Банско се нуждае не от лифт, а от научен анализ

| от | |

След като вчера и Реформаторският блок излезе с позиция за втори лифт над Банско, коментарите и страстите по темата отново се разразиха с пълна сила. Публикуваме 1:1 авторски текст на Димитър Събев от блога http://mittag.wordpress.com

На българския туризъм му пречела липсата на ски лифтове, заяви в парламента министърът на икономиката Драгомир Стойнев. В това изречение той греши по няколко начина, на първо място затова, защото такова нещо „български туризъм” няма. Има, разбира се, туризъм, който се прави в България, но туристически продукт, който носи етикета „български” в по-съществен от географска принадлежност смисъл, у нас отдавна няма. Потвърждават го скандалната национална туристическа реклама, институционалната неуреденост на бранша, крещящото разностилие в курортите, липсата на общо планиране в регионите – а най-вече подходът на властта към природните и културните ресурси на България с туристически потенциал: подход антинаучен, на парче, оставящ основателно впечатление за некомпетентност, конформизъм и мръсна корупция.

Желанието да се развива скъп ски туризъм в планината над Банско не е задължително екологичен грях. В опозицията на природозащитниците има повече емоция от разумното. Но начинът, по който политиците се опитват да се наложат, е вулгарен, да не кажа булгарен. Недопустимо е изпълнителната власт в правова държава демонстративно да заема позиция, която заобикаля или директно зачерква препоръките на световните институции, законите на самата държава, решението на върховния съд, научните свидетелства, както и заключенията, натрапващи се при елементарен бизнес анализ.

Според сайта bivol.bg, вицепремиерът Даниела Бобева, която тези дни също обеща 2-3 нови лифта над Банско, преди десетина години е играла водеща роля в унищожаването на печелившо предприятие в пиринския град, имало нещастието да е разположено на апетитен терен. Купувач на земята под унищожения завод „Изгрев”, давал хляб на десетки местни, е офшорното дружество „Юлен” АД – същото, което построи ски инфраструктурата над Банско, но така, че се разпростря далеч извън площта, предоставена му с (неизгодна за държавата) концесия. Лично МОСВ установи неправомерното разрастване на ски зоната и въпреки това то застана зад плановете на офшорката да изсече още стотици хектари вековни гори, за да направи нов лифт. Пък после го наричайте „екоминистерство”.

През май т.г. петчленен състав на Върховния административен съд заключи, че инвестиционното предложение на „Юлен” за нов лифт, подкрепено от „екоминистерството”, противоречи на действащия режим за опазване на защитената територия. Така ли?! Ами тогава да променим режима на защита – не ни трябва национален парк, още по-малко под егидата на ЮНЕСКО. Нали си имаме МОСВ. Ето това се нарича байганьовщина.

Националният парк „Пирин” дава отлична възможност да се развива туризъм, при това достатъчно скъп чуждестранен туризъм. Но „българският” туризъм изпитва проблем с това: всеки разчитащ на природата туризъм няма как да е масов, няма как да е конвейер за тлъсти сметки и бакшиши. Световната практика показва, че в екотуризма са заети предимно малки, семейни фирми. Най-много печели този, който познава най-добре планината и традициите на региона – кулинарни, музикални и така нататък. Парите отиват в местните хора, а не в банки и групировки, което явно не е по вкуса не само на туристическите босове, но и на правителствата. Един изцяло зависещ от природата туризъм изисква поддържане на абсолютна чистота и възможно най-малко въздействие в околността – за да не се загрози ландшафта и да не се изплашат животните, които са истинският източник на приходи. Дивото е скъпо. Мръсотията е загуба на пари.

Не е нужна анатема на всяка идея за развитие на ски зоната над Банско. Но нещата не могат да се правят по начина, по който ги правят „инвеститорите”, ползващи се от протекцията на политиците от всички наши правителства. Декларирането на подкрепа за „бизнеса” – всъщност само за една от възможните форми за бизнес развитие на региона, е хубаво, но то в никакъв случай не оправдава заобикаляне на закона, пък и на здравия разум. Банско не се нуждае от декларации на политици на ръба на конфликта на интереси, а от научен анализ. Това е приемливият политически призив, а не заемане от правителството на страна, която на практика противоречи на окончателното решение на ВАС.

