Алек Попов: Книгите умеят да чакат, за разлика от хората

| от | |

655-402-alek-popov

Алек Попов е първият носител на наградата „Хеликон” за книгата си „Ниво за напреднали” през 2002 г. Тази година  номинация за приза получи романът му „Сестри Палавееви в бурята на историята”.  

Представете се с 5 изречения.
–    Когато съм започвал да пиша, никога не съм мислил, че ще бъда български писател. Тогава просто си дращех мръсни разказчета по училищните тетрадки, без да се грижа особено на какъв език го правя. Когато разбрах, че съм станал български писател, уви, беше твърде късно… Оттогава написах десетина книги, част от които са преведени на около15 езика. Все още не съм си купил мотоциклет.

Какво означава за Вас номинацията Ви за наградата „Хеликон”?
–    Както се казва, една номинация си е половин награда, но две номинации не правят една награда, ха-ха! Харесвам тази награда, заради връзката с читателите, която по един или друг начин тя символизира. Може би защото е учредена от книжарниците „Хеликон” – една частна институция с огромен принос за нормализирането на книжния пазар у нас и за възраждането на интереса към съвременната българска литература.

Как оценявате конкуренцията, в която се състезавате? Чели ли сте някоя от книгите на другите номинирани?
–    Би следвало да се състезават по-скоро книгите, а не авторите, макар че почти никога не става така. Книгите следват свой собствен път и в някакъв смисъл са по-мъдри от тези, които ги създават. Умеят да чакат, искам да кажа, за разлика от хората. Творчеството на част от номинираните автори ми е познато, но честно казано, нямах време да прочета почти никое от номинираните заглавия и не мога да кажа нищо по-конкретно. Но това е поправимо… Особено ако някоя книга спечели наградата!

Как бихте характеризирали литературното поколение, към което принадлежите?
–    Доста кораво, защото се разви при възможно най-трудни условия. Като се сетя, в началото на 90-те бяха изчезнали книжарниците! Никой не даваше пет пари за българска литература. Трябва да си доста изобретателен, за да оцелееш в такава среда. Може би затова сме толкова разнообразни като стил и начин на мислене. Сродява ни опита и епохата, но всеки от нас е намерил някакъв свой уникален път към читателя и така би следвало да бъде. Най-голямата заслуга на това поколение, формирано в условия на относителна свобода, беше, че не пожали усилия да привлече отново вниманието на публиката към българската литература.

На кои писатели, наши и чужди, сте благодарен и за какво?
–    На професионалните писатели: от тях винаги може да се научи нещо. Те образуват една невидима задруга на майсторите, отвъд границите на езика и времето. Понякога се случва да се зачета в текст от напълно непознат автор и някъде след втората страница си поемам дъх и си казвам, да, този знае какво прави и продължавам да обръщам страниците. Това може да се случи с текст, написан на всякакъв език, идващ от най-затънтеното място на света. Аз не съм сноб, модите слабо ме вълнуват – особено литературните. Давам си сметка, че са неизбежни. И все пак винаги е имало и ще има неща, които не отшумяват толкова бързо и умението да разказваш интересно е едно от тях.

Познавате ли профила на читателите си?
–    Критично мислещи, професионалисти, не непременно литератори. Сред тях и доста корпоративни хора, каквото и да означава това. Непредубедени читатели, които са достатъчно умни, за да не търсят в книгите нещо, което литературата не може да им даде…

 
 

Рон Уизли в трейлъра на сериалa „Гепи“

| от chronicle.bg |

Култовият филм „Гепи“ на режисьора Гай Ричи, с Брад Пит и Джейсън Стейтъм, ще бъде адаптиран в сериал. Дистрибутор е сайтът Crackle.

Мнозина са скептични по въпроса дали филмът би могъл да стане на сериал и действително – новите актьори не са коравите мъже, които бихме очаквали.

В ролите ще видим Люк Паскуалино от „Скинс“ и „Снежен снаряд“, Ед Уестуик от „Клюкарката“ и… Рупърт Гринт, който разбира се играе Рон Уизли във филмите за Хари Потър. Сериалът има 10 епизода, създадени от Алекс Де Раков, който обещава да запази хумористичното настроение на оригиналния филм от началото на века.

Гринт играе Чарли, двадесет-и-нещо-годишен лидер на банда от малки натегачи. Можем да очакваме бус пълен със златни кюлчета, уговорени боксови мачове и неадекватна престрелка с мъж в халат на цветя.

Трейлърът ни дава достатъчно, за да се закачим, въпреки че по-радикалните фенове може и да не са доволни от променения актьорски колектив и сюжет.

Сериалът излиза на 16 март.

 

 

 
 

Най-добрите корици на една легенда

| от chronicle.bg |

Тя не е просто модел, а същинска икона на тази професия. Тя е изпълзяла от провинциално градче до Лондон и е покорила най-грандиозните модни сцени в света. Тя е имала ниско самочувствие в училище.

Тя е известна и с дивия си начин на живот – алкохол, наркотици, партита. Тя получава 4 млн. долара за фотосесия с Calvin Klein. Тя влиза да се лекува от депресия в психиатрична клиника след раздялата си с Джони Деп. И все пак, продължава да обича лошите момчера, втурвайки се във връзка с Пийт Дохърти.

Тя е забъркана в един от най-шумните кокаинови скандали, които историята познава.

Тя е Кейт Мос и днес навършва 44 години.

