Арабският свят се връща назад

| от |

Терорът, насилието и нестабилността са добре дошли за повечето управници в арабския свят, които печелят от общата несигурност. По този начин те поставят прегради по пътя на реформите, твърди в коментара си за Дойче веле Райнер Золих.

„Народът срещу режима!“ – най-често издиганият призив по време на протестната вълна, заляла арабския свят преди три години. Това беше и най-малкият общ знаменател между отделните арабски страни – демонстрантите в Кайро, Дамаск или Бенгази издигнаха конкретни искания за човешко достойнство, справедливост, участие във властта и край на потисничеството. Но нито протестните движения, нито притиснатите режими имаха някаква обединяваща визия – най-важният въпрос беше този за властта. Хората искаха да свалят режимите, а властниците използваха всички сили, за да се задържат на власт. Временната равносметка е унищожителна: не само Сирия и Ирак са раздирани от тежки проблеми и насилие – терорът и неспирните вътрешни конфликти заплашват с разпад също и Либия и Йемен. „Ислямска държава“, Ал Кайда и други терористични групировки са по-силни от всякога и не срещат никакви трудности да намират нови попълнения. Терористите използват най-жестоките форми на насилие и унижение и ги показват на света чрез Туитър и YouTube като перверзен жест на своя триумф.

Държавните граници се размиват

Прокараните навремето от западните колониални сили държавни граници в региона – при пълно незачитане на установените в региона зависимости – започнаха да се разпадат. Вече се води дебат за това, дали Сирия и Ирак изобщо могат да бъдат оприличавани на държави. Огромни части от техните територии са под контрола на джихадистите или други групировки, а стремежът за създаване на самостоятелна кюрдска държава отново излезе на дневен ред.

Целият арабски свят видимо се връща назад. Ако погледнем политическата карта на тази част от света, ще видим две съществени тенденции – държави, завладени от терора, войните и застрашени от разпад, а от друга – диктатури, които повече от всякога залагат на репресиите (като Египат и повечето държави от Персийския залив). Всичко това съживява един лош предразсъдък – че арабските народи не се „зрели“ за демокрация и могат да бъдат държани под контрол само „с железен юмрук“. Аргумент, с който бивши деспоти като Хосни Мубарак или Муамар Кадафи цементираха властовите си амбиции – с мълчаливото съгласие на Запада.

Недорасли за демокрация?

Този „аргумент“ е арогантен и расистки. Вярно е, че, на базата на закостенелите властови и обществени системи, в обширни части на арабския свят няма добри предпоставки за демократизиране и модернизиране. На много места почти няма средно съсловие, което в Европа и други части на света е двигател на обществените промени. Образователните системи в арабския свят са в окаяно състояние – дори и в богатите държави от Персийския залив. Непрекъснатото увеличаване на населението и липсата на икономически реформи ще доведат и до нарастване на броя на отчаяните безработни младежи без перспективи. В такава обстановка религията и етническата принадлежност могат лесно да бъдат инструментализирани за радикализиране на хората.

От ситуацията извличат полза не само екстремистите и терористите, но и авторитарните режими. Те имат нужда от терора и насилието, за да легитимират собственото си господство, като нерядко спомагат и за възникването на терора и насилието. Справка: Сирия и страните от Персийския залив. Следователно за прогресивния упадък на арабския свят не се виновни нито хората, нито етническата им принадлежност, нито изповядваната от тях религия. Основният проблем в региона се дължи в най-голяма степен на липсата на воля за реформи сред управниците. Само отделни страни, като Тунис и донякъде Мароко, демонстрират сериозна воля за реформи. Повечето крале, емири и „легитимирани“ чрез съмнителни избори президенти, са се вкопчили в собствените си властови структури. Те потискат не само ислямистите, но и либералите и демократичните сили. И по този начин спомагат за появата на още недоволство, ново насилие и нестабилност. Вероятно затова следващата арабска протестна вълна е само въпрос на време. Която, този път, няма никакви изгледи да бъде припозната като „пролет“.

 
 

Вижте първия постер на „Тъмната кула“

| от chronicle.bg |

Вероятно знаете какво е „Тъмната кула“ и знаете кой я е написал.

Ние много се вълнуваме от всички екранизации по Стивън Кинг, а след като знаем, че в този проект са замесени Идрис Елба и Матю Макконъхи, датата на премиерата ни се струва още по-далеч.

