Активисти от средната класа, съединявайте се

| от |

Работническата класа отдавна не е това, което беше. Но може би сега малко по-различен призрак кръжи над главите ни.

1

 

Карл Маркс си представя класовата борба, като апокалиптичнa логика, пише FP. Изправянето на мнозинството срещу малката плутокрация ( форма на държавно управление, при която решенията на правителството се базират не на мнението на народа, а се вземат от влиятелен кръг на висшето общество, съставен от богати хора). Това създава дълбоко социално неравенство и ниска социална мобилност, а според него несъмнено е трябвало крайната цел да бъде заможни работници. Той също така вярвал, че революционния пролетарски импулс е фундаментално глобален – „че работническите класи през планини и морета“ ще се обединят заради бедността си и общия опит да преборят мизерията и бездушността на фабричния труд. По това време идеята, че бедните мислят по същия начин била разумна. Според икономиста на Световната банка Бранко Миланович, когато е бил написан „Манифест на комунистическата партия“ през 1848 -ма, някои страни са по-богати от другите, но това, което се е смятало за доходи, които биха определили някой човек като богат или беден в Англия вече е равно на това във Франция, САЩ, дори и Аржентина, пише foreignpolicy.com.

Но по време на индустриалната революция, нещата драстично се променят. Така излязло, че Маркс не е направил прогнозата си добре. Няколко години след „Манифеста..“ заплатите на работниците във Великобритания започнали да се увеличават. Тенденцията продължила и в останалата част от Европа и Северна Америка. Нещата са стигнали до там, че ако през 1870 брутния вътрешен продукт на Великобритания е 3 190 долара и в същото време в Африка той е 648 долара, през 2010-а във Великобритания на глава от населението БВП е 23 777 долара, а Африка 2,034. Така че, ако преди 150 години средният африканец е 1/5 по беден от „колегата“ работник във Великобритания , днес той струва по-малко от една десета.

Докато американците вдигат врява за абсурдно големите заплати на изпълнителните директори, един друг важен икономически факт се пренебрегва: че когато Западът е започнал да расте икономически, разликата в приходите между държавите става толкова голяма, че различията вътре в страните са започнали да изглеждат незначителни. Например, ако някой в Лондон, може би, се опитва да свърже двата края, ако се премества в Лагос със същите пари може да живее като буржоа. Миланович Смята се, че средният доход на най-богатите 5 процента в Индия е почти същите като този на най-бедните 5% в САЩ. Най-добре платените работници в Европа и САЩ са много по-богати от своите колеги в развиващите се страни, така и мнозинството от хората в тези страни, които все още се прехранват от земеделие или малък собствен бизнес.

Ето това е съвременната причина „работниците от всички страни“ в никакъв случай да не се обединят. Но може би скоро нещата ще се променят заради глобализацията. През последните 10 години процентът на растеж в бедните страни е много по-голяма от тази на богатите, което намалява разликата в средните доходи. Икономистът Арвинд Субраманиан смята, че Китай през 2030 ще бъде също толкова богат, колкото целия ЕС днес, а  Бразилия няма да бъде много по-далеч. Казано просто, скоро голяма част от света ще бъде, ако не богата, то поне ще разполага със солидна средна класа. За такъв живот работниците от викторианска Великобритания могли само да мечтаят – неоново осветени офиси вместо мрачни фабрики, освен това средната продължителност на живота в сравнение с 1848 г. е 40 години повече.

Но богатите и бедните в Лагос и Лондон ще започнат да живеят по идентичен начин в икономически смисъл до 2030 и тогава, може би, наистина ще се „съединят“. Според прогнозите 3,5 милиарда хора от средната класа, образовани и информирани, може би най-накрая ще осъзнаят колко са повече от супер богатите елити в собствените си страни. Те ще окажат натиск върху правителствата, за да гарантират, че тяхната пот и кръв няма да е за прекомерно забогатяване на един малък, глобален капиталистически елит, а ще се разпространи по-широко. Ще искат затваряне на офшорните зони,  където световните плутократи крият печалбите си и ще се стремят да постигнат свободно движение на работниците по света, а не само в отделните страни.

Средната класа никога не е правила революции, но нейната бъдеща сила в преразпределянето на позициите може да опровергае стария Маркс.

 
 

Всички говорят за: Двете „голи” рокли на Джей Ло

| от |

В последните няколко дни хората не спират да говорят за Дженифър Лопес. Разбрахте ли защо?

Латиноамериканската певица се появи на Billboard Latin Music Awards с две от т.нар. „голи” рокли и, разбира се, бе убийствено секси. Както само тя е способна.

По червения килим Джей Ло мина в изящна черна рокля на Жулиен Макдоналд, а за самата церемония певицата се преоблече в друга рокля на дизайнера, такава с метален цвят.

Можете ли да повярвате, че тази жена е на 47? Поне ние никога не бихме й ги дали…

Лопес получи две награди – тази на Telemundo и за най-социално ангажирана звезда. Певицата представи новия си сингъл от предстоящия, изцяло на испански, албум Mirate.

В галерията може да се убедите защо всички говорят за Джей Ло и нейните две „голи” рокли. Даже не знаем защо го слагаме в кавички…

 
 

Игра, разработвана у нас, събра над 500 000лв. за няколко часа

| от chronicle.bg |

 

Игра на софийското студио Snapshot Games събра над $300 000 или 540 хил. лева за по-малко от 24 часа.

Phoenix Point беше пусната за подкрепа от фенове в 19 ч. вчера, като до края на кампанията й има цели 42 дни.

Ветеранът в гейм индустрията Julian Gollop е избрал България за своята дейност преди повече от 10 години и това е втората игра, разработена от него и софийския му екип.

