Българското сричане по темата правила

| от | |

Днес сричаме думичката асансьор…
Вероятно ще стигнем и до думичката живот и смисъл…
Твърде често се случва обаче да имаме на показ разни пирамиди, чието строителство и логика на появата им са стряскащо неясни за публиката.
В журналистиката има един подход с пет въпроса, на които всяка история, която разказваш трябва да  бъде отговорено.

Who?, What?, Where?, When?, Why?

Има много неясно около строежа на пирамидите. Например какви супер човеци са проектирали строителството. Няма особени спорове, че в построяването им са участвали много роби.

Също толкова неясно е строителството на фалшивите пирамиди в съвремието, в чието строителство също участват роби. С тънката разлика, че им викат свободни хора с богат медиен избор. И бедата е не само, че пирамидите падат, за разлика от истинските.

За съжаление всички знаят кой ги строи фалшивите пирамиди, но нещо с доказателствата ни куца.

От древността до днес пирамидите са загадъчни постройки. Затова и учените от време на време откриват сензации за тях. Като например, че излъчват мощна светлинна енергия към Космоса.

Пирамиди има навсякъде по света и сигурно затова учените са склонни да твърдят, че са най-древните получатели и предаватели на информация.

Във времето хората са се научили, за да разбират какво и защо се случва в живота им, да обръщат пирамидите. Така се родила метафората за новината, която отговаря на пет важни въпроса –

Кой?, Какво?, Къде?, Кога?, Защо?

После така започнали да се пишат и прессъобщенията.
А още по-после хората сме научили да делим писането на прессъобщение на черни и бели.
После нещата се объркали и твърде често се случва пресъобщенията да се тиражират даже с правописните грешки.
Понякога, напълно безплатно поради дефицит на съдържание или финанси за написване на собствено съдържание.

Затова в журналистиката има една думичка отговорност, да си проверил фактите.

Защото дори човек да не чуе докрай новината, все пак трябва да научи най-важното.

Няма точна информация кога точно е използвана за първи път обърнатата пирамида, но е популярно схващането, че се е развила по време на гражданската война в САЩ. Особено популярна става във вестниците, тъй като е трябвало дължината на статията да може по-лесно да бъде променяна, за да се събере в определеното и място. Обърнатата пирамида дава точно тази възможност като се премахва дадена информация отзад- напред.

Това пише в Уикипедия.
Написаното е напълно достъпно и безплатно.

Ако журналистите бяха пожарникари…

Има една пожарникарска техника за гасене на пожар с огън. В случая огънят може да бъде бомбастично заглавие, но винаги парата
излиза през оправданието, че имаме добри идеи. Обаче световният заговор и мнозинство лица от администрацията пречат.
И докато зрителят, слушателят или читателят „консумира” заглавието и текста, разумът окончателно се парализира и възприема посланията само на ниво турски сериал.

Вярно може да бъде само доказаното твърдение, че има нарушени правила.
А това очевидно, не е така. Съотносимо е само към модела Нане – Вуте и плевнята.

Родители тровят дете, за да вземат 8 000 лева еднократно и по 700 лева пенсия месечно.
Не съм сигурна каква е разликата от телевизора или от трибуната идва това обвинение, но съм сигурна, че това не бива да се случва.
Защото просто такива суми няма.

Родителите на хората с деца с увреждания могат да получат максимум около 340 лева. Направих си труда да разпитам такива майки.
Задължително трябваше да се поясни че „еднократните“ 8 хиляди, са евентуално суми със задна дата, ако бъде издадено експертно решение от ТЕЛК, а месечната сума по никакъв начин не може да е 700 лв.”
Това са фактите.

И затова малко ни се получава нестабилна обърнатата пирамида.
Не цитираме, защото само даваме пример, но не даваме за пример как не редно да се „опаковат” новини и истории.

