Аз съм Роки Балбоа

| от | |

Животът на Майк Кунда се променя из основи на 4 февруари 1979, деня, в който по CBS се излъчва спечелилият Оскар филм „Роки“. Тогава едва 11-годишно момче, той седи със семейството си пред телевизора  в Скрантът, Пенсилвания и вижда за първи път как Роки Балбоа тренира за мача срещу шампиона Аполо Крийд.


 

Но не най-запомнящите се сцени оставят следва в Майк, ами тази, в която Роки отказва заповед на шефа си да размаже пръстите на клиент., който не си е платил сметката.  Тогава работещият като бияч главен герой е изгонен от шефа си. „Трябваше да размажа твоите пръсти!“ , крещи Роки.

„Това беше моментът, в които осъзнах колко е важен Роки за мен“, споделя Кунда. „Той е отхвърлен от приятелите и работодателите му и ходи по улицата, като саундтракът му е тъжна музика“

През изминалите тридесет години са заснети още пет филма „Роки“, събрали обща печалба от над един милиард долара. Милиони зрители по света обикват героя на Силвестър Сталоун. Феновете на поредицата са много отдадени  и страстно защитават филмите. Но Кунда най-вероятно е най-ангажираният от всички.

Майк изчислява, че е гледал филмите за „Роки“ около 600 пъти, без да включва безбройните пъти, в които си е пускал откъси, които да му помогнат в трудни моменти. При това положение не е изненадващо, че той е ходеща енциклопедия за факти и диалози от поредицата. Всичко, от това къде се намират в момента Къф и Линк, костенурките от филма, до мимолетни детайли от декора (например, че в една сцена се вижда как мистериозно виси пушка на стена в апартамента на Роки).

Кунда и съпругата му дори прекарват голяма част от живота си в търсене на точните места, където са снимани филмите. Това се случва много преди да съществува Google Maps, през 90-те, което прави задачата им много трудна.

Снимахме сцена от филма, след това проявявахме снимката и започвахме да караме в търсене на точното място. Веднъж с жена ми прекарахме 15 часа в колата, преди да се приберем“

Отвъд събирането на любопитни факти, Майк Кунда успява да усвои  „Роки“ и като професия. През 2006 той печели конкурс за двойник на героя във Филафелфия. Към момента има на 300 участия и не мисли скоро да спира.

kundarocky6

Кунда е наполовина италианец, с кафява коса, хлътнали очи и мускулеста постойка, подобна на тази на героя му. Сталоун може би е малко по висок и с по-широки рамене. Въпрески това, с помощта на малко грим, насинено око и гърлен глас приликата е удивителна.  В това няма нищо случайно, все пак Кунда играе роки от дете. Скоро след като гледа филма за първи път той започва да се облича като Роки, с кожено яке и гуменки, както и с подобна шапка. В книгата му „Пригответе музиката от Роки“, Майк споделя, че в училище много от децата му се подиграват за постоянното имитиране на героя и го преследват, опитвайки се да му вземат шапката. Той се опитва да играе американски футбол и да се научи да се бие, но в нито едното от двете не му провървява.

В тийнейджърските му години временно се отказва от Роки и започва да се облича като Рамбо, но не след дълго се завръща към идола си.

„Трябва да имате предвид, че това се случва през 80-те, когато повечето хора се обличаха като MC Hammer. Никога не съм следвал модните тенденции, не съм имал стил. Просто исках да се преструвам на Роки“

В младежките си години Кунда сменя често работното място. Работи като полицай, пиколко и по-задълго като управител на магазин за очила. Споделя, че е уволняван от над 25 работи и то не защото е бил лош служител, а защото се чуства изгубен и неспособен да е щастлив.

rocky-3

Всичко това обаче се променя през 2006, когато приятелите му го убеждават да се включи в конкурс за двойници на Роки във Филаделфия. Претендентите се нареждат пред хиляди наблюдаетли с шанса да спечелят билети а премиерата на шестия филм от поредицата. Във финалния кръг Кунда излиза на сцената и отговаря на съдиите по начин, по който Роки би отговорил, което му спечелва конкурса.

Кунда не приема победата на сериозно и не очаква драстична промяна в живота му. Оказва се обаче, че спечелването на конкурса му спечелва много почитатели. Скоро получава обаждане от детски лагер, с предложението да отиде облечен като Роки да поздрави туристите. Това е първия път в живота на Майк, в който му се плаща да бъде героя на Сталоун.

