Алфа Рисърч: ГЕРБ – 36.2%; БСП – 22.5%

| от |

ГЕРБ влиза в предизборната кампания с подкрепата на 36.2% от решилите да гласуват избиратели, БСП – 22.5%, ДПС – 12.1%, РБ – 5.2%, ББЦ- 4.4%.

Това показва проучване на агенция „Алфа Рисърч“ на старта на предизборната кампания за предсрочните парламентарни избори на 5-ти октомври 2014 г. Проучването е проведено в периода 31-ви август – 5-ти септември 2014г., очертава основни обществено-политически тенденции на старта на предизборната кампания за предсрочните парламентарни избори.

След победата си на евроизборите, ГЕРБ е във възходяща тенденция и влиза в кампанията с подкрепата на 36.2% от решилите да гласуват избиратели. За последните три месеца той увеличава преднината си пред БСП до 13 пункта. Партията разполага и с допълнителен електорален резерв от около 5 – 7% колебаещи се привърженици, но от кампанията зависи дали той ще бъде оползотворен или не.

БСП не задълбочава негативната тенденция от евровота, но все още е изложена на риск от изтичане на гласове. Социалистите получават подкрепата на 22.5% от твърдо решилите да гласуват в парламентарните избори. За разлика обаче от основния им противник ГЕРБ, техните възможности за разширяване на електоралното влияние са силно ограничени, тъй като продължават да търпят негативите от управлението на кабинета „Орешарски“. Потенциален риск за протестен вот срещу БСП има и от дясно, и от ляво. Поради това, очертаващата се интрига пред БСП е какво ще направят разочарованите й симпатизанти – дали няма да отидат до урните, или ще дадат гласа си за други леви или националистически формации – АБВ, Патриотичен фронт, „Движение 21″ на Т. Дончева.

При ДПС интрига няма – влиза в кампанията като трета политическа сила и най-вероятно ще запази тази си позиция до края. Движението получава традиционната си подкрепа (12.1% от решилите да гласуват към момента), независимо от сериозните имиджови проблеми и политическа изолация, в която изпадна през последните месеци.

Реформаторският блок удържа позициите си от евроизборите и стартира кампанията с подкрепата на 5.2% от решилите да гласуват. През летните месеци Блокът успя да преодолее един от най-сериозните проблеми на дясното през последните години –основно столичната си концентрация и към началото на септември вече има видима подкрепа в почти половината избирателни региони на страната. Рискови пред разширяващото се влияние на реформаторите през последните седмици се оказаха обаче част от кандидат депутатските листи, което доведе и до колебания в техните електорални позиции.

„България без цензура“ е партията, която търпи най-сериозна ерозия в сравнение в европейските избори. ББЦ запазва шансовете си за представителство в парламента, но е в низходящ тренд и със значително по-скромна подкрепа – 4.4% от решилите за гласуват.

Две други формации са на границата на изборния праг от 4% – АБВ с 3.9%, Патриотичният фронт с 3.7%. Атака остава малко под тях – с 2.9% от решилите да гласуват. Резултатът за тези партии е силно зависим от степента, в която ще се мобилизира протестен вот срещу БСП. Колкото по-висок е той, толкова повече нарастват шансовете някоя от тях да премине 4-процентната бариера, и обратно.

От останалите партии, най-различими са „Движение 21″ на Т. Дончева (1.5% от решилите да гласуват) и коалиция „Десните“ с 1%.

oo_2377179

Въз основа на електоралните нагласи на старта на предизборната кампания могат да се очертаят следните хипотези за изхода й, подредени по степен на вероятност. Най-вероятна е хипотезата за пет партиен парламент. Освен четирите сигурни участника -ГЕРБ, БСП, ДПС и Реформаторският блок, с най-високи шансове за присъствие в него е ББЦ. Предвид близостта на няколко други партии около 4-процентния праг, обаче, е възможна и „битка“ за петото място. Хипотетичното изчисление на броя депутати при пет-партиен парламент само сред преминалите 4% партии показва ГЕРБ – между 105 и 110, БСП – между 63 и 68, ДПС – 35 – 38, Реформаторски блок – около 16, „България без цензура“ – около 13. При такова разпределение на силите е налице възможност за сформиране на, макар и крехко, дясно-центристко парламентарно мнозинство между ГЕРБ и РБ.

