Българите и румънците не са страшни – точно обратното

| от |

За страна, която застарява неудържимо и изпитва глад за специалисти, това е една много добра новина: рекорден брой чужденци искат да живеят в Германия. Но вместо да отвори широко вратите си, тя се бои от тези хора. Немската преса, цитирана от Дойче веле се пита : Защо?

ger

Когато в Германия се говори за пришълците от България и Румъния, ползите обикновено се премълчават – набляга се основно на рисковете, отбелязва вестник „Нойе Вестфелише“ в коментар под заглавие „Печалби и загуби“. Авторът Бернхард Хенел разглежда въпроса от една по-различна перспектива: от гледна точка не на Германия, а на България и Румъния. „Ето как изглеждат нещата, изразени в числа: от краха на комунизма насам България е загубила 1,6 милиона души от населението си, а Румъния – почти 4 милиона. Всички тези хора, повечето от които са високо квалифицирани кадри, са напуснали родината си в търсене на по-добър живот зад граница. В България например 80 процента от лекарите обмислят варианта да напуснат страната. Това изтичане на мозъци допълнително намалява шансовете на държави като България и Румъния да се развиват нормално. Именно такива аргументи би следвало да определят посоката на дебата в Германия. Вместо това виждаме как представители на консерваторите се впускат в популистки нападки срещу чужденците“, се казва в коментара на „Нойе Вестфелише“.

Без заблуди

На тази тема се спира и „Тагесцайтунг“. В публикация под заглавие „Икономика на бедността“ се казва, че по принцип германците нямат нищо против притока на чужденци, независимо откъде идват те. Но определено имат нещо против онези чужденци, които идват в страната им, за да се възползват от социалните облаги. Тенденциозно е обаче да се твърди, че някой пристига в Германия единствено заради социалните плащания. Никой, дори и сред ромите от България и Румъния, не си мисли, че крайните квартали на градове като Дортмунд или Дуисбург са някакво райско място, където на човек не му се налага да се труди. Мотивите за миграцията са други, пише „Тагесцайтунг“ и продължава:

„Всичко тръгна от Дортмунд, където преди няколко години жени от Столипиново започнаха да продават телата си. По-късно тези жени доведоха в Германия и семействата си. А когато се разчу, че им се полагат детски, броят на българските и румънските роми започна да се покачва стремително. Само че който е израснал в квартал като Столипиново например, продължава да води същия начин на живот където и да се намира – върти някаква търговийка или пък събира старо желязо и празни бутилки. Ако всичко това не стига за издръжката, тогава идва ред на дейности като просия, проституция и джебчийство. Основният закон в гетото гласи: Никога не залагай всичко на една карта! Това се нарича „икономика на бедността“. Тя не е по-малко рационална от нашата икономика на спестовността или на инвестициите. Разликата е там, че тази икономика е пригодена към условията в крайно бедните квартали и общества. Затова няма никакъв смисъл да се правят опити за „цивилизоване“ на хората, израснали в такива квартали – те по-добре от нас знаят какво е полезно за тях и какво не“, пише авторът на статията Норберт Мапес-Нидиек.

Ползите от преселниците

Германия печели от преселниците от Източна Европа, посочва на свой ред вестник „Ди Велт“. Изданието цитира данни на Института на германската икономика, според които ползите от тези имигранти са многостранни. Така например българите и румънците в Германия са с по-висока квалификация от средностатистическия германски гражданин – 25 на сто от българите и румънците, които пристигат в Германия, имат висше образование – срещу 19 на сто при германците. И още нещо: около 10 процента от преселниците имат диплома за завършено висше образование по една от четирите най-търсени специалности в Германия – математика, информатика, природонаучни дисциплини или технически специалности. Освен това става дума за предимно млади хора, които биха могли да помогнат на Германия да се пребори с демографския срив, отбелязва „Ди Велт“.

В същия дух е и публикацията на вестник „Генерал Анцайгер“, който обръща внимание на факта, че едва 0,6 процента от плащанията за дългосрочно безработни отиват при българи и румънци, живеещи в Германия. А „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“ цитира резултатите от актуално проучване, което показва, че дебатът за т.нар. „мигранти по бедност“, подет от консервативния баварски Християнсоциален съюз, оказва силно влияние върху общественото мнение – две трети от германците са междувременно убедени, че българите и румънците пристигат в Германия, за да се възползват от предимствата на нейната социална система.

