Антисемитизмът в Украйна: измислици и реалност

| от |

Никита Жолквер, Дойче веле

Йосиф Зиселс и Али Хамзин представляват двете малцинства, чиято съдба – наред с положението на етническите руснаци – тревожи Кремъл толкова много, че за да гарантира сигурността им, Русия анексира Крим и струпа войски до границата с Украйна. Първият е председател на Асоциацията на еврейските организации и общности в Украйна, вторият – член на президиума на Меджлиса на кримско-татарския народ, оглавява и управлението по външни връзки на Меджлиса.

Двамата пристигнаха в Берлин, за да разкажат как гледат на днешната ситуация. В сряда – 9 април, Йосиф Зиселс и Али Хамзин разговаряха над три часа с германски журналисти.

crimean_tatars_ukrianeАнтисемитизмът в Украйна е мит

Йосиф Зиселс започна разговора с думите, че „темата за антисемитизма днес не е много актуална за Украйна“. Как така – запита германски колега, – ами подпалената синагога в Киев?

Първо, отвърна с хумор гостът, това не се случи в Киев, второ, не беше синагога, и трето, никой не я е подпалвал. Според бившия дисидент Зиселс, лежал шест години в съветски затвор с присъда за политическа дейност, „дори по съветско не сме се сблъсквали с тъй дивашка пропаганда, с такова равнище на провокации, както сега“.

Оценката му гласи, че днес Украйна не е застрашена от антисемитизъм. Зиселс проучва темата отдавна и внимателно. Знае, че в Германия например, където трудно бихме заподозрели толерантност към това явление, през 2013 г. са регистрирани 1300 антисемитски инцидента, а в Украйна, по думите му – само 13.

„Единствена заплаха днес е агресията на Русия – констатира той. – И щом Путин обяснява в своя реч агресията на Русия срещу Украйна не само с накърнени права на рускоезичните, но и с растящ антисемитизъм – а знам със сигурност, че това не е вярно – значи Русия вероятно готви провокации.“

Евреите в Крим

Именно провокации нарича Йосиф Зиселс двата антисемитски инцидента, регистрирани в Крим вече след анексията на полуострова.

Той разказа, че „един от тримата кримски равини, напуснали Крим след навлизането на руски войски, след връщането си в Севастопол тутакси зърнал антисемитски позив“. А първият случай бил в деня, когато влезли руските сили – „стените на синагогата в Симферопол бяха издраскани с пречупени кръстове и заплахи“.

В Крим живеят близо десет хиляди евреи; по думите на Зиселс никой и нищо не ги заплашва. Освен може би казаците, но всъщност само на теория, добави той – защото „не са истински казаци като преди сто години, а постмодернистки“.

След има-няма пет години обаче евреите в Крим ще са твърде малко, предсказва Зиселс. „Вижте колко евреи са останали в Абхазия, в Южна Осетия, в Приднестровието“, отбеляза многозначително той. Впрочем, добави Зиселс, евреите могат да заминат за Израел например, а пък кримските татари, най-застрашени според него, няма къде да ходят.

Какво тревожи кримските татари?

Най-вече реалната перспектива да останат без подслон. Започнали да се връщат в историческата си родина след депортацията (през 1944 г., б. пр.), мнозина кримски татари самоволно си построяват къщи на пустеещи терени – на ничия земя.

Али Хамзин нарича действията им „самовръщане“. Като причина сочи факта, че не само „кримските татари, но и всички останали жители на Крим, действали по този начин, не са могли да получат парцели за строеж, макар да са имали конституционното право“.

А украинските власти – оплака се той, – „след 1991 г. не свариха да приключат регулацията на строителни парцели за кримските татари“, тъй че 80 на сто от парцелите не са били легализирани и вписани в кадастровите книги. На което местните власти гледали през пръсти.

