Българите за турците и Турция

| от | | | |

Започваме да ви представяме една поредица на Стойчо Димитров (http://patepis.com/) за Турция. А на сайта можете да видите пътеписи, разкази и задълбочени (или не толкова задълбочени) анализи за градове и страни от всички точки на планетата.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Част 1. Нещо като увод. Кой? Защо? Как?

Замисляли ли сте се каква е първата ни/ви асоциация за Турция и турците? Ориенталщина и балканщина? Автобуси, курорти, сериали, Диарбекир, Анадола, град на два континента, Ердоган? Жестокост, потисничество, робство, „Ако не бяха 500-те години, ехеее, къде щяхме да бъдем!“, „Всичко лошо в характера ни е от това, че са ни владели 500 години“, как ни клаха през Априлското въстание, Даваш ли даваш, балканджи Йово, най-голям враг (след Рейгън за Тутраканската селищна система)? Възродителен процес, изселници? Предатели, Атака, избори, работливи хора, джамии, ислямисти, кюрди, терористи… и т.н. и т.н. и т.н.

Даже аз, който се смятам за малко по-широко от средното за страната скроен, заминах преди няколко месеца на дълъг престой в Република Турция с голяма част от гореизброените представи. Е, винаги съм знаел, че възродителният процес е нещо лошо, но това се дължеше на факта, че в къщата на баба ми често идваше един трудовак точно по онова време (държеше си цивилните дрехи, иначе строяха блока, заради който после отчуждиха и бутнаха къщата)*

Всичкото гореспоменато явно или тайно бълбукаше в главата ми, когато за пръв път заживях в Турция. Колегата ми от друга съседна балканска страна и съответно имащ подобни представи за Турция, го разказа най-добре при описанието на първия си почивен ден там: „Останах сам в хотела, навън пееше ходжата като във филм за талибани и изобщо не излязох на улицата от страх…“

Да кажем, че на него това изобщо е първото му излизане в чужбина, но даже и моя милост отиде в Турция с леко свито сърце – нека не забравяме, че прабаба ми е била 7-годишно момиченце при разгрома на Априлското въстание и това въстание, както и пожарите след него буквално е част от семейната ни история. И ето, през XXI век аз ЗНАМ, че не бива да ме е страх, ЗНАМ, че сме съюзници, ЗНАМ, че турците не са лоши хора, НО… не го вярвах, да не говорим, че нямаше и откъде да го почувствам.

С течение на времето съставих един пътепис в две части за Турция и града, в който живея (Адапазар). Постепенно стана време и да направя едни по-общи (а не само пътеписни) наблюдения и изводи. За целта с помощта на приятели и познати (Ангелина Александрова, Гергана (Гери) Чифтчиоглу, Комитата, Мустафа Хасанов, Юсеин Юсеинов и Яна Черкез), познаващи както България, така и Турция, и по някакъв начин свързани и с двете страни, съставихме един списък с представите, очакванията, знанията, заблудите, или нека го кажем в прав текст – предразсъдъците на българите спрямо Турция и турците. Разбира се, че направихме и списък на турските предразсъдъци спрямо българите. А знаете, че аз обичам предразсъдъците и не ме е страх да ги ползвам, разглеждам, обмислям, обсъждам и изобщо да си играя с тях, то и към събрания списък ще добавям моя коментар, основан на вече повече от половингодишното ми пребиваване в Република Турция.

Ще се опитам да ги разгледам едно по едно и ще се опитам да ви разкажа доколко те се отличават от действителността, защото след повече от половин година работа и живот сред турци, трябва да ви кажа, че нито отрицателните, нито положителните ни представи и предразсъдъци за Турция и турците са много верни.

Списъкът е дълъг и няма никаква гаранция, че е пълен, хеле пък логичен. Коментарите към него са лично мои, като има и добавени коментари от Гери – една прекрасна българка, омъжена за турчин, живееща в Турция повече от 8 години и познаваща нравите по-добре от мен. Те са надлежно обозначени.

А ако някой се обижда, четейки предразсъдъци, да иде да се снима и да си сложи надпис „опериран от чувство за хумор“.

За всички останали първата порция предрасъдъци в петък.

