Българската църква – истории за убийства и гордост

| от |

2

Тази година е богата на събития за Българската ни православна църква. Първото и най-значимо бе избирането на нов Патриарх – на 24 февруари 2013г., неделя, на Патриаршески избирателен църковен събор в София Русенският митрополит Неофит бе избран за Български патриарх и Софийски митрополит.

След този избор последваха още няколко – през лятото по здравословни причини оставка подаде Западно- и Средноевропейският митрополит Симеон. Така, на 27 октомври, 35-годишният Константийският епископ Антоний бе избран на неговото място и стана най-младият ни митрополит.

На 9 юли България се събуди с новината, че тялото на Варненски и Великопреславски митрополит Кирил е намерено в района на местността „Траката“ край Варна. Официалната версия, която излезе по-късно е, че владиката е починал от хипотермия – гмурнал се надълбоко да вади миди и попаднал на силно студено течение.

23f3dfd58cfe4f56f02a0c3dbbb47328_XL

Неофициално веднага се заговори за убийство. Тази версия защити и единият от двамата претенденти за наследник на поста Варненски и Великопреславски митрополит – епископ Игнатий от Сливенската епархия. Той, заедно с епископ Борис, бяха претенденти за мястото, но Светият синод касира изборите и насрочи нови на 15 декември. Двамата спорни кандидати за поста обаче остават в листата от общо 13 кандидати, които ще се явяват отново на избори.

На 6 ноември почина и неврокопският митрополит Натанаил. Той трябваше да навърши 61 години на същия ден. Така още едно митрополитско място трябва да бъде запълнено до края на годината. Към това добавяме и мястото на Русенски митрополит, което също е свободно след избора на Неофит за Български патриарх.

Всички тези събития ни провокираха да се обърнем назад, за да проверим дали Българската православна църква някога е била изправена пред такива драматични избори в близката си история.

Оказва се, че на едно място по интересен начин се преплитат събитията, описани по-горе – избори за митрополит, истории за чест и убийства.

NevrokopskiMitr_Boris

Тази година се отбелязват две годишнини на Неврокопския митрополит Борис, а именно 125 години от неговото рождение и 65 години от мъченическата му кончина. Тази година (2013), Неврокопска епархия отбелязва и 119 години от своето създаване. Овдовялата епархия е основана през 1894 г. и става част от възстановената Българска църква.

Почти веднага след встъпването си като митрополит, дядо Борис изпраща окръжно писмо до своите пасоми и свещеници в Неврокопска епархия, в което той определя десет основни длъжности на свещеника.

Прочетете внимателно написаното от митрополит Борис, защото ние не сме срещали скоро подобно послание от църковен служител:

Пастирите на Христовата Църква трябва всякога да знаят и помнят своя свещен и неотменим дълг ­не само да свещенодействат, но и да учат и наставляват своето паство, да проповядват на всички Словото Божие, да просвещават човеците с Христовата истина и да сгряват с Христовата любов… Затова съгласно Божествената заповед на нашия Спасител, мъдрите съвети и внушения на св. Апостоли и поучителния пример на всички достойни пастири и служители Христови ­ задължавам повелително всички благоговейни свещеници в Богохранимата Неврокопска епархия:

1. Преди всичко те сами да знаят основно истините на християнската вяра и християнската нравственост и да живеят и действат според тях.

2. Да служат редовно Божествена литургия във всички неделни и празнични дни и да държат всякога на края на Литургията след отпуста, отбрани и общодостъпни и добре приготвени проповеди, които да не траят повече от 10-15 минути.

3. След като предварително сами бъдат напълно проникнати, просветени, възродени и въодушевени от великите божествени истини за християнската вяра и нравственост, да изясняват на християните тези истини.

4. Да основат веднага при всеки храм православно християнско братство ­ съгласно устава за православните християнски братства в България. За основа на братството да послужи църковното настоятелство и църковните настоятели, които задължително са членове на братството.

