Акунин: “Путин ще свърши зле“

| от |

Известният и в България руски писател Борис Акунин смята, че сегашната ситуация в Русия е сравнима с тази преди сто години. И – че страната я чакат катаклизми. В Потсдам Борис Акунин даде специално интервю за Дойче веле.

452046285

„Това, което се случва в момента в моята страна, изключително напомня на ситуацията преди сто години. Това е период между две революции: реакционните сили настъпват, архаизмът се завръща, нравите се ожесточават, опонентите се демонизират. Всичко това се наблюдава и в днешна Русия, за щастие в смекчена форма. Наблюдава се взрив на същия ултрапатриотизъм, който обхвана Русия в навечерието на Първата световна война и мисля, че скоро ще дочакаме втората революция“, споделя руският писател Григорий Чхартишвили, по-известен под псевдонима си Борис Акунин. Как обаче се е получило така, че той е сред онези дейци на руската култура, които не са се поддали на този ултрапатриотизъм?

Борис Акунин: Тези, които не са се поддали, са много. Що се отнася до онези, които се поддадоха, сред тях има хора, които искрено одобряват действята на Путин – защото смятат, че пътят на Русия не е демокрацията. Има обаче и други, които поддържат официалната линия просто защото не са свободни. Ръководителите на театри, музеи или други големи проекти, зависещи от държавата, са принудени да избират кое им е по-важно – професията или обществената позиция.

ДВ: Когато говорим за хората, които „искрено одобряват“, нима в Русия има почва за антиукраински настроения? Все пак става дума за доскорошни братя, а сега изведнъж такава омраза…

Борис Акунин: Проблемът не е в антиукраинските настроения – такива в Русия сякаш няма…

ДВ: А всички тези етикети като фашисти, бандеровци, хунта?

Борис Акунин: Това е политическа реторика. Възмущението спрямо Майдана е предизвикано от това, че Украйна излиза от сферата на политическо влияние на Кремъл, а от гледна точка на кремълските управници това е погрешно и лошо. И през 21-ви век те продължават да мислят в категориите на 20-ти век, когато на прякото политическо влияние се придаваше прекомерно значение. А днес много по-важни са икономическото и културното влияние. Те не го разбират и това е проблемът им.

ДВ: Михаил Ходорковски смята, че ако Украйна стане нормална правова държава, това може да послужи като пример и за Русия. Съгласен ли сте?

Борис Акунин: Дай, Боже, да стане така. Според мен най-важно е как ще се държи новата украинска власт. Мисля, че Майданът беше всъщност антикорупционна революция. Ако и новата власт се окаже корумпирана, не можем да очакваме нищо добро. Новата власт трябва да се държи безупречно.

ДВ: Наскоро прогнозирахте, че сегашната система в Русия няма да удържи дълго, че в обозрима перспектива Русия ще стане нормална демократична страна. На какво се основава този оптимизъм?

Борис Акунин: На познаването на историята, както и на твърдото ми убеждение, че автократичните режими са архаични и неефективни. При това не говоря от гледна точка на абстрактните идеи и на етиката – този режим просто не може дълго да управлява такава голяма и сложна страна, защото е икономически и организационно неефективен. През 21-ви век не можеш да ръководиш Русия чрез ръчно управление, което е в ръцете на един-единствен човек – без механизми на обществен контрол, на възпиране и разделение на властите. Всичко това ще доведе до фалит, най-вече икономически.

ДВ: Казвали сте, че Русия е приемник на Златната орда. Как си обяснявате менталния разрив между Русия и Европа, който става все по-дълбок?

Борис Акунин: Ние сме такива, каквито сме. Когато казвам, че руската държава е приемник не толкова на византийската или западноевропейската традиция, а именно на Златната орда, не го мисля непременно като нещо лошо – то си има както лоши, така и добри страни. Наследството на Златната орда не е само ужасно, то включва и много силни и продуктивни елементи. Когато говорим за европейския и неевропейския път на развитие, обикновено пропускаме нещо съвсем елементарно – дали става дума за демокрация или не. Т.е. за степента на участие на обществото в управлението на държавата. Има обаче и други примери за страни с традиционно много силна държава, които по-късно, по пътя на еволюцията, преминават към друго управление – Япония, Германия. Според мен в Русия силната държава несъмнено е необходима, най-малкото за един преходен период. Но тази държава няма нужда да бъде непременно толкова централизирана, в нея федерализмът не бива да остава само на хартия. Освен това в Русия, с нейните вкоренени много силни традиции на корупция и произвол на властта, са особено важни демократичните институции. Важно е депутатите да упражняват контрол, важно е да има ако не независими, то поне различно зависими медии. И, разбира се, не е възможно да се живее в страна, в която няма независим съд.