 
 

„Бързи и яростни“ с възможен спиноф

| от chronicle.bg |

Universal празнува още един успех с „Бързи и яростни 8″. Франчайзът обаче е толкова налят с силни актьори, че става задушно. Усещайки възможност за печалба, студиото може би ще пусне Люк Хобс (Дуейн Джонсън) и Декард Шоу (Джейсън Стейтъм) по собствен филмов път. Героите на Скалата и Стейтъм станаха доста популярни, дори се конкурират с Дом (Вин Дизел) и останалите от семейството.

Феновете искат подобен спиноф още от „Бързи и яростни 5″, но след последния филм тази вероятност сякаш намаля. Очертаваше се Хобс да стане баща и да си остане вкъщи. Плановете обаче се чертаят в посока филм.

Всъщност, и трети доста изненадващ герой от поредица може да участва в спинофа: самата Сайфър, Шарлиз Терон.

Чарлийз Терон, Шарлиз Терон

Химията между Джонсън и Стейтъм е невероятна. Голям плюс е, че двамата могат да преминат от екшън роля към комедия рязко, неочаквано и доста успешно. Тази комбинация, заедно със студената сериозност на Терон, може да донесе сериозно вълнение.

Има няколко неща, които трябва да се. Евентуалния филм ще отвори пространство за един милион въпроси. Ще участват ли в „Бързи и яростни 9″? Ще има ли нещо общо с действието на поредицата или ще си е отделен, самостоятелен филм? Сега ли ще бъде пуснат или когато серията свърши с „Бързи и яростни 10″? Сайфър ли ще е лошият герой или тримата заедно ще се борят срещу по-голямо зло? Ще видим.

Трйлър на „Бързи и яростни 8″:

 

 
 

Любимият виц на Христо Гърбов

| от Цветелина Вътева |

Само един ден на шегата не стига! Ето защо Webcafe.bg и ресторанти Happy обявяват месец април – за Месец на смеха. По този повод ви предлагаме любимите вицове на част от срещнем с най-усмихващите български комедийни актьори, заемащи специално място в сърцата ни.

Естествено, че знаете кой е Христо Гърбов. Дали сте се превивали от смях на ролята му като Пиер Миняр във „Вечеря за тъпаци“, хилили сте се на Гари Льожен/Роджър Трампълмейн в „Още веднъж отзад“ или сте се задавяли със салатата си пред телевизора, докато го гледате в „Комиците“, във всички случаи сте запознати с комедийния му талант.

Извън сцената и екрана Христо няма вид на смешник. По-скоро носи онова усещане за самовглъбеност, което придават на света около себе си хората, които вземат хумора на сериозно.

Предлагаме ви да прочетете виц, разказан от Христо Гърбов: 

Влиза един французин в един английски бар и си поръчва „typical English breakfast“ – боб, яйца, black pudding, което е вид кървавица, богата работа. Гледа той black pudding-a, хапва от него, пък после вика: „Абе като го видях това, помислих, че е лайно. Пък като го опитах, съжалих, че не е“.

Цялото интервю с Христо Гърбов можете да прочетете в Webcafe.bg


Фотограф: Мирослава Дерменджиева

Място: ресторант HAPPY на ул. „Раковски“ 145

 
 

Deadpool 2 по кината на 1 юни 2018

| от chronicle.bg |

FOX обяви своята програма за филмите по комикси на Marvel, предвидени за 2018 г.

Киностудиото започва през април, когато очакваме нов филм от поредицата X-Men, базиран на сюжетната линия New Mutants. Той ще се пови по кината на 13-ти април 2018 г., а няколко месеца по-късно ще видим и дългоочакваното продължение на Deadpool.

Засега то носи името Deadpool 2 и премиерата е предвидена за 1-ви юни 2018 г.

В края на следващата година ни очаква още една комикс-лента, която отново е вдъховена от X-Men. Той се нарича X-Men: Dark Phoenix и ще дебютира на 2-ри ноември 2018 г.

 
 

Déjà Vu или да градиш бъдещи спомени

| от Ана Динкова |

Колко истории има около виното, за виното и след виното – истории, които са се превърнали в спомени, в разкази, в романи. За разлика от многото други напитки, виното носи особен дух, класа, и винаги има характер – дали добър или лош, следва да се разбере сетивно.

Виното някак естествено предразполага към споделяне с хора, както и за комбиниране с храна, пък било то и малки хапки, сирена или леки мезета, пинчос, тапас – зависи къде сме и най-вече с кого сме.