5. Да държат беседи пред братствените членове и всички християни, които биха желали да слушат, два пъти седмично.

6. Да разкрият и разяснят в беседи пред братствата основните истини на Христовото учение и по-важни събития от живота на Христовата Църква в продължение на седем години. (В тази точна митрополит Борис обяснява как в продължение на седем години да се четат тези беседи, като определя да се изучават евангелските истини, словата на св. Отци, Свещ. Писание и накрая историята на Българската православна църква.)

7. Да вземат незабавно почин да се образуват веднага, съгласно изработените за тая цел устави ­ детски православни дружества при всички основни училища и прогимназии…

8. Да държат на учениците в православните християнски дружества беседи един път в седмицата в продължение на шест месеца.

9. Да учат на църковно пеене децата в православните християнски дружества, а възрастните християни в православните християнски братства.

10. Да се подготвят грижливо за проповедите, които ще казват в Църква, и за беседите, които ще държат в братствата и дружествата.“

Митрополит Борис завършва това свое окръжно послание с думите:

„Всички горепосочени задължения, които произтичат от божествената заповед на нашия Спасител ­да учим и проповядваме, са безусловни и неотменими. Никой истински пастир не може да се откаже от тях… Веднага с това окръжно изпращаме Ви наръчници, устави за християнски братства, устави за православни детски дружества и религиозни картинки. Картинките ще раздадете на членовете от новооснованото православно християнско дружество при основното училище или прогимназията“.

От това окръжно послание до свещениците в Неврокопска епархия става ясно, че митрополит Борис е държал много на християнската проповед, беседите, общуването с деца. Това му изискване към свещениците се явява продължение на неговата борба за проповядване на Христовото слово в българското училище.

На следващия месец ­септември, митрополит Борис изпраща окръжно послание до учителите в Неврокопска епархия. В него той се обръща със сърдечна любов към учителите в епархията. Отправя молба към учителите, като казва:

„Отправям ­ в името на общонародното добро ­сърдечен зов и настойчива молба към всички учители в югозападните покрайнини на нашето единно отечество (Неврокопска епархия): Да образуват във всички училища православни християнски дружества и да се грижат усърдно за тяхното преуспяване. Да взимат участие в православните християнски братства. Да образуват църковни училищни хорове. Да дават, където им е възможно, своето ценно съдействие на нашата родна Църква и на нашите свещеници, за да могат те да изпълнят по-добре своята мисия сред нашия народ“.

Историята ни за митрополит Борис обаче приключва внезапно на 22 ноември 1948 г. Тогава „Църковен вестник“ излиза в траурен вид. Починал е Негово Високопреосвещенство Неврокопският митрополит Борис. Убит е!

„Голяма и неизразима скръб притиска сърцата ни. Църква и народ горчиво оплакват тежка и невъзвратима загуба. Пред нас лежи бездиханен нашият възлюбен събрат и духовен отец и архипастир ­ Високопреосвещеният Неврокопски Митрополит Борис. Неочаквано той стана жертва на нечувано в живота на Църквата ни злодейско покушение. Навръх Димитровден ­ рожденият ден на самия покойник подир извършване на Св. Божествена литургия, след приобщаване със Св. Христови Тайни и след възторжена архипастирска поука към стеклите се в Божия храм богомолци, Високопреосвещеният Борис бе убит в с. Коларово, Петричко, от един недостоен и низвергнат от духовен сан свещеник… Да оплачем нашата раздяла със скъпия ни и непрежалим събрат и архипастир. Но и колкото да скърбим за него и да го оплакваме, нека не забравяме, че той не се нуждае от нашите сълзи. Не! Той се нуждае и иска от нас да се окажем верни към ръководните начала на неговото архипастирско служение за преуспяване на Светата ни Църква и на нашия народ…“

Така завършваме тази история, запазена в аналите на Българската православна църква. По странен начин повтарящите се събития, места и случки ни карат да се чувстваме малко по-спокойни, че можем да устоим на всичко, стига вярата да е с нас и ние да сме с вярата.

