Българите и румънците не са страшни – точно обратното

| от |

За страна, която застарява неудържимо и изпитва глад за специалисти, това е една много добра новина: рекорден брой чужденци искат да живеят в Германия. Но вместо да отвори широко вратите си, тя се бои от тези хора. Немската преса, цитирана от Дойче веле се пита : Защо?

ger

Когато в Германия се говори за пришълците от България и Румъния, ползите обикновено се премълчават – набляга се основно на рисковете, отбелязва вестник „Нойе Вестфелише“ в коментар под заглавие „Печалби и загуби“. Авторът Бернхард Хенел разглежда въпроса от една по-различна перспектива: от гледна точка не на Германия, а на България и Румъния. „Ето как изглеждат нещата, изразени в числа: от краха на комунизма насам България е загубила 1,6 милиона души от населението си, а Румъния – почти 4 милиона. Всички тези хора, повечето от които са високо квалифицирани кадри, са напуснали родината си в търсене на по-добър живот зад граница. В България например 80 процента от лекарите обмислят варианта да напуснат страната. Това изтичане на мозъци допълнително намалява шансовете на държави като България и Румъния да се развиват нормално. Именно такива аргументи би следвало да определят посоката на дебата в Германия. Вместо това виждаме как представители на консерваторите се впускат в популистки нападки срещу чужденците“, се казва в коментара на „Нойе Вестфелише“.

Без заблуди

На тази тема се спира и „Тагесцайтунг“. В публикация под заглавие „Икономика на бедността“ се казва, че по принцип германците нямат нищо против притока на чужденци, независимо откъде идват те. Но определено имат нещо против онези чужденци, които идват в страната им, за да се възползват от социалните облаги. Тенденциозно е обаче да се твърди, че някой пристига в Германия единствено заради социалните плащания. Никой, дори и сред ромите от България и Румъния, не си мисли, че крайните квартали на градове като Дортмунд или Дуисбург са някакво райско място, където на човек не му се налага да се труди. Мотивите за миграцията са други, пише „Тагесцайтунг“ и продължава:

„Всичко тръгна от Дортмунд, където преди няколко години жени от Столипиново започнаха да продават телата си. По-късно тези жени доведоха в Германия и семействата си. А когато се разчу, че им се полагат детски, броят на българските и румънските роми започна да се покачва стремително. Само че който е израснал в квартал като Столипиново например, продължава да води същия начин на живот където и да се намира – върти някаква търговийка или пък събира старо желязо и празни бутилки. Ако всичко това не стига за издръжката, тогава идва ред на дейности като просия, проституция и джебчийство. Основният закон в гетото гласи: Никога не залагай всичко на една карта! Това се нарича „икономика на бедността“. Тя не е по-малко рационална от нашата икономика на спестовността или на инвестициите. Разликата е там, че тази икономика е пригодена към условията в крайно бедните квартали и общества. Затова няма никакъв смисъл да се правят опити за „цивилизоване“ на хората, израснали в такива квартали – те по-добре от нас знаят какво е полезно за тях и какво не“, пише авторът на статията Норберт Мапес-Нидиек.

Ползите от преселниците

Германия печели от преселниците от Източна Европа, посочва на свой ред вестник „Ди Велт“. Изданието цитира данни на Института на германската икономика, според които ползите от тези имигранти са многостранни. Така например българите и румънците в Германия са с по-висока квалификация от средностатистическия германски гражданин – 25 на сто от българите и румънците, които пристигат в Германия, имат висше образование – срещу 19 на сто при германците. И още нещо: около 10 процента от преселниците имат диплома за завършено висше образование по една от четирите най-търсени специалности в Германия – математика, информатика, природонаучни дисциплини или технически специалности. Освен това става дума за предимно млади хора, които биха могли да помогнат на Германия да се пребори с демографския срив, отбелязва „Ди Велт“.

