Българите и румънците не са страшни – точно обратното

| от |

За страна, която застарява неудържимо и изпитва глад за специалисти, това е една много добра новина: рекорден брой чужденци искат да живеят в Германия. Но вместо да отвори широко вратите си, тя се бои от тези хора. Немската преса, цитирана от Дойче веле се пита : Защо?

ger

Когато в Германия се говори за пришълците от България и Румъния, ползите обикновено се премълчават – набляга се основно на рисковете, отбелязва вестник „Нойе Вестфелише“ в коментар под заглавие „Печалби и загуби“. Авторът Бернхард Хенел разглежда въпроса от една по-различна перспектива: от гледна точка не на Германия, а на България и Румъния. „Ето как изглеждат нещата, изразени в числа: от краха на комунизма насам България е загубила 1,6 милиона души от населението си, а Румъния – почти 4 милиона. Всички тези хора, повечето от които са високо квалифицирани кадри, са напуснали родината си в търсене на по-добър живот зад граница. В България например 80 процента от лекарите обмислят варианта да напуснат страната. Това изтичане на мозъци допълнително намалява шансовете на държави като България и Румъния да се развиват нормално. Именно такива аргументи би следвало да определят посоката на дебата в Германия. Вместо това виждаме как представители на консерваторите се впускат в популистки нападки срещу чужденците“, се казва в коментара на „Нойе Вестфелише“.

Без заблуди

На тази тема се спира и „Тагесцайтунг“. В публикация под заглавие „Икономика на бедността“ се казва, че по принцип германците нямат нищо против притока на чужденци, независимо откъде идват те. Но определено имат нещо против онези чужденци, които идват в страната им, за да се възползват от социалните облаги. Тенденциозно е обаче да се твърди, че някой пристига в Германия единствено заради социалните плащания. Никой, дори и сред ромите от България и Румъния, не си мисли, че крайните квартали на градове като Дортмунд или Дуисбург са някакво райско място, където на човек не му се налага да се труди. Мотивите за миграцията са други, пише „Тагесцайтунг“ и продължава:

„Всичко тръгна от Дортмунд, където преди няколко години жени от Столипиново започнаха да продават телата си. По-късно тези жени доведоха в Германия и семействата си. А когато се разчу, че им се полагат детски, броят на българските и румънските роми започна да се покачва стремително. Само че който е израснал в квартал като Столипиново например, продължава да води същия начин на живот където и да се намира – върти някаква търговийка или пък събира старо желязо и празни бутилки. Ако всичко това не стига за издръжката, тогава идва ред на дейности като просия, проституция и джебчийство. Основният закон в гетото гласи: Никога не залагай всичко на една карта! Това се нарича „икономика на бедността“. Тя не е по-малко рационална от нашата икономика на спестовността или на инвестициите. Разликата е там, че тази икономика е пригодена към условията в крайно бедните квартали и общества. Затова няма никакъв смисъл да се правят опити за „цивилизоване“ на хората, израснали в такива квартали – те по-добре от нас знаят какво е полезно за тях и какво не“, пише авторът на статията Норберт Мапес-Нидиек.

Ползите от преселниците

Германия печели от преселниците от Източна Европа, посочва на свой ред вестник „Ди Велт“. Изданието цитира данни на Института на германската икономика, според които ползите от тези имигранти са многостранни. Така например българите и румънците в Германия са с по-висока квалификация от средностатистическия германски гражданин – 25 на сто от българите и румънците, които пристигат в Германия, имат висше образование – срещу 19 на сто при германците. И още нещо: около 10 процента от преселниците имат диплома за завършено висше образование по една от четирите най-търсени специалности в Германия – математика, информатика, природонаучни дисциплини или технически специалности. Освен това става дума за предимно млади хора, които биха могли да помогнат на Германия да се пребори с демографския срив, отбелязва „Ди Велт“.

