Аналният секс: последното табу за науката

| от |

Ново и почти напълно неизвестно проучване за аналния секс и болката показва колко малко знаем за него

В изключително кратък период от време, аналният секс се е превърнал в нормална част от сексуалния ни живот. За около 20 години – от 1990 г. до 2009 г. броят на мъжете и жените от определени възрастови групи, които са опитвали тази сексуална практика е нараснал от около 25% до 45 на сто (данните са от национално изследване на сексуалното здраве и поведение в САЩ). Нарастващото му разпространение е предизвикало интереса на учени от университета в Загреб, които са проучвали болката по време на анално проникване – анодиспареуния. На резултатите е обърнато малко внимание, въпреки че е първото изследване на явлението сред жените, а и тематиката обикновено привлича медийния интерес. Очевидно аналният секс остава непреодолимо табу.

 

Каква е причината тази практика да става по-популярна и харесвана? Няма еднозначен отговор, след като честотата на мастурбацията, вагиналния секс, оралния секс, както и други сексуални практики не са се променили съществено. Често се смята, че по-широкото разпространение на достъпа до порно-филми е изиграло важна роля. Някои изследвания са установили, че аналният секс е демонстриран в 56 процента от сексуалните сцени, въпреки че данните за реалния сексуален живот на хората показват, че по-малко от 5 на сто са правили анален секс по време на последните си сексуални изживявания.

Честни, основаващи се на личен опит отговори на въпроси за анален секс е трудно да бъдат открити. Има и поразително малко научни изследвания в областта на аналния секс. Списъкът на това, което ние не знаем за него е много по-дълъг от списъка на това, което реално правим, което го превръща в трудна тема за обучителите по сексуални техники, които не успяват да се почувстват наистина уверени в отговорите на многото реални и важни въпроси на хората.

Това именно прави изследването на Загребския университет толкова ценно – колкото и често да е говорено за болката и лубрикантите, които биха могли да я минимизират, както и дискомфорта по време на анален секс, почти няма изследвания за опита на жените с него. Анкетирани са повече от 2000 жени на възраст от 18 до 30. Въз основа на ограничените предишни данни за аналната болка сред гей-двойките, изследователите са ориентирали проблема към жените. Позовали са се и на проучване, проведено от изследователски екип в университета в Индиана, в което са дадени шест различни лубриканти на повече от 2400 жени с молба да ги използват по време на мастурбация, вагинален секс и/или анален секс. Интерес е представлявал въпросът дали лубрикантът спомага сексът, включително и аналният да бъде по-приятен, да носи по-голямо удоволствие и да е по-малко болезнен.

Екипът в Загреб е установил, че около половината от жените (49%) спират след първия си опит за анално проникване, защото е твърде болезнено за да продължат – не е изненадващо, като се има пред вид, че 52% от жените не са използвали лубрикант по време на този първи път. Други 17% също са изпитвали болка или дискомфорт, но не са спрели своите партньори. Само около една четвърт казват, че първият им опит с аналния секс е приятен.

Почти две трети са правили отново анален секс (за щастие този път с лубрикант). Тези жени, които са определили усещането като положително, приятно и безболезнено е по-вероятно да опитат отново. Около 9 на сто от жените, които са правили анален секс поне два пъти през последната година са казали, че са изпитвали болка всеки път. Но подобен е и процентът на жените изпитващи болка при вагинално проникване. Точно така: около 10 на сто от жените изпитват болка по време на вагинален полов акт или дори по време на ежедневните си дейности, например работа в седнало положение или при шофиране. Тези 9% са също близо до границата от 10-14 процента при мъжете, които са изпитали болката по време на секс с други мъже. И макар че при изследването в Загреб е направен опит за установяване на причината за тази болка (невъзможност за  отпускане, неподходяща любовна игра или изпозване на недостатъчно количество лубрикант), факт е, че от клинична гледна точка какво я причинява не е ясно.

