Армения: карабахският фактор в Митническия съюз

| от |
Един анализ на Алексей Манвелян от руската редакция BBC.
След повече от три години преговори с ЕС изявлението на арменския президент, че страната му смята да се включи в Митническия съюз между Русия, Беларус и Казахстан, изненада
мнозина.
Само допреди три месеца се очакваше на 28 ноември на лидерския форум на Източното партньорство във Вилнюс Армения да подпише споразумение за асоциирано членство в ЕС.
След среща с Владимир Путин в началото на септември обаче президентът на Армения Серж Саркисян заяви, че е избрал руския проект.
arm
Спорове и дискусии имаше в социалните мрежи, по вестниците и по телевизиите, в дискусионните клубове и в парламента.
Десетки привърженици на евроинтеграцията излязоха да протестират на улицата, но ситуацията в Армения не се разви до мащабите, достигнати в Украйна.
Пледиращите за алианс с Русия мотивират избора на властите с икономическите връзки на Армения и най-вече с гаранциите за сигурността й.
Карабахският фактор
Някои наблюдатели прокарват пряка връзка между изявеното от Армения  желание да сключи споразумение за асоцииране с ЕС, изявлението й за предстоящо влизане в Митническия съюз и
нагорнокарабахския конфликт между Армения и Азербайджан.
Според британския експерт по външна политика и евродепутат Чарлз Танок решението на Саркисян явно е твърде силно повлияно от продажбите на руски оръжия в Азербайджан.
Богат с петрол, Азербайджан купи от Русия военна техника на стойност 1 милиард долара, включително танкове и артилерия.
AstrakahanMeeting
Още от началото на 90-те, от времето на карабахската война, Армения развива тясно военно сътрудничество с Русия – иначе, казва Таннок пред Би Би Си, страната щеше да е „извънредно
уязвима за атака от страна на Азербайджан“.
Политологът Сергей Минасян твърди, че въпреки оръжейните продажби за Азербайджан Русия запазва силовия баланс между Ереван и Баку.
Влизането в Митническия съюз според него носи на Армения известна изгода, тъй като „Азербайджан плаща купуваните оръжия на пазарни цени, докато на Армения се доставят евтино или безплатно“.
Парламентаристът Армен Рустамян от групата на партия „Дашнакцутюн“ напомня, че по време на руско-грузинската военна конфронтация през август 2008 г. „Армения губеше всеки ден близо 100 милиона евро, нямаше гориво – не можеше дори да си заредиш колата“.
„Като говоря за военна заплаха, имам предвид азербайджанско-турския тандем – продължава Рустамян. – Бях председател на външнополитическата комисия в парламента; американци и други чуждестранни представители често ме питаха какво търси в Армения руската военна база. Отговарях им с въпрос: а вие ще гарантирате ли нашата сигурност, ако махнем базата? Казваха, че няма  . . .“
Къде заминават арменците на гурбет?
Мнозина арменци издържат семействата си, като се хващат на сезонна работа в чужбина. Има данни, че 70 на сто от арменските трудови мигранти работят в Русия.
Руската Федерална миграционна служба е регистрирала през 2012 и първото шестмесечие на 2013 г. около 800 000 арменски граждани. Точният брой на т. нар. трудови мигранти обаче не се
знае.
75 процента от частните парични преводи в Армения идват от Русия, посочва агенция Регнум.
Заместник-председател на партията „Страна на закона“ („Оринац Еркир“) съобщи, че Армения изнася основно за страни от Митническия съюз, а най-важните енергийни ресурси, по-специално
газът и горивото за атомната централа, идват от Русия.
Във федерацията има голяма арменска общност и безмитният режим подпомага разширяването на деловите й връзки с родината, развитието на малкия и средния бизнес в самата Армения.
Без изненади
„За самите власти завоят в посока към Митническия съюз не бе изненада“, посочва г-жа Грануш Харатян, етнограф и обществен деец.
„Според мен става дума за плавен преход към желаното от властите, или поне от повечето. И като казвам „властите“, имам предвид и формалната власт, и цялата икономическа структура -
нейна опора“, каза Харатян пред Би Би Си.
„Готвеха се документи някакви, Армения поемаше някакви ангажименти – не видях обаче да се прави и една стъпка, за да бъдат внедрени в страната. Не схващах например защо се обсъжда
как трябва да се спазват човешките права, щом тази ценност очевидно не намира почва в страната“, казва Харатян.
Като етнограф добавя, че „абсолютното количествено мнозинство“ жители на Армения все още пазят спомен колко са били „комфортни“ в представите им последните 20 години съветски живот – „времената, когато имаше все още малко от малко реална икономика“.
„Със съжаление констатирам, че абсолютното мнозинство от населението свързва представата за комфортен живот със съветския период, с Русия“, заключава Харатян.
Ами суверенитетът?
Противниците на арменското членство в Митническия съюз смятат, че това решение е взето под натиска на Русия и накърнява суверенитета на страната.
Граждански активисти провеждат протестни акции и подготвят митинг, с който по време на срещата на Източното партньорство да поискат споразумение за асоциирано членство в ЕС.
Инициативната група „Суверенна Армения“ заяви в декларация, че Серж Саркисян „не е имал право без съгласието на гражданите и правителството, без решение на парламента сам да решава и да
прави изявление, че Армения влиза в Митническия съюз“.
russia-armenia-flags
Според документа активисти на „Суверенна Армения“ планират редица прояви, с които да предотвратят влизането на страната в Митническия съюз.
„С влизането си в Митническия и Евразийския съюз страната ще бъде принудена да отстъпи на наддържавен орган функцията за самостоятелно вземане на решения, което нарушава конституцията
на Армения – посочват авторите. – Армения свързва бъдещето си с икономически изостанали страни с тоталитарно управление, които постоянно нарушават основни човешки права и свободи.“
 „Част от Руската империя“
С влизането в Митническия съюз „Серж Саркисян дава на Русия мандат да управлява Армения“, коментира бившият шеф на арменската служба за национална сигурност Давид Шахназарян,
оглавяващ днес аналитичния център „Конкорд“.
Това създава риск от загуба на държавността.
„Русия стремително окупира Армения и в крайна сметка процесът ще превърне Армения в част от Руската империя“, предрича аналитикът.
Шахназарян вижда в арменските управляващи и повечето опозиционни сили „пета колона на Русия“, за която според него държавността и суверенитетът на страната не представляват
никаква ценност.
„Днешният парламент с изключение на неколцина депутати изцяло се контролира от Русия. Повечето – чрез Серж Саркисян, някои – чрез (бившия президент, б. р.) Роберт Кочарян“, заяви на пресконференция в Ереван Давид Шахназарян.
Ереван обаче настоява, че намерението за влизане в Митническия съюз не бива да изключва възможността за сътрудничество с ЕС.
Участието на президента Саркисян във вилнюската среща „сочи готовността на Армения да продължи политическия диалог [с ЕС] и реформите с цел развитие и укрепване на демократичните ценности
в страната“, отбеляза пред радио „Азатутюн“ прессекретарят на управляващата Републиканска партия на Армения и зам.-председател на парламента Едуард Шармазанов.
 
