Андрей Ковачев: Еврозоната е двигателят на европейската интеграция

| от |

Въпросите в това интервю са зададени от най-активните ни читатели и са публикувани напълно  БЕЗПЛАТНО, като част от борбата ни за истински европейски дебат по време на кампанията. Едни и същи въпроси бяха изпратени до водещите кандидати в листите на основните проевропейски партии. От днес в рамките на няколко дни ще публикуваме отговорите на тези, които имат какво да кажат. За нас мълчанието на останалите дава също толкова ясни отговори.

10322794_10152496043414560_4752188733826981220_n

 

Нашият въвеждащ въпрос: Представете себе си в две изречения и причината да се кандидатирате в едно.

Казвам се Андрей Ковачев. Кандидат съм за член на Европейския парламент от листата на ПП ГЕРБ. Включих се в политическия живот на България поради огромното си разочарование от т. нар. „преход“ в България. Участвам отново в тези избори, защото смятам, че европейската интеграция е шансът на България да навакса изоставането си, до което доведоха комунистическата диктатура и доминирания от нея и Държавна сигурност преход.

Божидар Божанов: Подкрепяте ли стандартизирана европейска електронна идентификация (т.е. стандартен електронен подпис в личните карти на всеки европеец) и какво бихте направили, за да се реализира.

Подкрепям я, защото улеснява гражданите в тяхното ежедневие. Освен че позволява на потребителите по-сигурно да пазаруват on-line, тя стимулира изграждането на „електронно управление“ в публичния сектор, като така се повишава ефективността и на държавните институции. Все още в редица сектори възможностите на информационните технологии не се използват достатъчно – да вземем за пример българското здравеопазване. Електронната идентификация е част от т.нар. „европейски дигитален пазар“. В момента европейските институции, в това число и Европейският парламент, разглеждат редица предложения, свързани със завършването на дигиталния пазар, който все още не функционира достатъчно добре, така че да подсилва Единния пазар на стоки, услуги, капитали и работна сила в Европейския съюз. „Дигитална Европа“ е основен приоритет за политическото семейството на Европейската народна партия, за чието реализиране ще работя.

Асен Ненов: Тъй като безкраен икономически растеж на физически ограничена планета е невъзможен, коментирайте защо стремежът към икономически ръст измества нуждата от социално развитие?

Това е най-голямото предизвикателство пред Европа – как да създава нови, но ефективни икономически предприятия с ограничените ресурси, с които разполага. На това настояват партиите от семейството на Европейската народна партия. Там са работните места и социалните придобивки. Ако сме конкурентоспособни, а това се постига чрез политиките на ЕС, европейските стоки и услуги ще имат пазар и на други континенти. Тогава Европа е силна и богата и носи на гражданите ползите, за които е създадена. Без европейската интеграция нашият континент ще бъде маргинализиран и действително ще изпита недоимъка и оскъдицата на ограничените икономически ресурси. Има обаче политически сили, които популистки спекулират с легитимните страхове на хората. Те проповядват повече бюджетни разходи, независимо че записват дълг на сметката на децата си. И пропускат да кажат, че висок жизнен стандарт и социални придобивки не могат да бъдат постигнати без инвестиции, водещи до икономически растеж.

Александър Найденов: Позиция по темата правораздавателни органи на наднационално ниво?

Няма справедливост без ефективно правосъдие. За да работят добре и да постигат целите си, изпълнението на политиките на ЕС трябва да може да бъде санкционирано от наднационални правораздавателни органи. Има предложение за създаването на такива институции – напр. Европейска прокуратура, – което подкрепям. Тя ще следи за злоупотреби с парите на европейските данъкоплатци. Корупцията е проблем във всички страни-членки на ЕС. Има изчисления, според които тя възлиза на 120 млрд евро на година. Това приблизително е бюджетът на ЕС за една година. Този проблем също трябва да търси решение на европейско ниво, без да се фокусира единствено върху България и Румъния. 

Ще се опитате ли да насърчавате политики за привличане на студенти от други ЕС-държави към България, дали под формата на Еразъм+ програми или в друг контекст?

Програма Еразъм е може би най-популярната сред младите хора политика на Европейския съюз, заедно със свободата да пътуват и учат в друга страна-членка. В България също идват студенти по програма Еразъм. Но трябва да сме реалисти – за да бъде привлекателна страната ни за чуждите студенти, тя трябва да им предлага това, което те търсят: нови знания, добра технологична база, програми, преподавани на чужди езици. Има български университети, които предлагат тези възможности, и виждаме, че те са атрактивни за чуждите студенти и имат добро сътрудничество с университети от други страни. Вземете Техническия университет в София. Тези добри примери трябва да станат повече – тогава българското образование ще е предпочитано както от българските, така и от чуждите студенти. Това, което българските евродепутати могат да направят е да ангажират информационните си центрове в служба на младите хора – да предоставят информация за политиките на ЕС, които им помагат да намерят път в живота си. Към мен са се обръщали много млади хора точно с такива въпроси.