 
 

Ryanair използва гафа от „Оскар“-ите, за да си направи реклама

| от chronicle.bg |

Нискотарифният превозвач Ryanair използва грешката с обявяването на победителя на „Оскар“-ите в категорията за най-добър филм, за да си направи реклама.

Компанията пусна в Туитър снимка от церемонията с текст:  „Сгрешили сте името? Предлагаме 24-часови гратисни периоди да поправите малки грешки. Така няма да бъдете оставени в La La Land“.

 
 

Кошниците за номинираните за „Оскар“ струват 100 000 щатски долара

| от chronicle.bg |

Номинираните за награди „Оскар“ тази година получиха кошници с подаръци на стойност 100 000 щатски долара, съобщи Контактмюзик.

Фирмата „Distinctive Assets“, която осигурява подаръците, предвиди пътешествия, СПА процедури и безплатни престои в хотели за звездите.

В кошниците бяха включени 3-дневен престой в „Лост коуст ранч“ и едноседмична ваканция в „Голдън дор спа“ в Калифорния, 10 тренировки с треньора на знаменитостите Алексис Селецки, подложки за сядане срещу целулит. Звездите получиха също тоалети, шоколадови бонбони, персонализиран комплект пастели, дамски чанти и лични сомелиерски принадлежности за дома.

Кошниците, предназначени за Ема Стоун, Никол Кидман, Райън Гослинг, Дензъл Уошингтън, Вайола Дейвис и Дев Пател, съдържат още комплекти за поддържане на ходилата, орехи, кленов сироп и диамантени огърлици.

Най-странният от подаръците, но вероятно най-полезният, е обучение по кардио реанимация, която ще помогне номинираните знаменитости да спасят човешки живот, ако попаднат в критична ситуация.

 
 

Матю Макконъхи: Златното момче от Тексас

| от |

Повечето хора откриват магията на Матю Макконъхи едва когато го открива и Академията и му връчва заслужен „Оскар“ за безспорно най-доброто му изпълнение до момента в „Клубът на купувачите от Далас“.

Възходът на Макконъхи обаче започва малко по-рано. Дори още преди „Истински детектив“, където той печели адмирации и фенове.

Още преди да се впусне в аферата на „Клубът на купувачите от Далас“, която му отнема години, заради намирането на финанси и свалянето на безброй килограми, Макконъхи вече се е заявил като мъж, който може да играе почти всичко, в продукциите „Адвокатът с Линкълна“, „Кал“ и „Весникарчето“.

Този тексаски рейнджър сменя рязко кино имижда си някъде през 2009-а, когато прави и последната романтична комедия във филмографията си до момента. И това са „Призраци на бивши гаджета“. Но ако сте почитатели на захаросания жанр, ще успеете да оцените чудесния Макконъхи и химията му с Дженифър Гарднър и Ема Стоун в този guilty pleasure филм, който може да ви донесе удоволствие, ако се освободите от предразсъдъците си.

През 2010-а Макконъхи поема към света на сериозното кино, като първо влиза в ролята на Мик Халър, персонаж написан и измислен от писателя Майкъл Конъли, който го поставя в центъра на своята книжна спин-офф поредица, която да подкрепи най-известните му книги – тези за детектив Хари Бош. Почитателите на Конъли харесват Макконъхи в ролята на адвоката аутсайдер и така възходът на чудото, което днес познаваме като Матю Макконъхи „един от любимите ми актьори“, започва.

Следват независимите „Кал“, „Вестникарчето“ и сериалът Eastbound & Down. Във всички тях тексасецът е различен и адски добър, което по някакъв необясним начин учудва публиката. Може би не са го очаквали от мъж, наречен „мистър тяло“ преди няколко години.

И да, Матю Макконъхи е и „мистър тяло“ и безобразен актьор с потенциал на лъв на голям екран. Той смело поема роли и се гмурка в тях с ожесточеност на олимпийски шампион. И това му носи само положителни неща.

Краткото му появяване във „Вълкът от Уолстрийт“ остава един от многото адски добри моменти във филма. Разбира се, че шоуто там принадлежи на Ди Каприо, но Макконъхи е мини бог в своята мини пет минутна вселена, дадена му от Скорсезе.

