Арменско гости по Орешарски

| от | |

Иван Стамболов, 5corners.eu

Има такъв лаф, когато прекомерно се заседиш някъде: „То, нашето, стана арменско гости“. В случая терминът „арменско гости“ описва нечие натрапчиво присъствие, което упорито отказва да се превърне в отсъствие, въпреки желанието на домакините.

Plamen-Oresharski-1

Сегашното правителство на БСП, ДПС и Атака, начело с десния експерт Орешарски, е един такъв гостенин, който не разбира от намеци, прозевки и чести поглеждания към часовника. След като в продължение на цяла година гражданите, които би следвало да се разглеждат като работодател на правителството, маршируваха по жълтите павета с настояването служителят им да напусне работното си място; след като политическите сили и институциите на най-високо ниво признаха, че това управление няма да го бъде и даже насрочиха дати за разпускане на парламента и предсрочни избори, вчера отново се прокраднаха гласове, че кабинетът можело и да не подаде оставка, защото имало да се довършват неща, които не подхождало да се довършват от кабинет в оставка.

Какви ли биха могли да бъдат тези неща? Заради какво това невнятно мнозинство с още по-невнятното си правителство се е вкопчило във всяка минута власт?

Разбира се, мнозинството и правителството биха могли да отговорят, че са захванали много дела в името на общественото благо, които искат да довършат и да оставят след себе си ярка следа на достойно управление. Още някой километър пътища, още някоя детска градина, още някоя важна реформа в правосъдната система, образованието или здравеопазването… Не, мнозинството и правителството даже не си правят труда да излъжат с някакъв отговор от този род.

Вместо това, когато се видя краят на управлението, започнаха да се обявяват по няколкостотин обществени поръчки дневно. Във вестниците се появиха снимки на директорски кабинети, затрупани от папки с нарочно задържани договори, чакащи съответния рушвет, за да се придвижат нататък. Приеха се набързо закони, бетониращи „наши хора“ на доходоносни позиции, дълго след като „нас“ вече няма да ни има.

Проведе се грозна атака срещу банковата система. Банковият сектор се превърна в поле на сблъсък на интереси, отново свързани с парите за онзи „Южен поток“, който уж нямаше да се строи, ама досега не е спирал. И никой не се интересува, че в този сблъсък са заложени съдбите на стотици хиляди хора. Важното е „ние“ да се налапаме. Затова е скъпа всяка минута власт!

Накрая, като капак на всичко, нашето причудливо правителство реши да изврати държавния бюджет толкова нагло, че даже собствената му партия-патрон отказа да го подкрепи. С което циркът стана абсолютен. За обикновения наблюдател вече не е ясно откъде произтича властта в тази държава и накъде изтича.

Никой във властта не крие, че единствената причина да стои в нея е да граби. Сегашното ни управление е като някой навлек, нелегално промъкнал се на парти, когото охраната е заловила и е тръгнала да изхвърля навън – охраната го тегли за краката, а той с едната ръка се е вкопчил в шведската маса, а с другата тъпче в устата си каквото успее да докопа.

Ако трябва да влезем отново в метафората с арменското гости, ще видим как в дома ни се е разположила компания простаци и нито нашите намеци, нито сънливите погледи, които си разменяме, я карат да се сети да си тръгне. Нахалните ни гости се протягат по диваните, ровят в хладилника и се самообслужват с каквото обичат – отварят си биричка, режат салам и не се интересуват какво ще закусваме утре. Такива гости не можеш да изгониш с многозначително мълчание, намаляване на музиката, отчаяни погледи към часовника и приглушено прозяване. Тях трябва, когато за пореден път запалят „последна“ цигара и обещаят, че ей сегичка си тръгват, да ги хванеш за яката и за дъното на панталоните, да ги повдигнеш така, че долните им гащи хубаво да се впият, и да ги изхвърлиш навън. Няма да е лошо да има и един прощален ритник, за да затупуркат ситно-ситно надолу по стълбите. С което излизам от метафората.

Чудя се кое е по-възмутително – макар че аз много трудно се възмущавам, по-скоро се дразня. Та, питам се кое е по-дразнещо – дали това, че някакви безогледни, исторически изпълзели кой знае откъде наглеци, разтреперани от лакомия крадат и грабят каквото видят, като не се интересуват какви последици ще има този грабеж за другите, или това, че го правят, без изобщо да се притесняват, правят го открито и пред всички, не крият, че борбата им за власт не е стремеж към управление, а борба за лапане. Те дори вече смятат за добър вкус отдалече да се вижда, че властта не е служба, а далавера. Че ако служиш, си шматка, а ако лапаш, си тарикат. Но не са виновни те – каквато публиката, такива и актьорите.

 
 

Илон Мъск основа нова компания, която ще сближава човешкия мозък с компютрите

| от chronicle.bg |

Очевидно на Илон Мъск му остава твърде много време покрай Tesla, SpaceX и Hyperloop, защото основа още една компания.

Според информация на The Wall Street Journal (WSJ) новият проект на Мъск се казва Neuralink и целта му е да създаде технология, която може да направи пряка връзка между човешкия мозък и компютрите.

Neuralink цели създаването на чипове, които могат да се имплантират в мозъка. Идеята е да се лекуват заболявания, а може би и да се създаде  по-силна връзка между човек и компютър. Така може да се стигне до директна комуникация между нас и компютрите, а командите ще стават само чрез мисълта ни.

