България падна до 100-тното място в класацията на „Репортери без граници“ за свободата на словото

| от | |

България е слязла до 100-тното място в класацията на „Репортери без граници“ за свободата на словото в 180 страни за 2014 година, сочи доклад на организацията, публикуван на нейния сайт.

1

Страната отново е на последно място сред членките на Европейския съюз след тежка година, белязана от пет месеца на мащабни протести и политическо напрежение, отбелязва организацията.

Независимите журналисти, особено разследващи репортери, междувременно бяха изложени на тормоз, който може да приема формата на палежи на автомобилите им, посочва докладът.
Миналата година България бе на 87-мо място в класацията. В частта за ЕС докладът на „Репортери без граници“ припомня дългогодишния ангажимент на общността да защитава свободата на словото и дадените юридически гаранции. Индексът сочи, че тези гаранции се прилагат, отбелязва организацията, уточнявайки, че сред 50-те страни на челни места в класацията 31 са европейски. Въпреки добрите резултати на ЕС обаче в някои страни се наблюдават неблагоприятни тенденции, които засягат представянето им при защитата на свободата на информация.

Сред тях са Великобритания и Франция – традиционно уважаващи свободата на медиите държави, които обаче имаха тревожна 2013 година. Организацията отбелязва също така обезпокоителните тенденции в Гърция, която за пет години се е сринала с над 50 позиции в класацията и сега е на 99-о място, и Унгария. На челните места в класацията са Финландия, Холандия и Норвегия, а на последните – Еритрея, Северна Корея и Туркменистан.

„Репортери без граници“ изготвя класацията си по шест критерия за всяка страна: плурализъм, независимост на медиите, работни условия и автоцензура, законова рамка, прозрачност и
информационни инфраструктури. Всяка страна получава оценка между 0 и 100, като 0 е идеална ситуация.

1

САЩ останаха зад Салвадор и Румъния в класацията за свободата на словото на „Репортери без граници“ за 2014 година заради „крайно широкото и непочтено тълкуване“ на нуждите на националната сигурност.

САЩ се изгубили 13 позиции, слизайки до 46-то място в годишната класацията, обхващаща 180 държави, която се съставя от 2002 година. Основната причина за този силен спад са упоритите усилия на САЩ да преследват разобличителите и източниците на информация, отбелязва организацията.

„Процесът и присъдата срещу редник Брадли Манинг и преследването на анализатора от Агенцията за национална сигурност (АНС) Едуард Сноудън бяха предупреждение за всички,  които обмислят да помогнат за разкриване на деликатна  информация, което определено би било в обществен интерес. Разобличителят е врагът“, посочва докладът. Великобритания пък е отстъпила до 33-то място заради  „позорния натиск“ върху в. „Гардиън“ във връзка със статиите на  изданието за шпионските програми на АНС.

„2013 година ще остане в историята като най-лошата година за свободата на медиите в САЩ“, заяви журналист от в. „Ню Йорк  таймс“ при представянето на индекса.

Въоръжените конфликти и политическата нестабилност са основните двигатели за намаляването на свободата на медиите в редица държави, според доклада.В Сирия, която остава на 177-ма позиция, около 130 журналисти са били убити между март 2011 г. и декември 2013 година. Журналистите стават жертва както на правителствените, така и на бунтовническите сили.

Централноафриканската република (ЦАР) е слязла с 43 позиции до 109-о място най-вече заради продължаващото насилие. Позицията на Египет също остава без промяна – 159-а, след като изборите от 2012 г. доведоха до увеличаване на насилието срещу журналисти и опити за поставяне на медиите под контрола на движението „Мюсюлманско братство“, според „Репортери без граници“. Свалянето на Мохамед Морси от власт обаче е довело до натиск не само срещу египетски журналисти, но и срещу
журналистите в други страни от региона.

Китай отново е сред страните в дъното на класацията, а неговият „модел на цензура“ са разпространява в азиатския регион.  Китай използва икономическата си тежест, за да повлияе медиите в Хонконг, Макао и Тайван, според организацията. Нов регионален модел обаче се появява в Мианма, която се е изкачила със 7 места в класацията до 145-а позиция.

 

 
 

Живите спомени за Чернобил

| от chronicle.bg |

Преди 31 години на днешната дата в АЕЦ „Ленин“ трябва да се проведе учение на персонала, което поради кофти апаратура и невнимание на отбор небрежни руснаци, довежда до взрив, способен да се мери с The Big Bang.

