Акунин: “Путин ще свърши зле“

| от |

Известният и в България руски писател Борис Акунин смята, че сегашната ситуация в Русия е сравнима с тази преди сто години. И – че страната я чакат катаклизми. В Потсдам Борис Акунин даде специално интервю за Дойче веле.

452046285

„Това, което се случва в момента в моята страна, изключително напомня на ситуацията преди сто години. Това е период между две революции: реакционните сили настъпват, архаизмът се завръща, нравите се ожесточават, опонентите се демонизират. Всичко това се наблюдава и в днешна Русия, за щастие в смекчена форма. Наблюдава се взрив на същия ултрапатриотизъм, който обхвана Русия в навечерието на Първата световна война и мисля, че скоро ще дочакаме втората революция“, споделя руският писател Григорий Чхартишвили, по-известен под псевдонима си Борис Акунин. Как обаче се е получило така, че той е сред онези дейци на руската култура, които не са се поддали на този ултрапатриотизъм?

Борис Акунин: Тези, които не са се поддали, са много. Що се отнася до онези, които се поддадоха, сред тях има хора, които искрено одобряват действята на Путин – защото смятат, че пътят на Русия не е демокрацията. Има обаче и други, които поддържат официалната линия просто защото не са свободни. Ръководителите на театри, музеи или други големи проекти, зависещи от държавата, са принудени да избират кое им е по-важно – професията или обществената позиция.

ДВ: Когато говорим за хората, които „искрено одобряват“, нима в Русия има почва за антиукраински настроения? Все пак става дума за доскорошни братя, а сега изведнъж такава омраза…

Борис Акунин: Проблемът не е в антиукраинските настроения – такива в Русия сякаш няма…

ДВ: А всички тези етикети като фашисти, бандеровци, хунта?

Борис Акунин: Това е политическа реторика. Възмущението спрямо Майдана е предизвикано от това, че Украйна излиза от сферата на политическо влияние на Кремъл, а от гледна точка на кремълските управници това е погрешно и лошо. И през 21-ви век те продължават да мислят в категориите на 20-ти век, когато на прякото политическо влияние се придаваше прекомерно значение. А днес много по-важни са икономическото и културното влияние. Те не го разбират и това е проблемът им.

ДВ: Михаил Ходорковски смята, че ако Украйна стане нормална правова държава, това може да послужи като пример и за Русия. Съгласен ли сте?

Борис Акунин: Дай, Боже, да стане така. Според мен най-важно е как ще се държи новата украинска власт. Мисля, че Майданът беше всъщност антикорупционна революция. Ако и новата власт се окаже корумпирана, не можем да очакваме нищо добро. Новата власт трябва да се държи безупречно.

ДВ: Наскоро прогнозирахте, че сегашната система в Русия няма да удържи дълго, че в обозрима перспектива Русия ще стане нормална демократична страна. На какво се основава този оптимизъм?

Борис Акунин: На познаването на историята, както и на твърдото ми убеждение, че автократичните режими са архаични и неефективни. При това не говоря от гледна точка на абстрактните идеи и на етиката – този режим просто не може дълго да управлява такава голяма и сложна страна, защото е икономически и организационно неефективен. През 21-ви век не можеш да ръководиш Русия чрез ръчно управление, което е в ръцете на един-единствен човек – без механизми на обществен контрол, на възпиране и разделение на властите. Всичко това ще доведе до фалит, най-вече икономически.

ДВ: Казвали сте, че Русия е приемник на Златната орда. Как си обяснявате менталния разрив между Русия и Европа, който става все по-дълбок?

Борис Акунин: Ние сме такива, каквито сме. Когато казвам, че руската държава е приемник не толкова на византийската или западноевропейската традиция, а именно на Златната орда, не го мисля непременно като нещо лошо – то си има както лоши, така и добри страни. Наследството на Златната орда не е само ужасно, то включва и много силни и продуктивни елементи. Когато говорим за европейския и неевропейския път на развитие, обикновено пропускаме нещо съвсем елементарно – дали става дума за демокрация или не. Т.е. за степента на участие на обществото в управлението на държавата. Има обаче и други примери за страни с традиционно много силна държава, които по-късно, по пътя на еволюцията, преминават към друго управление – Япония, Германия. Според мен в Русия силната държава несъмнено е необходима, най-малкото за един преходен период. Но тази държава няма нужда да бъде непременно толкова централизирана, в нея федерализмът не бива да остава само на хартия. Освен това в Русия, с нейните вкоренени много силни традиции на корупция и произвол на властта, са особено важни демократичните институции. Важно е депутатите да упражняват контрол, важно е да има ако не независими, то поне различно зависими медии. И, разбира се, не е възможно да се живее в страна, в която няма независим съд.

ДВ: Доколкото разбирам, според Вас Русия като мислене е на 15-16-годишна възраст – във възрастта, в която при хората хормоните направо бушуват…

Борис Акунин: Разбира се, че бушуват. На тази възраст човек още не умее да се самодисциплинира и не разбира добре своята отговорност. Но най-важното: той не разбира добре последствията от своите постъпки. В този смисъл ние сме нация, която още не е излязла от преходната възраст.

ДВ: А не Ви ли се иска понякога да плюете на всичко и да заминете?

