Ало, ало, правим коалиция…

| от |

Активна комуникация, но не лице в лице, а по телефона, тече цяла вечер между ГЕРБ и Реформаторския блок, предава „24 часа“.

Самият Бойко Борисов обаче не участва в никакви разговори, а е натоварил Томислав Дончев, Румяна Бъчварова и Менда Стоянова да търсят изчистване на възможна формула на властта. Последната е особено трудна, след като днес реформаторите отказаха да склонят на правителство на малцинството. Условието им е в управлението към тях да се присъедини и Патриотичният фронт, и то с коалиционно споразумение, каквото от там категорично отказват да подпишат.

„На мен никой не ми звъни. Ако ще си играем на думи, ние сме казали, каквото имаме да казваме. Смятаме, че нещата са много прости и ясни. Въпрос на желание и на национална отговорност е да направим всичко, за да има силно правителство“, е заявил пред Кристина Кръстева от „24 часа“ съпредседателят на ПФ и лидер на ВМРО-БНД Красимир Каракачанов на въпрос няма ли все пак патриотите да склонят на коалиционно споразумение, а не единствено на програмна подкрепа.

„Ако не престане играта на думи и това положение продължи, само до няколко дни ще отвратим хората“, предупреждава войвода номер едно.

Поредните изненадващи обрати белязаха вчерашните преговори за сформиране на правителство, пише в материал за утрешния брой на в. Сега Галя Горанова. След среща между лидерите на парламентарни групи вчера сутринта Бойко Борисов очерта контурите на бъдещата власт – кабинет на малцинството с участието само на ГЕРБ и Реформаторския блок, който да управлява пълен 4-годишен мандат с тематичната подкрепа от други партии. Решението изглеждаше окончателно, беше потвърдено от съпредседателя на РБ Меглена Кунева, а работна група на ГЕРБ дори захвана да пише проекта на коалиционно споразумение между двете формации. Два часа по-късно обаче реформаторите отхвърлиха варианта за двойна коалиция като неприемлив и настояха за включването и на Патриотичния фронт, който да гарантира стабилно мнозинство. Така преговорите се върнаха в изходно положение.

От РБ обясниха изненадващото си решение с аргумента, че при отсъствие на стабилно мнозинство бъдещият кабинет не може да провежда сериозни реформи. Позицията на ПГ е, че т.нар. лидерска среща на парламентарно представените партии има само консултативен характер и не може в такъв формат да се постигне съгласие за мнозинство между три партии. Затова реформаторите предлагат най-напред да проведат двустранни срещи с ГЕРБ и ПФ, а после и общи тристранни разговори, което означава да се загуби поне още една седмица в преговори. От обясненията на другия съпредседател на РБ Радан Кънев стана ясно, че реформаторите ще държат и трите партии да подпишат коалиционно споразумение.

Настояването на реформаторите за задължително включване на ПФ в управлението е странно на фона на заявленията на националистите, че не желаят да участват в бъдещото правителство, а само да подкрепят програмата му. И вчера представителят на фронта в лидерската среща Валери Симеонов потвърди, че условията им остават непроменени.

Предизвикателната декларация на ПФ при откриването на парламента, в която се съдържаха откровено антитурски послания, довела до разрив в отношенията между ГЕРБ и националистите, откъдето и решението на Борисов да ги изключи от бъдеща управленска коалиция, научи „Сега“. Тази промяна изглежда е сварила неподготвена Меглена Кунева, която представляваше РБ на лидерската среща. Поне така стана ясно от обясненията й защо не е поставила условието за трипартийна коалиция още на тази първа среща, а остави впечатлението, че е съгласна с варианта на Борисов за правителство на малцинството. „Промяната беше настъпила в други двама от партньорите – ПФ и ГЕРБ, не зная защо“, потвърди за разкола Кунева без повече подробности. „Очевидно, че има някакво изостряне в отношенията между ГЕРБ и ПФ“, добави и Радан Кънев.

