Англия залага на шистовия газ

| от |

Англия смята да се преориентира към шистовия газ, а приходите да влага в държавен фонд, от който да се възползват и идните поколения. Критици на проекта обаче се съмняват доколко той ще има реален икономически ефект, предава Дойче веле.

През януари британският премиер Дейвид Камерън заяви, че Англия вече залага „изцяло на шистовия газ“. Добивите от Северно море намаляват и от почти десет години насам Великобритания е принудена отново да внася петрол и природен газ. Затова правителството насочва поглед към шистовите залежи на петрол и газ. В Лондон са изчислили, че добивът на шистов газ би могъл да създаде 64 500 нови работни места. Все още този добив се намира в проучвателен стадий – главно в района на Северна Англия. Службата за геоложки проучвания предполага, че там има залежи от около 400 трилиона кубически метра шистов газ.

Поуки от миналото?

Намерението на управляващите да създадат държавен фонд, който да се финансира от приходите от шистовия газ, изглежда обаче малко прибързано, като се има предвид, че добивът по метода фракинг е доста оспорван. Консерваторът от Горната камара на британския парламент лорд Ходжсън иска още отсега да проправи пътя за създаването на подобен фонд. „Трябва да намерим начин всички да усетят ползи от наличието на тези ресурси, които някой ден ще се изчерпят. Бъдещите поколения също имат право да получат част от приходите“, казва той.

Лорд Ходжсън е горещ привърженик на създаването на държавния фонд. За целта той иска да прокара допълнение към британския закон за инфраструктурата и твърди, че и финансовият министър стои зад тази концепция. И действително, миналата седмица финансовият министър Джордж Озбърн заяви в интервю за BBC, че подобен фонд би могъл да допринесе за това парите да се използват смислено, вместо „да се прахосват“.

Във Великобритания се говори за подобен държавен фонд още от 60-те години на миналия век, когато започва добивът на петрол и природен газ в Северно море. Идеята обаче така и не беше осъществена. Може би поради това мнозина във Великобритания имат впечатлението, че приходите от конвенционалния добив на петрол и газ потъват нейде, без да остава нещо за идните поколения.

Примерът Норвегия?

Планът на лорд Ходжсън предвижда половината от приходите от шистов газ да бъдат влагани в държавен фонд, откъдето да не могат да се теглят годишно повече от 4 на сто. В това отношение Англия взима пример от Норвегия и нейния „правителствен пенсионен фонд“ /GPFG/, който междувременно е натрупал 716,4 милиарда евро. Фондът, за който отговаря финансовият министър в Осло, междувременно е най-големият държавен фонд в света, а и пример за отличен мениджмънт. „До избухването на финансовата криза почти никой не се интересуваше от нашия фонд. Впоследствие обаче и други правителства започнаха да обмислят създаването на подобни държавни фондове и се ориентираха по норвежкия модел“, заявява президентът на фонда Михаел Мадуел. Той обаче не вярва, че замисленият от Обединеното кралство фонд може да стане толкова голям, колкото норвежкия. Лорд Ходжсън също признава, че : „населението на Норвегия е едва една десета от населението на Обединеното кралство, но Норвегия има несравнимо по-големи залежи на петрол и природен газ от Великобритания“.

„За“ и „против“

Фракингът е доста оспорван метод за добиване на шистов газ, защото се смята, че крие значителни рискове за околната среда. Под голямо налягане се впръсква смес от вода и химикали, която разбива скалните масиви и изхвърля на повърхността шистовия газ. Природозащитниците се опасяват от замърсяване на подпочвените води и въздуха, а поддръжниците на метода смятат, че въпросните опасения са силно преувеличени.

Други критици на фракинга във Великобритания посочват, че добивът на шистов газ не може да започне преди 2020 година, поради което е „съмнително, че методът ще доведе до намаляване на зависимостта от внос или до значително намаляване на цените на суровината“.

Дали пък плановете на правителството за създаване на държавен фонд не са „отчаян опит обществеността да бъде положително настроена към фракинга“, пита се Хелън Римър от природозащитната организация „Friends of the Eаrth“. Не, гласи отговорът на Мелиса Старк от отдел „Нови енергии“ в консултантската фирма „Accenture“. Правителството постъпва „правилно като създава стимули за всички. Дори и застрашените от добива на шистов газ общини ще имат изгода от държавния фонд. Не виждам нищо лошо в това“, казва тя.