Вече има първи официален постер и първи официален синопсис, които ви предлагаме тук:

Поредицата „Тъмната кула” разказва историята на Роланд Дисчейн – последния оцелял стрелец, който пътува през постапокалиптичните пейзажи на Средната земя, в търсене на вездесъщата магична постройка, известна като Тъмна кула. Намираща се в Крайния свят, насред море от рози, Тъмната кула е център и опора на пространство-времето. Тя е сърцето на целия свят, но е в опасност. Някой или нещо използва технологията на Великите древни, за да я унищожи.

the-dark-tower-first-poster-2017

Режисьор на филма е Николай Арсел, който е и съсценарист наравно с Андрес Томас Йенсен, Акива Голдсман и Джеф Пинкър. В ролите ще видим Идрис Елба, Матю Маконъхи, Аби Лий, Том Тейлър, Джаки Ърл Хейли, Фран Кранц, Клаудия Ким, Майкъл Барбиери и Катрин Уинки.

Премиерата е насрочена за 28 юли 2017.

 
 

„Красавицата и Звяра“ е с рекорден резултат в бокс-офиса на Щатите

| от chronicle.bg |

Филмовата продукция на „Дисни“ „Красавицата и Звяра“ постигна забележителен резултат в бокс-офиса на Северна Америка.

Приходите от продажба на билети възлизащи на 170 милиона долара – рекордно постижение за семеен филм, съобщава БТА.

Лентата бие миналогодишния рекорд на кинотворбата от същата категория „Търсенето на Дори“, която дебютира в бокс-офиса със 135 милиона долара приходи.

Производствените разходи на „Красавицата и Звяра“ възлязоха на около 160 милиона долара.

 
 

Краят на една ера: Аста ла виста, Терминатор

| от chronicle.bg |

 Една ера приключва.

Изглежда, че Paramount се отказва да прави повече филми за Терминатор – екшън героя от 90-те години.

От студиото няма да продължат продукциите след „Терминатор: Генисис“  с Арнолд Шварценегер и Емилия Кларк. Това твърди източник, близък до студиото, пред New York Daily News.

Това става ясно, малко след като студиото премахна от графика си заглавията на продълженията на поредицата. „Генисис” от 2015 година беше тотален провал с едва 90 млн. долара в боксофиса.

Има все пак възможност независима компания да се наеме с реализацията на проекта, но това Шварценегер да бъде убеден да се върне ще е по-скоро трудна задача.

„Терминатор: Генисис“ разочарова много от феновете си с неумелия опит да навърже събитията от първия и втория филм. В ролята на Сара Конър влиза Майката на драконите – Емилия Кларк. В лентата виждаме любимите герои от 90-те – Терминатор, Сара и Джон Конър, дори Кайл Рийс.

Въпреки това и мащабната реклама, филмът не успя да отговори на очакванията на почитателите си.

 
 

Новият албум на Алекс Клер – пътят от Лондон до Йерусалим

| от chronicle.bg |

Алекс Клер идва в България, за да представи на живо последния си албум  „Tail of Lions”.

Концертът на Алекс Клер ще се състои на 24 април в Студио Орфей .

Заглавието на албума идва от еврейска поговорка, а парчетата са отражение на всичко, през което артистът минава в последните години. В него се преплитат лични емоции и истории, свързани с преместването му в Йерусалим и ролята му на съпруг и баща. „Tail of Lions” хвърля светлина и върху наболели общественозначими теми, но най-вече проповядва вяра, смелост и упоритост.

Албумът е записан миналото лято на лодка в източен Лондон, заедно с неговия добър приятел от Submotion Orchestra – Chris Hargreaves.

Alex_Clare Visual

За няколко седмици те успяват да създадат „Tail of Lions” – албумът, който показва един различен Алекс Клер. Името на албума идва от еврейската поговорка „По-добре да бъдеш опашка на лъв, отколкото глава на лисица“ и синтезира онова, към което се стреми лондончанинът, приел юдаизма.

Третият албум на Алекс Клер включва 10 парчета, които разказват една история.

Всяка песен носи послание и специфично звучене. „Tail of Lions” изненадва с електронни, дъбстеп, соул и рок елементи, но запазва характерния музикален стил на Алекс. Албумът започва с вълнуващото „Tell me what you need”, трип-хоп извиращото„Get real”, минава през експлозивното фънк звучене на „Surviving Ain’t Living“, драматичното „Basic”, за да потуши страстите с „Tired from the fire” и „You`ll be fine” и да завърши с агресивното и силно „Open my eyes”.

Всички тези парчета, както и най-големите и добре познати хитове на Алекс Клер, като „Тоо Close”, ще чуем на живо на 24 април в Студио Орфей. Билети за концерта могат да бъдат закупени на цена от 50 лв. в OMV, The Mall и мрежата на Eventim.bg.