Атанас Чобанов: Аз съм за депенализацията на марихуаната и на свалянето на съдържание

| от |

Въпросите в това интервю са зададени от най-активните ни читатели и са публикувани напълно БЕЗПЛАТНО, като част от борбата ни за истински европейски дебат по време на кампанията. Едни и същи въпроси бяха изпратени до водещите кандидати в листите на основните проевропейски партии. От днес в рамките на няколко дни ще публикуваме отговорите на тези, които имат какво да кажат. За нас мълчанието на останалите дава също толкова ясни отговори.

10322794_10152496043414560_4752188733826981220_n

Божидар Божанов: Подкрепяте ли стандартизирана европейска електронна идентификация (т.е. стандартен електронен подпис в личните карти на всеки европеец) и какво бихте направили, за да се реализира.

Да, определено подкрепям. Трябва да се отбележи, че директивата за електронния подпис датира от 15 години, (1999), а последната комуникация по този въпрос е от 2008 г. Ако бъда избран ще предложа
групата на ЕЗП в ЕП да бъде носител на такава инициатива и ще задавам въпроси на ЕК.

Асен Ненов: Тъй като безкраен икономически растеж на физически ограничена планета е невъзможен, коментирайте защо стремежът към икономически ръст измества нуждата от социално развитие?

Да не забравяме, че за да има социално преразпределение на блага някой трябва да ги произведе. Развитите западни европейски общества още живеят на инерция и с носталгията по бурния икономически ръст след войната. Положителен ефект от него е повишаване на благосъстоянието и
създаването на социални буфери, а отрицателният е един безотговорен консумеризъм и диво изразходване на природните ресурси. Трудно да се откажеш току-така от достигнатия комфорт и желанието да живееш по-богато, да консумираш нещо такова, каквото още не си пробвал. Това
е заложено в самата природа на индивида (спомнете си древната приказка за костичката от човешко око на везната – няма насищане). Все пак съзнанието, че този комфорт не е даденост и може да се изпари заради изчерпване на ресурсите си пробива път, но това става твърде бавно.
Трябва сериозна просветителска и възпитателна работа, която да започва още в предучилищна възраст.

Александър Найденов: Позиция по темата правораздавателни органи на наднационално ниво?

Има един прост принцип за борба с организираната престъпност и корупцията – следвай парите. Моите предложения в тази област са да се изсветлят офшорните дестинации в Европа и да се задължи Швейцария да предоставя информация за сметките на европейски граждани. Нещо, което работи в САЩ, например, е да се насърчават хората, разполагащи с вътрешна информация за подозрителни влогове да я споделят с властите срещу процент от възстановените в хазната средства. Трябва да заработи ефективно вътрешнообщностния обмен на данни за предотвратяване укриването на данъци. В ЕП трябва да има перманентна комисия за борба с организираната престъпност и корупцията, която да има и възможността да прави парламентарни разследвания.

Ще се опитат ли представителите им да насърчават политики за привличане на студенти от други ЕС-държави към България, дали под формата на Еразъм+ програми или в друг контекст?

За съжаление България е доста назад в образователните стандарти, българските университети не се котират в европейски и световен мащаб и при това положение е трудно да се привлекат студенти на пазарен принцип. Субсидирането на студентската мобилност чрез Еразъм и други програми е един работещ механизъм, който трябва да бъде продължен и разширен. Дали е достатъчен? Едва ли. България трябва да се докаже като атрактивна дестинация за студентите, да предлага качествено
образование, а това не става с пожелателно мислене.

Елица Златева: Какво ви е отношението към идеите за Европа на различни скорости и ако не сте съгласне, как в качеството на евродепутат смятате да противодействате? По кои важни за България въпроси смятате, че е ключово да си сътрудничите с останалите български депутати в европарламента?

Мисля, че сътрудничеството трябва да се гради не на национален принцип, а на всеобщи принципи. Европа на различни скорости е икономическа и практическа реалност и в момента (страни в еврозоната и извън нея, страни в Шенген и извън него). Не трябва обаче да се допуска да отслабне политическата воля за пълна интеграция, когато условията са изпълнени от дадена страна.

Пламен Станчев: Въпрос, предполагащ отговор само с „да“ или „не“. Ако бъдете избран, ще станете ли депутат в ЕП?

Да, на половин мандат, другата половина от мандата е за втория в листата – Даниела Божинова.

Борис Луканов: Трябва ли хора да бъдат наказвани, затова че пушат марихуана или затова, че са свалили филм или музикален албум от интернет чрез торент сайт? И как разбирате понятието свободен и неутрален интернет?

