Барак Обама и Франсоа Оланд – сходства и различия

| от |
Единият все още е приветстван като пророк в много части на света, уважаван заради усещането за възможност, което въплъщава, атлетичния си външен вид и вълнуващите речи. Другият е отхвърлян от мнозина като скучен политически особняк, чиято способност да се домогва до доста красиви жени
въпреки закръглената си фигура е нещо, което удивява цял свят, пише Клеър Бърн за ДПА.
Britain Northern Ireland G-8 Summit
На пръв поглед президентът на САЩ Барак Обама и френският му колега Франсоа Оланд, който вчера започна свое държавно посещение във Вашингтон, може да нямат много общо. Обама изглежда щастливо женен. Оланд току-що се раздели с втората си дългогодишна спътница в живота, след като бе заснет как се вози на скутер, за да ходи на срещи с актриса. Обама е един от най-миролюбивите американски президенти в последно време.
Оланд започна две интервенции в Африка за по-малко от две години, а миналата година гореше от нетърпение да се нанесат американско-френски удари срещу Сирия – докато САЩ и Русия
накрая не се споразумяха да се унищожи сирийската програма за химически оръжия.
Но ако се вгледаме по-внимателно, американският демократ, когото критиците наричат „социалист“, и френският социалист, който възприема себе си повече като социалдемократ, имат доста
общо. „Те са двамата лидери на трансатлантическата общност, които имат един и същ подход по икономическите и социалните въпроси“, каза за ДПА Аксел Краузе дългогодишен кореспондент в САЩ и главен редактор на списание „Трансатлантик“ (Transatlantic Magazine), който понастоящем е базиран в Париж.
michelle-barack-obama-670
Въпреки че през последните години германският канцлер Ангела Меркел, британският премиер Дейвид Камерън и Европейската комисия налагаха строгите икономии като панацея срещу световната икономическа криза, за Обама и Оланд най-важна е заетостта. „Имаме един и същ подход“, подчертаха съветници на френския държавен глава в навечерието на посещението му.
И двамата са радетели на „фискална справедливост“. Оланд прекара първите месеци от мандата си в повишаване на данъци до равнища, което разгневените корпорации определиха като
 „конфискация“. Обама, който превърна задълбочаващото се неравенство в основния акцент на втория си мандат, също повиши данъците за най-богатите в Америка. Фискалната им политика е критикувана, но социалните реформи отприщиха най-голямата съпротива – за Оланд това бяха еднополовите бракове, за Обама – плана за по-социална здравна система в европейски стил, кръстена Обамакеър.
За вестник „Фигаро“ срещата между двамата лидери, които не се радват на особена популярност, е среща на двама президенти, които просто доизкарват мандататите си. Но и Обама, и Оланд са убедени, че в дългосрочен план те ще се окажат правите. „Нито един от двамата няма безсънни нощи, тревожейки се за социологически проучвания“, каза Краузе. „И двамата гледат дългосрочно. Те мислят отвъд настоящето – как да върнат икономиката към растеж и да създават работни места“. Според някои убедеността им в правилността на решенията, които вземат, се дължи на тяхното образование. И двамата се издигат до върха от най-добрите учебни заведения в своите страни – Обама е с юридическо образование от Харвард, а Оланд е завършил Националното висше училище за
администрация, което е инкубатор на поколения френски политици. И двамата наследиха на поста президенти популисти, чийто маниер на необмислени действия породи жажда за един
по-интелектуален подход.
French President Hollande talks with his companion Trierweiler as security officers stand guard upon their arrival at Haneda airport in Tokyo
Джордж Буш-младши бе известен с това, че правеше граматически грешки и употребяваше неуместни думи, а обичащият показността Никола Саркози призна, че класическият театър го отегчава и че предпочита клоунадата. Обама и Оланд са по-интелектуални, по-сдържани. Попитан за предполагаемата си връзка с актрисата Жули Гайе по време на пресконференция в средата на януари, френският президент отговори хитро: „Имам един принцип: личният живот си е личен“. „Той е загадъчна личност“, казва синът на Оланд Тома в книгата на журналистката Сесил Амар за първите месеци от мандата му със заглавие „Дотук зле“. „И двамата са сдържани“, съгласи се Краузе. И въпреки че може да се съветват доста за политиката, накрая и двамата „често пъти просто решават сами“, добави той.
 
