“Антимакедонски гръцко-български възгледи“?

| от |

Македонското еврочленство минава през добросъседските отношения с България и Гърция, става ясно от проекторезолюцията по доклада за напредъка на Скопие по пътя към ЕС, гласувана от Комисията по външните работи на ЕП, пише Дойче веле.

makedonija_sobranje_epa_main

В компромисните предложения на докладчика Ричард Хауит прилагателното „македонски“ се използва по отношение на македонските граждани, но иначе британският евродепутат в голяма степен е възприел „анти-македонските гръцко-български възгледи“, докато предложенията на Скопие бяха почти изцяло отхвърлени, се казва в кореспонденция от Брюксел на македонската агенция МИА по повод на проекторезолюцията за Македония, гласувана преди броени дни от Комисията по външните работи на Европейския парламент.

В първият параграф от проекторезолюцията Европейският парламент повтаря своя призив към Европейския съвет да определи дата за започване на преговори без по-нататъшно забавяне. Авторите на документа призовават гръцкото председателство на ЕС да се възползва от положителната динамика на своето лидерство, за да разработи нови инициативи за преодоляване на безизходицата в преговорите. В проекторезолюцията се посочва още, че кандидатите ще бъдат приети в ЕС само ако отговарят на всички изисквания, включително и на Копенхагенските критерии. Тази позиция се доближава до твърдението на Атина, че блокадата срещу Македония била заради критериите, а не заради спора около името, посочва македонската МИА.

eu-mkd_g

Македония, съседите и ЕС

Интерес предизвиква и още един пасаж от проекторезолюцията, който първоначално беше формулиран така: „ЕП подчертава, че добросъседските отношения са съществена опора на процеса на присъединяване на страната към ЕС и повтаря позицията си, че двустранните въпроси трябва да бъдат решени възможно най-рано в процеса на присъединяване, в конструктивен и добросъседски дух и по възможност преди откриването на преговори. ЕП смята, че трябва да се избягват жестове, действия и изявления, които могат да окажат влияние върху добросъседските отношения и изисква конкретни резултати в сътрудничеството с цел да се установят добросъседските отношения на три страни: Атина, София и Скопие „. По предложение на румънската депутатка Норика Николай обаче пасажът бе променен така: „ЕП споделя мнението на Европейската комисия, че двустранните въпроси не трябва да забавят присъединяването към ЕС и те трябва да бъдат решени възможно най-рано в процеса на разширяване чрез интензивен и открит диалог в духа на общото европейско бъдеще“. В текста на одобрения проект се казва още, че Европейският парламент „отново изразява своето притеснение относно употребата на исторически аргументи в настоящия дебат със съседите и отново призовава за съвместни отбелязвания на общи исторически събития и личности“.

kovachev

На обсъждането българският евродепутат Андрей Ковачев заяви, че най-голямото препятствие пред подобряването на отношенията между България и Република Македония е „нежеланието на правителството на Никола Груевски да подпише двустранно споразумение с България, почиващо на съвместната декларация от 1999 година, подписана от тогавашните министър-председатели Костов и Георгиевски“. Текст, предложен от Ковачев, поощрява усилията на Скопие да получи достъп до архивите на бившите югославски комунистически тайни служби и да включи разузнаването и контра-разузнаването в съществуващия вече процес на осветляване на комунистическото минало, което е било изградено на анти-българска основа. Ковачев смята, че именно тези служби са основните отговорници за сегашните проблеми между София и Скопие.

За двуезичието и крайния национализъм

В проекторезолюцията е смекчен и първоначалният текст за двуезичното образование в Македония. Европарламентът изисква да се действа по въпроса, за да се избегнат разделение и потенциални конфликти на етническа основа сред децата в училищна възраст. В окончателния вариант се подчертава значението на двуезичното образование и на двуезичието като цяло, но е добавено уточнението, че двуезичното образование е доброволно.

