Антируската мания

| от |

Оливие Зажек / Монд Дипломатик

С присъединяването на Крим към руската територия, утвърдено на 18 март от Владимир Путин, и с наложените на Кремъл санкции украинската криза доби мащабите на геополитическо сътресение. За да се разбере същността на конфликта, е необходимо да се отчетат гледните точки на всички действащи лица. В западните канцеларии обаче четенето на морал често измества анализа.

putin

ПРЕЗ последните седмици медийното отразяване на събитията в Украйна затвърди мнението, че за част от западната дипломация кризите не отразяват асиметрия между интересите и възприятията на надарени с разум действащи лица, а представляват поредни сблъсъци между Доброто и Злото, предопределящи курса на историята.

Русия е много подходяща за подобни сценарии, които имат предимството да са съвършено прости. За голям брой коментатори това е варварска държава, управлявана от казаци, която може да бъде уподобена на полумонголска пустош, подвластна на изпаднали подражатели на КГБ, които кроят мрачни заговори в услуга на невротични царе, затънали в ледените води на своите егоистични сметки. Усамотени и откъснати от днешната епоха, тези самодържци бавно местят фигурите върху големи шахматни дъски от слонова кост, вместо да четат Икономист. От време на време потапят някоя атомна подводница заради удоволствието да замърсят Баренцово море, докато чакат да предизвикат незаконен референдум у „близките съседи“, с цел да възстановят СССР.

Едно резюме на общите приказки, публикувани в западната преса от петнадесет години насам – не само от началото на украинската криза – би очертало фолклорния образ на това, което обикновеният читател би запомнил за политиката на Руската федерация. Това общо взето негативно възприятие, близко до карикатура, е свързано с една добре вкоренена традиция. Тя се опира на внушенията, че руският светоглед е тоталитарен и„лъжовен“, както и на предполагаема приемственост между Йосиф Сталин и Владимир Путин. Това е любима тема на френските коментатори и на американските неоконсервативни мозъчни тръстове. Тази традиция черпи сили от разказите на европейски пътешественици от Ренесанса, които още навремето оприличавали „варварите“ руси на страховитите скити от античността.

Събитията на Майдана (Площада на независимостта) в Киев са пример за несъстоятелност на анализа, основан на подобна демонология. Разделена езиково и културно между Изтока и Запада, Украйна може да гарантира сегашните си граници само като поддържа вечно равновесие между Лвов и Донецк – символите на европейския и руския ѝ полюс.

Да се бракосъчетае с единия или с другия, би означавало да се отрече от собствените си основи и следователно да отключи безвъзвратния механизъм на едно разделение по чехословашки модел. Тя е вечна геополитическа годеница.

Украйна не може да „избира“. Ето защо се задоволява с предложенията за скъпи годежни пръстени: 15 милиарда долара от Русия, обещани през декември 2013 г., и веднага 3 милиарда от Европейския съюз, като допълнение към проваленото споразумение за асоцииране. На всеки от претендентите тя отпуска подлежащи на отмяна гаранции: Харковското споразумение от 2010 г. за удължаване до 2042 г. на срока на руската морската база в Севастопол или договорите за аренда на обработваеми земи за европейските магнати. Като свеждат това геокултурно съжителство между трима до насилствен брак с Москва, експертите се поддават на антируската мания и показват силна аналитична недостатъчност. Те, които упрекват Путин, че се придържа единствено към политиката на силата, проявяват не по-малко осъдителна едностранчивост, като ограничават собствената си перспектива до поглъщането на Украйна от евроатлантическата общност в ролята на освободител.

Противно на това, което се писа, вътрешното равновесие на тази крехка нация бе нарушено не на 27 февруари 2014 г., когато въоръжени лица поеха контрола над парламента и правителството на Крим – този зрелищен обрат бе изтълкуван като отговор на Путин заради бягството на украинския президент Виктор Янукович на 22 февруари. Повратът всъщност стана между тези две събития, по-точно на 23 февруари, когато новите ръководители на Украйна взеха абсурдното решение да отменят статута на руския като втори официален език в източните области – закон, който изпълняващият длъжността президент до момента отказва да утвърди. Къде се е видяло осъден на разчекване сам да подкара конете?

Путин не можеше и да мечтае за по-уместен повод от тази нелепост, за да предприеме кримската си маневра. Бунтът, довел до падането на Янукович (избран през 2010 г.), а след това и до отделянето на рускоговорящия Крим от киевската орбита, е следователно само последната до момента проява на културната трагедия в Украйна, тази източна Белгия.