По-малко вероятна към момента е хипотезата за силно фрагментиран парламент. Запазващата се висока степен на негативизъм (80%) към модела на досегашното управление, премества махалото в център-дясно и засилва нагласите за излъчване на стабилно правителство с ясна парламентарна подкрепа. Шансовете за повече от пет партии в парламента биха нараснали, ако се активизира наказателен вот срещу БСП не само в десния, но и в левия и националистически спектър – процес, който е все още твърде слаб. При такъв развой може да се стигне до по-голям брой формации в парламента, с произтичащите от това рискове пред сформирането на мнозинство и излъчване на стабилно правителство.

Според агенцията има песимизъм за развитието на страната и продължаващ дефицит на доверие в държавните институции.

Страната е в тежка ситуация и се нуждае от стабилно управление за преодоляване на кризата – са доминиращите нагласи във всички социални групи. След оставката на кабинета „Орешарски“ единствено президентът Росен Плевнелиев има ръст в доверието (28%). Дейността на служебния кабинет е непозната за всеки втори избирател в страната, останалите са разделени в оценките си – 20% положителни и 24% отрицателни. Активните в усилията за разрешаване на един от ключовите проблеми на годината – КТБ – институции акумулират силна критика. Доверието в БНБ (11%) и главния прокурор Сотир Цацаров (15%) е силно ограничено.

Мнозинството от българските граждани – 54% – смятат, че проблемите няма да се ограничат до една банка, а могат за обхванат и други. Казусът с КТБ, превърнал се в показателен пример за механизмите на задкулисно действие на предишното управление, се възприема основно като институционална отговорност, поради което са налице високи очаквания за пълна прозрачност по случая. Умерена е готовността за участие в изборите. На старта на предизборната кампания 3.2 – 3.3 млн. избиратели заявяват намерение за участие в предстоящия парламентарен вот. Ако тази нагласа се запази, това означава малко по-ниска активност в сравнение с предишните парламентарни избори от 2013г. Около 20% от избирателите все още се колебаят дали да гласуват и ще вземат своето решение в хода на кампанията.

Според агенцията има възможност за сформиране на дясно-центристко парламентарно мнозинство след вота. Вероятност за пет партиен парламент очертават електоралните нагласи на старта на кампанията. Лидер в електоралните предпочитания на избирателите е ГЕРБ, който повишава подкрепата си от евроизборите насам и към момента привлича 36.2% от твърдо решилите на гласуват. БСП остава на позициите си от месец май и подкрепа от 22.5% от решилите да гласуват. С твърдия си електорат ДПС влиза в кампанията като трета политическа сила (12.1%). Реформаторският блок стартира надпреварата като сигурен участник в следващия парламент (5.2% от твърдо решилите да гласуват). „България без цензура“ е единствената формация със силно ерозирала подкрепа от евроизборите досега. С 4.4% тя запазва шансове за парламентарно представителство, но кампанията ще бъде решаваща дали те ще се реализират.

При всички условности, че става въпрос за старт на кампанията, парламентарните мандати биха се разпределили приблизително в следните пропорции – ГЕРБ – между 105 и 110, БСП – между 63 и 68, ДПС – 35 – 38, Реформаторски блок – около 16, „България без цензура“ – около 13 и възможност за сформиране на дясно-центристко парламентарно мнозинство. Две формации на изборния праг от 4%: АБВ (3.9%), Патриотичен фронт (3.7%). Към тази група с малко по-ниска подкрепа се присъединява и Атака (2.9%). Сред останалите регистрирани участници по-различими са позициите на „Движение 21″ на Т. Дончева (1.5% от решилите да гласуват) и коалиция „Десните“ с 1%. Шансовете на по-малките формации са зависими от това дали ще се реализира силен протестен вот срещу БСП. Ако той се случи, е възможно някоя от тях също да получи представителство.

Кризата с КТБ предизвика силни обществени притеснения, които продължават да тревожат мнозинството от българските граждани. Най-голяма част (54%) се страхуват, че са възможни нови проблеми в банките и разклащане на финансовата стабилност. Частични, изолирани проблеми очакват 34% и едва 10% са спокойни, че кризата е преодоляна.