Борис Акунин: Доста често. Особено в момента. Трудно и неприятно ми е да живея в страна, в която се разгарят шовинизмът и шумният патриотизъм. Когато тръгвах за Германия, гледах рекамните билбордове по Кутузовския проспект в Москва, на които опозиционерите са изобразени като някакви бесове. И мен ме има там, с копитца. А това уж е моята страна, моят град…

ДВ: Как оценявате на този фон шансовете на протестното движение? Защо то не е толкова масово, колкото в Украйна?

Борис Акунин: В Украйна на улицата излязоха милиони, понеже там хората живееха много зле. За щастие, хората в Русия живеят в доволство, което докато съществува, милионите няма да излязат на улицата. В Москва хората излизат на улицата не по икономически, а по морални и естетически причини. Защото искат да живеят в друго общество, да участват в управлението на държавата. Защото вече не понасят случващото се в страната, безсрамието, процъфтяващата корупция, кражбите. Но едно естетическо движение никога не може да набере особено голяма политическа сила.

ДВ: Дали в тази ситуация изобщо има някакъв смисъл да се поощряват протестите или те просто служат като някакъв отдушник?

Борис Акунин: Много труден въпрос. Имам чувството, че за привържениците на политическата еволюция, сред които съм и аз, в момента дневният ред е изчерпан. Опитите ни през последните години се провалиха, главно заради тъпотията и недалновидността на руските власти. Ние се опитвахме да се движим еволюционно, със средствата на мирния преход. Но властта не го разбра и вече си затвори пътя към тази възможност. Владимир Путин вече няма избор. И във всички случаи ще свърши зле. Ще има или дворцов преврат, или социален взрив. Когато системата се отказва от изборите си, тя не оставя никакъв избор на народа.

 
 

Apple Music вече има повече от 20 млн. абонати

| от chronicle.bg |

Няма и две години от дебюта на музикалната стрийминг услуга Apple Music, а тя вече има повече от 20 милиона абонати. За сравнение, достигането на същия брой абонати отнема на Spotify седем години.

Информацията е потвърдена пред Music Business Worldwide. През април абонатите бяха 13 млн., през юни – 15 млн., а през септември – 17 млн.

Най-големият конкурент на Apple Music – Spotify, обяви, че към септември тази година платените абонати на услугата са 40 млн. От компанията очакват броят им да нарасне до 50 млн. в началото на 2017.

Източник: Apple Insider

 
 

Най-лошите филми на 2016

| от chronicle.bg, по businessinsider.com |

Холивуд отново е пред раздаване на награди на най-заслужилите.

Като контрапункт на това в галерията ще ви покажем най-лошите филми на годината. От  разбитата надежда „Алиса в Огледалния свят“ до разочарования като „Warcraft: Началото“.

Класацията ни е придружена с мнение на критици за всяка лента. Понякога, повечето пъти честно казано, тези реплики са по-оригинални от филма, който критикуват.

 
 

Първи кадър на Том Холанд като Спайдърмен

| от chronicle.bg |

Колкото и филми да сме гледали за Спайдърмен досега, напът сме да видим първия за Питър Паркър. В новия филм за супергероя с Том Холанд в главната роля ще проследим историята на Питър – момчето, което се превръща в Спайдърмен, докато живее обичайния си тийн живот.

За Холанд това не е екшън филм, а по-скоро история за момче, което се бори за това, да успее да заговори момиче, докато се опитва междувременно и да спаси града.

„Спайдърмен: Завръщане у дома“ ще се появи на екран през лятото на 2017-а.

 
 

Заслужават ли студентите да празнуват на 8 декември?

| от |

Осми декември е – денят, в който всеки уважаващ себе си студент празнува факта, че тройката по история/литература/химия му е осигурила 4 години празници.  

Заслужават ли обаче студентите да имат свой празник? Свети Георги уби цяла ламя, за да заслужи 6 май. Христос загина на кръста за своя. Е, студентите съчетават тези две геройства, като спят с ламята, пияни на талпа.

Все пак какво оправдава 8 декември? Всъщност няколко неща.

Били ли сте на лекция скоро? Имате ли представа какво безбожно изтезание е това! Вярно, студентите сами си избират специалностите, които са им интересни, но това далеч (много далеч) не означава, че материалът не се преподава с отегчение, монотонност, безразличие и неприязън. Допълнителна емоция влива моментът, в който самият ти знаеш, че материалът е стар и невалиден. Ти, който си дошъл да учиш.

Едновременно ти идва да питаш преподавателите как самите те са приложили тази информация и изпитваш срам да не изложиш някого. Един въпрос сега. Този въпрос за образователната система е дъвкан хиляди пъти, нали.? Бихте ли седели 2 часа да ме слушате да ви го говоря? Не?. Добре дошли на лекция…

Младите се забавляват, голяма работа. Нека празнуваме и ние, че те все още нямат практиката да усещат колко са пияни и мъдростта да видят колко нелепо се държат. Това всъщност е хубаво и кажи-речи безболезнено. Оставете ги да слушат гадна музика, да счупят нещо, да безобразничат. Сладко е. Оставете ги да не могат да пишат правилно. Като им дойде до главата, ще се научат. Един ден ще одъртеят емоционално и ще се кротнат. След това ще одъртеят и физически и ще започнат да хулят следващата „днешна младеж“.

Осми декември не е кой знае какво. Осми декември – когато четвъртък не е достатъчен повод за пиене.