 

Китай покорява света с блокбастър и Мат Деймън

| от chronicle.bg, по BBC |

Въпреки дългогодишната традиция на Китай в киното, към момента страната не е произвеждала истински голям блокбастър. Това обаче е напът да се промени. „Великата китайска стена” е един от най-скъпите филми, снимани някога в Китай.

Живата легенда на китайското кино Джан Имоу режисира пищната лента, в която участват филмови икони като…Мат Деймън. Американската звезда има водеща роля във филма.

Мат Деймън играе чуждестранен наемник, който идва в Китай, за да краде барут. С това, че и персонажът му е чужденец се избягва въпросът за „избелването” на филмите.

Бюджетът на филма е най-малко 100 милиона долара – колаборация между САЩ и Китай. Сред приоритетите на китайското правителство е да разпространи по света културата си. Ако успее да развие филмовата си индустрия, страната ще развие и своята „мека сила”и да популяризира културата си така, както американските филми успяха да пренесат духа на Америка по света. Мат Деймън посочва, че нито за момент не е приемал филма като пропаганден инструмент.

„”Мисля, че светът ни е много по-добро място, когато говорим един с друг и работим заедно, и правим изкуство заедно”, казва той.

Джан Имоу, който е запознат много добре с политическите ограничения пред изкуството в САЩ, казва, че Холивуд също има своите рестрикции.

„Това е система, основата върху продуценти и компании. Доколкото става дума за креативност, не мисля, че има 100% свобода за който и да е режисьор по света. Работата на режисьора е да даде най-доброто от себе си в ситуация на ограничения”, казва той.

мат деймън великата китайска стена

 

 

 
 

И ний сме естети, и ний сме гледали на Ким Кардашиян дупарата!

| от в. "Сега" |

През последната седмица новостите в света на българската песенна култура бият като барабанен огън.

Социалните мрежи се възпалиха и кипнаха първо на почва Издислав и Фики Стораро, сега естетите и меломаниаците анализират Гери-Никол и новата й песен. Стръвта, на която кълват възмутените и вдъхновените, е рефренът: „яката дупара – кой ще я бара?“

Общо взето на Шопенхауер му е все тая, ама само Шопенхауер ли е естет на тоя свят? Едно магаре ли се казва Марко? И ний сме естети, и ний сме гледали на Ким Кардашиян дупарата!

***

Неслучайно на български основният офис на една компания се нарича седалище; и по-рядко – главен офис. У нас е по-важно да имаш дупара, нежели глава. Това е видимо и при други идиоми. На английски се казва – „трябва да имаш черва за еди-какво си“ (to have guts); на български за същото казваме – „трябва да имаш дупе“ (или евентуално топки). В дупарата сме куражлии!

***

Българо-македонският фолклор пази различни бивалици и небивалици с такава постройка: една работа се върши или с пари, или с дупара; пари нема – действайте.

***

В днешно време обаче има лидери едновременно с голяма и щедра дупара, но и приказно богати. От двете страни на един шпигел имаме две прекрасни корпулентни дупари. И не са стиснати – особено едната! Много обича да дава. На народа дава, но и на заслужили дупари дава – предимно обществени поръчки.

***

Благоразумието и прагматизмът ни учат: ако искаш мира, стой си на дупарата и кротувай! Но един неблагодарен дупарин пиян на мотика изрече непристойни и клеветнически думи за приключенията на Голямата дупара в Симитли.

***

Напънала се планината и родила мишка. Напънала се дупарата…

***

Дянков щеше да пляска дупарата на руската мечка. В действителност отиде и целуна пръстена, с извинение – влезе в управлението на голяма руска банка и икономически институт. На това му се вика дупара с две лица, казано на изящен език – това е стилът на Двуликия Анус.

***

И Христо Ботев е писал за Musculus gluteus maximus, но с ето такива възрожденски думи:

„Отзад кир Михалаки беше някак по-деликатен: вратът му – като талията на свинята, гърбът – като табашки кош, а под гърба – кръгла манастирска трапеза.“

Текстът е публикуван във в. „Сега“. 

