Америка има ново оръжие срещу Русия – енергийното

| от |

Автор : Фрейзър Нелсън, Дейли телеграф

От десетилетия изглежда сякаш Бог си прави голяма шега с човечеството, разполагайки най-големите резерви на горива на най-неблагоприятните места. Иран, Русия, Саудитска Арабия, Туркменистан – всичките с откровено репресивни режими, които не чувстват нужда да станат отворени, конкурентни демокрации. Както Владимир Путин разбра, ако притежаваш газ, от който се нуждае богатият свят, можеш да се измъкнеш безнаказано дори да извършиш убийство.

Да вземем предвид вчерашната среща на върха на Европейския съюз. Лидерите стигнаха на практика до съгласие, че Путин много ги е подразнил с анексирането на Крим. Те може дори да оставят някои от олигарсите без карти за пазаруване в „Хародс“. Но дали ще стигнат по-далеч?

Трудно, особено когато Русия доставя една трета от европейския газ. Както финландският министър по европейските въпроси откровено каза: „В крайна сметка не можем да направим кой знае какво. И си мисля, че руснаците знаят това“.

Gazprom-Slovenia-Form-JV-for-South-Stream-Implementation

Европа е поразен от рецесия континент, зависим от контролираната от Кремъл енергийна цена. Путин хитро намали тарифите на „Газпром“ за региона миналата година, повишавайки зависимостта му от руски газ до рекордни нива. С това той сполучливо купи външната политика на ЕС.

Ще му бъде по-трудно сега да купи Америка. В момент, когато Барак Обама обмисля варианти, той разполага с ново съществено оръжие, което не е сигурен как да използва. През последните няколко години шистовата революция напълно промени американското енергийно богатство. Когато Путин нахлу в Грузия, изглеждаше сякаш запасите на газ на САЩ са на изчерпване и Джордж Буш примирено се чудеше дали да не купи малко от Русия. От тогава изобилието на шистов газ изстреля производството на американски суров продукт с 60 процента нагоре, пращайки страната в неочаквана ера на енергийно изобилие. Цените на газа се понижиха с две трети; заводи и работни места отново наводняват щатите със западнала икономика. До края на това десетилетие Америка ще изнася повече енергия, отколкото внася.

Това е прекрояване на световната енергийна карта, а изводите далеч надхвърлят икономиката. Ако Америка няма нужда от арабския петрол, защо да харчи милиарди да държи Пети флот на САЩ да пази мира в Персийския залив? Защо да пролива толкова много кръв и богатство отвъд границите си, ако държавният интерес не налага това? Защо да не зареже Европа сама да си оправя задния двор и да остави този задлъжнял до гуша континент да посрещне последиците от това, че не плаща за прилична армия?

Събитията в Крим обаче прибавиха и друг въпрос: защо Америка да не използва новооткритите си енергийни резерви като оръжие? Би било достатъчно лесно да го стори. Ако Обама изнасяше повече от този газ, той би пратил световните цени на дъното – така ще бъде наранен не само Кремъл, но и олигарсите, които подкрепят Путин. От всички оръжия в американския арсенал Кремъл се страхува най-вече от новата енергийна мощ на Вашингтон.

Русия в действителност е гигантска газова компания, която си има и армия. Интересите на Москва са същите като интересите на държавните газови концерни, което обяснява до голяма степен странната й външна политика. Защо трябваше Путин да защитава Башар Асад, когато той тровеше с газ собствения си народ?

Отговорът ни бе припомнен на Коледа, когато Русия подписа сделка за период от 25 години с режима на Асад, предоставяща на държавната енергийна фирма „СоюзНефтеГаз“ парче от Левантийския басейн. По този начин Асад се присъедини към империята, която на практика има Путин.

Image: Barack Obama, Angela Merkel

Ето защо ястребите във Вашингтон не са доволни, че Обама разполага изтребители F-16 в Полша и го призовават да си отмъсти с твърда тръбопроводна политика. Тексаският конгресмен Тед Поу в сряда внесе законопроект, който би ускорил доставките на американски газ за Украйна и други застрашени региони. Лидерът на републиканското мнозинство в Камарата на представителите Джон Бейнър казва на Обама, че неговата уклончивост с лицензите за износ на газ е помогнала на Путин „да си финансира геополитическите цели“. Твърдолинейните защитници на идеята да се изиграе картата с горивата казват ясно: енергията има стратегическа стойност и това, че Обама не я използва, подсили врага.