Крис Уайзмен, също голям фен на Роки, бързо се намества като мениджър на Майк. Двамата се срещат във Victor Cafe, кафенето, което се превръща в „Адриан“ за филма „Роки Балбоа“. Една вечер и двамата чакат място на бара се заговарят и бързо се сприятеляват.

Уайзмен ръководи компания, която представлява основно музиканти, но е толкова впечатлен от имитаторските умения на Майк, че решава да го представлява.

„Той е усвоил и най-малките детайли“, споделя Уайзмен. „Аз му казах:  Виж, ако си заинтересован бих искал да ти помогна. Не само, че ще спечелиш пари но това ще ти донесе и щастие.“

Кунда до такава степен обръща внимание на детайлите, че дори успява да открие магазина, от който е закупена шапката за филма. Понякога е облечен със сивото горнище, видяно във филма. Да намери всичко му отнема над пет години.

„Искам да съм колкото се може по-близко до оригинала“

Клиентите му обикновено искат да разговарят с него и да се снимат, независимо дали става дума за тесен ресторант или конгресен център. Понякога искат да вземат шапката му или да го притиснат с хватка. Често трябва да е бърз с реакциите си, когато някой му каже „Ела тук, кажи нещо на жена ми“.

sUSzlTKATrocky-10

С течение на времето Майк се научава да влиза в роля във всякакви ситуации и да дава отговор, очакван от филмовия герой. Около тридесет процента от работата му се повежда на небезисвестното стълбище пред музея за изкуство във Филаделфия, който Роки изкачва във филмите. Туристите го чакат в началото и заедно изкачват всички седемдест и две стъпала. Често се включват и случайни минувачи, заинтригувани от случващото се.

Най-голямата тълпа, пред която се е изправял Майк е била от 60 000 човека – по време на градският маратон преди две години.

„Не бях подготвен и импровизирах. Реших да покажа на всички гимнастиката на Роки от филма и на всички много им хареса“

В други случаи Майк присъства на приятелски събирания в нечии заден двор. Освен че му се плаща получава хот дог и бира.

Веднъж му се случва да му се обади целият хокейен отбор Фиалделфия Флайър с молба да отиде в главния офис на хокейната асоциация заедно с имитатор на Бен Франклин и да почука на вратата на президента на лигата, за да го помоли мачът на звездите да се проведе във Филаделфия. В крайна сметка не се получава, но шефът остава очарован от случилото се.

Едно от нещата, които е научил Майк през годините е да избягва много дълги събития. Макар и гласа му да е близък до този на Сталоун, му се налага да го снижи малко, за да е максимално близо до истината, което е изморително на моменти.

1 rocki

Майк в момента има достатъчно участия и е способен да издържа семейството си без да работи да друго място. Жена му работи в оптиката, от която той е уволнен преди години. Живеят заедно с немската си овчарка в Кемп Хил, Пенсилвания и често пътуват из Щатите за участия.

Повтаряща се тема в живота на Майк е тази за изкуплението, нещо, което е научил за първи път именно от филмите.

„Най-важното е да вярваш в себе си и да не спираш да се опитваш. Знам че е много клиширано и го чуване всеки ден, но колко хора всъщност вярват в себе си?“ – казва Майк Кунда

Хората забравят, че има паралел и между сценария на филма и живота на Сталоун. Сценарият за първия филм е написан от него, още преди целия свят да знае името му. Холивудските студия харесват идеята, но искат по-известен актьор да играе главната рола. В крайна сметка Сталоун се бори докрай и успява да убеди студио да отпусне бюджет от един милион за заснемането на филма.

Макар и да е гледал филмите над 600 пъти Майк споделя, че всеки път открива по нещо ново, което го вдъхновява да продължи да се занимава с професията си.

„Постоянно съм в очакване някой да ми каже, че не съм достатъчно добър в това, което правя, за да мога да им докажа, че съм най-добрия.“

iF9v8tV0RfqGbMdqHbXQ_EDITrocky-15

От няколко години Майк провежда ежегодна обиколка на местата, където е сниман филма, събрани с помощта на жена му преди двадесет години. Обикалят се множество места, а накрая се сяда за вечеря във Victor Café. Също така предлага и лични обиколки за желаещите, сред които до сега е имало гръцки боксьр и английски водопроводчик.

Майк Кунда е щастлив с факта, че е добър в едно нещо.

„Хората постоянно ме питат кога ще спра да се занимавам с това. Професионално съм Роки вече седем години, като всяка година бизнеса ми се удвоява. Сталоун снима Роки Балбоа на 60 години. Ако успея да задържа професията си още десет години ще съм много доволен“

 
 

Продадени са 15 хиляди билета за „Евровизия – 2017″

| от chronicle.bg, по БТА |

Досега са продадени 15 хиляди от общо 70 хиляди билета за телевизионния конкурс „Евровизия – 2017″,, който ще се състои в Киев през месец май, предаде ТАСС.