Neuralink е регистрирана в Калифорния като медицинска изследователска компания и според слухове вече е наела няколко академици с висок профил в областта на неврологията и гъвкави електроди, сред които експерта по нано технологии д-р Венеса Толоса, професора от UCSF Филип Сабес и професора от Бостънския университет Тимъти Гарднър, който изучава невронните пътеки и мозъците на пойните птици.

Прототипът вероятно ще бъде под формата на мозъчен имплант, който ще може да лекува заболявания като епилепсия, Паркинсон или депресия.

 
 

Мишел Пфайфър се появи на корицата на списание Interview

| от chronicle.bg |

Актрисата Мишел Пфайфър не е позирала за корицата на списание Interview от 1988 година.

Изглежда обаче сякаш изобщо не е минало толкова време, тъй като 58-годишната актриса изглежда прекрасно на априлската корица на списанието. Тя дава и интервю заедно с режисьора Дарън Аронофски, който стои зад филма „Mother!“ с нейно участие.

В интервюто за списанието тя разказва, че мрази да дава интервюта, защото се страхува, че е фалшива, а разговорът ще я разкрие.
Актрисата, номинирана три пъти за Оскар, разказва, че въпреки процъфтяващата си филмова кариера, няма зад гърба си официално обучение. Вместо това се е учила пред очите на целия свят.

„Чувствам се наистина у дома, когато съм на снимачната площадка“, казва актрисата. „По-балансирана съм, когато работя, наистина“, казва още тя.

В момента Пфайфър работи по три филмови проекта – „The Wizard of Lies” на HBO, “Mother!” на Ароновски и римейк на „Убийство в Ориент Експрес“.

 
 

Помните ли тези сериали? А бихте ли ги гледали пак?

| от chronicle.bg |

В последните години телевизията направи бум в създаването на сериали.

Епизодите не отстъпват по качество на многомилиардни холивудски продукции, а зрителите им се умножават.

Имаше обаче и друго време в телевизионната история – времето на ситкомите.

Не че сега няма комедийни сериали като The Big Bang Theory („Теория за Големия взрив“). Преди 10-20 години обаче всички теми можеха да бъдат поставени на малкия екран през епизоди.

Повечето от тях днес изглеждат архаични и малко странни. Макар че наскоро стана ясно, че ще има нови епизоди от „Уил и Грейс“, колко от вас биха седнали да гледат сериала днес и то – след „Как се запознах с майка ви“ и „Модерно семейство“, които по съвсем различен начин гледат и на странните семейства, и на приятелствата.

Предлагаме ви в галерията списък със ситкоми, които може би не бихте гледали днес. Все пак обаче се надяваме, че помните поне най-знаковите от тях.

 
 

Никол Кидман е „Кралицата на пустинята“

| от chronicle.bg |

В последните седмици гледаме Никол Кидман предимно на малкия екран.

Тя играе Селест в сериала на HBO “Големите малки лъжи” – сексапилна юристка, зарязала кариерата заради семейството си, жертва на домашно насилие.

Предстои обаче скоро да я видим и на големия екран в друга роля, която несъмнено също и подхожда – на британската журналистка и пътешественичка Гертруд Бел в биографичния филм на Вернер Херцог „Кралицата на пустинята“. Официално премиерата на филма се състоя през 2015 на Международния филмов фестивал в Берлин, където продукцията беше посрещната с негативни отзиви и слаб рейтинг. Той дори беше определен като голямото разочарование на фестивала.

Въпреки че вече може да бъде гледан в България, той най-накрая ще бъде разпространен по кината в САЩ и на видео на 14 април.

Наскоро беше пуснат и нов трейлър, който да популяризира филма.

В главната роля влиза Никол Кидман, а поддържащи роли имат Джеймс Франко, Робърт Патинсън и Деймиън Люис.

Във филма виждаме носителката на Оскар Кидман в ролята на новаторката Гертруд Бел, която се отправя от Англия към Техеран, в търсене на своята свобода. Това е история за една велика жена, която не се вписва в обществените рамки на Викторианска Англия, и която разбива стереотипите на епохата си, ставайки първата жена, пътуваща сама из Близкия Изток.

Пътешествието й донася романтична среща с Британски офицер (Джеймс Франко), заплахи от строги култури, белязани от брутално потисничество над жените, и запознанство с известния Т. Е. Лорънс, известен като Лорънс Арабски (Робърт Патинсън).

Забележителна фигура за епохата си (1868-1926), агент на Британското разузнаване по време на Първата световна война и една от най-важните политически фигури, тя участва в начертаването на границите на Ирак, в началото на 20-те години на ХХ в. „Колкото по-дълбоко се потапяме в пустинята, толкова повече всичко заприличва на сън. На всяка стъпка в пустинята, животът и огънят ме притежават. Сърцето ми не принадлежи на никого, само на пустинята.“, заявява героинята на Кидман в трейлъра.

„Мисля, че съм добър в подбора на актьори и това е важна част от професията ми“, разказва Херцог пред „IndieWire” за избора си на актьори.

„А Никол Кидман е идеална за ролята. Превъплъщението й няма аналог. Не съм виждал подобно нещо почти от десетилетие от нито една актриса в нито един филм. Феноменално е. Лесно е да вземеш звезда с голяма пазарна стойност… Не, случаят не е такъв. Трябва да има химия. Ако липсва спойката между актьорите, накрая ще имаш едно мъртвородено бебе. Знаех, че спойката между нея и Джеймс Франко и химията й с Деймиън Люис ще проработят. Така и стана. Това е ключът към кастинга“, азва още той.

Херцог е режисьор и сценарист на продукцията, заснета в Мароко и Йордания.