Ан Епълбаум: Сблъсъкът на източните и западните ценности в ЕС

| от | |

655-402-an-epylbaum

Ан Епълбаум е американска журналистка от полски произход, съпруга на полския външен министър Радослав Шикорски. „Вашингтон пост“

При всички положения това събитие се превърна във водораздел, безусловна победа за Европа.

На 25 май Петро Порошенко победи на първия тур от президентските избори в Украйна. Той спечели повече от 55% от гласовете – и украинците бяха наясно, кого избират. По време на своята предизборна кампания Порошенко се обяви за интеграция на Украйна в европейските организации. След победата си той потвърди своите намерения да постигне тази цел. Украйна се намира на ръба на финансова катастрофа и се бори с фактическо нахлуване: добре въоръжени чеченски войници вече пристигнаха в източните части на страната, за да окажат помощ на проруските опълченци. Въпреки това в своята реч, която той произнесе след обявяването на резултатите от гласуването, Порошенко заяви, че не желае само да „сложи край на войната, да сложи край на хаоса“, но и да „донесе европейските ценности“ в своята страна.

Преди 25 години, на 4 юни 1989 се проведоха още едни избори, но този път в Полша, които също се превърнаха във важно събитие и безусловна победа за Европа. Въпреки че те бяха частично фалшифицирани, всички места в парламента, за които се разрази честна битка, бяха спечелени от демократичната опозиция. Последният опит на Комунистическата партия да си осигури легитимност претърпя поражение: за пръв път от приключването на Втората световна война /1939-1945/ на власт в страната дойде некомунистическо правителство.

Също сблъсквайки се с финансова катастрофа – за щастие не бяха заплашени от чуждестранна интервенция – поляците бяха водени от същите мотиви, които водят днес украинците. Ако през 1989 г. бяхте попитали поляците в каква страна искат да живеят, вие щяхте да чуете следния отговор: „В нормална“. „Нормална“ значи европейска. Поляците искаха да видят в своята родина европейска демокрация, европейски капитализъм и в крайна сметка европейско процъфтяване. Те не искаха алтернативни модели и не се опитваха да намерят „трети път“ между Изтока и Запада. Те не искаха да се превръщат в Украйна, плаваща в неизвестна посока в постсъветското пространство. Поляците искаха да приличат на Великобритания, Франция или Германия.

Четвърт век по-късно те почти са постигнали това. Нито Полша, нито която и да било друга посткомунистическа страна не са постигнали богатството и процъфтяването, на което се радват техните западни съседи – за да се избавят от наследството на комунизма ще им е необходимо още много време – но те вече имат съпоставими политически системи, сходни икономики и идентично осигуряване на сигурност по границите. Във всеки случай те живеят днес по-добре, отколкото през 1989 г.

Украйна също иска да постигне това. Полша вече е в състава на Европейския съюз. А как стоят нещата при останалите нации, които бяха обозначавани по-рано с термина Западна Европа? Повечето от тях искат да излязат от Европа.

В същия този ден, когато украинците гласуваха за „европейските ценности“ – точно преди четвърт век за тези „европейски ценности“ гласуваха и поляците – още едни избори изведоха на преден план необичайно враждебно настроена група антиевропейци. Милиони френски граждани гласуваха за Националния фронт, антиевропейска партия с антисемитски корени, позволявайки й да спечели изборите за Европейски парламент във Франция. Няколко дни по-рано милиони британски избиратели гласуваха за Партията на независимостта, още една антиевропейска политическа сила, начело с харизматичния лидер Найджъл Фараж. Върхушката на тази партия е странна коалиция от мошеници, ексцентрици и откровени расисти. Датските, холандските, австрийските и унгарските избиратели изпратиха в ЕП кандидати със сходни възгледи, така че сега те ще могат да формират пълноценна крайнодясна коалиция.

Лидерите на тези две партии не само отхвърлят „европейските ценности“, но и изразяват своята солидарност с човек, символ на всичко, от което искат да се отърват поляците и украинците. По време на своето посещение в Москва лидерът на Националния фронт Марин Льо Пен изрази своето възхищение от „патриотизма“ на руския президент Владимир Путин. Фараж също определи Путин като световен лидер, от който най-много се възхищава. И Льо Пен, и Фараж не са сами в своето преклонение към руския „модел“ – корупцията, манипулация на медии, неуважение към границите и върховенството на закона. С други думи европейското крайнодясно крило решително иска да постигне това, което Украйна така решително иска да избегне.

Има много обяснения за тази тенденция. Да, французите и британците протестираха срещу неефективността на своите партии. Да, ЕП със своя безжизнен мандат и прекомерни разходи престана да бъде институция, с която се съобразяват. Да, изборите в ЕП често се превръщаха в инструмент за протестен вот. И никой няма да спори, че през последните няколко години Европейският съюз прие много погрешни решения, включително решението за създаването на валутен съюз, което унищожи икономиките на някои от неговите членове.