 
 

Най-вероятният ден да бъдете зарязани от партньора наближава

| от chronicle.bg, по БТА |

Най-вероятният ден, в който може да бъдете зарязани от партньора наближава и той е 11 декември.

Тази неделя е набедена за най-фатална от статистиците, които внимателно анализирали думата „раздяла“ в постовете и статусите във Фейсбук. Съществуват различни теории относно това на какво се дължат тези разлъки.

По-стиснатите люде си дават сметка, че не си заслужава да се хвърлят пари на вятъра за подаръци за човека, с когото не са сигурни, че ще продължат. Други пък предпочитат скъсването на отношенията пред това да представят човека до себе си на семейството. Но не трябва да изключваме и влиянието на стреса – периодът около коледните и новогодишните празници е особено напрегнат и на мнозина не им издържат нервите.

Много тлеещи конфликти излизат наяве и от това страда любовната връзка. Ако все пак двойките преодолеят фаталния 11 декември, да не мислят, че всичко им се е разминало. Разлъките на Коледа и на Нова година намаляват, но рязко скачат през пролетта, предупреждава таблоидът.

 
 

„Смелата Ваяна“ продължава да е най-гледаният филм у нас

| от |

Анимацията „Смелата Ваяна“ е най-гледаният филм у нас, сочат обобщените данни от киносалоните. Приключението на дъщерята на вожда Туи в търсене на неоткритото в океана е гледано от вече 36 712 зрители и има 334 466 лева за десетте дни на екраните.

На втора позиция е първата премиера от миналата седмица – петият по ред „Подземен свят: Кървави войни“. Новите приключения на вампира Селин в търсенето на примирие с върколаците са гледани от 10 238 зрители и имат 107 433 лева приходи за първите три дни у нас.

Трети по ред сред най-гледаните филми е втората премиера от миналия петък – екшънът на Робърт Земекис с Брад Пит и Марион Котияр „Съюзени“. Шпионската афера, започнала през 1942 година в Казабланка и продължила в Лондон с изпитанията на размирното време, е гледана от вече 14 117 зрители и има 129 660 лева приходи от билетите им.

Четвърта позиция е за филма по книгата на Дж. К. Роулинг отпреди 15 години – „Фантастични животни и къде да ги намерим“. Приключението на героя на Еди Редмейн в общността на вещици и магьосници в Ню Йорк през 20-те години на миналия век е гледано от вече 61 105 зрители и има 634 898 лева приходи за 17-те дни на екраните у нас.

Пето място е за анимацията „Тролчета“. Историята за пътя към щастието и за готовността да стигнеш много далеч, за да го постигнеш, е гледана от 102 55 зрители и има 890 163 лева приходи за месец и половина на екраните у нас.
Шеста позиция е за третата премиера от миналия уикенд – комедията на Уди Алън „Cafe Society“. Случващото се през 30-те години на миналия век в Холивуд и Ню Йорк с Боби Дорфман е гледано от 2 879 зрители и има 28 044 лева приходи от тях за първите три дни на екран у нас.

Седма позиция е за комиксовия екшън „Доктор Стрейндж“. Филмът за неврохирурга д-р Стрейндж, който след автомобилна катастрофа става свръхмагьосник, е гледан вече от 91 869 зрители и има 968 004 лева приходи за месец на екраните у нас.

Осма позиция е за премиерната от миналия петък биографична драма „Флорънс“. Разказът за богатата нюйоркска светска дама Флорънс Дженкинс, която има желание да бъде оперна звезда, въпреки фалшивото си пеене, е гледан от 2 023 зрители и има 28 044 лева приходи за първите три дни на екраните у нас.

На девета позиция сред най-гледаните филми е „Първи контакт“, създаден по разказа на Тед Чианг от 1998 година. Срещата на д-р Луиз Банкс с извънземните екипи, за да се разбере дали идват с мир или са заплаха, е с 26 969 зрители и има 224 241 лева приходи за месец на екраните у нас.

Десета позиция е за петата премиера от миналия уикенд – филмът на Мел Гибсън „Възражение по съвест“. Нетипичната военна история на редник Дос, превърнал се в легенда сред другарите си, е гледана от 1 456 зрители и има 12 824 лева за трите дни на екраните у нас.