Друго оръжие, което президентът може да използва, е да одобри нефтопровода „Кийстоун Екс Ел“, който ще прекарва петрол до крайбрежните рафинерии, готов за износ. След това може да вдигне забраната за износ на суров петрол, която стои още от кризата през 70-те. Президентът може да одобри по бързата процедура 15-те терминала за износ на газ, които още чакат планирано одобрение да започнат доставки за американските съюзници. Всички тези искания бяха правени от години в името на по-евтина енергия. Зелените протестираха, както и тези, които се страхуваха, че износът ще направи горивото отново скъпо. Едва сега обаче износът на енергия изглежда като съществен инструмент на американското държавническо изкуство – оръжие в условията на нова студена война.

Hillary Clinton testifies

Не е трудно да предположим какво би направила Хилари Клинтън, фаворит за президентския пост на следващите избори. Когато бе държавен секретар на Обама, тя рано-рано забеляза възможността за експлоатация на американския петрол. Думата „енергия“ бе спомената 81 пъти в Четиригодишния преглед на дипломацията и развитието, в който имаше предложение за създаването на Бюро за енергийни ресурси, което „да обедини нашите дипломатически и програмни усилия“. Това бюро работи задкулисно и е натоварено със задачата да помогне на Украйна да намали енергийната си зависимост от Русия, макар и не достатъчно бързо, както се оказа.

Ястребите могат да твърдят, че новото оръжие на Америка вече е било използвано с голям успех върху Иран. Неотдавнашните санкции, целящи да принудят аятоласите да седнат на масата за преговори, проработиха само защото САЩ имат толкова много енергия. До неотдавна, ако 1,5 милиона барела ирански петрол на ден бяха изваждани от пазара, цените щяха да скочат и да нанесат вреди на всички. Този път обаче Америка успя да убеди съюзниците си, че ще увеличи продукцията и така ще запази цените стабилни. Когато САЩ заплашиха с по-големи съкращения иранския експорт, аятоласите се опулиха. Без шистовата революция такъв гамбит щеше да е невъзможен.

И така след Техеран трябва ли Москва да е следващият полигон за американската енергийна бомба? Обама по природа е предпазлив президент, а тук има много неща, за които трябва да се внимава. От него се иска всъщност да действа като руснаците и да използва открито енергията като дипломатически коз. Това създава опасност всяко бъдещо развитие на американската енергийна индустрия да изглежда като враждебен акт. Освен това Путин ще отговори, от което европейските съюзници ще ги заболи много повече, отколкото Америка. Както показа вчерашната среща на върха, Германия няма желание да се конфронтира с Кремъл. Дори консервативният в. „Велт“ заяви, че „Западът трябва да се спогоди с Путин“.

1352114670_Forum-Global-Energy-2012-le-gaz-de-schiste-bouleverse-le-monde-du-py-trole_grand

Шистовата революция  и нейните огромни последици изненадаха до голяма степен и Вашингтон – тя бе неочаквана, дори преди шест години. А след шест години Америка ще е задминала Саудитска Арабия като най-голям износител на въглеводороди в света с цялото допълнително влияние, което носи този статут. Десет години след това САЩ ще си бъдат напълно самодостатъчни – развитие на събитията, което може да преобрази световната политика толкова, колкото и падането на Берлинската стена. За момента обаче кризата в Украйна служи да припомни на Обама, че Америка още не е готова да използва пренасищането си с енергия в пълен обем. САЩ не разполагат с инфраструктура за износ и едва започват да се учат как да използват допълнителния си инструмент за влияние. Но поне сега е далеч по-ясно защо Америка се нуждае от това да добива много повече газ, когато е необходимо. Това само по себе си трябва да привлече руското внимание. Подобно на Студената война принципът ще бъде този на възпирането. Путин ще бъде по-малко вероятно да удари, ако разбере, че следващия път Америка и новата й енергийна индустрия ще са подготвени за него.

