BAPRA Bright Awards и Sofia PR Summit 2014

| от | |

За първи път Българска асоциация на ПР агенциите (БАПРА) организира регионален ПР форум – Sofia PR Summit, в рамките на годишния ПР конкурс BAPRA Bright Awards.
Първото издание на Sofia PR Summit ще се проведе  днес – 13 май 2014, в столичния Кемпински хотел Зографски, зала КИОТО. Форумът ще събере на едно място комуникационни експерти от България, Сърбия, Австрия и Белгия, съобщават организаторите. В него специалистите ще споделят добри практики, идеи и актуални възгледи, както и ще обсъдят ключови тенденции в съвременните корпоративни комуникации.
Основният фокус на форума е темата “ПР в социалната ера: тенденции и възможности”. В рамките на събитието ще се проведат два дискусионни панела на тема „ПР и реклама – сътрудничество или разцепление“ и „ПР – бизнес, професия или манипулация“.
Sofia PR Summit се провежда със съдействието на Световния комуникационен форум – Давос.

BAPRA-logo-2014

С гостите в студиото на “Денят започва” по БНТ1, Николай Неделчев, председател на БАПРА, и Андрю Джонсън, изтъкнат специалист по ПР, разговаряха за тазгодишния фестивал за най-добрите PR кампании.

„Моето познание за българския пи ар се влияе до голяма степен от наградите. Голямо е развитието в уменията и в професионализма, както и в приложението на социалните медии“, така обобщи впечатленията си от българските пи ар специалисти Андрю Джонсън. Г-н Джонсън каза, че това, което журито ще търси е кампания, която комуникира и говори нещо на хората. Защо един човек би искал да чуе конкретното послание. Качеството на посланието е от съществено значение.

Николай Неделчев подчерта, че тази година участват 86 проекта. 20 ПР агенции и 6 фирми и неправителствени организации се включиха в тазгодишния фестивал. Всички предложения се журират от чуждестранни експерти, посочи той. Категориите, в които се състезават проектите са кампания за устойчиво развитие, комуникационна кампания на годината, специално събитие, иновативна кампания, кампания, реализирана от вътрешен пи ар отдел, и агенция на годината.

BAPRA Bright Awards 2014отличава най-успешните и иновативни ПР кампании, осъществени от ПР агенциите и корпоративните комуникационни отдели в България.

Целта на тази инициатива е да бъдат насърчени и популяризирани постижения в сферата на комуникациите у нас.

Критериите за оценка: са изключително насочени към иновативността на кампаниите, както и към ефективното достигане на първоначално заложените резултати.

История: учредени през 2010 г.; много бързо се утвърдиха като единственият форум у нас, който дава възможност на ПР професионалистите да сравнят своите постижения със световната ПР практика. Всяка година изцяло международно жури оценява най-успешните ПР кампании в България.

Участват: 86 кампании, подадени от 20 агенции и 6 компании и организации.

Отчита се повишен ръст в броя на подадените заявки в размер на 7% в сравнение с миналата година.

Победителите ще бъдат обявени на официална церемония на 13 май 2014 г. в Кемпински хотел Зографски София от 19:00 часа.

Тази година най-голяма конкуренция има в категориите „Кампания за устойчиво развитие“, „Комуникационна кампания на годината“, „Иновативна кампания“ и „Специално събитие“. Броят на съревноваващите се проекти по категории са:

  • Категория „Кампания за устойчиво развитие“ – 19 кампании;
  • Категория „Комуникационна кампания на годината“ – 19 кампании;
  • Категория „Специално събитие“ – 18 проекта;
  • Категория „Иновативна кампания“ – 13 кампании;
  • Категория „Кампания, реализирана от вътрешен ПР отдел“ – 6 кампании;
  • Категория „Кампания, реализирана в публичния сектор“ – 5 кампании;(миналата година са участвали само 3 кампании в тази категория)
  • Категория „Агенция на годината“ – 6 агенции;

Тази година 20-членно жури оценява най-успешните ПР кампании в България. Всички членове на журито са световно признати ПР и комуникационни експерти от цял свят. Председател на журито тази година е г-н Дейвид Галахър, президент на Световната ПР организация (ICCO) и миналогодишният председател на журито в PR Lions, в рамките на международния фестивал за креативност Cannes Lions. Сред другите членове – Андрю Джонсън. Журира категориите – „Кампания, реализирана от вътрешен ПР отдел“ и „Кампания, реализирана в публичния сектор“.