Реформаторите се опасяват, че кабинет с гарантираната подкрепа на само 107 гласа в парламента ще бъде силно зависим от ДПС, което вече заяви, че безусловно застава зад подобен формат. И вчера лидерът на движението Лютви Местан даде знак, че партията му е готова да подкрепи двупартийно управление на малцинството на ГЕРБ и РБ. На въпрос дали ще подкрепя, или ще бъде в опозиция, той заяви: „Ако в управленската програма има теми, застъпени и в нашата платформа, няма как да бъдем опозиция на собствената си платформа. Това е разбирането за модерната опозиционност“. И отново изключи възможността да подкрепи какъвто и да било съюз с националпопулизма.

Според запознати с хода на преговорите обаче зад претенциите на РБ прозират и апетити за повече власт, пише още в материала си Галя Горанова. Реформаторите настоявали за поне 5 министерства, сред които това на външните работи, за което се гласяла Меглена Кунева, на правосъдието и на образованието. „Да взимат каквото искат“, коментираха небрежно депутати от ГЕРБ по този повод. Дори и след рязката декларация на РБ в ГЕРБ бяха сигурни, че кабинет все пак ще има.

В този дух бе и посланието на Меглена Кунева след решението на ПГ: „Можете да бъдете сигурни, че РБ не е и няма да бъде пречка за съставяне на дясноцентристко правителство, но също така смята, че това дясноцентристко мнозинство трябва да бъде достатъчно стабилно“.

Часове преди това кандидатът за бъдещ премиер Бойко Борисов бе сигурен, че въпросителните около формата на кабинета са отпаднали и единствената работеща формула е коалиция с РБ. Заключение, което присъстващата на брифинга Кунева не опроверга. Ивайло Калфин от АБВ пък разкри, че в хода на разговорите две партии – БСП и ДПС, настоявали за ясна идеологическа идентификация на бъдещото правителство като дясноцентристко. Целта на социалистите била да се позиционират като отчетлива лява алтернатива спрямо кабинета, а претенцията на ДПС била да осигури „центристкия“ облик на управлението. Вчера Местан отново напомни за подадената от ДПС ръка на ГЕРБ още в нощта на изборите и заяви, че е въпрос на отговорност както да приемеш, така и да отхвърлиш нечия подкрепа. „Ние така прочетохме нашата отговорност в нощта след изборите, но ни беше отговорено с високомерното „не ви искаме подкрепата“. И аз мисля, че високомерно отношение към декларирана подкрепа от ДПС не е в посока на постигането на необходимото съгласие за евроатлантическия профил на управлението на страната“, посочи Местан.

Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов пое ангажимент, ако бъде избрано правителство и той стане премиер, всеки вторник да представя на парламентарните лидери дневния ред на правителствените заседания за предварително обсъждане. Председателят на БСП Михаил Миков сравнил предложението с т.нар. коалиционен съвет от времето на тройната коалиция, когато решенията се взимаха от тримата лидери на БСП, ДПС и НДСВ, и печалния опит от подобни начинания.

Тука има-тука няма

Преговорите за кабинет минаха през множество обрати досега. Първо ГЕРБ проведе среща с всички парламентарно представени партии и установи, че има най-голямо съвпадение в програмите с ДПС и Реформаторския блок. Бойко Борисов обаче отсече, че с ДПС няма да управлява. Преговорната група на ГЕРБ пък прекъсна преговорите с реформаторите, защото не било ясна юридическата им легитимност като коалиция. ГЕРБ априори отхвърли и сътрудничество с „България без цензура“, която предлагаше безусловна подкрепа, защото не одобрявали отмятането на хората на Николай Бареков от обещанията, дадени пред избирателите им. Борисов много искаше да се постигне съгласие за сътрудничество с БСП, въпреки че няма съвпадение на програмите, а социалистите твърдо обявиха, че ще са опозиция. АБВ настояваше БСП да управлява с ГЕРБ и обеща подкрепа за политики. „Атака“ изобщо не се яви на преговорите.

И при двете срещи между Патриотичния фронт и ГЕРБ бе установено, че няма принципни различия какво и как трябва да прави следващия кабинет и дори бе постигнато съгласие за подписване на програма за управление като форма на коалиционен ангажимент. Вчера внезапно се оказа, че ГЕРБ не харесва някои от обещанията на ПФ, които до този момент не го смущаваха.

 

 
 

Имате още една седмица

| от |

„Имате още една седмица“. С тази реплика Румен Радев се опита да засегне част от депутатите. И успя. Седмица по-късно обаче това изречение се връща като бумеранг към него. „Г-н президент, имате още една седмица“.

