Алфа Рисърч: Българите разделени относно социализма

| от |

Двадесет и пет години след началото на демократичните промени в България, колективната памет за социалистическа България постепенно избледнява, а познанието за този период изчезва.

Това сочат данните от проучването „25 години свободна България“, осъществено от Алфа Рисърч.

94% от най-младото поколение (16-30 г.) споделят, че не знаят почти нищо за този период. 40% от тях не могат да посочат, дали краят на комунизма е белязан от рухването на Берлинската, Московската, Софийската или Китайската стена… 92% не познават нито в реален, нито в метафоричен смисъл границите на комунистическия блок. Познанията за епохата на комунизма се опират преди всичко на личните впечатления и разговори. Незначителен е делът на хората, които знаят за този период от книга 10%, филм, публицистично предаване (16%), училище или университет (10%).

Липсата на дебат в медиите и публичното пространство, както и абдикацията на културните и образователни институции от темите за този период лишават новите поколения от познание за идеологическата и политическа същност на комунистическия режим, за неговия обхват и неговия крах. Така постепенно социализмът бива забравян, а неуспехите на прехода го митологизират и идеологизират. За значителна част от българските граждани големите политически фигури и събития от края на 90-те – Тачър, Кол, Горбачов, Валенса, рухването на Берлинската стена са изместени от битовите спомени. В края на 2014 г. обществото се лута между идеализацията на годините на младостта, „работата за всички“, „безплатното здравеопазване“, мозаечните спомени за „манифестациите“, „дефицита на стоки“, „ограниченията за пътуване“, „липсата на свобода“ и „репресиите над инакомислещите“.

На отстояние 25 години от края на социализма оценката за него е силно поляризирана и детерминирана почти изцяло от идеологическите убеждения на хората. Така например, хората с леви политически възгледи виждат в този период преди всичко спокойствието и сигурността. Липсата на безработица, безплатното здравеопазване, доброто образование и индустриализацията на страната са най-силните аргументи за позитивните оценки на този период, чийто изразител е основно най-възрастното поколение, при което левият и поколенческият прочит съвпадат. За разлика от левия, десният прочит на комунизма е много по-критичен, но и по-хетерогенен: ограничения, безправие, липса на свобода, диктатура, цензура са основните му носещи елементи. За хората с десни възгледи, това е строй, при който са ограничавани основни права и свободи, период на утопия и обществени заблуди. И докато левият прочит не вижда никаква сянка върху социализма, десният „признава“ наличието на някои социални постижения – достъпно здравеопазване, постижения в образованието и науката, ниска безработица, спокойствие и др.

С течение на времето, равносметката за развитието на България в периода 1944 г. – 1989 г. се премества по подвижните пясъци на носталгията и преоценката. Крушението на много от надеждите за прехода „пренаписва“ и оценката за социализма. Алфа Рисърч сравни оценките, които са давали българските граждани за периода 1944-1989 г. и за последния генерален секретар на ЦК на БКП – Тодор Живков през 90-те години (в изследванията на НЦИОМ) и днес. Две години след падането на комунизма, докато е все още жива и релефна паметта за живота в този период, 76% от анкетираните от НЦИОМ пълнолетни граждани дават отрицателна оценка на Тодор Живков, докато днес е налице рязко преобръщане и идеализация (55% позитивни оценки). Оставен на личните спомени, на носталгията по загубената сигурност и изчезващо знание за тъмните му страни, комунизмът постепенно губи политическата си оценка, продължавайки да подхранва стари и нови митове.

Масовата негативна оценка за прехода не е отрицание на целите на прехода. Изследването ясно показва, че хората не биха се отказали от достиженията на изминалите 25 години. По интуитивен всекидневен начин те са стигнали обаче до корена на проблема – не обвиняват конкретен политик или правителство, лява или дясна политика, а зле функциониращата държавност, която се е усъвършенствала в изсмукването на ресурси от общността, вместо в механизмите, гарантиращи спазването на законността, професионализма и почтеността. Така, след 25 години промени, българското общество е изправено отново пред политическо предизвикателство – изграждане на ефективни и некорумпирани институции, осигуряващо върховенство на закона и на политическото представителство, което да бъде гарант за взаимното ограничаване на злоупотребата с власт, а не за взаимното насърчаване. /БГНЕС

 
 

Илон Мъск основа нова компания, която ще сближава човешкия мозък с компютрите

| от chronicle.bg |

Очевидно на Илон Мъск му остава твърде много време покрай Tesla, SpaceX и Hyperloop, защото основа още една компания.

Според информация на The Wall Street Journal (WSJ) новият проект на Мъск се казва Neuralink и целта му е да създаде технология, която може да направи пряка връзка между човешкия мозък и компютрите.