В същия дух е и публикацията на вестник „Генерал Анцайгер“, който обръща внимание на факта, че едва 0,6 процента от плащанията за дългосрочно безработни отиват при българи и румънци, живеещи в Германия. А „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“ цитира резултатите от актуално проучване, което показва, че дебатът за т.нар. „мигранти по бедност“, подет от консервативния баварски Християнсоциален съюз, оказва силно влияние върху общественото мнение – две трети от германците са междувременно убедени, че българите и румънците пристигат в Германия, за да се възползват от предимствата на нейната социална система.

 
 

Може ли човек да бъде щастлив?

| от Спонсорирано съдържание |

Френският философ, социолог и човек Филип Льоноар разкрива пред читателя необятния свят на трима от най-проникновените духовни учители, а именно Сократ, Иисус и Буда.

„Ученията на Буда, Сократ и Иисус са преминали през вековете и хилядолетията, безд аостареятилиотживеятвреметоси. Товасеобясняваповсякавероятност с образцовияхарактернатехнияживот, с дълбоконоваторскиядухнатяхнатамисъл в сравнение с господстващите в съответнатаепохапредстави и с универсалнияобхватнатехнитепослания.

В началните страници писателят удря читателите с едни от най-страшните въпроси. Тези за смисъла, величието, осъзнаването и онова, което е вътре във всеки от нас. „Криза“ от старогръцки означава преценка, решение…нещата, които другите трябва да решат. И именно това е един от най-трудните баланси, с които трябва да се справим в битието си. Защото нима някой отрича факта, че самото решение понякога не е толкова трудно за вземане, но се изисква мъдрост и търпение после да се живее с последиците от него.

Филип Льоноар проследява и сравнява митовете, произхода на легендите и фактите, в които са забулени пътищата на Сократ, Иисус и Буда.  С невероятно прецизно и увлекателно слово той се отърква о мисълта на всеки един от тях и ни въвлича в неподозираните дълбини на умовете ни.

човек

„Може ли човек да е щастлив и да живее в хармония с ближните си в цивилизация, построена изцяло върху „притежанието“? “

Съществува една едничка добродетел, по-важна и от справедливостта. Любовта. Любовта и страданието. Редом с тях пътят на тримата е съпроводен от остро равнодушие към материалното. Равнодушие, което с времето се превръща в ненавист и омерзение към парите.

Стремежът към материалните блага и сладости често ни води до отричане на всичко „грешно“ и плътско. Води до намиране на висшия смисъл, чиято светлина е пътеводна.  Подобни твърдения има за Буда, който в ранните си години е тънел в сласт и изобилие, докато в един момент не се пренасища, решавайки да обърне поглед към големия смисъл. Съществуват твърдения, че Сократ е изпитвал влечения към млади момчета. Но това отново никога не би могло да бъде причина за отклоняване от пътя.

Книгата е безценна и с това, че дава отговори на вечно задавани въпроси. Съществували ли са тримата наистина? Каква е била сексуалността им и има ли някакви свидетелства за техни житейски партньори. Дългокос и слаб ли е бил Иисус, в какви културни среди са родени и кои точно са мъдростите, които са ги превърнали в едни от най-красивите умове на всички времена…

„Сократ, Иисус и Буда“ е книга, която има силата да разкрие пред погледа нови хоризонти, да обърне читателя навътре към себе си и да му помогне да открие истинската си същност.

 

 
 

Сиа без перука

| от chronicle.bg |

От Мадона до Лейди Гага, звездите са известни с всякакви екстравагантности.

Машината за хитове Сиа, която ни даде хитове като „Cheap Thrills“, е известна с това, че се появява на публични места с характерна перука.

сиа

 

Сиа обяснява перуката си така: „Нося я, за да мога да отида до магазина и да си купя маркуч, ако искам. Или ако ми се ходи до тоалетна, а не мога да намеря, мога просто да отбия от пътя, без хората да идват и да ме снимат.“

Певицата беше засечена на международното летище в Лос Анджелис без маскировката си. И разбира се, се случи точно това – дойдоха хора и я снимаха.

 
 

Професия „ловец на любовници“

| от chronicle.bg |

Когато предсказвачката на бъдещето Минг Ли казва на своя клиентка, че знае за аферата й с женен мъж, жената е смаяна.

