„Банковата криза“ като подобрено издание на аферата „Костинброд“

| от | |

Галя Горанова, solidbul.eu

Помните ли какво се случи на 11 май 2013 година? Уж трябваше да е ден за размисъл преди извънредните избори за парламент, а се оказа рожден ден на изборния „риалити“ аферизъм.

galyagoranova

Всичко тръгна от „анонимен сигнал“ за нещо гнило около бюлетините в печатницата в Костинброд. Барети, конфискация, двойни дъна. Раздухване на случая през тогавашната медиа на Пеевски – тв7. Услужлив журналист – в ролята Николай Бареков, който истеризира въображаемия скандал с преки включвания от „мястото на събитието“. Официално изявление на прокуратурата, която потвърждава версията за „нещо гнило“ и легитимира версията за извършено престъпление. Мигновени реакции на тогавашните опозиционери БСП и ДПС под формата на предварително заучени патетични речи. Агитка на ВМРО пред президентството. Общ политически фронт срещу обоснованото предположение за изборни фалшификации. Избори.

ГЕРБ печели, но фронтът управлява, споен от заплахите срещу демокрацията. Аферата бе кръстена „Костинброд“, по името на злощастната печатница.

Година по-късно цялата патардия се оказа един голям политико-прокурорски балон, без престъпление и извършители. Отнесе го един чиновник за проявена „немарливост“.

Какво се случи през последните дни?

В условия на политическа криза, неработещ парламент и правителство в оставка, се появява „анонимен сигнал“ за нещо гнило в банката на довчерашния спонсор на властта Цветан Василев. Нататък сценарият е познат. Барети в офисите на корпорацията. Ключовата роля отново е поверена на прокуратурата. Медиите на Пеевски отново духат въглените. Смут сред клиентите. Народът се втурва да си тегли парите. Опашките раждат нови опашки. Ефектът на „самосбъдващото се пророчество“.

Прокуратурата дава заден.

Цацаров се покайва: „Опс, станала е грешка“. Но процесът е необратим. Само за няколко часа мълвата става пълновластен господар на страната и народът се упражнява в катастрофични гадания.

В ролята на опозиция този път е Бойко Борисов, който гаси огъня с бензин, нищо че е пожарникар. Катастрофичният сценарий го обслужва. Колкото по-зле, толкова по-добре. Въображението му ражда апокалиптични сцени на държавен фалит, панически вика МВФ да ни „оправи“ с едни „5-6 милиарда“, нескромно се препоръчва като единствен капацитет, способен да държи шланга. Страхът е ирационален и носи големи електорални лихви. А пак се задават избори.

Общото между двата случая е, че бяха със силен политически привкус.

Нагнетяването на напрежение и страх преди избори никога не е безобидно. И ако от аферата „Костинброд“ се облагодетелстваха сегашните управляващи, то от „банковата криза“ със сигурност ще спечелят следващите.

Има и още една разлика – с „Костинброд“ трябваше да се затвори вратата на ГЕРБ към властта, докато с подобреното й издание се отваря широко вратата за всевъзможни следизборни комбинации в името на „стабилността“ и „държавническата отговорност“, на „социалния мир“ и „политическата зрялост“.

Катастрофичният сценарий е манна за политинженерната мисъл в несекващия й стремеж към съхраняване на статуквото. Катастрофата прави онова, което никои избори не могат – събира несъбираемото, „олиото с водата“, дето викаше Борисов. Тя служи за универсално алиби.

Отделно спестява разходи по скалъпването на нови лабораторни проекти за ролята на „патерици“. Дори позволява да се пристъпи към ликвидация на съществуващите, понеже излишно ще застрашат монопола на балансьора в центъра. На първо време са лишени от спонсор, а това е предизвестие за сигурна смърт, особено когато става дума за напълно безидейни, хамелеонстващи групировки от типа „България без цензура“. Така ще си останат само старите ни, н-кратно компрометирани политически познайници, но придобили новото естество на „спасители“ под напора на кризисните обстоятелства.

Първата крачка към „националното съгласие“ вече бе направена със сбирката при президента миналата неделя. Консенсусът е прелюдия към всяка безпринципна коалиция. Под благовидния предлог, че имат държава да спасяват, партиите могат да се впуснат в най-безобразни комбинации.

