Банско се нуждае не от лифт, а от научен анализ

| от | |

След като вчера и Реформаторският блок излезе с позиция за втори лифт над Банско, коментарите и страстите по темата отново се разразиха с пълна сила. Публикуваме 1:1 авторски текст на Димитър Събев от блога http://mittag.wordpress.com

На българския туризъм му пречела липсата на ски лифтове, заяви в парламента министърът на икономиката Драгомир Стойнев. В това изречение той греши по няколко начина, на първо място затова, защото такова нещо „български туризъм” няма. Има, разбира се, туризъм, който се прави в България, но туристически продукт, който носи етикета „български” в по-съществен от географска принадлежност смисъл, у нас отдавна няма. Потвърждават го скандалната национална туристическа реклама, институционалната неуреденост на бранша, крещящото разностилие в курортите, липсата на общо планиране в регионите – а най-вече подходът на властта към природните и културните ресурси на България с туристически потенциал: подход антинаучен, на парче, оставящ основателно впечатление за некомпетентност, конформизъм и мръсна корупция.

Желанието да се развива скъп ски туризъм в планината над Банско не е задължително екологичен грях. В опозицията на природозащитниците има повече емоция от разумното. Но начинът, по който политиците се опитват да се наложат, е вулгарен, да не кажа булгарен. Недопустимо е изпълнителната власт в правова държава демонстративно да заема позиция, която заобикаля или директно зачерква препоръките на световните институции, законите на самата държава, решението на върховния съд, научните свидетелства, както и заключенията, натрапващи се при елементарен бизнес анализ.

Според сайта bivol.bg, вицепремиерът Даниела Бобева, която тези дни също обеща 2-3 нови лифта над Банско, преди десетина години е играла водеща роля в унищожаването на печелившо предприятие в пиринския град, имало нещастието да е разположено на апетитен терен. Купувач на земята под унищожения завод „Изгрев”, давал хляб на десетки местни, е офшорното дружество „Юлен” АД – същото, което построи ски инфраструктурата над Банско, но така, че се разпростря далеч извън площта, предоставена му с (неизгодна за държавата) концесия. Лично МОСВ установи неправомерното разрастване на ски зоната и въпреки това то застана зад плановете на офшорката да изсече още стотици хектари вековни гори, за да направи нов лифт. Пък после го наричайте „екоминистерство”.

През май т.г. петчленен състав на Върховния административен съд заключи, че инвестиционното предложение на „Юлен” за нов лифт, подкрепено от „екоминистерството”, противоречи на действащия режим за опазване на защитената територия. Така ли?! Ами тогава да променим режима на защита – не ни трябва национален парк, още по-малко под егидата на ЮНЕСКО. Нали си имаме МОСВ. Ето това се нарича байганьовщина.

Националният парк „Пирин” дава отлична възможност да се развива туризъм, при това достатъчно скъп чуждестранен туризъм. Но „българският” туризъм изпитва проблем с това: всеки разчитащ на природата туризъм няма как да е масов, няма как да е конвейер за тлъсти сметки и бакшиши. Световната практика показва, че в екотуризма са заети предимно малки, семейни фирми. Най-много печели този, който познава най-добре планината и традициите на региона – кулинарни, музикални и така нататък. Парите отиват в местните хора, а не в банки и групировки, което явно не е по вкуса не само на туристическите босове, но и на правителствата. Един изцяло зависещ от природата туризъм изисква поддържане на абсолютна чистота и възможно най-малко въздействие в околността – за да не се загрози ландшафта и да не се изплашат животните, които са истинският източник на приходи. Дивото е скъпо. Мръсотията е загуба на пари.