Затова са правилата.
Защото, когато обърната или не пирамидата е нестабилна тя със сигурност е безсмислена.
Какво ще сричаме утре?
Очаквайте неочакваното…

Вероятно за едни митични 6.2 милиона, излапани от изедници…
 
 

Джеймс Макавой: Добър британски вкус

| от |

Джеймс Макавой е британското секси чудо на модерното кино. Той е различен и по един начин хашлашки приятен не само за гледане, но и за опитване във всякакви форми. Макавой е от тези актьори, които ти се струва, че са изключително специфични, но когато го изгледаш в пет различни роли, разбираш, че този иначе дребен мъж с добри обноски, може да изиграе всичко. И той наистина го прави.

От влюбен мъж, през професор, до настървен до пръсване его маниак Макавой може да се похвали с многообразна и пъстра филмография в британското и американското кино.

От комерсиални блокбастъри до адаптации по Ървин Уелш той се раздава на екран и винаги е удоволствие да бъде гледан.

Роден в Глазгоу, Шотландия, кариерата на Джеймс Макавой започва през 1995-а с британския трилър The Near Room, след като се запознава с актьора Дейвид Хаймън. Тогава Джеймс е на 16 и кариера в актьорството не му се струва чак толкова атрактивна. Вместо това, кандидатства в Кралските военоморски сили и бива приет веднага. В крайна сметка някъде там се включва и Кралската консерватория на Шотландия и Макавой избира нея. Докато завърши образованието си през 2000 година британецът е направил няколко участия в сериали и дори работи по cheese хоръра „Басейнът“.

След това кариерата му поема лек и плавен подем, може би заради таланта му, и той снима сериалите „Децата на Дюн“ и „Играта“ за ВВС, който по-късно е адаптиран и на филм с Бен Афлек и Ръсел Кроу. Участва и в британската версия на Shameless в цели два сезона. Някъде там се запознава с бившата си вече съпруга Анн-Мари Дъф и продължава бавния си и приятен поход из британското кино.

Големият пробив на Макавой идва през 2007-а, когато играе главната роля във великолепния „Изкупление“, адаптация по романа на Иън Маккелън. Ролята му носи номинации за БАФТА и Златен глобус и купчина други награди. Печели му и приятел в лицето на Бенедикт Къмбърбач и му отваря вратите към необятното кино на Холивуд.

От там насетне Макавой подбира ролите си внимателно. Играе в нискобюджетния секси шедьовър „Транс“ на Дани Бойл и същевременно приема ролята на младия професор X в новите версии на X-men. Той играе доктор и активист в „Последният крал на Шотландия“, редом до Форест Уитакър, което му носи БАФТА за изгряваща звезда и същевременно е циничен и арогантен комарджия в романтичния „Пенелопе“.

И всички тези роли му стоят чудесно.

Макавой е единственият актьор, който е обмислян да изиграе мистър Дарси в адаптацията на „Гордост и предрасъдъци“, но в крайна сметка играе първообраза на персонажа – единствената любов на Джейн Остин – Том Лефрой – в „Да бъдеш Джейн“.

Джеймс Макавой е вкусен за пробване във всичко – от романтика до трилър.

А дори и за тези, които нямат чак толкова големи изисквания към диапазона на актьорите на голям екран, могат да си отдъхнат – Джеймс Макавой е просто адски секси. Освен че може да изиграе всичко, може да ти поднесе чай гол и да го направи с финеса на джентълмен и вида на арогантен и възбуждащ коцкар. Малко са като него, затова се радваме, че той съществува.

От тази седмица може отново да го гледате на кино. Този път в трилъра на М. Найт Шамалан „На парчета“. Там Макавой отново се раздава и играе цели четири образа и го прави забележително. Не, че някога сме се съмнявали.

И докато се подготвяте за трилъра на М. Найт, в който Джеймс може и малко ще ви стресне, ви предлагаме част от чудесните му роли. Защото няма нищо по-добро от атрактивен британец в хубаво кино.   

Вижте ги в галерията горе.

