Баста Берлускони? Не съвсем!

| от |

Бившият италиански премиер Берлускони се сбогува с парламентарния си имунитет, след като бе отстранен от поста сенатор. Причината: ефективна присъда за данъчни измами в особено големи размери. Коментар на Бернд Ригерт за Дойче веле.

Italy Berlusconi

След разпален дебат италианският Сенат най-сетне наложи на Берлускони наказанието, което той заслужава. За първи път от 20 години насам Берлускони е без депутатски мандат или правителствен пост – а това означава и без имунитет. С помощта на все още верните си привърженици, 77-годишното политическо зомби се опита в последната минута да се представи за мъченик, но напразно. Гордостта пък не му позволи да моли за пощада. Президентът Наполитано, който и без друго няма особено високо мнение за Берлускони, така или иначе би отхвърлил подобна молба.

Последният опит на Силвио Берлускони да разбие коалиционното правителство се провали. Всичките му опити за изнудване не му донесоха никаква полза, но пък разцепиха консервативния лагер. Берлускони наново основа своята стара партия „Форца Италия“. С нея той иска да се върне във властта. Политическият му възпитаник обаче, вътрешният министър Анджелино Алфано, се отметна от настойника си и остана заедно с малка групичка бивши приятели на Берлускони в правителството на социалдемократа Енрико Лета. Опитният кукловод надали беше очаквал подобно развитие на нещата. Дали обаче това означава окончателен край на ерата Берлускони, която трае вече повече от 20 години?

Да очакваме ли завръщане?

Като изключим Италия, в Европа едва ли ще има човек, който да тъгува по Берлускони. В последните си управленчески години той бе прекалено непоследователен и скандален. Германската канцлерка Ангела Меркел и предишният френски президент Никола Саркози бяха в крайна сметка тези, които допринесоха за това нацупеният Берлускони да напусне премиерския пост през ноември 2011-та. По онова време той беше пречка за плановете по спасяването на еврозоната. С това ерата Берлускони обаче не приключи.

Милиардерът, който управлява огромна и сложно изградена империя от фирми и влиятелни медии, със сигурност мисли за възможно отмъщение, надявайки се да се завърне на политическата сцена. Този сценарий не е напълно невъзможен. Ако правителството на Енрико Лета падне през идната година под ударите на приетия икономически курс на реформи, Берлускони би могъл да се включи със своята „Форца Италия“ в евентуална коалиция от десни партии.

Забраната да заема политически постове заради присъдата за укриване на данъци има ограничено действие. Следователно ще е достатъчно да прояви търпение и да се надява да не бъде осъден за други деяния. Някои допитвания сочат, че избирателният потенциал на Берлускони, независимо от всевъзможните му скандали със секс, пари и подкупи, все още се върти около 20%. Милиардерът се радва на голямо одобрение особено в средите на дребните бизнесмени. Това, че той на висок глас обявява съдии и прокурори за „талибани“ и „комунисти“ ни най-малко не уврежда имиджа му. Тъкмо обратното.

На някои наблюдатели театърът в Рим може и да им изглежда смехотворен или абсурден. Той отразява състоянието на италианското общество: разколебано от икономическата криза, влюбено в драматични политически инсценировки и крайно скептично спрямо съветите и рецептите на европейските партньори.

francesca-pascale-e-silvio-berlusconi

От мачо до мъж под чехъл

Драмата в Рим скоро навлиза и в следващото си действие. През пролетта на 2014-та третата и последна инстанция на съда трябва да реши дали Берлускони да влезе в затвора за седем години заради секс с малолетна проститутка. Така наречените бунга-бунга партита с групов секс следователно биха могли окончателно да счупят врата на политика Берлускони.

Успешният едно време политик се гордееше с приятелствата си с личности като Тони Блеър или Владимир Путин. После обаче пропусна най-подходящия момент да се оттегли от политическата сцена по достоен начин. Най-права вероятно ще се окаже бившата му съпруга Виктория Ларио, която беше казала за Берлускони следното: „В него има нещо болно“.

С най-новите си сензации за Берлускони жълтите издания в Италия пораждат почти нещо като съчувствие към бившия премиер. Според тях той междувременно бил отново държан изкъсо – от 28-годишната си годеница от Неапол. Говори се, че тя му била забранила да ходи на партита. Колко комично, но и трагично! Ето затова обичаме Италия!

 
 

Уникалните Булгара с нов клип

| от chronicle.bg |

След като повече от десетилетие едни от пионерите на родната етно сцена – „Булгара“ наблягаха основно на концертните си изяви, най-сетне ще ги видим и в нов клип към чисто новото им парче Караконджул. Това е третата композиция от дългоочаквания нов албум, върху който музикантите работят.

Продукцията е дело на младото JENG studio с талантливото участие на танцьорите от Ансамбъл „Българани“.

