Антисемитизмът в Украйна: измислици и реалност

| от |

Никита Жолквер, Дойче веле

Йосиф Зиселс и Али Хамзин представляват двете малцинства, чиято съдба – наред с положението на етническите руснаци – тревожи Кремъл толкова много, че за да гарантира сигурността им, Русия анексира Крим и струпа войски до границата с Украйна. Първият е председател на Асоциацията на еврейските организации и общности в Украйна, вторият – член на президиума на Меджлиса на кримско-татарския народ, оглавява и управлението по външни връзки на Меджлиса.

Двамата пристигнаха в Берлин, за да разкажат как гледат на днешната ситуация. В сряда – 9 април, Йосиф Зиселс и Али Хамзин разговаряха над три часа с германски журналисти.

crimean_tatars_ukrianeАнтисемитизмът в Украйна е мит

Йосиф Зиселс започна разговора с думите, че „темата за антисемитизма днес не е много актуална за Украйна“. Как така – запита германски колега, – ами подпалената синагога в Киев?

Първо, отвърна с хумор гостът, това не се случи в Киев, второ, не беше синагога, и трето, никой не я е подпалвал. Според бившия дисидент Зиселс, лежал шест години в съветски затвор с присъда за политическа дейност, „дори по съветско не сме се сблъсквали с тъй дивашка пропаганда, с такова равнище на провокации, както сега“.

Оценката му гласи, че днес Украйна не е застрашена от антисемитизъм. Зиселс проучва темата отдавна и внимателно. Знае, че в Германия например, където трудно бихме заподозрели толерантност към това явление, през 2013 г. са регистрирани 1300 антисемитски инцидента, а в Украйна, по думите му – само 13.

„Единствена заплаха днес е агресията на Русия – констатира той. – И щом Путин обяснява в своя реч агресията на Русия срещу Украйна не само с накърнени права на рускоезичните, но и с растящ антисемитизъм – а знам със сигурност, че това не е вярно – значи Русия вероятно готви провокации.“

Евреите в Крим

Именно провокации нарича Йосиф Зиселс двата антисемитски инцидента, регистрирани в Крим вече след анексията на полуострова.

Той разказа, че „един от тримата кримски равини, напуснали Крим след навлизането на руски войски, след връщането си в Севастопол тутакси зърнал антисемитски позив“. А първият случай бил в деня, когато влезли руските сили – „стените на синагогата в Симферопол бяха издраскани с пречупени кръстове и заплахи“.

В Крим живеят близо десет хиляди евреи; по думите на Зиселс никой и нищо не ги заплашва. Освен може би казаците, но всъщност само на теория, добави той – защото „не са истински казаци като преди сто години, а постмодернистки“.

След има-няма пет години обаче евреите в Крим ще са твърде малко, предсказва Зиселс. „Вижте колко евреи са останали в Абхазия, в Южна Осетия, в Приднестровието“, отбеляза многозначително той. Впрочем, добави Зиселс, евреите могат да заминат за Израел например, а пък кримските татари, най-застрашени според него, няма къде да ходят.

Какво тревожи кримските татари?

Най-вече реалната перспектива да останат без подслон. Започнали да се връщат в историческата си родина след депортацията (през 1944 г., б. пр.), мнозина кримски татари самоволно си построяват къщи на пустеещи терени – на ничия земя.

Али Хамзин нарича действията им „самовръщане“. Като причина сочи факта, че не само „кримските татари, но и всички останали жители на Крим, действали по този начин, не са могли да получат парцели за строеж, макар да са имали конституционното право“.

А украинските власти – оплака се той, – „след 1991 г. не свариха да приключат регулацията на строителни парцели за кримските татари“, тъй че 80 на сто от парцелите не са били легализирани и вписани в кадастровите книги. На което местните власти гледали през пръсти.

„Руските власти виждат нещата съвсем различно – казва Али Хамзин. – Може просто да вземат решение, че парцелът се конфискува. И да предпишат на стопанина, живял в къщата си от 10-15 години, да я разглоби и да я извози там, където му посочат.“

По думите на Хамзин само около Симферопол има към 300 селца на кримски татари, изникнали на „ничия“ земя. „Това са десетки хиляди семейства, на които може утре да бъде иззета земята, значи да останат без покрив над главата – обясни той. – И всичко ще е законно.“

Според Али Хамзин неразбирането на реалното положение в Крим може да предизвика твърде остър конфликт. Възможният опит да се отнемат парцелите на кримските татари, смята той, „ще отключи нова фаза от противопоставянето в непредсказуема и най-радикална форма, защото човек ще брани собствения си дом“.

 Заплаха за целия свят

И Али Хамзин, и Йосиф Зиселс обаче призоваха германските журналисти да обърнат внимание не толкова проблемите на кримските татари или на евреите в Крим и в Украйна, а на първо място на една друга заплаха.