Елица Златева: Какво е отношението ви към идеите за Европа на различни скорости и ако не са съгласни, как в качеството на евродепутати как смятат да противодействат? По кои важни за България въпроси смятате, че е ключово да си сътрудничат с останалите български депутати в европарламента?

Като вице-президент на Съюза на европейските федералисти и част от Групата евродепутати „Спинели“ съм привърженик на изграждането на Европа във федерална посока. Преди няколко месеца заедно с колегите ми излязохме с предложение за нов Основен договор за Европейски съюз. В него донякъде е залегнала идеята за Европа на няколко, но доброволни скорости. Трябва да има механизми, които да позволяват на група държави да задълбочават интеграцията помежду си, а тези, които към момента не са готови  или не искат да участват, трябва да са свободни да го направят на по-късен етап. От друга страна, държави, които спъват интеграцията в редица политики, трябва да могат да преосмислят членството си, но да не пречат на останалите да вървят напред. Европа не може да става заложник на националния егоизъм и краткосрочните партийни интереси и проблеми на една или друга страна или партия.

С българските ми колеги винаги сме координирали позициите си по редица важни за България въпроси: защитата на правата на българските общности зад граница, Шенген и използването на европейските средства за България.

Пламен Станчев: Въпрос, предполагащ отговор само с „да“ или „не“. Ако бъдете избран, ще станете ли депутат в ЕП?

Да

Борис Луканов: Трябва ли хора да бъдат наказвани, затова че пушат марихуана или затова, че са свалили филм или музикален албум от интернет чрез торент сайт? И как разбирате понятието свободен и неутрален интернет?

Това е въпрос, който се решава от страните-членки. Практиката е различна. Дебат по този въпрос трябва да се води на национално ниво.

Правото на всеки на достъп до информация не бива да бъде ограничавано, но когато тази информация е обект на авторско право, то трябва да бъде гарантирано. Действащото законодателство трябва да бъде спазвано и да не бъде прилагано селективно.

10339659_10203124234760081_5099410432890115131_n

Емил А. Георгиев: Какво ще предприемете, за да изведете България от периферията на ЕС, съответно за да я въведете в неговия център? 

В периферията на ЕС са тези, на които не може да се вярва, тези, които злоупотребяват с доверието и солидарността. Точно в такова положение е България в момента с правителството, подкрепяно от БСП, ДПС и Атака. Авторитетът, който правителството на ГЕРБ върна на България, беше загубен. Както и досега ще работя за това несправедливостите на българския политически живот да достигат до европейските партньори на България, защото това е в интерес на българските граждани.

А пример за нещо положително, свързано с България, което ни връща в центъра на европейските политики, е инициативата, която аз подкрепих, за равен достъп до качествено здравеопазване. Създадохме Партньорство, което ще сложи на една маса пациентите, лекарите и сестрите, производителите на лекарства и медицинска техника и тези, които взимат решения. То ще бъде основният мотор на една политика на ЕС в областта на здравеопазването.

Ася Стоянова: ЕП активно изразява позиция по отношение на кризата в Украйна и действията на Русия. Като евентуален европейски депутат от България, каква би била вашата позиция, в това число относно бъдещето на Южен поток?

С колегите ми евродепутати от ГЕРБ защитаваме ясна позиция: ние сме „за“ Южен поток, ако този проект отговаря на българските интереси и не задълбочава енергийната зависимост на страната.

Но в България имаме огромен проблем. Промените, които БСП внесоха в Закона за енергетиката по повод строителството на Южен поток, нарушават европейското законодателство (т. нар. Трети Енергиен пакет). Страната ни е проводник на руски интереси в ЕС. Това бе заявено и от председателя на Европейската комисия Барозо. Германските медии изразяват същата оценка. България пречи на ЕС да диверсифицира енергийните си източници и да намали енергийната си зависимост от Русия. По този начин обричаме не само българските, но и всички европейски граждани на несигурност и високи цени на енергийните доставки. Затова европейските ни партньори оттеглят доверието си от България.

В българския национален интерес е да развиваме собствени енергийни ресурси, като например потенциала, който имаме в Черно море. 

Как бихте действали, ако в конкретна ситуация се окаже, че позицията на европейската партия, в която членувате, противоречи на интересите на българския народ, но действително заявените интереси, не онези, избирателно припознати от Вашата българска партия? Ще пренесете ли в ЕП порочната практика да се гласува единодушно партийно, а не по лично убеждение и съвест?

Всеки евродепутат гласува по съвест. Това е правилото в Европейския парламент. Разбира се, ние принадлежим към различни европейски политически семейства и се стараем вътре в нашите партии да има консенсусно решение по съответните въпрос. Невинаги това е възможно, затова независимо, че сме в една политическа формация, ние гласуваме в съответствие с нашата съвест и национален интерес.

Иван Петров: Какво смятате да направите относно по-бързото присъединяване на България в US VWP, тъй като сме страна членка на ЕС, а всички страни трябва да бъдат с еднакви права. 