Едно друго изменение на проекторезолюцията гласи: „ЕП осъжда всички видове краен национализъм в страната и призовава към антидискриминационна политика и толерантност в обществото, независимо от вярата, етническата принадлежност или езика“. Към този текст е добавено уточнението, че терминът „краен национализъм“ се отнася за всички страни от процеса на разширяване, а не само за Македония.

В съобщение за печата след гласуването на проекторезолюцията в Комисията по външните работи на ЕП, докладчикът Хауит напомня, че текущото гръцко председателство на ЕС трябва да се превърне в предимство, а не в пречка заради дългогодишния спор за името между Атина и Скопие. „Гръцкото министерство на външните работи ме увери, че по отношение на Скопие страната ще изпълни обективно председателските си задължения – от името на Европейския съюз като цяло“, посочва Хауит.

Европарламентът ще обсъди проекта за резолюцията на пленарно заседание на 5 февруари в Страсбург. Гласуването ще е на 6 февруари.

 
 

От ходене се поумнява

| от chronicle.bg, по БТА |

Учени от университета Ню Мексико Хайлендс в Лас Вегас откриха, че ходенето подобрява притока на кръв към главния мозък и засилва паметта и познавателните способности на хората, съобщи изданието „ЮрикАлърт!“.

Ефектът е по-слабо изразен в сравнение с бягането, но е значително по-голям, отколкото при карането на велосипед. До изводите си авторите на изследването стигнаха по време на наблюдения върху 12 младежи в добро здраве.

Доброволците се придвижваха с постоянна скорост около един метър в секунда. Кръвоснабдяването на главния мозък се измерваше с ултразвук.

През 2015 г. австралийски учени доказаха, че когато става дума за общото здравословно състояние, сърдечно-съдовата система и намаляването на риска от преждевременна смърт, ходенето е по-полезно от бягането, припомня в. „Дейли мейл“. Експертите установиха, че хората, които първоначално правели по 1000 крачки на ден, а постепенно стигнали до 10 000 дневно, намалили наполовина риска от преждевременна смърт. Дори тези, които увеличават крачките си от 1000 до 3000 на ден, намаляват риска с 12 %.

 
 

Déjà Vu или да градиш бъдещи спомени

| от Ана Динкова |

Колко истории има около виното, за виното и след виното – истории, които са се превърнали в спомени, в разкази, в романи. За разлика от многото други напитки, виното носи особен дух, класа, и винаги има характер – дали добър или лош, следва да се разбере сетивно.

Виното някак естествено предразполага към споделяне с хора, както и за комбиниране с храна, пък било то и малки хапки, сирена или леки мезета, пинчос, тапас – зависи къде сме и най-вече с кого сме.

Нека ви разкажа повече за вината от серията Déjà Vu. Първото, което ме грабва в тях, е колко добре подхожда името “Déjà Vu” на концепцията, че виното е в началото на велики истории…

„В настроение за вино“ е посланието на марката, което подкрепям безусловно.

Вината Déjà Vu на Винарска изба Братя Минкови са произведени от внимателно подбрани собствени лозови масиви в Карнобатския край. Избата разполага с над 4 200 декара собствени лозя, което дава възможност да се подберe най-подходящото грозде за направата на всяко вино от серията.
Името Déjà vu е елегантна подсказка за това, че сортовете, използвани за създаването на вината от серията, произхождат от Франция. В същото време тези вина са направени от лозя расли на родна почва и гроздето носи характера и спецификата на родния климат – точно както и значението на фразата déjà vu – нещо, което сякаш вече сме преживели, познато и ново едновременно.

Пролет е, дните стават дълги, светли, топли – и естествено водеща роля заема бялото вино.

