„Ама много ти е къс… маршрута“

| от |

Всеки от нас е чувал поне веднъж тези думи, спирайки такси. А нормално ли е да е така?

В София работят около 6500 водачи на таксита, като почти 80% от тях са сключили договор с 10 големи такси компании. Самостоятелно са регистрирани като превозвачи едва 120 коли.  

Лидерите на пазара са „ОКей Супертранс“ и „Такси-С-Експрес“. Сред по-големите фирми са още „Радио СВ такси“ и „Йелоу 333″…

Когато имат проблеми или интересите им са засегнати от законови промени представителите на тази ПУБЛИЧНА УСЛУГА са доста активни и гръмогласни. Другояче обаче стои въпроса, когато трябва да изпълняват услугата, за която са лицензирани и им се плаща.

Когато махна с ръка, за да спра такси или се обадя на въпросния номер на таксиметрова фирма, значи съм преценил, че имам нужда от тази услуга. А съответния изпълнител е длъжен да извърши въпросната. За нея той има лиценз от общината. Ако г-н Х, шофьор на таксиметров автомобил CA xxxx XX към някоя от горепосочените фирми няма желание да превозва пътници връща съответната табелка ТАКСИ в Общината и започва да се занимава с друга дейност.

Не всеки ден ни се налага да пътуваме от Люлин до Летище София или от Овча купел до Надежда. Когато ни се наложи, плащаме съответната сума. Ако обаче една жена е бременна или с малко дете, ако някой от нас е с тежък багаж или с болки в крака, то и 2, 3 или 5 км са ужасно голямо разстояние. Затова я има услугата, наречена такси. Или когато бързаме, или вали дъжд, сняг, хлъзгаво е или просто ей така искаме да се повозим в 15-годишен Опел Астра, в който ухае на чесън, цигари и пот и звучи „Пукажи на тия хора как са мяташ“ или „И ловец съм и рибар съм…“.

И още нещо: заради тези къси маршрути я има т.нар. начална такса. За да оскъпява по-късите возения. На който не му изнася спира таксито и си заминава на село да копае. Ако е столичанин осмо поколение без село… става водопроводчик, стъклар, хамалин… Каквото му душа иска.

Този текст се появява след като днес 5 таксита отказаха на една от нашите колежки, бременна в 6-я месец, да я повозят едни 6 км в Овча купел, който курс с всички задръствания излиза около 7-8 лева. Явно такситата в София нямат желание да правят това, за което са лицензирани и е време да подменим малко контингента. Да вземем да въведем няколко ограничения, по които ще ги намалим наполовина например. И без това половината автомобили и шофьори са тип „Третия свят“, а не каквито трябва да бъдат в страна от ЕС. И тогава ще се почне как се упражнявали натиск и терор над бизнеса и се нарушвавали правата им. Каквото повикало такова се обадило.

Колкото до отказа на предоставяне на услуга, на нас ни е изключително интересно да чуем мнението на Столична община и Министерство на транспорта. И ще го потърсим.

 

 

 
 

Звездите днес, по които си падахме едно време

| от chronicle.bg |

Обичахте ги, желаехте ги, искахте да сте като тях, дори изрязвахте снимките им от списания! Носталгията е едно от най-силните и сладки човешки чувства.

Родените през 2000 догодина стават пълнолетни. Някои от тях може би са чували за тези звезди от нашето поколение. Но най-вероятно ги свързват с нафталин и изобретяването на печатната машина.

Днес някои от тези звезди греят още по-ярко. Други греят само в спомените ни. В галерията ни днес сме събрали някои от най-иконичните лица, по които лелеехме като малки.

 
 

Намерената фотография на Жан-Мари Дона пристига в България

| от chronicle.bg |

Френският колекционер, издател и автор на фотокниги с „намерена фотография“ – Жан-Мари Дона, ще бъде специален гост на третата среща на платформата за фотокниги “ПУК!”.

Той ще представи част от колекцията си, наброяваща над 20 000 фотографии, които събира в продължение на близо 30 години, като ги изнамира по архиви, антикварни магазини и битаци по време на своите пътувания. В неговите проекти, тези анонимни наглед обикновени фотографии, придобиват нов артистичен смисъл.

По време на срещата, озаглавена „Photo Vernaculaire”, Жан-Мари Дона ще разкаже повече за намерената фотография, начина си на работа и фотокнигите си, публикувани в лимитиран тираж.

В една от тях озаглавена „Teddybär”, той поглежда към историята на Германия по едновременно особен, смущаващ и закачлив начин. Тя включва над 200 снимки на жени, деца и войници от Вермахта, позиращи до хора облечени като полярни мечки. Друга негова книга „Rorschach”, представя серия от банални природни пейзажи, отразяващи се във вода, обърнати на 90 градуса. Показани по такъв начин, тези кадри, заснети от различни фотографи между 1890 г. и 1950 г., изглеждат като концептуална работа на един и същ автор. Освен тях Жан-Мари Дона ще представи останалите свои книги „Blackface”, „Predator” и „Affreux Noël”.

