Българите искат Сърбия и Македония в ЕС

| от |

balkans56% от българите са съгласни, че преди започването на преговори за приемането на Македония в Европейския съюз, трябва да се сключи договор за добросъседство между България и Македония.

Това сочат данните от социологическо проучване за нагласите на българите спрямо членството на Македония в ЕС Агенция АФИС, който беше представен в сградата на Европейския информационен център, предаде Агенция „Фокус.

63 % от българите гледат позитивно на влизането на Сърбия в ЕС, 57 % от българите гледат позитивно на влизане на Македония в ЕС, 46 % от българите гледат позитивно на влизане на Черна Гора в Европейския съюз. Около 30 % от българите определят за бъдещи членки на ЕС – Косово, Албания и Босна, а 28 % – Турция.

Усеща се вкоренената резервираност на българите към някогашния хегемон на Балканите – Турция. На въпрос – за кого ще бъде полезно влизането на Македония в ЕС, 39 % от българите са отговорили, че това ще бъде най-полезно за Македония, едва една пета от запитаните смятат, че това ще е полезно за самия Европейски съюз. 9% от българите са най-негативно настроени, че това няма да е полезно за никого.

По отношение на осъзнаването на македонците като българи, над половината от изследваните приемат, че македонците са българи, но не се осъзнават като такива. 4% от запитаните смятат, че македонците се самоосъзнават като българи. 61 % от българите са на мнение, че разбирателството между България и Македония е предварително условие за нормален преговорен процес.

Само 12% допускат, че по-подходящ контекст би бил самият преговорен процес и още 2% са на мнение, че това може да стане след затварянето на всички глави на Договора за присъединяване. Малък дял от 4% от българите смятат спорните въпроси за малозначителни. 52% от пълнолетните българите са на мнение, че ЕС трябва да продължи да приема още членки.

44% от българите смятат, че България трябва да помогне на Македония да влезе в ЕС, а 27% – не споделят това мнение. 34 % от запитаните се чувстват близки с Македония. 63% смятат, че гражданите на Република Македония са българи, а 3,8 % смятат, че те са небългари. Сумарно 8,5 % от запитаните споделят, че имат един или повече бежанци сред родителите и прародителите си. Средно взето, тези хора относително повече се интересуват от българо-македонските отношения и имат мнение за тях. По отношение на поведението на институциите – в България виждат асиметрия между българските и македонските институции. 49% от запитаните са на мнение, че институциите се стараят прекалено да сдържат негативизма към Македония.

Според изследването, 36% от българските граждани оценяват политиката на Република Македония, спрямо нейните съседи, като цяло негативно, докато позитивна оценка дават само 10%. За 16% от българите, отношенията са малко или много „топли”, за двойно повече – преобладават „хладните” отношения. 14 на сто от запитаните заявяват, че чувстват македонския народ като „много близък“, а за други 30% той е по-скоро близък. На другия полюс са общо около 15%, за които македонците са или изцяло (9%), или донякъде чужди (6,4%). Отново най-голяма е групата, за която тази категория е нерелевантна и не могат да изкажат активно мнение в това отношение. Това са около 40 на сто от попадналите в извадката българи.

66,5 % от изследваните са на мнение, че най-големите спорове между двете страни са за историческо наследство. Фактор, който намира място в отговорите на българите, е впечатлението, че в медиите в двете страни, има изграден негативен образ на съсед. 25% от българите са съгласни с това. За 12% от българите внасянето на смут в Европейския съюз като последица от отлагането на решаването на проблема между България и Македония е сигурна, а за 43% – възможна. Следва да се отбележи, че значителен дял от населението – 28% – няма мнение по темата, което се обяснява с факта, че тя рядко се обсъжда в българските медии.

Преди всичко, отношението към македонските гражданите е значително по-положително и сумарно достига 61%, отколкото спрямо властите на тази страна, които набират само 13% одобрение. Респективно неодобрението е съсредоточено преди всичко върху тях (сумарно близо 30%), а не върху гражданите на страната (едва 10%). Тези данни не са изненадващи, като се имат предвид някои аспекти на вътрешната и външна политика на Република Македония. Само 21% от запитаните българи смятат, че линията на България по въпроса за присъединяване на Македония към ЕС е добре балансирана, докато 14% я виждат като прекалено отстъпчива. 15% от българите не вярват, че държавата изобщо отстоява националните интереси по този въпрос. Едва 1% я характеризират като прекалено напориста.

