Аз съм Роки Балбоа

| от | |

Животът на Майк Кунда се променя из основи на 4 февруари 1979, деня, в който по CBS се излъчва спечелилият Оскар филм „Роки“. Тогава едва 11-годишно момче, той седи със семейството си пред телевизора  в Скрантът, Пенсилвания и вижда за първи път как Роки Балбоа тренира за мача срещу шампиона Аполо Крийд.


 

Но не най-запомнящите се сцени оставят следва в Майк, ами тази, в която Роки отказва заповед на шефа си да размаже пръстите на клиент., който не си е платил сметката.  Тогава работещият като бияч главен герой е изгонен от шефа си. „Трябваше да размажа твоите пръсти!“ , крещи Роки.

„Това беше моментът, в които осъзнах колко е важен Роки за мен“, споделя Кунда. „Той е отхвърлен от приятелите и работодателите му и ходи по улицата, като саундтракът му е тъжна музика“

През изминалите тридесет години са заснети още пет филма „Роки“, събрали обща печалба от над един милиард долара. Милиони зрители по света обикват героя на Силвестър Сталоун. Феновете на поредицата са много отдадени  и страстно защитават филмите. Но Кунда най-вероятно е най-ангажираният от всички.

Майк изчислява, че е гледал филмите за „Роки“ около 600 пъти, без да включва безбройните пъти, в които си е пускал откъси, които да му помогнат в трудни моменти. При това положение не е изненадващо, че той е ходеща енциклопедия за факти и диалози от поредицата. Всичко, от това къде се намират в момента Къф и Линк, костенурките от филма, до мимолетни детайли от декора (например, че в една сцена се вижда как мистериозно виси пушка на стена в апартамента на Роки).

Кунда и съпругата му дори прекарват голяма част от живота си в търсене на точните места, където са снимани филмите. Това се случва много преди да съществува Google Maps, през 90-те, което прави задачата им много трудна.

Снимахме сцена от филма, след това проявявахме снимката и започвахме да караме в търсене на точното място. Веднъж с жена ми прекарахме 15 часа в колата, преди да се приберем“

Отвъд събирането на любопитни факти, Майк Кунда успява да усвои  „Роки“ и като професия. През 2006 той печели конкурс за двойник на героя във Филафелфия. Към момента има на 300 участия и не мисли скоро да спира.

kundarocky6

Кунда е наполовина италианец, с кафява коса, хлътнали очи и мускулеста постойка, подобна на тази на героя му. Сталоун може би е малко по висок и с по-широки рамене. Въпрески това, с помощта на малко грим, насинено око и гърлен глас приликата е удивителна.  В това няма нищо случайно, все пак Кунда играе роки от дете. Скоро след като гледа филма за първи път той започва да се облича като Роки, с кожено яке и гуменки, както и с подобна шапка. В книгата му „Пригответе музиката от Роки“, Майк споделя, че в училище много от децата му се подиграват за постоянното имитиране на героя и го преследват, опитвайки се да му вземат шапката. Той се опитва да играе американски футбол и да се научи да се бие, но в нито едното от двете не му провървява.

В тийнейджърските му години временно се отказва от Роки и започва да се облича като Рамбо, но не след дълго се завръща към идола си.

„Трябва да имате предвид, че това се случва през 80-те, когато повечето хора се обличаха като MC Hammer. Никога не съм следвал модните тенденции, не съм имал стил. Просто исках да се преструвам на Роки“

В младежките си години Кунда сменя често работното място. Работи като полицай, пиколко и по-задълго като управител на магазин за очила. Споделя, че е уволняван от над 25 работи и то не защото е бил лош служител, а защото се чуства изгубен и неспособен да е щастлив.

rocky-3

Всичко това обаче се променя през 2006, когато приятелите му го убеждават да се включи в конкурс за двойници на Роки във Филаделфия. Претендентите се нареждат пред хиляди наблюдаетли с шанса да спечелят билети а премиерата на шестия филм от поредицата. Във финалния кръг Кунда излиза на сцената и отговаря на съдиите по начин, по който Роки би отговорил, което му спечелва конкурса.

Кунда не приема победата на сериозно и не очаква драстична промяна в живота му. Оказва се обаче, че спечелването на конкурса му спечелва много почитатели. Скоро получава обаждане от детски лагер, с предложението да отиде облечен като Роки да поздрави туристите. Това е първия път в живота на Майк, в който му се плаща да бъде героя на Сталоун.