Агенцията цитира съобщение на вицепремиера на Украйна Вячеслав Кириленко. „На 14 февруари започна официалната продажба на билети, като първият беше закупен от победителката на „Евровизия 2004″, нашата Руслана“, заяви Кириленко. По неговите думи досега са били продадени около 15 хиляди пропуска от 52 страни в света.

Петдесет и два процента от билетите са били пласирани в Украйна, а останилите четиридесет и осем – в чужбина. Най-много продажби са били реализирани във Великобритания, Германия и Русия.

 
 

Ед Шийрън остава номер 1

| от chronicle.bg |

Британският изпълнител Ед Шийран продължава да доминира в британската класация за сингли, като зае първото място за седма седмица с „Shape of You“, съобщи БТА.

Певецът заемаше двете първи места в класацията за сингли пет седмици, но през миналия уикенд песента „Castle on the Hill“ слезе от второ на трето място. Сега той си върна второто място с „How Would You Feel“, измествайки „Human“ на Раг ен Боун Ман на трето място. „Castle on the Hill“ вече е на четвърто място.
„Chained to the Rhythm“ на Кейти Пери е на пето място.

В класацията за сингли певецът Раг ен Боун Ман е на първо място втора седмица след двойната си победа на наградите БРИТ, на които той спечели отличията за пробив и „Изборът на критиците“. На второ място е Ейми Макдоналд с „Under Stars“. Трети е Райън Адамс с „Prisoner“.

Челната петица в британската класация за албуми се допълва от „Divide“ Ед Шийран и „25“ на Адел.

 
 

Анимираната симфония на живота

| от chronicle.bg |

Кратката форма в киното е обект на внимание от хиляди режисьори и аниматори по света.

Днес пък е петък – ден като никой друг. Затова ще ви покажем „Symphony no. 42″ – една късометражка, която ни представя 47 нерационални сцени за връзката между човек и природа.

 

Symphony no. 42 from Reka Bucsi on Vimeo.

 
 

Как да не бъдем идиоти, когато ходим на лекар

| от |

След като великите мислители от Националната здравно-осигурителна каса заложиха в проекта за Националния рамков договор за 2017 г. идеята лекарите да бъдат глобявани, в случай че 6 месеца след изписване на лечение, пациентът не е постигнал идеалните стойности в изследванията си, концепцията за това що е то лекар и има ли почва у нас, тотално помътня.

Бруталните неуредици в здравната реформа, започнала през 2000 г., доведоха до масово стопяване на доверието между пациенти и лекари и до заклеймяване на лекарското съсловие като черната овца на обществото. Участие в тази упорита деградация взеха и политиците, докоснали се до здравната реформа, и недобросъвестните и некомпетентни лекари, и процъфтяването на самодиагностиката и самолечението, и други неща.

Резултатът в крайна сметка е ясен: много недоволни лекари, много млади медици, заминаващи зад граница и много разочаровани пациенти.

За да подпомогнем поне леко изтупването на мръсотията от лекарската професия, ви предлагаме кратък наръчник за нормално поведение при посещение на лекар. В случая ще говорим за семейните лекари или т.нар. джипита, но повечето правила се отнасят със същата сила и до специалистите.

Не вдигаме скандали пред кабинета

Някои лекари приемат със записани часове, други – не. Във всички случаи е възможно да почакате малко пред лекарския кабинет. Да, наясно сме, че си имате друга работа – трябва да подписвате договори, да пишете проекти, да спите, да гледате в една точка или да управлявате японските финансови пазари. Но каквато и да е работата ви, вие сте там, защото имате нужда. И както са открили учени от Занзибар, никой за нищо не ви е длъжен. Ако се появи спешен случай, той ще влезе преди вас, дори да сте с час. Ако се появи лекар – колега на вашия лекар – също. Ако дъщерята или майката на вашия лекар намине за „здрасти“, тя вероятно също ще се вмъкне преди вас. Не правете от това грандиозен проблем, а се възползвайте от времето да си поцъкате малко на телефона.