Не е нужна анатема на всяка идея за развитие на ски зоната над Банско. Но нещата не могат да се правят по начина, по който ги правят „инвеститорите”, ползващи се от протекцията на политиците от всички наши правителства. Декларирането на подкрепа за „бизнеса” – всъщност само за една от възможните форми за бизнес развитие на региона, е хубаво, но то в никакъв случай не оправдава заобикаляне на закона, пък и на здравия разум. Банско не се нуждае от декларации на политици на ръба на конфликта на интереси, а от научен анализ. Това е приемливият политически призив, а не заемане от правителството на страна, която на практика противоречи на окончателното решение на ВАС.

Научният анализ трябва да определи дали над Банско има терени, подходящи за развитие на ски туризъм, ако да – кои са те и какъв да бъде конкретният им дизайн. Науката всъщност трябва да определи нещо по-голямо: дали е възможен компромис между ски туризъм и природозащита в тази уникална българска планина. След това перспективният бизнес анализ трябва да изчисли доколко подобен компромис (ако такъв е възможен), си струва. Науката очаква затопляне на климата и намаляване на снежната покривка по нашите ширини. Тези научни предвиждания не могат да бъдат изцяло заобиколени с машини за сняг.

Научен екип, който предвид нагнетените страсти трябва да е международен и доказано компетентен, трябва да разработи всеобхватна териториална стратегия за Северен Пирин. След това независими бизнес консултанти трябва да изчислят шансовете на отделните варианти за развитие. На тази база политиците ще имат основание да изберат една или друга опция, която да подкрепят с аргумента, че работят за регионалния или националния интерес. Другото, сегашното, е халтура.

След като с правителствена благословия след 2006 г. бяха осквернени Седемте Рилски Езера, не си струва да се надяваме на политическа съвест и здрав разум. Когато европейските институции търсеха становището на МОСВ за последиците от лифта върху езерата, от нашето „ековедомство” излезе възражението, че Европа не разбирала за какво иде реч. Всъщност лифтът до Езерата бил много „екологичен”, защото по-рано хората се качвали догоре с коне и катъри, а добичетата серели по пътя и копитата им разваляли пътеките. С новия лифт неекологичните изпражнения и отпечатъци на подкови в пръстта щели да изчезнат. И това е в официално писмо! Помислете си до какви висоти може да допълзи „българската” наука по казуса втори лифт над Банско. Затова екипът, който ще изготви научния анализ, трябва да е международен, изцяло независим и с неопетнена репутация. Който има интерес, да го плати. Ако правителството иска да се ангажира и да плати научния масраф, ще трябва обаче да докаже, че българското общество – а не конкретни джобове, има интерес от евентуално развитие над Банско.

Между правителството на ГЕРБ и правителството на новата тройна коалиция по отношение на ски зоната над Банско има приемственост, която не оставя място за съмнение кой дърпа конците. Впрочем възможно е изказванията на Бобева и Стойнев да са някакъв хитър политически ход, залагащ на това, че гражданската енергия по тясно зелени каузи точно в този момент е минорна заради политическите залитания на нашите природозащитници. Премиерът Орешарски, глух за улични протести, в сегашната си позиция няма какво да загуби от още по-пряка конфронтация със зелените привърженици. Но политическата версия, ако и да не е изключена, не обяснява изцяло активността на министрите в разрез със закона, с решението на съда и с науката. Каквото и да ни говорят, отново сме сигурни, че става дума за пари.

 
 

Какво ли би написал Андерсен днес?

| от |

На днешната дата Ханс Кристиан е издал първата си книга с приказки. Той е роден през 1800 и някоя година, няма значение, никой не го интересува. Живял е в Дания преди времето на фейсбук и дори преди Дания да е в Европейския съюз, това също не е интересно. Интересно е обаче какво би написал днес Андерсен. И дали въобще би станал писател.

Някои хора биха казали, че да си писател е призвание и мисия. Това са същите хора, които започват текстове за историческа личност с дата на раждане и местожителство. Днес Андерсен сигурно би броил кликове. В днешно време кой не брои кликове. Също така може би би се занимавал с реклама – копирайтър или някакъв криейтив. Както всички знаем, какво ти пише в длъжностната характеристика в договора не е от някакво ангажиращо значение. По-важно е какъв е продуктът на работата ти, всъщност най-важно. Та какво би написал? Кой би посмял да предположи? Ми ние.