 
 

Сладкодумният разказвач, който ви къса нервите

| от Констанс Бонасьо |

И вие сте го виждали. Нещо повече – срещате го всеки ден, и още по-лошо – чувате го.

Той няма конкретен образ, претворява се и се видоизменя, сякаш крие магьосническа пръчка в джоба си. В битката за вашия слух и съзнание, той е готов на всичко – да прави циганско колело; да търси на мобилното си приложение сграда, която се вижда, само и само да ви разкаже защо отива до нея; да жонглира с портокали от промоционалната витрина, за да ви разкаже, че цитрус пресата му се е прецакала.

Въобще – където ви свари, там ще ви облъчва с тегавите си безкрайни разкази.

Вече не ни преследват само досадни бабички, за да ни омагьосват с ишиаса си, с темерутщината на зетя си и следването на внучката в Америка. Те разказват надълго и нашироко своето житие-битие, защото сте имали неблагоразумието да ги подкрепите на слизане от трамвая. В отплата на това, че сте прихванали костеливата им ръчица, можете да изслушате какви ли не истории – колко лъжат на Женския пазар; как вече и медът не е истински; как „Топлофикация” казала, че ще ги компенсира, но не ги компенсирала; колко вярвали на Радан Кънев; как такава зима не е имало от 30 години насам…

Сладкодумният разказвач има много лица, а и обхватът на темите му постоянно се разширява.

Той може да е чичката в метрото, който обяснява как е оставил колата на паркинга, за да не се навира в задръстванията. Следват биографични данни на автомобила – година на производство, година на покупка, марка, кубатура на двигателя, цвят, тапицерия…И всичко това, само защото си му казал на коя спирка да слезе.

Друга разновидност на сладкодумния разказвач е съседката – грижовна къщовница и домакиня.

Тя ще ви изпили нервите докрай. Само заради непридвидливостта ви да носите снопче розмарин в ръка, се започва, та не се свършва. И тя готвела – пък как нарязала лука, пък как задушила гъбите, пък изпекла спанак с ориз. И докато готвела, пуснала една пералня и прахосмукачка, извела кучето, изгладила, изплела пуловер с еленче. И всичко това, само защото й казахте, че в магазина има пресни подправки.

За сладкодумния разказвач от социалните мрежи хич няма да отваряме и дума. Той е описван подробно и многократно.
В заключение можем да кажем, че сладкодумният разказвач, не е никакъв разказвач, още по-малко сладкодумен. Той си е една жива досада…

И нашият съвет на патил и препатил човек, магнит за сладкодумния разказвач, е веднага, щом го разпознаете, да побегнете. Друго спасение няма.

 
 

Рецепта за рулца от тиквички

| от Росица Гърджелийска |

Това е вкусна рецепта, подходяща както за вегетарианци, така и за месоядни. Причината – можете да добавите месо по желание. В противен случай може да се насладите на вкусотия, подходяща за по-топлото време. Неин автор е Росица Гърджелийска.

ТЯ работи във филмовата индустрия, но обича да готви и да пътува. Живее няколко години във Великобритания, преди да се завърне в България. Обича да посещава интересни места по света. В блога на Роси www.primalyum.co.uk може да намерите рецепти за интересна и здравословна храна, както и истории за пътешествия.

Ето и нужните продукти за рулцата от тиквички: 

3 тиквички
1 голяма глава лук
250 гр гъби
250 гр доматена пасата
15 чери домати
чубрица
магданоз
1 ч.ч. настърган пармезан
сол и пипер
3 лъжици олио от гроздови семки

DSCN8100

Начин на приготвяне:

Нарежете тиквичките на дължина на тънки ленти, посолете ги обилно и ги оставете да се изцеждат около 30 минути.

През това време нарежете на ситно лука и гъбите, сложете ги в тиган с олиото и ги гответе, докато омекнат.

Добавете към тях доматената пасата и чери доматите и продължете да готвите, докато се сгъсти.

Добавете чубрицата, магданоза и сол и пипер на вкус.

Попийте лентите от тиквички с кухненска хартия, завийте ги в рулца и ги подредете в тавичка за печене.

Във всяко рулце сложете малко от соса и остатъка намажете отгоре. Поръсете с пармезан, хвърлете във фурната и изпечете до златисто.