През целия си мандат, като единствен български евродепутат в Делегацията на Европейския парламент за връзки със САЩ, съм настоявал пред колегите от американския Конгрес за недискриминационно отношение към всички европейски граждани – радвам се, че европейските институции приеха промени в законодателството, които се базират на принципа на реципрочността и ако САЩ и Канада не свалят визите за българите, то ЕК може да наложи временни визови ограничения за техните граждани.Приетото законодателство е един много добър пример за европейска солидарност.

Радослав Радев: Какво е отношението Ви към идеята за създаване на институции на еврозоната, съответно по-интегрирана група в рамките на ЕС? Къде е БГ в тази конфигурация?

Смятам, че еврозоната е двигателят на европейската интеграция и тя остава отворена за присъединяване на всички останали страни от ЕС, когато те поискат и са готови за това.

Аз принадлежа към организация – Съюза на европейските федералисти, – която отстоява изграждането на Европейски федерален съюз.

Пак казвам – дали ще можем да използваме възможностите на членството ни в ЕС зависи само от България. Докато имаме „експертно“ правителство като това на Орешарски, Европа ще бъде далечна химера и пропуснат шанс за развитие. България е в много сериозна политическа и морална криза – криза на доверие, криза на справедливост.

Димитър Краев: Подобно на фокуса на България в рамките на СИВ върху развиване на ИТ, какъв е според Вас Value proposition-ът на България към Европейския съюз в 140 символа?

Работя за България, в която не съветската логика на СИВ, а предприемчивият дух, Единният европейски пазар и върховенството на закона, гарантиращо един добър инвестиционен климат, определят икономическото ни представяне и просперитет.

Какво е отношението Ви към бъдещото разширяване на Европейския съюз? И по-конкретно към казусите с евентуален прием на Турция и Украйна?

Отношенията между Европейския съюз и Украйна са тема, по която работих като евродепутат в предишния си мандат. В момента ЕС няма политическа воля, нито е готов да предложи членство на Украйна, но трябва да подкрепя украинското общество по пътя му към демокрация. Украйна се нуждае от европейска перспектива, защото именно тя ще гарантира, че промяната е необратима. Затова приветствам подписването на политическата част от Споразумението за асоцииране между ЕС и Украйна, по което бях докладчик за Европейската народна партия. То ще бъде от помощ за украйнските институции и обществото в адаптацията им към европейското законодателство и политики.

На сегашния етап пълноправно членство на Турция е немислимо, но с нея трябва да продължат да се водят преговори за приемане на европейското законодателство, спазване на човешките права и регулиране на конфликтите със съседни страни. За нас е важно да имаме надежден и прогнозируем партньор и съсед, който спазва европейските правила и норми и поетите международни ангажименти, като напр. реадмисионното споразумение между ЕС и Турция.

Одобрявате ли настоящата монетарна политика на Европейската Централна Банка /ЕЦБ/, характеризираща се с количествени улеснения и предоставяне на лесен достъп до капитал на отделните икономически субекти? Бихте ли подкрепили от тази гледна точка започването на процеса на присъединяване на България към Еврозоната, планирано за 2015 г.?

Формално ние изпълняваме критериите за участие в Икономическия и валутен съюз. Присъединяването към еврозоната обаче трябва да бъде прозрачно за гражданите и да е съобразено с макро-икономическите параметри на страната и оценките за икономическото й представяне в средно и дългосрочен план, за да избегнем обратен ефект. Важно е каква покупателна способност стои зад българския лев и еврото в момента. Българската икономика трябва да укрепне още и в следващите няколко години да постигне растеж и сериозно увеличение на БВП. А за тази цел трябва да използваме максимално средствата на европейската солидарност по еврофондовете. Това са инвестиции, които помагат на страната да участва в политиките на Европейския съюз и я подготвят за въвеждането на единната европейска валута „еврото“.

Къде виждате границата между солидарността на отделните страни-членки и получаването “на готово” на средства? Смятате ли, че ефектът от субсидиите (напр. земеделските) е положителен и какви промени смятате да инициирате?

Селското стопанство е икономическа дейност, която е силно зависима от природните условия, от рязката промяна в цените на земеделските продукти. Системата на плащания има за цел да предпази земеделските производители от тези рискове, като гарантира производството. Тази политика се промени значително. С всяка реформа на Общата селскостопанска политика се създават възможности за въвеждане на пазарни елементи в нея, както и стимули за опазване на околната среда и повишаване на качеството на храните. Не мисля, че това са средства, които се дават „на готово“. Тази политика е необходима и получава помощ на европейско ниво – значителна част от бюджета на ЕС, – за да бъде гарантирана продоволствената независимост на Европа от останалия свят.