 
 

„The OA“ е sci-fi приказка. А вие гледате ли го?

| от |

На 16 декември, докато хората са в трескава подготовка на истерията покрай предстоящите коледни празници и само чакат, за да изпратят 2016-а година на майната й, Netfix – новатори в правенето и пускането на добре телевизия – бълват цял сезон на най-новото си шоу – The OA.

The OA минава някак незабелязано за много хора. Дали е от идването на Коледа, или от голямата истерия, която другото шоу на канала Stranger Things предизвика, не е ясно. Но The OA остава леко в сянка. По-умните телевизионни маниаци обаче надушват като хрътки, когато нещо ще бъде добро, не просто защото е гледаемо, а защото съдържа в себе си онези бисери на телевизионния разказ, които някои сериали и поредици могат да донесат, и съответно The OA започва да набира своята малка, но вярна аудитория.

Близо месец след премиерата си шоуто, дело на Netflix и американската кукувица Брит Марлинг, която е създател, продуцент и основна актриса в него, бива подновено за втори сезон. Продължение, което всеки, който веднъж е дал шанс на The OA очаква с леко нетърпение, равносилно на сърбеж там, където не можеш да се почешеш в момента.

Историята в шоуто проследява младата откачалка Прери, която се завръща като някакво ненормално чудо в родния си дом, от който е изчезнала преди точно 7 години. При завръщането й се променят две неща – от сляпо момиче, тя се е превърнала напълно зряща жена и ако преди е изглеждала просто затворена в себе си, то сега е леко луда девойка, бълваща небивалици и сентенеции, която няма търпение да се освободи от емоционалната и физическа обвързаност към семейството, което не е виждала отдавна, но което си я иска обратно.

Така започва историята на Прери, която малко след като се прибира на мястото, което чувства като чуждо тяло, удобно наместило се в нея, събира група от аутсайдери и откачалки, на които да разкаже историята си и съответно те да й помогнат да се върне там, откъдето е дошла, за да намери единственото нещо, което я интересува – нейният приятел Хоумър.

Епизод след епизод, подредени в строг, динамичен и ярък разказ, зрителят започва да се запознава с историята на Прери. Нейната вярна секта, изградена от счупени франкенщайнове, всеки със своите проблеми, и да потъва бавно, но сигурно в полу-фантазната вселена на The OA. Тя пък, от своя страна, е като лудост, пълна с капани и женска хистерия, каквито рядко се появяват по телевизията. Да не кажем никога.

Самата Брит Марлинг е известна с това, че конвенционалните неща не й пасват добре. При нея всяко нещо трябва да е обърнато наопаки, добре изтупано и превърнато в нещо друго. Такова е и киното, което прави – за справка вижте „Другата Земя“ – както и телевизията.

The OA е първият телевизионен проект на Марлинг в компанията на верния й приятел и партньор Зал Батманглидж, който режисира много голяма част от сценариите й. Музиката в сериала също е дело на член на тяхната малка група – братът на Зал – Ростам Батманглидж, който в ежедневието си е и част от бандата Vampire Weekend, пише мелодиите.

The OA е сериал, който напомня на сън. И подобно на сънуването е пълен с хиперболи, неща, които изглеждат нелогични, но намират своя път постепенно, с тъмни кътчета, задъхващи моменти и един Торбалан, който се крие в мрака.

Хубаво е, че и гледането му е подобно на сънуване, „бързо постепенно, а после изведнъж“, както пише Джон Грийн. Така и The OA те хваща за гушата и не те пуска. Цели 8 епизода.

Втория сезон, начело с Брит Марлинг и групата й от фрикове, може да очаквате в края на тази година. Netflix подновиха The OA в същата седмица, в която направиха същото и със Stranger Things, макар тогава малко хора да го разбраха.

Но е хубаво да го знаете, когато The OA завладее съзнанието ви с плътната си и ненормална атмосфера и се чудите какво ще стане после.