Какво лошо в съчетанието ГЕРБ+БСП+ДПС? Нима може да се измисли нещо по-стабилно и националноотговорно от една широка коалиция с пълно мнозинство в парламента? Ех, какви реформи ще настанат тогава…

Или пък ГЕРБ+РБ+ДПС? Не е ли това фундаментът на либерализма у нас?

А защо не ГЕРБ+ДПС? И Пеевски – техен п(р)орок! Схемата вече бе отиграна в миналия парламент.

На този фон класическата комбинация БСП+ДПС изглежда просто връх на благоприличието! И всички тези съблазни стават възможни заради едното само „страхуване“. И да нямаше банкова криза, трябваше да я измислят! При катастрофичен сценарий автоматично отпада и нуждата от въвеждане на задължително гласуване!

Страхът мобилизира най-добре!

 
 

Намерената фотография на Жан-Мари Дона пристига в България

| от chronicle.bg |

Френският колекционер, издател и автор на фотокниги с „намерена фотография“ – Жан-Мари Дона, ще бъде специален гост на третата среща на платформата за фотокниги “ПУК!”.

Той ще представи част от колекцията си, наброяваща над 20 000 фотографии, които събира в продължение на близо 30 години, като ги изнамира по архиви, антикварни магазини и битаци по време на своите пътувания. В неговите проекти, тези анонимни наглед обикновени фотографии, придобиват нов артистичен смисъл.

По време на срещата, озаглавена „Photo Vernaculaire”, Жан-Мари Дона ще разкаже повече за намерената фотография, начина си на работа и фотокнигите си, публикувани в лимитиран тираж.

В една от тях озаглавена „Teddybär”, той поглежда към историята на Германия по едновременно особен, смущаващ и закачлив начин. Тя включва над 200 снимки на жени, деца и войници от Вермахта, позиращи до хора облечени като полярни мечки. Друга негова книга „Rorschach”, представя серия от банални природни пейзажи, отразяващи се във вода, обърнати на 90 градуса. Показани по такъв начин, тези кадри, заснети от различни фотографи между 1890 г. и 1950 г., изглеждат като концептуална работа на един и същ автор. Освен тях Жан-Мари Дона ще представи останалите свои книги „Blackface”, „Predator” и „Affreux Noël”.

Жан Мари Дона е роден в Париж през 1962 г. След повече от 30 години в издателския бизнес, през 2005 г. създава „Innocences” – свое издателство за фотокниги (www.innocences.net). Част от неговата колекция с намерена фотография е показвана по време на фестивала Rencontres d’Arles през 2015 и публикувана в някои от най-престижните издания като „The Guardian”, „Der Spiegel”, „Le Monde”, „Huffington Post”, „Vice” и „Vogue”.

„ПУК!“ е платформа за представяне на фотокниги с библиотека и поп-ъп книжарница, основана от Никола Михов, Тихомир Стоянов и Росен Кузманов. Целта на платформата е да създаде среда за популяризиране и издаване на фотокниги в България, като си сътрудничи с автори, издателства и фестивали в областта на фотографските и независимите издания.

Възползвахме се от случая, за да вземем блиц интервю от Жан-Мари Дона. Все пак на хората, които вадят части от миналото и ги показват в светлината на настоящето, създавайки изкуство, трябва да се дава път и гласност.

Ето какво ни разказа той:

За непросветените: що е то „намерена фотография“?

Най-общо казано това са снимки от неизвестни автори. Могат да бъдат семейни, студийни, паспортни и като цяло снимки за спомен. Освен любителски могат да бъдат професионални, които нямат естетически качества и са извадени от оригиналния им контекст. Да речем, аз колекционирам снимки от каталози на фризьорски салони, от застрахователни компании, на частни детективи, също и снимки от полицейски радари.

Къде най-често ги откриваш?

Най-много подобни снимки се намират по битаците и антикварните магазини. Понякога участвам и в търгове, където една фотография може да стигне до хиляди евро, но подобни интересни и скъпи кадри намирам на боклука, където са си безплатни.