Промоцията ще се състои на 2 март в столичния SOFIA LIVE CLUB  от 22.00 ч., като част от концерта на Булгара #Караконджул

Как да обясниш на незрящ човек какво представлява червеният цвят?

На теория това са електронни вълни на определена честота, но дали това ще го накара да асоциира червения цвят с неистовата жажда за живот, въодушевлението и страстта? Същото е и с музиката на Булгара.

Как да разкажеш музиката на седмина мъже и две жени, отдадени на смесицата от традиция и новаторство?

Булгара, групата, която използва дръм енд бейс, фънк и броукън бийтс, за да подчертае хармоничната красота на българския фолклор и преплитайки джънгъл, рок и джаз с фолклорни инструменти, доближавайки се до понятието уърлд фюжън, съществува от 2002 г.

???????????????????????????????

Костадин Генчев (кавал) и Кирил Добрев (барабани) дават воля на музикалните си виждания, създавайки Булгара . Уповавайки се на опита си като оркестрант и композитор в оркестъра за народна музика към БНР, солист в концерти на „Мистерията на българските гласове”  и на участието си във френско-българския проект „Одисей”, Коста се ангажира с фолклорното ядро на Булгара. Кирил, от своя страна, като идеен лидер на Fake, подгрявали Prodigy  в София,  композитор и аранжьор, работил за български поп и хип-хоп изпълнители (Ъпсурт, Братя Мангасариян), автор на музикалните и звукови картини за спектаклите „Дивите”, „На нивото на очите”, “Размислите на един учител за Народното творчество”, лентата “Кецовe” и др. се впуска в дебрите на различността на музикалното звучене на Булгара, създавайки саунд и семплинг дизайна.

Стоян Павлов умело дирижира присъствието на перкусиите. Майсторските звуци на гайдата са поверени на солиста на оркестъра за народна музика към БНР Петьо Петров,  тънките струни на тамбурата опъва главният диригент на оркестъра за народна музика към  БНР Димитър Христов, гъдулката е в ръцете на eдна от двете дами – Христина Белева /солист в БНР/, а втората дива е вокално-перкусионното бижу – Ева Перчемлиева. Чавдар Асенов плавно поддържа бас линията, а съвсем отскоро към бандата се присъедини и китарата на Димитър Тодоров.

Една година след създаването си Булгара печелят наградата за театрално изкуство “Аскеер” за авторска музика към театрален спектакъл “Дивите” по Николай Хайтов. Красотата на тяхната музика е споделена и във филма „Отвъд чертата”. Композициите им са забелязани и от корифея на джаза Милчо Левиев, който ги кани да му партнират в концерт, изнесен на престижната сцена на зала „България”.

???????????????????????????????

Албумът на Ъпсурт „Попфолк” нямаше да бъде същият без щипката талант, добавен от Булгара. През 2004 г. не само публиката на “Аполония” ги оценява по достойнство, но и  френският музикален канал MEZZO, който излъчва репортаж  за тях.

В рамките на Sofia Music Jam 2004 те са подгряваща група на концерта на David Garfield and The Cats.

През февруари 2005 групата направи клубно турне в Унгария, Австрия, Германия и представи страната ни на световните туристически експозиции в Лондон, Киев и Москва. А в началото на лятото на 2005 музикантите от Булгара обърнаха представите за световноизвестния ски курорт Марибор (Словения), впускайки стремглаво българските ритми по пистите на тамошния фестивал Лент.

Bulgara s Qnka Rupkina

В края на 2005 излезе първородният  им  албум „Меча сватба”, който продаде и втория си тираж.
2006 ще остане в личните архиви на Булгара като най-благодатната и изпъстрена с участия на всички джаз фестивали в България, на чиито сцени свириха заедно с Били Кобъм, Хюмън Тъч, Милчо Левиев.

На европейските сцени, освен клубните концерти, най-запомнящи се  останаха самостоятелните концерти във Франкфурт и в световноизвестния клуб на Джо Завинул – Бърдленд във Виена.

Незабравим спомен ще остане и концерта на Ал Ди Меола, който имаха честта да подгреят , както и самостоятелните им концерти в Щутгарт – посветен на приемането ни в ЕС, в Лондонския Shaw Theatre и съвсем скорошното им участие в Бон по повод обединението на Източна и Западна Германия, което накара немската публика да се хване на хоро.

След картко затишие, през 2011 Булгара се завръщат на българските сцени, които с удоволствие споделят с гост-музиканти като цигуларя на превърналата се вече в икона немска група Сити – Георги Гогов, неповторимите Милица Гладнишка, Владо Михайлов и Ева квартет.

През 2014 са хедлайнери на международния World Music festival  в Малайзия, а лятото на 2016 завършва с концерт в Кипър.

