Аналният секс: последното табу за науката

| от |

Ново и почти напълно неизвестно проучване за аналния секс и болката показва колко малко знаем за него

В изключително кратък период от време, аналният секс се е превърнал в нормална част от сексуалния ни живот. За около 20 години – от 1990 г. до 2009 г. броят на мъжете и жените от определени възрастови групи, които са опитвали тази сексуална практика е нараснал от около 25% до 45 на сто (данните са от национално изследване на сексуалното здраве и поведение в САЩ). Нарастващото му разпространение е предизвикало интереса на учени от университета в Загреб, които са проучвали болката по време на анално проникване – анодиспареуния. На резултатите е обърнато малко внимание, въпреки че е първото изследване на явлението сред жените, а и тематиката обикновено привлича медийния интерес. Очевидно аналният секс остава непреодолимо табу.

 

Каква е причината тази практика да става по-популярна и харесвана? Няма еднозначен отговор, след като честотата на мастурбацията, вагиналния секс, оралния секс, както и други сексуални практики не са се променили съществено. Често се смята, че по-широкото разпространение на достъпа до порно-филми е изиграло важна роля. Някои изследвания са установили, че аналният секс е демонстриран в 56 процента от сексуалните сцени, въпреки че данните за реалния сексуален живот на хората показват, че по-малко от 5 на сто са правили анален секс по време на последните си сексуални изживявания.

Честни, основаващи се на личен опит отговори на въпроси за анален секс е трудно да бъдат открити. Има и поразително малко научни изследвания в областта на аналния секс. Списъкът на това, което ние не знаем за него е много по-дълъг от списъка на това, което реално правим, което го превръща в трудна тема за обучителите по сексуални техники, които не успяват да се почувстват наистина уверени в отговорите на многото реални и важни въпроси на хората.

Това именно прави изследването на Загребския университет толкова ценно – колкото и често да е говорено за болката и лубрикантите, които биха могли да я минимизират, както и дискомфорта по време на анален секс, почти няма изследвания за опита на жените с него. Анкетирани са повече от 2000 жени на възраст от 18 до 30. Въз основа на ограничените предишни данни за аналната болка сред гей-двойките, изследователите са ориентирали проблема към жените. Позовали са се и на проучване, проведено от изследователски екип в университета в Индиана, в което са дадени шест различни лубриканти на повече от 2400 жени с молба да ги използват по време на мастурбация, вагинален секс и/или анален секс. Интерес е представлявал въпросът дали лубрикантът спомага сексът, включително и аналният да бъде по-приятен, да носи по-голямо удоволствие и да е по-малко болезнен.

Екипът в Загреб е установил, че около половината от жените (49%) спират след първия си опит за анално проникване, защото е твърде болезнено за да продължат – не е изненадващо, като се има пред вид, че 52% от жените не са използвали лубрикант по време на този първи път. Други 17% също са изпитвали болка или дискомфорт, но не са спрели своите партньори. Само около една четвърт казват, че първият им опит с аналния секс е приятен.

Почти две трети са правили отново анален секс (за щастие този път с лубрикант). Тези жени, които са определили усещането като положително, приятно и безболезнено е по-вероятно да опитат отново. Около 9 на сто от жените, които са правили анален секс поне два пъти през последната година са казали, че са изпитвали болка всеки път. Но подобен е и процентът на жените изпитващи болка при вагинално проникване. Точно така: около 10 на сто от жените изпитват болка по време на вагинален полов акт или дори по време на ежедневните си дейности, например работа в седнало положение или при шофиране. Тези 9% са също близо до границата от 10-14 процента при мъжете, които са изпитали болката по време на секс с други мъже. И макар че при изследването в Загреб е направен опит за установяване на причината за тази болка (невъзможност за  отпускане, неподходяща любовна игра или изпозване на недостатъчно количество лубрикант), факт е, че от клинична гледна точка какво я причинява не е ясно.

