Асад ли свали Хейгъл от шеф на Пентагона

| от |

Мурат Йеткин, в. „Тудей`с Заман“

Новината за оставката на американския министър на отбраната Чък Хейгъл дойде веднага след като се появиха съобщенията, че преговорите за ядрената програма на Иран ще бъдат разширени до край на юни 2015 г.

Имаше не малко слухове в американските медии за евентуалните стъпки на президента Барак Обама след провала на междините избори, сред които дори смяна на държавния секретар Джон Кери и на съветника по национална сигурност Сюзан Райс. Но името на Хейгъл не беше споменавано много често в тези списъци с предположения във Вашингтон.

Спекулациите започнаха незабавно и за оставката на Хейгъл. Някои концентрираха догадките си върху факта, че той беше единственият републиканец в администрацията на Обама, други споменават несъответствията между действията на Хейгъл в Афганистан и стратегията за битка срещу Ислямска държава в Ирак и Леванта /ИДИЛ/. Но, изглежда, едно от предположенията, което е най-възможно е свързано с Турция и Иран – конфликтът между Хейгъл и Обама дали свалянето от власт на Башар Асад да бъде в списъка от задачи за изпълнение срещу ИДИЛ.

Изглежда, че историята започна да изплува малко преди междинните избори на 4 ноември. На 30 октомври „Ню Йорк таймс“ съобщи за меморандум от две страници, който Хейгъл изпратил на Сюзан Райс, в който настоявал, че една по-широка политика по отношение на Сирия трябва да бъде част от битката срещу ИДИЛ.

Това е била една по-мека версия на позицията на турското правителство от няколко месеца. Президентът Реджеп Тайип Ердоган и премиерът Ахмет Давутоглу казват непрекъснато още след като ИДИЛ превзе гр. Мосул и започна да атакува гр. Кобане край турската граница, че Турция може да се присъедини напълно във военен план, включително и да отвори за операции въздушната си база Инджирлик, само като САЩ поемат ангажимент за отстраняването на Асад като част от кампанията си срещу ИДИЛ, включително и създаването на забранена за полети зона в сирийското въздушно пространство.

От Белия дом намекнаха, че Обама също бил за Сирия без Асад, но първо, мандатът от Конгреса беше за действия само срещу ИДИЛ и, второ, трябваше да се мисли за много важни ядрени преговори с Иран.

Иран се очерта като сила, която окуражава шиитските милиции като единствените пехотни сили, биещи се срещу ИДИЛ в Ирак заедно с кюрдите. В допълнение Асад е естествен съюзник на Техеран, както и на Русия.

Тясно свързаното с Техеран движение Хизбула вече се биеше в подкрепа на Асад на сирийския театър на военните действия както срещу ИДИЛ, така и срещу останалите сунитски ислямистки групировки. Ако Асад беше обявен за мишена също като ИДИЛ, това можеше да отблъсне Иран от битката, дори можеше да предизвика Хизбула и други шиитски групировки да вземат на мушка американски мишени. Това можеше да доведе и до атаки от Израел и от израелското лоби срещу Обама, обвинявайки го в предизвикване на катастрофален край на ядрените преговори заради Асад.

На 13 ноември Си Ен Ен разпространи информацията на неназовани висши кръгове в САЩ, че Обама търси нова стратегия в Сирия, за справяне едновременно с ИДИЛ и Асад. Тази новина не беше потвърдена от Белия дом, но беше приветствана от Давутоглу, който беше в Бризбейн за срещата на върха на Г-20 и се твърди, че там той е обсъдил въпроса с Обама.

Обаче малко след като Давутоглу заяви на 16 ноември, че Обама се движи в посока включване на Асад в списъка с мишени, американският президент лично заяви на пресконференция, че в неговите планове срещу ИДИЛ не присъства отстраняването на Асад.

Въпросът беше обсъден надълго и нашироко от Давутоглу, Ердоган и американския вицепрезидент Джо Байдън по време на неговата визита от 21 до 23 ноември в Истанбул. Те се разбраха да не се разберат по свързването на Асад с битката срещу ИДИЛ и Байдън се завърна във Вашингтон с празни ръце. На следващата сутрин, на 24 ноември, изтичаше крайният срок за преговорите с Иран, който беше удължен с нови седем месеца. След това Хейгъл си подаде оставката. /БГНЕС

 
 

Suzuki Ignis: от града, през неолита, до Възраждането

| от |

На пръв поглед Suzuki Ignis попада в спорно добрата категория „симпатичен автомобил“.