А що се отнася до солидарните средства, които България получава за развитие на своите региони, там нещата са съвсем различни. Водещ е проектният принцип и постигането на една цел: направената инвестиция да създава добавена стойност за много икономически агенти. Погледнете Пловдив – инвестициите в тази част от индустриалната зона на града, разположена в близост до магистрала „Тракия“, нарастват. След като правителството на ГЕРБ пусна в експлоатация липсващия участък от магистралата, който бе изграден с европейски средства, стоките стигат до пазарите  по-бързо, по-евтино и по-сигурно. Средствата на европейската солидарност са инвестиции, които помагат на страната да участва в Единния европейски пазар. Това е истинската полза от членството в ЕС. По време на мандата ми като евродепутат 2009-2014 настоявах България да получи повече средства по еврофондовете, както и за опростяване на правилата, така че те по-лесно да стигат до гражданите и бизнеса. Ще продължавам да предоставям информация за възможностите за използване на регионалните фондове.

Стратегия на постепенно уеднаквяване или такава на изграждане на конкурентни предимства трябва да следва Европейския съюз при определянето на секторните си политики, напр. данъчната си политика? 

ЕС е инфраструктура, която помага на пазара и пази конкуренцията в него. Световната търговска конюнктура се променя ежечасно и европейските производители трябва да са гъвкави. Следователно и европейските политики трябва да имат гъвкави инструменти – не да спъват, а да следват изискванията на пазара. Трябва ни „повече Европа“. Не уеднаквяване и самоцелни инвестиции, а изграждане на механизми там, където те не съществуват, или реформи – там, където не работят добре.

Кои биха били 3-те Ви първи стъпки, за да намали Европейския съюз енергийната си зависимост от трети страни (в т.ч. Русия, САЩ, ОАЕ)?

Изграждането на Европейски енергиен съюз ще е един от основните ми приоритети. Той ще се управлява от Европейски енергиен орган, който в бъдеще ще купува енергийни суровини на една цена за всички 28 страни-членки. В момента България купува газ от Русия на по-високи цени от много от страните-членки на ЕС, с което техните икономики получават конкуренти предимства пред нашата.

Вътрешният енергиен пазар в ЕС трябва да бъде завършен, а това означава да бъдат изградени двупосочни интерконекторни връзки между всички страни и да бъде надмогнат националният егоизъм при енергийните доставки, за да не сме подвластни на правилото „разделяй и владей“.

Смятате ли, че България трябва да се възползва от възможностите за миграция и преквалификация на жители на други страни-членки на Европейския съюз при решаването на демографския си проблем?

По този проблем трябва да мислим дългосрочно. Решаването му минава през това страната ни да стане привлекателно място за собствените си граждани. Тогава младите хора ще намират перспектива и щастие в Родината ни, ще са мотивирани да създават семейства и повече деца. А и част от българите, напуснали страната, ще се завърнат.

Разбира се, ако страната ни предлага привлекателна инвестиционна реда, сигурност, върховенство на закона и добър жизнен стандарт, то тя ще бъде притегателна и за гражданите страни-членки на ЕС.

Изисква ли интеграцията на малцинствата единна европейска стратегия или е локален проблем на България? Какво е мнението Ви за желанието за автономия на отделни групи в Италия /Венеция/, Испания /Каталуния/ и др.?

Интеграцията може да бъде успешна, само ако има добро взаимодействие на трите нива на управление – европейско, национално и местно. Страните-членки не могат да се справят сами. Що се отнася конкретно до интеграцията на ромите от 2012 г. ЕС има стратегия, която страните-членки изпълват, а Европейската комисия оценява напредъка им в няколко области: жилищни условия, заетост, здравеопазване, образование.

Относно сепаратистките настроения в някои страни, смятам, че те са функция както на икономически предпоставки, така и на нерешени от миналото исторически такива. Уреждането на тези въпроси трябва да става само в рамите на законово установения ред в съответната страна и при спазване на международното право. При евентуално излизане от състава на една страна-членка на ЕС съответното ново формирование излиза и от състава на самия Европейски съюз  и, ако желае да е част от него, трябва наново да кандидатства за членство.

Подкрепяте или отхвърляте възможността за продажба на недвижими имоти на жители на други страни-членки на Европейския съюз? В тази връзка, какво е отношението Ви към количеството на необработвани и пустеещи земи в България?

България е част от Европейския съюз и всички европейски граждани имат право да купуват недвижими имоти във всяка страна-членка, така както и българските граждани могат да купуват имоти във всички останали 27 страни-членки.

В България голяма част от собствениците и наследниците на земя живеят в града и малка част от тях искат да се върнат към обработване на земята. В една пазарна икономика обработването на земята зависи от предприемчивия дух на собствениците и инвеститорите, а държавата е длъжна да гарантира такива условия, които да мотивират печелившо селско стопанство.

На колко езика бихте могли убедително да аргументирате напр. казус по интеграцията на ромите в Европейския съюз с евентуални Ваши колеги от Европейския парламент?

На немски и английски език.

Кое свое лично качество смятате за най-голямата си слабост?

Вярата в доброто и предоверяването, което е и слабост, но и голяма сила.

Каква би била Вашата кауза в Европейския парламент? Постигането на коя конкретна цел би била обективен измерител за успеха на Вашия мандат като европейски депутат? /Моля за конкретен отговор, който да бъде ясно измерим/

Ще работя за повече ангажименти на ЕС в здравеопазването, за изграждането на Европейски енергиен съюз и защита правата на българските общности зад граница.

