Активисти от средната класа, съединявайте се

| от |

Работническата класа отдавна не е това, което беше. Но може би сега малко по-различен призрак кръжи над главите ни.

1

 

Карл Маркс си представя класовата борба, като апокалиптичнa логика, пише FP. Изправянето на мнозинството срещу малката плутокрация ( форма на държавно управление, при която решенията на правителството се базират не на мнението на народа, а се вземат от влиятелен кръг на висшето общество, съставен от богати хора). Това създава дълбоко социално неравенство и ниска социална мобилност, а според него несъмнено е трябвало крайната цел да бъде заможни работници. Той също така вярвал, че революционния пролетарски импулс е фундаментално глобален – „че работническите класи през планини и морета“ ще се обединят заради бедността си и общия опит да преборят мизерията и бездушността на фабричния труд. По това време идеята, че бедните мислят по същия начин била разумна. Според икономиста на Световната банка Бранко Миланович, когато е бил написан „Манифест на комунистическата партия“ през 1848 -ма, някои страни са по-богати от другите, но това, което се е смятало за доходи, които биха определили някой човек като богат или беден в Англия вече е равно на това във Франция, САЩ, дори и Аржентина, пише foreignpolicy.com.

Но по време на индустриалната революция, нещата драстично се променят. Така излязло, че Маркс не е направил прогнозата си добре. Няколко години след „Манифеста..“ заплатите на работниците във Великобритания започнали да се увеличават. Тенденцията продължила и в останалата част от Европа и Северна Америка. Нещата са стигнали до там, че ако през 1870 брутния вътрешен продукт на Великобритания е 3 190 долара и в същото време в Африка той е 648 долара, през 2010-а във Великобритания на глава от населението БВП е 23 777 долара, а Африка 2,034. Така че, ако преди 150 години средният африканец е 1/5 по беден от „колегата“ работник във Великобритания , днес той струва по-малко от една десета.

Докато американците вдигат врява за абсурдно големите заплати на изпълнителните директори, един друг важен икономически факт се пренебрегва: че когато Западът е започнал да расте икономически, разликата в приходите между държавите става толкова голяма, че различията вътре в страните са започнали да изглеждат незначителни. Например, ако някой в Лондон, може би, се опитва да свърже двата края, ако се премества в Лагос със същите пари може да живее като буржоа. Миланович Смята се, че средният доход на най-богатите 5 процента в Индия е почти същите като този на най-бедните 5% в САЩ. Най-добре платените работници в Европа и САЩ са много по-богати от своите колеги в развиващите се страни, така и мнозинството от хората в тези страни, които все още се прехранват от земеделие или малък собствен бизнес.

Ето това е съвременната причина „работниците от всички страни“ в никакъв случай да не се обединят. Но може би скоро нещата ще се променят заради глобализацията. През последните 10 години процентът на растеж в бедните страни е много по-голяма от тази на богатите, което намалява разликата в средните доходи. Икономистът Арвинд Субраманиан смята, че Китай през 2030 ще бъде също толкова богат, колкото целия ЕС днес, а  Бразилия няма да бъде много по-далеч. Казано просто, скоро голяма част от света ще бъде, ако не богата, то поне ще разполага със солидна средна класа. За такъв живот работниците от викторианска Великобритания могли само да мечтаят – неоново осветени офиси вместо мрачни фабрики, освен това средната продължителност на живота в сравнение с 1848 г. е 40 години повече.

Но богатите и бедните в Лагос и Лондон ще започнат да живеят по идентичен начин в икономически смисъл до 2030 и тогава, може би, наистина ще се „съединят“. Според прогнозите 3,5 милиарда хора от средната класа, образовани и информирани, може би най-накрая ще осъзнаят колко са повече от супер богатите елити в собствените си страни. Те ще окажат натиск върху правителствата, за да гарантират, че тяхната пот и кръв няма да е за прекомерно забогатяване на един малък, глобален капиталистически елит, а ще се разпространи по-широко. Ще искат затваряне на офшорните зони,  където световните плутократи крият печалбите си и ще се стремят да постигнат свободно движение на работниците по света, а не само в отделните страни.

Средната класа никога не е правила революции, но нейната бъдеща сила в преразпределянето на позициите може да опровергае стария Маркс.

 
 

Google работи по групово фото приложение

| от chronicle.bg |

Google обяви, че работи по ново приложение за групово редактиране и споделяне на снимки.

То ще наподобява Moments на Facebook, а говорителите на компанията са казали, че това е просто един експеримент и не се знае кога и дали това ново приложение ще стане достъпно за всички.

Тъй като все повече потребители използват приложенията на Facebook, Twitter и Snapchat, вместо да търсят в интернет, т.е. чрез търсачката на  Google, е нормално да имаме такава реакция от Google.

