Банковата криза беше политическа, а не финансова

| от | |

Тома Биков, 5corners.eu

През последната седмица България беше доведена до ръба на банкова криза, въпреки че икономическите показатели на страната и на банковата й система не предполагат такава. Поуката от тази история, е че икономическите показатели нямат никакво значение, когато на сцената излязат влиятелните политици и техните бизнес кръгове и през държавата започнат да решават икономическите си спорове. Още в началото ще кажа, че България престоя на ръба на пропастта, защото се води война между двете управляващи партии БСП и ДПС и техните икономически групировки.

stanishev_mestan

Всичко започна след като шефът на Корпоративна търговска банка Цветан Василев и лидерът на ДПС Ахмед Доган решиха да разделят общия бизнес, който въртяха в продължение на години. Това се превърна в причина за конфликта между БСП и ДПС. Цветан Василев заигра със социалистите, а Доган реши да го унищожи заради опита му да се еманципира от него. Общият бизнес на политика и банкера е структуроопределящ за българската икономика и когато разприте между партньорите достигнаха политически измерения беше въпрос на време да се стигне до силен трус. Затова икономическите анализатори са объркани от ситуацията. Те един след друг повтарят, че показателите на икономиката и на банковата система са добри и в опашките пред банковите клонове няма никаква логика, но не анализират политическия конфликт. А именно политическият конфликт е основната причина за сътресението, което преживяхме през последната седмица.

Само за няколко дни от четвърта по големина банка в България, КТБ беше национализирана, шефът й избяга от страната, а империята му спря да съществува. Това е силата на властта. Няма бизнес, който да е в състояние да се противопостави на политическата власт, особено когато този бизнес е изцяло зависим от нея. КТБ беше атакувана от всички възможни институции – прокуратура, ДАНС, МВР, БНБ, медии, крупни вложители, които изтеглиха всичките си пари за няколко часа и капитулира в рамките на две денонощия. Паниката около Първа инвестиционна банка дойде няколко дни по-късно. Вариантите за нея са два – или опашките пред банковите клонове бяха верижна реакция от срива на КТБ или отмъщение на кръгове близки до БСП за срива на Цветан Василев. Арестите на хора, които са организирали атаката по ПИБ показва, че става въпрос по-скоро за второто.

Този път банковата система не фалира. Лошото е, че фалира политическата система. Отговорността за разклащането на банковата система е изцяло на управляващите партии. Защото, когато си на власт носиш отговорност дори за действията на враговете си. Когато си сформирал правителство с лишени от политически усет експерти, които всеки ден чакат да им бъдат поставени задачи, а задачите са разнопосочни заради неуредиците между коалиционните партньори настъпва хаос. Когато си решил да управляваш, въпреки че дори не можеш да организираш кворум в Народното събрание, тогава политическите баланси се разрушават и те удрят по главата. В подобни ситуации икономиката следва политиката, а политиката я води към пропастта.

Докато гледах опашките пред банките си мислех: „Как пък все на БСП им се случва някой да ги прецака и баш докато те управляват да вземе да събори банките”. Естествено, че социалистите не са сътворили всичко сами, но по всички правила те носят най-голяма отговорност за това, което се случва докато държат мандата за управлението. Днешната криза има малко общи неща с тази от 1996 година. Едно от тях е БСП. И Румен Гечев, който както тогава, така и сега обяснява, че всичко е наред. Да те успокоява човек като Румен Гечев, докато пред банките се вият опашки от паникьосани хора си е истинско предизвикателство. Крайно неадекватно беше и медийното поведение на премиера Пламен Орешарски, чиято некомуникативност в ситуация на обществена паника, само усложни нещата. Това, че БСП е прецакана винаги, когато управлява България, говори че тази партия непрестанно се управлява или от глупави хора, или от мошеници. А може би тези две групи са разпределени квотно в Изпълнителното бюро на партията.

Така стигнахме до Консултативния съвет по национална сигурност при президента, на който всички партии застанаха зад банките и насрочиха предсрочни избори. Трябва да сме благодарни за този жест, защото при проява на по-голяма политическа смелост можеха и да ни бутнат в пропастта. Едно от най-добрите качества на българските политици е тяхната страхливост. Това е единствената причина в България да няма гражданска война през последните 25 години. Не на традиционната толерантност, а на традиционния страх се дължи българският мир.

Добре е да си направим изводите от сегашната ситуация, а те са:

1. Концентрирането на икономическа власт в едни ръце неизменно води до тежки кризи, които засягат всички – дори и ръцете, които държат икономическата власт.

2. Формулата „експертно правителство” винаги звучи добре преди да се случи, но когато се случи, става ясно, че правителство, което носи ясна политическа отговорност е много по-малко зло.

3. Не е възможно да сформираш демократично управление, когато нямаш мнозинство в парламента.