 
 

Саундтракът към „Петдесет нюанса по-тъмно“ оглави Топ 200 на „Билборд“

| от chronicle.bg |

Саундтракът към квазиеротичната лента „Петдесет нюанса по-тъмно“ оглави престижната класация Топ 200 на „Билборд“ за албуми, съобщи сайтът на изданието.

По данни на Нилсен Мюзик от тавата, включваща изпълнения на Тейлър Суифт и Зейн Малик, Сия, Холзи, Ник Джонас и Ники Минаж, през първата седмица от излизането й на музикалния пазар са продадени 123 000 албумни единици.

Саундтрак не е оглавявал класацията на „Билборд“ за албуми от август миналата година, когато музиката към комиксовата лента „Отряд самоубийци“ се позиционира на върха и запази първенството в продължение на две седмици, припомня изданието.

Второ място в албумния чарт на „Билборд“ заема певецът Бруно Марс с 66 000 продадени единици от тавата „24K Magic“. Първенецът от миналата седмица, рапърът Биг Шон, е отстъпил на трета позиция с 62 000 продадени единици от албума „I Decided“.

Челната петица в класацията Топ 200 на „Билборд“ за албуми се допълва от хип-хоп триото „Мигос“ с тавата „Culture“ и ритъм енд блус певеца Уикенд със „Starboy“.

Източник: БТА

 
 

5 професии, подходящи за кандидат-депутатите

| от |

Един съсед обича да казва: „Няма срамна работа, стига да е поне малко ръководна“. Но как да си избираме ръководните хора! Не по това, че са известни, разбира се, това би било глупаво. Какво може Ламбо – може да актьорства. Това какво общо има с дирижиране на държавните дела – нищо. Същото се отнася и за Луиза Григорова и Любомир Ковачев. Бихте ли пуснали който и да е да се разправя в която и да е от другите области на живота ви, само защото е известен?

Всеки може да критикува, разбира се. Не всеки го прави адекватно, но всеки го прави. Ние обаче сега ще дадем и акъл! Кои професии са най-подходящ източник за политически кадри:

Контрола в градския транспорт

Корави и търпеливи хора, които минават през всички прослойки на народа. Те знаят от какво имат нужда малки и големи, и следят дали средните работят достатъчно усърдно, за да го постигнат.

Евентуален дребен проблем: Свикнали са да пипат чужди карти.

Монаси

Най-модерните хора в България в последно време. Платонично либерални, както разбрахме от „Господари на ефира“. Това е чудесно и за прогреса на нацията, но най-вече защото ще подразни националистите.

Евентуален дребен проблем: С 12 последователи са за никъде.

Хазяи

Замислете се – тези хора идват да при теб със сметки, но когато им се обадиш за проблем, го решават. Не е ли това цялата философия на комуникацията между управлението и гражданите?

Евентуален дребен проблем: Понякога живеят на ваш гръб.

Хората, които отговарят за щандовете с плодове в супермаркета през зимата.

Да си изложен всеки гаден зимен ден на изкушението „череши за 80 лева на килограм“ и никога да не бракуваш поне едно кило за собствени нужди. От такива хора, мили сънародници, има нужда държавата.

Евентуален дребен проблем: Свикнали са да сортират нещата по цветове.

Първа ракета

Да работиш като първа ракета на държавата не е много лесно. С много труд обаче Григор Димитров в момента е на път да стане номер 1 в листата. Също така, Гришо е свикнал да дава.

Евентуален дребен проблем: Жестоки протести по селата, защото приятелката му е чужденка.

 
 

Маккартни и Ринго заедно в звукозаписно студиo

| от chronicle.bg по БТА |

Двама бивши членове на легендарната група „Бийтълс“ – Пол Маккартни и Ринго Стар, за пръв път влязоха заедно в звукозаписно студио от 7 години, съобщиха ТАСС и Контактмюзик.

Миналия уикенд те работиха заедно над новия соло албум на Ринго Стар в неговото звукозаписно студио. Маккартни даде своя принос, като свиреше на бас китара. 76-годишният Ринго Стар изказа специалната си благодарност си към Маккартни за участието му в записите.

Двамата музиканти за пръв път се събраха, откакто работиха заедно над албума на Стар „Y Not“ (2010), в който Маккартни се изяви като вокалист и изпълнител на бас китара при записите на песните „Peace Dream“ и „Walk With You“.

Новият албум е продължение на излезлия през 2015 г. „Postcard From Paradise“. В записите се е включил също китаристът и композитор от групата „Ийгълс“ Джо Уолш.

Новият албум на Ринго Стар идва, след като сър Пол участва в записите на две много успешни песни, излезли през 2015 г. – „All Day“ с Кание Уест и „FourFiveSeconds“ с Кание Уест и Риана.