В същия дух е и публикацията на вестник „Генерал Анцайгер“, който обръща внимание на факта, че едва 0,6 процента от плащанията за дългосрочно безработни отиват при българи и румънци, живеещи в Германия. А „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“ цитира резултатите от актуално проучване, което показва, че дебатът за т.нар. „мигранти по бедност“, подет от консервативния баварски Християнсоциален съюз, оказва силно влияние върху общественото мнение – две трети от германците са междувременно убедени, че българите и румънците пристигат в Германия, за да се възползват от предимствата на нейната социална система.

 
 

Амбър Хърд замени Джони Деп с Илън Мъск

| от chronicle.bg |

Бившата съпруга на Джони Деп вече е продължила напред след развода им. Поне така изглежда от снимка, публикувана в профила на Амбър Хърд в Инстаграм, на която тя седи до създателя на Tesla Илън Мъск.

 

Cheeky

Публикация, споделена от Amber Heard (@amberheard) на

Двамата бяха забелязани заедно в Австралия, където Хърд снима филма „Аквамен“. Слуховете, че двамата имат връзка, се появиха още около развода й с Джони Деп през 2016 година. Първоначално списание Е! съобщи, че двамата са засечени заедно в Маями.

В неделя и двамата качиха в Инстаграм общата си снимка, на която червилото на Хърд се вижда отбелязано върху бузата на Илън Мъск.

Коментарите в профила на Хърд обаче не са особено положителни. „Най-важното нещо в живота е любовта, не са парите“, пише потребител, възмутен от новата връзка на Хърд. „Златотърсачка“, гласи друг коментар. „Пари, пари, пари“, пише трети. Покрай скоростния им развод с Джони Деп след кратък и интензивен брак, актрисата беше обвинявана, че просто иска да вземе парите му. Хърд обвини Джони Деп в побой, като дори се появи с насинено лице. Бившата му съпруга Ванеса Паради и дъщеря му Лили-Роуз излязоха в защита на актьора, настоявайки, че той не би ударил жена.

 
 

Дъщерята на Еминем порасна

| от chronicle.bg |

За първи път чухме за Хейли Скот през 2002 година, когато татко й пусна „Hailie’s Song“. В нея Еминем обяснява как тя е дала смисъл и стойност на живота му и колко се гордее, че е неин баща. Тогава тя беше едва на 7.

В песента осен любовта към дъщеря си, Еминем изразява и омразата към майка й – Кимбърли Ан Скот или накратко Ким.

Въпреки, че знаем за Хейли още от началото на рап кариерата на баща й, тя води изключително личен живот. До скоро – когато реши да се появи в социалните мрежи.

Еминем и майката на Хейли – Ким, се запознават в гимназията. През 1999 година се женят, 4 години след като се ражда дъщеричката им. През 2001 обаче семейството се развежда. Горе-долу по това време Маршал получава обвинения, че текстовете на песните му са агресивни към жените, и в частност към Ким, която той твърди, че ще убие. Да не говорим, че по същото време рапърът трябва да се справя и със зависимостта си.

През 2006 година Еминем и Ким се женят отново, но и се развеждат отново само след няколко месеца. До 2010 година успяват да се помирят, а 4 години по-късно в песента си „Headlights“ той й се извинява публично и казва, че я обича. В момента двамата продължават да са разделени.

Това идва да ни покаже колко трудно детство е имала Хейли. Днес тя е на 21 години и най-накрая е смятана за възрастен от законите на САЩ. Акаунтът й в Instagram е на около 6 месеца, но напоследък тя започна да поства в него все повече и повече снимки.

Какво знаем за нея можете да видите в галерията ни.

 
 

Супер балон събира информация от близкия космос

| от |

НАСА пусна балон със свръхналягане с размерите на стадион от новозеландския Южен остров, за да събира информация от близкия космос.

Той ще пътешества 100 дни. Седем други опита за пускането на балона бяха осуетени от бури и циклони.
Летателният апарат е специално проектиран от НАСА, за да открива космически частици със свръхвисока енергия, навлизащи в атмосферата на Земята. Той ще обиколи планетата два или три пъти.