 
 

И Тя е със сини очи

| от Кристина Димитрова |

Тя и той са телата, които линеят за една изгубена любов.

Те са със сини очи и черни коси. Знаят, че когато настъпи последната нощ, ще последва раздялата. Той й разказва една и съща история отново и отново. В стаята времето е спряло и сякаш героите са попаднали във вакуума на живота.

Тази типична любовна история на френската писателка Маргьорит Дюрас ще оживее на сцената на театър „Възраждане“, за да ви разкаже историята на двама души, сключили договор за обичане за 23 нощи.

„Очи сини, коси черни“ е театралната адаптация на едноименния роман на Дюрас, която е направена от писателката Ирена Иванова, вече позната като момичето с няколко спечелени престижни награди за ролята си във филма „Безбог“.

Освен че самата тя е със сини очи, е силно повлияна от Дюрас през последните няколко години от живота си.

Франция се стича като Рейн в творчеството на Ирена, а да посегне към адаптацията на „Очи сини, коси черни“ е едно от най-смелите й предизвикателства през последните месеци. Една от концепциите, които самата Дюрас залага в пиесата, е отчуждението на героите не само помежду им, а и от самите себе си.

Тя и Той са затворени в стаята на миналото, но търсят една друга стая, в която любовта е възможна. В тази стая може да влезете и вие на 31-ви март и 3-ти април и да станете свидетели на раждането на една повече-от-любов.

Всичко започва във фоайето на хотел Рош във френска морска провинция.

Никой в историята няма име. Мъжът от историята се приближава до прозорците на фоайето и вижда Странник с черна коса и сини очи, чиито очи не може да забрави и изгубва завинаги. Появява се жената от историята и отвежда Странника. Мъжът обикаля плажа с надеждата го срещне отново. Среща същата жена в кафене на брега на морето, но не я разпознава като жената отвела странника. Предлага й да прекара следващите вечери с него срещу заплащане, защото много прилича на изгубения Странник. Тя приема. Следват двадесет и три безсънни нощи…

Адаптацията на Ирена Иванова запазва характерната за Дюрас символика, залегнала в романа, а това е морето, корабът и стаята – интимното място за срещи, където се ражда невъзможната-възможна любов.

Прочитът на романа, на Ирена Иванова е многопластов и може да бъде разбран на повече от едно ниво.

Той се гмурка в дълбокото, после изплува, за да си поеме въздух и пак се гмурка. Залата на театър „Възраждане“ ще бъде озвучена от дълбокия и запомнящ се глас на актьора Велизар Бинев, за който това е завръщане на сцената след дългогодишните му актьорски появи на големия екран в над 80 чужди продукции. Зрителите ще чуят и въздействащия текст на поета Владислав Христов – „Писма до Лазар“.

Именно тази негова творба отразява историята по поетичен и абстрактен начин, прорязвайки я по цялото й протежение до края. Постановката е в характерния експериментален стил на Ирена Иванова, а на сцената ще излязат актрисата Дария Митушева в ролята на Жената и Николай Марков в ролята на Мъжа. Под звуците на традиционна индонезийска музика актьорите ще разкажат историята, чрез своите телата. Ирена очевидно не изневерява на Дюрасовия любовник, който често е с Азиатски произход.

Спектакълът е проект на Театрално ателие „Експериментика“ и е реализиран с подкрепата на Френския културен институт, Посолството на Република Индонезия, Нов български университет и Voice Academy.

 
 

Плажовете, за които си мечтаем

| от chronicle.bg |

Преди няколко дни настъпи астрономическата пролет, а след броени часове ще преминем към лятното часово време. Всичко това просто ни подсказва едно – сезонът „Отслабвам за лятото“ е приключен и отстъпва място на „Отслабвам за Коледа“.

Започваме да броим дните до момента, в който ще легнем на шезлонга с коктейл в ръка, пред нас прозрачно синьото море ще се слива с небето, а горещ бял пясък ще гали стъпалата ни.

Тъй и тъй е ден за размисъл, защо пък да не изберем плажа – мечта за следващата морска ваканция. Нашите предложения – в галерията горе.

 
 

Ох, стари сме… защото те правят 10!

| от |

Едно десетилетие измина като мигване с единия клепач и ние си мислим, че сме си същите, ама не сме… Защото сме с 10 години по-големи. И уж поумнели. Минаването на безгрижните лета се отразява, както на човешкото тяло и съзнание, така и на любимите guilty pleasure удоволствия, каквито са сериалите.

Вярвате или не, но много от любимите ви шоута направиха 10 години от старта си и дори след толкова време, за част от тях си спомняме с умиление. И с леко насълзяване на очите.

Ние сме избрали пет добри, вкусни, провокативни и да, КУЛТОВИ, сериала, които правят 10 тази година. А ние сме стари, но все така ги харесваме. Цък, в галерията горе са.