Déjà Vu Совиньон Блан и Семийон е едно много нежно вино, като усещането за финес и свежест идва още от отварянето на бутилката и наливането в чашата, в която забелязваме красивия светло-жълт цвят с игриви зелени отблясъци. Второто, което забелязваме е „носът“ или ароматът, в който улавяме нотки на чемшир, коприва, зелена ябълка и леки цитруси. Но всеки може да открие нещо свое, като мириса на прясно окосена трева по време на разходка в парка в някой слънчев пролетен следобед. След като отпием от виното откриваме и минерални нюанси, които придават една кристална свежест. После следва и леката пикантност, която дава на виното характер и индивидуалност. Вкусът на виното е елегантен и остава изненадващо благ и освежаващ. Важно е да се знае, че белите вина трябва да се поднасят охладени между 8 и 10°С, но не и прекалено студени, защото тогава ароматите и вкусовете им не могат да се разгърнат достатъчно добре. Това вино е прекрасно за споделяне с компания в края на работния ден, поднесено със свежи салати, сирена и леки зеленчукови или морски предястия.

Photo1

Déjà Vu Совиньон Блан и Семийон е отличено със Сребърен медал от Decanter World Wine Awards 2016. Сещате се колко са важни наградите OSCAR в киноиндустрията, нали? Е, наградите Decanter World Wine Awards са нещо подобно в света на виното. Журито на този конкурс е познато със своите строги и взискателни критерии и има нелеката задача да избере най-добрите вина от над 16 000 претендента от цял свят. Да получиш призвание като сребърен медал при това положение, е не само въпрос на престиж, това е истинско доказателство за качество.

Второто вино, което дегустирам е Déjà Vu Шардоне – едно чудесно завръщане към класическите шардонета. Виното е отлежало няколко месеца във френски дъбови бъчви, които са направили финия му аромат по-впечатляващ и запомнящ се.

Déjà Vu Шардоне е свежо и комплексно вино, с нюанси на цитрус, приятно комбинирани с фини цветисти нотки, а нежният елегантен вкус има един много сочен и богат на аромати финал – подобно на залеза в хубава лятна вечер.

Идеалната температура за поднасяне и на това вино е между 8 и 10°С, като може да се консумира самостоятелно като аперитив или да се комбинира със свежи зеленчукови предястия, морски деликатеси и фини и нежни ястия от бели меса – в идеалния случай с ефирни сметанови сосове.

Déjà Vu Шардоне е носител на златен медал от Concours Mondial de Bruxelles 2016. Този конкурс съществува над 20 години и е сред най-строго организираните винени конкурси на света. Ежегодно над 9000 вина и спиртни напитки от 55 страни в света се борят за признанието на журито, което се състои от 320 професионални съдии от 40 националности. Представители на конкурса имат практиката да посещават избите производители и да правят контрол на наградените вина след присъждането на наградите. Това е много строг похват, но гарантира легитимността на резултатите и качеството на виното.

Вината от серията Déjà Vu са идеалната селекция за личната винарна на всеки градски любител на виното, за да придобие представа за някои от класическите сортове и купажи – нещо като gourmet pack за всеки, който иска да си подари винена наслада. Тези вина са и много добър подарък, с който можете да зарадвате най-близките си приятели всеки път, когато отивате на гости.

 
 

Холокостът през погледа на седмото изкуство

| от Дилян Ценов |

 Един милион дрехи, 45 000 чифта обувки и седем тона човешка коса – това заварват съветските войски, когато освобождават най-големия нацистки концентрационен лагер – Аушвиц-Биркенау. Това се случва на 27 януари 1945 г. Поне 1 милион души намират смъртта си там.

Общо 6 милиона убити евреи – това е равносметката за Холокоста, която става ясна едва след края на Втората световна война, когато се разбира за действията на нацистите през изминалите години.

Холокостът – геноцидът над различните, онези, които са родени на неправилното място в неправилното време. На 24 април Израел почита паметта на 6-те милиона еврей, цигани, комунисти, хомосексуални и други, които стават жертви на най-голямото зверство, което съвременната ни история познава.