Изследването е по поръчка на Европейския парламент и стана възможно благодарение на Евгени Кирилов, евродепутат в Групата на Социалистите и Демократите в Европейския парламент. Обхватът на изследването е 1050 души, на възраст от 18 до над 60 години.

 
 

Любимите ни поводи за статуси

| от |

Искам в един ден да стане земетресение, да умре известен, да падне сняг за пореден първи път и Гришо да се класира за Шампионска лига. Това ще е най-оргазмичният ден в историята.

Когато някой известен почине, фейсбук става като селска спирка с некролози. Пускат се песни, любими роли, гифчета, цитати. Публичният (защото в интернет сме на публично място) израз на тъга е съвсем справедлив и всеки е в правото си да го използва. Разбира се, това не го прави окей. Аз съм в правото си всеки ден да седя пред входната ви врата преди да излезете за работа. Или да ям металургични количества чесън преди аз да изляза за работа. Или да спирам по средата на тротоара, за да гледам витрините. Имам тези права, но това съвсем не го прави окей за правене. Още повече – когато Фидел Кастро почина, един куп хора си казаха: „Ама… той жив ли е бил“. Трябва тук да направим такава контракампания – всяка седмица да публикуваме новина от типа „Знаехте ли, че все още мърда“.

Аз съм наясно, че Земята не се върти само около мен. Често обаче се чудя дали пък не се мести само за мен. Затова, когато стане земетресение, трябва да се уверя, че и други са го усетили и затова питам „Усетихте ли земетресението?“ Това е както когато някой ми каже: „Внимавай, че това е люто“ – обезателно трябва да се провери. Нищо чудно някой да не е усетил как земята под него се разклаща. Да, знам, че има хора, които са пропускали тектонски вълнения. За тях искам да кажа, че земетресението е като шот – ако не го усетиш, не се брои.

Научно доказано е, че при всеки статус за снега една баба влиза в травматологията. Без значение накъде е насочен статуса – че вали, че всички казват как вали или че си счупих гащите на простора, щото вали. Първият сняг стана зимното „Христос воскресе“. Трябва някой път да направим флашмоб, в който никой не казва нищо за снега и после гледаме клетниците как се чудят какво е това, като излязат навън.

Григор Димитров и футбола няма да ги коментирам. Слагам ги в един кюп, защото са един дол.

Идва Коледа. По принцип искам братче, но не бих желал добър старец да доближава майка ми. Затова нека ни донесе ден със земетресение, известна смърт, сняг и спортни успехи, но в конкретни спортове, защото другите нямат значение. Дядо Коледа, подари ни колективен електронен оргазъм.

 
 

Книга на седмицата: „Другият сън” от Владимир Полеганов

| от chronicle.bg |

Ученият Стивън Хокинг предупреди преди дни, че живеем в най-опасното време за планетата. Какво обаче ще се случи след това? В близкото бъдеще, когато технологиите са заели още по-голяма част от живота ни, работата се върши единствено на екрани, малки роботчета почистват домовете ни, а природата се е оттеглила от света наоколо?

Действието в „Другият сън” на Владимир Полеганов се развива именно в близкото бъдеще, когато все повече разчитаме на технологиите за всичко в живота си. След странен телефонен разговор млад мъж се озовава в непознат свят, в който постепенно се появяват странни предмети и хора. Непознатият свят не е приказен, той е чужд и различен. Героят се опитва да вкара в познатите форми всичко, което вижда, въпреки че то не напомня на някоя от тях.

Разказът се води така, сякаш четящият е наясно с начина, по който се развива всекидневието в този нов свят и всичко се подрежда като пъзел – парче по парче, което читателят трябва да прецени къде да сложи.

Специфична характеристика на романа на Владимир Полеганов е липсата на абзаци – читателят потъва в потока от мислите на героя, като постепенно навлиза в неговия странен свят, проследява лутанията на паметта му и опитите да конструира от хаоса реалност.