Изборът на победителите е напълно конфиденциален, като всеки член на журито оценява самостоятелно постъпилите кандидатури в дадена категория.

Всички други членове на журито могат да бъдат видяни на сайта на БАПРА – www.bapra.bg;

Sofia PR Summit 2014 – Първият регинален ПР форум, който Българска асоциация организира в рамките на годишните ПР награди BAPRA Bright Awards Sofia

Фокус: „ПР-ът в социалната ера: тенденции и възможности“

Идеята: да съберем на едно място изтъкнати ПР и комуникационни специалисти от региона на Източна Европа и Балканите, които да споделят добри практики, идеи и актуални възгледи, както и ще обсъдят ключови тенденции в съвременните корпоративни комуникации.

Тази година имаме участници от България, Сърбия, Австрия и Белгия.

Целта: Sofia PR Summit да се утвърди като платформа, даваща възможност за дискусия и извеждане на ключови тенденции и нови стратегии в индустрията в Източна Европа и Балканите. Събитието предлага благоприятна среда за установяване и поддържане на ползотворни бизнес възможности за всички участници

Ключови лектори:

Жюстин Томс, експерт в областта на онлайн медиите, маркетинга и ПР. Тя ще направи въведение в темата за ПР в социалната ера;

Андрю Джонсън, управляващ директор и партньор в Havas Public Affairs, Брюксел. Той ще говори по темата:  “Пъблик афеърс – аспект на ПР дейността и практиката за използване на социалните медии в тази област в Брюксел”.

Панелни дикусии:

1-ви панел „ПР и реклама – синергия или строго разделение“, 15:15– 16:00;

Панелисти:

Юрген Ганголи (Jurgen Gangoly), член на Управителния съвет на Австрийската ПР асоциация (PRVA) и управляващ директор на австрийската ПР агенция The Skills Group, филиал на FleishmanHillard International Communications;

Мая Герасимова, Маркетинг директор, Девин АД;

Ваня Бабанин, Ръководител на отдел „ПР и Корпоративни комуникации“, Балкан Стар и Регионален координатор на Европейската асоциация на комуникационните директори (EACD);

Милин Джалалиев, управител в Saatchi&Saachti, България;

Мартин Милиев,мениджър „Проекти“ в Персептика, България;

Максим Бехар – модератор

 

2-ри панел „ПР – бизнес, професия или манипулация“, 16:30 – 17:10.

Панелисти:

Теодора Борисова, мениджър „Пъблик афеърс“ в Солвей България;

Велислава Попова, главен редактор, Dnevnik.bg

Срба Йованович (Srba Jovanovic), регионален мениджър на Action Global Communication, Сърбия;

Деница Сачевамодератор

 
 

Най-добрите корици на една легенда

| от chronicle.bg |

Тя не е просто модел, а същинска икона на тази професия. Тя е изпълзяла от провинциално градче до Лондон и е покорила най-грандиозните модни сцени в света. Тя е имала ниско самочувствие в училище.

Тя е известна и с дивия си начин на живот – алкохол, наркотици, партита. Тя получава 4 млн. долара за фотосесия с Calvin Klein. Тя влиза да се лекува от депресия в психиатрична клиника след раздялата си с Джони Деп. И все пак, продължава да обича лошите момчера, втурвайки се във връзка с Пийт Дохърти.

Тя е забъркана в един от най-шумните кокаинови скандали, които историята познава.

Тя е Кейт Мос и днес навършва 44 години.

Вижте в галерията най-добрите снимки от кариерата й.

 

 
 

12 роли на Джим Кери, които трябва да сте гледали

| от chronicle.bg |

Има филми и актьори, които трябва да присъстват в мозъчната ви видеотека. Да, да, „трябва“ звучи императивно, но наистина…как може да знаете какво е любов, ако не сте гледали Мерил Стрийп и Робърт Редфорд в „Извън Африка“ и какво може да знаете за актьорската игра, ако не сте гледали Де Ниро в „Шофьор на такси“?

Джим Кери е от онези актьори, които не се отличават с някаква бясна хубост, но имат по-важното: талант и специфични лица. Той е комик от доста ранна възраст, а кариерата му тръгва, когато напуска гимназия и започва да работи в комедийни клубове, за да подкрепи финансово семейството си.