 
 

Той не е чудовище

| от chronicle.bg |

До преди седмици той беше най-популярния човек в YouTube. Тази седмица обаче Disney се отказаха от сътрудничество с шведската YouTube звезда Феликс “PewDiePie” Кйелберг, след като Wall Street Journal повдигнаха въпроса за антисемитските послания в няколко от неговите видеа, пише „Бъзфийд“. В тях той експериментира какво би направил човек за 5 долара и кара различни хора на различни места по света да отправят расистки послания, обидни дори за тях самите, за да покаже колко лесно се поддават на алчността.

YouTube последваха примера на Disney скоро след това, като отмениха предстоящия втори сезон от неговата уеб поредица, Scare PewDiePie. Някои от неговите видеа с по-скандално съдържание бяха изтрити, и той вече не е “Google Preferred” продуцент в YouTube — но както отбелязва Kotaku, Кйелберг получава все още рекламни приходи от записите си.

За тези, които не ги харесват, видеата на Кйелберг, в които той прави коментари, докато играе видеоигри, все така са дразнещи, дори и да не включват нацистки отправки. 

Едната история, която бихме могли да разкажем, е за технологиите, парите и сферата на знаменитости, които познаваме, слели се в най-наболелия въпрос на 2017: възходът на белия национализъм и фашизъм в Америка. Това е хитова тема, но не е истинската история.

Истинската история с PewDiePie не е, че някой, когото мразите на база предразсъдъци — заради лично неодобрение на неговата евро-DJ несъзнателност и крещяща енергия, или защото като цяло отхвърляте неговия бранш, или защото не вярвате, че някой може да спечели толкова много пари, като реално не прави нищо особено — си е получил заслуженото. Това е бягство от реалния проблем, защото самият PewDiePie не е самият проблем. Той е един от 50 милиона и една капки в океана, уловени във вълна към противен бряг.

Връзката на PewDiePie с неговите последователи е и реципрочна система на признание, и мъжки култ към личността, не го диагностицираме като нещо необичайно: приемаме го за естествено, защото “мъжете са си мъже”. Можем да демонизираме “тях” (тези, които отиват твърде далеч) като идея, да продължаваме да ги игнорираме в реалността, и да се правим после на шокирани, когато нуждата им от внимание най-накрая съвпадне със способността им да бият на очи.

Въпросът не е в правотата. Естествено, шегаджиите-расисти, тролове и начинаещи фашисти не са прави; естествено, те са неконтролируеми, подпомагани от корпорации, които им осигуряват платформа за организация и трибуна за изказ. Въпросът е в разбирането какво стои зад тази тъмна страна на интернет и как да го спрем.

Кйелберг не е първият или единственият създател на видеа от този тип, но отпечатъкът от него е навсякъде. Огромната част от “Let’s Play” видеата и друго косвено свързано с игрите съдържание, което представлява мнозинството от съдържнаието с много абонати в YouTube, носи неговата следа, неговите идиоми, неговата сбита реч. Донякъде от късмет и шанс, неговият ефект върху доминиращия зараждащ се медиен формат на XXI век е постоянен, като поражда тропи и формати и стандарти за изразяване, които са сравними с неговата слава. Ако YouTube видеата са изкуство, той е случайно появил се Пикасо.

Повечето хора, които говорят за Кйелберг сега, обаче всъщност не го познават толкова. Хората са склонни да надценяват колко разпространени са техните собствени позиции и интереси, феномен, наречен “фалшив консенсус”. Той обяснява защо близките ви постоянно се шокират от неща във Facebook; той обяснява в голяма част защо левицата и десницата са шокирани от реакциите на президентите Тръмп и Обама. Той обяснява и защо Феликс Кйелберг е толкова лесна табула раза за собствените ни есета и анализи: защото той е значим основно за младежите, чиито идеи и обсесии все още не се приемат насериозно от масовия дискурс.

Сред младежите между 13 и 18 години, според сп. Variety през 2014, PewDiePie е по-разпознаваем от Дженифър Лорънс. Ако това ви се струва невъзможно, стигате до разбирането на “фалшивия консенсус”. Децата пред екраните — които като цяло игнорират развлекателното съдържание, новините и културата, които вие считате за важни, света такъв, какъвто останалите като нас го разбират — изграждат свой собствен свят: те изграждат бъдещето. 50 милиона от тях. И феновете на PewDiePie, независимо дали това ви харесва, получават нещо реално от него.

“Много хора ме приемат за приятел, с който могат да релаксират за 15 минути дневно,” обяснява Кйелберг през 2014. “Самотата пред компютърния екран ни обединява. Аз обаче никога не съм се опитвал да бъда модел за подражание; просто искам да ги поканя да дойдат при мен.”

Като се има предвид тази връзка, не напълно симулирана интимност, няма нищо толкова разочароващо като YouTube знаменитост, изпадаща в подсъзнателни предразсъдъци или непривлекателни нагласи. В първите седмици на 2017, нереконструираното разбиране на Кйелберг за социална и политическа динамика доведе, както често се случва, до катастрофа, пише „Бъзфийд“.