PhoenixPoint_Screen_02

Разработчиците създават предстоящата походова стратегия от офиса си в Дианабад и са уверени в качествата на своята творба. Това е и причината да си сложат иначе амбициозната цел от $500 000, които да съберат от почитатели, вместо да се договорят с голяма корпорация.

Предишната игра, направена на нашенска територия от Julian Gollop, събра над $200 000 в платформата за публично финансиране Kickstarter. Заглавието й е Chaos Reborn и все още върви отлично в Steam.

Новият амбициозен проект на местното студио – Phoenix Point – разказва за пост-апокалиптичен свят, в който извънземна раса превзема планетата ни и малкото оцелели хора се опитват да отвърнат на удара.

Планът за пускане на играта предвижда това да се случи в края на 2018 г., като за целта екипът на Julian Gollop трябва значително да се разрастне.

 
 

Райна Косева: какво е да бъдеш жена-пилот

| от chronicle.bg |

Райна Косева е пилот в националния превзовач „България Ер“ и има 5 500 летателни часа. Тя управлява Embraer 190.

Описва професията си като изключително интересна и красива. „Малко професии могат да предложат такива гледки, каквито ние виждаме всеки ден. Особено красиво е когато полетът е рано сутрин и виждаме изгрева на слънцето –първо от ниско, а после, когато сме високо над облаците и всичко е огряно от слънчевите лъчи“, казва Райна.

Решението ѝ да се захване с пилотската професия е било напълно случайно и импулсивно. Детската й мечта била да стане хирург. Това обаче се променя в 11 клас, когато с нейни приятели се записали за парашутисти в аероклуб „Божурище“. Там имала възможност да лети и пилотира малки самолети.

Capture

Така тя се влюбва в небето и вместо в Медицинския университет, кандидатства в Техническия за специалност „Авиационна техника и технологии“ и завършва през 2003 година.

За разлика от много пилоти, които никога не са попадали в стресиращи ситуации, Райна има няколко. Преди да работи в „България Ер“, тя е била пилот в карго компания. Спукана гума на основния колесник при кацане и отказ на двигател при излитане са най-сериозните проблеми, с които тя и екипажът е трябвало да се справи, докато е пилотирала самолет в карго компанията. И в двата случая обаче е категорична, че е била подготвена.

„На повечето пилоти никога не се е случвало да им спре двигателят на самолета. На мен ми се случи – не беше страшно, защото бях подготвена. Това е една от ситуациите, в които всички трябва да знаем как действаме дори насън. С командира тогава действахме по процедурите и приземихме самолета без други щети. Освен основното обучение през което минаваме, на всеки 6 месеца се провеждат т.нар. тренажори – тренировки, където всички пилоти в изкуствени условия трябва да упражняваме уменията си в такива ситиации. Когато обаче ми се случи в реална среда, всички колеги и инструктури бяха много впечатлени и един през друг идваха да ме разпитват. Един командир дори се пошегува, че един гърмян заек е много по-скъп от други два негърмяни“, спомня си Райна.

17918753_1389105864484275_131290256_n

Откакто е пилот в „България Ер“ не се е сблъсквала с подобни аварии.

“Усещането при пилотиране на новите самолети Embraer (б.р марка самолет) e изключително! Никога не съм имала възможността да шофирам чисто нова кола, но съдбата ми подари емоцията да карам нов самолет. Всичко е много спокойно, издържано до краен предел от гледна точка на сигурност и безопасност“, категорична е тя.

За вълнуващи истории и хора, с които се е запознавала на борда на авиокомпанита, Райна може да разказва много.
Най-ярко си спомня, когато се срещнала с Боби Михайлов. Тогава тя е била втори пилот и старшата стюардеса с широка усмивка й казала, че той е на борда.

„Аз съм страшен футболен фен и когато разбрах, че той е на борда, поисках автограф. Подадаох летателната си книжка на стюардесата и я помолих да отиде при него и да му поиска автограф. Тя започна да ми се смее, хвана ме за ръката и ме заведе при него. И така, освен много печати, признания и удоствоверения, в книжката си вече имам и автограф от Боби Михайлов“, казва през смях тя.

Друга спортна легенда, с която се е срещала отново на борда, е Кубрат Пулев.

„Да си пилот е много динамично, разнообразно и отговорно. Може би и това ми харесва най-много“, категорична е Райна.
В свободното си време се отдава на децата си. Заедно ходят на ски, плуване. Запалени са и по туризма, като най-много обичат да пътуват заедно.

 
 

Бившите мениджъри на Джони Деп го нарекоха „закоравял лъжец“

| от chronicle.bg, по БТА |

Бившите мениджъри на Джони Деп го нарекоха „закоравял лъжец“, след като даде интервю, в което каза, че са го разочаровали.

Актьорът заведе дело срещу „Мениджмънт груп“ през януари за повече от 25 милиона щатски долара, като я обвинява в измама и небрежност. Фирмата подаде насрещен иск, в който изтъкна, че Деп е харчил разточително за имоти, частни самолети, произведения на изкуството, въпреки предупрежденията им.

В интервю пред в. „Уолстрийт джърнъл“ Джони Деп задава въпроса защо фирмата не се е отказала от него като клиент, ако е харчел толкова неразумно. Това накара говорителят й Дейвид Шейн да заяви през Асошиейтед прес, че Деп е „закоравял лъжец, който отказва да поеме отговорност за възмутителното си поведение и принуждава други да лъжат вместо него“.

В съдебните документи фирмата посочи, че разточителният начин на живот на Джони Деп струва 2 милиона долара месечно. Той е платил 75 милиона за да купи и поддържа 14 къщи, сред които френски замък и верига бахамски острови.
Джони Деп отговори, че парите са негови и ще ги харчи както иска.