Ако ГЕРБ има, то РБ няма избор

| от | |

Мартин Табаков, 5corners.eu

След подаването на оставката на кабинета „Орешарски“, нормално е вниманието на интересуващите се хора да бъде съсредоточено върху евентуалния нов състав на парламента. Разбира се, предстои мандат на служебно правителство, както и предизборна кампания. Затова всяка една парламентарна панорама, която ги изпреварва във времето, би била относителна. Въпреки това, интересът на десния избирател е съсредоточен върху основните политически субекти в този спектър – Реформаторският блок и ГЕРБ. Внимание заслужава тяхната организационна кондиция и обективни електорални възможности, на базата на които ще получат съответно присъствие в следващия парламент. Това, което касае настоящия коментар обаче, е коалиционният капацитет на двете формации, в контекста на широкото гражданско неудовлетворение спрямо БСП и ДПС, и с оглед на решителността на част от академично-експертния сектор, посредством, например, новосформирания Институт за дясна политика (ИДП), да приложи своята компетентност в опит за ограничаването на властовите апетити на който и да е политически субект, стоящ зад подкрепата на кабинета „Орешарски“.

DSC_0449

С оглед на естеството на Реформаторския блок и ГЕРБ, двете партии ще имат съвсем различен периметър на парламентарно действие във функционирането на следващия състав на законодателния орган. Реформаторският блок ще има само един възможен партньор за коалиционни взаимодействие – ГЕРБ. Последното произтича от сравнително ясния ценностен ангажимент на партиите, които функционират под знамената на блока. Носител на инерцията на традиционната/автентичната десница е именно ценностният фундамент на Блока, който успява да компенсира иначе липсата на ясно регламентирано лидерство и публично присъствие. Небрежният състав на представителство на Блока се компенсира от ценностите, на които стъпват публично неговите лица. Всичко това свежда до минимум възможността на РБ да „лавира“ в следващия парламент, а на практика това означава едно: че Блокът или ще остане в опозиция, или ще управлява с ГЕРБ.

Ситуацията с ГЕРБ обаче е коренно различна. Тази партия изчерпва съществуването и функционирането си с личността на Бойко Борисов. Последният олицетворява ГЕРБ, фундира партията с присъствието си и я насочва политически, без да се съобразява с паралелни ценностни съображения. ГЕРБ е точно обратното на РБ: липсата на ценностен фундамент (или възможността за перманентното му конюнктурно актуализиране) бива компенсирано от доминиращото присъствие на партийния лидер. Последното обаче означава и нещо друго: ГЕРБ не би могъл да бъде „спънат“ във формирането на коалиционната си политика от ценностни съображения. Това означава, че тази партия има далеч по-широк хоризонт за парламентарна подвижност в следващия НС и по-нисък критерий за участието си в коалиционно правителство. Всичко това може да резултира в ситуация, в която ГЕРБ може да направи коалиция както с БСП (от която ще спечели стабилно мнозинство), така и с ДПС (благодарение на която ще си гарантира медиен и финансов комфорт). А какво печели ГЕРБ от евентуална управленска коалиция с РБ? Нищо.

Всъщност най-голямата ценност на Реформаторския блок като евентуален партньор на ГЕРБ в управлението, се крие в това, че Бойко-Борисовата партия няма да загуби нищо от сътрудничество с Радан Кънев и сие. Защото всяка една алтернативна коалиция на ГЕРБ би форсирала Борисовата партия да плати определена електорална цена в бъдеще. Въпреки че към момента Борисов е единственият политически лидер, който притежава таланта да отиграе едно непопулярно решение, каквото би било сътрудничество с БСП или ДПС, наивно е да се смята, че това би станало без последствия за подкрепата на ГЕРБ. Факт е, че популярността на Бойко Борисов надхвърля тази на организираната подкрепа за партията му (емпиричните данни посочват, че той има популярност и сред избиратели, които гласуват вляво). Също така, неоспорим факт е, че не малко от гласувалите за ГЕРБ са го направили не защото харесват обезателно лидера на партията, а защото подкрепят най-силния субект, изправил се като конкурент на БСП.