И в Донецк, и в Симферопол рускоговорящите украинци като цяло не са толкова чувствителни, колкото се твърди, към пропагандата на големия руски брат – разшифроването ѝ с чувство на фаталистична ирония е станало за тях втора природа. Стремежът им към истинска правова държава и край на корупцията не се отличава от този на галицийските им сънародници. Путин знае всичко това. Но той знае също, че това население, което държи на езика си, не би заменило Александър Пушкин и спомена за Великата отечествена война срещу абонамент за списание Правилата на играта на Бернар-Анри Леви. Според едно проучване от 2011 г. 38% от украинците говорят руски у дома си. А ето че авантюристичното и реваншистко решение от 23 февруари изведнъж показа, че Москва казва истината. За украинския изток не е проблем, че новото правителство на страната е взело властта, сваляйки избрания президент, а че първото му решение беше да накара половината от своите граждани да преклонят глава.

Двуполюсни фантазии и шпионски романи

ИМЕННО на този ден Майданът загуби Крим, за който никой не е забравил, че е „подарен“ на Украйна от Никита Хрушчов през 1954 г. От този факт следва забележката на Михаил Горбачов на 17 март, ден след референдума на кримското население за присъединяване към Русия: „Ако навремето Крим бе присъединен към Украйна по съветските закони (…), без да се иска мнението на народа, днес този народ е решил да поправи грешката. Това е достойно за поздравления, а не за санкции.“ Думите му подействаха като студен душ за Брюксел, където съгласувано с Вашингтон се подготвяше серия от санкции срещу Москва (ограничения за пътуване и замразяване на авоарите на украински и руски отговорни лица).

Ако това, което иска Русия, не е основателно, нормално е първо да се разберат доводите ѝ и чак след това, ако трябва, да бъде осъждана. Да не забравяме, че Украйна може да загуби не само Крим, ако продължителното общуване с любезната Виктория Нюланд я подтикне да се включи в НАТО. Някои от ключовите фигури в новото правителство, в което има четирима министри на ултранационалистическата партия „Свобода“, са привърженици на тази идея.

Може би е време да се спре използването на израза „студена война“ в статиите, посветени на Русия. Освен че е исторически несъстоятелен, той служи главно за оправдание на натрапчиви двуполюсни фантазии по модела на Павлов. Джон Маккейн, бивш кандидат на републиканците за Белия дом и признат експерт по международна политика от Аризона, даде типичен пример за това, като разобличи Путин, „руски империалист и апаратчик от КГБ“, окуражен от „малодушието“ на Барак Обама. Вероятно претоварен от работа покрай медицинските осигуровки на своите сънародници, Обама не си бил давал сметка, че „агресията в Крим (…) вдъхва смелост на други агресори – от китайските националисти до терористите на „Ал Кайда“ и иранските теократи“. Какво да се направи? „Трябва да се превъоръжим морално и интелектуално, отговаря бившият съекипник на Сара Пейлин, „за да попречим на Путинската тъма да обгърне още повече човечеството.“Наставления, които макар да разобличават теократите, злоупотребяват с теологичната фразеология.

Вашингтон и Брюксел, в доста сходен стил, изглежда са се споразумели да раздухват жарта на украинската криза, вместо да я потушават. Настрани от тези крайности, неустрашимата Ангела Меркел разговаря с Путин по телефона (на руски). Двамата не само се чуват, а и се разбират. Позициите им били диаметрално различни? Това им дава основание не да се обиждат, а да влизат в диалог и да преговарят, стъпка по стъпка.

В Лондон, Париж и Вашингтон препрочитат шпионските романи на Том Кланси. В Берлин и Москва, „студени“ столици, свързани чрез икономиката, енергетиката (40% от германския газ е руски) и спомена за военната ордалия на Източния фронт, се взират в картите на Mitteleuropa (Средна Европа), чиито горещи линии изглежда само те наистина знаят. Твърдата позиция на канцлерката към Москва не ѝ пречи да възприема обективните причини за нервността на Путин, от една страна, и от друга – реалните му възможности да маневрира.