Има ли хора, които ти дават свои снимки, за да ги включи във фотокнигите?

Да, изпращали са ми, но по-скоро вече след като хората са видели книгата и тогава ми изпращат подобни фоторафии.

Коя е най-старата фотография от колекцията? 

Най-старата фотография е от 1885 година, снимката е на забулени жени от Египет. А най-новата е панорамна рентгенова снимка на зъбите ми.

Коя ти е любимата фотография от твоята колекция?

Те са две! Първата ми любима снимка е на 6 годишно момче във военноморска униформа от 1920г., а втората е от 1945г. на 6 годишно момиче, която държи в ръка първата снимка.

Колко снимки наброява вашата колекция и колко време ви отне да я съберете?

Започнах колекцията преди 30 години и в момента наброява над 20 000 снимки. От тогава отделям по два часа всеки ден на архива си.

Откъде може да се купят фотокнигите?

Книгите и всичко около работата ми може да бъде открито тук,  а на предстоящата среща този четвъртък във Френски институт от 19:00 часа ще представя 5 от книгите ми и ще имате възможност да ги закупите на място.

В галерията може да видите част от снимките, които колекционира Жан-Мари Дона.

 
 

Ford Mustang GT с кожа от истински мустанг и кобри

| от chronicle.bg |

Ford Mustang е легенда. Историята на този култов автомобил се припомня от време на време, но никога не е излишно да се спомене отново.

Или поне накратко, защото колата го заслужава.

Представен на изложението в Ню Йорк на 17 април 1964 г., два месеца и девет дни след като „Бийтълс“ за пръв път свирят в САЩ, Mustang буквално смайва публиката и всички искат да го имат.

кола, форд мустанг

Ford стартира официалните продажби още същия ден, като те са рекордни – до края на 64-та марката реализира 97 705 автомобила в изпълнение ‘Notchback’ купе и още 28 833 открити коли. На следващата година пуска Mustang Fastback с елегантно спускащ се към задницата покрив, форма която се запечатва завинаги в съзнанието на хората и с която повечето асоциират името Mustang.

кола, форд мустанг

Форма в която Ford предлага и най-новото шесто поколение на модела (макар, че наскоро излезе фейслифт), първият Mustang създаден и с мисъл за Европа, както и първият с наистина независимо задно окачване.

кола, форд мустанг

И първият с 2,3-литров 4-цилиндров двигател, чиито показатели са стабилни. Конкретната кола обаче е в изпълнение GT с масивния атмосферен 5-литров V8 и 422 коня, идващ с подобаващия за един ‘Stang’ тътен. И макар интериорът на Mustang MkVI да е огромен качествен скок, собственикът на този автомобил иска седалките му не само да са от истинска кожа, а въпросната кожа да е от съответната порода – мустанг. Заедно с косъма.

кола, форд мустанг

Представителството на Vilner в Пекин се заема с педантичното изпълнение на този донякъде противоречив проект.

Клиентът е категоричен: „Това е истински Mustang, искам и кожата да е от мустанг…“ . Vilner решават, че най-удачно е да използват естествения материал с косъм за страниците на седалките, останалата им площ обвиват в същия материал, но обработен и на ръка. Ателието борави с респект и влага огромно количество ръчен труд в изработката. Обърнете внимание на перфорациите, всички те са нанесени педантично на ръка. Конците са червени, в контраст с екстериора на колата. В същото бордо са изпълнени и предпазните колани, както и шевовете около лоста на ръчната спирачка, също облицована с конска кожа.

кола, форд мустанг

Почти всички останали повърхности са облагородени с фина алкантара: корите на вратите, корите при задните седалки, таблото, воланът, който е комбинация кожа от мустанг/алкантара и таванът на Mustang GT, изпълнен според изискванията на клиента. Алкантареното платно над главите на шофьора и пасажера е ръчно изрисувано с две кобри, препратка към по-мощните Shelby изпълнения на колата, но изпълнено в традиционен китайски стил. Детайл завършващ този изключително автентичен и персонализиран интериор е металната табелка срещу пътника, на която е гравирано изображение с първото поколение Mustang и номер 01, идентфициращ уникалността на проекта.