Имало едно време, разбира се, една риба. Тя се казвала Малката руса. Малката руса много искала да отиде на земята и да стане човек. Върху коралите по тротоарите в морето често имало залепени обяви за бърз кредит. Обявите представлявали номер на телефон и надпис над него „Бърз кредит“. Тайно от баща си – царят на морето, тя взела такъв бърз кредит и си купила крака, защото искала да е себе си и да се развива. Краката били пластмасови, направени от пластмасата, която човеците изхвърляли в морето, макар че нямало нужда, защото човеците често изхвърляли и направо готови протези. Една вечер Малката руса се направила, че й е лошо и повръща, тайно се натокала, оваляла се в галета, сложила краката и отишла сред хората. Слязла до центъра на града, където били питейните заведения и локали. Там намерила особено примамливо място и влезнала да види тука как е. Заозъртала се и погледът й спрял на едно сепаре. Там седели храбрият напомпан войник и грозното бате. Тя отишла при тях, разбира се.

– Седай – казал й войникът, докато гасял цигарата у пластмасова чаша с вода.

– Оууу… – и седнала, няма да стои права – И сега? Какъв е планът, войниче?

Храбрият напомпан войник й начертал един план и тя се съгласила. После двамата какво да правят – заживели заедно.

Не щеш ли, а тя много не щяла, ония от морето тръгнали да си търсят парите. Семейството й се опитвало да върне каквото може, но те постоянно си измисляли някакви задължения. Накрая семейството й фалирало. Царят бил гол. Когато се научил на тази новина, войникът бързо инструктирал своите две леви ръце – грозното бате, да види да оправи нещата. Решението било фирмата да се срине и да спрат да се искат заеми от нея. Батето се обадило на малката хибридопродавачка там да уреди нещата, тя уредила нещата и нещата вече били уредени.

Междувременно, за да има хепи енд и за да укроти децибелените мъки от злощастието на другарката си, войникът реши да я заведе на хирург да я пооправят. И отишли на хирург.

– Докторе, имам трето зърно. Искам да ми го махнете.

– Дайте да видя, госпожа.

– Госпожица съм. Вижте.

– Ама, госпожице… Това зърно е грахово.

Резил за Малката руса. Както и да е, де. Докторът я разпорил като риба и махнал гарнитурата.  Накрая храбрият напомпан войник я зарязал и тръгнал с някаква Малечка Палечка. Малката руса нямало какво да прави без образование и работен стаж и се върнала се при техните в морето. Край.

Така, всякаква прилика с реални неща е абсолютно нарочна, разбира се. Използвани са най-клишираните образи от средата ни, именно защото са клиширани – а клишетата са клишета с причина.

 
 

Рецепта за тортиля

| от Росица Гърджелийска |

Готвенето през седмицата често минава през битовия дискурс на „Трябва да има нещо за ядене“. Но през уикенда имаме време за нещо по-гурме. Представяме ви рецепта на Росица Гърджелийска, която работи във филмовата индустрия, но обича да готви и да пътува. Живее няколко години във Великобритания, преди да се завърне в България. Обича да пътува до интересни места по света. В блога на Росица www.primalyum.co.uk може да намерите рецепти за интересна и здравословна храна, както и истории за пътешествия.

Тортилята е лесна за приготвяне, вкусна, че даже и диетична! Това е бърз начин да приготвите специална уикенд закуска или дори да вземете с вас за обяд в офиса.

Нужни продукти:

За царевичната тортиля:

2 ч.ч. царевично брашно

2 ч.ч. вода

2 яйца

сол и пипер

малко олио за тигана
За домашната майонеза:

1 жълтък

250гр олио (от гроздови семки ако имате възможност)

1 ч.л. висококачествена дижонска горчица

1 с.л. ябълков оцет

сока на 1 лимон

сол и пипер
Допълнително:

1 омлет

маруля

маслини

+ всичко останало, за което сърцето ви жадува!