В това отношение Меркел се различава от Янукович, който не беше много наясно с психологията на своя „закрилник“: „Русия трябва да действа, зовеше изгнаникът на 28 февруари. Понеже познавам характера на Путин, се питам защо е толкова въздържан и защо пази мълчание.“ Тук е и същността на проблема – сваленият украински президент действа и говори, без да се претоварва с информация, без да отчита дългосрочните последици, нито пита за мнението на съгражданите си. Той не вниква в логиката на Путин, чиято мисловна нагласа, под външно грубовати форми, му повелява да знае докъде да стигне, без да прекали. Противно на Янукович и на привържениците на безкрайното разширяване на НАТО и Европейския съюз.

Руският президент само косвено изигра военната карта (чрез възпиращото проникване в Крим на руски войски без отличителни знаци, съчетано с учения по границата), за да може впоследствие по-успешно да насочи контранастъплението си по юридическата плоскост. След референдума от 16 март 2014 т. темата за сепаратизма на полуострова е вече въпрос от сферата на международното право. Върху него обаче тежи сянката на косовския прецедент – първороден грях, който кара западните държави да се оплитат в собствените си противоречия.

Двоен стандарт

НЕОБХОДИМА е спешна оценка на дългосрочните последствия върху геополитическия баланс, за да се овладее „ефектът от промяната“. С други думи, да се възприеме подход на взаимодействие (Wechselwirkung) – понятие, което стратегът Карл фон Клаузевиц включва във всички логически двубои, разрешавани чрез сила или заплаха за употреба на сила. В западното словоборство се наблюдава панически отказ от „нестабилни и променливи положения“, който свежда дипломатическата практика до спазматични рефлекси. Русия смята, че в международните отношения съществуват двойни стандарти. Сходен е и анализът на Китай, който на 16 март се въздържа при гласуването в Съвета за сигурност на ООН на резолюция, осъждаща политиката на Русия в Крим.

Афганистан през 2001 г., Ирак през 2003 г., Либия през 2011 г. били алтруистично дело на държави пророци, които можели да бъдат винени единствено за несръчност в захласа на освободителната си мисия. Другите действащи лица, напротив, бранели интересите си само по пътя на осъдителни агресии. Според Франсоа Оланд референдумът от 16 март бил„псевдодопитване, защото не съответства на вътрешното украинско законодателство и международното право“ (изявление от 17 март). На 17 февруари 2008 г., девет години след военна операция, извършена без съгласието на ООН, албанският косоварски парламент гласува за независимост на автономната сръбска провинция Косово, срещу волята на Сърбия, с подкрепата на Франция и САЩ. Русия и Испания отказаха и все още отказват да признаят това нарушение на международното право. Както и… Украйна.

Три приоритетни задачи стоят пред украинците: геополитически баланс между Русия и Европа, културна и езикова равнопоставеност между гражданите от източната и западната част на Украйна, край на корупцията на елитите. Независимо дали са „демократични“ или „проруски“, те са бъркали в една и съща каца с мед, използвали са същите съветници по комуникация. Само на тази цена може да се осигури „неприкосновеността“ на териториалната цялост, която днес, въпреки твърденията на късопаметните дипломати, не е по-солидна, отколкото тази на Чехословакия през 1992 г., на Сърбия през 1999 г. и на Судан през 2011 г.

Украинското предизвикателство не е външно, а вътрешно. Както отбелязва социологът Георг Зимел, „границата не е пространствен факт със социологически последствия, а социологически факт с пространствено изражение“. Въпросът не е дали Путин е превъплъщение на Иван Грозни, а дали украинските „елити“ ще бъдат на висотата на предстоящите задачи и ще се превърнат в инженери по обществено изграждане, способни да възстановят единството на многолика страна. Тогава ще настъпи желаният ден, в който Украйна най-сетне ще заслужи границите си.

 
 

Първият филм в България, адаптиран за хора с ограничено зрение

| от chronicle.bg, по БТА |

„Белгийският крал“ е първият филм в България, адаптиран за хора с ограничено зрение. Първата прожекция у нас за незряща публика е днес от 17.00 ч. в Дома на киното.

„Кино за незрящи“ е проект на „София филм фест“ /“Арт фест“, с перспектива да стане постоянна инициатива, за да могат хората с ограничено зрение да припознаят киното в своя живот. Тревожно е, че много малко от незрящите хора са влизали някога в киносалон. Това е на път да се промени – благодарение на усилията на организаторите все повече филми ще бъдат технически адаптирани.

През март, по време на 21-ия СФФ, за първи път бяха показани два филма, тематично свързани с живота на хора, които са загубили зрението си. Прожекциите бяха експериментални, като в реализирането им се включиха актьори, четящи на живо в залата диалога между героите, както и обяснителния текст между репликите, за да могат незрящите да си представят сцените и детайлите в тях възможно най-добре, припомнят инициаторите.

