници и само чакат, за да изпратят 2016-а година на майната й, Netfix – новатори в правенето и пускането на добре телевизия – бълват цял сезон на най-новото си шоу – The OA.

The OA минава някак незабелязано за много хора. Дали е от идването на Коледа, или от голямата истерия, която другото шоу на канала Stranger Things предизвика, не е ясно. Но The OA остава леко в сянка. По-умните телевизионни маниаци обаче надушват като хрътки, когато нещо ще бъде добро, не просто защото е гледаемо, а защото съдържа в себе си онези бисери на телевизионния разказ, които някои сериали и поредици могат да донесат, и съответно The OA започва да набира своята малка, но вярна аудитория.

Близо месец след премиерата си шоуто, дело на Netflix и американската кукувица Брит Марлинг, която е създател, продуцент и основна актриса в него, бива подновено за втори сезон. Продължение, което всеки, който веднъж е дал шанс на The OA очаква с леко нетърпение, равносилно на сърбеж там, където не можеш да се почешеш в момента.

Историята в шоуто проследява младата откачалка Прери, която се завръща като някакво ненормално чудо в родния си дом, от който е изчезнала преди точно 7 години. При завръщането й се променят две неща – от сляпо момиче, тя се е превърнала напълно зряща жена и ако преди е изглеждала просто затворена в себе си, то сега е леко луда девойка, бълваща небивалици и сентенеции, която няма търпение да се освободи от емоционалната и физическа обвързаност към семейството, което не е виждала отдавна, но което си я иска обратно.

Така започва историята на Прери, която малко след като се прибира на мястото, което чувства като чуждо тяло, удобно наместило се в нея, събира група от аутсайдери и откачалки, на които да разкаже историята си и съответно те да й помогнат да се върне там, откъдето е дошла, за да намери единственото нещо, което я интересува – нейният приятел Хоумър.

Епизод след епизод, подредени в строг, динамичен и ярък разказ, зрителят започва да се запознава с историята на Прери. Нейната вярна секта, изградена от счупени франкенщайнове, всеки със своите проблеми, и да потъва бавно, но сигурно в полу-фантазната вселена на The OA. Тя пък, от своя страна, е като лудост, пълна с капани и женска хистерия, каквито рядко се появяват по телевизията. Да не кажем никога.

Самата Брит Марлинг е известна с това, че конвенционалните неща не й пасват добре. При нея всяко нещо трябва да е обърнато наопаки, добре изтупано и превърнато в нещо друго. Такова е и киното, което прави – за справка вижте „Другата Земя“ – както и телевизията.

The OA е първият телевизионен проект на Марлинг в компанията на верния й приятел и партньор Зал Батманглидж, който режисира много голяма част от сценариите й. Музиката в сериала също е дело на член на тяхната малка група – братът на Зал – Ростам Батманглидж, който в ежедневието си е и част от бандата Vampire Weekend, пише мелодиите.

The OA е сериал, който напомня на сън. И подобно на сънуването е пълен с хиперболи, неща, които изглеждат нелогични, но намират своя път постепенно, с тъмни кътчета, задъхващи моменти и един Торбалан, който се крие в мрака.

Хубаво е, че и гледането му е подобно на сънуване, „бързо постепенно, а после изведнъж“, както пише Джон Грийн. Така и The OA те хваща за гушата и не те пуска. Цели 8 епизода.

Втория сезон, начело с Брит Марлинг и групата й от фрикове, може да очаквате в края на тази година. Netflix подновиха The OA в същата седмица, в която направиха същото и със Stranger Things, макар тогава малко хора да го разбраха.

Но е хубаво да го знаете, когато The OA завладее съзнанието ви с плътната си и ненормална атмосфера и се чудите какво ще стане после.

Към вкусната и различна Брит Марлинг и нейната циркова трупа, които са основното звено на сериала, добавяме и Риз Ахмет, Джейсън Айзък и Паз Вега, които участват. В случай, че някой има нужда от още причини, за да види сериала. На нас лично не ни трябваха.

 
 

Нова закуска се грижи за намаляването на холестерола

| от chronicle.bg |

Според данни на НСИ, повече от 66% от причините за смъртност в България се дължат на сърдечно-съдови заболявания и именно те са причина №1 за смъртността както у нас, така и по света.

Но на рисковите фактори, на които сме изложени ежедневно, може да се повлияе чрез по-балансиранo хранене и активен начин на живот.

Най-новият продукт на Зърнени закуски Нестле – Cheerios OATS с овес, помага за намаляването на холестерола.