Вижте в галерията най-добрите снимки от кариерата й.

 

 
 

Samsung Galaxy S8 за селфи маниаци

| от chronicle.bg |

Вероятно знаете, особено ако сте селфи маниаци, че Samsung A серия има подобрена предна камера, а сега слуховете твърдят, че Samsung планира да продължи да подобрява селфи камерата в някои свои модели.

Следващата голяма премиера, която предстои на компанията, е на флагмана Galaxy S8 и се говори, че предната камера ще има по-добър автофокус и модул за разпознаване на зениците.

Samsung ще аутсорсне дейността по подобряване на предната камера, възлагайки изработката й на външна компания, чието име все още не е известно.

 
 

Григоре, не знаеш ли български?

| от Александър Николов |

През септември миналата година Григор Димитров достигна до осминафиналите на US open. За да се поздравят с този успех, родните „патриоти“ си намериха повод да са сърдити. След мача със Соуса, Григор говорил на английски на корта и не поздравил българите по трибуните на български. 

Няколко дни след първата му титла от 2014 насам (в Бризбейн) и също толкова преди началото на Australian Open, родната ракета номер 1 даде кратко интервю за сайта на турнира, в което за пореден път казва колко е доволен да вижда български знамена и да чува родна реч от трибуните. На английски. И „гордите Българи“ отново подскочиха като ужилени.

„Запазили сме си езика под турско робство и византийско иго и за един световноизвестен спортист трябва да е гордост да говори на родния си език, защото преди всичко е Българин“, така изглежда най-безобидната критика в социалните мрежи навсякъде, където видеото е споделено.

В определени ситуации е нужно и редно да се говори на английски и това няма нищо общо с патриотизма.

Какъв език се говори в дадена ситуация не е въпрос нито на каприз, нито на лична преценка, а на традиция, писани или неписани правила и въпрос на протокол или добро възпитание.

Международният език, харесва ли ни или не, е английският. По-рядко с такъв статут се ползва френският и донякъде – испанският. Без значение колко са велики, немският, руският, китайският или българският – не са.

В ЕС официални са всички езици на общността и при официални изказвания (в ЕП например) няма проблем да се използва български, чешки или гръцки. Въпреки това тези държавни ръководители, които могат, използват английски или друг по-разпространен език. В дипломацията говоренето на езика на домакините отключва по-лесно вратите. Затова Росен Плевнелиев се разбираше толкова добре с немския президент Йоаким Гаук, а Ирина Бокова е добре приета във Франция. По същата причина Борис Джонсън говори на френски при посещението си в Париж, а Владимир Путин се обърна на немски към Бундестага. Британските дипломати във всяка една страна пък прекарват между 3 и 6 месеца преди мандата си в изучаването на местните език и традиции. До степен, че Джонатан Алън говореше по-добър български от някои родни депутати.

Всички международни организации имат ясни правила за езиците. В УЕФА и ФИФА освен на английски се говори и на френски и това няма нищо общо с бившите генерални секретари Сеп Блатер и Мишел Платини.

Ако песните на Евровизия могат да бъдат на всеки един език на страните участнички, то официалната церемония и гласуването е на английски и френски. Френският е използван от Франция, Андора, Монако, Люксембург, Белгия, Швейцария и доста често от Великобритания. Използването на френски от британската телевизия определят като приятелско намигване към съседите и спазването на традициите, тъй като дълго време това е езика, използван от Кралския двор.

В авиацията всички международни полети използват английски за комуникация. Дори когато кулата и екипажа говорят един и същ език, английският е предпочитан, а изключение се прави само за вътрешни полети.

Във футбола владеенето на местния език също е почти задължително за най-добрите футболисти и треньори. На пресконференция и португалецът Моуриньо, и французинът Венгер, и италианците Конте и Раниери, и германецът Клоп, и испанецът Гуардиола говорят на английски. Защото такива са неписаните правила на Висшата лига на Англия.

Ако се върнем на тениса, и в ATP, и във WTA се използва предимно английски – и на пресконференции, и в интервютата на корта. Изключения са само играчите, които участват на турнир в страна, използваща родния им език. Или при желание да зарадват публиката. Надал говори на испански на турнирите в Испания, но в знак на уважение към любимия му турнир – Ролан Гарос, използва френски на кортовете му, както и в Монте Карло. Но на US open, Wimbledon или Australian Open всички говорят на английски – и Джокович, и Надал, и Федерер, и Григор. Дори Нишикори не говори на японски, без това да е повод за драми в родината му.

На турнира в София Григор ще поздрави публиката на български, но всички останали ще говорят на английски. Освен ако някой не реши да зарадва родните фенове на тениса с едно „Здравейте, как сте“.

За човек, който прекарва по 10 дни годишно в България, Григор говори чудесен български. Наскоро използва Facebook профила си, за да поздрави българските си фенове на родния си език. 

А тези, които не говорят английски, могат да се сърдят само на себе си, защото онази гордост „знам само един език – български“, ми е непонятна.

Истинският патриотизъм се крие точно в това, което прави Григор. Защото и в САЩ, и в Австралия разпознават българския флаг, а китайци изписват „Khaide Grigor“ в негова подкрепа. И предпочитам да каже, че е българин на английски, така че да го разберат хилядите по трибуните. Дано още такива като него станат посланици на България. От другите – горди, че не знаят нито думичка на чужд език, ме е леко срам.