„Белгийският крал“ е първият филм в България, който е дублиран по специален начин, чрез което става достъпен за хора с нарушено зрение. Озвучаването на филма е осъществено в партньорство с „Доли медия студио“.

Филмът е пародия на документален роуд муви, в който един крал се събужда за реалния свят – в ролята е белгийският актьор Петер Ван ден Бегин. Сред актьорите са и Брюно Жорис, Титус де Воогт, Люси Дебе. Нина Николина влиза в ролята на българската фолклорна певица Ана, която спечелва сърцето на белгийския крал, а Валентин Ганев е заместник-шефът на турските тайни служби. Холандският режисьор Питер ван дер Хауен е в ролята на документалиста Дънкан Лойд, а сръбският актьор Горан Радакович е снайперист от Сараево и любител на птиците.

„Белгийският крал“ е заснет почти изцяло в България, в него участва истински български фолклорен ансамбъл с певици от най-известните български хорове – „Мистерията на българските гласове“, „Филип Кутев“, квартет „Славей“, както и двама ученици от Училището за деца с нарушено зрение „Луи Брайл“ в София. Именно ученици от това училище ще бъдат в Дома на киното днес, за да се срещнат с филма, събрал най-много зрители по време на 21-ия СФФ. Тяхното присъствие е осигурено с любезното съдействие на г-жа Мария Константинова, оперативен директор на „ИзиПей“ и председател на организация „Право на зрение“.
Билетите за незрящи са на преференциална цена от 5 лв., за всички останали – по 7 лв.

 
 

Онова, което интернет ни даде

| от |

Телефоните ни днес са милиони пъти по-мощни от апарата, с който НАСА са изпратили човек в космоса. Ние обаче ги ползваме, за да пишем коментари под видеата на Адел в YouTube за това колко Миле Китич е по-велик. Да оставим и че интернет даде живителна сила на троловете. Това са естествени негативи – като хората, които са против яденето на месо. Винаги ще има някой, който ще свикне последен с хубавото. Тъй като всяка революция върви със своите глупости, лесно е да се сещаме за тях.

По случай деня, в който се появява компютърната мишка, решихме да се съсредоточим върху позитивите, които интернет ни дава, но пренебрегваме с необяснима усърдност.

Google

Ако ми даваха по левче всеки път, когато някой ме пита глупост от рода на „коя е столицата на Азербайджан“, щях да седя на плажа на Малдивите и да пиша коментари под видеата на Адел в YouTube колко Миле Китич е по-велик.

Туториалите в YouTube

Джъстин Бийбър тръгна от YouTube. На сайта има всякакви уроци за всичко. Като почнеш от най-необходимите неща: оказване на първа помощ, оцеляване в пустошта, гримиране. И стигнеш до страхотни глезотии като:

гримиране.

 

Аудио книги

И преди да е станало мазало, искам да подчертая, че ситуацията не е или-или. Може и двете.

Някои хора „обичат да усещат книгата в ръцете си“. Хубаво. Не се съмнявам, че и едно време монасите са казвали на Гутенберг : „обичаме да усещаме перото в ръцете си“. Нищо лошо, кой каквото го кефи. Аудио книгите са подценявани, това ми е мисълта.

 

GPS

Ако едно време Калин Терзийски казваше, че Зелените са хубави, това е, защото не е виждал джипиес. Зелените са нищо пред тази технология. Няма да се луташ, няма да се маеш, няма ама това на тая пряка ли беше или на следващата. Цъкаш два пъти – аз съм тука, трябва да стигна там и то само тегли чертата. Ти само трябва да ходиш по нея. А ако се страхуваш, че те следят – да, следят те. Сергей Брин и Лари Пейдж (които само звучат, че са от Лед Цепелин, иначе са собственици на Гугъл) седят в офиса си и се чудят „Тоя па къде ще кърка тая вечер“.

 

Бонус:

Хапчета за всичко

За гъбички, за газове, за мускули, за сваляне на килограми, за простата, за по-надолу от простата. На практика тази медицинска част от интернет е като рекламите, докато вечеряте. Само, че на стероиди. Купени от интернет. А ако нямаме пари да си купим хапчета за всичко – споко. Един нигерийският принц иска да ни даде милиони долари.