Тези три извода са много важни за това, което ще се случва оттук нататък. Ако политическият елит е стигнал до тях, в следващите месеци трябва да направи следното:

1. Да сформира служебно правителство, в което участват основно политически фигури, а не анонимни експерти.

2. След предсрочните избори, в Народното събрание да бъде сформирано стабилно мнозинство, в което да участват най-малко 130 депутати. Това е основното условие, че ще имаме четири години на политическа стабилност, която единствена ще ни позволи да излезем от тежката криза, в която се намираме.

3. Редовното правителство да бъде чисто политическо и да не включва ДПС. Защото това е единственият начин икономическата власт, с която разполага Доган да бъде разконцентрирана и разпределена равномерно.

Дали българският политически елит си е взел поука от многото кризи, в които вкара страната през последните години предстои да видим в следващите месеци. Както пише в Библията: „По плодовете ще ги познаете”. Ако плодовете и след една-две години са горчиви, то значи напразно сме изживявали кризите.

 
 

Матю Макконъхи: Златното момче от Тексас

| от |

Повечето хора откриват магията на Матю Макконъхи едва когато го открива и Академията и му връчва заслужен „Оскар“ за безспорно най-доброто му изпълнение до момента в „Клубът на купувачите от Далас“.

Възходът на Макконъхи обаче започва малко по-рано. Дори още преди „Истински детектив“, където той печели адмирации и фенове.

Още преди да се впусне в аферата на „Клубът на купувачите от Далас“, която му отнема години, заради намирането на финанси и свалянето на безброй килограми, Макконъхи вече се е заявил като мъж, който може да играе почти всичко, в продукциите „Адвокатът с Линкълна“, „Кал“ и „Весникарчето“.

Този тексаски рейнджър сменя рязко кино имижда си някъде през 2009-а, когато прави и последната романтична комедия във филмографията си до момента. И това са „Призраци на бивши гаджета“. Но ако сте почитатели на захаросания жанр, ще успеете да оцените чудесния Макконъхи и химията му с Дженифър Гарднър и Ема Стоун в този guilty pleasure филм, който може да ви донесе удоволствие, ако се освободите от предразсъдъците си.

През 2010-а Макконъхи поема към света на сериозното кино, като първо влиза в ролята на Мик Халър, персонаж написан и измислен от писателя Майкъл Конъли, който го поставя в центъра на своята книжна спин-офф поредица, която да подкрепи най-известните му книги – тези за детектив Хари Бош. Почитателите на Конъли харесват Макконъхи в ролята на адвоката аутсайдер и така възходът на чудото, което днес познаваме като Матю Макконъхи „един от любимите ми актьори“, започва.

Следват независимите „Кал“, „Вестникарчето“ и сериалът Eastbound & Down. Във всички тях тексасецът е различен и адски добър, което по някакъв необясним начин учудва публиката. Може би не са го очаквали от мъж, наречен „мистър тяло“ преди няколко години.

И да, Матю Макконъхи е и „мистър тяло“ и безобразен актьор с потенциал на лъв на голям екран. Той смело поема роли и се гмурка в тях с ожесточеност на олимпийски шампион. И това му носи само положителни неща.

Краткото му появяване във „Вълкът от Уолстрийт“ остава един от многото адски добри моменти във филма. Разбира се, че шоуто там принадлежи на Ди Каприо, но Макконъхи е мини бог в своята мини пет минутна вселена, дадена му от Скорсезе.

Оттам насетне следват „Интерстелар“ и „Истински детектив“, а от другата седмица ще може да го гледате и в чудесния Gold, който някак минава незабелязано от повечето хора. А не трябва. Матю Макконъхи е титаничен в него.

След рязката промяна в актьорския си имидж и кариерното си развитие, Макконъхи става малко по-избирателен в ролите си. Той подбира внимателно сценариите, които да чете и режисьорите, с които да снима. Затова някак нямаме търпение да го гледаме в „Тъмната кула“ по Стивън Кинг, където това златно момче играе Мъжът в черно. Иначе ви го препоръчваме в Gold, от другата седмица обаче.

Междувременно ви черпим с най-добрите му роли. Някои сте гледали, а някои сигурно сте пропуснали, но ние сме тук за да ви ги покажем. В галерията горе. 

 
 

Омари, хайвер и макарони със сирене са в менюто след наградите „Оскар“

| от chronicle.bg, по БТА |

След като 89-ите награди „Оскар“ вече са раздадени, победители и победени ще се почерпят на Бала на губерантора. За менюто му отговаря отново майстор-готвачът Волфганг Пук, съобщи сп. „Пийпъл“.

За 22-ия си Бал на на губернатора Волфганг Пук е създал над 50 ексцентрични ястия на тема класическия и съвременен Холивуд. Помага му екип от 350 професионалисти.

Само морските деликатеси за бала тежат 1300 кг. Освен рибите ще има щипки от раци, скариди, омари от Мейн, стриди. Оскарите тук са от сьомга, гарнирани с черен хайвер.

