Българският кризисен синдром

| от |

По повод изборите в България две чужди медии припомнят скандала с КТБ и сложните обвързаности между политика, банки и олигарси. Тези обвързаности те определят и като неовладяния болен проблем на страната, съобщава Дойче веле.

В интервю за ФАЦ българският президент Росен Плевнелиев дава оценка за нечистите машинации на КТБ. Сривът на банката е ярък пример за всичко, което в България не функционира, отбелязва по този повод изданието. „КТБ съществуваше благодарение на тясната обвързаност между политика, олигарси и банки, а не на последно място и с медийните концерни“, обобщава Плевнелиев случая, разкрил пределно ясно недостатъците на правовата държава в България. Буквално пред очите на централната банка години наред КТБ е отпускала съмнителни кредити на фирми, притежавани от мажоритарния ѝ собственик. „Доколкото разбирам от официалните изявления на БНБ и прокуратурата, собственикът на КТБ Цветан Василев се е самообслужвал в банката, използвайки я за собствени инвестиции в други фирми“, казва държавният глава.

По непрозрачен начин КТБ е отпускала кредити без гаранции не само на фирми на Василев, но и на свързани с нея влиятелни хора. Кои са тези хора, какви услуги в замяна са правили те и дали някога ще бъдат изправени на съд е въпрос, който хората в България вече седмици наред си задават, посочва германското издание.

„Политическа“ банка

Според българския държавен глава, КТБ е „политическа банка“, успяла да се издигне до четвъртия най-голям кредитен институт в България единствено благодарение на връзките си с властимащите. В нея са били прехвърлени над 80 на сто от парите на държавата – властите, министерствата и държавните фирми са били инструктирани да оперират единствено чрез тази банка и да държат парите си в нея. Тази практика започва в края на 90-те години и продължава при управлението на няколко кабинета, включително този на Симеон Сакскобургготски и последвалото го коалиционно правителство на социалистите. Плевнелиев признава, че и при управлявалата от 2009 да 2013 година партия ГЕРБ една голяма част от държавните финанси са продължили да бъдат в КТБ. Плевнелиев нарича това обвързване на управлението на ГЕРБ с банката на Цветан Василев „непряко“.

Тази практика е прекратена от служебното правителство на Марин Райков. Оттогава министерствата и държавните компании отново могат да държат парите си в повече от една банка. Но щетите вече са нанесени. Още не се знае точно колко ще струва този скандал на българския данъкоплатец, при положение че измежду 250-те хиляди клиенти на КТБ е имало и общини (например Бургас), държавни енергоснабдителни компании и фирми от военнопромишления комплекс на страната. Българските медии твърдят, че са застрашени 80 хиляди работни места.

По-нататък президентът Росен Плевнелиев се спира и на някои „очевидни пропуски“ в надзора върху КТБ, но назовава и някои други „заподозрени“: „Много медии бяха финансирани от КТБ, или може би е по-добре да попитаме: кои не бяха?“, казва Плевнелиев. В тази връзка той споменава и за проблема с неясната собственост на медиите в България.

Сблъсък между олигарси

Под заглавие „България в плен на банковата криза“ на скандала с КТБ се спира и швейцарското радио и телевизия SRF. През юни една от най-големите български банки беше щурмувана от клиенти, а впоследствие и затворена. Сривът ѝ е резултат от сблъсъка между двама скандално известни български олигарси – шефа на КТБ Цветан Василев и медийния магнат Делян Пеевски, който нагази дълбоко в политиката. Цитиран е преподавателят в УНСС Стоян Александров, който също потвърждава, че КТБ е раздавала кредити на свързани с мажоритарния ѝ собственик Цветан Василев фирми. „Това означава, че собственици на фирми, притежаващи дялове от банката, са си самоотпускали кредити и с парите са придобивали други фирми. По този начин те са успели да изкупят повече от 10 на сто от българската икономика“, посочва икономистът.

Експлозивната смес от взаимни обвинения и заплахи, включително със смърт, между двамата олигарси в крайна сметка доведе до затварянето на КТБ и поставянето ѝ под надзор. „Оттогава насам банковият надзор и БНБ мълчат – те не казват какво е действителното състояние на банката, нито колко ще струва неотложното ѝ саниране. Не е ясно дали България изобщо ще може да си позволи такова оздравяване и какво ще струва това на българската икономика, посочва още швейцарското издание.