Евентуална причина може да бъде, че подобно на влагалището и вулвата, анусът при някои жени реагира на допир или проникване по болезнен начин. Може би при някои има кожни заболявания, които могат да заегнат кожата на гениталиите (включително аналната кожа), което увеличава вероятността от дискомфорт, болка или разкъсване. Липсата на информираност и познания вероятно е в основата на болката при трети, но с това надали се изчерпват хипотезите. Някои жени и мъже правят всичко „правилно“ – те използват достатъчно лубрикант, започват бавно, отпускат се, комуникират добре с партньора си, избягват десенсибилизиращи или обезболяващи гелове и кремове – и въпреки това все изпитват болка. Имат ли нещо скрито, което се допринася за болката? Променени нервни рецептори, които вместо да възприемат проникването като източник на удоволствие, сигнализират за болка? Не знаем това.

Не знаем много и за дългосрочните ефекти от аналното сношение. Достатъчно хора от много поколения са го практикували обаче, така че ако имаше сериозна опасност – вече щяхме да знаем. Но за въпроси като тези: колко редовно, колко грубо, с колко лубрикант, които могат в крайна сметка да повлияят  желанието на една жена за ректален пролапс или пък да станат причина за различни здравни проблеми, нищо не се знае, защото никой не ги е изучавал. До 2012 г. почти всичко, което знаем за аналния секс е, че много хора са го опитвали, има по-висока степен на риск от прихващане на полово предавани болести и  HIV (в сравнение с вагиналния или орален секс), много хора го считат за болезнен, много хора също така го намират за приятен, както и че един/една от 10 мъже/жени редовно изпитват болка по време на анален секс. Голяма част от изследванията върху тези болести и рака на ануса е фокусирана върху мъжете, които правят секс с мъже, което е и малко странно, защото много повече жени в САЩ правят анален секс, отколкото е броят на мъжете, които са го практикували. Това не означава, че ракът на ануса при мъжете трябва да се омаловажи и да не се изучава, но жените също го развиват и е наложително да знаем повече за риска и защитните фактори.

Въпреки че повечето хора, които са практикувани анален секс го правят само от време на време, това вече е доста често срещана практика. Ето защо когато хората се включват в такова сексуално поведение, те трябва да имат достатъчно информация, която да спомогне това поведение да бъде безопасно, приятно и удовлетворяващо, доколкото е възможно. За целта, науката трябва да навакса пропуснатото, а табута трябва да се разсеят дотолкова, че повече хора да могат спокойно да говорят за това и да споделят своите преживявания.

Стоян Мавродиев

 
 

Двойката не е за Радев

| от Радостина Хлебарова |

Речта пред парламента по случай встъпването в длъжност бе първото сериозно политическо изпитание за г-н Радев.

Преди да поставяме оценки обаче, трябва да си зададем въпроса какво прави неговият екип през трите месеца между изборите и встъпването в длъжност. За самия Радев знаем – отиде на пленум на БСП, на опера и се разходи до Хитрино. Толкова.

Три месеца са достатъчно време за него и екипа му, за да напишат една смислена реч и той да я репетира, за да не остави впечатление за неувереност.

Това време бе достатъчно и да се прочете и осмисли конституцията и правомощията на президента, което очевидно не е направено, щом г-н Радев остави впечатлението, че не е съвсем наясно със собствените си, вече влезли в сила, правомощия, както и със съдържанието на Конституцията.

В допълнение, непознаването на политическия етикет и протокол, що се отнася до най-елементарните му аспекти – обръщението към патриарха и пропуска да поздрави мюфтията, са очевидни гафове. Те лесно могат да бъдат избегнати на цената на малко усилия, в името на онези 2,5 милиона гласоподаватели, които делегираха доверие на г-н Радев. Как да се обърнеш към някого е един от на-лесните въпроси, не е от онези сложните като например кой трябва да излезе пръв – кралицата или министър-председателя. Това са по-сложни въпроси, но г-н Радев ще се сблъска и с тях в най-скоро време. Какъв ще бъде резултатът, ако екипът му продължава да не си върши добре работата, е ясно.

Да сгрешиш не е порок, неговата грешка лесно може да бъде отдадена на напрежение, липса на опит в публичните изяви и пр. и лесно можеше да бъде подмината, ако бе последвала адекватна реакция.