 
 

Новото летище на Берлин няма да заработи и през 2017

| от CHR Aero с БТА |

Дългоочакваното откриване на новото летище на Берлин няма да стане факт и през 2017 г., потвърди ръководителят му Карстен Мюленфелд, цитиран от ДПА.

Въпреки отдавна обявеното откриване все още има затруднения пред пускането в експлоатация на новото международно летище на германската столица. Първоначалните планове бе то да заработи през 2011 г.

Откриването през тази година бе поставено под въпрос по-рано тази седмица, след като възникнаха проблеми с вратите на летището.

Летище „Берлин-Бранденбург“ се строи в Шьонефелд, извън града, на мястото на старото берлинско летище с ограничен капацитет. Новият аеропорт трябва да замени летище „Тегел“, което е близо до центъра на столицата и няма възможност за разширение.

 
 

„Сляпата Вайша“ с номинация за „Оскар“

| от chronicle.bg |

Анимацията на Теодор Ушев по разказа на Георги Господинов „Сляпата Вайша“ е номинирана за „Оскар“ в категорията за най-добра късометражна анимация.

Филмът следва сюжета на разказа на Георги Господинов за Вайша – момиче, обречено да вижда с едното си око само миналото, а с другото – бъдещето. Работата по него започна в началото на миналата година.

„Сляпата Вайша“ е част от книгата „И други истории“ (2001), която е преведена на немски, френски, английски, италиански и др. Това е първият общ проект на Георги Господинов и Теодор Ушев. Филмът е заснет с продуцентството на Националния филмов борд на Канада, за който българският режисьор работи от години.

Музиката към филма е създадена от Котарашки, чийто клип „Демони“ беше заснет от Теодор Ушев през 2012 г.

Конкуренцията в категорията „Късометражен анимационен филм“ е доста сериозна – в късия списък влизат двете мегастудия Disney и Pixar.

Другите номинации за „Оскар“ може да видите тук.

 
 

DIXON ще разлюлее Yalta

| от Спонсорирано съдържание |

Новият сезон на TAKEOVER стартира с естетския сет на Apollonia миналия уикенд.

Заедно с първокласната музика на френското трио, организаторите зарадваха феновете и с името на следващия си голям гост, диджей номер едно в света според класацията на Resident Advisor – DIXON. Нощта е на 24 февруари, а мястото е реновираната голяма зала на YALTA CLUB.

За четвърта поредна година берлинското динамо не остъпва челното място в годишното подреждане на стоте най-добри електронни артисти в света.

Никой друг диджей до този момент не е доминирал върха на Resident Advisor толкова дълго в последователни години. Мястото му там е съвсем логично за феновете на електронната музика от Лондон до Ел Ей, а сетовете му са непредсказуеми, кинематографски и с безупречна техника. Самият той притежава съвършена интуиция за точния момент, в който да промени посоката и настроението им. Музиката му, както и всеки проект, до който се докосне, от лейбъла Innervisions до партитата Lost In A Moment, имат свой уникален характер. Паралелно с рулирането на електронната сценa, Steffen Berkhahn печели сърцата на феновете и с непринуденото си присъствие в социалните мрежи, с което прави „своите хора“ част от гиговете му в различни точки на света.

16196636_10155683971283572_1481854169_o

В последния февруарски уикенд DIXON за втори път става част от TAKEOVER, след като разтанцува софийските си фенове и записа една от най-силните нощи във втория сезон на поредицата.

Междувременно организаторите стартираха MEMBERS CLUB (достъпен само с парола) за феновете, които споделят ценностите на TAKEOVER. Членовете му ще бъдат тези, които преди всички ще имат информация кой е следващият TAKEOVER гост, както и ще разполагат с ексклузивно съдържание. На jointhetakeover.com има още новини, събития, седмични плейлисти, както и достъп до всеки GIVEAWAY с мърчандайз на бранда и артистите.

За две години TAKEOVER успя да създаде общност от хора, които търсят актуален и качествен звук и споделят общи ценности що се отнася до атмосферата, изживяването и начина, по който се забавляват. Respect the vibe.