Президентските пълномощия може и да не са големи, но президентът Радев има една седмица, преди да ги поеме в най-пълния им смисъл по Конституция, назначавайки служебен кабинет.

Тази работа можеше и вече да е свършена, а очакванията успокоени, ако новият президент беше приел предложението на Росен Плевнелиев за съставяне на общ служебен кабинет. Но макар и самият той още да не е политик, Радев-президент е чисто политически продукт. Затова и логично, той избра да приеме реториката на съветниците си от „Позитано“ 20 вместо обществената потребност от разумен консенсус.

Румен Радев има време да обмисли чии съвети ще следва в следващите 5 години, но първите впечатления са особено важни.

Изборът на президентската администрация е трудна задача, още повече за дебютант в политиката. Видяхме го и при Плевнелиев, чиято липса на експертиза и то не толкова негова лична, колкото институционална, беше най-слабото му място в целия мандат.

Паралелното съставяне на служебно правителство прави задачата на Радев още по-трудна. Ако първото е почти приключило, за второто той има още една седмица.

Основното предизвикателство пред Радев ще трябва да е институционалното разграничаване от БСП. Не само заради онази част от гласовете, които просто бяха протестен вот срещу ГЕРБ, а основно заради риска да стане жертва на собствените си създатели. Както се знае „Революцията изяжда децата си“.

Партията-майка ще се изкуши да използва победата на Радев за своя бъдещ електорален успех на приближаващите избори, което е прекалена ниска миза за началото на мандата на един президент.

Подборът на министрите е ще е първата голяма разделителна линия, която ще не ще, ще трябва да прокара Радев – тези, които искат, няма да се харесат на обществото, останалите най-вероятно ще откажат. За половината от гражданите кабинетът ще е прекалено близък до БСП, за другата половина – прекалено далеч от социалистите.

И номинацията за нов български комисар тропа на вратата. Мантрата „жена от Източна Европа“ е ясна, но която и да е тя, ще предизвика вълна от недоволство особено след като споменът за двуглавата ламя Бокова-Георгиева е толкова пресен. Радев веднъж вече излезе с позиция номинацията на следващият комисар да е плод на следващото редовно правителство, но няма гаранция, че обстоятелствата няма да се променят.

Депутатите оставиха и кипящия казан, наречен „Референдума на Слави“. Президентът нищо не може да направи, но недоволството си е недоволство. А и ако трябва да сме честни бащата на референдумите в българската политика не се казва Слави, а Георги Първанов.

Радев скоро ще разбере, че когато се опиташ да се харесаш на всички, получаваш удари от всички страни.

Високите очаквания в избирателите са нож с две остриета. Печелят избори, но бързо губят доверие. Утре част от избирателите на Радев ще разберат, че той можете да им вдигнете пенсиите, че не може да спре корупцията, че няма как да направи правосъдието или здравеопазването по-справедливи. Не може да свалите цените на бензина, нито да върне България на три морета.

Предимството на всеки следващ президент е, че може да се учи от грешките на предшествениците си и да не ги повтаря – Боянските ливади на д-р Желев, „Иване, кажи си“ на Петър Стоянов, международната изолация на Първанов, и вътрешната на Плевнелиев.

Колкото до медийната любов, тя е ден до пладне и две обществени поръчки. А и доброжелателите често са по-вредни от враговете – ако не вярвате, прочете прясната биография на ген. Радев.

 
 

2 седмици до Super Bowl: Любимите реклами на Весислава Антонова

| от |

Лейди Гага ще пее на полувремето на най-важният мач по американски футбол – Super Bowl. Той ще се състои на 5 февруари 2017 година, но приготовленията започват още от сега.

И ако финалистите ще станат ясни след дълъг и оспорван редовен сезон в Националната футболна конференция и Американската футболна конференция, чиито шампиони се срещат в мач превърнал се почти в национален празник на САЩ, то присъствието на големите рекламодатели е 100% сигурно.

Super Bowl e американското спортно събитие, заради което големите компании зад океана плащат милиони за продукция и още толкова за излъчване на новите си рекламни спотове с надеждата да се превърнат във вирално видео. 30 секунди ефирно време струват около пет милиона долара.