Жан Мари Дона е роден в Париж през 1962 г. След повече от 30 години в издателския бизнес, през 2005 г. създава „Innocences” – свое издателство за фотокниги (www.innocences.net). Част от неговата колекция с намерена фотография е показвана по време на фестивала Rencontres d’Arles през 2015 и публикувана в някои от най-престижните издания като „The Guardian”, „Der Spiegel”, „Le Monde”, „Huffington Post”, „Vice” и „Vogue”.

„ПУК!“ е платформа за представяне на фотокниги с библиотека и поп-ъп книжарница, основана от Никола Михов, Тихомир Стоянов и Росен Кузманов. Целта на платформата е да създаде среда за популяризиране и издаване на фотокниги в България, като си сътрудничи с автори, издателства и фестивали в областта на фотографските и независимите издания.

Възползвахме се от случая, за да вземем блиц интервю от Жан-Мари Дона. Все пак на хората, които вадят части от миналото и ги показват в светлината на настоящето, създавайки изкуство, трябва да се дава път и гласност.

Ето какво ни разказа той:

За непросветените: що е то „намерена фотография“?

Най-общо казано това са снимки от неизвестни автори. Могат да бъдат семейни, студийни, паспортни и като цяло снимки за спомен. Освен любителски могат да бъдат професионални, които нямат естетически качества и са извадени от оригиналния им контекст. Да речем, аз колекционирам снимки от каталози на фризьорски салони, от застрахователни компании, на частни детективи, също и снимки от полицейски радари.

Къде най-често ги откриваш?

Най-много подобни снимки се намират по битаците и антикварните магазини. Понякога участвам и в търгове, където една фотография може да стигне до хиляди евро, но подобни интересни и скъпи кадри намирам на боклука, където са си безплатни.

Има ли хора, които ти дават свои снимки, за да ги включи във фотокнигите?

Да, изпращали са ми, но по-скоро вече след като хората са видели книгата и тогава ми изпращат подобни фоторафии.

Коя е най-старата фотография от колекцията? 

Най-старата фотография е от 1885 година, снимката е на забулени жени от Египет. А най-новата е панорамна рентгенова снимка на зъбите ми.

Коя ти е любимата фотография от твоята колекция?

Те са две! Първата ми любима снимка е на 6 годишно момче във военноморска униформа от 1920г., а втората е от 1945г. на 6 годишно момиче, която държи в ръка първата снимка.

Колко снимки наброява вашата колекция и колко време ви отне да я съберете?

Започнах колекцията преди 30 години и в момента наброява над 20 000 снимки. От тогава отделям по два часа всеки ден на архива си.

Откъде може да се купят фотокнигите?

Книгите и всичко около работата ми може да бъде открито тук,  а на предстоящата среща този четвъртък във Френски институт от 19:00 часа ще представя 5 от книгите ми и ще имате възможност да ги закупите на място.

В галерията може да видите част от снимките, които колекционира Жан-Мари Дона.

 
 

Актьори, които за малко да изпуснат велики роли

| от |

 Представете си „Терминатор“ без Арнолд Шварценегер или „Титаник“ без ди Каприо. Направихме галерия с актьори и актриси, който за малко да изпуснат иконичните си роли.

В историята често се ходи по много тънък лед. Освен разминавания и недоразумения, личните решения на хората често са причина за изпускане на прекрасни шансове. Дори за номинации за Оксар. В Холивуд актьори често правят мръсни номера, за да получат роля. Но когато отказват прекрасни възможности по собствено желание  – тогава е наистина озадачаваща ситуация.

Галерията ни ще ви покаже много известни лица, които за малко да изпуснат ролите на живота си. Тези, които ги направиха известни.

 
 

TUBORG разкрива нова визуална идентичност на глобално ниво

| от chronicle.bg |

Датският бранд Tuborg разкри нова глобална маркетинг кампания под мотото „Open for more”.

Кампанията предлага на младите потребители редица нови елементи, създадени да вдъхновят различни културни общности на различни пазари – в Източна Европа, Русия и Азия. Двете основни теми в кампания 2017 ще бъдат „музика“ и „традиции – от 1880 досега“.

Tuborg_5

Нова комуникация на всички нива (електронна, дигитална, външна, в търговските обекти) следва освежаването на марката, което започна с промяна във визията на всички видове опаковки на Tuborg (малка и голяма стъклена бутилка, кен, PET).

Тази промяна е първата от 2012 година насам и представлява изцяло нова иконография на бранда с нова цветна схема на логото, включваща сини елементи, които да отличат Tuborg пред повечето „зелени“ брандове. Дело е на дизайнера Turner Duckworth, който е запазил и обновил и някои съществуващи елементи – в един по-динамичен и младежки дух.

Вече е активен и новият сайт на марката.