Айзък Азимов за науката, религията и ролята на научната фантастика

| от | |

isaac-asimov-escritor

Айзък Азимов (1920-1992) е един най-уважаемите умове на ХХ век. Автор на над 400 труда в сферата на научната фантастика ,Азимов винаги е промотирал изучаването на света и развитието на обществото.

Както и други известни автори в този жанр – негови съвременници – Азимов също успешно е предсказвал бъдещето. В разговор с американския журналист Бил Мойърс от 1988 г., писателят споделя вижданията си за религия, наука и вълнението от това да се учиш цял живот. Представяме ви част от разсъжденията на Азимов, публикувани в книгата „Bill Moyers: A World of Ideas“ и извадени от brainpickings.org.

„Вълнуващо е да разширяваш мирогледа си, да знаеш, че има още една малка част от вселената, която познаваш и разбираш. Смятам, че когато умираш, ще изпитваш едно удоволствие от факта, че си оползотворил живота си в пълна степен, събирал си максимално знание за вселената и си му се насладил. Имаме само една вселена и само един живот, в който да се опитаме да я разберем. Да, не можеш да уловиш много, но пак ще е нещо. Каква трагедия би било да не разбереш нищо изобщо.

Когато компютрите започнат да вършат все повече от нещата, които хората не трябва да вършат, защото така не използват мозъка си и това ги отегчава до смърт, за хората ще остане повече време за творчески занимания. Не може да подложиш един човек на работа, която потиска мозъка му, той да я работи с години, след което да му кажеш изведнъж да направи нещо творческо. Креативността трябва да бъде вдъхната в него.

…Иска ми се да мисля, че когато хората имат шанса да научат фактите и разширят своята палитра от познание, те няма толкова запалено да следват мистицизма. Не е правилно да продаваш на клиента фалшива стока, да му взимаш парите за нея, а точно това правят мистиците. Те продават фалшиво знание и взимат пари за него. Да, това може да кара хората да се чувстват добре, но това не променя факта, че самата информация е фалшива. Науката не ни дава абсолютната истина. Тя е механизъм, чрез който човек може да научава повече за природата. Това е начин да сравняваш собствените си мисли с природата и да видиш доколко съвпадат. Това може да се приложи не само в науката, но и в живота.

Моето възражение срещу фундаментализма не е, че те са фундаменталисти, а че искат и от мен да бъда фундаменталист. Те може да казват, че аз, от своя страна, вярвам в еволюцията и искам всички да вярват в нея. Аз не искам това. Нека учат и да преценят сами… Фундаменталистите ще бъдат ужасени, ако им кажа, че в църквите им трябва да се учи светски хуманизъм и научни доводи затова как животът е започнал. А те учат само това, в което вярват. В училище не учим в какво вярваме, а в изводите, до които учени и специалисти са стигнали.

Това е славното в науката. Тя е несигурна, предмет на промяна. Позорно е да поставяш само един списък с правила и ги считаш за абсолютна истина, без да зачиташ доказателства… Нещо повече – фундаменталистите зачитат книгите, които се съгласяват с тяхната Библия или Коран, но искат да горят другите. Това е много по-опасно от една съвкупност от знание, която е променлива.

В сериозната проза, в която писателите постигат нещо съществено, нещо различно от обикновено забавление – не че има нещо лошо в обикновеното забавление – авторът държи огледало към човешкия род и му показва накъде се е запътил. Можеш да разбереш, защото виждаш – чел си романа и си видял докъде се стига. Научната фантастика използва друг метод. Тя предлага изкуствени, нереални общества, които несъществуват, или могат да съществуват в бъдещето, но не е задължително. Надеждата е, че читателят вижда и прави връзката с реалните събития. Затова пиша научна фантастика – позволява ми да изкажа мнението си по различни теми, което в противен случай не бих могъл да изкажа“.

 
 

Холокостът през погледа на седмото изкуство

| от Дилян Ценов |

 Един милион дрехи, 45 000 чифта обувки и седем тона човешка коса – това заварват съветските войски, когато освобождават най-големия нацистки концентрационен лагер – Аушвиц-Биркенау. Това се случва на 27 януари 1945 г. Поне 1 милион души намират смъртта си там.

Общо 6 милиона убити евреи – това е равносметката за Холокоста, която става ясна едва след края на Втората световна война, когато се разбира за действията на нацистите през изминалите години.

Холокостът – геноцидът над различните, онези, които са родени на неправилното място в неправилното време. На 24 април Израел почита паметта на 6-те милиона еврей, цигани, комунисти, хомосексуални и други, които стават жертви на най-голямото зверство, което съвременната ни история познава.

Не е учудващо, че изкуството и до днес обръща поглед към тези събития, за да напомни за ужаса под една или друга форма. Нито е странно как киното успява да създаде шедьоври в тази посока. Невинаги е ясно каква е причината филмите, в чийто сюжет присъства Холокоста, да са толкова добри. Може би една от причините е в мащаба на самата трагедия – тя може  да накара човешката природа да пробие познатите граници.

Именно тези филми ни доближават до истината, която се е случила там – във всички онези „бани“, във всички онези места, „където отиваме да работим“…

Отричан или не, преувеличен (както някои противници го описват) или истински, този геноцид съществува. Съществува и то по начин, който никога няма да избледнее и да се забрави. И макар някои да казват, че темата е преекспонирана в света на киното, то Холокостът продължава да вълнува.