Super Bowl е и моментът, в който всички брандове имат възможността да се покажат в най-добрата си светлина. Това ни накара да потърсим кои са любимите реклами на различни популярни (и не толкова популярни личности). С тяхна помощ ще отброим седмиците до 51-вото издание на Super Bowl, чиито реклами вероятно отново ще задминат по популярност самото събитие.

Тази седмица ви представяме любимите реклами на Весислава Антонова, журналист. Работила е 6 години в БНР. А от 13 години работи във вестник „Капитал”. Основните теми по които пише са медиен, рекламен пазар и култура.

„За мен най-добрите реклами са тези на парфюмите на Chanel, дори и заради факта, че са снимани като бляскава и леко сладникава холивудска продукция. Харесвам ги заради естетизма, посланието и заради факта, че също като киното попадаш в различен хармоничен свят абсолютен контрапункт на реалността. Носят ми естетическа наслада и вдъхновение. И в този конкретен случай, за мен няма значение какво пише в букварите за реклама и рекламни послания. Те са от тези реклами, заради които не бих превключила телевизора на друг канал. Като филм във филма. Антракт, който не те дразни”, каза Антонова.

„Рекламата, която приятно ме впечатли заради съдържащото се в нея послание, е тази на Coca Cola Light – Аплодисменти за… – Защото издига като висши цености смелостта за промяна и свободата. Защото акцентът не е върху качествата на продукта, а именно върху ценностните модели, които споделя и развива самия бранд.”

И за финал: Reebok: 25,915 Days

 
 

5 начина да си вдигнете самочувствието чрез Facebook

| от |

Да демонстрираш ниско самочувствие си е човещинка, също като да се оригнеш зловещо след чаша бира. И двете са естествени и присъщи на човешкия род и също така е желателно да не се правят.

Казват, че страданието не е срамно, но когато става въпрос за страдане от ниска самооценка, е желатено да пощадиш околните от нейните манифестации, поне малко. Симптомите и без това не могат да останат скрити и от ненабитото око – надменно говорене, демонстриране на несъществуваща класа, тихо презрение към всичко, шумни селски прояви, налагане на мнение пр.

Добрата новина е, че все още може да промените нещата, малко преди всички да се убедят напълно, че сте излишен за света, вонящ на комплекси, скункс. Едно време беше по-сложно, защото трябваше да показваме колко сме яки наживо и замаскирането на смотанящината и провинциалния манталитет беше по-трудно.

Сега обаче, с инвазията на социалните мрежи в живота ни, замитането на откровената лузърщина под килима и напомпването с изкуствено самочувствие е много по-лесно.

Вижте нашите пет предложения да дадете малко „boost“ на кретащото си самочувствие. Лесно и просто. През Facebook

1. Чеквайте се от всички места, които посещавате

Не е от съществено значение дали сте отишли на околосветско пътешествие с частен дирижабъл или сте слезли да купите кисело мляко от магазина. Във всички случаи го отбележете. Придружавайте чекването със снимка и кратък, оригинален коментар. „Нова прическа, благодарение на Цвети“, at Фризьорски салон „Кифла и половина“ (всички фризьорки се казват Цвети, знаете). „Нова ноктопластика, благодарение на Бубето“, at Козметичен салон „Вярвай в себе си“ (всички маникюристки се казват Бубето). „Един килограм по-лека след обезкосмяване, благодарение на Диди“ at Салон „Красота безкрай“ (всички козметички се казват Диди). Пуснете едни чек от спа хотел във Велинград. От летище – задължително. От мола, от някой краен софийски квартал, ако е лято и се спуснете до морето – знаете какво да правите. Чек на автомагистрала „Тракия“, за да знаят, че отивате към морето. Един от Созопол, веднага като пристигнете. И поне три от плажа.

