Българските аби са получили злато в Чикаго преди 120 години

| от |

Българските аби са спечелили злато на Световното търговско изложение в Чикаго преди 120 години. Уникалното свидетелство за това е изложено в Регионалния исторически музей в Смолян.

Търговецът от Смолян киряк Данчо е участвал на изложението с износ на местни родопски аби и е спечелил първото за България злато. Русенецът Соломон Блаущайн пък е представил там колекцията си от над 100 хиляди пощенски марки и се знае, че е забогатял от продажбата им. В архивите в Смолянския и Русенския исторически музеи има сведения за това. Българското участие в Чикагското изложение през 1893 г. и предприемчивостта на българите е описано и в пътеписа на Алеко Константинов „До Чикаго и назад“.

Тези данни и материали предостави на БТА Кина Бъговска, председател на Българо-американския център за културно наследство в Чикаго, журналист в изданията „България 21 век“ и „Старт“ в Чикаго. Редовен участник в организираните от БТА Световни срещи на българските медии в чужбина. Инициативите на Българо-американския център за културно наследство, свързани с Годината на Алеко и честването на 120-годишнината на изложението в Чикаго, са подкрепени от сдружение Български музей в Чикаго, Русенският исторически музей и Филд музеят в Чикаго. Те се осъществяват и с подкрепата на българското генерално консулство в Чикаго и Българската телеграфна агенция. Бъговска уточни, че в програмата е включено издирване на документални материали, фотоси и информация, съпровождащи българското участие в Чикаго през 1893 година.

Алеко разглежда изложението в Чикаго през лятото на 1893 година

Там се е срещнал наред с другите български търговци и с казанлъшкия търговец на розово масло Ганьо Сомов, но е видял и разбрал и други, не по-малко важни за българската литература
и култура неща, отбелязват в научна статия експертите от Русенския исторически музей. Алеко Константинов добросъвестно изброява какво е видял в българския павилион: врачански платна,
ракии, няколко кутии тютюн, офицерска униформа, чемшир, шопска носия, пешкири, лапчуни, гайди, арестантски кесии, рогове, дрънкала. „На първи план в туй дюкянче личат две красиви витрини
с розово масло“, отбелязва пътеписецът. А от няколкото български лица в Чикаго, които
епизодично се мярват в разказа, най-дълго и най-любопитно се задържа погледът на разказвача върху Ганьо Сомов, вече титулувани като бай Ганьо, който „седи по турски върху сандък“ пред
„няколко тъмносини ялдъзлии мускали, от които половината празни, останалите напълнени с тереше“ (тоест с фалшифицирано розово масло). Посетителите миришат мускалите, разпитват за това чудо,
но по обясними причини този опит за досег между културите не се осъществява. Тези, а и много други данни свидетелствуват, че по онова време розовото масло е имало не само потребителна и
разменна, но и семиотична стойност – емблематичен знак за една страна и за един район на Източна Европа и Ориента. С пътеписа за Чикагското изложение започва и собствено писателската дейност на Алеко Константинов.

Русенецът Соломон Блаущайн е описан в „До Чикаго и назад“

Соломон Блаущайн, за когото малко хора знаят, е описан в пътеписа на Алеко Константинов „До Чикаго и назад“ като „едно еврейче от Русе, което бе донесло за продан пощенски марки на изложението“, разказват в научни материали експертите от Русенския исторически музей, съпоставяйки ги с намерените в архивите сведения. Той пътува до Чикаго и обратно на свои разноски и правителството му отпуска даром място в българския павилион да изложи колекцията си от над 100 хиляди пощенски марки. Облечен в български национален костюм, с гайда и бъклица в ръце, Соломон изненадва посетителите, като ги черпи по глътка вино от бъклицата.

В търговските алманаси на Княжество България пише, че Соломон Блаущайн е търговец от Русе, купува и продава пощенски марки. Времето е заличило много подробности, но се знае, че е забогатял от продажбата на пощенски марки на търговското изложение в Чикаго. Търговецът построява сградата насегашната ул. „Пирот“ номер 5 през 1896 г. по проект на строителния техник Иван Майор. Сградата заема площ от 210 кв. м.