Това може да не звучи обидно, но представете си цял живот да ви наричат „симпатичен“. Нито един път „красив“, нито един път „уникален“, нито един път „превъзходен“. Самочувствието ви едва ли ще хвърчи в облаците.

Затова подхождам към Suzuki Ignis с амбицията да видя този автомобил отвъд симпатичното. Персоналната ми симпатия се ражда от визуалната му прилика с първия ми автомобил, ексцентрична Mazda Demio, и от особено приплеснатата задница. Само японци могат да създадат такава задница, в това няма съмнение.

Докато се отправям към центъра на София, веднага става ясно, че шофирам един много сгоден градски автомобил.

Градското шофиране е удоволствие – нещо, което редовните шофьори знаем, че в последно време е сериозно предизвикателство. Задръстванията и малоумните шофьори са си факт, но когато човек се сблъсква с тях зад стъклото на един приятен, елегантен интериор, всичко се понася по-лесно.

интериор, кола

 Другото градско достойнство на Ignis е паркирането.

Едно време се чудех как така 10-годишни деца шофират гаргантюански пикапи в американските филми, докато не установих, че в Щатите почти всички коли са автоматик. По същия начин смятам, че и второкласник може ловко да маневрира с Ignis, заради добрата задна камера за ясна видимост и габаритите, които позволяват вмъкване на изключително тесни места. Дължината му е 3,7 метра, а радиусът на завиване е само 4,7 м, което го прави изключително маневрен.

Ловко вкарвам Игнасио между два спрели гиганта на улица „Париж“. След час в офиса се връщам в него, за да потегля към избраната дестинация.

Необходимо е да спомена, че въпросната дестинация е малко особена. Тръгваме към неолитно селище „Тополница“, което се намира до известното с европейския си вид село Чавдар. По пътя става ясно, че управлението на Игнасио се случва с лекота – както на пътя, така и извън него. За това ще стане дума по-късно.

Поведението му на асфалта е достатъчно стабилно и сигурно, за да го класира като удачен избор за дълго извънградско пътуване.

Много полезно допълнение са системата за предупреждение за напускане на лентата и класическия автопилот. Завоите на Гълъбец, които обичайно предизвикват стомаха ми да се свие като ощипан таралеж, се понасят доста прилично. Пъргаво, с изобилие от пасивни и активни елементи за сигурност, шофирането на Ignis става все по-увличащо.

кола, сузуки

Когато стигаме до мястото, където ще спим, изживявам лек шок. Подготвена съм за неолитните условия, но съм пропуснала, че колибата ни има един метър свободно преминаващ вятър между покрива и наровете, одрани котки по столчетата и тоалетна – клекало на километър и половина. Оставяме Игнасио да червенее красиво на хълма на неолитното селище, малко под параклиса, и се опитваме да се приспособим към къщата ни за вечерта. Пропуснах да спомена, че денят е рожденият ден на съпруга ми и съм решила, че ще му спретна хипервълнуваща изненада, за която той по пътя закачливо пита да не би да съм решила да спим в някоя плевня. Е, да. Понякога шегата е вярна.

IMG_5994

Към 11 ч. вечерта установяваме, че единственото живо същество в радиус от 10 км, е автомобилът, а когато лягаме на наровете, романтиката бързо бива поставена под въпрос заради ураганния вятър, който блъска главите ни в сламата.

След бърза преценка на ситуацията с огромно облекчение и с обещание, че ще се върнем в „Тополница“ през лятото с компания, потегляме към Копривщица. Тук трябва да споменем, че на вратите на Ignis гордо стои надписа Made in Japan – гарант за високо качество, а моделът има 5 звезди за безопасност от Euro NCAP. Таблото е изключително опростено, което ми харесва, тъй като се изпотявам от вида на твърде много копчета, а големият сензорен дисплей по средата е доста приятен.

Докато се движим към Копривщица по тъмно, слушаме саундтрака на „Twin Peaks“.

Леко се вкарваме във филма, очаквайки вместо надписа „Копривщица“ някак да видим табелата от шапката на сериала.

Докато луната се показва иззад облак на Audrey`s Dance, стигаме до меката на българското гостоприемство в най-чистия му вид, паркираме (разбира се, безпроблемно) Игнасио на една от тесните улички и отиваме да празнуваме рожден ден в „Дедо Либен“, където местни хора пеят народни песни и танцуват хора, демонстрирайки толкова естествен патриотизъм, че биха засрамили всеки наричащ себе си „патриот“ в политиката и извън нея.

