Акад. Георги Марков: Говорим за съгласие, но няма помирение

| от |

Вече 25 години имам една мечта – да постигнем национално помирение по отношение на 9 септември. Мечтая двете разделени части на обществото да поднесат заедно венци както на Братската могила, така и на паметника до НДК.

За съжаление, утре едните отново ще плачат на едното място, а другите – на другото. Крайно време е да проумеем, че жертви има и от двете страни. Крайно време е за помирение.

Все още като общество сме изключително разделени по отношение на тази дата. И днес имаме отличен пример за това разделение – в Централния военен клуб в София се провеждат две различни конференции, посветени на 9 септември. На първия етаж фондация „Конрад Аденауер“ говорят за „най-черната дата в българската история“, а на втория Отечественият съюз говори за повратна точка, след която България е станала модерна, индустриална, аграрна държава. Две конференции, на една тема, в една и съща сграда, при това 25 години след 10 ноември.

В световната история има и други примери на братоубийствени и граждански войни. В испанската гражданска война умират 600 000 души, но ген. Франко като победител издига паметник, защото всички са паднали за доброто на Испания – комунисти, франкисти, синдикалисти. Жестока гражданска война имаше и в Гърция, но и там успяха да се помирят. Ние все още не успяваме.

Мечтая 25 години да видя двете групи да поднасят цветя на двата паметника, но това така и не се случва. Междувременно губим историческо време и хабим национална енергия. Говорим за „национално съгласие“, но нямаме помирението. Вместо това, политиците отново ни противопоставят. Наскоро един от тях дори заяви, че комунистите са убили Александър Стамболийски. Това просто не може да продължава. Крайно време е да разберем, че са убивали както едните, така и другите. Имаме своята поговорка – „на чужд гроб не плачи“. Всеки плаче на гроба на ближния. Но вдовици и сираци има и от другата страна. Кога ще разберем и преодолеем това?

И до днес спорим какво е 9 септември. Разбира се, че в столицата това е държавен преврат. Разбира се, че в страната е имало бунтове, въстания, разбиване на затвори, но последиците ги има и като революция, която наричаме „смяна на системата“. Излиза обаче, че е прекалено сложно двата етажа на Военния клуб да се помирят. Те са в една сграда, а представете си какво е положението в цялата държава и общество. Едните крещят „революция“, а другите – „преврат“. Отдавна писах за „превратът като революция“, защото в това събитие е имало всичко. 9 септември е историческо събитие и след 70 години е време да намерим поуката от този ден.

9 септември не беше национален празник – бих искал да кажа това на един от етажите във Военния клуб. Той разделяше, а не обединяваше. Едни хора излязоха от затворите, но други ги вкараха в затворите. Едни хора слязоха от гората, а други хванаха гората. Едни си спасиха главите, а на други главите им бяха отрязани. Какъв празник може да бъде това? Но не са прави и другите, които говорят за задължително злите комунисти, защото е имало и комунисти, които са мислели доброто и наистина периодът след 9 септември има своите постижения – в индустрията, електрониката, дори в културата. Още през 1993 година присъствах на конференция в НДК, на която се говореше за лагерите, а аз им казах – така е, но имаме и Дворец на културата, в който се намирате в момента.

Имаше всичко и не можем да продължаваме с черно-бялата схема. Време е да дадем обективна оценка на тези 45 години. Страстите поотшумяха и не можем да отричаме или зачеркваме всичко. Време е да извадим поуките и да се помирим. /БГНЕС

 
 

Може ли човек да бъде щастлив?

| от Спонсорирано съдържание |

Френският философ, социолог и човек Филип Льоноар разкрива пред читателя необятния свят на трима от най-проникновените духовни учители, а именно Сократ, Иисус и Буда.

„Ученията на Буда, Сократ и Иисус са преминали през вековете и хилядолетията, безд аостареятилиотживеятвреметоси. Товасеобясняваповсякавероятност с образцовияхарактернатехнияживот, с дълбоконоваторскиядухнатяхнатамисъл в сравнение с господстващите в съответнатаепохапредстави и с универсалнияобхватнатехнитепослания.

В началните страници писателят удря читателите с едни от най-страшните въпроси. Тези за смисъла, величието, осъзнаването и онова, което е вътре във всеки от нас. „Криза“ от старогръцки означава преценка, решение…нещата, които другите трябва да решат. И именно това е един от най-трудните баланси, с които трябва да се справим в битието си. Защото нима някой отрича факта, че самото решение понякога не е толкова трудно за вземане, но се изисква мъдрост и търпение после да се живее с последиците от него.

Филип Льоноар проследява и сравнява митовете, произхода на легендите и фактите, в които са забулени пътищата на Сократ, Иисус и Буда.  С невероятно прецизно и увлекателно слово той се отърква о мисълта на всеки един от тях и ни въвлича в неподозираните дълбини на умовете ни.

човек

„Може ли човек да е щастлив и да живее в хармония с ближните си в цивилизация, построена изцяло върху „притежанието“? “

Съществува една едничка добродетел, по-важна и от справедливостта. Любовта. Любовта и страданието. Редом с тях пътят на тримата е съпроводен от остро равнодушие към материалното. Равнодушие, което с времето се превръща в ненавист и омерзение към парите.

Стремежът към материалните блага и сладости често ни води до отричане на всичко „грешно“ и плътско. Води до намиране на висшия смисъл, чиято светлина е пътеводна.  Подобни твърдения има за Буда, който в ранните си години е тънел в сласт и изобилие, докато в един момент не се пренасища, решавайки да обърне поглед към големия смисъл. Съществуват твърдения, че Сократ е изпитвал влечения към млади момчета. Но това отново никога не би могло да бъде причина за отклоняване от пътя.