От една стара пощенска картичка се разбира, че тя не е имала таван, а озеленен покрив-градина, използвана вероятно за открит ресторант. Първоначално собствениците отварят в сградата хотел „Букурещ“ и кабаре, но впоследствие тя става семейно жилище и модна къща за дамски и детски шапки „При Чикаго“, открита още през 1883 г. от Розали Блаущайн. В рекламите по онова време фирмата е титулувана като главната и най-старата модистка къща в България, с клонове в София и Плевен. В близкото минало в сградата се е помещавал Клубът на филателистите в Русе. Тук сега е клубът на ВМРО, адвокатски кантори и известният ресторант „Асансьора“.

Киряк Данчо е спечелил първото за България злато в Чикаго

В Регионалния исторически музей в Смолян е изложено уникално свидетелство, че смолянчанин – киряк Данчо от село Устово, е участвал с износ на местни родопски аби в Световното изложение – Чикаго през 1893 г. Свидетелството се показа за пръв път пред публика, макар че за него има податки в научната литература. Търговецът от Родопите не само участвал, но и спечелил първото за България
злато на Световното търговско изложение в Чикаго. Той сразил конкуренцията си с вълнените си аби за войската през далечната 1893 г. Този факт става известен едва сега, когато негови наследници извадиха оригинален документ за получения от него златен медал. Уникатът е изложен в Смолянския музей и е най-ценният експонат, показван досега.

Киряк Данчо от с. Устово имал големи складове за продукцията си в Одрин и продавал стоката в цялата Османска империя. С вълнените платове пробил и в САЩ. Грамотата за златото се пази като светиня от внучката Йорданка Лозанова. На матираната луксозна хартия от онова време с красиви черни букви и богата орнаментика е изписано името на българина. Документът е издаден от Колумбийската сенатска комисия на САЩ. Второ специално свидетелство е издадено през 1905 г. за успех и на Одринския панаир, където търговецът участвал с български тютюн. Документите се предават от бащи на деца във фамилията вече 106 години.

 
 

Късометражна програма за първи път на „София филм фест за учещи“

| от chronicle.bg, По БТА |

Късометражна програма ще има за първи път в Дискусионния клуб за българско и европейско кино „София филм фест за учещи“ – в пролетното издание, което започва днес в Дома на киното и ще продължи до 26 юни, съобщават организаторите.

Прожекциите са всеки понеделник от 18.00 ч. Входът е безплатен за ученици и студенти. Лектори са кинокритикът Антония Ковачева, директор на Филмотеката, и режисьорът проф. Георги Дюлгеров.

Българското кино отново е важен акцент в пролетната селекция. Традиционно ще има срещи с творческите екипи на филмите. Българска е и първата късометражна програма – от три заглавия – носителите на наградата „Джеймисън“ /Jameson/ за най-добър български късометражен филм за 2017 и 2016 г. – „Дрехи“ на Веселин Бойдев и „На червено“ на Тома Вашаров, както и „Любов“ на Боя Харизанова.

Пълнометражните родни продукции са „Пеещите обувки“ на Радослав Спасов, вдъхновен от съдбата на певицата Леа Иванова, предизвикалият огромен зрителски интерес „Воевода“ на Зорница София – по спомени на очевидци и разказа „Румена войвода“ от Николай Хайтов, „Слава“ на Кристина Грозева и Петър Вълчанов – с наградата за най-добър балкански филм и наградата на гилдията на българските кинокритици на 21-вия СФФ и още много отличия, „Семейни реликви“ на Иван Черкелов, интригуваща мозайка от три истории за разрушеното човешко общуване между героите – съпрузи, братя, родители и деца.

Пролетната програма започва с един от най-обсъжданите филми на 2016 г. – носителя на шест „Оскар“-а „La La Land“ на младия режисьор Деймиън Шазел с Райън Гослинг и Ема Стоун. Финалът е с „Т2 Трейнспотинг“ на Дани Бойл, в който рамо до рамо с Юън Макгрегър и Джони Лий Милър блести талантливата млада българска актриса Анжела Недялкова.
Останалите заглавия са „Патерсън“ на Джим Джармуш, номиниран за „Златна палма“, „Хулиета“ на Педро Алмодовар, „Панама“ на младия сръбски режисьор Павле Вучкович, номиниран за „Златна камера“ в Кан.