Похлупакът на реактора е отнесен, а във въздуха изригват отломки с радиоактивно замърсяване, еквивалентни на най-малко 200 ядрени бомби като тази над Хирошима.

Пряко засегнати са райони от Украйна, Беларус, Западна Русия, Полша, Финландия и Швеция. Няколко дни по-късно отровният облак от Цезий 137 покрива почти цяла Европа, като вторичната вълна затиска и България. Съобщението за атомния дъжд обаче идва чак след 5 дни – в малка колонка във „Вечерни новини“ се съобщава „случката“ с уверението, че опасност за здравето на гражданите няма.

Сега Чернобилското поколение вече е на 30+ години и има собствени деца, но то продължава да боледува заради радиацията и да живее в перманентна параноя, че ще развие различни онкозаболявания, като в този случай, уви, се потвърждават думите на Фройд, че във всяка параноя има доза истина.

Чернобилската авария е и най-тежката вина, която носи комунистическият режим в България. Вина, която трябва да се напомня всяка година на тази дата, като противовес на плъпналите в последно време тези, че „по бай Tошeво време“ си беше добре.

Събрахме спомените на няколко души за Чернобил и последвалите няколко дни. Те още са живи и ярки в съзнанието на хората, докато всички все още чакаме новият саркофаг на централата да бъде завършен*

„Два дни след 26 април жена ми се чу със своя приятелка, чийто баща имаше връзки при военните и каза, че Добри Джуров е инструктирал военните да пият йод, защото има радиационна авария. С жена ми се притеснихме, защото бебето ни беше на 3 месеца и спряхме да го извеждаме всеки ден в парка, както правехме дотогава. Помня, че се чудехме с какво да затискаме прозорците. На 1 май имаше задължителна манифестация, на която и аз бях, тогава валя дъжд, още нищо не беше официално обявено, въртяха се само слухове. Радиационният дъжд ме наваля, не знам как съм още жив. Но така беше, нямаше как „братушките“ да са направили грешка, в този режим всичко е непогрешимо, нали? Беше престъпление срещу народа. В неистов мащаб.“, Г.И., 66г.

„На летището в Киев беше паника, не можеха да се намерят билети…Всъщност, преди това бях на круизен кораб и никой не беше казал нищо за аварията…Никъде в България не беше казано, също. Но ние бяхме на круиз по руското крайбрежие и също не бяхме разбрали. След това всичко растеше огромно…като мутанти. Хората се радваха и гордееха, но в същото време висшите етажи си внасяли плодове и зеленчуци от Австралия. След това започнаха да се раждат много деца с аномалиии: затова баба се страхуваше, когато бях бременна….защото бях много близо до аварията, а може би заради аварията синът ми, който вече е на 28 години, е толкова специален.“, М.П., 53 г.

„Бях първи клас и си спомням как нашите ми се обадиха и ми казаха да затворя прозорците и да не излизам. И аз отворих широко прозорците и погледнах навън, грееше едно слънце, и си казах, че нашите сигурно са полудели“, П.Ц., 38г.

„Едно от най-интересните неща за Чернобил, разказвани от дядо ми е драстичния мор по пчелите. Той цял живот си беше пчелар и началото на май месец е най-активния период в развитието на пчелните семейства, цъфтят акациите и т.н., но точно нея година вместо да се развиват семействата рязко отслабнали вместо да изпълват кошерите спаднали на по няколко рамки пчела. С останалите колеги са търсели като причина някоя нова болест, която не познават, но нищо не успели да открият. Впоследствие чак като обявили за аварията, станало ясно защо… Интересно също е и есента нея година при изкупуването на меда са правили тестове за радиация, защото се е изнасял за ГДР и Швеция и са установили, че въпреки повсеместното замърсяване с радиация, пчелния мед не съдържал изобщо такава. Обяснението било, че или пчелите погълнали замърсен нектар умират и не могат да го донесат в кошера или най-вероятно усещат, кои растения за замърсени радиационно и ги избягват и не събират мед от тях.“, К.Л., 40г.

„Спомням си, че марулите бяха толкова пораснали, направо огромни, и ние си хапвахме сладко, сладко, после се разбра, че нещо се случва, имаше тиха паника, затваряхме прозорци и спряхме да извеждаме внучка ми на разходки навън, тя тогава беше само на няколко месеца. В същото време хората на Тодор Живков не са ги яли тия марули: едно беше за народа, друго за политическата върхушка“, Ц.П., 81 г.