Научният анализ трябва да определи дали над Банско има терени, подходящи за развитие на ски туризъм, ако да – кои са те и какъв да бъде конкретният им дизайн. Науката всъщност трябва да определи нещо по-голямо: дали е възможен компромис между ски туризъм и природозащита в тази уникална българска планина. След това перспективният бизнес анализ трябва да изчисли доколко подобен компромис (ако такъв е възможен), си струва. Науката очаква затопляне на климата и намаляване на снежната покривка по нашите ширини. Тези научни предвиждания не могат да бъдат изцяло заобиколени с машини за сняг.

Научен екип, който предвид нагнетените страсти трябва да е международен и доказано компетентен, трябва да разработи всеобхватна териториална стратегия за Северен Пирин. След това независими бизнес консултанти трябва да изчислят шансовете на отделните варианти за развитие. На тази база политиците ще имат основание да изберат една или друга опция, която да подкрепят с аргумента, че работят за регионалния или националния интерес. Другото, сегашното, е халтура.

След като с правителствена благословия след 2006 г. бяха осквернени Седемте Рилски Езера, не си струва да се надяваме на политическа съвест и здрав разум. Когато европейските институции търсеха становището на МОСВ за последиците от лифта върху езерата, от нашето „ековедомство” излезе възражението, че Европа не разбирала за какво иде реч. Всъщност лифтът до Езерата бил много „екологичен”, защото по-рано хората се качвали догоре с коне и катъри, а добичетата серели по пътя и копитата им разваляли пътеките. С новия лифт неекологичните изпражнения и отпечатъци на подкови в пръстта щели да изчезнат. И това е в официално писмо! Помислете си до какви висоти може да допълзи „българската” наука по казуса втори лифт над Банско. Затова екипът, който ще изготви научния анализ, трябва да е международен, изцяло независим и с неопетнена репутация. Който има интерес, да го плати. Ако правителството иска да се ангажира и да плати научния масраф, ще трябва обаче да докаже, че българското общество – а не конкретни джобове, има интерес от евентуално развитие над Банско.

Между правителството на ГЕРБ и правителството на новата тройна коалиция по отношение на ски зоната над Банско има приемственост, която не оставя място за съмнение кой дърпа конците. Впрочем възможно е изказванията на Бобева и Стойнев да са някакъв хитър политически ход, залагащ на това, че гражданската енергия по тясно зелени каузи точно в този момент е минорна заради политическите залитания на нашите природозащитници. Премиерът Орешарски, глух за улични протести, в сегашната си позиция няма какво да загуби от още по-пряка конфронтация със зелените привърженици. Но политическата версия, ако и да не е изключена, не обяснява изцяло активността на министрите в разрез със закона, с решението на съда и с науката. Каквото и да ни говорят, отново сме сигурни, че става дума за пари.

 
 

Мишел Пфайфър се появи на корицата на списание Interview

| от chronicle.bg |

Актрисата Мишел Пфайфър не е позирала за корицата на списание Interview от 1988 година.

Изглежда обаче сякаш изобщо не е минало толкова време, тъй като 58-годишната актриса изглежда прекрасно на априлската корица на списанието. Тя дава и интервю заедно с режисьора Дарън Аронофски, който стои зад филма „Mother!“ с нейно участие.

В интервюто за списанието тя разказва, че мрази да дава интервюта, защото се страхува, че е фалшива, а разговорът ще я разкрие.
Актрисата, номинирана три пъти за Оскар, разказва, че въпреки процъфтяващата си филмова кариера, няма зад гърба си официално обучение. Вместо това се е учила пред очите на целия свят.

„Чувствам се наистина у дома, когато съм на снимачната площадка“, казва актрисата. „По-балансирана съм, когато работя, наистина“, казва още тя.