„Другият сън” е определян като психологически роман, маскиран като фантастичен. Той предлага невероятно пътешествие навътре във въображението и си играе със способността на читателя да отговаря на въпроси, които никога не си е задавал.

Владимир Полеганов е завършил клинична психология и творческо писане в СУ „Св. Климент Охридски”. Носител е на наградата за къс разказ „Рашко Сугарев”. През 2015 година разказът му „Птиците” е включен в антологията Best European Fiction на издеателство Dalkey Archive Press. Негови творби са публикувани в престижни български и чуждестранни издания. Автор е на сборника с разкази „”Деконструкцията на Томас С.”

 
 

Фитнес треньор качи 32 килограма с благородна цел

| от chronicle.bg, по diply.com |

За всички нас, които не сме Крис Хемсуърт и магическата му диета, да поддържаш добро ниво на фитнес е много трудно. 35-годишният фитнес инструктор от Ню Йорк Адонис Хил знае какво е усилието да сваляш килограми, защото е преминал през това два пъти.

Когато е на 27 бизнесът на Хил се срива и той изпада в депресия и качва килограми. След това обаче открива фитнеса като своя страст и сваля цели 45 килограма.  Адонис превръща фитнеса и в кариера.

Половин десетилетие след личния си успех, Хил решава да помогне на своята клиентка Алиса да свали драстично количество килограми като самият той качва 32 килограма. Идеята е треньорът да мотивира клиента си като си постави същата цел и тренира заедно с него.

В крайна сметка, след месеци усилени упражнения и няколко фалстарта, Алиса успява да свали 26 килограма. Това е достатъчно близо.

 
 

Рецепта за тортиля

| от Росица Гърджелийска |

Готвенето през седмицата често минава през битовия дискурс на „Трябва да има нещо за ядене“. Но през уикенда имаме време за нещо по-гурме. Представяме ви рецепта на Росица Гърджелийска, която работи във филмовата индустрия, но обича да готви и да пътува. Живее няколко години във Великобритания, преди да се завърне в България. Обича да пътува до интересни места по света. В блога на Росица www.primalyum.co.uk може да намерите рецепти за интересна и здравословна храна, както и истории за пътешествия.

Тортилята е лесна за приготвяне, вкусна, че даже и диетична! Това е бърз начин да приготвите специална уикенд закуска или дори да вземете с вас за обяд в офиса.

Нужни продукти:

За царевичната тортиля:

2 ч.ч. царевично брашно

2 ч.ч. вода

2 яйца

сол и пипер

малко олио за тигана
За домашната майонеза:

1 жълтък

250гр олио (от гроздови семки ако имате възможност)

1 ч.л. висококачествена дижонска горчица

1 с.л. ябълков оцет

сока на 1 лимон

сол и пипер
Допълнително:

1 омлет

маруля

маслини

+ всичко останало, за което сърцето ви жадува!

Начин на приготвяне:

Разбийте яйцата и добавете към тях водата, брашното, сол и пипер. Разбъркайте, докато се получи хомогенна смес и оставете настрана да набъбне.

През това време може да направите майонезата като разбиете жълтъка и горчицата, използвайки миксер.
Бавно започнете да добавяте олиото, буквално капка по капка. Дайте си време и не бързайте. Сместа ще започне да се сгъстява.

Като стигнете средата на олиото, добавете оцета, който ще разреди и избели сместа.

Продължете бавно да добавяте олио, докато то свърши.

Добавете бавно лимоновия сок и продължете да разбивате. Сместа вече трябва да е почти напълно бяла и гъста точно толкова, колкото купешката.

Добавете сол и черен пипер по вкус.

Заемете се със тортилите. Загрейте няколко капки олио в незалепващ тиган. 

Разбъркайте сместа добре и когато тиганът се е нагрял, добавете 1 черпак и с кръгови движения направете палачинка. След 2 минутки обърнете палачинката и продължете да готвите още малко. Прехвърлете в чиния и захлупете с капак или покрийте с готварска хартия.

От сместа ще успеете да направите около 8-10 тортили.

Поставете 1 в чиния, намажете с майонезата, сложете марула, омлета, маслини и каквото още искате.

Завийте тортилята като дюнер и воала!

тортия