BAPRA Bright Awards и Sofia PR Summit 2014

| от | |

За първи път Българска асоциация на ПР агенциите (БАПРА) организира регионален ПР форум – Sofia PR Summit, в рамките на годишния ПР конкурс BAPRA Bright Awards.
Първото издание на Sofia PR Summit ще се проведе  днес – 13 май 2014, в столичния Кемпински хотел Зографски, зала КИОТО. Форумът ще събере на едно място комуникационни експерти от България, Сърбия, Австрия и Белгия, съобщават организаторите. В него специалистите ще споделят добри практики, идеи и актуални възгледи, както и ще обсъдят ключови тенденции в съвременните корпоративни комуникации.
Основният фокус на форума е темата “ПР в социалната ера: тенденции и възможности”. В рамките на събитието ще се проведат два дискусионни панела на тема „ПР и реклама – сътрудничество или разцепление“ и „ПР – бизнес, професия или манипулация“.
Sofia PR Summit се провежда със съдействието на Световния комуникационен форум – Давос.

BAPRA-logo-2014

С гостите в студиото на “Денят започва” по БНТ1, Николай Неделчев, председател на БАПРА, и Андрю Джонсън, изтъкнат специалист по ПР, разговаряха за тазгодишния фестивал за най-добрите PR кампании.

„Моето познание за българския пи ар се влияе до голяма степен от наградите. Голямо е развитието в уменията и в професионализма, както и в приложението на социалните медии“, така обобщи впечатленията си от българските пи ар специалисти Андрю Джонсън. Г-н Джонсън каза, че това, което журито ще търси е кампания, която комуникира и говори нещо на хората. Защо един човек би искал да чуе конкретното послание. Качеството на посланието е от съществено значение.

Николай Неделчев подчерта, че тази година участват 86 проекта. 20 ПР агенции и 6 фирми и неправителствени организации се включиха в тазгодишния фестивал. Всички предложения се журират от чуждестранни експерти, посочи той. Категориите, в които се състезават проектите са кампания за устойчиво развитие, комуникационна кампания на годината, специално събитие, иновативна кампания, кампания, реализирана от вътрешен пи ар отдел, и агенция на годината.

BAPRA Bright Awards 2014отличава най-успешните и иновативни ПР кампании, осъществени от ПР агенциите и корпоративните комуникационни отдели в България.

Целта на тази инициатива е да бъдат насърчени и популяризирани постижения в сферата на комуникациите у нас.

Критериите за оценка: са изключително насочени към иновативността на кампаниите, както и към ефективното достигане на първоначално заложените резултати.

История: учредени през 2010 г.; много бързо се утвърдиха като единственият форум у нас, който дава възможност на ПР професионалистите да сравнят своите постижения със световната ПР практика. Всяка година изцяло международно жури оценява най-успешните ПР кампании в България.

Участват: 86 кампании, подадени от 20 агенции и 6 компании и организации.

Отчита се повишен ръст в броя на подадените заявки в размер на 7% в сравнение с миналата година.

Победителите ще бъдат обявени на официална церемония на 13 май 2014 г. в Кемпински хотел Зографски София от 19:00 часа.

Тази година най-голяма конкуренция има в категориите „Кампания за устойчиво развитие“, „Комуникационна кампания на годината“, „Иновативна кампания“ и „Специално събитие“. Броят на съревноваващите се проекти по категории са:

  • Категория „Кампания за устойчиво развитие“ – 19 кампании;
  • Категория „Комуникационна кампания на годината“ – 19 кампании;
  • Категория „Специално събитие“ – 18 проекта;
  • Категория „Иновативна кампания“ – 13 кампании;
  • Категория „Кампания, реализирана от вътрешен ПР отдел“ – 6 кампании;
  • Категория „Кампания, реализирана в публичния сектор“ – 5 кампании;(миналата година са участвали само 3 кампании в тази категория)
  • Категория „Агенция на годината“ – 6 агенции;

Тази година 20-членно жури оценява най-успешните ПР кампании в България. Всички членове на журито са световно признати ПР и комуникационни експерти от цял свят. Председател на журито тази година е г-н Дейвид Галахър, президент на Световната ПР организация (ICCO) и миналогодишният председател на журито в PR Lions, в рамките на международния фестивал за креативност Cannes Lions. Сред другите членове – Андрю Джонсън. Журира категориите – „Кампания, реализирана от вътрешен ПР отдел“ и „Кампания, реализирана в публичния сектор“.