сузуки

Нощта преваля и слънцето се хързулва над Копривщенските поляни, в двора на хазяите ни тича пекинез, спали сме на вятър под 120м/сек и светът е чудесен. Предимно защото днес ще тестваме офроуд възможностите на Ignis. Казват, че са подходящи за лека разходка „по нивата“ и за живущи в ниско-планински квартали през зимата, но някак имам чувството, че малкият може повече.

Изкарвам го на въпросните поляни.

Оказва се, че благодарение на високия просвет, Игнасио може почти безпроблемно да се придвижва по леко пресечен терен, включително пасбищна нива.

сузуки

Асистентът при спускане и потегляне при наклон помага за офроуд частта и с ръка на сърцето мога да кажа, че Ignis може да накара повече от половината кросоувъри, които са два сегмента над него да се червят от срам.

сузуки

Кросоувър дизайн, дръзки дизайнерски решения (ама наистина, погледнете тази задница) и ниско тегло, Ignis е завидно добър градски автомобил с „още нещо“. Той не претендира за някакви изключително-невероятно-мега-гига-хипер качества, но е чаровен и комфортен градски пичага с опция да отведе неговия шофьор – вероятно също градски пичага, извън града и извън пътя.

IMG_6012

Когато го връщам в шоурума на Сузуки, се случва немислимото – изгубвам се в София.

Все пак съм жена. Навигацията, която до този момент винаги съм възприемала като най-ненужната джаджа, която може да съществува под слънцето, се оказва спасителен инструмент, който ме отвежда до желаната дестинация, и то през място, до което не бих отишла по друг повод – столичният квартал „Христо Ботев“, където по стените на постройките има надписи като „Мангал рапер“, а аз шофирам по улица „Мими Балканска“.

сузуки

Връщам Ignis с кал по стените и гумите и леко погалвам трите дизайнерски резки до страничното огледало, които ми напомнят за началото на „Джурасик парк“ . Ще се видим отново.

 
 

Apple не допуска „безплатни“ приложения

| от chronicle.bg |

Apple вече не дава одобрение за приложения, които се промотират чрез своята „безплатност“.

Компанията отказва приемане в магазина за приложения App Store на всички програми, които съдържат думата „free“ в заглавието си.

От Apple информират разработчиците, че e необходимо да премахнат всякакви референции към това дали едно приложение е безплатно или с намалена цена. Apple предлага, ако разработчиците държат да се рекламират с цената, да го правят в описанието на приложението.

И все пак, в магазина за приложения все още има хиляди приложения с думата „free“ в заглавието. Изглежда новото правило се прилага само за новодобавените програми.

Източник: Venture Beat

 
 

Апартамент на Дейвид Боуи в Ню Йорк се прдава

| от chronicle.bg, по БТА |

Бившият апартамент на Дейвид Боуи край южната част на Сентръл парк в Ню Йорк е обявен за продан.

Дейвид Боуи, който вече не е между живите, и съпругата му Иман живееха в апартамента през 90-те години на миналия век, преди да го продадат през 2002 г. Те оставиха пиано в апартамента, когато се преместиха в друго жилище. То все още е там.

Апартаментът с три спални с прекрасен изглед към Сентръл парк е обявен за продан за 6,5 милиона долара.

Според източници, цитирани от сп. „Форбс“, Боуи и Иман превърнали една от баните в апартамента в паник стая, в която да потърсят убежище, ако неканен гост проникне в жилището. Паник стаята впоследствие отново била превърната в баня.

След като продадоха апартамента, Боуи и Иман се преместиха в жилище в Сохо.

 
 

Актьори, които за малко да изпуснат велики роли

| от |

 Представете си „Терминатор“ без Арнолд Шварценегер или „Титаник“ без ди Каприо. Направихме галерия с актьори и актриси, който за малко да изпуснат иконичните си роли.

В историята често се ходи по много тънък лед. Освен разминавания и недоразумения, личните решения на хората често са причина за изпускане на прекрасни шансове. Дори за номинации за Оксар. В Холивуд актьори често правят мръсни номера, за да получат роля. Но когато отказват прекрасни възможности по собствено желание  – тогава е наистина озадачаваща ситуация.

Галерията ни ще ви покаже много известни лица, които за малко да изпуснат ролите на живота си. Тези, които ги направиха известни.