Крис Уайзмен, също голям фен на Роки, бързо се намества като мениджър на Майк. Двамата се срещат във Victor Cafe, кафенето, което се превръща в „Адриан“ за филма „Роки Балбоа“. Една вечер и двамата чакат място на бара се заговарят и бързо се сприятеляват.

Уайзмен ръководи компания, която представлява основно музиканти, но е толкова впечатлен от имитаторските умения на Майк, че решава да го представлява.

„Той е усвоил и най-малките детайли“, споделя Уайзмен. „Аз му казах:  Виж, ако си заинтересован бих искал да ти помогна. Не само, че ще спечелиш пари но това ще ти донесе и щастие.“

Кунда до такава степен обръща внимание на детайлите, че дори успява да открие магазина, от който е закупена шапката за филма. Понякога е облечен със сивото горнище, видяно във филма. Да намери всичко му отнема над пет години.

„Искам да съм колкото се може по-близко до оригинала“

Клиентите му обикновено искат да разговарят с него и да се снимат, независимо дали става дума за тесен ресторант или конгресен център. Понякога искат да вземат шапката му или да го притиснат с хватка. Често трябва да е бърз с реакциите си, когато някой му каже „Ела тук, кажи нещо на жена ми“.

sUSzlTKATrocky-10

С течение на времето Майк се научава да влиза в роля във всякакви ситуации и да дава отговор, очакван от филмовия герой. Около тридесет процента от работата му се повежда на небезисвестното стълбище пред музея за изкуство във Филаделфия, който Роки изкачва във филмите. Туристите го чакат в началото и заедно изкачват всички седемдест и две стъпала. Често се включват и случайни минувачи, заинтригувани от случващото се.

Най-голямата тълпа, пред която се е изправял Майк е била от 60 000 човека – по време на градският маратон преди две години.

„Не бях подготвен и импровизирах. Реших да покажа на всички гимнастиката на Роки от филма и на всички много им хареса“

В други случаи Майк присъства на приятелски събирания в нечии заден двор. Освен че му се плаща получава хот дог и бира.

Веднъж му се случва да му се обади целият хокейен отбор Фиалделфия Флайър с молба да отиде в главния офис на хокейната асоциация заедно с имитатор на Бен Франклин и да почука на вратата на президента на лигата, за да го помоли мачът на звездите да се проведе във Филаделфия. В крайна сметка не се получава, но шефът остава очарован от случилото се.

Едно от нещата, които е научил Майк през годините е да избягва много дълги събития. Макар и гласа му да е близък до този на Сталоун, му се налага да го снижи малко, за да е максимално близо до истината, което е изморително на моменти.

1 rocki

Майк в момента има достатъчно участия и е способен да издържа семейството си без да работи да друго място. Жена му работи в оптиката, от която той е уволнен преди години. Живеят заедно с немската си овчарка в Кемп Хил, Пенсилвания и често пътуват из Щатите за участия.

Повтаряща се тема в живота на Майк е тази за изкуплението, нещо, което е научил за първи път именно от филмите.

„Най-важното е да вярваш в себе си и да не спираш да се опитваш. Знам че е много клиширано и го чуване всеки ден, но колко хора всъщност вярват в себе си?“ – казва Майк Кунда

Хората забравят, че има паралел и между сценария на филма и живота на Сталоун. Сценарият за първия филм е написан от него, още преди целия свят да знае името му. Холивудските студия харесват идеята, но искат по-известен актьор да играе главната рола. В крайна сметка Сталоун се бори докрай и успява да убеди студио да отпусне бюджет от един милион за заснемането на филма.

Макар и да е гледал филмите над 600 пъти Майк споделя, че всеки път открива по нещо ново, което го вдъхновява да продължи да се занимава с професията си.

„Постоянно съм в очакване някой да ми каже, че не съм достатъчно добър в това, което правя, за да мога да им докажа, че съм най-добрия.“

iF9v8tV0RfqGbMdqHbXQ_EDITrocky-15

От няколко години Майк провежда ежегодна обиколка на местата, където е сниман филма, събрани с помощта на жена му преди двадесет години. Обикалят се множество места, а накрая се сяда за вечеря във Victor Café. Също така предлага и лични обиколки за желаещите, сред които до сега е имало гръцки боксьр и английски водопроводчик.