Нека ви разкажа повече за вината от серията Déjà Vu. Първото, което ме грабва в тях, е колко добре подхожда името “Déjà Vu” на концепцията, че виното е в началото на велики истории…

„В настроение за вино“ е посланието на марката, което подкрепям безусловно.

Вината Déjà Vu на Винарска изба Братя Минкови са произведени от внимателно подбрани собствени лозови масиви в Карнобатския край. Избата разполага с над 4 200 декара собствени лозя, което дава възможност да се подберe най-подходящото грозде за направата на всяко вино от серията.
Името Déjà vu е елегантна подсказка за това, че сортовете, използвани за създаването на вината от серията, произхождат от Франция. В същото време тези вина са направени от лозя расли на родна почва и гроздето носи характера и спецификата на родния климат – точно както и значението на фразата déjà vu – нещо, което сякаш вече сме преживели, познато и ново едновременно.

Пролет е, дните стават дълги, светли, топли – и естествено водеща роля заема бялото вино.

Déjà Vu Совиньон Блан и Семийон е едно много нежно вино, като усещането за финес и свежест идва още от отварянето на бутилката и наливането в чашата, в която забелязваме красивия светло-жълт цвят с игриви зелени отблясъци. Второто, което забелязваме е „носът“ или ароматът, в който улавяме нотки на чемшир, коприва, зелена ябълка и леки цитруси. Но всеки може да открие нещо свое, като мириса на прясно окосена трева по време на разходка в парка в някой слънчев пролетен следобед. След като отпием от виното откриваме и минерални нюанси, които придават една кристална свежест. После следва и леката пикантност, която дава на виното характер и индивидуалност. Вкусът на виното е елегантен и остава изненадващо благ и освежаващ. Важно е да се знае, че белите вина трябва да се поднасят охладени между 8 и 10°С, но не и прекалено студени, защото тогава ароматите и вкусовете им не могат да се разгърнат достатъчно добре. Това вино е прекрасно за споделяне с компания в края на работния ден, поднесено със свежи салати, сирена и леки зеленчукови или морски предястия.

Photo1

Déjà Vu Совиньон Блан и Семийон е отличено със Сребърен медал от Decanter World Wine Awards 2016. Сещате се колко са важни наградите OSCAR в киноиндустрията, нали? Е, наградите Decanter World Wine Awards са нещо подобно в света на виното. Журито на този конкурс е познато със своите строги и взискателни критерии и има нелеката задача да избере най-добрите вина от над 16 000 претендента от цял свят. Да получиш призвание като сребърен медал при това положение, е не само въпрос на престиж, това е истинско доказателство за качество.

Второто вино, което дегустирам е Déjà Vu Шардоне – едно чудесно завръщане към класическите шардонета. Виното е отлежало няколко месеца във френски дъбови бъчви, които са направили финия му аромат по-впечатляващ и запомнящ се.

Déjà Vu Шардоне е свежо и комплексно вино, с нюанси на цитрус, приятно комбинирани с фини цветисти нотки, а нежният елегантен вкус има един много сочен и богат на аромати финал – подобно на залеза в хубава лятна вечер.

Идеалната температура за поднасяне и на това вино е между 8 и 10°С, като може да се консумира самостоятелно като аперитив или да се комбинира със свежи зеленчукови предястия, морски деликатеси и фини и нежни ястия от бели меса – в идеалния случай с ефирни сметанови сосове.

Déjà Vu Шардоне е носител на златен медал от Concours Mondial de Bruxelles 2016. Този конкурс съществува над 20 години и е сред най-строго организираните винени конкурси на света. Ежегодно над 9000 вина и спиртни напитки от 55 страни в света се борят за признанието на журито, което се състои от 320 професионални съдии от 40 националности. Представители на конкурса имат практиката да посещават избите производители и да правят контрол на наградените вина след присъждането на наградите. Това е много строг похват, но гарантира легитимността на резултатите и качеството на виното.

Вината от серията Déjà Vu са идеалната селекция за личната винарна на всеки градски любител на виното, за да придобие представа за някои от класическите сортове и купажи – нещо като gourmet pack за всеки, който иска да си подари винена наслада. Тези вина са и много добър подарък, с който можете да зарадвате най-близките си приятели всеки път, когато отивате на гости.