В момента Пфайфър работи по три филмови проекта – „The Wizard of Lies” на HBO, “Mother!” на Ароновски и римейк на „Убийство в Ориент Експрес“.

 
 

Илон Мъск основа нова компания, която ще сближава човешкия мозък с компютрите

| от chronicle.bg |

Очевидно на Илон Мъск му остава твърде много време покрай Tesla, SpaceX и Hyperloop, защото основа още една компания.

Според информация на The Wall Street Journal (WSJ) новият проект на Мъск се казва Neuralink и целта му е да създаде технология, която може да направи пряка връзка между човешкия мозък и компютрите.

Neuralink цели създаването на чипове, които могат да се имплантират в мозъка. Идеята е да се лекуват заболявания, а може би и да се създаде  по-силна връзка между човек и компютър. Така може да се стигне до директна комуникация между нас и компютрите, а командите ще стават само чрез мисълта ни.

Neuralink е регистрирана в Калифорния като медицинска изследователска компания и според слухове вече е наела няколко академици с висок профил в областта на неврологията и гъвкави електроди, сред които експерта по нано технологии д-р Венеса Толоса, професора от UCSF Филип Сабес и професора от Бостънския университет Тимъти Гарднър, който изучава невронните пътеки и мозъците на пойните птици.

Прототипът вероятно ще бъде под формата на мозъчен имплант, който ще може да лекува заболявания като епилепсия, Паркинсон или депресия.

 
 

Жените, които обичаме: Джийн Смарт, или как се спасяват мутанти

| от |

Тя е терапевт с остър ум и необичайни методи на работа. Закриля онези, които обществото е заклеймило като „другите“.

Голямата трагедия на нейния живот е фактът, че мъжът й – също е мутант – е в състояние, подобно на комата, от повече от две десетилетия. Той се е оттеглил в пространство в ума си, в което се чувства сигурен и в безопасност. Там обаче е напълно недостъпен. Тя прави всичко по силите си, за да достигне до него и вярва, че може да го спаси.

Мелани Бърд от „Легион“ е един различен герой в свят на супергерои. За това роля има и актрисата, която влиза в кожата й – Джийн Смарт. Тя успява да се превъплъти блестящо във всеки персонаж на големия, малкия екран или на сцената. За това говорят трите й награди „Еми“, петте номинации за работата й във „Фарго“, „Законът на Хари“, „Фрейзър“, „The District“, „24“ и „Коя е Саманта?“, номинацията за Independent Spirit Award за изпълнението си в игралния филм на Miramax Гуинивер.

На театралната сцена тя е номинирана за наградата Drama Desk Award за Last Summer at Bluefish Cove, както и за награда „Тони“ в категория „Най-добра актриса“ за своята роля на Бродуей в Мъжът, който дойде на вечеря, където си партнира с Нейтън Лейн. През 2016 г. тя получи и номинация за „Грами“ за Best Spoken Word Album за работата й в „Patience and Sarah.”

Наскоро Джийн Смарт участва и в ролята на Флойд Герхарт във втория сезон на култовия сериал Фарго по FX, като за това изпълнение актрисата спечели Critics’ Choice Award и беше номинирана за „Еми“.

Последната роля, в която я гледахме – тази на Мелани Бърд в „Легион“, е неочаквана.

Прочитайки сценария за пилотния епизод, Смарт не може да разбере много за героинята си. Все пак Мелани се появява едва във финала на серията. „Трябваше да се доверя на Ноа – Ноа Хоули. Вярвах, че ще е измислил нещо интересно, защото го ценя високо като писател.“, казва Джийн Смарт в интервю за Webcafe. Двамата с Хоули вече са работили заедно по „Фарго“, а ролята на Флойд Герхард от сериала Смарт поставя на върха на списъка си с любими роли.

„Помислих си и че шоуто е необичайно и ми хареса начина, по който гледа на психичните заболявания. Мисля, че това е невероятно“, казва Смарт. Именно така става част от супергеройския свят, в който млад мъж се бори с демоните в главата си, преди да осъзнае, че те не са плод на заболяване, а на свръхестествени способности.

