България и германските туристи

| от |

През лятото на 2013-та България е била посетена от над 450 000 германски туристи. Броят им обаче би могъл да бъде и много по-висок. На какво би трябвало да заложи България, се питат от Дойче веле.

През лятото на 2013-та година България е била посетена от 3,5 милиона чуждестранни туристи, от които над 450 000 са били германци, гласят данните на Дирекция „Маркетинг, реклама и информация в туризма“ към Министерството на икономиката и енергетиката. На пръв поглед тези цифри не изглеждат никак зле. Големи туроператори като ITS обаче забелязват отлив на германските туристи в България. „България е в групата на загубилите, защото страната отбеляза минус от 18%. Говорим обаче само за изминалия сезон“, подчертава Зьорен Хартман, президент на концерна DER Touristik и говорител на Управителния съвет. „През предишните три години страната спечели доста, особено заради кризата в Северна Африка. Тя накара много германци да изберат България като алтернатива заради добрия баланс между цена и качество. Със завръщането на Тунис като дестинация обаче броят на германските туристи в България намаля“, констатира той.

Strand-gegen-Altstadt-von-Sosopol-Suedliche-Schwarzmeerkueste-Bulgarien

За концерна DER Touristik обаче България си остава една от важните дестинации. Преди броени дни, в рамките на специално организирана туристическа борса в Дрезден, на която участваха 684 изложители от 31 страни, концернът представи новия си летен каталог. В него DER Touristik залага на класическите си дестинации Турция, Гърция, Майорка и България.

Ключът към успеха

Според Калин Сутев, управител на „Destination touristic services – България“, пазарът никога не се движи само във възходяща посока. „Спадът през изминалия сезон в никакъв случай не означава срив“, казва той и добавя, че концернът DER Touristik например сега е решил да повиши с 20% броя на гарантираните самолетни седалки за България за следващия летен сезон.

За да може България да бележи в бъдеще по-големи успехи в сферата на туризма, трябва да заложи на по-силна реклама, убеден е Калин Сутев. „Ако погледнем какви мерки вземат нашите конкуренти, бързо ни става ясно, че техните министерства за туризъм и държавните им туристически агенции са значително по-активни от българските“, изтъква той. Според експертите в бранша, за България е особено важно да умее да изтъква предимствата си пред други дестинации.

За сезон лято 2014 България предлага разнообразни туристически пакети. Туроператори като ITS и Tjaereborg залагат на страната като място за почивка на семейства с деца, а фирми като Young&Easy рекламират България като парти дестинация.

(He)желаният турист

Именно покрай нарастващия брой на младите чуждестранни туристи през последните години, за мнозина България се превърна в символ на eвтиния туризъм – с евтин алкохол, пияни младежи и парти до зори. На този фон няма как да не се запитаме дали младежите са желани туристи. „В никакъв случай не мога да кажа, че те са нежелани туристи. С тази тема доста се спекулира. Но всъщност през последните години германският пазар, а и останалите страни реализират една част от оборота си именно чрез тази младежка парти публика“, казва Калин Сутев.

146945.121013_international_bulgarien_15-576

Той добавя: „В Слънчев бряг и Златни пясъци се създадоха много добри условия за тази клиентела, но според мен е неправилно да се твърди, че има цялостна подмяна на публиката. Ние си имаме достатъчно сериозен брой семейни гости и семейства с деца.“ Калин Сутев отбелязва, че ако България е отстъпила някъде, то това е в графата „клиенти от третата възраст“. „Тях изгубихме не заради притока на повече младежи. Причините са свързани по-скоро с развитието на дестинацията и обновяването ѝ, със застрояването ѝ в периода 2000-2007 година“, изтъква Сутев.

„Младата публика не бива да бъде подценявана“, смята Зьорен Хартман. „Нaдяваме се сред младежите да спечелим нови фенове на България. Все пак те са бъдещите възрастни туристи, които биха могли след години отново да се върнат на почивка в тази страна, но този път със семействата си“, казва президентът на концерна DER Touristik. Впрочем германският концерн стартира наскоро свой пилотен проект в България. Става дума за изготвянето на съдържанието на българския каталог в България, а не в Германия, както се случва с други дестинации и както е прието в туристическия бранш изобщо. За втора поредна година туроператорът възлага подбора на информацията за каталога на ITS на свои сътрудници в България. Финалната изработка на каталога се извършва в Германия. „Причините за това решение нe са финансови. Ние искаме да се отличаваме на пазара с една особена компетентност. Искаме да сме по-близо до продуктите, които предлагаме. Точно затова съдържанието на каталога се подготвя от нашите колеги в България, които са изключително компетентни“, обяснява Анне Шмидт, говорителка на отдела на DER Touristik в Кьолн.