Оттам насетне следват „Интерстелар“ и „Истински детектив“, а от другата седмица ще може да го гледате и в чудесния Gold, който някак минава незабелязано от повечето хора. А не трябва. Матю Макконъхи е титаничен в него.

След рязката промяна в актьорския си имидж и кариерното си развитие, Макконъхи става малко по-избирателен в ролите си. Той подбира внимателно сценариите, които да чете и режисьорите, с които да снима. Затова някак нямаме търпение да го гледаме в „Тъмната кула“ по Стивън Кинг, където това златно момче играе Мъжът в черно. Иначе ви го препоръчваме в Gold, от другата седмица обаче.

Междувременно ви черпим с най-добрите му роли. Някои сте гледали, а някои сигурно сте пропуснали, но ние сме тук за да ви ги покажем. В галерията горе. 

 
 

Грешка при обявяването на „Оскар“ за най-добър филм. Ето и кой е победителят

| от chronicle.bg |

Драмата „Лунна светлина“ спечели награда „Оскар“ за най-добър филм, измествайки считания за фаворит мюзикъл „La La Land“, съобщава БТА.

Първоначално обявяващият наградата актьор Уорън Бийти се обърка и съобщи, че „La La Land“ е спечелил наградата за най-добър филм. Това може да бъде добавено към списъка с най-срамни моменти на „Оскар“-ите.

Нашумелият мюзикъл спечели шест награди за вечерта, за най-добър режисьор, най-добра актриса, операторско майсторство, оригинална музика, песен от филм, сценография, но не и най-голямата.

Деймиън Шазел, който е на 32 години, стана най-младият творец с награда „Оскар“ за най-добър режисьор.

„Това е филм за любовта, затова тази награда посвещавам на своята любима, която е тук в залата – Оливия“, каза Шазел след получаването на златната статуетка за режисура.

Деймиън Шазел има и предишна номинация за „Оскар“ за сценария на филма „Камшичен удар“. Лентата разказва за млад джазов барабанист. Успехът й помогна на Шазел да намери продуценти за „La La Land“.

Шазел е бил джазов барабанист в гимназията, след което се е насочил към киноспециалност в Харвардския университет.

Ема Стоун спечели награда „Оскар“ за най-добра актриса („La La Land“), а Кейси Афлек („Манчестър до морето“)- за най-добър актьор.

Наградите „Оскар“ в поддържащите роли спечелиха Махершала Али („Лунна светлина“) и Вайола Дейвис ( „Огради“ /Fences) .

Кенет Лонърган спечели награда „Оскар“ за оригинален сценарий за „Манчестър до морето“.

В категорията за късометражна анимация, в която беше номиниран „Сляпата Вайша” на Теодор Ушев, спечели унгарският „Piper”.

Ето и списък с другите победители:

Списък на носителите на 89-ите награди „Оскар“, оповестен от Асошиейтед прес:
– най-добра актриса в поддържаща роля – Вайола Дейвис „Огради“ (Fences)
– най-добър актьор в поддържаща роля – Махершала Али („Лунна светлина“)
– най-добър чуждоезичен филм – „Търговският пътник“, режисьор Асгар Фархади, Иран
– най-добра анимация – „Зоотрополис“
– късометражен анимационен филм – „Свирчо“ („Piper“), Алън Бариларо и Марк Зондхаймър
– най-добър документален филм – „О Джей: Произведено в Америка“ Езра Еделман и Каролайн Уотърлоу
– късометражен документален филм – „Белите каски“, Орландо фон Айнсидел
– късометражен игрален филм – „Пей“ (Унгария) спечели награда „Оскар“
– сценография – „La La Land“
– операторско майсторство – Линус Сандгрен „La La Land“
– грим и прически – Алесандро Бертолаци, Джорджо Грегорини и Кристофър Нелсън за „Отряд самоубийци“
– костюми – Колийн Атууд за „Фантастични животни и къде да ги намерим“.
– монтаж – Джон Гилбърт за „Възражение по съвест“
– визуални ефекти – Джон Фавро „Книга за джунглата“
– звуков мишунг – Кевин О’Конъл, Анди Райт, Робърт Маккензи и Питър Грейс за „Възражение по съвест“
– оригинална музика – Джъстин Хъруиц за „La La Land“
– песен от филм – „City of Stars“ от мюзикъла „La La Land“

Вижте и седемте най-добри момента от снощната церемония: