„Банковата криза“ като подобрено издание на аферата „Костинброд“

| от | |

Галя Горанова, solidbul.eu

Помните ли какво се случи на 11 май 2013 година? Уж трябваше да е ден за размисъл преди извънредните избори за парламент, а се оказа рожден ден на изборния „риалити“ аферизъм.

galyagoranova

Всичко тръгна от „анонимен сигнал“ за нещо гнило около бюлетините в печатницата в Костинброд. Барети, конфискация, двойни дъна. Раздухване на случая през тогавашната медиа на Пеевски – тв7. Услужлив журналист – в ролята Николай Бареков, който истеризира въображаемия скандал с преки включвания от „мястото на събитието“. Официално изявление на прокуратурата, която потвърждава версията за „нещо гнило“ и легитимира версията за извършено престъпление. Мигновени реакции на тогавашните опозиционери БСП и ДПС под формата на предварително заучени патетични речи. Агитка на ВМРО пред президентството. Общ политически фронт срещу обоснованото предположение за изборни фалшификации. Избори.

ГЕРБ печели, но фронтът управлява, споен от заплахите срещу демокрацията. Аферата бе кръстена „Костинброд“, по името на злощастната печатница.

Година по-късно цялата патардия се оказа един голям политико-прокурорски балон, без престъпление и извършители. Отнесе го един чиновник за проявена „немарливост“.

Какво се случи през последните дни?

В условия на политическа криза, неработещ парламент и правителство в оставка, се появява „анонимен сигнал“ за нещо гнило в банката на довчерашния спонсор на властта Цветан Василев. Нататък сценарият е познат. Барети в офисите на корпорацията. Ключовата роля отново е поверена на прокуратурата. Медиите на Пеевски отново духат въглените. Смут сред клиентите. Народът се втурва да си тегли парите. Опашките раждат нови опашки. Ефектът на „самосбъдващото се пророчество“.

Прокуратурата дава заден.

Цацаров се покайва: „Опс, станала е грешка“. Но процесът е необратим. Само за няколко часа мълвата става пълновластен господар на страната и народът се упражнява в катастрофични гадания.

В ролята на опозиция този път е Бойко Борисов, който гаси огъня с бензин, нищо че е пожарникар. Катастрофичният сценарий го обслужва. Колкото по-зле, толкова по-добре. Въображението му ражда апокалиптични сцени на държавен фалит, панически вика МВФ да ни „оправи“ с едни „5-6 милиарда“, нескромно се препоръчва като единствен капацитет, способен да държи шланга. Страхът е ирационален и носи големи електорални лихви. А пак се задават избори.

Общото между двата случая е, че бяха със силен политически привкус.

Нагнетяването на напрежение и страх преди избори никога не е безобидно. И ако от аферата „Костинброд“ се облагодетелстваха сегашните управляващи, то от „банковата криза“ със сигурност ще спечелят следващите.

Има и още една разлика – с „Костинброд“ трябваше да се затвори вратата на ГЕРБ към властта, докато с подобреното й издание се отваря широко вратата за всевъзможни следизборни комбинации в името на „стабилността“ и „държавническата отговорност“, на „социалния мир“ и „политическата зрялост“.

Катастрофичният сценарий е манна за политинженерната мисъл в несекващия й стремеж към съхраняване на статуквото. Катастрофата прави онова, което никои избори не могат – събира несъбираемото, „олиото с водата“, дето викаше Борисов. Тя служи за универсално алиби.

Отделно спестява разходи по скалъпването на нови лабораторни проекти за ролята на „патерици“. Дори позволява да се пристъпи към ликвидация на съществуващите, понеже излишно ще застрашат монопола на балансьора в центъра. На първо време са лишени от спонсор, а това е предизвестие за сигурна смърт, особено когато става дума за напълно безидейни, хамелеонстващи групировки от типа „България без цензура“. Така ще си останат само старите ни, н-кратно компрометирани политически познайници, но придобили новото естество на „спасители“ под напора на кризисните обстоятелства.

Първата крачка към „националното съгласие“ вече бе направена със сбирката при президента миналата неделя. Консенсусът е прелюдия към всяка безпринципна коалиция. Под благовидния предлог, че имат държава да спасяват, партиите могат да се впуснат в най-безобразни комбинации.

Какво лошо в съчетанието ГЕРБ+БСП+ДПС? Нима може да се измисли нещо по-стабилно и националноотговорно от една широка коалиция с пълно мнозинство в парламента? Ех, какви реформи ще настанат тогава…

Или пък ГЕРБ+РБ+ДПС? Не е ли това фундаментът на либерализма у нас?

А защо не ГЕРБ+ДПС? И Пеевски – техен п(р)орок! Схемата вече бе отиграна в миналия парламент.

На този фон класическата комбинация БСП+ДПС изглежда просто връх на благоприличието! И всички тези съблазни стават възможни заради едното само „страхуване“. И да нямаше банкова криза, трябваше да я измислят! При катастрофичен сценарий автоматично отпада и нуждата от въвеждане на задължително гласуване!

Страхът мобилизира най-добре!

 
 

#Bookclub: Оригиналните приказки на Братя Грим – за първи път на български

| от chronicle.bg |

Всички сме чели като деца приказките на Братя Грим. Десетки статии обаче говорят за „оригиналните“ приказки – онези, в които има много повече ужас и страх, отколкото в тези, които сме разлиствали като деца.

Зa пpъв път нa бългapcĸи eзиĸ излиза превод по opигинaлнитe нeмcĸи тeĸcтoвe нa пpocлoвyтитe пpиĸaзĸи, cъбpaни и paзĸaзaни oт Яĸoб и Bилxeлм Гpим. Издaниeтo вĸлючвa cтoтици пoяcнитeлни бeлeжĸи, илюcтpaции, биoгpaфични и poдocлoвни cпpaвĸи, ĸaĸтo и пoдpoбeн пpeдгoвop.

„Детски и домашни приказки“ излиза благодарение на издателство „Deja Book“.

Откъс от книгата можете да прочетете тук. 

 
 

И ние можем да пеем на английски… и не само!

| от |

#ЗТП е популярен хаштаг в Twitter и означава ‘Земи тоя превод. В случая можем да добавим и ‘Земи това изпълнение! Предлагаме ви избрана селекция песни, в която български изпълнители пеят на чужд език! Резултатът е разтърсващ… от смях.

Започваме, разбира се, с песента, която „подлуди социалните мрежи“. Макар Издислав да се появи едва миналата седмица, със сигурност заслужава първото място.

Когато Екстра Нина пееше на френски, Фики и ръце нямаше, не само крака :)

Шоуто на Слави обаче държи рекорда по брой „шедьоври“ от времето, когато реши да интернационализира патриотичния фолклор. Резултатът е изключителен.

Камон, камон шаутед

дъ Туркиш дженерал

фром дъ таун оф Панагюрище.

Айм дъ мейкър оф дъ флаг,
дъ продюсър оф дъ знак
деф ор либъртииииии….

И ако вече сте с отворена уста само чуйте “Get back, get back, maiden Kalino”!

Има и вариант на “Sitting down is Djore dos”

И нашият фаворит… засега…
Иф ай дай ор иф дей кил ми,
дончу край тунайт фор ми,
Гоу ту дринк уиски енд биър,
рокендрол фореевър!

Но ако си мислите, че Слави се е сетил единствен бъркате! Поп фолка отдавна е „Danger zone“ за езика на ШекспирТ!

Дори Лили Иванова владее този език още от времето на първите английски крале…

А поп-фолка помни полиглота Коста Марков, който пееше песните си на два езика едновременно… (От 01:50 за английски превод)
Оунли ю кен чуз хус дъ уан ху уил люз!

А кака ви Сашка поздрави немскоговорящите с Камъните падат на… швейцарски както сама каза. Няма да казваме какво чуваме…

Tук се затруднихме, но Уна пасиооооон е може би песен, на може би испански…

Дори Луна пропя на английски… или на нещо, което прилича…

Ако се сетите за някоя пропусната песен, заслужаваща място тук, пишете!

Ние завършваме с Бейби юр он май майнд на Преслава…

 
 

Десет сериала, които свършиха прекалено рано

| от |

Американската телевизия е известна с това, че може да разбие сърцата на феновете само с един свой замах. Като прекрати любимото им шоу, като убие най-обичания им персонаж… Примерите са безброй в дългите години правене на качествени сериали.

Много от сериалите, които стартираха в сезон 2016-2017 така и не доживяха да видят новата година и… новия си сезон. Някои биват прекратени още преди да се докоснат до малкия екран, а други дори не изкарват цял сезон.

Независимо колко нагади има един сериал, колко подписки се направят и какво говорят феновете за културното му наследство, когато една телевизия реши да дръпне шалтера на някое шоу, то вече е обречено. Малко са примерите, като „Анатомията на Грей“, Family Guy и прочие, които могат да се похвалят, че са видели живот след телевизионната си смърт.

Разбира се, върлият телевизиоман познава и злощастни примери на сериали продължили по-дълго, отколкото е редно. И успели да отегчат нещастната си аудитория до смърт.

Истината е винаги някъде по средата и е редно да знаеш кога да спреш и да се откажеш. Прекалено рано обаче никога не е добра идея. Особено, ако имаш потенциал. Ние сме събрали за вас 10 телевизионни шоута, които приключиха пътя си от малкия екран към нечий хол прекалено рано. Поне според нас. В галерията горе.

 
 

Книга на седмицата: „Другият сън” от Владимир Полеганов

| от chronicle.bg |

Ученият Стивън Хокинг предупреди преди дни, че живеем в най-опасното време за планетата. Какво обаче ще се случи след това? В близкото бъдеще, когато технологиите са заели още по-голяма част от живота ни, работата се върши единствено на екрани, малки роботчета почистват домовете ни, а природата се е оттеглила от света наоколо?

Действието в „Другият сън” на Владимир Полеганов се развива именно в близкото бъдеще, когато все повече разчитаме на технологиите за всичко в живота си. След странен телефонен разговор млад мъж се озовава в непознат свят, в който постепенно се появяват странни предмети и хора. Непознатият свят не е приказен, той е чужд и различен. Героят се опитва да вкара в познатите форми всичко, което вижда, въпреки че то не напомня на някоя от тях.

Разказът се води така, сякаш четящият е наясно с начина, по който се развива всекидневието в този нов свят и всичко се подрежда като пъзел – парче по парче, което читателят трябва да прецени къде да сложи.

Специфична характеристика на романа на Владимир Полеганов е липсата на абзаци – читателят потъва в потока от мислите на героя, като постепенно навлиза в неговия странен свят, проследява лутанията на паметта му и опитите да конструира от хаоса реалност.

„Другият сън” е определян като психологически роман, маскиран като фантастичен. Той предлага невероятно пътешествие навътре във въображението и си играе със способността на читателя да отговаря на въпроси, които никога не си е задавал.

Владимир Полеганов е завършил клинична психология и творческо писане в СУ „Св. Климент Охридски”. Носител е на наградата за къс разказ „Рашко Сугарев”. През 2015 година разказът му „Птиците” е включен в антологията Best European Fiction на издеателство Dalkey Archive Press. Негови творби са публикувани в престижни български и чуждестранни издания. Автор е на сборника с разкази „”Деконструкцията на Томас С.”