Майк Кунда е щастлив с факта, че е добър в едно нещо.

„Хората постоянно ме питат кога ще спра да се занимавам с това. Професионално съм Роки вече седем години, като всяка година бизнеса ми се удвоява. Сталоун снима Роки Балбоа на 60 години. Ако успея да задържа професията си още десет години ще съм много доволен“

 
 

Bulgaria Air пуска промоционални билети в 4 посоки

| от chronicle.bg |

Bulgaria Air  започва зимна кампания с полети на специални цени до Рим, Мадрид, Лондон и Прага.

До 20 януари националният превозвач предлага двупосочни самолетни билети от София до Рим от 86 евро. Пътуването до Лондон и обратно е на цена от 139 евро с билети, закупени до 31 януари. До 23 януари авиокомпанията предлага двупосочни самолетни билети до испанската столица Мадрид на крайна цена от 129 евро.

В момента тече и кампания на Bulgaria Air за пътуване до Прага. До 22 януари двупосочните самолетни билети от София до чешката столица се предлагат на цени от 164 евро и ще могат да се използват до 31 март.

Полетите до изброените четири дестинации са на атрактивни цени и за пасажерите от Варна, като са осигурени удобни трансфери през София.

В цената на всички самолетни билети на Bulgaria Air се включват летищни такси, чекиран багаж до 23 кг и ръчен до 10 кг, кетъринг на борда, безплатен избор на място в самолета и чек-ин.

Подробности за полетите, цените на билетите и резервации можете да намерите на уебсайта на авиокомпанията. 

 
 

Ексцентричните геймърски играчки

| от Иво Цеков |

За повечето геймъри един приличен компютър и монитор или пък конзола и телевизор са достатъчни, но има и такива, които не са готови да се задоволят с конвенционалните оферти.

Вместо това, те с влажен поглед гледат към най-новите и атрактивни предложения за периферия и аксесоари, които технологичните компании подготвят.

Още в началото на тази година се видя, че отново ни очакват някои страхотни специализирани устройства, насочени към запалените геймъри.

Някои от тях все още са прототипи, докато други съвсем скоро ще са на пазара. И независимо дали сте хардкор играчи, които желаят само най-новата техника, или просто ви е любопитно да видите какви са тенденциите в този сектор – ето 7 ексцентрични продукта, които ще приковат погледа ви.

Текстът е публикуван в webcafe.com

 
 

Омара Портуондо празнува 70 години на сцената в София

| от chronicle.bg |

Омара Портуондо Buena Vista Social Club, която прослави кубинската култура по целия свят, ще отпразнува живота и музиката по най-подходящия възможен начин – със специално турне.

Кубинката ще отбележи своя 85-и рожден ден и 70 динамични години на сцената заедно с изключителни гост-звезди и ще ни припомни, че изкуството няма възраст, а само качество. По изрично желание на легендарната певица, София е една от спирките в тази фиеста, която ще отрази различни аспекти на дългата ѝ кариера, минавайки през най-обичаните класики, любовта ѝ към елегантното кабаре, паметните години с Buena Vista Social Club и настоящите ѝ творчески търсения.

На 28-и април, в зала 1 на НДК, Омара Портуондо ще ни отведе на едно задушевно прощално пътешествие с кубинската музика.

Omara_Portuondo_Sofia

Омара израства в Хавана. На 15 години започва да работи като танцьорка в бляскавия клуб Тропикана, където сестра ѝ е певица. Силата ѝ обаче също се оказва пеенето – от работата ѝ с пианиста Франко Емилио се ражда нов стил  –  “fillin” (feeling), а Омара се превръща в Кралицата на филинга – тази симбиоза между джаз и бразилска боса нова.

Кариерата ѝ се развива в женската формация Cuarteto D’Aida. По това време квартетът подгрява едни от най-големите звезди като Бени Море, Едит Пиаф, Бола де Ниеве и Нат Кинг Кол, а клуб Тропикана е в своя пик на популярност и успех.

В кризисната точка от американско-кубинските отношения сестра ѝ и много други музиканти остават в Маями. Омара решава да се върне в Куба, а там се е отворила празнина, благодарение на която  кариерата ѝ процъфтява – първо с реформирания Cuarteto D’Aida, а след 1967 г. и като солов артист.