По отношение на едно евентуално следващо коалиционно правителство между Реформаторския блок и ГЕРБ, могат да бъдат казани две неща: Първо, че подобен съвместен кабинет не би бил кабинетът-мечта за десния избирател. Второ, подобно правителство, излъчено от тези два политически субекта, е най-доброто възможно за конструиране от очакваната парламентарна констелация. Една коалиция между РБ и ГЕРБ би била по-добра за десния човек от една коалиция между ГЕРБ и ДПС или ГЕРБ и БСП.

Именно осъзнаването на подобни положения опосредства идеята за учредяването на ИДП. Тази неправителствена организация иска да вложи усилията си в ясен фокус: смекчаване на различията между десните формати и акцентиране върху техните общи приоритети, така че да се създадат предпоставки в следващия състав на парламента, които да възпрепятстват взимането на такива непопулярни решения, които да реабилитират властово позициите на който и да е злополучен сегмент от подалото вчера оставка правителство.

Разбира се, правителствените коалиции са функция на политически решения на органите на политически партии. Задачата на ИДП обаче е да аргументира в публичната среда такъв тип взаимоотношения между Реформаторския блок и ГЕРБ, така че тази среда да ограничи максимално възможността за политически сюжет, различен от дясно управление на страната или поне най-близкото възможно такова.

 
 

Когато звездите бомбят снимки

| от chronicle.bg |

Фотобомбите представляват накратко следното – когато човек влезе в кадъра при снимката на друг.

Винаги се получава смешно, но е най-забавно, когато фотобомби правят звездите.

Предлагаме ви в галерията списък със снимки на знаменитости, които „случайно“ се приплъзват в кадъра на друг.

Сред тях можете да видите бивш президент, британската кралица и много актьори и актриси.

 

 
 

Може ли човек да бъде щастлив?

| от Спонсорирано съдържание |

Френският философ, социолог и човек Филип Льоноар разкрива пред читателя необятния свят на трима от най-проникновените духовни учители, а именно Сократ, Иисус и Буда.

„Ученията на Буда, Сократ и Иисус са преминали през вековете и хилядолетията, безд аостареятилиотживеятвреметоси. Товасеобясняваповсякавероятност с образцовияхарактернатехнияживот, с дълбоконоваторскиядухнатяхнатамисъл в сравнение с господстващите в съответнатаепохапредстави и с универсалнияобхватнатехнитепослания.

В началните страници писателят удря читателите с едни от най-страшните въпроси. Тези за смисъла, величието, осъзнаването и онова, което е вътре във всеки от нас. „Криза“ от старогръцки означава преценка, решение…нещата, които другите трябва да решат. И именно това е един от най-трудните баланси, с които трябва да се справим в битието си. Защото нима някой отрича факта, че самото решение понякога не е толкова трудно за вземане, но се изисква мъдрост и търпение после да се живее с последиците от него.

Филип Льоноар проследява и сравнява митовете, произхода на легендите и фактите, в които са забулени пътищата на Сократ, Иисус и Буда.  С невероятно прецизно и увлекателно слово той се отърква о мисълта на всеки един от тях и ни въвлича в неподозираните дълбини на умовете ни.

човек

„Може ли човек да е щастлив и да живее в хармония с ближните си в цивилизация, построена изцяло върху „притежанието“? “

Съществува една едничка добродетел, по-важна и от справедливостта. Любовта. Любовта и страданието. Редом с тях пътят на тримата е съпроводен от остро равнодушие към материалното. Равнодушие, което с времето се превръща в ненавист и омерзение към парите.

Стремежът към материалните блага и сладости често ни води до отричане на всичко „грешно“ и плътско. Води до намиране на висшия смисъл, чиято светлина е пътеводна.  Подобни твърдения има за Буда, който в ранните си години е тънел в сласт и изобилие, докато в един момент не се пренасища, решавайки да обърне поглед към големия смисъл. Съществуват твърдения, че Сократ е изпитвал влечения към млади момчета. Но това отново никога не би могло да бъде причина за отклоняване от пътя.

