Антисемитизмът в Украйна: измислици и реалност

| от |

Никита Жолквер, Дойче веле

Йосиф Зиселс и Али Хамзин представляват двете малцинства, чиято съдба – наред с положението на етническите руснаци – тревожи Кремъл толкова много, че за да гарантира сигурността им, Русия анексира Крим и струпа войски до границата с Украйна. Първият е председател на Асоциацията на еврейските организации и общности в Украйна, вторият – член на президиума на Меджлиса на кримско-татарския народ, оглавява и управлението по външни връзки на Меджлиса.

Двамата пристигнаха в Берлин, за да разкажат как гледат на днешната ситуация. В сряда – 9 април, Йосиф Зиселс и Али Хамзин разговаряха над три часа с германски журналисти.

crimean_tatars_ukrianeАнтисемитизмът в Украйна е мит

Йосиф Зиселс започна разговора с думите, че „темата за антисемитизма днес не е много актуална за Украйна“. Как така – запита германски колега, – ами подпалената синагога в Киев?

Първо, отвърна с хумор гостът, това не се случи в Киев, второ, не беше синагога, и трето, никой не я е подпалвал. Според бившия дисидент Зиселс, лежал шест години в съветски затвор с присъда за политическа дейност, „дори по съветско не сме се сблъсквали с тъй дивашка пропаганда, с такова равнище на провокации, както сега“.

Оценката му гласи, че днес Украйна не е застрашена от антисемитизъм. Зиселс проучва темата отдавна и внимателно. Знае, че в Германия например, където трудно бихме заподозрели толерантност към това явление, през 2013 г. са регистрирани 1300 антисемитски инцидента, а в Украйна, по думите му – само 13.

„Единствена заплаха днес е агресията на Русия – констатира той. – И щом Путин обяснява в своя реч агресията на Русия срещу Украйна не само с накърнени права на рускоезичните, но и с растящ антисемитизъм – а знам със сигурност, че това не е вярно – значи Русия вероятно готви провокации.“

Евреите в Крим

Именно провокации нарича Йосиф Зиселс двата антисемитски инцидента, регистрирани в Крим вече след анексията на полуострова.

Той разказа, че „един от тримата кримски равини, напуснали Крим след навлизането на руски войски, след връщането си в Севастопол тутакси зърнал антисемитски позив“. А първият случай бил в деня, когато влезли руските сили – „стените на синагогата в Симферопол бяха издраскани с пречупени кръстове и заплахи“.

В Крим живеят близо десет хиляди евреи; по думите на Зиселс никой и нищо не ги заплашва. Освен може би казаците, но всъщност само на теория, добави той – защото „не са истински казаци като преди сто години, а постмодернистки“.

След има-няма пет години обаче евреите в Крим ще са твърде малко, предсказва Зиселс. „Вижте колко евреи са останали в Абхазия, в Южна Осетия, в Приднестровието“, отбеляза многозначително той. Впрочем, добави Зиселс, евреите могат да заминат за Израел например, а пък кримските татари, най-застрашени според него, няма къде да ходят.

Какво тревожи кримските татари?

Най-вече реалната перспектива да останат без подслон. Започнали да се връщат в историческата си родина след депортацията (през 1944 г., б. пр.), мнозина кримски татари самоволно си построяват къщи на пустеещи терени – на ничия земя.

Али Хамзин нарича действията им „самовръщане“. Като причина сочи факта, че не само „кримските татари, но и всички останали жители на Крим, действали по този начин, не са могли да получат парцели за строеж, макар да са имали конституционното право“.

А украинските власти – оплака се той, – „след 1991 г. не свариха да приключат регулацията на строителни парцели за кримските татари“, тъй че 80 на сто от парцелите не са били легализирани и вписани в кадастровите книги. На което местните власти гледали през пръсти.

„Руските власти виждат нещата съвсем различно – казва Али Хамзин. – Може просто да вземат решение, че парцелът се конфискува. И да предпишат на стопанина, живял в къщата си от 10-15 години, да я разглоби и да я извози там, където му посочат.“

По думите на Хамзин само около Симферопол има към 300 селца на кримски татари, изникнали на „ничия“ земя. „Това са десетки хиляди семейства, на които може утре да бъде иззета земята, значи да останат без покрив над главата – обясни той. – И всичко ще е законно.“

Според Али Хамзин неразбирането на реалното положение в Крим може да предизвика твърде остър конфликт. Възможният опит да се отнемат парцелите на кримските татари, смята той, „ще отключи нова фаза от противопоставянето в непредсказуема и най-радикална форма, защото човек ще брани собствения си дом“.

 Заплаха за целия свят

И Али Хамзин, и Йосиф Зиселс обаче призоваха германските журналисти да обърнат внимание не толкова проблемите на кримските татари или на евреите в Крим и в Украйна, а на първо място на една друга заплаха.