 

10+1 роли на Кирстен Дънст, които да гледате

| от chronicle.bg |

На днешната дата е родена Кирстен Карълайн Дънст – една от по-нетипичните американски актриси. Руса и синеока, с немски корени, Кирстен не е типичната холивудска красавица. И сме й благодарни за това.

Звездата на американска актриса от немски произход изгря още като дете с „Интервю с вампир“, като впоследстие разписа името си в ленти като „По пътя“, „Последният момински запой“, „Механхолия“ на Ларс фон Триер, „Блясъкът на чистия ум“ на Мишел Гондри и ролите на Мери Джейн Уотсън в блокбастър сагата „Спайдър Мен“.

По случай рождения й ден, ви предлагаме галерия с 10 нейни роли, които си струва да видите.

 
 

Довечера очакваме Омара Портуондо в София

| от chronicle.bg |

За последно ще чуем песни от репертоара на Buena Vista Social Club днес.

Сензацията на Куба – Омара Портуондо, ще изпълни най-известните и обичани песни на Buena Vista Social Club днес зала 1 на НДК, както и част от богатия си личен репертоар.

Концертът ще отпразнува дългите ѝ 70 години на сцена и ще ни припомни какво означава да се наслаждаваш на живота през призмата на музиката и кубинския темперамент. Само преди броени дни неуморната Омара пя в Букурещ в препълнената зала Палатуй, като 4 хиляди души я аплодираха на крака над 15 минути и я връщаха няколко пъти на сцена. Несъмнено незабравима ще остане и прощалната ѝ среща с българската публика, която предстои на 28-и април.

Винаги облечена с цветна регалия, енергична и изглеждаща много по-млада от 85, автентичната дива няма как да се раздели с музиката буквално:„Пеенето ме зарежда с енергия, само една песен е нужна, за да се преодоляват различия, за да изживееш хиляди истории.“

омара портуондо

Световната обиколка на Омара започна през миналата 2016-а и премина през страни от Северна и Латинска Америка, като я срещна с хиляди фенове от няколко континента, готови да се докоснат до носталгията по старите улици на Хавана.

У нас любителите на кубинските ритми ще се насладят и на музиканти като Роландо Луна. Брилянтният пианист е свирил с артисти като Амаури Перез, Силвио Родригез и Пабло Миланес, но определя работата си с Омара като преломен момент в кариерата, който го обогатява и му помага да открие гласа, с който иска да си партнира. До кубинската легенда ще застане и ненадминатият с челото Гастон Хоя, който е плътно до Портуондо през последните години в мисията да споделя със света безценното богатство на тази музика. Най-пoпулярната певица в Куба ще се качи на българската сцена за последен път, за да изпълни любимите на цели поколения песни от репертоара на Buena Vista Social Club – Veinte años, Quizas, Quizas, Quizas, Besame Mucho и много други, които ще ни пренесат в магичната и пълна с любов към живота Хавана.