Neuralink цели създаването на чипове, които могат да се имплантират в мозъка. Идеята е да се лекуват заболявания, а може би и да се създаде  по-силна връзка между човек и компютър. Така може да се стигне до директна комуникация между нас и компютрите, а командите ще стават само чрез мисълта ни.

Neuralink е регистрирана в Калифорния като медицинска изследователска компания и според слухове вече е наела няколко академици с висок профил в областта на неврологията и гъвкави електроди, сред които експерта по нано технологии д-р Венеса Толоса, професора от UCSF Филип Сабес и професора от Бостънския университет Тимъти Гарднър, който изучава невронните пътеки и мозъците на пойните птици.

Прототипът вероятно ще бъде под формата на мозъчен имплант, който ще може да лекува заболявания като епилепсия, Паркинсон или депресия.

 
 

И Тя е със сини очи

| от Кристина Димитрова |

Тя и той са телата, които линеят за една изгубена любов.

Те са със сини очи и черни коси. Знаят, че когато настъпи последната нощ, ще последва раздялата. Той й разказва една и съща история отново и отново. В стаята времето е спряло и сякаш героите са попаднали във вакуума на живота.

Тази типична любовна история на френската писателка Маргьорит Дюрас ще оживее на сцената на театър „Възраждане“, за да ви разкаже историята на двама души, сключили договор за обичане за 23 нощи.

„Очи сини, коси черни“ е театралната адаптация на едноименния роман на Дюрас, която е направена от писателката Ирена Иванова, вече позната като момичето с няколко спечелени престижни награди за ролята си във филма „Безбог“.

Освен че самата тя е със сини очи, е силно повлияна от Дюрас през последните няколко години от живота си.

Франция се стича като Рейн в творчеството на Ирена, а да посегне към адаптацията на „Очи сини, коси черни“ е едно от най-смелите й предизвикателства през последните месеци. Една от концепциите, които самата Дюрас залага в пиесата, е отчуждението на героите не само помежду им, а и от самите себе си.

Тя и Той са затворени в стаята на миналото, но търсят една друга стая, в която любовта е възможна. В тази стая може да влезете и вие на 31-ви март и 3-ти април и да станете свидетели на раждането на една повече-от-любов.

Всичко започва във фоайето на хотел Рош във френска морска провинция.

Никой в историята няма име. Мъжът от историята се приближава до прозорците на фоайето и вижда Странник с черна коса и сини очи, чиито очи не може да забрави и изгубва завинаги. Появява се жената от историята и отвежда Странника. Мъжът обикаля плажа с надеждата го срещне отново. Среща същата жена в кафене на брега на морето, но не я разпознава като жената отвела странника. Предлага й да прекара следващите вечери с него срещу заплащане, защото много прилича на изгубения Странник. Тя приема. Следват двадесет и три безсънни нощи…

Адаптацията на Ирена Иванова запазва характерната за Дюрас символика, залегнала в романа, а това е морето, корабът и стаята – интимното място за срещи, където се ражда невъзможната-възможна любов.

Прочитът на романа, на Ирена Иванова е многопластов и може да бъде разбран на повече от едно ниво.

Той се гмурка в дълбокото, после изплува, за да си поеме въздух и пак се гмурка. Залата на театър „Възраждане“ ще бъде озвучена от дълбокия и запомнящ се глас на актьора Велизар Бинев, за който това е завръщане на сцената след дългогодишните му актьорски появи на големия екран в над 80 чужди продукции. Зрителите ще чуят и въздействащия текст на поета Владислав Христов – „Писма до Лазар“.

Именно тази негова творба отразява историята по поетичен и абстрактен начин, прорязвайки я по цялото й протежение до края. Постановката е в характерния експериментален стил на Ирена Иванова, а на сцената ще излязат актрисата Дария Митушева в ролята на Жената и Николай Марков в ролята на Мъжа. Под звуците на традиционна индонезийска музика актьорите ще разкажат историята, чрез своите телата. Ирена очевидно не изневерява на Дюрасовия любовник, който често е с Азиатски произход.

Спектакълът е проект на Театрално ателие „Експериментика“ и е реализиран с подкрепата на Френския културен институт, Посолството на Република Индонезия, Нов български университет и Voice Academy.

 
 

15 роли на Кийра Найтли, които можем да гледаме отново и отново

| от chronicle.bg |

На днешния ден празнува разкошната Кийра Найтли, която днес навършва 32 години.

Два пъти номинирана за Оскар, Найтли е от онези актриси, които доказват, че можеш да бъдеш едновременно красавица и добра актриса.

По случай рождения й ден ви черпим с галерия с нейни роли, които трябва да си доставите.