 
 

Билет „Bingo милиони“ донесе 100 000 лева на складов работник

| от Спонсорирано съдържание |

Платена публикация

24-годишният Емил Ванин е късметлията, който спечели 100 000 лева от билет „Bingo милиони“ на Лотария България. В един на пръв поглед обикновен ден, той отишъл до град Златица, където имал среща с колега. Докато пиел кафе и го чакал, решил да си купи един билет. Погледът му се спрял на „Bingo милиони“, който започнал да търка веднага. Когато видял, че и шестте числа „излизат“, полудял от щастие. Зашеметен от случилото се, той разказва, че никога не е очаквал, че ще спечели такава сума.

На въпроса какво смята да направи с печалбата Емил отговаря: „Планирам голям ремонт на семейната къща в село Чавдар, от където съм родом. Със сигурност ще си купя и нова кола“.

Красивата история на младежа е само потвърждение за възможностите, които дава „BINGO МИЛИОНИ: печалби за над 35 милиона лева, спечели до 1 500 000 лева с 6 познати числа“!

 
 

Какво научихме от премиерата на новия Suzuki Swift

| от chronicle.bg |

Вчера в култовия клуб „Ялта” се състоя родната премиера на най-новото поколение на емблематичния SUZUKI SWIFT.

От компанията изтъкнаха, че че новият SWIFT е основна част от глобалната стратегия за увеличаване на пазарния дял на SUZUKI, като ръстът до 2019 г. се очаква да бъде над 29%. На модела ще се разчита и локално, за да се запази тенденция за стабилен и значителен ръст в пазарния дял на марката.

SWIFT е модел, който отразява по възможно най-добрия начин опита на SUZUKI в производството на компактни автомобили, но също така той подчертава и отдадеността на компанията в създаването на автомобили със спортен дух, които носят максимално удоволствие от шофирането.

SUZUKI_SWIFT_GLX_02

Създаден на база на концепцията «SWIFT INNOVATION» изцяло новото поколение на модела притежава съвременен дизайн и е оборудвано с всички актуални технологии на японския производител. SWIFT се отличава с младежкия си и спортен дизайн, двигатели, които предлагат подобрена динамика и икономичност, богатата линия на модела – разнообразие от двигатели и скоростни кутии, конкурентно оборудване, надвишаващо средното за класа ниво, съвременни системи за активна и пасивна безопасност, система за задвижване на четирите колела ALLGRIP AUTO.

Speedy_Blue_Premium_Silver_CWC

Първото, което прави впечатление в новото поколение на SWIFT е тенденцията към положително намаляване на някои основни характеристики за автомобила – тегло (от 960 кг до 840 кг) и радиус на завиване (с 0,4 м по-малък), и постигане на много конкурентни нива на други показтели – 5% по-икономичен, 8 % по-аеродинамичен, 25% повече пространство в багажното отделение.

Ето и акцентите от представянето на новия SWIFT:

ДИЗАЙН

Успешният и непреходен дизайн на SWIFT отговаря напълно на нуждите на клиентите. Новият дизайн на SWIFT се фокусира върху еволюцията на база ДНК-то на своя предшественик. Запазвайки характеристиките на дизайна, е създаден един нов модел.

Компактната, ниска и широка каросерия, с нисък център на тежестта, въплъщава напълно спортния вид на новия SWIFT.

SUZUKI_SWIFT_interior_06

Агресивната предна маска с широк отвор, в съчетание с атлетичните линии, преминаващи през страничните части на автомобила, създават усещане за динамика, която отличава автомобила.

В същото време, за да се създаде по-голямо пространство в купето за пътниците, новият SWIFT разполага с
междуосие, което е 20 милиметра по-дълго от това на предишния модел. Височината на автомобила е 15 милиметра по-малка, а широчината на автомобила е по-голяма с 40 милиметра, подчертавайки ниската и широка форма на новия модел.

Новият SWIFT разполага с 265 литра пространство за багаж, което е с 54 литра повече от предишния модел.
Вътрешната част на новия SWIFT, която е със съвременен и младежки дизайн, който изразява спортните характеристики на модела. Централната конзола е обърната към водача, а купето за пътниците създава усещането за по-голям простор в сравнение с предшестващия модел.

Впечатляващо е арматурното табло, което в GLX версиите, посредством цветен TFT LCD 4,2 инчов екран, предоставя различна информация, свързана с управлението на автомобила, използвайки лесни за разбиране
графики.

