Аутизмът – болест или характер?

| от |

Аутистите са хора, които отбягват контакти и не могат добре да разбират чувствата на околните. Но къде точно е границата между аутизъм и нормално поведение? Учените се опитват да разгадаят тайните механизми на болестта, предава Дойче веле.

Autism1

Грее ли слънце навън, Джон предпочита да си стои в стаята. Дразни се от това, че всичко около него блести и отразява светлината. Дразни го и околният шум, както и присъствието на непознато дете в училищния автобус. Джон е 12 годишен и е аутист. „Той не може да пише, не говори и не разбира всичко“, казва майка му и пояснява, че развитието му отговаря на едно- или двугодишно дете. Когато бил тригодишен, лекарите му поставили диагноза „аутизъм“. Хората с подобно заболяване почти нямат жестове и мимика и изпитват трудности да тълкуват правилно чувствата на околните. Много от тях се чувстват най-сигурни, ако денят им е структуриран по един и същи начин.

Докато някои аутисти никога не се научават да говорят, други правят отрано впечатление с изискания си начин на изразяване. Някои са крайно несръчни, други обаче рисуват добре и с желание – има аутисти с изоставане в умственото развитие, но и други с необичайно развити математически способности. Общото между всички тях е, че демонстрират еднакви, постоянно повтарящи се модели на поведение, и че имат трудност да се интегрират с околните.

Всъщност учените днес говорят за цял спектър от аутистични нарушения, в зависимост от различните неврологични синдроми, съпътстващи развитието на заболяването. Скенерни снимки доказват, че онези региони в главния мозък, които са отговорни за възприятието на чувствата, езиковото развитие или разпознаването на образи, остават по-слабо активни у хората с аутистични заболявания. Затова пък у тях са по-активни например онези центрове в мозъка, които отговарят за разпознаването на детайли от нещо цяло.

Различен тип хора

Британският изследовател на аутизма Саймън Барон-Коен например застъпва становището, че аутистите притежават екстремен вариант на т.нар. „мъжки“ тип мозък. Изследвайки нивото на пренаталния тестостерон в околоплодната течност на бременни жени той установява, че това ниво влияе върху развитието на мозъка у зародиша. „Когато изследвахме родените след това деца, установихме, че колкото по-високо е било нивото на пренаталния тестостерон, толкова по-често новородените впоследствие развиват атуистични белези, и толкова по-често проявяват интерес към различни комплексни системи“, казва той.

Мозъците на аутистите се различават от тези на останалите хора и по различния начин на разпределение на инхибиторите допамин и серотонин, които отговарят за регулирането на емоции като например страха или възможността за самомотивация. Студии на университета във Фрайбург сочат още, че има връзка между заболяването аутизъм и някои генетични промени.

Тези промени обаче могат да обяснят само част от аутистичните синдроми – например нарушенията на речевите способности. Всъщност подобни нарушения не са типични за всички аутисти, те се срещат и сред неаутисти с намалено ниво на интелигентност, с дефицит на вниманието или с епилепсия.

Влиянието на околната среда

Някои учени смятат, че освен генетиката, има и други фактори, които играят роля за зараждането на аутистичните нарушения. В една датска студия наскоро беше изследвана връзката между аутизма и вирусните инфекции по време на бременността. Установено било, че рискът от аутистично заболяване за детето се увеличава от един на два процента, ако по време на бременността майката е имала подобна инфекция.

Други фактори, стимулиращи появата на аутизъм, са свързани с евентуални усложнения по време на раждането, наличието на отрови в жизнената среда или дори замърсяването на въздуха. Само че тези фактори не винаги и не у всекиго довеждат до аутизъм. Става дума за доста комплексно заболяване, за чиито причини все още няма окончателна яснота. Затова е и крайно трудно да се намери ясен водораздел между аутистично заболяване и особености на характеровото развитие.

 
 

Сериали, базирани на филми

| от |

Качественото кино има навика да се провира дори и през най-малките пролуки, които комерсиалните бомбастични заглавия му оставят. То намира своите почитатели и оставя приятна следа и послевкус в зрителя.

Доброто кино ще съществува, независимо колко комерсиални екшъна и филми за надяждане с пуканки се направят. Същото важи и за добрата телевизия.

В нашата селекция днес двете се срещат. Някъде по средата, където е най-удобно.

Избрали сме шест сериала, които са базирани на шест качествени филма, които ако не сте гледали, е добре да се засрамите.

За останалите – всичко е горе в галерията.

 
 

„Историята на прислужницата“: какво трябва да знаете за сериала

| от chronicle.bg |

Когато през 1985 година канадската писателка Маргарет Атууд издава книгата си „Историята на прислужницата“ (The Handmaid’s Tale), светът е много различен. Романът е написан върху пожълтели листа и напечатан на германска пишеща машина, наета от Атууд, докато живее в Западен Берлин.

По това време Стената все още разделя обществото на две, а въздухът е наситен с усещането за Големия брат. Навсякъде цари чувство на недоверие.

