Акад. Георги Марков: Говорим за съгласие, но няма помирение

| от |

Вече 25 години имам една мечта – да постигнем национално помирение по отношение на 9 септември. Мечтая двете разделени части на обществото да поднесат заедно венци както на Братската могила, така и на паметника до НДК.

За съжаление, утре едните отново ще плачат на едното място, а другите – на другото. Крайно време е да проумеем, че жертви има и от двете страни. Крайно време е за помирение.

Все още като общество сме изключително разделени по отношение на тази дата. И днес имаме отличен пример за това разделение – в Централния военен клуб в София се провеждат две различни конференции, посветени на 9 септември. На първия етаж фондация „Конрад Аденауер“ говорят за „най-черната дата в българската история“, а на втория Отечественият съюз говори за повратна точка, след която България е станала модерна, индустриална, аграрна държава. Две конференции, на една тема, в една и съща сграда, при това 25 години след 10 ноември.

В световната история има и други примери на братоубийствени и граждански войни. В испанската гражданска война умират 600 000 души, но ген. Франко като победител издига паметник, защото всички са паднали за доброто на Испания – комунисти, франкисти, синдикалисти. Жестока гражданска война имаше и в Гърция, но и там успяха да се помирят. Ние все още не успяваме.

Мечтая 25 години да видя двете групи да поднасят цветя на двата паметника, но това така и не се случва. Междувременно губим историческо време и хабим национална енергия. Говорим за „национално съгласие“, но нямаме помирението. Вместо това, политиците отново ни противопоставят. Наскоро един от тях дори заяви, че комунистите са убили Александър Стамболийски. Това просто не може да продължава. Крайно време е да разберем, че са убивали както едните, така и другите. Имаме своята поговорка – „на чужд гроб не плачи“. Всеки плаче на гроба на ближния. Но вдовици и сираци има и от другата страна. Кога ще разберем и преодолеем това?

И до днес спорим какво е 9 септември. Разбира се, че в столицата това е държавен преврат. Разбира се, че в страната е имало бунтове, въстания, разбиване на затвори, но последиците ги има и като революция, която наричаме „смяна на системата“. Излиза обаче, че е прекалено сложно двата етажа на Военния клуб да се помирят. Те са в една сграда, а представете си какво е положението в цялата държава и общество. Едните крещят „революция“, а другите – „преврат“. Отдавна писах за „превратът като революция“, защото в това събитие е имало всичко. 9 септември е историческо събитие и след 70 години е време да намерим поуката от този ден.

9 септември не беше национален празник – бих искал да кажа това на един от етажите във Военния клуб. Той разделяше, а не обединяваше. Едни хора излязоха от затворите, но други ги вкараха в затворите. Едни хора слязоха от гората, а други хванаха гората. Едни си спасиха главите, а на други главите им бяха отрязани. Какъв празник може да бъде това? Но не са прави и другите, които говорят за задължително злите комунисти, защото е имало и комунисти, които са мислели доброто и наистина периодът след 9 септември има своите постижения – в индустрията, електрониката, дори в културата. Още през 1993 година присъствах на конференция в НДК, на която се говореше за лагерите, а аз им казах – така е, но имаме и Дворец на културата, в който се намирате в момента.

Имаше всичко и не можем да продължаваме с черно-бялата схема. Време е да дадем обективна оценка на тези 45 години. Страстите поотшумяха и не можем да отричаме или зачеркваме всичко. Време е да извадим поуките и да се помирим. /БГНЕС

 
 

Какъв небостъргач иска народът

| от |

Не може просто да дадеш нещо на народа, без да се съобразиш с народа. Не може например да отидеш на рожден ден на дете четвърти клас и да му подариш шише уиски. То не е приятелите ти, за които не ти дреме особено.

Така е и с небостъргача – не може да не го съобразиш с народа. Тази задача не е много комплексна.

Да започнем с основното – основите. Подпочвените води са част от националния ландшафт. Основите трябва да са така направени, че да издържат на тях. Поне първите 5-6 години, после да се килнат на една страна и сградата да се напука. Също така е важно да се напука от северната – ако се напука от източната или западната, ще грее слънце вътре, а ако е от южната, на обитаващите ще им духа топло от Африка.

Разбира се, небостъргачът трябва да е панелен. Това не е само за да гъделичкаме българина по традициите. Така и уайфаят от партера ще се хваща до последния етаж.

Външната облицовка най-добре да бъде направена от стъкло. По този начин сградата ще прилича на буркан. И то от 3-литровите, душманските. Независимо дали ще се живее в небостъргача, или ще се работи – статистически, в него най-вероятно ще се подвизават кисели краставички, които се мислят за царска туршия. Освен това през няколко етажа прозорците ще са в различен цвят, за да се създава илюзията, че хората са санирали. На някои прозорци ще се поставя антена на Булсатком. Задължително обаче на горния етаж, точно над нея, ще има чучур, от който тече вода, когато хората си мият пода. Апартаментите/офисите с цветни прозорци и антена ще са по-скъпи, защото санирането и кабелната създават впечатление на лукс и богатство.