През 1997 г., когато се очаква да намали темпото, проектът Buena Vista Social Club се отразява на творческия ѝ живот и известност по целия свят. Едноименният филм на Вим Вендерс предизвиква фурор, а Салман Рушди нарича годината „лятото на Buena Vista”.

Соловият албум на Омара от 2000 г. взима Грами, следват редица записи и турнета, както и звездни колаборации, като тази с кубинския джаз пианист Чучо Валдес. Тя е първата жена на поста Международен посланик на Червения кръст. В последните години има концерти по целия свят, от Royal Opera House в Лондон до Latin Passion festival в Хонконг.

На 28-и април в зала 1 на НДК ще имаме възможността да се докоснем до една ера, чийто завеси бавно и елегантно се спускат, оставяйки публиката винаги да иска още.

Билетите за концерта на Омара Портуондо са на цени от 50 до 110 лв. и са достъпни в бензиностанции OMV, The Mall, Билетен център НДК, Български пощи и мрежата на Eventim.bg.

 
 

Една ябълка на ден…

| от |

Едно време на софийските психоаналитични семинари идваха големи имена от лаканианската школа във Франция. Неистово умни хора изнасяха лекции от трибуната, докато една шепа жадни за знания студенти и формиращи се аналитици стояха и ги слушаха. На всеки семинар обаче неизбежно се случваше нещо интересно. Горе-долу по средата пристигаше една жена с раница и по пет торби във всяка ръка, сядаше най-отзад и започваше да шушка с пликовете, вадейки от тях пластмасови бутилки с жълта течност, различни по големина чаши и кило ябълки, които започваше да реже с джобно ножче и да похапва с шумно дъвчене.

Оттогава ябълките винаги са ми били червена лампичка за опасност, а откакто журналистката Илиана Беновска превърна ябълката в символ на българската журналистика, положението не се подобри.

По време на последната пресконференция на Росен Плевнелиев като президент на България, тя опита да приложи любимия си журналистически прийом – да замери политика с ябълка. Вместо всичко да мине с ахване и шеги, както при изпращането на френския посланик Ксавие дьо Кабан или при победната пресконференция на Румен Радев, този път НСО се намеси веднага. Беновска бе изведена от залата за пресконференции под съпровода на развеселените погледи на другите журналисти и мрачната физиономия на президента Плевнелиев.

Не е фатално, че си имаме персонаж, който смесва цирк и журналистика, вдигайки посещенията в родните онлайн медии и рейтинга на телевизионни емисии. Всеки има изконното право да се направи за посмешище. Но никой няма право да сгромолясва и без това не особено високото ниво на българската журналистика, превръщайки сериозни събития в нелепа смесица между лош театър и епизод на „Съдби на кръстопът“.

Довечера малцина ще са разбрали какво е казал Плевнелиев по време не прощалната си реч, но всички ще са разбрали, че Беновска отново е вилняла и много хора ще кажат, че това е „истинската“ журналистика – да задаваш „неудобни“ въпроси, да наричаш нещата „с истинските им имена“ и да караш политиците „да се чувстват неудобно“.

В социалните мрежи вече се заговори за цензура, а някои дори поставиха въпрос дали е трябвало от НСО да извеждат Беновска.

Да, естествено, че е трябвало. И именно това щеше да се случи във всяка държава, която наричате нормална.

В задаването на смислени, неудобни въпроси има достойнство и смисъл. Но в опитите за унижаване на президентската институция и клоунизирането на едно събитие от сериозно политическо естество няма нищо достойно.

Беновска се държеше като Мел Гибсън в „Смело сърце“, когато героят му крещи „СВОБОДА“, докато го бесят, и така угаждаше на нарцистичната си потребност да вижда в себе си лицето на българската журналистика. Лошото е, че има опасност някой погрешка да привиди в нея „истински журналист“, „отдаден професионалист“ или „смел човек“.

Секс закачките, които си разменяше Беновска с ген. Радев и Слави Трифонов през ноември, бяха смешни. Помните – отново ябълки, полюции, кой е мъж и кой не е.  Само че една шега, повторена повече от веднъж, спира да бъде смешна и става в най-добрия случай досадна.

Една от мерите за успешна кариера е да знаеш кога да се оттеглиш. Беновска, време е. Политическата сцена и без това си има достатъчно клоунади.