Аз съм за депенализацията на марихуаната и на свалянето на съдържание. При последния процес не се сменя собствеността на оригинала и той не може да бъде приравнен към кражбата като такава. Свободен и неутрален интернет означава към онлайн съдържанието да се прилагат същите правила за (забрана на) цензура и филтриране, които важат в „молекулния“ ни живот и са гарантирани от Хартата на правата на човека. Бихте ли приели идеята да ви отрежат достъпа до националната пътна мрежа заради дребни нарушения на правилата за движение? Бихте ли носил записващо устройство, което да следи трафика Ви и да записва приказките Ви през деня, а преди лягане да го слагате задължително в
правителствения слот? Преносната среда за данни трябва да остане свободна от държавно регулиране и да бъде демонополизирана, за да се развива оптимално.

Atanas_Chobanov_600

Емил А. Георгиев: Какво ще предприемете, за да изведете България от периферията на ЕС, съответно за да я въведете в неговия център?

Ако България успее да се пребори с корупцията и да реформира съдебната си система тя може да стане за пример на следващите присъединяващи се страни. Ако България въведе успешно електронно правителство, подобно на Естония, тя може да стане за пример на Централна Европа. От
евродепутатите не може да е очакват чудеса, но в тези две сфери имам компетентност, която мога да приложа на ниво инициативи, доклади и контрол на работата на европейските институции, за повече прозрачност.

Ася Стоянова: Безспорно номинацията Ви е предопределена преди всичко от йерархичното Ви позициониране в партията, която представлявате. Смятате ли обаче, че Вашият избор е като водач на листа е също толкова морално оправдан и най-правилен от гледна точка на обществения интерес? Или, да ползвам една набрала популярност фраза по отношение на един конкретен кандидат – като защитник на своя електорат или като посредник на българските интереси се определяте?

Аз не съм номиниран като партиен член, а като гражданска квота, така че този въпрос отпада. Ще защитавам принципи и ще предлагам неща, които да са в защита на всички граждани на ЕС. В тази връзка мисля, че българският интерес е да станем една нормална, средноевропейска държава, каквото все още не сме.

ЕП активно изразява позиция по отношение на кризата в Украйна и действията на Русия. Като евентуален европейски депутат от България, каква би била вашата позиция, в това число относно бъдещето на Южен поток?

Категорично съм против Южен поток, един вреден за Европа проект, който ще усили зависимостта от руския газ. Проектът трябва да бъде погребан и забравен. Да на санкции срещу путинска Русия, която се държи като агресор, нарушаващ международното право и заплашващ сигурността на Европа и света.

Как бихте действали, ако в конкретна ситуация се окаже, че позицията на европейската партия, в която членувате, противоречи на интересите на българския народ, но действително заявените интереси, не онези, избирателно припознати от Вашата българска партия? Ще пренесете ли в ЕП порочната практика да се гласува единодушно партийно, а не по лично убеждение и съвест?

Не мисля, че в ЕП някога е имало ситуация, в която се приема нещо специално против интересите на дадена страна членка. Бих гласувал във всички случаи по съвест, след подробно изследване на предложения текст и на неговия дългосрочен ефект върху гражданските права и свободи.

Иван Петров: Какво смятате да направите относно по-бързото присъединяване на България в US VWP, тъй като сме страна членка на ЕС, а всички страни трябва да бъдат с еднакви права.

Да надигам глас за реципрочни санкции от страна на ЕС, това бих могъл да направя.

Радослав Радев: Какво е отношението Ви към идеята за създаване на институции на еврозоната, съответно по-интегрирана група в рамките на ЕС? Къде е България в тази конфигурация?

Това ще доведе до задълбочаване на неравенствата в ЕС. България ще изпадне съвсем в периферията на ЕС ако такава конфигурация се случи. Не съм икономист и не разбирам мотивацията България да не се стреми с всички сили към приемане на еврото, което ще ни даде допълнителна
финансова сигурност и стабилност.

Димитър Краев: Подобно на фокусът на България в рамките на СИВ върху развиване на ИТ, какъв е според Вас Value proposition-ът на България към Европейския съюз в 140 символа?

Вкусна храна, чиста природа сърдечни хора и едновременно резерват на корупцията и организираната престъпност. Елате ни вижте и ни помогнете.

Какво е отношението Ви към бъдещото разширяване на Европейския съюз? И по-конкретно към казусите с евентуален прием на Турция и Украйна?

Да, когато са готови, но напълно готови, без необходимост от предпазни клаузи и мониторинг. Предприсъединителният процес цивилизова и помага на гражданското общество да изкласи и да се наложи над авторитаризма.