джийн смарт легион

„Мисля, че „Легион“ е много по-психологически от обичайните супергеройски филми. Ние нямаме супергерои в пелерини, които летят из въздуха. Виждали сме много такива. Тук няма пелерини.“ – казва Смарт.

Тя има дългогодишен опит на екрана.

Казва, че преди в телевизията е имало повече цензура и само няколко телевизионни мрежи, за които да работиш и с които да се съобразяваш. Днес телевизията предлага много възможности и има много талантливи автори, които работят по неща, каквито не са правени преди.

„Хората се тълпят към телевизията, което е прекрасно, защото има много повече възможности за всички“ – казва още тя.
Джийн Смарт има опит както на малкия екран, така и на големия, и на сцената. Казва, че трите изкуства са много различни, но театърът й липсва. „Няма нищо, което да се сравни с усещането да застанеш пред жива публика, няма „Стоп кадър“, никой не казва „О, направи го така, промени това“ – само ти и публиката. Това е прекрасно. Е може да бъде и ужасяващо. Но е прекрасно заради това, че ти напомня защо си станал актьор“, казва още Смарт.

 
 

Цен*ура

| от |

Вие имате магазин за плодове и зеленчуци, аз имам 10 реда фиданки. Правим договор аз да продавам на вашия плод-зеленчук и да правим бизнес.

Идвам, 5-6 години продавам много готина продукция, но днес ето че вече продавам каквото си искам, защото имам тази свобода и по закон, и по договора ми с вас.

Вие ми казвате: „Днес магазинът е затворен, защото прекаляваш“. Аз ви казвам: „Черните ми дрехи крият от вас колко са бели душите ми.“ И съм прав, защото така сме се разбрали. Само дето не съм прав…

Не съм прав по същия начин, по който не съм прав, когато момичето предложи да плати на първа среща, аз да кажа „Ми окей“. Това, което ще стане, когато тя си плати, няма да е неморално или незаконно. Ще е тъпо.

На магазина пише “Плод-зеленчук”, хората очакват ако не само плодове и зеленчуци, то поне предимно това. Затова влизат. Като влязат обаче единственото плодово в магазина е презервативи с вкус на лимон. Често нямам и от тях.

Поне да продавах добре, но не продавам особено добре. София-Ден-и-нощният отсреща продава 2 пъти колкото мен. А дори не продават от магазин, а от багажник на кола. Нормално е да затворите магазина, нормално е да направите нещо.

От една страна така. От друга страна…

Това е Слави Трифонов и историята му на екран доказва, че той е поставял ултиматуми, чупил е телевизори, изхвърлял е боклуци. бТВ би трябвало добре да знаят за какво става въпрос. Какво да очакваш от Слави Трифонов?

Да добавим и това, че преди записа на всяко предаване сценарий получават не само режисьорите, Ку-ку бенд и т.н. Сценарият стига и до един човек, който се нарича делегиран продуцент. Той (или тя) е от страната на телевизията и следи “да не стане нещо”. Съответно – бТВ знаят какво ще става във всяко предаване. Естествено, едва ли са знаели, че Филип Станев ще къса снимка на президента, но това е частен случай.

В този смисъл в спора си със Слави Трифонов те са в ролята на момичето, което на първа среща каже: „Ти ще платиш“. Нито е неморално, нито е незаконно. Тъпо е.

Двете страни са заедно в тази работа, а работата е ясна.

В крайна сметка след цялата разправия с „Шоуто на Слави“, довечера всички ще са пред телевизора, за да видят какво ще стане. Излъчва се, рейтингът се вдига, Слави се чува, а новият изпълнителен директор на бТВ Флориан Скала оправдава доверието – всички са щастливи.

Преди 2-3 годни в едно интервю питаха DJ Станчо още ли има вражда между „Снайпер Рекъдрс“ и „Аренби Рекърдс“ и той каза: „А-а-а, не, то това беше само за да продаваме касетки.“

А ако случайно бТВ реши и тази вечер да пуска стари записи, то шоуто така или иначе ще продължи. С малко повече шум на улицата.