Но реакцията на г-н Радев бе меко казано смехотворна. Той си изпусна нервите и показа неувереност и тревожност. Не гафът сам по себе си е проблема, а реакцията, с която той не заслужава уважение.

Какво са правили г-н Радев и екипа му през последните 3 месеца, не е много ясно, но това, което е съвсем очевидно, е какво не са правили. Не са се подготвили. А това време беше за това. Да се надяваме, че ще извадят поука и че насочат усилията си в подготовка, макар и закъсняла. Иначе лошо, ще се смеем, ама с криви усмивки.

Заслужава висока оценка фактът, че г-жа Радева е работила усилено по въпроса за стайлинга си и нейните усилия са се увенчали с успех.

Шестица за стилиста й и за това, че е следвала неговите/нейните съвети. Сега остава и някой да обясни на тази дама, че не тя е избрана за президент, а съпруга й. И да престане да го води под ръка като някое 6-годишно синче, което властната му майка го побутва в стаята за изпит със заплахата „Ще влезеш в това училище – иначе пердах и никакво колело!“

Госпожа Радева е добре да озаптява поривите си за собственическо и покровителствено поведение.

Поне в публичните прояви, пък какво прави тя по домашному с президента си е тяхна работа. Госпожата, макар и самозвано да се смята за PR, като такъв беше редно не само да коригира собственото си поведение (което в някаква степен направи като изтри фейсбук профила си с грубите си махленски изказвания), но и да помогне на съпруга си в подготовката за президентския пост. Нещо, което не се случи.

Засега оценката на работата на екипа на г-н Радев е двойка.

Можем да се надяваме и да бъдем оптимисти, че ще има прогрес. Иначе все едно сме избрали продавачка за министър. Възможно е да бъде добър министър, но е малко вероятно.

 
 

Арън Тейлър-Джонсън в очакване на „Оскар“

| от |

Тази година младият Арън Тейлър-Джонсън ще навърши 27 години. Малко преди това той вече има купчина добри роли зад гърба си, един напълно заслужен „Златен глобус“ и огромна вероятност да сложи „Оскар“ пред камината вкъщи.

Който не е гледал Арън поне в един филм е изпуснал онзи различен елемент в част от комерсиалното кино, който му придава вкус като готина подправка. Хубаво, че е Том Форд, за да може светът да научи за младия британец. Но ще стигнем и до там.

Арън Тейлър-Джонсън се ражда в Бъкингамшир на 13 юни 1990 година. „Зодия Близнаци, любим цвят синьо, обичам дълги разходки по плажа и залезите“, както казва персонажът му Рей Маркъс в „Хищници в мрака“. Кариерата на британеца започва с театралните постановки „Макбет“ и „Всички мои синове“, след което се мести на малкия екран. Пробивът си в британското кино прави във филма Tom & Thomas, а година по-късно дебютира и в американското – филмът е „Шанхайски рицари“.

Кариерата на Тейлър-Джонсън не започва с аплом, нито търпи бърз и скорострелен подем, макар самият той да има красиво лице, добра осанка и безкрайно голям талант, който само чака да бъде разгърнат.

Пренасяйки се в Америка и делейки почти поравно пространството между меката на киното и добрата стара Великобритания, Арън поема малки роли в различни филми – играе младата версия на персонажа на Едуард Нортън в „Илюзионистът“, част от екипа е на The Thief Lord и Dead Cool. Това се случва в началото на новото хилядолетие, когато, колкото и да не ви се вярва сега, Тейлър-Джонсън е само на някакви си 12-13 години.

През 2009-а, когато е само на 19 години Арън е избран да изиграе Ленън във филма  „Младият Джон Ленън“. Там се запознава и с жена си – режисьорът Сам Тейлър-Джонсън. Двамата имат 23 години разлика, но това не им пречи да започнат връзка веднага, от която, още докато са сгодени, се ражда първото им дете. Арън Тейлър-Джонсън е актьор, бъдеща звезда и татко само на 20 години.

