Българското сричане по темата правила

| от | |

Днес сричаме думичката асансьор…
Вероятно ще стигнем и до думичката живот и смисъл…
Твърде често се случва обаче да имаме на показ разни пирамиди, чието строителство и логика на появата им са стряскащо неясни за публиката.
В журналистиката има един подход с пет въпроса, на които всяка история, която разказваш трябва да  бъде отговорено.

Who?, What?, Where?, When?, Why?

Има много неясно около строежа на пирамидите. Например какви супер човеци са проектирали строителството. Няма особени спорове, че в построяването им са участвали много роби.

Също толкова неясно е строителството на фалшивите пирамиди в съвремието, в чието строителство също участват роби. С тънката разлика, че им викат свободни хора с богат медиен избор. И бедата е не само, че пирамидите падат, за разлика от истинските.

За съжаление всички знаят кой ги строи фалшивите пирамиди, но нещо с доказателствата ни куца.

От древността до днес пирамидите са загадъчни постройки. Затова и учените от време на време откриват сензации за тях. Като например, че излъчват мощна светлинна енергия към Космоса.

Пирамиди има навсякъде по света и сигурно затова учените са склонни да твърдят, че са най-древните получатели и предаватели на информация.

Във времето хората са се научили, за да разбират какво и защо се случва в живота им, да обръщат пирамидите. Така се родила метафората за новината, която отговаря на пет важни въпроса –

Кой?, Какво?, Къде?, Кога?, Защо?

После така започнали да се пишат и прессъобщенията.
А още по-после хората сме научили да делим писането на прессъобщение на черни и бели.
После нещата се объркали и твърде често се случва пресъобщенията да се тиражират даже с правописните грешки.
Понякога, напълно безплатно поради дефицит на съдържание или финанси за написване на собствено съдържание.

Затова в журналистиката има една думичка отговорност, да си проверил фактите.

Защото дори човек да не чуе докрай новината, все пак трябва да научи най-важното.

Няма точна информация кога точно е използвана за първи път обърнатата пирамида, но е популярно схващането, че се е развила по време на гражданската война в САЩ. Особено популярна става във вестниците, тъй като е трябвало дължината на статията да може по-лесно да бъде променяна, за да се събере в определеното и място. Обърнатата пирамида дава точно тази възможност като се премахва дадена информация отзад- напред.

Това пише в Уикипедия.
Написаното е напълно достъпно и безплатно.

Ако журналистите бяха пожарникари…

Има една пожарникарска техника за гасене на пожар с огън. В случая огънят може да бъде бомбастично заглавие, но винаги парата
излиза през оправданието, че имаме добри идеи. Обаче световният заговор и мнозинство лица от администрацията пречат.
И докато зрителят, слушателят или читателят „консумира” заглавието и текста, разумът окончателно се парализира и възприема посланията само на ниво турски сериал.

Вярно може да бъде само доказаното твърдение, че има нарушени правила.
А това очевидно, не е така. Съотносимо е само към модела Нане – Вуте и плевнята.

Родители тровят дете, за да вземат 8 000 лева еднократно и по 700 лева пенсия месечно.
Не съм сигурна каква е разликата от телевизора или от трибуната идва това обвинение, но съм сигурна, че това не бива да се случва.
Защото просто такива суми няма.

Родителите на хората с деца с увреждания могат да получат максимум около 340 лева. Направих си труда да разпитам такива майки.
Задължително трябваше да се поясни че „еднократните“ 8 хиляди, са евентуално суми със задна дата, ако бъде издадено експертно решение от ТЕЛК, а месечната сума по никакъв начин не може да е 700 лв.”
Това са фактите.

И затова малко ни се получава нестабилна обърнатата пирамида.
Не цитираме, защото само даваме пример, но не даваме за пример как не редно да се „опаковат” новини и истории.

Затова са правилата.
Защото, когато обърната или не пирамидата е нестабилна тя със сигурност е безсмислена.
Какво ще сричаме утре?
Очаквайте неочакваното…

Вероятно за едни митични 6.2 милиона, излапани от изедници…
 
 

Дрю Баримор и нейното съвършено копие

| от |

През 1982 година малката Дрю Баримор е очарователна в ролята си в „Извънземното“.

Години по-късно тя вече е зряла жена, която има собствени деца. Една от дъщерите й обаче може спокойно да играе в римейк на филма, тъй като е наистина много прилича на майка си.

Малката Франки навършва 3 години през 2017-а. Скоро тя се появи с майка си на събитие и всички бяха удивени от приликата между двете.
Сравнете и преценете сами:

дрю баримор
Франки Баримор Копелман е родена на 22 април 2014 година. Тя е второто дете на Дрю от бившия й съпруг Уил Копелман. Когато тя се роди, Баримор каза, че е искала по-голямата й дъщеря Олив да си има брат или сестра, защото самата актриса не е имала подобно детство.

„Олив обича Франки и просто иска да е с нея през цялото време. Иска да я храни. Много й харесва“, разказва Баримор.

Това не е първото дете, което прилича толкова много на майка си. Има цяла поредица звездни деца, взели най-красивите черти на родителите си. Можете да видите повече за тях тук.