SUZUKI_SWIFT_interior_11

ДВИГАТЕЛИ

Новият SWIFT е оборудван с два двигателя, атмосферен бензинов 1.2-литров двигател DUALJET с 90 к.с. / 6.000 об.мин. и 1.0-литров турбо бензинов двигател BOOSTERJET с 112 к.с. / 5.500 об.мин.

1.2 DUALJET балансира хармонично мощността и разхода на гориво. Посредством употребата на системата за многоточково впръскване и по-леките материали, които са използвани за неговото производство, е постигнат изключително нисък разход на гориво, който достига 4,3 литра/100 км. Двигателят е съчетан с ръчна 5-степенна скоростна кутия или безстепенна автоматична скоростна кутия (CVT).

Турбо двигателят 1.0 BOOSTERJET, благодарение на технологията за директно впръскване, с която разполага, съчетава висок въртящ момент с нисък разход. Този двигател е с максимален въртящ момент, който е на разположение при ниски обороти, което го прави съпоставим с характеристиките на дизелов двигател. Този двигател се съчетава с ръчна 5- степенна скоростна кутия или с автоматична 6-степенна скоростна кутия.

И двата двигателя в GLX версията с ръчна 5-степенна скоростна кутия се предлагат само в комбинация с полу хибридната система на Suzuki SHVS (Smart Hybrid Vehicle by Suzuki). SHVS се състои от интегриран генератор, който съдейства на двигателя при стартиране и ускоряване на автомобила, и компактна високо-производителна литиево-йонна батерия. В допълнение, системата е отговорна и за производството на електрическа енергия по време на спиране на автомобила, която се използва за захранване на електронни компоненти, като например радио и светлини.

Средният разход за GLX версиите в комбинация със SHVS системата е едва 4,0 литра/100 км. за 1.2 и се явява най- ниският разход за класа на задвижваните с бензин атмосферни двигатели с ръчна скоростна кутия и 4,3 литра/100
км. за 1.0.

В подобни нива варират и емисиите на вредни газове CO2, които са изключително ниски. Емисиите на CO2 за версиите с двигател 1.2 с ръчна 5-степенна скоростна кутия са 98 гр/км, а с помощта на SHVS системата, вредните газове достигат едва 90 гр/км.

SUZUKI_SWIFT_interior_22

БЕЗОПАСНОСТ

Новият SWIFT е първенец и по отношение както на безопасността на пътниците, така и на безопасността на пешеходците. Сред най-добрите в своя клас, той разполага със съвременно предпазно оборудване за предвиждане и избягване на евентуални произшествия – Dual Sensor Brake Support – система за подпомагане на пътното поведение на автомобила и спирачната дейност на база на камера и лазер. Новият SWIFT е първият модел на SUZUKI, който е оборудват с тази технология. Той е снабден и с Radar Brake Support – система, която беше за първи път въведена с новото поколение на легендарната VITARA. Водачън на SWIFТ може да разчита и на системата за следене и предупреждение при смяна на линиите на пътното платно. Като стандарт в този компактен автомобил са заложение 6 въздушни възглавници. Системата Hill Hold – асистент при потегляне при наклон, е изключително удобна при по-интензивния трафик в града.

Новият SWIFT е достъпен и във версии със система за задвижване на четирите колела ALLGRIP AUTO. Тази система автоматично контролира поведението на автомобила и при нужда насочва въртящия момент към задния мост.

SUZUKI_SWIFT_interior_01

ОБОРУДВАНЕ

Новият SWIFT включва всички съвременни технологии и улеснения за водача: муулти-информационна система с тъч дисплей и възможност за свързване със смартфон, камера за заден ход, чийто образ се появява на дисплея на мулти- информационната система и подобрява видимостта, навигация, LED светлини, автоматични светлини, адаптивен круиз контрол, автоматична функция на дългите светлини и още много други технологии, които поставят нови стандарти за безопасност и комфорт при шофирането.

SWIFT се предлага в 7 основни цвята, от които само един не е металик и още 4 двуцветни комбинации, които
подчетрават младежкия дух на водела. На разположение на клиентите е и богат избор от аксесоари, с които
могат да персонализират своя автомобил.

SWIFT_PI_01_40_high

ЦЕНИ

Цената на новия SWIFT започва от 23 390 лева с включен ДДС и ECO BONUS за версия 1,2 GL и от 28 990 лева с включен ДДС и ECO BONUS за версия 1,0 GL+.

Цените за версиите с ALLGRIP AUTO започват от 29 590 лева с включен ДДС и ECO BONUS за версията 1,2 GL+.