Новата закуска съдържа добре познатите Cheerios кръгчета, но обагетени с пълнозърнести овесени флейксове. 63% от състава на новата закуска е пълнозърнест овес, който спомага за намаляване на нивата на холестерол в кръвта.

Овесът е естествен източник на фибри, а бета глюканът, който се съдържа в него, спомага за намаляването на холестерола. Полезният прием е при 3 гр. бета глюкан дневно, а една порция Cheerios OATS с овес предоставя ½ от дневните референтни стойности за прием на бета глюкан. Новата зърнена закуска се предлага в два различни вкуса – стандартен и с канела, предназначена е да удовлетвори хранителните потребности за балансиран старт на деня на мъже и жени над 35-годишна възраст.

Cheerios Oats Cinnamon 350 g 3D

 
 

Сериалите, които обичат да убиват

| от chronicle.bg |

Ако сте фенове на „Игра на тронове“ или „Живите мъртви“, вероятно сте свикнали да си взимате болезнено „довиждане“ с любимите ви персонажи. Модерната телевизия не се скъпи откъм зрелищна смърт на главни герои и сценаристите изобщо не се свенят да убиват ключови герои.

Хората от Latest Casino Bonuses са се потрудили, за да изчислят кои телевизионни сериали са пролели най-много кръв и по какъв начин.

tv-latestcasinobonuses.com-101016-433x650

Първенците в убийствата са „American horror story“ и „Game of Thrones“, което не е изненадващо, но това, което прави впечатление, е че най-големият брой смърти в AHS са причинени от изстрел с пистолет, а не от нещо свръхестествено.

overall-latestcasinobonuses.com-101016-638x425

Като цяло, изстрелите с пистолет са най-честата причина за смърт в телевизията, следвани от раните от намушкване с нож и експлозиите.

Полът обаче също играе роля в това как телевизионните герои намират смъртта си: мъжете по-често умират от удушаване, удавяне или експлозия. Докато жените по-често биват изгаряни или умират от естествена смърт.

gender-latestcasinobonuses.com-101016-638x425

А сега, вижте в галерията сериалите, които убиват най-много свои герои. Бррр.

 
 

„Воевода“: Кино и патриотизъм

| от Мария Тодорова |

Най-новият филм на Зорница София тръгна по кината с апломб. „Воевода“ е най-гледаната премиера у нас за втора поредна седмица и няма супергерои или екшъни, които да я свалят от върха на боксофиса.

Много хора се чудят на какво се дължи това. 

„Воевода“ експлоатира най-любимата тема на родната общност – патриотизма. Българското кино, подобно на българското съзнание, трудно успява да се отърве от далечното си минало. Турското владичество и бойният дух владеят ума на родните зрители години наред и това, предвид тенденциите, които наблюдаваме напоследък, особено в седмото ни изкуство, няма да приключи скоро. Но както е приказката – предлагането се определя според търсенето.

Историята, по която Зорница София работи дълго, а още по-дълго търси финансиране за проекта си, е вдъхновена от разказ на Николай Хайтов. В него той описва героичната съдба на Румена войвода – най-известната жена войвода, която оставя мъжа и детето си, за да поведе чета срещу османското поробителство.

Самата Зорница играе Румена, а компания й правят актьорите Владимир Зомбори, Алек Алексиев и Валери Йорданов. Крум Родригез отговаря за операторското майсторство. Кадрите са красиви, дълги и визуално издържани.

На моменти обаче „Воевода“ леко изпуска плавността на разказа си. На места той е разпокъсан и ако човек не се концентрира повече, може и да изпусне важна част от сюжета. За сметка на това родните актьори стоят добре на екран и си личи, че след всяка изминала година стават все по-обиграни, стане ли дума за камерата. Това облекчение за зрителя, който често се плашеше от пламенните вопли на някой, викащ от екрана насреща, все едно е на театрална сцена.

Съдбата на Румена не е сред най-популярните у нас, може би защото българското образование я е пропуснало в един етап от учебния план по история. Хубаво е, че съществуват литературата и киното, за да чуем  за нея.

„Воевода“ работи на нива, които българинът обича. Патриотизмът у нас е като екшънът в чужбина – той винаги продава билети.

Все пак никога не забравяйте, че киното, подобно на повечето неща в живота, е въпрос на избор и на решения. Патриотизмът също. Най-важното за двете е да са с мярка. Ако те в своята премереност успеят да се срещнат някъде по средата при вас, то може да изберете „Воевода“ като своя филм този уикенд.