Евентуална причина може да бъде, че подобно на влагалището и вулвата, анусът при някои жени реагира на допир или проникване по болезнен начин. Може би при някои има кожни заболявания, които могат да заегнат кожата на гениталиите (включително аналната кожа), което увеличава вероятността от дискомфорт, болка или разкъсване. Липсата на информираност и познания вероятно е в основата на болката при трети, но с това надали се изчерпват хипотезите. Някои жени и мъже правят всичко „правилно“ – те използват достатъчно лубрикант, започват бавно, отпускат се, комуникират добре с партньора си, избягват десенсибилизиращи или обезболяващи гелове и кремове – и въпреки това все изпитват болка. Имат ли нещо скрито, което се допринася за болката? Променени нервни рецептори, които вместо да възприемат проникването като източник на удоволствие, сигнализират за болка? Не знаем това.

Не знаем много и за дългосрочните ефекти от аналното сношение. Достатъчно хора от много поколения са го практикували обаче, така че ако имаше сериозна опасност – вече щяхме да знаем. Но за въпроси като тези: колко редовно, колко грубо, с колко лубрикант, които могат в крайна сметка да повлияят  желанието на една жена за ректален пролапс или пък да станат причина за различни здравни проблеми, нищо не се знае, защото никой не ги е изучавал. До 2012 г. почти всичко, което знаем за аналния секс е, че много хора са го опитвали, има по-висока степен на риск от прихващане на полово предавани болести и  HIV (в сравнение с вагиналния или орален секс), много хора го считат за болезнен, много хора също така го намират за приятен, както и че един/една от 10 мъже/жени редовно изпитват болка по време на анален секс. Голяма част от изследванията върху тези болести и рака на ануса е фокусирана върху мъжете, които правят секс с мъже, което е и малко странно, защото много повече жени в САЩ правят анален секс, отколкото е броят на мъжете, които са го практикували. Това не означава, че ракът на ануса при мъжете трябва да се омаловажи и да не се изучава, но жените също го развиват и е наложително да знаем повече за риска и защитните фактори.

Въпреки че повечето хора, които са практикувани анален секс го правят само от време на време, това вече е доста често срещана практика. Ето защо когато хората се включват в такова сексуално поведение, те трябва да имат достатъчно информация, която да спомогне това поведение да бъде безопасно, приятно и удовлетворяващо, доколкото е възможно. За целта, науката трябва да навакса пропуснатото, а табута трябва да се разсеят дотолкова, че повече хора да могат спокойно да говорят за това и да споделят своите преживявания.

Стоян Мавродиев

 
 

Дрю Баримор и нейното съвършено копие

| от |

През 1982 година малката Дрю Баримор е очарователна в ролята си в „Извънземното“.

Години по-късно тя вече е зряла жена, която има собствени деца. Една от дъщерите й обаче може спокойно да играе в римейк на филма, тъй като е наистина много прилича на майка си.

Малката Франки навършва 3 години през 2017-а. Скоро тя се появи с майка си на събитие и всички бяха удивени от приликата между двете.
Сравнете и преценете сами:

дрю баримор
Франки Баримор Копелман е родена на 22 април 2014 година. Тя е второто дете на Дрю от бившия й съпруг Уил Копелман. Когато тя се роди, Баримор каза, че е искала по-голямата й дъщеря Олив да си има брат или сестра, защото самата актриса не е имала подобно детство.

„Олив обича Франки и просто иска да е с нея през цялото време. Иска да я храни. Много й харесва“, разказва Баримор.

Това не е първото дете, което прилича толкова много на майка си. Има цяла поредица звездни деца, взели най-красивите черти на родителите си. Можете да видите повече за тях тук.

 
 

Може ли човек да бъде щастлив?

| от Спонсорирано съдържание |

Френският философ, социолог и човек Филип Льоноар разкрива пред читателя необятния свят на трима от най-проникновените духовни учители, а именно Сократ, Иисус и Буда.

„Ученията на Буда, Сократ и Иисус са преминали през вековете и хилядолетията, безд аостареятилиотживеятвреметоси. Товасеобясняваповсякавероятност с образцовияхарактернатехнияживот, с дълбоконоваторскиядухнатяхнатамисъл в сравнение с господстващите в съответнатаепохапредстави и с универсалнияобхватнатехнитепослания.