Вероятно има още едно обяснение за тази тенденция, което не се крие на повърхността. Тези, които нямат демокрация, стабилност и „европейски ценности“ много искат да ги имат. А тези, които ги имат с времето престават да ги ценят – вероятно те не са способни да ги оценят. Джон Адамс е написал веднъж, че „няма демокрация, която да се е самоубила“. Днес навярно сме много по-близо до това, отколкото си мислим. Някои европейци вече са взели в ръка отровата. Въпросът е дали останалите страни ще им попречат да изпият смъртоносната доза.

 
 

Най-известните „голи” корици

| от chronicle.bg |

Рано или късно в кариерата на всяка звезда идва момент, в който трябва да прецени: съгласна ли съм/съгласен ли съм да го направя. Става дума за поставянето на собственото голо тяло върху корица на списание.

Част от най-известните имена  в киното са се снимали без дрехи – дори не е нужно да говорим за всички снимки на Памела Андерсън за Playboy.

Не само еротичните списания обаче работят с плътта на моделите си.

Корицата на Time с Бенедикт Къмбърбач го доказва.

В галерията събрахме най-известните „голи” корици на всички времена, които включват част от най-известните лица днес. Вижте ги.

 
 

Брит Марлинг: Странното дете на Холивуд

| от |

Брит Марлинг е сценарист, режисьор, актриса и продуцент. Тя е странна, ръбата и доста различна от хората, които обичайно обитават привилигированата прослойка на един от най-богатите и известните райони в топлия Ел Ей.

Тя е неконвенционално изглеждаща. Има големи очи, рошава руса коса и крив нос. Тя не е холивудска красавица и същевременно е толкова запомняема, че видите ли странното й лице и разпиляната й руса коса на екран, трудно ги забравяте.

Доскоро позната на отбрана част от публиката на така нареченото фестивално кино, от края на 2016-а Брит успя да се намести по удобен начин и на по-комерсиалния пазар, след излизането на сериала на Netflix – The OA.

Покрай моменталния успех на Stranger Things, The OA някак остана в периферията на добрата телевизия, каквато всъщност той е. Освен сценарист и продуцент Брит Марлинг играе и главната роля в този свръхестествен трилър за незрящо момиче, което се завръща след изчезване от 7 години, с възстановено зрение и странна история зад гърба си, достойна за ушите само на 5 аутсайдера (побойник, бъдещо юпи-наркоман, дебела учителка, трансексуален младеж и дребно отритнато момче).

The OA беше подновен за втори сезон почти веднага след излизането си и е едно от вълнуващите, нови, доста различни и свръхинтересни неща, които може да видите по телевизията през тази година.

Брит Марлинг от друга страна пише и продуцира сериала, като на режисьорското място стои нейният приятел и партньор в правенето на кино – Зал Батманглидж.

След като завършва икономика в Джорджтаун, Брит отказва оферта за работа в офис, за да стане артист. Заминава за Холивуд и в продължение на 6 години работи всякакви неща във филмовата индустрия. В крайна сметка се изкачва до категорията „актриса“, но ролите които най-често й се предлагат за „на пищящи блондинки във филми на ужасите“, както казва самата тя. Затова Брит решава, че ще си напише роля, в която иска да се види и би участвала без да остане незабележима или с размазан писък на лицето, като от картината на Мунк, докато някой я коли в кадър.

Така, през 2011-а, след два филма – политическа история и късометражна sci-fi психария, се появява най-известното заглавие във филмографията на Марлинг – „Втората земя“.

„Втората земя“ е великолепен, фестивален, апокалиптичен филм за живота и изборите, които правим. Историята проследява появата на огледална Земя, която идва до нашата планета, и на която живеят същите нас, но направили всички онези избори, които ние не сме. Можеш да отидеш до другата Земя и да видиш другото си аз, ако пожелаеш разбира се. Марлинг е сценарист на проекта, режисьорът Майк Кахил прави дебюта си с него зад камера и разбира се, Брит играе двете главни роли – на аз и другото ми аз.

Докато работи по „Втората земя“ Марлинг пише и отново участва в друг свой независим проект, този път под режисурата на Зал Батманглидж. Филмът е Sound of My Voice и заедно с „Втората земя“ прави дебют на фестивала Сънданс. Sound of My Voice остава някак на заден план, но за сметка на това „Втората земя“ е номиниран за три награди и печели Alfred P. Sloan Feature Film Prize на Сънданс за Майк Кахил.

Оттам нататък кариерата на Брит някак поема свой собствен път. Тя пише, продуцира и играе във всичките си филми. Може да сте я гледали в „Изтокът“, където си партнира с Александър Скарсгард и Елън Пейдж. Покрай тяхната така наречена „афера“, която се раздуха по време на снимките на филма, Брит остава някак настрана. Тя обаче играе една от главните роли и е сценарист и продуцент на проекта. Междувременно се появява във филма на Робърт Редфорд The Company You Keep с Шая Лебьоф, „Арбитраж“ с Ричард Гиър и Тим Рот и I Origins – вторият режисьорски проект на Майк Кахил.