2. Цитирайте умни хора

Не е лесно човек сам да измисли нещо мъдро. Хубавото е, че няма и нужда. Преди вас са живели достатъчно интелигентни хора, които са казвали интелигентни неща – ако ги цитирате, това значи, че ги разбирате, което прави и вас също толкова интелигентни. Заложете на писатели, учени и известни филмови герои. Имайте едно наум за последните, да не се окаже, че ги мислите за реални хора. Ако в мрежата ви попадне цитат, написан върху снимка на гол женски задник на фона на палма и залязващо слънце, шервайте смело. Ако не, може да се справите и сами. Влезте в Уикицитат, там всичко е сортирано по секции. От опит ви казваме, че най-много се лайкват цитатите за любов, секс, лидерство и величие.

3. Пътувайте и съобщавайте

Снимките на фона на популярни туристически атракции са сред най-лайкваните статуси в социалните мрежи. Лошото е, че пътуването е скъпо. Ако нямате пари да бръмнете до Дубай или поне да посетите някой кофи шоп в Амстердам, не се отчайвайте. Ако сте склонни да лъжете и владеете компютрите, може да си направите колаж на фона на Айфеловата кула. Ако сте честни личности и предпочитате да бъдете себе си, просто пуснете снимка от Google изображения с коментар, че искате да отидете на това място и човек е човек, когато е на път. Не е като да сте там наистина, но приятелите ви ще видят, че поне имате желание да разширявате кръгозора си, а това си струва един лайк.

4. Демонстрирайте любов към ближния

Хората обичат позитивните неща. Ако профилът ви блика от любов, ще генерирате повече харесвания, а оттам – по-добро самочувствие. Снимка на майка ви със съобщение „Моята майка е най-добрата на света“ със сигурност ще събере доста. „Имам си най-хубавата жена, да е ясно“, заедно с фотография от телефон, на която възлюбената ви спи с отворена уста, също ще се котира. Същото е валидно и за жените. Колко е лесно да пуснете снимка на варено яйце с фреш от моркови в чаша на Мики Маус и да напишете под нея „Обичам, когато мъжът ми ми приготви закуска (сърчице). Ако имате щастието да имате деца, там може да се раздадете без чувство за вина, че досаждате. Снимка на бебе Сашо по гащи, снимка на бебе Сашо по без гащи, бебе Сашо хапва, бебе Сашо спинка, бебе Сашо пръцка (това няма как да се заснеме, така че ще се наложи да го опишете). Общо взето, нямате грешен ход. Любовта към родителите, приятелите или съпруга/съпругата може да изглежда превзето, но любовта към децата…тя е безгранична и може да се гордеете с нея публично.

5. Живейте здравословно и поствайте

Живеем във времена, в които се знае, че само пушачите умират и само месоядните боледуват. Здравословният начин на живот се е изпъчил на върха на социалния пиедестал, а всички пороци са завряни в ъгъла да се срамуват. Затова е добре да поддържате имидж на болни от орторексия, поне във Facebook. Снимки на здравословна закуска, състояща се от стрък целина с 10 грама обезсолено сирене върши добра работа. Но по-важни от всичко са снимките от фитнес залата. Ако сте мъж, е добре да имате снимка с щанга, на която се виждат едрите капки пот по сбърченото ви чело, а физиономията ви може да накара и Чък Норис да потрепери. Съчетайте я с оригинална мъдрост от типа на „Здрав дух в здраво тяло“ и чакайте лайковете да завалят като тропически порой в дъждовния сезон. Ако сте жена, направете селфи от съблекалнята. Разбира се, преди това нанесете черна очна линия, бледорозово червило и малко фон дьо тен, колкото да скрие пъпките от яденето на целина със сирене. Сложете мотивираното изражение с леко разтворени устни за полъх сексапил и ако не сте сигурни, че се забелязва, просто добавете към снимката „feeling motivated and sexy“.

Следвайте тези съвети и ще пребъдете. И помнете: всеки лайк е пирон в ковчега на ниското самочувствие.

 
 

Арън Тейлър-Джонсън в очакване на „Оскар“

| от |

Тази година младият Арън Тейлър-Джонсън ще навърши 27 години. Малко преди това той вече има купчина добри роли зад гърба си, един напълно заслужен „Златен глобус“ и огромна вероятност да сложи „Оскар“ пред камината вкъщи.

Който не е гледал Арън поне в един филм е изпуснал онзи различен елемент в част от комерсиалното кино, който му придава вкус като готина подправка. Хубаво, че е Том Форд, за да може светът да научи за младия британец. Но ще стигнем и до там.