ДВ: Доколкото разбирам, според Вас Русия като мислене е на 15-16-годишна възраст – във възрастта, в която при хората хормоните направо бушуват…

Борис Акунин: Разбира се, че бушуват. На тази възраст човек още не умее да се самодисциплинира и не разбира добре своята отговорност. Но най-важното: той не разбира добре последствията от своите постъпки. В този смисъл ние сме нация, която още не е излязла от преходната възраст.

ДВ: А не Ви ли се иска понякога да плюете на всичко и да заминете?

Борис Акунин: Доста често. Особено в момента. Трудно и неприятно ми е да живея в страна, в която се разгарят шовинизмът и шумният патриотизъм. Когато тръгвах за Германия, гледах рекамните билбордове по Кутузовския проспект в Москва, на които опозиционерите са изобразени като някакви бесове. И мен ме има там, с копитца. А това уж е моята страна, моят град…

ДВ: Как оценявате на този фон шансовете на протестното движение? Защо то не е толкова масово, колкото в Украйна?

Борис Акунин: В Украйна на улицата излязоха милиони, понеже там хората живееха много зле. За щастие, хората в Русия живеят в доволство, което докато съществува, милионите няма да излязат на улицата. В Москва хората излизат на улицата не по икономически, а по морални и естетически причини. Защото искат да живеят в друго общество, да участват в управлението на държавата. Защото вече не понасят случващото се в страната, безсрамието, процъфтяващата корупция, кражбите. Но едно естетическо движение никога не може да набере особено голяма политическа сила.

ДВ: Дали в тази ситуация изобщо има някакъв смисъл да се поощряват протестите или те просто служат като някакъв отдушник?

Борис Акунин: Много труден въпрос. Имам чувството, че за привържениците на политическата еволюция, сред които съм и аз, в момента дневният ред е изчерпан. Опитите ни през последните години се провалиха, главно заради тъпотията и недалновидността на руските власти. Ние се опитвахме да се движим еволюционно, със средствата на мирния преход. Но властта не го разбра и вече си затвори пътя към тази възможност. Владимир Путин вече няма избор. И във всички случаи ще свърши зле. Ще има или дворцов преврат, или социален взрив. Когато системата се отказва от изборите си, тя не оставя никакъв избор на народа.

 
 

„Лъв: Стъпки към дома“: Едно истинско приключение

| от |

„Лъв“ или Lion е едва вторият филм от официалната листа с номинирани за 89-тите награди „Оскар“, който излиза по кината у нас. Първият беше „Първи контакт“ и както се случва с повечето Оскарови филми, не получи най-големия отзвук на света. Което е жалко, разбира се. Има смисъл някои филми да са номинирани за едни от най-престижните и бляскави статуетки в света на седмото изкуство, а други не.

И „Лъв“ е един такъв филм.

Това е първият пълнометражен проект на режисьора Гард Дейвис – един от режисьорите на чудесния сериал Top of the Lake – и е адаптация по книгата на Сару Бриърли A Long Way Home.

Самият Сару има уникална история – роден и расъл до петата си годишнина в един от най-бедните индийски райони, без да може да чете и да пише, една вечер малкият Сару се губи в многолюдна Индия и по стечение на обстоятелствата попада в системата за сираци. А оттам при семейството на Сю и Джон Бриърли, австралийска двойка, която го осиновява. Така от бедно и мърляво индийче Сару порасва в приятен млад мъж, който говори английски, носи отговорност за делата си и учи в университет.

Някъде там в главата на младия мъж се загнездва идеята, че трябва да потърси изгубеното си семейство – майка, по-голям брат и сестра. Идеята прераства в план, благодарение на появилата се по онова време Google Earth, която по-късно се превръща в обсесия. В продължение на няколко години Сару не мисли за нищо друго, освен за това. Денонощно. Непрекъснато. Идеята за Индия, майка му и брат му го преследва в сънища и будни състояния, превръща се в определяща за ежедневните му нужди, става неговата сянка, надвиснала тежко над ума му. Ум, който няма покой.

Да бъдеш обсебен от идеята за някой или нещо, е най-лошото лекарство, което може да дадеш сам на себе си. То ти носи непоносима вреда, лашка те в състояния на еуфория и депресия, кара те да имаш очаквания и неизменно да бъдеш разочарован от тях впоследствие.

„Лъв“ обаче е от тези амбициозни и красиви филми, които ти казват, че понякога, само понякога, мечтите в действително се сбъдват. Те не идват така, както ние си представяме, че ще се случат, нито са опаковани в нашите илюзии, но когато най-после пристигнат, знаем, че са се случили.