Някъде там започва и работа й по сценария на The OA, докато паралелно снима британската драма Babylon, която е мини-сериал. Веднага след финала му The OA взима цялото й внимание и тя довършва внимателно осемте епизода на първи сезон.

Днес Брит Марлинг може да каже, че е една неконвенционална звезда в една иначе стандартна индустрия. Тя е различна в свят, който иначе предпочита еднаквости. А ние пък предпочитаме нея.

В галерията горе може да видите част от ролите й, а после спокойно си пуснете The OA. Няма да съжалявате и за двете.

 
 

„Manifesto“, където Бланшет играе 13 роли

| от chronicle.bg |

Германският художник Джулиан Розефелд показва трейлъра на „Manifesto“ – филм, в които Кейт Бланшет играе 13 различни роли.

Първоначално пуснат като видео инсталация в Australian Centre for the Moving Image в Мелбърн, „Manifesto“ е преправен в пълнометражен игрален филм. Трейлърът ни показва Бланшет в няколко от всичките й персонажи.

Премиерата на филма е по-късно този месец на Sundance Film Festival. В оригиналния синопсис пише, че Росефелд поставя „Бланшет в ежедневния свят – на домакиня, на работник във фабрика или на новинар – докато цитира думи, които са вдъхновили цели движения в изкуството“. И добавя: „Manifesto“ е забавен, а в същото време изисква от нас да се питаме дали тези страстни твърдения все още са верни и вдъхновяващи“.

 

 

 
 

2 CELLOS готвят грандиозно шоу в Арена Армеец

| от chronicle.bg |

Супер доброто инструментално дуо 2CELLOS са готови с новия си албум SCORE, който е посветен на филмовата музика. С иновативния си звук и някои от най-популярните мелодии, създавани за класически и съвременни филми, албумът ще е подкрепен с грандиозно шоу и със световно турне, което ще стартира през лятото на 2017.

В България, талантливите музиканти ще видим на 4 декември в зала Арена Армеец с концерт, разделен на две части. В първата 2 Cellos ще бъдат на сцената със струнен оркестър, заедно с който ще ни поведат на пътешествие из филми и сериали като Gladiator, Lord of the Rings, Game of Thrones, The Godfather, Titanic и др. Във втората част компания на сцената ще им прави известен барабанист, заедно с който ще изпълнят всички хитове, с които 2 Cellos станаха популярни у нас – Thunderstruck на AC/DC, Smooth Criminal на Michael Jackson и др.

robe_2cellos_verona_2016_photo_by_sven_kucinic_21

Капацитетът на зала Арена Армеец ще бъде ограничен за това шоу, заради спецификата на продукцията. Всички категории ще предлагат запазено седящо място, а първите 300 билета от най-скъпите две категории, закупени от мрежата на EVENTIM, ще гарантират и запазено място на паркинга на Арена Армеец до 20 минути преди старта на концерта, който е с начален час 20:00 часа.

Продажбата на билети за България стартира на 20 януари 2017 г. на цени от 50 до 110 лева. От 17 януари ще е активна специална предварителна продажба на билети на сайта 2Cellos.com

2 Cellos са сензация още от създаването на видео версията на Smooth Criminal от Michael Jackson, която имаше милиони гледания в YouTube през 2011 г. Хърватските челисти Luka Sulic и Stjepan Hauser са създали общо три високо енергични албума за Sony Music Masterworks. Новият албум ги представя в една различна и по-традиционна светлина. За да е осигурен идеалният звуков фон за тяхната виртуозност, към тях се присъединява и Лондонският симфоничен оркестър с диригент Робин Смит.

Албумът започва с аранжимент от мелодии на Ramin Djawadi, представяйки „Игра на Тронове“, чията кулминация е дръзката и героична главна тема на сериала – https://www.youtube.com/watch?v=DcFpvolRN3w

Темите, които звучат по време на някои от най-епичните моменти във филмовата история също са включени в нови преработки. Някои от тях са: „Титаник“ от Джеймс Хорнър („My hearth will go on“); темата от „Списъкът на Шиндлер“ на Джон Уилямс, както и тази от „Огнените Колесници“, написана от Вангелис; „За любовта на една принцеса“ от „Смело Сърце“, отново на Джеймс Хорнър; „May it be“ от „Властелинът на пръстените: Задругата на пръстена“, както и „Now we are free“ от филма Гладиатор, композирана от Ханс Цимер.

От друга страна, вокалната красота от звука на челата, пасва идеално на романтични теми като “Лунна река“ от „Закуска в Тифани“; красиви теми от филми като „Кино Парадисо“ и „Малена“; любовната тема на Нино Рота от „Кръстникът“, спечелилата Оскар тема от филма „Любовна история“ от Франсис Ле, завладяващата песен „Каватина“, която може да бъде чута в „Ловецът на елени“.

Билети за 2CELLOS @ ARENA ARMEEC ще намерите в бензиностанции OMV, The Mall, билетен център НДК, мрежата на Ивентим в цялата страна и онлайн на Eventim.bg