Одобрявате ли настоящата монетарна политика на Европейската Централна Банка /ЕЦБ/, характеризираща се с количествени улеснения и предоставяне на лесен достъп до капитал на отделните икономически субекти? Бихте ли подкрепили от тази гледна точка започването на процеса на присъединяване на България към Еврозоната, планирано за 2015 г.?

Бих подкрепил този процес. Като цяло одобрявам политиката на ЕЦБ, но съм скептичен към спасяването на закъсали от алчност и лош мениджмънт банки с пари на данъкоплатците.

Къде виждате границата между солидарността на отделните страни-членки и получаването “на готово” на средства? Смятате ли, че ефектът от субсидиите (напр. земеделските) е положителен и какви промени смятате да инициирате?

Субсидиите са вторично преразпределение на средства и както знаем, в България не се използват по най-добрия начин. Няма как ефектът от купуване на джип вместо трактор да е положителен за европейския данъкоплатец. Трябва едновременно по-строг контрол и по-улеснени процедури, за да стигат парите до малките и средните производители, които получават нищожна част от евросредствата.

Стратегия на постепенно уеднаквяване или такава на изграждане на конкурентни предимства трябва да следва Европейския съюз при определянето на секторните си политики, напр. данъчната си политика?

Бих казал, че акцентирането на конкурентните предимства е по-доброто решение, отколкото уеднаквяване по социалистически. Да припомня, че в САЩ данъците са различни в различните щати, но това не отслабва кохезията на американската икономика.

Кои биха били 3-те Ви първи стъпки, за да намали Европейския съюз енергийната си зависимост от трети страни (в т.ч. Русия, САЩ, OАЕ)?

Общоевропейско договаряне за цените на газа с Газпром и други доставчици. Изграждане на реверсивни връзки, интерконектори и възможност за аварийно подаване на газ от Северна Европа и терминали за втечнен газ към зависимите източни страни от ЕС. Инвестиции във възобновяеми източници и енергийна ефективност.

Смятате ли, че България трябва да се възползва от възможностите за миграция и преквалификация на жители на други страни-членки на Европейския съюз при решаването на демографския си проблем?

Защо не? Който и да е европейски гражданин, който иска да живее и работи тук, да донесе част от своята култура, знания, опит е добре дошъл. Терминът „емиграция“ не е твърде подходящ в ЕС, в който правото на придвижване и установяване е гарантирано.

Изисква ли интеграцията на малцинствата единна европейска стратегия или е локален проблем на България? Какво е мнението Ви за желанието за автономия на отделни групи в Италия /Венеция/, Испания /Каталуния/ и др.?

Разбира се, че е нужна европейска стратегия. Нужни са масивни инвестиции в образование – единствено това работи.

Не разбирам тези пориви за автономия, но не виждам и драма ако някои региони получат по-широко самоуправление в езиков, административен и фискален план, както и целеви инвестиции. Това би уталожило страстите, за да не се стига до крайни решения. По тези въпроси Европейските институции обаче нямат крайната дума. Да отбележа, че в рамките на Стара Европа подобни процеси нямат толкова драматичен ефект, но в новите страни членки има опасност от „балканизация“ на страстите и използването им от външни на ЕС сили.

Подкрепяте или отхвърляте възможността за продажба на недвижими имоти на жители на други страни-членки на Европейския съюз? В тази връзка, какво е отношението Ви към количеството на
необработвани и пустеещи земи в България?

Подкрепям. Никой няма да изнесе земята, тя си остава тук. Важното е да има добър стопанин. Тъжно ми е, когато виждам пустеещи плодородни земи, но пък все по-рядко виждам такива.

На колко езика бихте могли убедително да аргументирате напр. казус по интеграцията на ромите в Европейския съюз с евентуални Ваши колеги от Европейския парламент?

На два: френски и английски.

Кое свое лично качество смятате за най-голямата си слабост?

Захващам се с много неща едновременно, а годините вече си казват думата и по-трудно се справям с многозадачността. Трябва ми повече време, концентрация и обмисляне.

Каква би била Вашата кауза в Европейския парламент? Постигането на коя конкретна цел би била обективен измерител за успеха на Вашия мандат като европейски депутат? /Моля за конкретен отговор, който да бъде ясно измерим/

Въвеждане на общоевропейски правила за прозрачност и отчетност спрямо вътрешноевропейските офшорни дестинации: Австрия, Люксембург, Лихтенщайн, лондонското Сити, англо-норманските острови, Малта, Кипър, Гибралтар и разширяването на правилата за Швейцария.