Не е учудващо, че изкуството и до днес обръща поглед към тези събития, за да напомни за ужаса под една или друга форма. Нито е странно как киното успява да създаде шедьоври в тази посока. Невинаги е ясно каква е причината филмите, в чийто сюжет присъства Холокоста, да са толкова добри. Може би една от причините е в мащаба на самата трагедия – тя може  да накара човешката природа да пробие познатите граници.

Именно тези филми ни доближават до истината, която се е случила там – във всички онези „бани“, във всички онези места, „където отиваме да работим“…

Отричан или не, преувеличен (както някои противници го описват) или истински, този геноцид съществува. Съществува и то по начин, който никога няма да избледнее и да се забрави. И макар някои да казват, че темата е преекспонирана в света на киното, то Холокостът продължава да вълнува.

Има ли значение дали са засегнати шест милиона души или един единствен пианист, майка с две деца, момче с раирана пижама, или семейство с малко момче, което има рожден ден? Кое определя едно действие като недопустимо – мащабът или самата природа на действието? 

Може би денят  е подходящ да си припомним как Холокостът е представен в киното. Вижте едни от най-въздействащите заглавия по тази тема в галерията горе.

 
 

Кой е Алекс Клер и какви ги свърши в България

| от chronicle.bg |

Алекс Клер – това име говори на мнозина в България нещо, единствено ако към него добавим и „Too Close“. Извън хитовото си парче обаче рижият британец, приел юдаизма, има три албума, страхотен плътен глас и невероятно поведение на сцената. Всичко това могат да потвърдят онези, успели да го видят на живо в Sofia Live Club на 24 април.

Алекс Клер е  роден в лондонския район Саутуорк. Израства, слушайки джаз записите на баща си и отрано бива привлечен към блуса и соул музиката. Като дете взима уроци по тромпет и китара, но с времето поставя основен акцент върху свиренето на китара. Постепенно проявява интерес и към стилове като дръм-енд-бейс и дъпстеп.

Всичко това се усеща в музиката, която прави – на сцената застава с шапка и микрофон в ръка, а от двете му страни има барабанист и басист. Музиката, която се получава в комбинация с мощния му, плътен глас, е смес между всички стилове, които са го вдъхновявали.

В свое интервю казва, че е разбрал, че трябва да се занимава с музика, когато бил на 17 години. Тогава свирел на барабани в група, но гласът му като беквокал заглушавал всички. „Не че имам по-добър глас, а че е по-силен“, казва Алекс Клер.

Ако го слушате на живо, ще разберете, че е взел правилното решение за бъдещето си. Мощният му глас преминава като ударна вълна из цялата зала.

Изненадващо, на живо звучи дори по-добре, отколкото на запис. Ако на моменти вокалът оставя баса и барабаните да водят, то в следващите силният глас на Алекс Клер се откроява ярко. През цялото време, докато е на сцената, той общува с публиката. Алекс Клер е от онези изпълнители, които не просто гледат, но и виждат различните лица пред себе си и сякаш това ни най-малко не го притеснява, точно напротив. В края на концерта вече се чувстваш свързан с изпълнителя на сцената, сякаш преживяването заедно е било сближаващо – като начало на приятелство.

Преди да изпълни хита си Too Close, Алекс Клер моли всеки от публиката да остави телефона си и да изслуша парчето, без да снима. Всички без двама-трима се подчиняват. Изпълнението кара цялата публика да пее и да се движи като общ организъм.

След като басистът, барабанистът и Алекс напускат сцената, всичко утихва. След това на бис излиза само Алекс с китара и започва акустична игра с публиката, която се превръща в негов беквокал и му помага с припевите. Казва, че от години не е имал толкова шумен концерт и на няколко пъти повтаря, че би се върнал отново с концерт тук. Затова и след като сцената угасва зад гърба му, всички са спокойни, че тази среща не е била последна.

За съжаление, няма видео, което да улови онова, което се случи на сцената на Sofia Live Club – непрофесионалната техника не може да се справи с магията на това изпълнение. Вижте няколко снимки от концерта в галерията.