В тази атмосфера се раждат светът на Гилаед и прислужницата Офред. В годините след създаването на романа, награждаван с редица престижни награди за литература,  Атууд винаги е казвала, че всичко, което се случва в нейната награждавана книга, е изградено по образ и подобие на неща от света около нас – от прислужниците на Яков в Библията до увеличаващите се нива на безплодие по света.

Това обаче не е спирало мнозина да се чудят дали Атууд всъщност не е пророк, особено като се има предвид как сериалът „Историята на прислужницата“ с участието на Елизабет Мос в ролята на Офред, се ситуира в 2017 година.

Действието в епизодите, създадени по романа, се развива в Гилаед – дистопично общество в близко бъдеще, в което темата за безплодието е водеща, а правата на жените са изпратени в миналото. За да гарантират приръста на населението си, властите в тоталитарната общност пращат млади и плодовити момичета в сексуално робство, за да помагат на заможните семейства да създават поколение.

Още преди премиерата на първия епизод от сериала, поддръжниците на Тръмп обвиниха шоуто в явен упрек към правителството му. Жени, облечени в костюми на прислужници, протестираха в Тексас срещу закон за абортите, а по време на женския марш през март имаше постери с известен цитат от книгата – „nolite te bastardes carborundorum“ („не позволявай на копелетата да те съсипят“).

Изглежда така, сякаш книгата е мрачно предсказание, в което Hulu са разпознали днешна Америка и затова са купили правата за създаване на сериала. Историята обаче е по-различна. Телевизията се заема със сериала през април 2016 година, когато Доналд Тръмп е кандидат за президент с малки шансове, а предизборната кампания тепърва се разгръща. Снимките на първи сезон са приключени около деня, в който новият американски президент полага клетва.

Това превръща „Историята на прислужницата“ в един от най-непреднамерено релевантните сериали в последните години.

Създателят на шоуто Брус Милър посочва, че ако сериалът по книгата на Маргарет Атууд звучи като анти-Тръмп изпълнение, то тогава авторката би трябвало да има умения за пътуване във времето. По думите му Гилеад има своя собствена политическа структура и тя е установена много отдавна.

Самира Уайли, една от звездите на шоуто и известен ЛГБТ активист, прочела книгата едва след като й дали ролята на Мойра – най-добрата приятелка на Офред. „Не бях запозната с „Историята на прислужницата“ на Маргарет Атууд, преди да прочета сценария. Невежо си мислех: О, виж, те са написали тази история за това време…точно сега, това е невероятно. След това да разбера, че е писана преди повече от 30 години, за мен беше ненормално“.

За Елизабет Мос, която е и изпълнителен продуцент на сериала, той е станал още по-тежък след изборите през ноември, след които епизодите изглеждат малко по-близки до реалността.

Мос и Милър са категорични, че някои сюжетни линии могат да напомнят за САЩ днес, но всъщност сериалът се занимава с много по-универсален свят и разглежда оригиналните теми, заложени в книгата на Атууд.

Сериалът по книгата на Маргарет Атууд може да се гледа в България по HBO.  Вижте в галерията жените в основните роли. 

 
 

Google и Facebook станаха жертва на многомилионна измама

| от |

Google и Facebook потвърдиха, че са станали жертва на измама на стойност 100 милиона долара. През март стана ясно, че
литовец е съден заради „фишинг“ атака срещу две американски интернет компании, без да даде подробности за имената им.

Предполага се, че двете компании са изпратили на банковите сметки на измамника над 100 млн. долара.

На 27 април Fortune съобщи, че жертвите са Facebook и Google. Мъжът, обвинен за измамата, е на 48 години. Евалдас Римасаускас се е представял за азиатски производител и мамел компаниите в периода между 2013 и 2015 година, пращайки мейли на техни служители и агенти. Мейлите били създадени така, че да изглеждат като дошли от азиатската фирма и включвали фалшифицирани имена и фактури, които изглеждали като подписани от шефовете на измамените фирми.

След като компаниите установили измамата, информирали властите. И Google, и Facebook обаче отказват да кажат колко пари са дали на измамника.

 
 

Целувки, еротика, кино

| от |

Стане ли дума за хубав секс седмото изкуство може гордо да се изправи и да се похвали, че разполага с арсенал от качествени сцени, които да ви възбудят повече от всеки филм за възрастни.

Сексът и киното се разбират толкова добре, че понякога по-консервативните зрители, дори биват скандализирани или о, боже, шокирани от тази афера. От страстни целувки до пълна голота на мъже, които показват пенисите си, зрителят е видял всичко и се е червил като домат от него.

А не трябва. Подобно на качественото кино и качественият секс е задължителен за добрата кондиция, доброто здраве и положителното мислене.

Днес ще обърнем повече внимание на еротиката. Онова чувство на възбуда, което те обзема, когато режисьорът си е свършил добре работата, но в кадър няма голи хора. От силно възбуждащи до крайно романтични, седмото изкуство предлага чудесни сцени на любов, еротика и разбирателство, които могат да ви накарат да се изчервите или поне да засилят нуждата ви да помачкате някого.

Разполагаме с шест красиви, секси и дори леко влажно скандални сцени, които обичаме. Модерното кино и еротиката се срещат някъде там. Приятно гледане.