Акад. Георги Марков: Говорим за съгласие, но няма помирение
Вече 25 години имам една мечта – да постигнем национално помирение по отношение на 9 септември. Мечтая двете разделени части на обществото да поднесат заедно венци както на Братската могила, така и на паметника до НДК.
За съжаление, утре едните отново ще плачат на едното място, а другите – на другото. Крайно време е да проумеем, че жертви има и от двете страни. Крайно време е за помирение.
Все още като общество сме изключително разделени по отношение на тази дата. И днес имаме отличен пример за това разделение – в Централния военен клуб в София се провеждат две различни конференции, посветени на 9 септември. На първия етаж фондация „Конрад Аденауер“ говорят за „най-черната дата в българската история“, а на втория Отечественият съюз говори за повратна точка, след която България е станала модерна, индустриална, аграрна държава. Две конференции, на една тема, в една и съща сграда, при това 25 години след 10 ноември.
В световната история има и други примери на братоубийствени и граждански войни. В испанската гражданска война умират 600 000 души, но ген. Франко като победител издига паметник, защото всички са паднали за доброто на Испания – комунисти, франкисти, синдикалисти. Жестока гражданска война имаше и в Гърция, но и там успяха да се помирят. Ние все още не успяваме.
Мечтая 25 години да видя двете групи да поднасят цветя на двата паметника, но това така и не се случва. Междувременно губим историческо време и хабим национална енергия. Говорим за „национално съгласие“, но нямаме помирението. Вместо това, политиците отново ни противопоставят. Наскоро един от тях дори заяви, че комунистите са убили Александър Стамболийски. Това просто не може да продължава. Крайно време е да разберем, че са убивали както едните, така и другите. Имаме своята поговорка – „на чужд гроб не плачи“. Всеки плаче на гроба на ближния. Но вдовици и сираци има и от другата страна. Кога ще разберем и преодолеем това?
И до днес спорим какво е 9 септември. Разбира се, че в столицата това е държавен преврат. Разбира се, че в страната е имало бунтове, въстания, разбиване на затвори, но последиците ги има и като революция, която наричаме „смяна на системата“. Излиза обаче, че е прекалено сложно двата етажа на Военния клуб да се помирят. Те са в една сграда, а представете си какво е положението в цялата държава и общество. Едните крещят „революция“, а другите – „преврат“. Отдавна писах за „превратът като революция“, защото в това събитие е имало всичко. 9 септември е историческо събитие и след 70 години е време да намерим поуката от този ден.
9 септември не беше национален празник – бих искал да кажа това на един от етажите във Военния клуб. Той разделяше, а не обединяваше. Едни хора излязоха от затворите, но други ги вкараха в затворите. Едни хора слязоха от гората, а други хванаха гората. Едни си спасиха главите, а на други главите им бяха отрязани. Какъв празник може да бъде това? Но не са прави и другите, които говорят за задължително злите комунисти, защото е имало и комунисти, които са мислели доброто и наистина периодът след 9 септември има своите постижения – в индустрията, електрониката, дори в културата. Още през 1993 година присъствах на конференция в НДК, на която се говореше за лагерите, а аз им казах – така е, но имаме и Дворец на културата, в който се намирате в момента.
Имаше всичко и не можем да продължаваме с черно-бялата схема. Време е да дадем обективна оценка на тези 45 години. Страстите поотшумяха и не можем да отричаме или зачеркваме всичко. Време е да извадим поуките и да се помирим. /БГНЕС