Изборът на победителите е напълно конфиденциален, като всеки член на журито оценява самостоятелно постъпилите кандидатури в дадена категория.

Всички други членове на журито могат да бъдат видяни на сайта на БАПРА – www.bapra.bg;

Sofia PR Summit 2014 – Първият регинален ПР форум, който Българска асоциация организира в рамките на годишните ПР награди BAPRA Bright Awards Sofia

Фокус: „ПР-ът в социалната ера: тенденции и възможности“

Идеята: да съберем на едно място изтъкнати ПР и комуникационни специалисти от региона на Източна Европа и Балканите, които да споделят добри практики, идеи и актуални възгледи, както и ще обсъдят ключови тенденции в съвременните корпоративни комуникации.

Тази година имаме участници от България, Сърбия, Австрия и Белгия.

Целта: Sofia PR Summit да се утвърди като платформа, даваща възможност за дискусия и извеждане на ключови тенденции и нови стратегии в индустрията в Източна Европа и Балканите. Събитието предлага благоприятна среда за установяване и поддържане на ползотворни бизнес възможности за всички участници

Ключови лектори:

Жюстин Томс, експерт в областта на онлайн медиите, маркетинга и ПР. Тя ще направи въведение в темата за ПР в социалната ера;

Андрю Джонсън, управляващ директор и партньор в Havas Public Affairs, Брюксел. Той ще говори по темата:  “Пъблик афеърс – аспект на ПР дейността и практиката за използване на социалните медии в тази област в Брюксел”.

Панелни дикусии:

1-ви панел „ПР и реклама – синергия или строго разделение“, 15:15– 16:00;

Панелисти:

Юрген Ганголи (Jurgen Gangoly), член на Управителния съвет на Австрийската ПР асоциация (PRVA) и управляващ директор на австрийската ПР агенция The Skills Group, филиал на FleishmanHillard International Communications;

Мая Герасимова, Маркетинг директор, Девин АД;

Ваня Бабанин, Ръководител на отдел „ПР и Корпоративни комуникации“, Балкан Стар и Регионален координатор на Европейската асоциация на комуникационните директори (EACD);

Милин Джалалиев, управител в Saatchi&Saachti, България;

Мартин Милиев,мениджър „Проекти“ в Персептика, България;

Максим Бехар – модератор

 

2-ри панел „ПР – бизнес, професия или манипулация“, 16:30 – 17:10.

Панелисти:

Теодора Борисова, мениджър „Пъблик афеърс“ в Солвей България;

Велислава Попова, главен редактор, Dnevnik.bg

Срба Йованович (Srba Jovanovic), регионален мениджър на Action Global Communication, Сърбия;

Деница Сачевамодератор

 
 

Рецепта за чипс от сладък картоф

| от chronicle.bg |

В днешната си рецепта Росица Гърджелийска предлага нещо здравословно като мезе за бирата.

Росица Гърджелийска работи във филмовата индустрия, но обича да готви и да пътува. Живее няколко години във Великобритания, преди да се завърне в България. Обича да посещава интересни места по света. В блога на Роси www.primalyum.co.uk може да намерите рецепти за интересна и здравословна храна, както и истории за пътешествия.

 

Нужни продукти:

3 сладки картофа
6-7 с.л. олио
1 с.л. сол
1/2 ч.л. черен пипер
1/2 ч.л. червен пипер

чипс от сладък картоф роси

Начин на приготвяне:

Загрейте фурната на 150 градуса с вентилатор.

Разбъркайте олиото със солта, черния и червен пипер.

В няколко по-големи тави сложете фолио и го намажете с малко мазнина.

Нарежете картофите на тънки филии и ги подредете в тавите.

Намажете ги с олио и ги хвърлете във фурната за около час.

Внимавайте да не изгорят, ако трябва малко намалете фурната.

Имайте предвид, че ще станат хрупкави, когато изстинат.

Извадете ги, преместете ги върху решетка да изстинат и ги поднесете с ваш любим сос. Аз бих се спряла върху сос барбекю или крема сирене.

И не забравяйте да охладите бирата преди да поднесете мезето.

 

 
 

#Bookclub: Непокорният Недим Гюрсел и „Мехмед Завоевателя“

| от Спонсорирано съдържание |

В интервю за „Пари Мач” от 2015 г. турският писател Недим Гюрсел заяви: „Ердоган не харесва карикатуристи”.