 
 

„Прас-Прес“ – новият сатиричен вестник, който е труден за намиране

| от chronicle.bg |

„Прас-Прес“ – „органът на невъзпитаните карикатуристи“ Христо Комарницки, Чавдар Николов, Алла и Чавдар Георгиеви – е на пазара от днес (1 март), но първият му брой беше изчерпан още в ранните часове на деня. Някои от продавачите на вестници в центъра на София (спестете си времето, няма го и в „Лафка“).

Те издават и редактират съдържанието на вестника заедно с журналиста от „Е-Вестник“ Иван Бакалов. Сред останалите автори на изданието са д-р Тони Филипов, Самуил Петканов, Здравко Попов, Емил Георгиев, Петьо Бойчев, Васил Балев. „Прас-Прес“ ще излиза два пъти месечно с амбиция да стане седмично издание.

„Кой успял, успял. Прас прес в 10.00 вече беше разпродаден в цялата страна (ако не е провокация). Късметлиите притежават колекционерски брой, но екипа на Прас прес ще се постарае всеки брой да бъде колекционерски“, написа Чавдар Георгиев в профила си във Facebook.

„Вестникът на невъзпитаните няма мощен издател и спонсори, а само ентусиазирани дребни спомоществователи. Това е вик на последните мохикани на карикатурата в България. Тя от година на година е изритвана и мачкана в медиите“, пишат авторите в „манифеста“ на „Прас-прес“. Всички прилики с френския Charlie Hebdo са неслучайни.

Първият брой, който излезе в тираж от 10 000 копия, стои с голяма карикатура на Корнелия Нинова и Бойко Борисов, посветена на задочните им медийни престрелки и опитите да се „разберат като мъже“ около несбъдналия се лидерски дебат.

Източник: Webcafe.bg

 
 

Новата Nokia 3310 не работи

| от chronicle.bg |

Nokia, както знаем, отново пусна в производство легендата 3310. Новият телефон издържа 22 часа на разговори, а оставен така ще изхаби батерията си чак след месец.

И това е чудесно, обаче има един проблем. Телефонът работа с 2G мрежа, а тези мрежи са изключени почти навсякъде. Канада, САЩ, Сингапур, Австралия, Швейцария и Тайван или са изключили 2G мрежите си или ще го направят в съвсем близко бъдеще. Това означава, че телефонът става напълно ненужен.

Въпросните честоти от 900 MHz и 1800 MHZ в момента се използват от повечето страни в Европа, Близкия изток, Африка и Азия. Но Северна, Централна и Южна Америка ползват честоти 850 MHz и 1900 MHz, към които 3310 не може да се свърже.

 
 

Да са ни живи и здрави мъртвите!

| от Констанс Бонасьо |

Когато се връчвала мартеница, най-честото пожелание било „Да си бял и червен!”.

Предполагам, да приличаш на една българска Снежанка – с бяла чиста кожа и алени бузки. Цветущият ти вид би трябвало да издава ситост, радост и задоволство.

Да не изпадаме в подробности откога Баба Марта или нейната баба се е заселила в нашите земи; да не тълкуваме смисъла на различните цветове; да не се обясняваме как са се връзвали мартеници на домашните животни и плодните дръвчета; да не си разказваме легенди, които знаем или можем да прочетем… За този пролетен празник информация имат всички, дори и децата.

Наистина, те понякога поздравяват с „Честита Баба Марта!”, „Честита Баба Меца!”, „Честита Баба Яга!” т.н., за да не дискриминират някои приказни герои. Но те са си деца – въображението е тяхно, езикът – също.

Въпросът е какво правим ние, помъкнали мартеници на гробището. Какво пожелаваме на скъпите си хора, които са на оня свят? Да са бели и румени? Да са здрави, макар и мъртви?

Вие представяте ли си по земята да плъпнат беличко-червенички зомбита!?

Помислих си за това в седмицата между Задушница и празника на Баба Марта.

И ужасно не искам да си правя извода, че ние вече нито знаем да тъгуваме, нито знаем да празнуваме.

За сватбените тържества наемаме агенти, за тъжните поводи – също. Чакаме диджеят да направи веселбата, погребалният агент да организира скръбта ни.

Отделяме премного време да хулим Хелоуин и Свети Валентин. Злостни спорове избухват за това как да празнуваме тези дни, да ги празнуваме ли въобще, да ги отричаме ли тотално. Много се пазим да не прихванем чужд весел, забавен обичай. Като че ли ни плаши това да търсим поводи за радост. На нас ни дай да тъгуваме и да жалим.

Забравили сме или никога не сме знаели, или съвсем не искаме да научим за нормативността на българските фолклорни обреди. Нещо чули, нещо видели, разбрали-недоразбрали, се втурваме да месим питките на радостта със сълзи.

Само ние, българите, имаме обичай със закичване на мартеници. И само ние, добре знаейки символиката на белите и червени кончЕта, можем индиректно да ги връчим на скъпите си покойници…

Защо!?