Някъде там се появяват филмите Chatroom, „Албърт Нобс“ и разбира се, „Диваци“ на Оливър Стоун, където Арън играе една от главните роли. Може и да сте го загубили леко от поглед покрай Блейк Лайвли, Тейлър Кич и похотливия нюх, който „Диваци“ носи, но когато го гледате отново ще забележите, че той е по-добрата половина на наситената със секс и насилие тройка във филма.

Точно две години преди да бъде насилствено секси наркодилър в „Диваци“ Тейлър-Джонсън облича нърд костюма на супергерой wanna be, за да изиграе най-известната роля в кариерата си до момента – тази на Дейв Лизевски в истеричната черна комедия от комиксовия жанр „Шут в г*за“.

Kick-ass и Hit-Girl са game changer персонажите за него и младата му колежка Клои Грейс-Морец. Супергеройската комедия, която извърта познатия жанр, окъпва го с истерия, пародия, псувни и цветове е толкова различна и забележима, че не е редно нито един киноман да го е пропуснал. Тейлър-Джонсън снима втора част малко след „Диваци“ и се бетонира сред онези млади актьори, които трябва да бъдат следени, защото предстоят да придадат на киното различност, от която то спешно се нуждае.

След една роля в „Ана Каренина“ и два големи боксофис франчайза – „Годзила“ и „Отмъстителите“, Арън успява да попадне на персонажа, който да го изкара на светло и да го намести удобно сред най-добрите за годината. И за 2016-а той е именно такъв. Едно от най-добрите изпълнения на голям екран.

„Хищници в мрака“ се появява като шут сред кичозното кино на 2016-а пълно с продължения и римейкове. А Арън Тейлър-Джонсън е неговият гнусен юмрук, който дебне в тъмното, за да те удари в лицето. Силно и болезнено.

Персонажът му Рей Маркъс е сред най-плашещите хора в киното за изминалата година и ние, заедно с наградния сезон, сваляме шапки на това. Арън Тейлър-Джонсън краде шоуто, плаши майките и малките деца и е злият дух в бутилката, който Том Форд умело е наместил в центъра на черната си драма. Той страшен, свиреп и мръсен – от тесните си дънки през дългите си нокти до мазната си коса. Тейлър-Джонсън е истерия в мръсна тениска, която ще мразите до смърт, когато излезете от киносалона. И заслужава награда за това. И най-вероятно ще я получи. Някак е логично.

А е на 27 години, още ненавършени. И докато чакаме Оскара да кацне в ръцете му, ви показваме най-добрите му роли, които може и да сте пропуснали.  В галерията горе.

 
 

Google не успява да произведе достатъчно смартфони Pixel

| от chronicle.bg |

Google не смогва да отговори на потребителското търсене на смартфоните от серията Pixel, особено на модела с 5.5-инчов екран Pixel XL.

В момента XL във всичките му версии не е достъпен в онлайн магазина на Google. Стана ясно, че 128 GB моделът пък няма наличности от 30 ноември насам.

Основният партньор на Google – американския оператор Verizon – сочи като най-ранна дата за доставки втората седмица на март (за модела със 128 GB).

Стандартният 5-инчов Pixel бил по-лесен за откриване както от Google, така и от Verizon.

Източник: The Verge

 
 

Новото летище на Берлин няма да заработи и през 2017

| от CHR Aero с БТА |

Дългоочакваното откриване на новото летище на Берлин няма да стане факт и през 2017 г., потвърди ръководителят му Карстен Мюленфелд, цитиран от ДПА.

Въпреки отдавна обявеното откриване все още има затруднения пред пускането в експлоатация на новото международно летище на германската столица. Първоначалните планове бе то да заработи през 2011 г.

Откриването през тази година бе поставено под въпрос по-рано тази седмица, след като възникнаха проблеми с вратите на летището.

Летище „Берлин-Бранденбург“ се строи в Шьонефелд, извън града, на мястото на старото берлинско летище с ограничен капацитет. Новият аеропорт трябва да замени летище „Тегел“, което е близо до центъра на столицата и няма възможност за разширение.