Известен застъпник на светската държава, заклеймяващ намесата на армията в политиката, сега той пристига в България по повод премиерата на „Мехмед Завоевателя” и е повече от любопитно как ще се произнесе за актуалната обстановка в родната си страна.

Но да започнем от книгата. „Мехмед Завоевателя” е виртуозно построен роман в романа, избуял от плодородното въображение на своя автор. Някои от сцените в него са така майсторски обрисувани, че блестят като самородни късове художествена проза от най-висока проба. Сюжетните линии са две.

Разказвачът Фатих Хазнедар се уединява в стара вила на брега на Босфора (точно срещу крепостта Боазкесен, построена от Мехмед II), за да напише исторически роман за превземането на Константинопол от Завоевателя, когато в живота му нахлува млада жена, жертва на преследванията след военния преврат през 1980 година. В паралелната сюжетна линия оживяват войнственият Султан, неговият антураж, придворните сановници, дервиши, евнуси, еничари, защитниците и разрушителите на великия град.

Романът възкресява епопеята по превземането на Константинопол от султан Мехмед II през май 1453 година, променило завинаги хода на европейската история. Битките са ожесточени, начинът, по който разказвачът ги пресъздава – смайващ. На страниците оживяват важни фигури от епохата – султан Мехмед ІІ, великият му везир Чандърлъ Халил паша, редица учени от епохата, духовни наставници, дервиши, философи; унгарецът Урбан, изработил най-мощния топ на своето време; защитниците на Константинопол като император Константин ХІ Палеолог, историка Георгий Сфрандзис, генуезеца Джовани Джустиниани, учения Теодор Каристин, германеца Йоханес Грант…

„Защо наистина, защо героите на този роман са били убити, преди да им дойде времето? Всеки човек в себе си носи смъртта, собствената си смърт. По-точно собствената си гибел. Носи я още преди да се е ​​родил, свит в корема на майка си, с огромна глава, със сбръчкано личице, с блеснали от любопитство, невиждащи нищо наоколо очета. Не след дълго той започва да се върти в своето топло убежище, в което живее, храни се и расте, после пожелава да се измъкне навън с малките си длани, с тъничките си като клонки ръчички, с кривите си крачета, да стигне до светлина, да се появи на света. Щастливото рождение е първата крачка към смъртта.”

Cover-Mehmed-Zavoevatelya

Гюрсел освежава подхода към темата за военните подвизи, като съчетава наситеното със събития повествование с отношението на днешния човек.

След дълга и кръвопролитна схватка между османци и византийци, Мехмед II завладява този митичен град, където от векове се кръстосват пътищата и където Азия и Европа, Изтокът и Западът, мюсюлмани и християни влизат в стълкновение. Авторът неслучайно избира за мото на книгата цитат от „По следите на изгубеното време“ на Пруст, защото разказвачът е разпънат на кръст между родилните мъки на творчеството и ласките на любимата жена, а изборът се оказва невъзможен…

Недим Гюрсел е добре известен в средите на френските литератори и интелектуалци и сред ценителите на съвременна европейска проза. Тук ще възкликнете: турски писател с такова влияние във Франция? Да, това е безспорен факт, и не само защото преподава турска литература в Сорбоната. Когато фактите говорят, даже и религиозните фанатици мълчат. (Или поне така ни се иска.) След преврата през 1980 г. Гюрсел емигрира във Франция, където живее и твори и досега. Автор е на 30 книги, в това число романи, новели, пътеписи и есета. Носител е на множество турски и международни литературни отличия. Една от любимите му теми е Истанбул, столица на две велики империи: Византийската и Османската.

На български език е излизала скандалната „Едно тъй дълго лято”, която е била забранена в Турция, заради съпротивата на писателя срещу тиранията на армията. Делото срещу него се води от военен съд и продължава няколко години. Подобна е съдбата на „Дъщерите на Аллах” – обвиняват Гюрсел в обида към религията, процесът трае една година. Обвиненията произтичат от опита на автора да очовечи образа на пророка Мохамед. По-важното е, че в резултат на скандала книгата е преведена на десетки езици.

През 2012 г. авторът гостува в България и му е присъдена наградата на Фондация „Балканика“.