 
 

Холокостът през погледа на седмото изкуство

| от Дилян Ценов |

 Един милион дрехи, 45 000 чифта обувки и седем тона човешка коса – това заварват съветските войски, когато освобождават най-големия нацистки концентрационен лагер – Аушвиц-Биркенау. Това се случва на 27 януари 1945 г. Поне 1 милион души намират смъртта си там.

Общо 6 милиона убити евреи – това е равносметката за Холокоста, която става ясна едва след края на Втората световна война, когато се разбира за действията на нацистите през изминалите години.

Холокостът – геноцидът над различните, онези, които са родени на неправилното място в неправилното време. На 24 април Израел почита паметта на 6-те милиона еврей, цигани, комунисти, хомосексуални и други, които стават жертви на най-голямото зверство, което съвременната ни история познава.

Не е учудващо, че изкуството и до днес обръща поглед към тези събития, за да напомни за ужаса под една или друга форма. Нито е странно как киното успява да създаде шедьоври в тази посока. Невинаги е ясно каква е причината филмите, в чийто сюжет присъства Холокоста, да са толкова добри. Може би една от причините е в мащаба на самата трагедия – тя може  да накара човешката природа да пробие познатите граници.

Именно тези филми ни доближават до истината, която се е случила там – във всички онези „бани“, във всички онези места, „където отиваме да работим“…

Отричан или не, преувеличен (както някои противници го описват) или истински, този геноцид съществува. Съществува и то по начин, който никога няма да избледнее и да се забрави. И макар някои да казват, че темата е преекспонирана в света на киното, то Холокостът продължава да вълнува.

Има ли значение дали са засегнати шест милиона души или един единствен пианист, майка с две деца, момче с раирана пижама, или семейство с малко момче, което има рожден ден? Кое определя едно действие като недопустимо – мащабът или самата природа на действието? 

Може би денят  е подходящ да си припомним как Холокостът е представен в киното. Вижте едни от най-въздействащите заглавия по тази тема в галерията горе.

 
 

Супер балон събира информация от близкия космос

| от |

НАСА пусна балон със свръхналягане с размерите на стадион от новозеландския Южен остров, за да събира информация от близкия космос.

Той ще пътешества 100 дни. Седем други опита за пускането на балона бяха осуетени от бури и циклони.
Летателният апарат е специално проектиран от НАСА, за да открива космически частици със свръхвисока енергия, навлизащи в атмосферата на Земята. Той ще обиколи планетата два или три пъти.

„Произходът на тези частици е голяма загадка, която ние искаме да разбулим. Дали те идват от големи черни дупки в центъра на галактиките? Дали са малки, бързо-движещи се звезди, или нещо друго?“, каза проф. Анджела Олинто от университета в Чикаго, която е главен изследовател по проекта.

Следенето на летателния апарат, изстрелян от Уанака, е само началото на дълго проучване, което включва на следващ етап и космическа мисия, подготвяна от НАСА.

Балонът ще събере данни от 34 километра над земната повърхност. Настоящият рекорд за продължителност на полет на балон със свръхналягане е 54 дни. През март миналата година НАСА осъществи изпитание на подобен летателен апарат, изстрелян от Уанака. Полетът му продължи 32 дни, 5 часа и 51 минути.

 
 

23 филма, обвинени в расизъм заради кастинга

| от |

Холивуд се побърква по какво ли не. Но един от най-големите проблеми е предимството на белите актьори пред останалите – дори когато ролята не е на бял човек.

През 1965 година легендата Лорънс Оливие се боядисва в черно, за да играе в „Отело“. Джон Уейн пък, който е по-американец от Белия дом, играе монголеца Чингис Хан. Днес имаме Скарлет Йохансон в „Дух в броня“, както и доста други – Мат Деймън и целия каст на „Изход: Богове и Царе“.Официалният термин е „whitewashing“ и буквално се превежда като „промиване“.

Режисьорите твърдят, че не могат да намерят актьори със съответния произход и цвят на кожата, които да успеят да изнесат целия филм. Казват, че всичко е измислица и затова няма значение кой какъв човек играе или пък просто се примиряват с това, че имат някой да играе ролята там.

В зенита на политическата коректнос, ще ви покажем 23 филма, в които актьорите играят освен роля, и раса. Прощавайте, но Ема Стоун играе полуазиатка!