„Бях от випуска на НГДЕК (Национална гимназия за древни езици и култури), който беше изпратен на бригада да бере спанак. Докато беряхме под строй, дойдоха няколко коли с хора на висшите другари, които прибраха своите деца.“, М.Л., 55 г.

„Приятелите на баща ми слушаха незаконно радио BBC Свободна Европа и така се разбра, че нещо има. Майка ми беше облепила с тиксо всички прозорци вкъщи, даваха ми да пия йод и беше гадно, не разбирах какво се случва, но виждах, че родителите ми са разтревожени“, Р. М., 38г.

„Бях от онези, които ходиха на манифестацията на 1 май, спомням си как се блъскахме на „Дондуков“, докато тълпата мине през мавзолея, наваля ни много. След това ме беше страх да забременея години наред. Когато все пак 5 години по-късно забременях, дълго се чудех дали да родя детето си…“, К.Т., 52 г.


*Изолационното съоръжение Обект „Укритие“ е построено за 206 дни, а в градежа са ангажирани над 90 000 души. Още през 1988 г. e ясно, че животът му е не по-дълъг от 20-30 години. Саркофагът се руши непрекъснато, корозията пробива покрива му, а водата от валежите, която прониква във вътрешността на уж „запечатания“ 4 блок, продължава да разнася радиоактивното замърсяване през почвата. Проектът за новото „Укритие 2″ трябваше да е завършен през 2013 г., Украйна все още приема средства от Европейската комисия, а саркофаг към момента няма.

 
 

Кучетата „се заразяват“ от лошото настроение на собствениците си

| от chronicle.bg, по БТА |

Учени от университета по ветеринарна медицина във Виена установиха, че кучетата „се заразяват“ от емоционални звуци, които чуват от хора или свои събратя.

Емоционалното заразяване е основен компонент на съчувствието. То е характерно за различни животински видове – от примати до гризачи.

Учените са работили с 53 възрастни кучета от различни породи и собствениците им. Те са направили експеримента в две стаи – едната с високоговорител, скрит в дървена кутия. По него пускали различни аудиостимули. За позитивен човешки звук използвали смях, а за негативен – плач. За кучешки звуци използвали игрив лай и вой от изолация. Контролно ветеринарите пускали и неемоционални звуци – говор, дъжд, ромон на листа.

Сравнявайки позитивни и негативни звуци на кучета и хора, участвалите в експериментите животни са показали с поведението си силна реакция и негативно емоционално състояние, след като са чули негативните звуци. Те са реагирали най-остро с вцепеняване на нещастието на събратята си

 
 

Ал Пачино отпразнува рождения си ден с 38-годишната си половинка

| от chronicle.bg |

Възрастта е просто цифра за личности като Ал Пачино. Известният актьор навърши 77 години в началото на седмицата и отпразнува деня със своята половинка  – 28-годишната Лусила Сола.

Двамата бяха забелязани на плаж в Мексико.

Пачино, облечен с тъмна тениска и шорти, се навежда и страстно целува любимата си в един от кадрите, заснети от папараци.

Двамата се срещат от близо десетилетие.

Пачино никога не е сключвал брак. Той обаче има 27-годишна дъщеря от връзката си с Джан Тарант, 16-годишни близнаци – Оливия и Антон, от дългогодишната си партньорка Бевърли Д’анджело.

 

 
 

Билет „Bingo милиони“ донесе 100 000 лева на складов работник

| от СПОНСОРИРАНО СЪДЪРЖАНИЕ |

24-годишният Емил Ванин е късметлията, който спечели 100 000 лева от билет „Bingo милиони“ на Лотария България. В един на пръв поглед обикновен ден, той отишъл до град Златица, където имал среща с колега. Докато пиел кафе и го чакал, решил да си купи един билет. Погледът му се спрял на „Bingo милиони“, който започнал да търка веднага. Когато видял, че и шестте числа „излизат“, полудял от щастие. Зашеметен от случилото се, той разказва, че никога не е очаквал, че ще спечели такава сума.

На въпроса какво смята да направи с печалбата Емил отговаря: „Планирам голям ремонт на семейната къща в село Чавдар, от където съм родом. Със сигурност ще си купя и нова кола“.

Красивата история на младежа е само потвърждение за възможностите, които дава „BINGO МИЛИОНИ: печалби за над 35 милиона лева, спечели до 1 500 000 лева с 6 познати числа“!