В едно свое интервю тогава той казва: „Войните от миналия век са белязали и литературите на балканските държави. Затова писателите от тези територии днес трябва да се изразяват свободно и открито и преди всичко да избягват национализма, който продължава да прави поразии. Важно е как се интерпретира темата за завоевателя. Дълг на писателя е да покаже какво се случва в главата на победения.”

Недим Гюрсел обича да назовава нещата с истинските им имена. Счита за пагубна тенденцията идеологиите да се заместват с псевдодуховни течения.

За съжаление, религиите вървят ръка за ръка с религиозния фанатизъм, а там където се шири религиозен произвол, изкуството се задушава.

Срещата с Недим Гюрсел е на 26 април от 19:00 ч. в литературен клуб „Перото”. Вход свободен.

 
 

RIP, авторско право

| от |

Днес е Световният ден на авторското право. Ура! По принцип, на световния ден на СПИН раздават презервативи. На Св. Валентин се раздават презервативи. На световния ден на авторското право съответно трябва да се раздават авторски договори. Искаме авторски договори. Презервативите не са като бананите по комунизма – има ги целогодишно. Тоест са като бананите по демокрацията. Авторското право обаче не е.

Скоро ми подариха грамофон. Лошото на грамофона е, че не можеш да дърпаш нелегално плочи. Можеш да дърпаш нелегално чанти и да си купуваш плочи, но това не е елегантно. Тоест, в последно време плащам за музика. Хубаво ли ми е? Не. Ще отида ли тази събота на битака на лов за грамофонни плочи? Да. Хайде, съдете ме!

Чувството отново да се допреш до този най-екзотичен елемент в света на музиката – авторското право, е приятно. Дали заради ретро тръпката, която някои хора, най-често млади, наивни момичета, изпитват, когато вдишат завладяващия аромат на плесента в старите книги. Или заради латентна хипстърия. Няма значение – кеф цена няма, нали? Затова ставаме рано-рано сутрин за работа. Със сигурност не се чувствам по-добре, когато плащам за музика, все едно съм спасил дърво или съм бил веган 10 минути, пощадявайки половин кокошка, или съм изключил водата, докато си мия зъбите, за да не вземе да остане планетата без вода, не. Просто има нещо приключенско в самия процес на търсене, а и звукът е готин. Нали знаете приказката „Ако отидете в дома на някого и там няма книги, не правете секс с него“. Позволете да парафразирам: „Ако отидете в дома на някого и там има грамофон, вижте за книги и ако няма книги, подхвърлете му няколко и след това правете секс“. Разбира се, това не означава, че всичко, което слушам, е от грамофон. Къде ще намеря плоча на Ку-ку бенд и Слави Трифонов?

Което ни довежда до: Денят на влюбените си има Св. Валентин, а денят на авторското право си има Св. Сиромахов. Да, ще засегнем и това, няма как. Нека разясним с две думи казуса „Народа срещу Иво Сиромахов“ – нашата теза е, че той ни краде статусите, неговата теза е, че веднъж щом си изложил нещо в социалната мрежа, то става народно творчество и е свободно от права.

И все пак… Когато някой напише например шега във фейсбук, отгоре седи името му, отдолу шегата му. Когато Иво вземе тази шега – отгоре седи името, отдолу шегата на човека. Едно е да препечаташ „Дракула“ от Брам Стокър, която няма авторски, и да я продаваш в книжарниците си. Съвсем друго е да я препечаташ и вместо Брам Стокър да пише „Автор: Сиромаха“. Иначе всички мебели, които имам от Икеа, ще са марка „Мартин“.

Не ви карам, очевидно, да спазвате на хората авторското право. Ако бях взел някакви пари по някаква програма – да, но иначе би било глупаво и наивно. Но това, което бих поискал от вас е: идете днес след работа в някой бар, поръчайте си едно уиски и го ударете на екс за правото хората да защитават интелектуалния си труд. После идете в друг бар, където уискито е менте, ударете отново едно на екс и избягайте. Така пазите алкохола оригинален и подпомагате творците по най-добрия начин.

 
 

Déjà Vu или да градиш бъдещи спомени

| от Ана Динкова |

Колко истории има около виното, за виното и след виното – истории, които са се превърнали в спомени, в разкази, в романи. За разлика от многото други напитки, виното носи особен дух, класа, и винаги има характер – дали добър или лош, следва да се разбере сетивно.