 
 

„Лъв: Стъпки към дома“: Едно истинско приключение

| от |

„Лъв“ или Lion е едва вторият филм от официалната листа с номинирани за 89-тите награди „Оскар“, който излиза по кината у нас. Първият беше „Първи контакт“ и както се случва с повечето Оскарови филми, не получи най-големия отзвук на света. Което е жалко, разбира се. Има смисъл някои филми да са номинирани за едни от най-престижните и бляскави статуетки в света на седмото изкуство, а други не.

И „Лъв“ е един такъв филм.

Това е първият пълнометражен проект на режисьора Гард Дейвис – един от режисьорите на чудесния сериал Top of the Lake – и е адаптация по книгата на Сару Бриърли A Long Way Home.

Самият Сару има уникална история – роден и расъл до петата си годишнина в един от най-бедните индийски райони, без да може да чете и да пише, една вечер малкият Сару се губи в многолюдна Индия и по стечение на обстоятелствата попада в системата за сираци. А оттам при семейството на Сю и Джон Бриърли, австралийска двойка, която го осиновява. Така от бедно и мърляво индийче Сару порасва в приятен млад мъж, който говори английски, носи отговорност за делата си и учи в университет.

Някъде там в главата на младия мъж се загнездва идеята, че трябва да потърси изгубеното си семейство – майка, по-голям брат и сестра. Идеята прераства в план, благодарение на появилата се по онова време Google Earth, която по-късно се превръща в обсесия. В продължение на няколко години Сару не мисли за нищо друго, освен за това. Денонощно. Непрекъснато. Идеята за Индия, майка му и брат му го преследва в сънища и будни състояния, превръща се в определяща за ежедневните му нужди, става неговата сянка, надвиснала тежко над ума му. Ум, който няма покой.

Да бъдеш обсебен от идеята за някой или нещо, е най-лошото лекарство, което може да дадеш сам на себе си. То ти носи непоносима вреда, лашка те в състояния на еуфория и депресия, кара те да имаш очаквания и неизменно да бъдеш разочарован от тях впоследствие.

„Лъв“ обаче е от тези амбициозни и красиви филми, които ти казват, че понякога, само понякога, мечтите в действително се сбъдват. Те не идват така, както ние си представяме, че ще се случат, нито са опаковани в нашите илюзии, но когато най-после пристигнат, знаем, че са се случили.

Първата част на „Лъв“ се случва в екзотична Индия. Безкрайните кадри и истинските емоции, които играта на малкия Съни Пауар и младия Абхишек Барате ти носят, те карат да помиришеш и да докоснеш мръсотията и красотата на тази толкова различна страна.

Съни Пауар е момчето, което открадва шоуто в „Лъв“ безспорно. Той и Абхишек правят дебют на голям екран и са големите звезди на тази продукция. Нешлифовани, чувствени, естествени, чудесни… Мръсните им крака, дивите им погледи, диалозите им на хинди са онова вкусно усещане, което „Лъв“ оставя след себе си в зрителите.

Втората част е запазена за Никол Кидман и Дев Пател. И малко от Руни Мара, която винаги е чудесна на голям екран, но тук е отстъпила мястото в светлините на прожекторите на другите. Дев Пател от друга страна е един от младите британски актьори, които заслужават внимание и адмирации. Кариерата му стартира от дивия тийн-сериал Skins и стига до работа с Дани Бойл в „Беднякът милионер“, който му носи първа номинация за БАФТА. Днес, няколко години по-късно, пораснал и възмъжал Дев Пател в крайна сметка получава и първата си номинация за „Оскар“ за „Лъв“ и прибира тазгодишната БАФТА за поддържаща мъжка роля в джоба си. Дев Пател е чудесен. Винаги, когато някой има възможност да го гледа, нека да го прави.