 
 

Документален филм разкрива тайни за живота на Хийт Леджър

| от chronicle.bg |

Документален филм за Хийт Леджър ще разкрие неизвестни факти за личния му живот.

Актьорът почина през 2008 година на 28 години.

„I Am: Heath Ledger“ ще разказва за живота на звездата, като ще включва и интервюта на важни за него хора. Ще има нови детайли около кариерата на актьора и личния му живот. Все още не е обявено кои са ключовите лица, интервюирани във филма.

Хийт Леджър спечели сърцата на зрителите с „10 неща, които мразя в теб“, „Планината Броубек“, „Като рицарите“ и други. Превърна се в легенда с ролята си на Жокера в „Черният рицар“, което посмъртно му спечели награда на Академията.

хийт леджър

Филмът ще съдържа информация и за още един въпрос – причината за смъртта му. Официално става дума за инцидентна свръхдоза. Според някои обаче Хийт Леджър е станал жертва на мрачния си персонаж в „Черният рицар“.

Актьорът има дъщеря от актрисата Мишел Уилямс – Матилда. Момичето днес е на 11, но Уилямс много добре пази личния й живот.
„I Am: Heath Ledger“ ще се появи на екран по телевизионната мрежа Spike през май.

 
 

15 роли на Кийра Найтли, които можем да гледаме отново и отново

| от chronicle.bg |

На днешния ден празнува разкошната Кийра Найтли, която днес навършва 32 години.

Два пъти номинирана за Оскар, Найтли е от онези актриси, които доказват, че можеш да бъдеш едновременно красавица и добра актриса.

По случай рождения й ден ви черпим с галерия с нейни роли, които трябва да си доставите.

 
 

И Тя е със сини очи

| от Кристина Димитрова |

Тя и той са телата, които линеят за една изгубена любов.

Те са със сини очи и черни коси. Знаят, че когато настъпи последната нощ, ще последва раздялата. Той й разказва една и съща история отново и отново. В стаята времето е спряло и сякаш героите са попаднали във вакуума на живота.

Тази типична любовна история на френската писателка Маргьорит Дюрас ще оживее на сцената на театър „Възраждане“, за да ви разкаже историята на двама души, сключили договор за обичане за 23 нощи.

„Очи сини, коси черни“ е театралната адаптация на едноименния роман на Дюрас, която е направена от писателката Ирена Иванова, вече позната като момичето с няколко спечелени престижни награди за ролята си във филма „Безбог“.

Освен че самата тя е със сини очи, е силно повлияна от Дюрас през последните няколко години от живота си.

Франция се стича като Рейн в творчеството на Ирена, а да посегне към адаптацията на „Очи сини, коси черни“ е едно от най-смелите й предизвикателства през последните месеци. Една от концепциите, които самата Дюрас залага в пиесата, е отчуждението на героите не само помежду им, а и от самите себе си.

Тя и Той са затворени в стаята на миналото, но търсят една друга стая, в която любовта е възможна. В тази стая може да влезете и вие на 31-ви март и 3-ти април и да станете свидетели на раждането на една повече-от-любов.

Всичко започва във фоайето на хотел Рош във френска морска провинция.

Никой в историята няма име. Мъжът от историята се приближава до прозорците на фоайето и вижда Странник с черна коса и сини очи, чиито очи не може да забрави и изгубва завинаги. Появява се жената от историята и отвежда Странника. Мъжът обикаля плажа с надеждата го срещне отново. Среща същата жена в кафене на брега на морето, но не я разпознава като жената отвела странника. Предлага й да прекара следващите вечери с него срещу заплащане, защото много прилича на изгубения Странник. Тя приема. Следват двадесет и три безсънни нощи…

Адаптацията на Ирена Иванова запазва характерната за Дюрас символика, залегнала в романа, а това е морето, корабът и стаята – интимното място за срещи, където се ражда невъзможната-възможна любов.

Прочитът на романа, на Ирена Иванова е многопластов и може да бъде разбран на повече от едно ниво.

Той се гмурка в дълбокото, после изплува, за да си поеме въздух и пак се гмурка. Залата на театър „Възраждане“ ще бъде озвучена от дълбокия и запомнящ се глас на актьора Велизар Бинев, за който това е завръщане на сцената след дългогодишните му актьорски появи на големия екран в над 80 чужди продукции. Зрителите ще чуят и въздействащия текст на поета Владислав Христов – „Писма до Лазар“.

Именно тази негова творба отразява историята по поетичен и абстрактен начин, прорязвайки я по цялото й протежение до края. Постановката е в характерния експериментален стил на Ирена Иванова, а на сцената ще излязат актрисата Дария Митушева в ролята на Жената и Николай Марков в ролята на Мъжа. Под звуците на традиционна индонезийска музика актьорите ще разкажат историята, чрез своите телата. Ирена очевидно не изневерява на Дюрасовия любовник, който често е с Азиатски произход.

Спектакълът е проект на Театрално ателие „Експериментика“ и е реализиран с подкрепата на Френския културен институт, Посолството на Република Индонезия, Нов български университет и Voice Academy.