„Свидетели сме на опит да бъде променен световният ред – каза Зиселс. – Виждаме не само сблъсък между евразийската и европейската цивилизация, а сблъсък на първата половина от 20-и с първата половина на 21-и век, на миролюбива Европа, склонна към компромиси и споразумения, с грубата политика на силата, водена от Русия.“

Ако Европа заедно със САЩ не намерят сили да спрат Москва, тази безнаказаност според него ще вдъхнови Кремъл за нови агресивни действия. „Колко ли трябва още да заграби Русия – пита Зиселс, – за да схване Европа, че не става дума за Украйна, а за опазване на европейската цивилизация?“

Днешният световен ред е застрашен и според Али Хамзин. В тази връзка той остро осъди подписалите Будапещенския меморандум от 1994 г., нарече (първия украински президент Леонид) Кравчук „изменник на нацията“ и престъпник. Според Хамзин, „ако ядрените заряди още си бяха в украинските силози, то Русия не би посмяла да окупира Крим“.

 
 

Моделки, които смениха имената си

| от chronicle.bg |

Точно, когато си мислиш, че познаваш някого напълно. Точно, когато си мислиш, че си изследвал всеки сантиметър от нейната личност и хоп! Името й не било точно така!

Животът на тези моделки до голяма степен е ходене и в още по-голяма степен дисциплина. Това не означава, че не можеш да имаш творчески псевдоним. Или поне да си преправиш името на „по-удобно за известен“.

Моделките в галерията ни днес са направи именно това. Вие може би не познавате някои от тях, сега е моментът да се запознаете напълно.

 
 

„Евробет“ пусна нов продукт на българския пазар – „5 от 11″ НА ЖИВО!

| от РЕКЛАМНА ПУБЛИКАЦИЯ |

Истински пролетен дух и голяма доза адреналин получиха играчите на „Евробет“, след като компанията пусна своя най-нов продукт – числовата игра „5 от 11″ НА ЖИВО. Това е една от най-разтърсващите новости в историята на родната развлекателна индустрия. За първи път числата се теглят „на живо“ на всеки 5 минути от атрактивни момичета. Играта е достъпна онлайн на www.eurobet.bg и в букмейкърските пунктовете на „Евробет“.

5 неща, които ще превърнат „5 от 11″ в любима игра:

1. Тегления на всеки 5 минути, всеки ден – НА ЖИВО!
2. Динамична игра, представяна от КРАСИВИ МОМИЧЕТА!
3. Максимална печалба - 1 МИЛИОН ЛЕВА!
4. Игра с бързи темпове и атрактивни КОЕФИЦИЕНТИ!
5. Три игри в ЕДИН ТАЛОН!

„5 от 11″ се играе с талони, върху които са отбелязани числата от 1 до 11. Във всеки талон има три игри, а играчът може да избира как да познава числата – „с точен ред“, „без точен ред“ или „супер игра“. Минималният размер на залога е 0,60 лева, а максималният – 5 000 лева. Тегленията на „5 от 11″ се осъществяват чрез механична сфера, поставена в специално студио.

Страхотните момичета на „5 от 11″ Ви очакват 7 дни в седмицата, 15 часа в денонощието – от 08:00 ч. до 23:00 ч.

РЕКЛАМНА ПУБЛИКАЦИЯ

 
 

Suzuki Ignis: от града, през неолита, до Възраждането

| от |

На пръв поглед Suzuki Ignis попада в спорно добрата категория „симпатичен автомобил“.

Това може да не звучи обидно, но представете си цял живот да ви наричат „симпатичен“. Нито един път „красив“, нито един път „уникален“, нито един път „превъзходен“. Самочувствието ви едва ли ще хвърчи в облаците.

Затова подхождам към Suzuki Ignis с амбицията да видя този автомобил отвъд симпатичното. Персоналната ми симпатия се ражда от визуалната му прилика с първия ми автомобил, ексцентрична Mazda Demio, и от особено приплеснатата задница. Само японци могат да създадат такава задница, в това няма съмнение.

Докато се отправям към центъра на София, веднага става ясно, че шофирам един много сгоден градски автомобил.

Градското шофиране е удоволствие – нещо, което редовните шофьори знаем, че в последно време е сериозно предизвикателство. Задръстванията и малоумните шофьори са си факт, но когато човек се сблъсква с тях зад стъклото на един приятен, елегантен интериор, всичко се понася по-лесно.

интериор, кола

 Другото градско достойнство на Ignis е паркирането.

Едно време се чудех как така 10-годишни деца шофират гаргантюански пикапи в американските филми, докато не установих, че в Щатите почти всички коли са автоматик. По същия начин смятам, че и второкласник може ловко да маневрира с Ignis, заради добрата задна камера за ясна видимост и габаритите, които позволяват вмъкване на изключително тесни места. Дължината му е 3,7 метра, а радиусът на завиване е само 4,7 м, което го прави изключително маневрен.

Ловко вкарвам Игнасио между два спрели гиганта на улица „Париж“. След час в офиса се връщам в него, за да потегля към избраната дестинация.

Необходимо е да спомена, че въпросната дестинация е малко особена. Тръгваме към неолитно селище „Тополница“, което се намира до известното с европейския си вид село Чавдар. По пътя става ясно, че управлението на Игнасио се случва с лекота – както на пътя, така и извън него. За това ще стане дума по-късно.