 
 

„Прас-Прес“ – новият сатиричен вестник, който е труден за намиране

| от chronicle.bg |

„Прас-Прес“ – „органът на невъзпитаните карикатуристи“ Христо Комарницки, Чавдар Николов, Алла и Чавдар Георгиеви – е на пазара от днес (1 март), но първият му брой беше изчерпан още в ранните часове на деня. Някои от продавачите на вестници в центъра на София (спестете си времето, няма го и в „Лафка“).

Те издават и редактират съдържанието на вестника заедно с журналиста от „Е-Вестник“ Иван Бакалов. Сред останалите автори на изданието са д-р Тони Филипов, Самуил Петканов, Здравко Попов, Емил Георгиев, Петьо Бойчев, Васил Балев. „Прас-Прес“ ще излиза два пъти месечно с амбиция да стане седмично издание.

„Кой успял, успял. Прас прес в 10.00 вече беше разпродаден в цялата страна (ако не е провокация). Късметлиите притежават колекционерски брой, но екипа на Прас прес ще се постарае всеки брой да бъде колекционерски“, написа Чавдар Георгиев в профила си във Facebook.

„Вестникът на невъзпитаните няма мощен издател и спонсори, а само ентусиазирани дребни спомоществователи. Това е вик на последните мохикани на карикатурата в България. Тя от година на година е изритвана и мачкана в медиите“, пишат авторите в „манифеста“ на „Прас-прес“. Всички прилики с френския Charlie Hebdo са неслучайни.

Първият брой, който излезе в тираж от 10 000 копия, стои с голяма карикатура на Корнелия Нинова и Бойко Борисов, посветена на задочните им медийни престрелки и опитите да се „разберат като мъже“ около несбъдналия се лидерски дебат.

Източник: Webcafe.bg

 
 

Уникалните Булгара с нов клип

| от chronicle.bg |

След като повече от десетилетие едни от пионерите на родната етно сцена – „Булгара“ наблягаха основно на концертните си изяви, най-сетне ще ги видим и в нов клип към чисто новото им парче Караконджул. Това е третата композиция от дългоочаквания нов албум, върху който музикантите работят.

Продукцията е дело на младото JENG studio с талантливото участие на танцьорите от Ансамбъл „Българани“.

Промоцията ще се състои на 2 март в столичния SOFIA LIVE CLUB  от 22.00 ч., като част от концерта на Булгара #Караконджул

Как да обясниш на незрящ човек какво представлява червеният цвят?

На теория това са електронни вълни на определена честота, но дали това ще го накара да асоциира червения цвят с неистовата жажда за живот, въодушевлението и страстта? Същото е и с музиката на Булгара.

Как да разкажеш музиката на седмина мъже и две жени, отдадени на смесицата от традиция и новаторство?

Булгара, групата, която използва дръм енд бейс, фънк и броукън бийтс, за да подчертае хармоничната красота на българския фолклор и преплитайки джънгъл, рок и джаз с фолклорни инструменти, доближавайки се до понятието уърлд фюжън, съществува от 2002 г.

???????????????????????????????

Костадин Генчев (кавал) и Кирил Добрев (барабани) дават воля на музикалните си виждания, създавайки Булгара . Уповавайки се на опита си като оркестрант и композитор в оркестъра за народна музика към БНР, солист в концерти на „Мистерията на българските гласове”  и на участието си във френско-българския проект „Одисей”, Коста се ангажира с фолклорното ядро на Булгара. Кирил, от своя страна, като идеен лидер на Fake, подгрявали Prodigy  в София,  композитор и аранжьор, работил за български поп и хип-хоп изпълнители (Ъпсурт, Братя Мангасариян), автор на музикалните и звукови картини за спектаклите „Дивите”, „На нивото на очите”, “Размислите на един учител за Народното творчество”, лентата “Кецовe” и др. се впуска в дебрите на различността на музикалното звучене на Булгара, създавайки саунд и семплинг дизайна.

Стоян Павлов умело дирижира присъствието на перкусиите. Майсторските звуци на гайдата са поверени на солиста на оркестъра за народна музика към БНР Петьо Петров,  тънките струни на тамбурата опъва главният диригент на оркестъра за народна музика към  БНР Димитър Христов, гъдулката е в ръцете на eдна от двете дами – Христина Белева /солист в БНР/, а втората дива е вокално-перкусионното бижу – Ева Перчемлиева. Чавдар Асенов плавно поддържа бас линията, а съвсем отскоро към бандата се присъедини и китарата на Димитър Тодоров.