Арън Тейлър-Джонсън се ражда в Бъкингамшир на 13 юни 1990 година. „Зодия Близнаци, любим цвят синьо, обичам дълги разходки по плажа и залезите“, както казва персонажът му Рей Маркъс в „Хищници в мрака“. Кариерата на британеца започва с театралните постановки „Макбет“ и „Всички мои синове“, след което се мести на малкия екран. Пробивът си в британското кино прави във филма Tom & Thomas, а година по-късно дебютира и в американското – филмът е „Шанхайски рицари“.

Кариерата на Тейлър-Джонсън не започва с аплом, нито търпи бърз и скорострелен подем, макар самият той да има красиво лице, добра осанка и безкрайно голям талант, който само чака да бъде разгърнат.

Пренасяйки се в Америка и делейки почти поравно пространството между меката на киното и добрата стара Великобритания, Арън поема малки роли в различни филми – играе младата версия на персонажа на Едуард Нортън в „Илюзионистът“, част от екипа е на The Thief Lord и Dead Cool. Това се случва в началото на новото хилядолетие, когато, колкото и да не ви се вярва сега, Тейлър-Джонсън е само на някакви си 12-13 години.

През 2009-а, когато е само на 19 години Арън е избран да изиграе Ленън във филма  „Младият Джон Ленън“. Там се запознава и с жена си – режисьорът Сам Тейлър-Джонсън. Двамата имат 23 години разлика, но това не им пречи да започнат връзка веднага, от която, още докато са сгодени, се ражда първото им дете. Арън Тейлър-Джонсън е актьор, бъдеща звезда и татко само на 20 години.

Някъде там се появяват филмите Chatroom, „Албърт Нобс“ и разбира се, „Диваци“ на Оливър Стоун, където Арън играе една от главните роли. Може и да сте го загубили леко от поглед покрай Блейк Лайвли, Тейлър Кич и похотливия нюх, който „Диваци“ носи, но когато го гледате отново ще забележите, че той е по-добрата половина на наситената със секс и насилие тройка във филма.

Точно две години преди да бъде насилствено секси наркодилър в „Диваци“ Тейлър-Джонсън облича нърд костюма на супергерой wanna be, за да изиграе най-известната роля в кариерата си до момента – тази на Дейв Лизевски в истеричната черна комедия от комиксовия жанр „Шут в г*за“.

Kick-ass и Hit-Girl са game changer персонажите за него и младата му колежка Клои Грейс-Морец. Супергеройската комедия, която извърта познатия жанр, окъпва го с истерия, пародия, псувни и цветове е толкова различна и забележима, че не е редно нито един киноман да го е пропуснал. Тейлър-Джонсън снима втора част малко след „Диваци“ и се бетонира сред онези млади актьори, които трябва да бъдат следени, защото предстоят да придадат на киното различност, от която то спешно се нуждае.

След една роля в „Ана Каренина“ и два големи боксофис франчайза – „Годзила“ и „Отмъстителите“, Арън успява да попадне на персонажа, който да го изкара на светло и да го намести удобно сред най-добрите за годината. И за 2016-а той е именно такъв. Едно от най-добрите изпълнения на голям екран.

„Хищници в мрака“ се появява като шут сред кичозното кино на 2016-а пълно с продължения и римейкове. А Арън Тейлър-Джонсън е неговият гнусен юмрук, който дебне в тъмното, за да те удари в лицето. Силно и болезнено.

Персонажът му Рей Маркъс е сред най-плашещите хора в киното за изминалата година и ние, заедно с наградния сезон, сваляме шапки на това. Арън Тейлър-Джонсън краде шоуто, плаши майките и малките деца и е злият дух в бутилката, който Том Форд умело е наместил в центъра на черната си драма. Той страшен, свиреп и мръсен – от тесните си дънки през дългите си нокти до мазната си коса. Тейлър-Джонсън е истерия в мръсна тениска, която ще мразите до смърт, когато излезете от киносалона. И заслужава награда за това. И най-вероятно ще я получи. Някак е логично.

А е на 27 години, още ненавършени. И докато чакаме Оскара да кацне в ръцете му, ви показваме най-добрите му роли, които може и да сте пропуснали.  В галерията горе.