 
 

#Fusionable: Посрещаме лятото с цялостен аутфит от магазин Fusion

| от Рада Копрева |

Сега имате възможността да посрещнете лятото с цялостен аутфит по ваше желание, осигурен от магазин Fusion! В периода 22 март – 05 април 2017 година можете да се запознаете с най-новите тенденции от световноизвестни марки като Pepe Jeans, GAS, Lacoste, Diesel, Converse и Superdry в магазин Fusion в Serdika Center, да развихрите въображението си и да спечелите нови дрехи за страхотни летни моменти.

За кампанията говори Рада Копрева – млада Instagram звезда, която разбира от дрехи и не се страхува да пробва.
Ето и нейните впечатления от #Fusionable:
Да, признавам се за виновна. Обичам да пазарувам дрехи. Аз съм от онези, които наричат шопинга „терапия“ и които изпитват неподправено удоволствие от купуването на нови дрехи.
И все пак, до момента не ми се беше случвало истински да се развълнувам от шопинг кампания.

#Fusionable на магазин Fusion обаче се оказа истинско предизвикателство за спокойния сърдечен ритъм. Не се случва често магазин, който е представител на световно известни марки като Pepe Jeans, GAS, Lacoste, Converse и Superdry, да стартира кампания, която дава шанс на всеки да изглежда страхотно, носейки цялостен аутфит по собствен избор.

Fusion ще раздаде три ваучера на свои клиенти. Всеки един от тях носи стойност, която е достатъчна за да може човек да се облече от глава до пети в магазина така, както му харесва.

#Fusionable обича да облича и се фокусира върху хора, за които облеклото има значение. Като мен…
фешън, кифла

Когато дадете на една жена възможността да се облече както пожелае, може да сте сигурни, че тя ще лети по ескалаторите на мола с 200 конски сили. Когато влязох във Fusion, положих всички налични усилия да се представя „професионално“ и да се държа на ниво, като истински фешън маниак, който е виждал всичко и не се впечатлява от нищо, но уви… Нямаше как да скрия, че всъщност треперя от вълнение като пред първа среща с някого, когото ужасно харесваш – много превъзбуда, малко срам…Помните как е.

Само дето пред мен не стоеше също толкова притеснен младеж, а парче приказка, някак претворена в реалността: магазин с всичко, за което съм си мечтала. Дрехите и обувките съчетаваха не само страхотни, свежи цветове, а и бяха в крак с всички модни тенденции за идния сезон. Fusion предлага не само ежедневни дрехи и обувки, но и по-спортни, а по стелажите вече стоят плажни артикули, които ни надъхват за летния сезон.

 

фешън, кифла

Влюбих се в дрехите с лека и проветрива материя, с които обичам да глезя тялото си, както и във вечните дънки. По навик плахо попитах за по-малки размери, защото структурата на тялото ми не е особено епична и понякога се случва да хлътна по някоя дреха, след което продавачът да ме отпрати към детския щанд.

Не и тук. От моя размер имаше както рокли, така и блузи и къси панталони! Хукнах към пробните, все едно ме гонеше големия лош вълк, а там вече ме очакваше всичко, което щях да пробвам- две рокли (Superdy), два чифта къси панталони (Pepe Jeans и Superdy), две блузи (Pepe jeans и Superdry) и един абсолютно наложителен за всеки пролетен и летен сезон чифт бели маратонки на завинаги любимата Pepe Jeans.

 

фешън, кифла

Имах леки съмнения, че нещо друго, освен роклите и обувките, ще ми лепне така, че да се харесам веднага, но voila! Отново останах приятно изненадана. С всеки от четирите комплекта, които си бях избрала, се чувствах стилна, обгърната в комфорт и носеща собствената си индивидуалност. Можех да нося дрехите от тази пробна в най-различни варианти чак до октомври. Мотах се в магазина сигурно часове. Не исках да свалям дрехите от себе си. Нали познавате онези моменти, в които сякаш някакъв невидим пъзел се нарежда и всичко е точно такова, каквото трябва да бъде, а вие не смеете да мръднете, за да не го развалите?

Такъв беше престоят ми в магазина. Правенето по сто снимки с всичко, което си бях избрала пък се оказа квинтесенцията на истинското ми петъчно удоволствие.

Благодарение на кампанията #Fusionable, един от тези…всъщност дори всички комплекти дрехи (разбира се, и обувките!) могат да си останат мои. Затова ако имате нужда от развлечение и от обогатяване на гардероба…

Правилата на играта са прости: избери най-готините дрехи от магазин Fusion, Serdika Center, снимай се с тях и качи снимката в Instagram или Facebook с хаштаг #Fusionable и хаштагове на марките, с които си облечен, и се тагни от магазина. На 07 април ще бъдат избрани 3-ма късметлии, които ще спечелят награда, с която да обновят изцяло гардероба си!