Не нахълтваме в кабинета с искания

Сега, това трябва да е ясно. Ако имате симптом, да кажем гадене, и сте проверили в Google на какво може да се дължи този симптом, след което сте решили, че имате нужда от ядрено-магнитен резонанс, то е препоръчително да пропуснете личния си лекар и да отидете в някоя частна болница. Там срещу необходимата сума, ще ви направят ЯМР. Вие не казвате на лекаря си от какви изследвания и от какви медикаменти имате нужда. Той преценява това и назначава изследвания или предписва лекарства, ако сметне, че е необходимо. Ако желаете да разчитате на самодиагностика и самолечение, никой не може да ви спре, но и никой не е задължен да удовлетворява исканията ви и да поема отговорност за решенията ви. Особено когато става дума за отговорност за живота и здравето ви. Искате доплерово изследване, защото имате обрив на петата? ОК. Намерете медицинско лице, което да ви го направи, платете си и си го разчитайте. В противен случай се доверете на лекаря си и неговата преценка.

Внимаваме с думата „направление“

Е, да. Лекарите са твърде чувствителни, когато опре до направления. Знаете ли защо? Направленията за специалисти са чекове на стойност 15 лв. И са лимитирани от НЗОК. Когато личният лекар надвиши лимита, го глобяват. И това се случва често, тъй като понякога много пациенти наистина се нуждаят от направления, а те не стигат. А човеколюбието и професионалното отношение, присъщи на добрите лекари, не им позволяват да отказват направление на хора, които действително имат нужда от тях. Това е причината лекарите да реагират малко агресивно на изказването „Искам направление“. Особено когато не е придружено от оплакване и обяснение.

Не спорим с лекаря на медицинска тематика

Ако обичате да водите спорове на разнородна тематика – имате Facebook и кварталната кръчма. В лекарския кабинет може да се водят спорове (стига случайно „джипито“ да има време да си говори с вас за предстоящите избори, Григор Димитров, нивото на телевизионната журналистика и у нас и каквото друго ви вълнува), но не и на медицинска тематика. Ако вие разчитате на „интуиция“, „познаване на собствения организъм“, „Google“, „група във Facebook“, статия в „Трета възраст“ и „вуйна ми е имала същото и каза…“, човекът срещу вас разчита на 7+ години медицинско образование, тежки колоквиуми и зубрене на учебници, с тежестта на хипопотам единия и пълни с думи, които вероятно не можете да произнесете, камо ли да разберете. Затова по-добре стойте спокойно и слушайте. Ако нещо ви притеснява в преценката на лекаря, винаги може да потърсите второ мнение при друг медицински специалист. И това е съвсем в реда на нещата.

Не занимаваме лекаря със странични неща

Със сигурност имате и други проблеми, освен здравословните. Всички имаме. И искате да ги споделите. Почти всички искаме. Възможно е близките да не ви обръщат внимание, колегите да пренебрегват страданията ви, а психотерапевтът ви да е в отпуск. Уви, лекарят не е човекът, който трябва да изслуша скръбната ви тирада за това как дъщерята от Щатите не се обажда, бащата е започнал да изкуфява, гаджето се държи кофти, шефът пак не е вдигнал заплата (скапан задник) т.н. Не е честно да превръщате лекаря си в психотерапевт или приятел. Дори той да е така добър да ви изчака „да си кажете“, пропиляването на времето му не е справедливо към онези, които висят пред кабинета и също чакат за неговото внимание. Ако толкова искате да говорите точно на този човек за живота си, поканете го на кафе.

Не задаваме въпроса „Ама ти как никога не се разболяваш, някаква тайна ли имаш?“

В този въпрос има зловредна завист, която дразни. Освен това, съдържа невярно твърдение. Лекарите не само че се разболяват, но и умират. И поради високо стресовото естество на работата им, всъщност смъртността при тях е на много високо ниво. Ако се удивлявате на това, че при лекарите непрекъснато ходят болни хора, някои от тях заразноболни, а те си стоят все здрави, успокойте се. Това може да се дължи на имунитет или на ползване на маска, но със сигурност не е вследствие на някакво тайно хапче, което всички медици пият всяка сутрин, за да пребъдат, докато пациентите им тънат в болести и дезинформация.

Не навираме здравното си осигуряване в лицето на лекаря

Това, че сте здравно осигурени, не е похвално, а нормално. Някакви ваши пари всеки месец отиват някъде, за да имате спокойствието, че ако/когато ви се наложи да ползвате медицински услуги, няма да се налага да теглите бърз кредит. Здравното осигуряване обаче не покрива всичко. НЗОК отпуска определени пари за определени неща и лекарят ви е безсилен пред системата, която е дефинирала какво ви се полага срещу сумата, която внасяте. Затова не се дръжте надменно и изискващо поради факта, че си плащате здравните осигуровки. Когато сте в лекарския кабинет, вие не сте клиент, а пациент. Клиент сте във фризьорския салон. Нали? Има разлика.