Към вкусната и различна Брит Марлинг и нейната циркова трупа, които са основното звено на сериала, добавяме и Риз Ахмет, Джейсън Айзък и Паз Вега, които участват. В случай, че някой има нужда от още причини, за да види сериала. На нас лично не ни трябваха.

 
 

DIXON ще разлюлее Yalta

| от Спонсорирано съдържание |

Новият сезон на TAKEOVER стартира с естетския сет на Apollonia миналия уикенд.

Заедно с първокласната музика на френското трио, организаторите зарадваха феновете и с името на следващия си голям гост, диджей номер едно в света според класацията на Resident Advisor – DIXON. Нощта е на 24 февруари, а мястото е реновираната голяма зала на YALTA CLUB.

За четвърта поредна година берлинското динамо не остъпва челното място в годишното подреждане на стоте най-добри електронни артисти в света.

Никой друг диджей до този момент не е доминирал върха на Resident Advisor толкова дълго в последователни години. Мястото му там е съвсем логично за феновете на електронната музика от Лондон до Ел Ей, а сетовете му са непредсказуеми, кинематографски и с безупречна техника. Самият той притежава съвършена интуиция за точния момент, в който да промени посоката и настроението им. Музиката му, както и всеки проект, до който се докосне, от лейбъла Innervisions до партитата Lost In A Moment, имат свой уникален характер. Паралелно с рулирането на електронната сценa, Steffen Berkhahn печели сърцата на феновете и с непринуденото си присъствие в социалните мрежи, с което прави „своите хора“ част от гиговете му в различни точки на света.

16196636_10155683971283572_1481854169_o

В последния февруарски уикенд DIXON за втори път става част от TAKEOVER, след като разтанцува софийските си фенове и записа една от най-силните нощи във втория сезон на поредицата.

Междувременно организаторите стартираха MEMBERS CLUB (достъпен само с парола) за феновете, които споделят ценностите на TAKEOVER. Членовете му ще бъдат тези, които преди всички ще имат информация кой е следващият TAKEOVER гост, както и ще разполагат с ексклузивно съдържание. На jointhetakeover.com има още новини, събития, седмични плейлисти, както и достъп до всеки GIVEAWAY с мърчандайз на бранда и артистите.

За две години TAKEOVER успя да създаде общност от хора, които търсят актуален и качествен звук и споделят общи ценности що се отнася до атмосферата, изживяването и начина, по който се забавляват. Respect the vibe.

 
 

7 холивудски мита за любовта и връзките

| от chronicle.bg |

На Холивуд не трябва да се вярва за нищо, особено за романтичните връзки между двама човека.

Любовта по филмите е силно идеализирана и драматизирана, за да отива на сюжета, както и за да ни накара да се чувстваме по определен начин. Това е всъщност целта на киното. Когато тези отношения се превръщат в стереотипи и се прилагат в истинският живот, тогава става трудно.

И понеже филмите показват само каквото им е нужно за действието, семейният консултант Арабела Ръсел разбива няколко холивудски мита, за да подобри любовния живот на хората „в полеви условия“.

 

 

 

 

 
 

Пианистката Ани Гогова ще изнесе рецитал в Карнеги хол

| от chronicle.bg |

На 27 януари 2017 г. българската пианистка Ани Гогова ще стъпи на една от най-престижните камерни сцени в света – зала „Уайл“ в нюйоркския концертен комплекс Карнеги хол.

Програмата й се казва „Фантазии, приказки и кошмари“ – заглавието, което носи и последният засега албум в нейната дискография.

Ани Гогова, която живее и работи в Чикаго, САЩ, представи диска си специално за слушателите на предаването „Алегро виваче“ по „Хоризонт“. Проектът е концептуален и това личи още от пръв поглед – дискът е оформен като мрачна сцена от филм, а снимките на изпълнителката са в костюм на магьосница.

„Търсех начин да направя този диск достъпен за много хора, а в същото време да включа произведения като например „Музика ричерката“ на Лигети, която не е толкова позната и популярна, а също и приказките на Медтнер. Опитах се да направя компилация от популярни произведения като Лунната соната и произведения, които не са толкова свирени и познати на публиката“, каза Гогова през БНР.