Виното някак естествено предразполага към споделяне с хора, както и за комбиниране с храна, пък било то и малки хапки, сирена или леки мезета, пинчос, тапас – зависи къде сме и най-вече с кого сме.

Нека ви разкажа повече за вината от серията Déjà Vu. Първото, което ме грабва в тях, е колко добре подхожда името “Déjà Vu” на концепцията, че виното е в началото на велики истории…

„В настроение за вино“ е посланието на марката, което подкрепям безусловно.

Вината Déjà Vu на Винарска изба Братя Минкови са произведени от внимателно подбрани собствени лозови масиви в Карнобатския край. Избата разполага с над 4 200 декара собствени лозя, което дава възможност да се подберe най-подходящото грозде за направата на всяко вино от серията.
Името Déjà vu е елегантна подсказка за това, че сортовете, използвани за създаването на вината от серията, произхождат от Франция. В същото време тези вина са направени от лозя расли на родна почва и гроздето носи характера и спецификата на родния климат – точно както и значението на фразата déjà vu – нещо, което сякаш вече сме преживели, познато и ново едновременно.

Пролет е, дните стават дълги, светли, топли – и естествено водеща роля заема бялото вино.

Déjà Vu Совиньон Блан и Семийон е едно много нежно вино, като усещането за финес и свежест идва още от отварянето на бутилката и наливането в чашата, в която забелязваме красивия светло-жълт цвят с игриви зелени отблясъци. Второто, което забелязваме е „носът“ или ароматът, в който улавяме нотки на чемшир, коприва, зелена ябълка и леки цитруси. Но всеки може да открие нещо свое, като мириса на прясно окосена трева по време на разходка в парка в някой слънчев пролетен следобед. След като отпием от виното откриваме и минерални нюанси, които придават една кристална свежест. После следва и леката пикантност, която дава на виното характер и индивидуалност. Вкусът на виното е елегантен и остава изненадващо благ и освежаващ. Важно е да се знае, че белите вина трябва да се поднасят охладени между 8 и 10°С, но не и прекалено студени, защото тогава ароматите и вкусовете им не могат да се разгърнат достатъчно добре. Това вино е прекрасно за споделяне с компания в края на работния ден, поднесено със свежи салати, сирена и леки зеленчукови или морски предястия.

Photo1

Déjà Vu Совиньон Блан и Семийон е отличено със Сребърен медал от Decanter World Wine Awards 2016. Сещате се колко са важни наградите OSCAR в киноиндустрията, нали? Е, наградите Decanter World Wine Awards са нещо подобно в света на виното. Журито на този конкурс е познато със своите строги и взискателни критерии и има нелеката задача да избере най-добрите вина от над 16 000 претендента от цял свят. Да получиш призвание като сребърен медал при това положение, е не само въпрос на престиж, това е истинско доказателство за качество.

Второто вино, което дегустирам е Déjà Vu Шардоне – едно чудесно завръщане към класическите шардонета. Виното е отлежало няколко месеца във френски дъбови бъчви, които са направили финия му аромат по-впечатляващ и запомнящ се.

Déjà Vu Шардоне е свежо и комплексно вино, с нюанси на цитрус, приятно комбинирани с фини цветисти нотки, а нежният елегантен вкус има един много сочен и богат на аромати финал – подобно на залеза в хубава лятна вечер.

Идеалната температура за поднасяне и на това вино е между 8 и 10°С, като може да се консумира самостоятелно като аперитив или да се комбинира със свежи зеленчукови предястия, морски деликатеси и фини и нежни ястия от бели меса – в идеалния случай с ефирни сметанови сосове.

Déjà Vu Шардоне е носител на златен медал от Concours Mondial de Bruxelles 2016. Този конкурс съществува над 20 години и е сред най-строго организираните винени конкурси на света. Ежегодно над 9000 вина и спиртни напитки от 55 страни в света се борят за признанието на журито, което се състои от 320 професионални съдии от 40 националности. Представители на конкурса имат практиката да посещават избите производители и да правят контрол на наградените вина след присъждането на наградите. Това е много строг похват, но гарантира легитимността на резултатите и качеството на виното.

Вината от серията Déjà Vu са идеалната селекция за личната винарна на всеки градски любител на виното, за да придобие представа за някои от класическите сортове и купажи – нещо като gourmet pack за всеки, който иска да си подари винена наслада. Тези вина са и много добър подарък, с който можете да зарадвате най-близките си приятели всеки път, когато отивате на гости.