„Руските власти виждат нещата съвсем различно – казва Али Хамзин. – Може просто да вземат решение, че парцелът се конфискува. И да предпишат на стопанина, живял в къщата си от 10-15 години, да я разглоби и да я извози там, където му посочат.“

По думите на Хамзин само около Симферопол има към 300 селца на кримски татари, изникнали на „ничия“ земя. „Това са десетки хиляди семейства, на които може утре да бъде иззета земята, значи да останат без покрив над главата – обясни той. – И всичко ще е законно.“

Според Али Хамзин неразбирането на реалното положение в Крим може да предизвика твърде остър конфликт. Възможният опит да се отнемат парцелите на кримските татари, смята той, „ще отключи нова фаза от противопоставянето в непредсказуема и най-радикална форма, защото човек ще брани собствения си дом“.

 Заплаха за целия свят

И Али Хамзин, и Йосиф Зиселс обаче призоваха германските журналисти да обърнат внимание не толкова проблемите на кримските татари или на евреите в Крим и в Украйна, а на първо място на една друга заплаха.

„Свидетели сме на опит да бъде променен световният ред – каза Зиселс. – Виждаме не само сблъсък между евразийската и европейската цивилизация, а сблъсък на първата половина от 20-и с първата половина на 21-и век, на миролюбива Европа, склонна към компромиси и споразумения, с грубата политика на силата, водена от Русия.“

Ако Европа заедно със САЩ не намерят сили да спрат Москва, тази безнаказаност според него ще вдъхнови Кремъл за нови агресивни действия. „Колко ли трябва още да заграби Русия – пита Зиселс, – за да схване Европа, че не става дума за Украйна, а за опазване на европейската цивилизация?“

Днешният световен ред е застрашен и според Али Хамзин. В тази връзка той остро осъди подписалите Будапещенския меморандум от 1994 г., нарече (първия украински президент Леонид) Кравчук „изменник на нацията“ и престъпник. Според Хамзин, „ако ядрените заряди още си бяха в украинските силози, то Русия не би посмяла да окупира Крим“.

 
 

Появи се трейлър на дебютния филм на дъщерята на Скорсезе

| от chronicle.bg |

Доменика Камерън-Скорсезе е дъщеря на великия Мартин Скорсезе и съвсем логично е решила да поеме по пътя на баща си.

Дебютният й филм се нарича „Almost Paris” и е семейна драма. Беше показана за първи път в програмата на Трайбека Филм Фестивал преди няколко месеца.

Прочетете синопсиса на лентата и вижте трейлъра:

В началото на кризата, свързана с ипотеки върху жилища, един бивш банкер се завръща в родния си град. Срещите със семейството и приятелите от детството го карат да осъзнае последствията от действията на финансистите и той се стреми да компенсира любимите си хора… Възстановява отново връзките с приятели и близки роднини в Ойстър Бей, Ню Йорк и се превръща в онзи мъж, който винаги е мечтал да бъде…

Очаква се „Almost Paris” да се разпространява през 2017, но към момента подробности не са известни.

 
 

6 лоши кино римейка

| от |

Този месец, преди точно 15 години, на голям екран излиза великолепната криминална комедия „Бандата на Оушън“. Джордж Клуни, Брад Пит, Мат Деймън, Кейси Афлек, Джулия Робъртс и Анди Гарсия, под режисурата на Стивън Содърбърг и майсторския сценарий на Тед Грифин, създават едно истинско удоволствие за гледане в този кино пъзел.

„Бандата на Оушън“ сам по себе си е римейк на известен филм от 1960-а година с Франк Синатра и Дийн Мартин. Но за разлика от нашата класация тук, е един от добрите примери в киното.

Петнайсет години след модерната си версия филмът вече е нещо като класика, която може да бъде гледана отново и отново, при това винаги да ви носи удовоствие и кеф, макар да знаете отговора на загадката в него. Може би, заради това или поради липсата на свежи идеи, но Холивуд вече прави повторен римейк на този филм, при това с жени.

След „Ловци на духове“ „Бандата на Оушън“ ще е следващия филм, който ще пострада от феминистичния удар, разстлал се като сив похлупак над меката на киното. Разбира се, това са само предположения, за които всеки гледал и двете версии на филма, се надява да не е прав.

Междувременно, докато чакаме женската версия на „Бандата на Оушън“ ние си припомняме шест ужасни римейка, с които киното е сбъркало. Много.

В галерията горе.