 
 

Видяхте ли тийзъра на „Castle rock“ на Стивън Кинг?

| от chronicle.bg |

Нов проект на Стивън Кинг, съвместно с Джей Джей Ейбрамс, ще радва феновете на Краля.

Той се казва „Castle Rock” и това, което се знае към момента е, че става дума за антология, която ще включва герои и теми от всички творби на Кинг, които се развиват в Касъл Рок.

Знае се още, че  всеки сезон ще следва отделна група герои и сюжетни линии, но част от тях ще се появяват и в следващите сезони.

Ето го и тийзъра, който според нас изглежда доста обещаващо:

 
 

Киану Рийвс може да се снима в „Матрицата 4″

| от chronicle.bg |

В края на трилогията Нео умира, за да приключи войната и да установи мир между хората и машините. Въпреки това братя (сестри) Уашовски си оставиха вратичка, че Нео може да се завърне – моментът, в който Сати пита: „Ще се видим ли отново“, а Оракулът отговаря: „Подозирам, че да. Някой ден.“.

В „Джон Уик 2″, където Киану отново си партнира с Лорънс Фишбърн, получаваме нещо като реюниън на „Матрицата“. Разбира се, ще бъде много по-вълнуващо, ако Warner Bros. накарат създателите на франчайза да го подновят. А това няма да е невероятно при положение, че той направи 1,6 милиарда долара в световния боксофис.

Дали Киану Рийвс ще се съгласи да се снима в евентуален четвърти филм? Да! При няколко условия. Той заяви, че „Уашовски също трябва да имат участие във филма. Те трябва да го напишат и режисират. След това ще видим, но да – ще бъде странно, но защо не. Хората умират, историите не, хората в историите не“.

 
 

„За тялото и душата“ е най-добър филм на кинофестивала в Берлин

| от chronicle.bg |

Унгарската лента „За тялото и душата“ на режисьорката Илдико Енеди получи наградата за най-добър филм „Златна мечка“ на международния кинофестивал в Берлин, предадоха Франс прес и ДПА.

Церемонията по обявяването на победителите на тазгодишното издание на Берлиналето – един от най-престижните кинофестивали в света – се състоя тази вечер.

„За тялото и душата“ не бе смятан предварително за един от фаворитите за „Златна мечка“. Унгарският филм разказва за любовната история на мъж и жена в кланица в Будапеща. Те се желаят, но не могат да общуват, освен в съня, който и двамата сънуват. В съня мъжът се превъплъщава в елен, а жената – в кошута.

Първата лента на Илдико Енеди, „Моят 20-и век“, печели наградата за най-добър дебютен филм „Златна камера“ на кинофестивала в Кан през 1989 г.

Финландецът Аки Каурисмеки получи наградата „Сребърна мечка“ за най-добър режисьор за своя филм „Другата страна на надеждата“. Лентата разказва за сирийския бежанец Халед, озовал се пряко волята си в „сивата“ Финландия, и местен собственик на ресторант, разделен със съпругата си алкохоличка, който му идва на помощ.

Това е повече от добра утеха за Каурисмеки, чийто филм в подкрепа на мигрантите бе приет много добре от критиката и бе смятана за основен претендент за „Златна мечка“ наред с чилийския „Фантастична жена“.

Лентата на режисьора Себастиан Лелио повдига въпроса за равноправието на хората с нетрадиционна сексуална ориентация, разказвайки за транссексуална жена, която трябва да се пребори със загубата на своя партньор.

Миналата година наградата за най-добър филм на Берлиналето спечели „Огън в морето“ на италианеца Джанфранко Рози, който е в подкрепа на мигрантите.

Австриецът Георг Фридрих и южнокорейката Ким Мин-хи бяха удостоени с награда „Сребърна мечка“ съответно за най-добър актьор и актриса.

Фридрих бе отличен за ролята си във филма „Светли нощи“ на германския режисьор от турски произход Томас Арслан. Той играе ролята на баща, който се опитва да възстанови връзката си със своя син тийнейджър. Двамата поемат на пътешествие в Северна Норвегия, за да се преоткрият, след като почти не са общували помежду си.

Ким Мин-хи спечели „Сребърна мечка“ за най-добра актриса за ролята си във филма „Нощем на брега сама“ на южнокорейския режисьор Хон Сан-су.

Лентата разказва за жена, решила да си „почине“ от връзка. Героинята на Ким Мин-хи, една от водещите актриси в Южна Корея, се скита из северния пристанищен германски град Хамбург, търсейки смисъла на любовта.

Наградата „Сребърна мечка“ за най-добър документален филм спечели „Лов на духове“ на палестинеца Раед Андони. Лентата показва бивши затворници, които правят възстановка на случки в главния център за разпити в Израел.