Първо The Sun изолира аудио от видео, в което Кйелберг използва расова обида по време на особено триумфален момент. Няколко дни по-късно, стабилно нарастваща склонност към упоменаване на нацистите, Хитлер и антисемитски теми – Wall Street Journal преброява девет такива случая – експлодира под формата на скеч, в който Кйелберг наема двама души в Индия да държат плакат, призоваващ към смъртта на всички евреи (нещо, което по думите на Кйелберг той никога не е смятал, че те наистина ще сторят).

Кйелберг никога не е бил особено интелектуален. Неговият разсеян, пронизителен говор винаги е съдържал твърде много “кучки”; неговото настояване да се обръща към последователите си с “братлета” е част от нереалистично фокусираното върху мъжете възприятие, че гейминг културата има собствена демография (отново случай на фалшив консенсус). Като влиятелна фигура и инфлуенсър, това означава, че Кйелберг допринася за това, като подстрекава към това: той е едновременно създание и лидер на мислене във формално мъжки бранш и култура, изживяващ дълбока криза на идентичността.

Шокиращите онлайн активисти са породени от култура, изолирана от реалния живот. Шегите за Хитлер и изнасилвания идват първоначално от наивност, и в крайна сметка се слягат в убеждения: има безброй стендъп комици, хванати със свалени гащи, които са силно засегнати от негативната реакция и отвръщат с двойно по-голямо озлобление и стават зли. Проектирането на нашата културна сянка върху тяхното друго аз — ние, добрите хора, търсещи и стъпкващи тези, които тайно не са добри — ни пречи да видим как тези общности се зараждат, разрастват и се подхранват от нашето отхвърляне.

Това не е аргумент срещу политическата коректност като зла концепция, породена от консерватизма, не е и призив за съчувствие към интернет троловете по света. Слънчевата светлина обаче е най-добрият дезинфектант, и това, което не можете да видите — или отказвате да видите — е нещо, което не можете да поправите. Криенето от най-грозните части на нашата собствена култура ги поставя в позиция да причиняват най-голяма вреда.

Приучени сме да се дистанцираме от троловете с аниме аватари, така че те остават невидими — докато изведнъж не спрат да бъдат. Те стават колективи, в който момент изглежда сякаш са се зародили от нищото. Те обаче идват отнякъде: скука, самота, всеобщото усещане (което повечето от нас имат късмета да преодолеят в детинството) да бъдеш главният герой във вселената, който е жертва на лошо отношение въпреки че е най-добрият.

За тези момчета изнасилването и Ане Франк са еднакво призрачни истории, еднакъв път към екстремното. Този тип дълбоко огорчени мъже винаги ще говорят по-шумно, ще се надвикват, и ще надвикват жените. Нърдовете крещят, защото се чувстват незабележими и нечути. Това е единствената причина, поради която някой го прави.

Това не е далеч от стъпката мислещи еднакво герои-жертви се свързват с “еджлордовете” и се радикализират взаимно, точно както активистите за правата на мъжете, или противните свалячи: никой друг не разбира тяхната отбранителна перспектива, нуждата им от признание, нуждата им от помощ. Всъщност те биват оплювани за това. И те съответно се насърчават един друг, и тъй като всичкият хумор е базиран на усещане за дискомфорт, и семената рано или късно покълват, омразата чрез шеги в крайна сметка еволюира в реална омраза.

Представете си приемливото ниво на омраза в хумора, дори само преди няколко десетилетия, от черните лица на белите, играещи черни, до семеен тормоз и “испанската муха” — и как те биха еволюирали, без натиск от обществото като цяло за спирането им. Представете си, че хората зад тези така наречени шеги в момента съществуват в свят, доколкото те го разбират и емоционално го ценят, пълен с хора, които ги насърчават.

Тъй като пренебрегваме тези хора, докато те изминават пътя от точка A до точка B, приемаме, че A е равно на B; те никога не са се “променяли,” просто прикритието им е изчезнало. Гледали сме настрани в реалността, достатъчно дълго, за да се случи промяната извън периферното ни зрение. Реалността е, че те са имали нужда от граници, и ние не сме им ги дали, защото са били твърде противни, за да ги гледаме. Очертаването на самоуспокояваща граница между “Reddit нърдовете” от една страна и “чудовищата” от друга не прави нищо, за да ги спре, още по-малко, за да им помогне. То работи само в наша полза.

Представете си колко лесно би било да идолизирате някой, на който толкова редовно може да се разчита да променя личния ви прозорец на Овертон — категорията на нещата, които сте смятали за немислими — така че да включва неща, които вие не бихте казали преди шест месеца… на всеки шест месеца. Това е прекрасно усещане на свобода и престъпване на граници, и то никога не спира: това, което ви дава тръпка, сега вече звучи като ежедневие, всички го казват, всички са го нормализирани, и трябва да преминете към нещо друго. Нещо по-лошо, иначе никой няма да обърне внимание. Този възвратно-постъпателен дискурс осигурява невероятно признание, като учи, че най-лошото, което някой може да помисли, не го прави кофти човек, а герой.