„Произходът на тези частици е голяма загадка, която ние искаме да разбулим. Дали те идват от големи черни дупки в центъра на галактиките? Дали са малки, бързо-движещи се звезди, или нещо друго?“, каза проф. Анджела Олинто от университета в Чикаго, която е главен изследовател по проекта.

Следенето на летателния апарат, изстрелян от Уанака, е само началото на дълго проучване, което включва на следващ етап и космическа мисия, подготвяна от НАСА.

Балонът ще събере данни от 34 километра над земната повърхност. Настоящият рекорд за продължителност на полет на балон със свръхналягане е 54 дни. През март миналата година НАСА осъществи изпитание на подобен летателен апарат, изстрелян от Уанака. Полетът му продължи 32 дни, 5 часа и 51 минути.

 
 

RIP, авторско право

| от |

Днес е Световният ден на авторското право. Ура! По принцип, на световния ден на СПИН раздават презервативи. На Св. Валентин се раздават презервативи. На световния ден на авторското право съответно трябва да се раздават авторски договори. Искаме авторски договори. Презервативите не са като бананите по комунизма – има ги целогодишно. Тоест са като бананите по демокрацията. Авторското право обаче не е.

Скоро ми подариха грамофон. Лошото на грамофона е, че не можеш да дърпаш нелегално плочи. Можеш да дърпаш нелегално чанти и да си купуваш плочи, но това не е елегантно. Тоест, в последно време плащам за музика. Хубаво ли ми е? Не. Ще отида ли тази събота на битака на лов за грамофонни плочи? Да. Хайде, съдете ме!

Чувството отново да се допреш до този най-екзотичен елемент в света на музиката – авторското право, е приятно. Дали заради ретро тръпката, която някои хора, най-често млади, наивни момичета, изпитват, когато вдишат завладяващия аромат на плесента в старите книги. Или заради латентна хипстърия. Няма значение – кеф цена няма, нали? Затова ставаме рано-рано сутрин за работа. Със сигурност не се чувствам по-добре, когато плащам за музика, все едно съм спасил дърво или съм бил веган 10 минути, пощадявайки половин кокошка, или съм изключил водата, докато си мия зъбите, за да не вземе да остане планетата без вода, не. Просто има нещо приключенско в самия процес на търсене, а и звукът е готин. Нали знаете приказката „Ако отидете в дома на някого и там няма книги, не правете секс с него“. Позволете да парафразирам: „Ако отидете в дома на някого и там има грамофон, вижте за книги и ако няма книги, подхвърлете му няколко и след това правете секс“. Разбира се, това не означава, че всичко, което слушам, е от грамофон. Къде ще намеря плоча на Ку-ку бенд и Слави Трифонов?

Което ни довежда до: Денят на влюбените си има Св. Валентин, а денят на авторското право си има Св. Сиромахов. Да, ще засегнем и това, няма как. Нека разясним с две думи казуса „Народа срещу Иво Сиромахов“ – нашата теза е, че той ни краде статусите, неговата теза е, че веднъж щом си изложил нещо в социалната мрежа, то става народно творчество и е свободно от права.

И все пак… Когато някой напише например шега във фейсбук, отгоре седи името му, отдолу шегата му. Когато Иво вземе тази шега – отгоре седи името, отдолу шегата на човека. Едно е да препечаташ „Дракула“ от Брам Стокър, която няма авторски, и да я продаваш в книжарниците си. Съвсем друго е да я препечаташ и вместо Брам Стокър да пише „Автор: Сиромаха“. Иначе всички мебели, които имам от Икеа, ще са марка „Мартин“.

Не ви карам, очевидно, да спазвате на хората авторското право. Ако бях взел някакви пари по някаква програма – да, но иначе би било глупаво и наивно. Но това, което бих поискал от вас е: идете днес след работа в някой бар, поръчайте си едно уиски и го ударете на екс за правото хората да защитават интелектуалния си труд. После идете в друг бар, където уискито е менте, ударете отново едно на екс и избягайте. Така пазите алкохола оригинален и подпомагате творците по най-добрия начин.