Сервирайте горещо и накарайте всички да ахнат във възторг. (Разбира се, ако сте неудържимо месоядни, не се страхувайте да добавите бекон или малко телешка кайма)

DSCN8105

 
 

Марая Кери излиза с танцьора Брайън Танака

| от chronicle.bg |

Марая Кери може да е с разбито сърце след проваления си годеж с милиардера Джеймс Пакър, но се е отърсила от това неприятно премеждие и вече излиза с танцьора Брайън Танака, съобщи Асошиейтед прес.

Кери постна в Инстаграм снимка, на която се вижда, че тя и Танака пият шампанско във вана в Деня на Св. Валентин. Сега Марая потвърди любовната си връзка, но отказа да даде повече подробности.

„Не обичам да говоря за личния си живот – каза тя. – Не се чувствам удобно, когато се споменава за личния ми живот.“

Нежеланието на Кери да говори за личния си живот е разбираемо, като се има предвид драмата, свързана с раздялата й с Пакър миналата година. Раздялата им не бе като между приятели и попадна в центъра на вниманието на таблоидите.
Изглежда обаче, че това е вдъхновило Марая да напише нова песен. В новия й сингъл „I Don’t“, записан съвместно с рапъра Уай Джи, се говори за раздялата й.

Кери се готви да тръгне на турне заедно с Лайънъл Ричи през март. Тя ще вземе със себе си 5-годишните си близнаци Марокан и Монро.

 
 

„За тялото и душата“ е най-добър филм на кинофестивала в Берлин

| от chronicle.bg |

Унгарската лента „За тялото и душата“ на режисьорката Илдико Енеди получи наградата за най-добър филм „Златна мечка“ на международния кинофестивал в Берлин, предадоха Франс прес и ДПА.

Церемонията по обявяването на победителите на тазгодишното издание на Берлиналето – един от най-престижните кинофестивали в света – се състоя тази вечер.

„За тялото и душата“ не бе смятан предварително за един от фаворитите за „Златна мечка“. Унгарският филм разказва за любовната история на мъж и жена в кланица в Будапеща. Те се желаят, но не могат да общуват, освен в съня, който и двамата сънуват. В съня мъжът се превъплъщава в елен, а жената – в кошута.

Първата лента на Илдико Енеди, „Моят 20-и век“, печели наградата за най-добър дебютен филм „Златна камера“ на кинофестивала в Кан през 1989 г.

Финландецът Аки Каурисмеки получи наградата „Сребърна мечка“ за най-добър режисьор за своя филм „Другата страна на надеждата“. Лентата разказва за сирийския бежанец Халед, озовал се пряко волята си в „сивата“ Финландия, и местен собственик на ресторант, разделен със съпругата си алкохоличка, който му идва на помощ.

Това е повече от добра утеха за Каурисмеки, чийто филм в подкрепа на мигрантите бе приет много добре от критиката и бе смятана за основен претендент за „Златна мечка“ наред с чилийския „Фантастична жена“.

Лентата на режисьора Себастиан Лелио повдига въпроса за равноправието на хората с нетрадиционна сексуална ориентация, разказвайки за транссексуална жена, която трябва да се пребори със загубата на своя партньор.

Миналата година наградата за най-добър филм на Берлиналето спечели „Огън в морето“ на италианеца Джанфранко Рози, който е в подкрепа на мигрантите.

Австриецът Георг Фридрих и южнокорейката Ким Мин-хи бяха удостоени с награда „Сребърна мечка“ съответно за най-добър актьор и актриса.

Фридрих бе отличен за ролята си във филма „Светли нощи“ на германския режисьор от турски произход Томас Арслан. Той играе ролята на баща, който се опитва да възстанови връзката си със своя син тийнейджър. Двамата поемат на пътешествие в Северна Норвегия, за да се преоткрият, след като почти не са общували помежду си.

Ким Мин-хи спечели „Сребърна мечка“ за най-добра актриса за ролята си във филма „Нощем на брега сама“ на южнокорейския режисьор Хон Сан-су.

Лентата разказва за жена, решила да си „почине“ от връзка. Героинята на Ким Мин-хи, една от водещите актриси в Южна Корея, се скита из северния пристанищен германски град Хамбург, търсейки смисъла на любовта.

Наградата „Сребърна мечка“ за най-добър документален филм спечели „Лов на духове“ на палестинеца Раед Андони. Лентата показва бивши затворници, които правят възстановка на случки в главния център за разпити в Израел.