Начин на приготвяне:

Разбийте яйцата и добавете към тях водата, брашното, сол и пипер. Разбъркайте, докато се получи хомогенна смес и оставете настрана да набъбне.

През това време може да направите майонезата като разбиете жълтъка и горчицата, използвайки миксер.
Бавно започнете да добавяте олиото, буквално капка по капка. Дайте си време и не бързайте. Сместа ще започне да се сгъстява.

Като стигнете средата на олиото, добавете оцета, който ще разреди и избели сместа.

Продължете бавно да добавяте олио, докато то свърши.

Добавете бавно лимоновия сок и продължете да разбивате. Сместа вече трябва да е почти напълно бяла и гъста точно толкова, колкото купешката.

Добавете сол и черен пипер по вкус.

Заемете се със тортилите. Загрейте няколко капки олио в незалепващ тиган. 

Разбъркайте сместа добре и когато тиганът се е нагрял, добавете 1 черпак и с кръгови движения направете палачинка. След 2 минутки обърнете палачинката и продължете да готвите още малко. Прехвърлете в чиния и захлупете с капак или покрийте с готварска хартия.

От сместа ще успеете да направите около 8-10 тортили.

Поставете 1 в чиния, намажете с майонезата, сложете марула, омлета, маслини и каквото още искате.

Завийте тортилята като дюнер и воала!

тортия

 
 

Киното на Уди Алън: крачка в друга реалност

| от chronicle.bg |

На днешния ден е роден един от гениите на съвременното кино – Уди Алън. И днес той навършва 81г. Трудно за вярване, но факт.

Уди Алън е от онези имена, които след проверка в Wikipedia, установявате, че се свързват с 10 професии накуп. Някои от нас едва успяват да се закрепят на острието на една професия, а Алън е режисьор, актьор, сценарист, драматург и музикант. Това е положението. Някои могат повече от други и Уди Алън е от можещите.

След 50 години в киното, творческата енергия на Алън не дава симптоми на затихване, както става ясно от последния му филм Cafe society. Нито грандиозният жълт скандал около раздялата му с Миа Фароу (1992 г.), нито недоказаните обвинения в педофилия, нито критиките спряха Алън да прави изкуството си, така както го разбира.

Филмите му са доказателството, че чувството за хумор е основната черта, която разделя интелигентния от неинтелигентния човек, широко скроения от тесногръдия.

Подбрали сме в галерия 15 любими наши филми на Уди Алън. Искате ли да добавите нещо?

 
 

Drake е най-популярният изпълнител в Spotify за 2016 г.

| от chronicle.bg, БТА |

Drake е най-стриймваният изпълнител в Spotify за 2016 г., съобщи АP.

Канадският рапър е стриймван 4,7 милиарда пъти. Той може да се похвали с най-популярния албум – „Views“, стриймван 2,45 милиарда пъти, и най-популярната песен – „One Dance“, стриймвана 980 милиона пъти.

В челната петица са Justin Bieber, Rihanna, 21 Pilots и Kanye West.

Най-стриймваните албуми след „Views“ са „Purpose“ на Bieber, ‘Anti“ на Rihanna, „Blurryface“ на 21 Pilots, „Beauty Behind the Madness“ на Weekend.

При песните на второ място след „One Dance“ е „I Took a Pill in Ibiza – Seeb Remix“ на Майк Поснър, следван от „Don’t Let Me Down“ на Chainsmokers, „Work“ на Rihanna и Drake, и „Cheap Thrills“ на Сия.

Зейн от One Direction, който тази година издаде самостоятелен албум, е изпълнителят с най-впечатляващ пробив.

Drake е и най-стриймваният изпълнител в историята на Spotify с общо 8,7 милиарда слушания.