След като от години гъделичка вкусовите рецептори на звездите, Волфганг Пук държи на традиционните си рецепти – пилешки пай, макарони със сирене, ребърца, гарнирани с полента с трюфели, омари. Новостите в менюто са кралски рак от Аляска с джинджифил и черен боб, сашими с жълтоопашата риба, хавайска салата от сурова риба тон. Волфганг Пук обещава да има по нещо за всеки вкус.

Обикновено Волфганг Пук не планира ястия, свързани с номинираните, но тази година е изключение. Той се е вдъхновил от филма „Марсианецът“ за зеленчукова градина.

Когато шевовете на елегантните рокли и смокинги започнат да се пръскат, идва ред на шоколадовия бюфет. За почитателите на сладкото ще има шоколадов фонтан, кула от целувки-макарони, шоколадови бонбони, петифури и шампанско.

 
 

Грешка при обявяването на „Оскар“ за най-добър филм. Ето и кой е победителят

| от chronicle.bg |

Драмата „Лунна светлина“ спечели награда „Оскар“ за най-добър филм, измествайки считания за фаворит мюзикъл „La La Land“, съобщава БТА.

Първоначално обявяващият наградата актьор Уорън Бийти се обърка и съобщи, че „La La Land“ е спечелил наградата за най-добър филм. Това може да бъде добавено към списъка с най-срамни моменти на „Оскар“-ите.

Нашумелият мюзикъл спечели шест награди за вечерта, за най-добър режисьор, най-добра актриса, операторско майсторство, оригинална музика, песен от филм, сценография, но не и най-голямата.

Деймиън Шазел, който е на 32 години, стана най-младият творец с награда „Оскар“ за най-добър режисьор.

„Това е филм за любовта, затова тази награда посвещавам на своята любима, която е тук в залата – Оливия“, каза Шазел след получаването на златната статуетка за режисура.

Деймиън Шазел има и предишна номинация за „Оскар“ за сценария на филма „Камшичен удар“. Лентата разказва за млад джазов барабанист. Успехът й помогна на Шазел да намери продуценти за „La La Land“.

Шазел е бил джазов барабанист в гимназията, след което се е насочил към киноспециалност в Харвардския университет.

Ема Стоун спечели награда „Оскар“ за най-добра актриса („La La Land“), а Кейси Афлек („Манчестър до морето“)- за най-добър актьор.

Наградите „Оскар“ в поддържащите роли спечелиха Махершала Али („Лунна светлина“) и Вайола Дейвис ( „Огради“ /Fences) .

Кенет Лонърган спечели награда „Оскар“ за оригинален сценарий за „Манчестър до морето“.

В категорията за късометражна анимация, в която беше номиниран „Сляпата Вайша” на Теодор Ушев, спечели унгарският „Piper”.

Ето и списък с другите победители:

Списък на носителите на 89-ите награди „Оскар“, оповестен от Асошиейтед прес:
– най-добра актриса в поддържаща роля – Вайола Дейвис „Огради“ (Fences)
– най-добър актьор в поддържаща роля – Махершала Али („Лунна светлина“)
– най-добър чуждоезичен филм – „Търговският пътник“, режисьор Асгар Фархади, Иран
– най-добра анимация – „Зоотрополис“
– късометражен анимационен филм – „Свирчо“ („Piper“), Алън Бариларо и Марк Зондхаймър
– най-добър документален филм – „О Джей: Произведено в Америка“ Езра Еделман и Каролайн Уотърлоу
– късометражен документален филм – „Белите каски“, Орландо фон Айнсидел
– късометражен игрален филм – „Пей“ (Унгария) спечели награда „Оскар“
– сценография – „La La Land“
– операторско майсторство – Линус Сандгрен „La La Land“
– грим и прически – Алесандро Бертолаци, Джорджо Грегорини и Кристофър Нелсън за „Отряд самоубийци“
– костюми – Колийн Атууд за „Фантастични животни и къде да ги намерим“.
– монтаж – Джон Гилбърт за „Възражение по съвест“
– визуални ефекти – Джон Фавро „Книга за джунглата“
– звуков мишунг – Кевин О’Конъл, Анди Райт, Робърт Маккензи и Питър Грейс за „Възражение по съвест“
– оригинална музика – Джъстин Хъруиц за „La La Land“
– песен от филм – „City of Stars“ от мюзикъла „La La Land“

Вижте и седемте най-добри момента от снощната церемония:

 

 
 

Ryanair използва гафа от „Оскар“-ите, за да си направи реклама

| от chronicle.bg |

Нискотарифният превозвач Ryanair използва грешката с обявяването на победителя на „Оскар“-ите в категорията за най-добър филм, за да си направи реклама.

Компанията пусна в Туитър снимка от церемонията с текст:  „Сгрешили сте името? Предлагаме 24-часови гратисни периоди да поправите малки грешки. Така няма да бъдете оставени в La La Land“.