В началните страници писателят удря читателите с едни от най-страшните въпроси. Тези за смисъла, величието, осъзнаването и онова, което е вътре във всеки от нас. „Криза“ от старогръцки означава преценка, решение…нещата, които другите трябва да решат. И именно това е един от най-трудните баланси, с които трябва да се справим в битието си. Защото нима някой отрича факта, че самото решение понякога не е толкова трудно за вземане, но се изисква мъдрост и търпение после да се живее с последиците от него.

Филип Льоноар проследява и сравнява митовете, произхода на легендите и фактите, в които са забулени пътищата на Сократ, Иисус и Буда.  С невероятно прецизно и увлекателно слово той се отърква о мисълта на всеки един от тях и ни въвлича в неподозираните дълбини на умовете ни.

човек

„Може ли човек да е щастлив и да живее в хармония с ближните си в цивилизация, построена изцяло върху „притежанието“? “

Съществува една едничка добродетел, по-важна и от справедливостта. Любовта. Любовта и страданието. Редом с тях пътят на тримата е съпроводен от остро равнодушие към материалното. Равнодушие, което с времето се превръща в ненавист и омерзение към парите.

Стремежът към материалните блага и сладости често ни води до отричане на всичко „грешно“ и плътско. Води до намиране на висшия смисъл, чиято светлина е пътеводна.  Подобни твърдения има за Буда, който в ранните си години е тънел в сласт и изобилие, докато в един момент не се пренасища, решавайки да обърне поглед към големия смисъл. Съществуват твърдения, че Сократ е изпитвал влечения към млади момчета. Но това отново никога не би могло да бъде причина за отклоняване от пътя.

Книгата е безценна и с това, че дава отговори на вечно задавани въпроси. Съществували ли са тримата наистина? Каква е била сексуалността им и има ли някакви свидетелства за техни житейски партньори. Дългокос и слаб ли е бил Иисус, в какви културни среди са родени и кои точно са мъдростите, които са ги превърнали в едни от най-красивите умове на всички времена…

„Сократ, Иисус и Буда“ е книга, която има силата да разкрие пред погледа нови хоризонти, да обърне читателя навътре към себе си и да му помогне да открие истинската си същност.

 

 
 

Gorillaz пускат нов албум през април

| от chronicle.bg |

Виртуалната група Gorillaz обяви, че новият им албум „Humanz“ ще излезе на 28 април, съобщава БТА.

 Те вече пуснаха клип и сингъл към него.

Бандата е експериментален проект на Деймън Олбърн, бивш певец на Blur, един от емблематичните състави на движението „брит поп“. Това ще бъде първи албум на Gorillaz  след 2011 година.

Групата също обяви, че днес ще изнесе концерт в Лондон за всички фенове, които предварително си бяха поръчали новия й албум. Тя направи дарение за „Белите каски“, които провеждат хуманитарни дейности в Сирия.

Gorillaz  представиха „Saturnz Barz“ – новия сингъл от предстоящата тава, в който има микс от рок, хип-хоп и реге. Клипът, както обичайно, бе с характерните им анимационни герои, които се озовават в къща, населена с духове.

В новия албум на Gorillaz са включени 14 парчета.

|

Gorillaz – Andromeda

 
 

Документален филм разкрива тайни за живота на Хийт Леджър

| от chronicle.bg |

Документален филм за Хийт Леджър ще разкрие неизвестни факти за личния му живот.

Актьорът почина през 2008 година на 28 години.

„I Am: Heath Ledger“ ще разказва за живота на звездата, като ще включва и интервюта на важни за него хора. Ще има нови детайли около кариерата на актьора и личния му живот. Все още не е обявено кои са ключовите лица, интервюирани във филма.

Хийт Леджър спечели сърцата на зрителите с „10 неща, които мразя в теб“, „Планината Броубек“, „Като рицарите“ и други. Превърна се в легенда с ролята си на Жокера в „Черният рицар“, което посмъртно му спечели награда на Академията.

хийт леджър

Филмът ще съдържа информация и за още един въпрос – причината за смъртта му. Официално става дума за инцидентна свръхдоза. Според някои обаче Хийт Леджър е станал жертва на мрачния си персонаж в „Черният рицар“.

Актьорът има дъщеря от актрисата Мишел Уилямс – Матилда. Момичето днес е на 11, но Уилямс много добре пази личния й живот.
„I Am: Heath Ledger“ ще се появи на екран по телевизионната мрежа Spike през май.