Поведението му на асфалта е достатъчно стабилно и сигурно, за да го класира като удачен избор за дълго извънградско пътуване.

Много полезно допълнение са системата за предупреждение за напускане на лентата и класическия автопилот. Завоите на Гълъбец, които обичайно предизвикват стомаха ми да се свие като ощипан таралеж, се понасят доста прилично. Пъргаво, с изобилие от пасивни и активни елементи за сигурност, шофирането на Ignis става все по-увличащо.

кола, сузуки

Когато стигаме до мястото, където ще спим, изживявам лек шок. Подготвена съм за неолитните условия, но съм пропуснала, че колибата ни има един метър свободно преминаващ вятър между покрива и наровете, одрани котки по столчетата и тоалетна – клекало на километър и половина. Оставяме Игнасио да червенее красиво на хълма на неолитното селище, малко под параклиса, и се опитваме да се приспособим към къщата ни за вечерта. Пропуснах да спомена, че денят е рожденият ден на съпруга ми и съм решила, че ще му спретна хипервълнуваща изненада, за която той по пътя закачливо пита да не би да съм решила да спим в някоя плевня. Е, да. Понякога шегата е вярна.

IMG_5994

Към 11 ч. вечерта установяваме, че единственото живо същество в радиус от 10 км, е автомобилът, а когато лягаме на наровете, романтиката бързо бива поставена под въпрос заради ураганния вятър, който блъска главите ни в сламата.

След бърза преценка на ситуацията с огромно облекчение и с обещание, че ще се върнем в „Тополница“ през лятото с компания, потегляме към Копривщица. Тук трябва да споменем, че на вратите на Ignis гордо стои надписа Made in Japan – гарант за високо качество, а моделът има 5 звезди за безопасност от Euro NCAP. Таблото е изключително опростено, което ми харесва, тъй като се изпотявам от вида на твърде много копчета, а големият сензорен дисплей по средата е доста приятен.

Докато се движим към Копривщица по тъмно, слушаме саундтрака на „Twin Peaks“.

Леко се вкарваме във филма, очаквайки вместо надписа „Копривщица“ някак да видим табелата от шапката на сериала.

Докато луната се показва иззад облак на Audrey`s Dance, стигаме до меката на българското гостоприемство в най-чистия му вид, паркираме (разбира се, безпроблемно) Игнасио на една от тесните улички и отиваме да празнуваме рожден ден в „Дедо Либен“, където местни хора пеят народни песни и танцуват хора, демонстрирайки толкова естествен патриотизъм, че биха засрамили всеки наричащ себе си „патриот“ в политиката и извън нея.

сузуки

Нощта преваля и слънцето се хързулва над Копривщенските поляни, в двора на хазяите ни тича пекинез, спали сме на вятър под 120м/сек и светът е чудесен. Предимно защото днес ще тестваме офроуд възможностите на Ignis. Казват, че са подходящи за лека разходка „по нивата“ и за живущи в ниско-планински квартали през зимата, но някак имам чувството, че малкият може повече.

Изкарвам го на въпросните поляни.

Оказва се, че благодарение на високия просвет, Игнасио може почти безпроблемно да се придвижва по леко пресечен терен, включително пасбищна нива.

сузуки

Асистентът при спускане и потегляне при наклон помага за офроуд частта и с ръка на сърцето мога да кажа, че Ignis може да накара повече от половината кросоувъри, които са два сегмента над него да се червят от срам.

сузуки

Кросоувър дизайн, дръзки дизайнерски решения (ама наистина, погледнете тази задница) и ниско тегло, Ignis е завидно добър градски автомобил с „още нещо“. Той не претендира за някакви изключително-невероятно-мега-гига-хипер качества, но е чаровен и комфортен градски пичага с опция да отведе неговия шофьор – вероятно също градски пичага, извън града и извън пътя.

IMG_6012

Когато го връщам в шоурума на Сузуки, се случва немислимото – изгубвам се в София.

Все пак съм жена. Навигацията, която до този момент винаги съм възприемала като най-ненужната джаджа, която може да съществува под слънцето, се оказва спасителен инструмент, който ме отвежда до желаната дестинация, и то през място, до което не бих отишла по друг повод – столичният квартал „Христо Ботев“, където по стените на постройките има надписи като „Мангал рапер“, а аз шофирам по улица „Мими Балканска“.

сузуки

Връщам Ignis с кал по стените и гумите и леко погалвам трите дизайнерски резки до страничното огледало, които ми напомнят за началото на „Джурасик парк“ . Ще се видим отново.

 
 

15 роли на Кийра Найтли, които можем да гледаме отново и отново

| от chronicle.bg |

На днешния ден празнува разкошната Кийра Найтли, която днес навършва 32 години.

Два пъти номинирана за Оскар, Найтли е от онези актриси, които доказват, че можеш да бъдеш едновременно красавица и добра актриса.

По случай рождения й ден ви черпим с галерия с нейни роли, които трябва да си доставите.