Същото важи и за Никол Кидман. Макар темата с осиновяването да й близка, в крайна сметката първите й деца с Том Круз са именно осиновени, в живия живот Кидман е някак затворен и студен човек. Но пък е прекрасна на кино. Тази порцеланова, висока жена успява да изкара на голям екран емоции, каквито в живота някак не може, и да ги пресъздаде с малко думи и повече мимики, отколкото лицето й, минало през няколко разкрасителни процедури, иначе би позволило.

Към всичко това добавяме чудесна музика, великолепни кадри и една сантиментална история, която може и да ви накара да си поплачете.

В „Лъв“ всеки може да открие по нещо за себе си. Дали това ще е екзотиката на толкова различната от нас Индия, дали ще е тематиката, дали ще е красотата на Австралия, дали ще е епичната музика на Дъстин О`Халоран и Волкер Белтерман или нещо съвсем различно, което ние не сме видели, няма значение. Но си го причинете на кино. Не случайно някои филми са номинирани за „Оскар“, а други не са, както казахме в началото.    

 
 

Анджелина Джоли представи новия си филм

| от chronicle.bg, по БТА |

Анджелина Джоли направи премиерно представяне в Камбоджа на новия си филм в присъствието на краля на страната Нородом Сиамони, предадоха световните агенции.

Прожекцията на лентата „Първо убиха баща ми“ , която се фокусира върху геноцида на режима на Червените кхмери в периода 1975-1979 година, се състоя в древния храмов комплекс Ангкор Ват.

Филмът под режисурата на Анджелина Джоли е екранизация на едноименния роман на активистката за правата на човека Лунг Унг, в който тя си спомня за детските години и за преживения ужас по време на бруталния режим на Пол Пот. Тя е била петгодишна, когато неговите главорези нахлуват в камбоджанската столица Пном Пен. Момичето е изпратено в трудов лагер и преживява нечовешки страдания. При режима на Пол Пот е избито една четвърт от населението на Камбоджа.

Страната е близка до сърцето на Джоли. Тук тя засне филма си в периода 2015-2016 година, от тази държава е и осиновеният й син Мадокс, припомнят агенциите.

 
 

Новата песен на Лана дел Рей е това, от което имаме нужда днес

| от chronicle.bg |

Минаха цели две години, откакто Лана дел Рей представи последния си албум Honeymoon. Сега обаче певицата се завръща със съвсем нова музика.

От няколко дни по улиците на Лос Анджелис могат да се видят промоционални пана с нейния образ, напомнящи на филмови постери, върху които стои заглавието на новата й песен – „Love“.

Днес парчето вече беше официално представено – меланхолична любовна песен с винтидж звучене и красивите емблематични вокали на Лана.

„Love“ може да се слуша както през YouTube, така и през Apple Music. До момента няма информация за евентуален нов албум, но Rolling Stone съобщава, че парчето ще се сдобие с клип под режисурата на Ричард Лий.

Дотогава – можете да се насладите на любовно послание на Лана дел Рей.

 
 

Кейт Ъптън на корицата на „Sports Illustrated“

| от chronicle.bg |

Броевете с бански на списание „Sports Illustrated“ са легендарни.

Тази година от корицата ни гледа Кейт Ъптън. За нея обаче една корица е малко, затова списанието прави цели три, който може да видите в галерията ни. Темата на броя е „многообразието на човешкото тяло и възраст“.

Други известни личности в броя са тенис легендата Серена Уилямс

 

A post shared by Serena Williams (@serenawilliams) на

 

Ашли Греъм  

A post shared by A S H L E Y G R A H A M (@theashleygraham) на

 

Кристи Бринкли

A post shared by Christie Brinkley (@christiebrinkley) на

 

Хънтър Макгрейди  

A post shared by Hunter McGrady (@huntermcgrady) на