Книгата е безценна и с това, че дава отговори на вечно задавани въпроси. Съществували ли са тримата наистина? Каква е била сексуалността им и има ли някакви свидетелства за техни житейски партньори. Дългокос и слаб ли е бил Иисус, в какви културни среди са родени и кои точно са мъдростите, които са ги превърнали в едни от най-красивите умове на всички времена…

„Сократ, Иисус и Буда“ е книга, която има силата да разкрие пред погледа нови хоризонти, да обърне читателя навътре към себе си и да му помогне да открие истинската си същност.

 

 
 

Поглед зад кулисите на новия сезон на „Туин Пийкс“

| от chronicle.bg |

Същите актьори, малко остарели, малко променени, малко по-зловещи от преди.

„Туин Пийкс“ се завръща 26 години след последния си епизод, за да ни разкаже още една порция от историята.

Зад епизодите стоят Дейвид Линч и Марк Фрост – оригиналното дуо, създало култовия сериал. „Туин Пийкс“ промени телевизията завинаги, залагайки различен метод за разказване на криминални истории.

Очаква се трети сезон да бъде на екран от 21 май и ще включва 18 епизода.

В тях ще участват както Кайл Маклоклан в ролята си на агент Дейл Купър, така и нови имена като Наоми Уотс, Тим Рот и Моника Белучи.

Entertainment Weekly представи серия от снимки, които показват героите на сериала 25 години по-късно. Сред тях са Дана Ашбрук, Медхен Еймик, Шерилин Фен, Уенди Роби и Шерил Лий.

Вижте ги в галерията.

 
 

Skeptics in the Pub, Изкуствен интелект: Презареждане

| от chronicle.bg |

Chronicle.bg започва партньорство с ентусиастите от Skeptics in the Pub. Всичко най-интересно преди и след събитията на Ratio.bg може да четете тук или на сайта им.

Още от създаването си първите компютри започват да поемат задачи, дотогава изискващи човешки интелект. Прогресът е бърз: през втората половина на XX век се появяват първите невронни мрежи, ботове за разговори, програми, играещи шах, експертни системи, и изглежда, че всеки момент ще бъде създаден изкуствен интелект, съизмерим по възможности с човешкия.

Постепенно става ясно, че всяка от тези технологии е ограничена. Компютрите продължават да правят това, което им кажем, а не това, което имаме предвид. Помага и променливото разбиране на хората за изкуствен интелект: обикновено така биват наричани задачите, с които компютрите все още не се справят. В края на 80-те години финансирането на изследвания намалява драстично, преди да избухне отново преди няколко години, вече включващо обработка на данни в големи размери и комерсиални приложения като автономни коли.

Това възраждане обещава да промени цивилизацията ни из основи. Какви са приложенията днес и какво ще се случи в бъдеще.

На предстоящото събитие от серията Skeptics in the Pub ще се проведе на 23 март (четвъртък) от 19:30 часа в Carrusel Club (ул. Г. С. Раковски №108) ще се обсъждат:

  • как се вдъхновяваме от биологичните мозъци за да строим изкуствен интелект;
  • дисекция на електронен мозък – какво се случва вътре в изкуствения интелект;
  • възможен ли е общ изкуствен интелект и ако да – дали ще ни вземе работата или убие първо.

За лекторите:

По темата за изкуствения интелект ще говорят Никола Тошев и Константин Василев. Двамата са участвали в изграждането на софтуерната компания WizCom, по-късно закупена от VMWare. Днес Константин се занимава с мобилни апликации и игри, а Никола съосновава Sciant и развива machine learning в компанията.

За Skeptics in the Pub:

Skeptics in the Pub е неформално събитие, създадено, за да среща хора, които се интересуват от наука и критично мислене. Форматът е прост – в началото лектор говори по предварително подготвена тема, а след това е време за въпроси и свободни разговори между всички присъстващи. Под името Skeptics in the Pub вече се организират събития в повече от 20 европейски държави, a България се присъединява към списъка през септември 2014. Досега са проведени над 15 събития с около 100 гости на всяко от тях. Skeptics in the Pub се организира всеки месец от екипа на Ratio – повече за предстоящите събития може да видите на сайта.

 
 

Дрю Баримор и нейното съвършено копие

| от |

През 1982 година малката Дрю Баримор е очарователна в ролята си в „Извънземното“.

Години по-късно тя вече е зряла жена, която има собствени деца. Една от дъщерите й обаче може спокойно да играе в римейк на филма, тъй като е наистина много прилича на майка си.

Малката Франки навършва 3 години през 2017-а. Скоро тя се появи с майка си на събитие и всички бяха удивени от приликата между двете.
Сравнете и преценете сами:

дрю баримор
Франки Баримор Копелман е родена на 22 април 2014 година. Тя е второто дете на Дрю от бившия й съпруг Уил Копелман. Когато тя се роди, Баримор каза, че е искала по-голямата й дъщеря Олив да си има брат или сестра, защото самата актриса не е имала подобно детство.

„Олив обича Франки и просто иска да е с нея през цялото време. Иска да я храни. Много й харесва“, разказва Баримор.

Това не е първото дете, което прилича толкова много на майка си. Има цяла поредица звездни деца, взели най-красивите черти на родителите си. Можете да видите повече за тях тук.