Без да трепне, Минг убеждава клиентката да прекрати връзката, което тя прави и то бързо. Но откъде всъщност Минг Ли е знаела за тази афера? Нека не се преструваме, че наистина е имала силата да чете мисли, защото самата тя казва пред South China Morning Post, че в действителност не предсказва бъдещето.

Минг работи за Weiqing Network Technology в Шангхай. Звучи като технологична фирма, но всъщност е агенция за ловци на любовници.

Малко предистория: около един на всеки пет женени мъже (както и жени) в Китай се гмурва в извънбрачна афера, според проучване на сайта за запознанства Baihe.com. След тази статистика може би не е изненада, че официалната цифра на разводите в Китай се е повишила с 60% от 2007 до 2014 г.

Weiqing цели да предотврати тези разводи. Клиентите на агенцията най-често са омъжени жени, които подозират мъжете си във връзка. За китайските съпруги извънбрачната афера е въпрос не само на любовно разочарование, но и на загуба на семейни финанси. Обикновено, когато мъжете им имат любовница, те плащат наема на жилището й, месечни сметки и всякакви глезотии. Така семейният бюджет натежава.

Weiqing има 59 офиса на цялата територия на Китай. Служителите на агенцията са основно два типа – терапевти, които оценяват кризата вътре в един брак и търсят наични да го съживят, както и самите ловци на любовници. Това са най-вече млади хора, следващи психология, социология или право. Те използват психологически методи, за да убедят третата страна в брака да отстъпи и прекрати връзката.

“Ако любовницата отиде на разходка в парка, до супермаркета или на работа, аз случайно я срещам по пътя“, разказва Минг. В случай, че любовницата е домошар, Минг се представя за съседка, която има теч в апартамента си и има нужда от помощ. След това убеждава жената да прекрати аферата. „По-възрастна съм от повечето любовници, така че те ме слушат“, казва 47-годишната Минг.

Докато всичко звучи леко спорно, според китайските закони в ловуването на любовници няма нищо незаконно.

Освен това, бизнесът е много доходоносен. Weiqing е подала молба да бъде вписана в стоковата борса на Китай. Компанията вече има спечелени 2.6 милиона щатски долара за първите 10 месеца на 2016 г. Ловците на любовници вземат по 145 долара на час. Част от тези пари отиват за купуване на бижута и наемане на апартаменти, за да се осигурят фалшиви самоличности за ловците.

Основателят на агенцията, Шу Хин, разказва, че досега компанията му е успяла да раздели 8 552 любовници само за 2014 г.

Ако ловецът не успее да прекрати аферата, всички разходи на клиента се изплащат обратно от Weiqing. Ако пък агенцията се справи, в типичния случай това струва на клиента около 7 200 долара, доста по-малко от един развод.

В много от случаите не се и стига до развод. В крайна сметка името на агенцията – Weiqing, се превежда като „пазител на чувствата“ и „защитаващ любовта“. Основателят Шу казва, че компанията му спасява около 5 000 брака годишно, тоест 350 000 досега.

А какво да кажем за любовниците? Ловецът Минг е благосклонна към тях, ето защо търси решение. „Понякога се опитвам да им намеря гадже“, казва тя с искреното намерение да направи

 
 

5 неща, които не знаете за Жизел Бюндхен

| от chronicle.bg |

Тя е една от най-известните моделки и красавица №1, когато говорим за приятелки и съпруги на звездите от NHL. Тя е Жизел Бюндхен.

36-годишната бразилка има до себе си куотърбека на Ню Инглънд Пейтриътс, които тази година направиха най-великия обрат на Супербуол 51.

Освен всичко, Наоми Кембъл и Клаудия Шифър описват бразилката със златни коси като единственият останал супермодел.

Бюндхен бе ангел на Victoria’s Secret между 2000 и 2007 г. Тя бе и сред основните лица, които защитаваха кандидатурите на Бразилия за световното първенство през 2014-а и за Олимпиадата през 2016-а.

Има обаче и много неща, които не знаем за нея. Например как е открита?

В галерията може да видите 5 малко известни факта за Жизел Бюндхен.