 
 

„Лъв: Стъпки към дома“: Едно истинско приключение

| от |

„Лъв“ или Lion е едва вторият филм от официалната листа с номинирани за 89-тите награди „Оскар“, който излиза по кината у нас. Първият беше „Първи контакт“ и както се случва с повечето Оскарови филми, не получи най-големия отзвук на света. Което е жалко, разбира се. Има смисъл някои филми да са номинирани за едни от най-престижните и бляскави статуетки в света на седмото изкуство, а други не.

И „Лъв“ е един такъв филм.

Това е първият пълнометражен проект на режисьора Гард Дейвис – един от режисьорите на чудесния сериал Top of the Lake – и е адаптация по книгата на Сару Бриърли A Long Way Home.

Самият Сару има уникална история – роден и расъл до петата си годишнина в един от най-бедните индийски райони, без да може да чете и да пише, една вечер малкият Сару се губи в многолюдна Индия и по стечение на обстоятелствата попада в системата за сираци. А оттам при семейството на Сю и Джон Бриърли, австралийска двойка, която го осиновява. Така от бедно и мърляво индийче Сару порасва в приятен млад мъж, който говори английски, носи отговорност за делата си и учи в университет.

Някъде там в главата на младия мъж се загнездва идеята, че трябва да потърси изгубеното си семейство – майка, по-голям брат и сестра. Идеята прераства в план, благодарение на появилата се по онова време Google Earth, която по-късно се превръща в обсесия. В продължение на няколко години Сару не мисли за нищо друго, освен за това. Денонощно. Непрекъснато. Идеята за Индия, майка му и брат му го преследва в сънища и будни състояния, превръща се в определяща за ежедневните му нужди, става неговата сянка, надвиснала тежко над ума му. Ум, който няма покой.

Да бъдеш обсебен от идеята за някой или нещо, е най-лошото лекарство, което може да дадеш сам на себе си. То ти носи непоносима вреда, лашка те в състояния на еуфория и депресия, кара те да имаш очаквания и неизменно да бъдеш разочарован от тях впоследствие.

„Лъв“ обаче е от тези амбициозни и красиви филми, които ти казват, че понякога, само понякога, мечтите в действително се сбъдват. Те не идват така, както ние си представяме, че ще се случат, нито са опаковани в нашите илюзии, но когато най-после пристигнат, знаем, че са се случили.

Първата част на „Лъв“ се случва в екзотична Индия. Безкрайните кадри и истинските емоции, които играта на малкия Съни Пауар и младия Абхишек Барате ти носят, те карат да помиришеш и да докоснеш мръсотията и красотата на тази толкова различна страна.

Съни Пауар е момчето, което открадва шоуто в „Лъв“ безспорно. Той и Абхишек правят дебют на голям екран и са големите звезди на тази продукция. Нешлифовани, чувствени, естествени, чудесни… Мръсните им крака, дивите им погледи, диалозите им на хинди са онова вкусно усещане, което „Лъв“ оставя след себе си в зрителите.

Втората част е запазена за Никол Кидман и Дев Пател. И малко от Руни Мара, която винаги е чудесна на голям екран, но тук е отстъпила мястото в светлините на прожекторите на другите. Дев Пател от друга страна е един от младите британски актьори, които заслужават внимание и адмирации. Кариерата му стартира от дивия тийн-сериал Skins и стига до работа с Дани Бойл в „Беднякът милионер“, който му носи първа номинация за БАФТА. Днес, няколко години по-късно, пораснал и възмъжал Дев Пател в крайна сметка получава и първата си номинация за „Оскар“ за „Лъв“ и прибира тазгодишната БАФТА за поддържаща мъжка роля в джоба си. Дев Пател е чудесен. Винаги, когато някой има възможност да го гледа, нека да го прави.

Същото важи и за Никол Кидман. Макар темата с осиновяването да й близка, в крайна сметката първите й деца с Том Круз са именно осиновени, в живия живот Кидман е някак затворен и студен човек. Но пък е прекрасна на кино. Тази порцеланова, висока жена успява да изкара на голям екран емоции, каквито в живота някак не може, и да ги пресъздаде с малко думи и повече мимики, отколкото лицето й, минало през няколко разкрасителни процедури, иначе би позволило.

Към всичко това добавяме чудесна музика, великолепни кадри и една сантиментална история, която може и да ви накара да си поплачете.

В „Лъв“ всеки може да открие по нещо за себе си. Дали това ще е екзотиката на толкова различната от нас Индия, дали ще е тематиката, дали ще е красотата на Австралия, дали ще е епичната музика на Дъстин О`Халоран и Волкер Белтерман или нещо съвсем различно, което ние не сме видели, няма значение. Но си го причинете на кино. Не случайно някои филми са номинирани за „Оскар“, а други не са, както казахме в началото.