Билети за концерта на 28 април все още могат да се закупят в бензиностанции OMV, The Mall, Билетен център НДК, Български пощи и мрежата на Eventim.bg на цени от 45 до 100 лв.

 
 

Смешната история за голия Чанинг и началото на връзката с Джена

| от chronicle.bg |

Чанинг и Джена Тейтъм са една от най-готините светски двойки. Двамата винаги са с огромни усмивки на лицата си и са до болка откровени.

Благодарение на Джена, вече знаем и историята как е пламнала искрата между двамата.

Двамата се запознават на снимачната площадка на Step Up. И двамата тъкмо са приключили връзки и Джена предлага просто да се забавляват, без сериозно обвързване.

Чанинг е съгласен… докато не се напие.

„Беше излязъл в някакъв текила бар с другите танцьори от Step Up, имаше шанса „да бъде свободен”, но не можеш да спре да мисли за мен. И в два посред нощ идва и започва да блъска по вратата ми. Отварям и той е гол – само по сомбреро, бельо и ботуши – и ми каза: „Да го направим!”, каза Джена в шоуто на Елън Дедженерис.

„Но това не е най-интересната част от историята – продължава Джена. – На следващия ден отивам на снимачната площадка и около час ми оправят грима. Всички обаче започват да се притесняват, защото не могат да намерят Чанинг. Дръпнах една от асистентките и й казах: „Той е в стаята ми.” Тя само кимна и тръгна. След това се появи Чанинг и всички аплодираха.”

Няма как да не ги харесвате!

 
 

„Историята на прислужницата“: какво трябва да знаете за сериала

| от chronicle.bg |

Когато през 1985 година канадската писателка Маргарет Атууд издава книгата си „Историята на прислужницата“ (The Handmaid’s Tale), светът е много различен. Романът е написан върху пожълтели листа и напечатан на германска пишеща машина, наета от Атууд, докато живее в Западен Берлин.

По това време Стената все още разделя обществото на две, а въздухът е наситен с усещането за Големия брат. Навсякъде цари чувство на недоверие.

В тази атмосфера се раждат светът на Гилаед и прислужницата Офред. В годините след създаването на романа, награждаван с редица престижни награди за литература,  Атууд винаги е казвала, че всичко, което се случва в нейната награждавана книга, е изградено по образ и подобие на неща от света около нас – от прислужниците на Яков в Библията до увеличаващите се нива на безплодие по света.

Това обаче не е спирало мнозина да се чудят дали Атууд всъщност не е пророк, особено като се има предвид как сериалът „Историята на прислужницата“ с участието на Елизабет Мос в ролята на Офред, се ситуира в 2017 година.

Действието в епизодите, създадени по романа, се развива в Гилаед – дистопично общество в близко бъдеще, в което темата за безплодието е водеща, а правата на жените са изпратени в миналото. За да гарантират приръста на населението си, властите в тоталитарната общност пращат млади и плодовити момичета в сексуално робство, за да помагат на заможните семейства да създават поколение.

Още преди премиерата на първия епизод от сериала, поддръжниците на Тръмп обвиниха шоуто в явен упрек към правителството му. Жени, облечени в костюми на прислужници, протестираха в Тексас срещу закон за абортите, а по време на женския марш през март имаше постери с известен цитат от книгата – „nolite te bastardes carborundorum“ („не позволявай на копелетата да те съсипят“).

Изглежда така, сякаш книгата е мрачно предсказание, в което Hulu са разпознали днешна Америка и затова са купили правата за създаване на сериала. Историята обаче е по-различна. Телевизията се заема със сериала през април 2016 година, когато Доналд Тръмп е кандидат за президент с малки шансове, а предизборната кампания тепърва се разгръща. Снимките на първи сезон са приключени около деня, в който новият американски президент полага клетва.

Това превръща „Историята на прислужницата“ в един от най-непреднамерено релевантните сериали в последните години.

Създателят на шоуто Брус Милър посочва, че ако сериалът по книгата на Маргарет Атууд звучи като анти-Тръмп изпълнение, то тогава авторката би трябвало да има умения за пътуване във времето. По думите му Гилеад има своя собствена политическа структура и тя е установена много отдавна.

Самира Уайли, една от звездите на шоуто и известен ЛГБТ активист, прочела книгата едва след като й дали ролята на Мойра – най-добрата приятелка на Офред. „Не бях запозната с „Историята на прислужницата“ на Маргарет Атууд, преди да прочета сценария. Невежо си мислех: О, виж, те са написали тази история за това време…точно сега, това е невероятно. След това да разбера, че е писана преди повече от 30 години, за мен беше ненормално“.

За Елизабет Мос, която е и изпълнителен продуцент на сериала, той е станал още по-тежък след изборите през ноември, след които епизодите изглеждат малко по-близки до реалността.

Мос и Милър са категорични, че някои сюжетни линии могат да напомнят за САЩ днес, но всъщност сериалът се занимава с много по-универсален свят и разглежда оригиналните теми, заложени в книгата на Атууд.

Сериалът по книгата на Маргарет Атууд може да се гледа в България по HBO.  Вижте в галерията жените в основните роли.