Една година след създаването си Булгара печелят наградата за театрално изкуство “Аскеер” за авторска музика към театрален спектакъл “Дивите” по Николай Хайтов. Красотата на тяхната музика е споделена и във филма „Отвъд чертата”. Композициите им са забелязани и от корифея на джаза Милчо Левиев, който ги кани да му партнират в концерт, изнесен на престижната сцена на зала „България”.

???????????????????????????????

Албумът на Ъпсурт „Попфолк” нямаше да бъде същият без щипката талант, добавен от Булгара. През 2004 г. не само публиката на “Аполония” ги оценява по достойнство, но и  френският музикален канал MEZZO, който излъчва репортаж  за тях.

В рамките на Sofia Music Jam 2004 те са подгряваща група на концерта на David Garfield and The Cats.

През февруари 2005 групата направи клубно турне в Унгария, Австрия, Германия и представи страната ни на световните туристически експозиции в Лондон, Киев и Москва. А в началото на лятото на 2005 музикантите от Булгара обърнаха представите за световноизвестния ски курорт Марибор (Словения), впускайки стремглаво българските ритми по пистите на тамошния фестивал Лент.

Bulgara s Qnka Rupkina

В края на 2005 излезе първородният  им  албум „Меча сватба”, който продаде и втория си тираж.
2006 ще остане в личните архиви на Булгара като най-благодатната и изпъстрена с участия на всички джаз фестивали в България, на чиито сцени свириха заедно с Били Кобъм, Хюмън Тъч, Милчо Левиев.

На европейските сцени, освен клубните концерти, най-запомнящи се  останаха самостоятелните концерти във Франкфурт и в световноизвестния клуб на Джо Завинул – Бърдленд във Виена.

Незабравим спомен ще остане и концерта на Ал Ди Меола, който имаха честта да подгреят , както и самостоятелните им концерти в Щутгарт – посветен на приемането ни в ЕС, в Лондонския Shaw Theatre и съвсем скорошното им участие в Бон по повод обединението на Източна и Западна Германия, което накара немската публика да се хване на хоро.

След картко затишие, през 2011 Булгара се завръщат на българските сцени, които с удоволствие споделят с гост-музиканти като цигуларя на превърналата се вече в икона немска група Сити – Георги Гогов, неповторимите Милица Гладнишка, Владо Михайлов и Ева квартет.

През 2014 са хедлайнери на международния World Music festival  в Малайзия, а лятото на 2016 завършва с концерт в Кипър.

 
 

Те участваха в култови сериали, преди да станат известни

| от chronicle.bg |

Ема Стоун спечели наградата за най-добра актриса на тазгодишните „Оскар“-и.

Вероятно мнозина са забравили откъде тръгва кариерата й. Момичето, което застава редом с Райън Гослинг в най-обсъждания филм на годината всъщност имаше епизодична роля в сериала „Малкълм“. Там героинята й се казваше Даян.

Предлагаме ви да видите и кои са другите актьори и актриси, които днес са на върха на славата си, но някога са се снимали с малки роли в известни сериали.

 

 
 

#Bookclub: Да мислиш шантаво като Туве Янсон

| от chronicle.bg |

Кой е измислил мумините?
Една жена – Туве Янсон.
А кой е измислил Филифьонката, Мисата, Малката Мю…? – пръстът се разхожда по листа.
Пак тя.
Е! И аз искам да мисля така шантаво!

Гого тъкмо е прочел комикса „Прислужницата на мама Муминка“. Книжката продължава да ни разкрива фрагменти от живота на мумините, допълнени със страхотните изображения на Туве Янсон. Заглавието звучи странно, защото „прислужница“ някак не се вписва в света на мумините. Това представлява и ситуацията – един неуспешен и не много желан опит за промяна във всекидневието.

Всъщност причината за всичко е новата съседка на мумините – Филифьонката, която е образцова домакиня и майка. Шокирана от състоянието на дома на своите съседи, тя ги засрамва толкова много, че те си наемат домашна помощница. Още с пристигането на Мисата, става ясно, е тя се нуждае от разведряване. Прислужницата е самото олицетворение на тъгата, дълга и страха. Междувременно Филифьонката мистериозно изчезва, а в отсъствието й мумините започват да учат Мисата как да се радва на живота.

Това е четвъртата книжка от поредицата с комикси на Туве Янсон, издавани за първи път в България от издателство „Пурко“. Целта е почитателите на Туве в България да могат да се докоснат и до тази по-малко известна част от творчеството на финландската писателка. Тук можете да видите и как изглежда комиксът.