кола, форд мустанг

2015 Ford Mustang GT, 4951 куб. см, V8, 422 к.с., 524 Нм, 6 ст. автоматична, задно предаване, 1732 кг.

 
 

„Бягство от затвора“ се завръща. Скоро.

| от chronicle.bg |

Легендарният сериал „Бягство от затвора“ се завръща с нови епизоди, в които актьорите от оригиналната продукция пресичат граници в цял свят, за да спасят един от своите.

В новите девет епизода, частично заснети на терен в Мароко, Уентуърт Милър, Доминик Пърсел, Сара Уейн Келис, Амаури Ноласко, Робърт Кнепър, Рокмънд Дънбар и Пол Адълстийн отново влизат в ролите си. Завръща се и създателят на сериала Пол Т. Шойринг.

Премиерата за България на „Бягство от затвора“ е на 6 април (четвъртък) от 22:00 ч. по FOX.

бягство от затвора

Изминаха 8 години до момента, в който завладяващият сериал за измъкване от решетките „Бягство от затвора“ е готов да се завърне. Актьорският състав отново влиза в ролите си и се впуска в ново смело бягство, по-мащабно от досегашните. Предстои вълнуващо приключение, изпълнено с върховна лоялност, саможертва и култ към семейството, което ще уцели зрителите право в сърцето.

Докато се появяват доказателства, че смятаният за мъртъв Майкъл може би е жив, Линкълн и Сара (Сара Уейн Келис, „Colony“, „Живите мъртви“), която продължава да бъде съпруга на Майкъл докато той е смятан за мъртъв, се обединяват, за да планират най-голямото бягство досега.

Трима от най-известните бегълци от затвора Fox River State, Сукре (Ноласко, „Telenovela“), Тибег (Кнепър, „Heroes“) и Стотачката (Дънбар, „The Mentalist“) отново са в играта. Но с Майкъл зад решетките в печално известния затвор Огигия в Йемен, опасността е съвсем реална както в затвора, така и извън него.

„Бягство от затвора“ е номиниран за „Златен глобус“ и „Еми“. Създателят на оригиналната продукция Пол Т. Шойринг също работи и върху новите епизоди и като изпълнителен продуцент заедно с Вон Уилмот, Майкъл Хороуиц, Доун Олмстед, Нелсън МакКормик, Марти Адълстийн, Нийл Мориц и Брет Ратнър. Нелсън МакКормик е и режисьор на новите епизоди.бягство от затвора

 
 

Най-добрите корици на албуми на Марая Кери

| от chronicle.bg |

Днес една от емблематичните певици на нашето време, Марая Кери, навършва 47 години – достойна възраст, зад която стоят много неща.

След дебюта си през 1990г Марая Кери става първата певица, която оглавява американската класация Billboard Hot 100 със своите сингли пет поредни пъти.

След брака си с президента на Колумбия Рекърдс Томи Мотола през 1993.  тя утвърждава позициите си на най-успешната певица на компанията. Според списание Billboard  тя е най-успешният изпълнител на десетилетието в САЩ.

След развода си с Томи Мотола тя решава сама да поеме контрол върху имиджа и музиката си, включвайки елементи на хип хоп в песните си. Популярността ѝ спада, а по-късно напуска Колумбия Рекърдс.

Марая изживява тежко тези събития емоционално и физически. Друг удар за певицата е неуспехът на филма и новия ѝ албум, носещи името Glitter. През 2002г. тя подписва договор с Айлънд Рекърдс и през 2005г. отново си възвръща челните места в поп музиката.

През 2000г. на церемонията по връчването на Световните музикални награди Марая Кери е обявена за певицата с най-много музикални продажби за хилядолетието. Тя има най-много сингли, оглавили първите места на класациите – 18. Тя е носител на 5 награди Грами, освен това е единственият изпълнител с шестнадесет статуетки от Световните музикални награди.

Марая Кери притежава петоктавен диапазон.

И независимо от приказките, които се говорят по адрес на визията и личния й живот, тя е събитие в историята на музиката.

И ви черпим с 10 нейни корици, в които си заслужава да изплакнете понеделнишките си очи.