Тази стратегия на групова терапия също така означава своеобразно взаимно упълномощаване: ние игнорираме степента, в която мъжете постоянно се нагаждат едни към други, или към “алфата” в дадена ситуация, за да видят къде е границата — примерно както Тръмп казва на Били Буш, че “те” позволяват да правиш всичко — и когато нито една от страните в този разговор няма усещане за авторитет, това се превръща в самозатвърждаваща се система на съгласие и консенсус.

Оспорването на тази базова рамка — на съвместна идеология, на сложни ориентири, които момчетата и мъжете използват, за да определят и насочват поведението на себе си и другите — означава да се нарушат правилата на “момчешкия клуб”. Невъзможно е да бъде зададен този въпрос, без да се изправим пред “мъжката крехкост”, пред защитата на мъжествеността в духа на #NotAllMen: “Как може да твърдиш, че следвам лидера?”

Със знаменитост като Кйелберг, това води до идеята, че ако да бъдеш “фен” е част от идентичността ти, всякакво оспорване на него е присъда за теб на поне две нива: като героичен независим мислител, и като човек с достатъчно изтънчен вкус, за да харесва нещата, които харесваш. Изследването на въпросната култура, независимо дали тя е на видеоигрите, или YouTube, или бялото расово превъзходство, е абсолютна атака срещу членовете й, от посока, която те не могат да видят или разберат. Защото като всеки въпрос, засягащ привилегия, ефектът й е екзистенциален, в духа на Лъвкрафт: за всяка група светът изглежда по един начин, но реално той изглежда другояче, а мозъкът ни е неспособен да осмисли другия начин.

Това се превръща в самозащитаващо се, самоподдържащо се статукво, което изпада в безумие, като всеки от тълпата убеждава другите, че това е нормално, че е редно: всъщност другите са тези, които не го разбират. Всеки “еджлорд” и начинаещ фашист си представя, че е Нео, отварящ очите си за тайната истина.

Фантазията за “Избрания” е най-невъзможна за разчупване или спиране, защото подхранва силно егото — и защото няма никакви “доказателства”, аргументи или срам, които да работят срещу нея; тя поглъща всичко. Това е нещото, което някои мъже в тези не твърде тясно свързани кръгове на привилегированост и скандалност сами признават като “гамбит на Ксанатос” — каквото и да стане, аз печеля. Можете да видите версия на това в отговора на PewDiePie на критиките срещу него: “Мисля, че да ставаме полиция на политическата коректност на практика ще ни прецака всички,” казва той в едно видео, “и тази година, 2017, реших да се боря. Ще бъда верен на себе си.”

Добавете към това и факта, че мъжете в нашата култура са приучени да виждат себе си като единствения обективен и рационален играч, и виждате специфично американска форма на радикализация, за която още нямаме понятие, защото е съвсем нова. В другите държави, ако млад мъж се чувства толкова важен и прав, и нечут от другите, че да е склонен да наруши законите или да навреди на хората, за да ги накара да разберат, имаме понятие за това: тероризъм. Просто не можем да го видим в самите нас.

Някъде в последните 10–20 поста на Facebook потока ви — не е нужно да скролвате твърде много — вероятно ще видите пост от човек, който обичате, който пуска с лекота шега за газови камери, или подмята нещо за изнасилване в или от видеоигра, или тайно/не толкова тайно смята, че Хилъри е кучка и това не подлежи на оспорване.

Чудовища ли са тези хора? Не. Но използвате определението “чудовище”, за да не се налага да признавате тази тяхна страна, за да избегнете да говорите с тях за нея, за да ви предпази от това да отворите кутията на Пандора и да видите какво има вътре. Бихте предпочели да изчакате и да се надявате ендшпилът в този случай да е нещо различно. Насилието, омразата и организираният активизъм са за тези, с които се асоциират другите хора, не за тези, които познавате и обичате.

PewDiePie е симптом на болест на мнозинството, но защото той случайно е забогатял, се задоволяваме да стоварваме отговорността единствено върху него. Неговото падение изглежда антикапиталистическо, неконформистко, кара ни да изпитваме всичко, което обичаме да изпитваме, когато се опитваме да докажем, че сме по-добри от другите. Истината обаче е, че почвата, на която расте този плевел, е реалността на Америка и съвременния свят, и ще насърчаваме и занапред това поведение, и този начин на мислене, докато те не дадат преки резултати.

Причината за това е ужасна и крайно проста: защото хленчещото самомнение и самоугаждане на белия мъжки гняв — от Геймъргейт до “Анонимните”, от WikiLeaks до The Fappening, всички разпространяващи се форми на объркване и гняв от “алтернативната десница”, които не бихте могли да разграничите от тезези на дори най-малко радикалната реална десница — са толкова отблъскващи, че е почти невъзможно да ги гледате или анализирате. Ние обаче няма да се избавим, както и те няма да се избавят от проблема, ако не опитаме. Болката им може и да е жалка, но наблюдавайте как тя се разпространява.