Кери работи от време на време в телевизията и получава малки филмови роли, които в крайна сметка водят до сприятеляването му с Деймиън Уейънс. Оказва се, че братът на Уейънс – Кийнън Айвъри Уейънс – подготвял комедийно шоу за Fox. Шоуто се наричало In Living Color, а Кери получава работа в него. Единственият бял в шоуто, необичайният характер на Кери привлича вниманието на американците. В пресата е наричан „бялото момче от In Living Color“.

Успехът на Кери в In Living Color му спечелва главната роля в комедията „Ейс Вентура: зоодетектив“  (1994), чиято премиера е едва няколко месеца преди края на шоуто In Living Color. Филмът не се приема добре от критиците, но изненадващо става хит. През следващата година Кери играе в  „Маската“  и „От глупав по-глупав“ , като от втория филм печели $7 милиона.

След тези два филма вече е ясно: Кери е филмова звезда. През следващата година играе ролята на Гатанката в  „Батман завинаги“ , а после отново е в ролята на Ейс Вентура в „Ейс Вентура: Повикът на дивото“ .

Тези два филма му носят още два чека за няколко милиона долара. Предизвиква фурор когато се разкрива, че за следващия си филм („Кабелджията“) е получил $20 млн — рекордна сума за комедиен актьор. Вниманието, което се обръща на заплатата му, както и отрицателните отзиви и мрачния характер на героя в сравнение с предишните изпълнения на Кери, водят до провала на филма.

Въпреки постоянните успехи в комедията, Джим Кери поема предизвикателството и участва в „Шоуто на Труман“ (1998). Ролята му в този филм му донася Златен глобус за най-добра мъжка роля в драматичен филм.

Тъй като днес Кери празнува своя 55-ти рожден ден (абсурдно, но факт), ви предлагаме да разгледате галерията с 12-те ни любими негови роли.

 
 

Bookclub: Ин и Ян по пернишки

| от Мила Ламбовска |

Каква е вероятността да срещнеш любовта в град като Перник? В нетрадиционния роман „Моно“ на Антония Атанасова ще откриете отговор на този въпрос. Според творбата с експериментаторски дух и поетични нюанси, това може да се случи на по-малко от 1 човек сред всички жители на миньорския град.

„Моно“ е приказна творба със социален привкус, в който героинята среща хора, които я водят към собственото й „лекуване“.  Антония Атанасова се е отклонила от праведния път на литературата в дебютния си роман, за да разкаже как човек продължава живота си след края на едно обичане и колко важни за това са спомените и детството.

Отзив за книгата за Chronicle.bg написа поетесата Мила Ламбовска.

Двете ми души – черната и бялата – прочетоха тази книга.

Това е роман, който четох като поетичен том, по-близък до Рембо, отколкото до… Сен-Джон Перс. Или обратното. Може би е най-близък до Блез Сандрар („Проза за Транссибирския експрес и за малката французойка Жана“).

Защо си мислех за френските поети, докато четях „Моно“? Заради клишето, че французите разбират от любов, но и заради сюрреалистичната атмосфера на съзнанието, което движи „експреса“ на историята.

Четох този роман без прекъсване, но не на един дъх. Не търсех разбиране. Имах съпротива да схвана тази история, да видя фабулата зад думите. Стори ми се, че ще я нараня с проницателност и анализ.

Чувствах я. Унасях се. Доставях си удоволствие да наблюдавам подреждането на думите.  Поезията.

Представях си авторката и изглаждането/изграждането, както и реализацията на концепцията.

Изпитах нежност към това интелектуално усилие, но и уважение към композирането на романтична, ала и безмилостна история за любовта, за остатъка, който сме след нея.

Грижата, проявена към мен като читател – да търся, да изследвам, да ровя, да препускам, да се надбягвам с бързотечащата емоционална еманация на сюблимираната настървена жажда за любов. Трогваше ме тази грижа. Тя хранеше двете ми души – черната и бялата –  и даваше мигач на отбивката за Перник по Е79.

„Статистически е изследвано и доказано, че шансовете да срещнеш своята половинка (soulmate) е 0.53 на 100. Доста обнадеждаващо.

По-малко от един човек. Както казват в Перник „Е, нема що“.