Първата част на „Лъв“ се случва в екзотична Индия. Безкрайните кадри и истинските емоции, които играта на малкия Съни Пауар и младия Абхишек Барате ти носят, те карат да помиришеш и да докоснеш мръсотията и красотата на тази толкова различна страна.

Съни Пауар е момчето, което открадва шоуто в „Лъв“ безспорно. Той и Абхишек правят дебют на голям екран и са големите звезди на тази продукция. Нешлифовани, чувствени, естествени, чудесни… Мръсните им крака, дивите им погледи, диалозите им на хинди са онова вкусно усещане, което „Лъв“ оставя след себе си в зрителите.

Втората част е запазена за Никол Кидман и Дев Пател. И малко от Руни Мара, която винаги е чудесна на голям екран, но тук е отстъпила мястото в светлините на прожекторите на другите. Дев Пател от друга страна е един от младите британски актьори, които заслужават внимание и адмирации. Кариерата му стартира от дивия тийн-сериал Skins и стига до работа с Дани Бойл в „Беднякът милионер“, който му носи първа номинация за БАФТА. Днес, няколко години по-късно, пораснал и възмъжал Дев Пател в крайна сметка получава и първата си номинация за „Оскар“ за „Лъв“ и прибира тазгодишната БАФТА за поддържаща мъжка роля в джоба си. Дев Пател е чудесен. Винаги, когато някой има възможност да го гледа, нека да го прави.

Същото важи и за Никол Кидман. Макар темата с осиновяването да й близка, в крайна сметката първите й деца с Том Круз са именно осиновени, в живия живот Кидман е някак затворен и студен човек. Но пък е прекрасна на кино. Тази порцеланова, висока жена успява да изкара на голям екран емоции, каквито в живота някак не може, и да ги пресъздаде с малко думи и повече мимики, отколкото лицето й, минало през няколко разкрасителни процедури, иначе би позволило.

Към всичко това добавяме чудесна музика, великолепни кадри и една сантиментална история, която може и да ви накара да си поплачете.

В „Лъв“ всеки може да открие по нещо за себе си. Дали това ще е екзотиката на толкова различната от нас Индия, дали ще е тематиката, дали ще е красотата на Австралия, дали ще е епичната музика на Дъстин О`Халоран и Волкер Белтерман или нещо съвсем различно, което ние не сме видели, няма значение. Но си го причинете на кино. Не случайно някои филми са номинирани за „Оскар“, а други не са, както казахме в началото.    

 
 

Toyota вече има над 10 милиона продажби на хибридни автомобили

| от chronicle.bg |

Автомобилният гигант Toyota официално съобщи, че към 31 януари е продала над 10 милиона хибридни автомобила.

„Когато представихме Prius, никой нямаше представа какво е това хибрид”, каза Такеши Учимада, председател на Съвета на директорите на Toyota.

„Тези, които го караха, бяха наричани гийкове и как ли не още. Днес, благодарение онези, които дадоха шанс на Prius, хибридните автомобили имат все по-нарастваща популярност, яхнали са вълната на успеха и вървят към установяването им като стандартна технология.”

Припомняме, че Toyota Prius е първата масово произвеждана хибридна електрическа кола, която се появи през 1997 година. Хибридът вече е на цели 20 години.

 
 

Какво казва за вас кафето, което пиете

| от Спонсорирано съдържание |

Колко кафе е твърде много? Не задавайте този въпрос на човек, пристастен към тази напитка. За агент Дейл Купър от „Туин Пийкс“ е важно единствено кафето да бъде сервирано с парче вкусен черешов пай, независимо дали е направено на кафемашина или не.

Ако знаете коя зодия сте, знаете и кое животно сте по китайския календар, ходите поне веднъж месечно на врачка, но ако не й вярвате съвсем, ходите и при друга, то може би е време да ви кажем тъжната истина – човек се познава по кафето, което пие.

Предлагаме ви няколко категории хора според кафетата. Намерете своето място в тях и ще разберете всичко за съдбата си (или не).

 
 

Кейт Ъптън на корицата на „Sports Illustrated“

| от chronicle.bg |

Броевете с бански на списание „Sports Illustrated“ са легендарни.

Тази година от корицата ни гледа Кейт Ъптън. За нея обаче една корица е малко, затова списанието прави цели три, който може да видите в галерията ни. Темата на броя е „многообразието на човешкото тяло и възраст“.

Други известни личности в броя са тенис легендата Серена Уилямс

 

A post shared by Serena Williams (@serenawilliams) на

 

Ашли Греъм  

A post shared by A S H L E Y G R A H A M (@theashleygraham) на

 

Кристи Бринкли

A post shared by Christie Brinkley (@christiebrinkley) на

 

Хънтър Макгрейди  

A post shared by Hunter McGrady (@huntermcgrady) на