 
 

Какво ли би написал Андерсен днес?

| от |

На днешната дата Ханс Кристиан е издал първата си книга с приказки. Той е роден през 1800 и някоя година, няма значение, никой не го интересува. Живял е в Дания преди времето на фейсбук и дори преди Дания да е в Европейския съюз, това също не е интересно. Интересно е обаче какво би написал днес Андерсен. И дали въобще би станал писател.

Някои хора биха казали, че да си писател е призвание и мисия. Това са същите хора, които започват текстове за историческа личност с дата на раждане и местожителство. Днес Андерсен сигурно би броил кликове. В днешно време кой не брои кликове. Също така може би би се занимавал с реклама – копирайтър или някакъв криейтив. Както всички знаем, какво ти пише в длъжностната характеристика в договора не е от някакво ангажиращо значение. По-важно е какъв е продуктът на работата ти, всъщност най-важно. Та какво би написал? Кой би посмял да предположи? Ми ние.

Имало едно време, разбира се, една риба. Тя се казвала Малката руса. Малката руса много искала да отиде на земята и да стане човек. Върху коралите по тротоарите в морето често имало залепени обяви за бърз кредит. Обявите представлявали номер на телефон и надпис над него „Бърз кредит“. Тайно от баща си – царят на морето, тя взела такъв бърз кредит и си купила крака, защото искала да е себе си и да се развива. Краката били пластмасови, направени от пластмасата, която човеците изхвърляли в морето, макар че нямало нужда, защото човеците често изхвърляли и направо готови протези. Една вечер Малката руса се направила, че й е лошо и повръща, тайно се натокала, оваляла се в галета, сложила краката и отишла сред хората. Слязла до центъра на града, където били питейните заведения и локали. Там намерила особено примамливо място и влезнала да види тука как е. Заозъртала се и погледът й спрял на едно сепаре. Там седели храбрият напомпан войник и грозното бате. Тя отишла при тях, разбира се.

– Седай – казал й войникът, докато гасял цигарата у пластмасова чаша с вода.

– Оууу… – и седнала, няма да стои права – И сега? Какъв е планът, войниче?

Храбрият напомпан войник й начертал един план и тя се съгласила. После двамата какво да правят – заживели заедно.

Не щеш ли, а тя много не щяла, ония от морето тръгнали да си търсят парите. Семейството й се опитвало да върне каквото може, но те постоянно си измисляли някакви задължения. Накрая семейството й фалирало. Царят бил гол. Когато се научил на тази новина, войникът бързо инструктирал своите две леви ръце – грозното бате, да види да оправи нещата. Решението било фирмата да се срине и да спрат да се искат заеми от нея. Батето се обадило на малката хибридопродавачка там да уреди нещата, тя уредила нещата и нещата вече били уредени.

Междувременно, за да има хепи енд и за да укроти децибелените мъки от злощастието на другарката си, войникът реши да я заведе на хирург да я пооправят. И отишли на хирург.

– Докторе, имам трето зърно. Искам да ми го махнете.

– Дайте да видя, госпожа.

– Госпожица съм. Вижте.

– Ама, госпожице… Това зърно е грахово.

Резил за Малката руса. Както и да е, де. Докторът я разпорил като риба и махнал гарнитурата.  Накрая храбрият напомпан войник я зарязал и тръгнал с някаква Малечка Палечка. Малката руса нямало какво да прави без образование и работен стаж и се върнала се при техните в морето. Край.

Така, всякаква прилика с реални неща е абсолютно нарочна, разбира се. Използвани са най-клишираните образи от средата ни, именно защото са клиширани – а клишетата са клишета с причина.

 
 

Бременната Ирина Шейк в сцената с грънчарство от филма „Призрак“

| от chronicle.bg, по boredomtherapy.com |

Един от най-лесните начини да направиш една реклама гледаема е да включиш малко плът. Никой няма против малко плът. Във видеото на Шейк има много.

То е реклама на списание Love. Всеки декември списанието прави секси видеа като рекламен подход. На 1 декември те показаха видео с модела на Victoria’s Secret Бела Хадид, която играе фитнес инструктор.

 

На 2 декември е ред на друго ангелче на фирмата за бельо – бременната Ирина Шейк. Тя преви римейк на сцената от филма „Призрак“, Деми Мур върти грънчарско колело заедно с духа на покойният си приятел Патрик Суейзи.