Обществото възприема отговорността по казуса с КТБ основно като институционална. Всеки трети припознава като виновник за кризата възползвалите се от банката политици, 29% обвиняват за това БНБ и липсата на достатъчен контрол от нейна страна. В резултат са налице високи очаквания за прозрачност при решаване на казуса, за да стане ясно какво се е случвало в банката, която се е държала не като пазарен субект, а като „банката на властта“. Затова и 64% българските граждани настояват да се отворят кредитните досиета на КТБ – за да се види има ли публични личности, които са се облагодетелствали, срещу едва 12% обявяващи се за запазване на банковата тайна. Общественото мнение не е в състояние да посочи най-правилният начин за решаване на кризата с КТБ, но е категорично, че това не трябва да става с публичен ресурс. /БГНЕС

 
 

Четири сериала: гледахме ги вместо вас, ето какво мислим

| от chronicle.bg |

Все повече наградите „Еми“ изглеждат по-интересни от „Оскар“-ите заради множеството добри сериали, които се появяват на малкия екран с качествена режисура, добър сценарий и блестящ актьорски състав.

Затова и мнозина застават все по-често пред екрана, за да следят новите продукции на Netflix, FOX и HBO. Пролетта приближава с няколко нови сериала, за които много се говори – предимно в САЩ и във форумите.

Ние вече се запознахме отблизо с четири от тях и ето какво мислим за тях.

 
 

14 кинодейци на косъм от „голям шлем“

| от chronicle.bg |

Няма по-голямо постижение в Холивуд от това да получиш статуетка на четирите най-големи церемонии. Става въпрос за Еми, Грами, Оскар и Тони (EGOT).

С такава висота могат да се похвалят хора като Лайза Минели, Упи Голдбърг, Барбара Стрейзънд, „Магьосникът от Оз“ и други.

Ние събрахме 14 личности, които са на косъм, само на една награда разстояние от постигането на „голям шлем“ в кино индустрията.

 
 

Ще пращаме пари през Facebook

| от chronicle.bg |

Компанията за трансфер на пари TransferWise ще пусне нова услуга, която позволява потребителите на Facebook да изпращат пари през Messenger.

Лондонският стартъп заяви, че програмата вече е готова и че тя ще позволи по-лесна комуникация с бизнеса, както и по-лесно пазаруване.

За сега услугата работи в САЩ, Великобритания, Канада, Австралия и Европа. Facebook има такава опция, но тя работи само в САЩ. TransferWise ще разшири тази възможност за цялото земно кълбо.

Социалната мрежа „отвори“ Messenger за външни програмисти, които да правят т. нар. чатботове (каквато е и въпросната услуга) с идеята да достигне до още повече хора по света. С напредъка на изкуствения интелект много фирми, включително и банки, се надяват скоро да подобрят обслужването на клиенти именно по този начин.

TransferWise е основана през 2011 година от двама приятели естонци Таавет Хинрикус и Кристо Каарман (Taavet Hinrikus и Kristo Käärmann), на които им писнало от високите такси, които искали банките, за финансови трансфери. Днес компанията е оценена на над 1 милиард долара и е подкрепена от няколко огромни инвеститори от Силиконовата долина.

 
 

Началото на „La La Land“ през iPhone-a на Деймиън Шазел

| от chronicle.bg |

„La La Land“ обира награди като стой и гледай, а в събота предстоят и Оскарите.

Филмът, естествено, получи и известно количество критики. Лайтмотивът в тях е, че Райън Гослинг и Ема Стоун не танцуват и пеят като истински актьори в мюзикъл. Разбира се, възможно е играта на Гослинг и Стоун нарочно да е такава. Със сигурност обаче режисьорът Деймиън Шазел не е подценил мюзикъл мотивите във филма си.

Появи се видео от репетициите на началната сцена на филма, което Шазел заснема със своя iPhone. То показва усърдната репетиционна работа по парчето на магистралата в Лос Анджелис. На пресъздадена снимачна площадка актьорите изиграват сцената, а ние можем я да видим редом с оригинала.