Специална лелката ще чисти стълбището веднъж месечно. Да, малко е само един път в месеца, но толкова ще й отнема да изчисти от първия до последния етаж. Освен санитарни, лелката има и други задължения:

– да доукрасява небрежно нарисуваните пениси, очертавайки им глава и косми;

– да преправя надписите „ЦСКА“ на „ЩЕКА“ и „Левски“ на „Девойки“;

– да се уверява на всеки етаж, че нишата за пожарогасителя е празна;

– когато стигне до последния етаж, да пренарежда спринцовките по земята в нови, вълнуващи шарки.

Небостъргачът ще разполага с две кофи за боклук. Те ще са поставени там, където става най-голямо ехо, като ги изпразват с камиона в 3 през нощта.

Както знаем и сме виждали, новото строителство няма нужда да е красиво. Единственото нещо, сложено само за красота, ще са домофоните на входа. Ако благодарение на лош късмет, домофоните работят, попът, който освещава сградата, ще ги напръска със светена вода, за да дадат на късо. Освещаването като цяло ще продължи около 2 години. Попът трябва да освети всички детайли, защото дяволът бил там.

Небостъргачът няма да закрива Витоша. Защото ще е построен в „Люлин“. Хем да облагороди района, хем да пази сянка на Перник.

 
 

5 сериала за телевизията, които да гледате по телевизията

| от |

Телевизията е велика магия. Можеш да покажеш всичко, да излъжеш, да пускаш глупости с часове, да се правиш на маймуна и винаги ще има поне един човек, който ще те гледа и дори ще те хареса. Телевизията е медията с най-силно влияние в модерния свят и нито интернет, нито онлайн стриймовете могат да я победят.

Телевизията е истинска магия. Там може да си на места, без реално да бъдеш на тях, може да си тъп, но да изглеждаш умен, можеш да си забавен без да имаш и един грам чувство за хумор. Телевизията придава онзи дребен блясък върху хората, след който всеки се чувства с 10 см по висок.

Негово величество малкият екран! Той ти дава толкова много и те мами по онзи приятно сладък начин. Той може да е мелодраматичен в тежките моменти и силно захаросан в сладките. И ти нямаш нищо против. От „Малката булка“ да майстори-готвачи, телевизията предлага всичко. Там има всичко. От експерти, които говорят мъдро по всякакви въпроси до маймуни, които правят фокуси.

Телевизията е сладкото изкушение и понякога се прави трудно. Особено, когато се стремиш към добра телевизия. Дали такава е останала, някои хора се съмняват, но ние не. Затова и имаме една селекция от пет адски добри сериала, правени за телевизия, в които се разкава за правенето на телевизия. Приятно четене.  

 
 

Истинският Париж през погледа на гениите

| от Дилян Ценов |

 Париж – мястото, което не може да бъде сложено в никакви рамки. Не можеш да опишеш Париж. В този град всеки ще намери онова, от което се нуждае – така е било и така ще бъде винаги.

Магията там е навсякъде – в кварталите с тесните улички, познали падението и възхода, в големите булеварди, в спокойните води на Сена и под нейните мостове. Тя е в нощния мрак, който те изкушава да захвърлиш задръжките и страховете.  Париж е копнежът, който всички носим в себе си.

Но в последните три години обликът на града се промени под влиянието на тероризма. Атаките, на които все по-често става мишена, са удар по всички ценности, зад които той стои вече столетия наред. Страхът лесно измества фокуса на населението, и превръща Париж в опасно място, свързвано със заплахи за нови атентати. И се оказва много лесно  да забравим, че именно в Париж живеят и творят легенди като Едит Пиаф, Ив Сен Лоран, Жан Кокто, Оноре дьо Балзак, Виктор Юго, Хемингуей, Фицжералд и още стотици. Забравяме, че Париж е и винаги ще бъде град на творческата свобода и  вдъхновение за артистите, писателите, художниците на всяка епоха.

За него Фридрих Ницше казва: „Хората на изкуството имат един дом в Европа и това е Париж“.

Замисляли ли сте се защо атмосферата му не може да остави никого равнодушен? Кое е преходното и кое непреходното в този град? Как да продължим да гледаме на него като на люлка на изкуствата и културата?

Може би най-добрият подход в тази насока е ретроспекцията. Изкуството е онова, което запечатва истинския облик на града. Личностите, които едновременно черпят сили от града, но и създават образа му – те са Париж и той е тях. Французи или не, градът ги приема, както винаги ще приема всички хора на изкуството.

Нашата галерия ще ви припомни истинския Париж, защото един поглед назад във времето понякога върши учудващо добра работа.

 
 

13 сериала, които ще искате да изгледате на екс

| от chronicle.bg |

Някои сериали просто не те оставят на мира!

Сериалите са виновни за толкова много изпуснати пътувания, тежки работни дни и провалени сесии по света. Хората, независимо от възраст и пол, будуват до ранни зори само за да изгледат още един епизод.

И това е прекрасно! Сериалите са прекрасно забавление, което често ни отделя от ужасите на реални свят, показвайки ни доста по-ужасен. Затова в днешната ни галерия сме събрали 13 сериала, които ще искате да изгледате наведнъж. Приятна събота и неделя!