И когато си срещнал някого, когото „евентуално“ можеш да обичаш, се оказваш захвърлен в зимата. Превръщаш се в ревностен съставител на списъци какво се прави след раздялата, луташ се сред лабиринт от възможни стратегии за оцеляване, защото се чувстваш като „малко насекомо“, на което са причинили зло. Тези колекции са саркофази на невъзможната любов, където самопогребването е спасение.

В сърцето на поезията съм от първия до последния ред.

И съм въвлечена.

Ако книгата на Антония Атанасова беше сезон, бих избрала лятото – като жар, готова за нестинарите. Нужна е готова душа. Всяка душа е подходяща, но трябва да е готова, да е в транс, да познава мистерията.

Ако беше музика, бих избрала Хендел. По-точно „Музиката на водата“, Сюита №1, дирижирана от Херберт фон Караян. Това е музика, която Хендел създава по поръчка на Джордж I, за концерта по река Темза. Кралска прищявка за голям оркестър.

Асоциацията е произволна. Водата символизира несъзнаваното. Оркестрация на несъзнаваното, поръчана от болката.

Ангелите в тази книга слушат друга музика, например Second Love – Pain Of Salvation.

„Музиката те държи за ръка, скомлъчеш* и мъката бавно отпуска захвата си.“

Болката от всяка раздяла е болест, която не се лекува, макар че всички оздравяваме.

Това е моят утешителен парадокс, който подарявам на читателите, които ще се потопят в дълбините на романа (като роман, а не поетичен том) и може би ще недоволстват от финалните варианти – 3 на брой.

Умният читател ще прочете всеки край като край.

В заключение ще кажа, че обичам този миг на ирационално изригване с положителен или отрицателен знак в мига на срещата – с човек, животно, предмет, място, книга… Това безрасъдно мигновение, когато с кралска категоричност казваш да или не, и избираш или не любовта.

С „Моно“ на Антония Атанасова ми се случи за пореден път. Прочетох първото изречение и знаех – харесвам я тази книга и искам още.

И като читател, и като редактор на литературни текстове съм разбрала, че първото изречение е ключово. С него авторът взема – или не – верния тон. Както музикантите си настройват инструмента, а певците гласа. С времето се научаваме да разбираме кога авторът е взел верния тон. Когато това се случи, ние го следваме и придружаваме до края. Ако това не се случи, няма романс, любовта не идва, не и този път.

„Когато видях теб за първи път, погледнах себе си за последен.“

Тук избрах да чета този роман като поезия. И се съгласих, че тази любов е необикновена.

И едно напомняне ще си позволя – „моно“  е първа част от сложни думи, които означават един, сам, но и единен. Дали е случайно това, че двете ми души – черната и бялата – четоха този роман? Дали раздялата наистина ни разделя един от друг в привидно различие, но нещо по-голямо не ни свързва? Знакът ин и ян представя единство, в което всяка съставка съдържа и частица от другата. Всеки от нас след раздялата съдържа потенциално другия, и макар че приемаме това за край, имаме начало на процес, който се стреми да постигне хармония между полярностите – безпределната празнота, – където безкрайността и нищото са тъждествени.

Дали се опитвам да докажа, че „Моно“ означава любов след любовта?

Антония Атанасова, „Моно“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2016. Цена: 10 лева. 

*Скомлъча (диал.) – плача тихо, при болка, безсилие, като дете, като кученце (е пояснил редакторът на книгата).

 

 
 

Звезди от киното, изкушени от телевизията

| от chronicle.bg |

В последните години сериалите показаха, че малкият екран е достатъчно голям за всяка световна звезда, стига да се основават върху добър сценарий и качествена режисура. Затова и в последните години мнозина се насочиха към телевизията.

Когато видяхме в сериала „Истински детектив” Матю Макконъхи, това беше изненада – носителят на „Оскар” беше слязъл от нивото на големия екран, за да се снима в телевизията. Оказа се, че това е добър ход, който впоследствие мнозина негови колеги повториха.

В епохата, в която всеки може да гледа каквото си поиска дори на телефон, това да бъдеш близо до аудиторията е по-важно от всякога.

Предлагаме ви да видите в галерията ни големите актьори, носители на редица награди за ролите си в киното, осмелили се да дадат шанс на телевизията. Като бонус включваме и трима големи режисьори, изкушени от малкия екран.