„Свидетели сме на опит да бъде променен световният ред – каза Зиселс. – Виждаме не само сблъсък между евразийската и европейската цивилизация, а сблъсък на първата половина от 20-и с първата половина на 21-и век, на миролюбива Европа, склонна към компромиси и споразумения, с грубата политика на силата, водена от Русия.“

Ако Европа заедно със САЩ не намерят сили да спрат Москва, тази безнаказаност според него ще вдъхнови Кремъл за нови агресивни действия. „Колко ли трябва още да заграби Русия – пита Зиселс, – за да схване Европа, че не става дума за Украйна, а за опазване на европейската цивилизация?“

Днешният световен ред е застрашен и според Али Хамзин. В тази връзка той остро осъди подписалите Будапещенския меморандум от 1994 г., нарече (първия украински президент Леонид) Кравчук „изменник на нацията“ и престъпник. Според Хамзин, „ако ядрените заряди още си бяха в украинските силози, то Русия не би посмяла да окупира Крим“.

 
 

Новото летище на Берлин няма да заработи и през 2017

| от CHR Aero с БТА |

Дългоочакваното откриване на новото летище на Берлин няма да стане факт и през 2017 г., потвърди ръководителят му Карстен Мюленфелд, цитиран от ДПА.

Въпреки отдавна обявеното откриване все още има затруднения пред пускането в експлоатация на новото международно летище на германската столица. Първоначалните планове бе то да заработи през 2011 г.

Откриването през тази година бе поставено под въпрос по-рано тази седмица, след като възникнаха проблеми с вратите на летището.

Летище „Берлин-Бранденбург“ се строи в Шьонефелд, извън града, на мястото на старото берлинско летище с ограничен капацитет. Новият аеропорт трябва да замени летище „Тегел“, което е близо до центъра на столицата и няма възможност за разширение.

 
 

Усмихващите инструкции за безопасен полет – Част 1: Qantas

| от chronicle.bg |

Инструктажът за безопасност преди полет често е досаден за пътниците. Много авиокомпании се опитват да разчупят рутинната процедура със свежи включвания и различни идеи, за да задържат вниманието на пътниците. Такова е и видеото на австралийците от Qantas.

Превозвачът пуска клипа през февруари 2016 г. и представя далечна Австралия като едно уникално място за посещение.

Приятелски настроени жители на Долната Земя и зашеметяващи гледки са част от демонстарациите за безопасност:

 
 

Google не успява да произведе достатъчно смартфони Pixel

| от chronicle.bg |

Google не смогва да отговори на потребителското търсене на смартфоните от серията Pixel, особено на модела с 5.5-инчов екран Pixel XL.

В момента XL във всичките му версии не е достъпен в онлайн магазина на Google. Стана ясно, че 128 GB моделът пък няма наличности от 30 ноември насам.

Основният партньор на Google – американския оператор Verizon – сочи като най-ранна дата за доставки втората седмица на март (за модела със 128 GB).

Стандартният 5-инчов Pixel бил по-лесен за откриване както от Google, така и от Verizon.

Източник: The Verge

 
 

2 седмици до Super Bowl: Любимите реклами на Весислава Антонова

| от |

Лейди Гага ще пее на полувремето на най-важният мач по американски футбол – Super Bowl. Той ще се състои на 5 февруари 2017 година, но приготовленията започват още от сега.

И ако финалистите ще станат ясни след дълъг и оспорван редовен сезон в Националната футболна конференция и Американската футболна конференция, чиито шампиони се срещат в мач превърнал се почти в национален празник на САЩ, то присъствието на големите рекламодатели е 100% сигурно.

Super Bowl e американското спортно събитие, заради което големите компании зад океана плащат милиони за продукция и още толкова за излъчване на новите си рекламни спотове с надеждата да се превърнат във вирално видео. 30 секунди ефирно време струват около пет милиона долара.

Super Bowl е и моментът, в който всички брандове имат възможността да се покажат в най-добрата си светлина. Това ни накара да потърсим кои са любимите реклами на различни популярни (и не толкова популярни личности). С тяхна помощ ще отброим седмиците до 51-вото издание на Super Bowl, чиито реклами вероятно отново ще задминат по популярност самото събитие.

Тази седмица ви представяме любимите реклами на Весислава Антонова, журналист. Работила е 6 години в БНР. А от 13 години работи във вестник „Капитал”. Основните теми по които пише са медиен, рекламен пазар и култура.

„За мен най-добрите реклами са тези на парфюмите на Chanel, дори и заради факта, че са снимани като бляскава и леко сладникава холивудска продукция. Харесвам ги заради естетизма, посланието и заради факта, че също като киното попадаш в различен хармоничен свят абсолютен контрапункт на реалността. Носят ми естетическа наслада и вдъхновение. И в този конкретен случай, за мен няма значение какво пише в букварите за реклама и рекламни послания. Те са от тези реклами, заради които не бих превключила телевизора на друг канал. Като филм във филма. Антракт, който не те дразни”, каза Антонова.

„Рекламата, която приятно ме впечатли заради съдържащото се в нея послание, е тази на Coca Cola Light – Аплодисменти за… – Защото издига като висши цености смелостта за промяна и свободата. Защото акцентът не е върху качествата на продукта, а именно върху ценностните модели, които споделя и развива самия бранд.”

И за финал: Reebok: 25,915 Days