Книгата е безценна и с това, че дава отговори на вечно задавани въпроси. Съществували ли са тримата наистина? Каква е била сексуалността им и има ли някакви свидетелства за техни житейски партньори. Дългокос и слаб ли е бил Иисус, в какви културни среди са родени и кои точно са мъдростите, които са ги превърнали в едни от най-красивите умове на всички времена…

„Сократ, Иисус и Буда“ е книга, която има силата да разкрие пред погледа нови хоризонти, да обърне читателя навътре към себе си и да му помогне да открие истинската си същност.

 

 
 

Продават въздух от концерт на Адел

| от chronicle.bg, по БТА |

Австралиец се опитва да продаде въздух от концерта на Адел в Аделаида. Въздухът е бил пакетиран в найлонови пликчета, съобщи в. „Уест Острелиън“.

„Грабнете къс история за вашата колекция за Адел“ – пише Шон Макдона към офертата си в Ибей. – Всеки истински фен трябва да притежава такъв въздух. Много изгодно предложение“.

Началната цена на пликче с въздух е 14,95 австралийски долара (около 20 лева).

Концертът на Адел в Аделаида беше на 13 март. Публиката й беше от 70 000 души. Една от фенките й преживя нещо незабравимо, когато певицата я изтегли на сцената, за да пеят заедно.

 
 

Skeptics in the Pub, Изкуствен интелект: Презареждане

| от chronicle.bg |

Chronicle.bg започва партньорство с ентусиастите от Skeptics in the Pub. Всичко най-интересно преди и след събитията на Ratio.bg може да четете тук или на сайта им.

Още от създаването си първите компютри започват да поемат задачи, дотогава изискващи човешки интелект. Прогресът е бърз: през втората половина на XX век се появяват първите невронни мрежи, ботове за разговори, програми, играещи шах, експертни системи, и изглежда, че всеки момент ще бъде създаден изкуствен интелект, съизмерим по възможности с човешкия.

Постепенно става ясно, че всяка от тези технологии е ограничена. Компютрите продължават да правят това, което им кажем, а не това, което имаме предвид. Помага и променливото разбиране на хората за изкуствен интелект: обикновено така биват наричани задачите, с които компютрите все още не се справят. В края на 80-те години финансирането на изследвания намалява драстично, преди да избухне отново преди няколко години, вече включващо обработка на данни в големи размери и комерсиални приложения като автономни коли.

Това възраждане обещава да промени цивилизацията ни из основи. Какви са приложенията днес и какво ще се случи в бъдеще.

На предстоящото събитие от серията Skeptics in the Pub ще се проведе на 23 март (четвъртък) от 19:30 часа в Carrusel Club (ул. Г. С. Раковски №108) ще се обсъждат:

  • как се вдъхновяваме от биологичните мозъци за да строим изкуствен интелект;
  • дисекция на електронен мозък – какво се случва вътре в изкуствения интелект;
  • възможен ли е общ изкуствен интелект и ако да – дали ще ни вземе работата или убие първо.

За лекторите:

По темата за изкуствения интелект ще говорят Никола Тошев и Константин Василев. Двамата са участвали в изграждането на софтуерната компания WizCom, по-късно закупена от VMWare. Днес Константин се занимава с мобилни апликации и игри, а Никола съосновава Sciant и развива machine learning в компанията.

За Skeptics in the Pub:

Skeptics in the Pub е неформално събитие, създадено, за да среща хора, които се интересуват от наука и критично мислене. Форматът е прост – в началото лектор говори по предварително подготвена тема, а след това е време за въпроси и свободни разговори между всички присъстващи. Под името Skeptics in the Pub вече се организират събития в повече от 20 европейски държави, a България се присъединява към списъка през септември 2014. Досега са проведени над 15 събития с около 100 гости на всяко от тях. Skeptics in the Pub се организира всеки месец от екипа на Ratio – повече за предстоящите събития може да видите на сайта.