Има ли значение дали са засегнати шест милиона души или един единствен пианист, майка с две деца, момче с раирана пижама, или семейство с малко момче, което има рожден ден? Кое определя едно действие като недопустимо – мащабът или самата природа на действието? 

Може би денят  е подходящ да си припомним как Холокостът е представен в киното. Вижте едни от най-въздействащите заглавия по тази тема в галерията горе.

 
 

Супергероите, които харесваме

| от |

Знаем, че всички харесват Спайдърмен, Супермен и Батман. Супергероите са guilty pleasure за момчетата, заради мрачната си натура, драматичното си минало и онзи леко прокрадващ се тестостеронен момент на хора, които могат всичко. Жените пък просто харесват мъже в тесни костюми. Изобщо във всякакви костюми.

Супергероите комбинират в себе си осанката на аутсайдера, лошото момче или съответно момиче, с уникална съдба и възможности, и възможността да ти направят чай и да натупат лошите едновременно.

Вселените на DC и Marvel – най-големите производители на силни и смели момчета и момичета на глава от населението, е пълна с истински интересни и готини персонажи. Независимо, колко стереотипни ви се струват.

Ние сме избрали точно пет броя от най-новите им тв и филмови попълнения, които гледаме винаги с удоволствие.

 
 

Какво да очакваме от новия сезон на сериала „Короната“?

| от chronicle.bg |

 Амбициозният проект на Netflix с рекорден бюджет (над 100 млн. долара), историческата драма „Короната“, се нарежда сред най-добрите заглавия в телевизията за последния телевизионен сезон. Сериалът спечели 2 статуетки „Златен Глобус“, беше номиниран в 12 категории за награда БАФТА, и се спряга за един от фаворитите на таздгодишните награди Еми през есента.

Феновете вече с нетърпение очакват втория сезон през ноември.

Сюжетът на първия сезон обхващаше периода от 1951-ва до 1955-а и на фокус бяха първите години от управлението на кралица Елизабет II. Вторият сезон ще се концентрира върху образите на принц Филип и принц Чарлз. Разбира се, кралицата отново ще бъде в центъра, но ще виждаме повече от мъжете в живота й.

„Ще се фокусираме върху принц Чарлз, неговото детство и образование, както и върху принц Филип и личната му биография. Сложността на образа му е душата на втория сезон. Намирам го за много интересна личност.“ – това заявява Питър Морган, създател на хитовата поредица. През годините е имало много спекулации и слухове относно интимните връзки на херцога на Единбург. Дали те ще бъдат застъпени в сюжета, Морган поне засега отказва да разкрие. Актьорът Пат Смит, който влиза в ролята на принц Филип казва за The Hollywood Reporter: „Ще научите много за миналото на прин Филип във втория сезон. Истината е, че той е имал много „лудо“ минало и ние го описваме в детайли.“

the-crown-julian-broad-ss06
По-голямата част от актьорският състав ще остане същата. Клеър Фой ще играе кралица Елизабет II, Мат Смит – принц Филип, Ванеса Кирби –  принцеса Марагрет и Виктория Хамилтън ще бъде кралицата-майка. По всяка вероятност няма да видим Джон Литгоу като Уинстън Чърчил във втория сезон. В ролята на министър-председател ще влезе Джеръми Нортън (Антъни Идън, който поема властта след оставката на Чърчил).

И в този сезон в ролята на кралица Елизабет II влиза Клеър Фой. Но за последен път. Проектът на Netflix ще бъде дългосрочен и по неофициална информация ще обхваща шест сезона, което значи, че ще видим кралица Елизабет във всички етапи на нейното управление.

Действието този път ще се развива в продължение на почти десет години и върховата точка е 1964-та.  „Мисля, че в момента, в който достигнем до 1963-та и 64-та, няма да можем да използваме Клеър Фой, без да прибягваме до абсурден грим, за да не изглежда млада. Просто не можем да променим факта, че е млада.“ Морган планира скок във времето между втори и трети сезон и един между четвърти и пети, което по всяка вероятност ще наложи промяна в състава повече от веднъж.

the-crown-netflix-release
Британският елит ще срещне американския в лицето на Джон Кенеди и неговата съпруга Джаки. В ролите влизат Майкъл Хол и Джоди Балфур. Двете години, в които Кенеди е президент, влизат в периода, в който се развива действието, което означава, че встъпването му в длъжност, първата му вечеря в Бъкингамският дворец през 1961 и убийството му могат да бъдат застъпени в сюжета. Все още не е ясно до каква степен.

Ново попълнение в актьорския състав ще бъде Матю Гуд, познат на публиката от шедьовъра на PBS „Имението Даунтън“. Там той играе втория съпруг на аристократичната лейди Мери Кроули, а в „Короната“ ще се превъплъти в ухажора на принцеса Маргарет, лорд Суонтън, който впоследствие става неин съпруг.

Все още не е обявена официална дата, на която сезонът ще стартира, макар че по непотвърдена информация става дума за началото на ноември. По това време на годината се появи първият сезон.

Когато и да се случи това, можем да бъдем сигурни, че вторият  сезон на поредицата ще оправдае очакванията – поне всички предпоставки за това са налице.

 
 

Дъщерята на Еминем порасна

| от chronicle.bg |

За първи път чухме за Хейли Скот през 2002 година, когато татко й пусна „Hailie’s Song“. В нея Еминем обяснява как тя е дала смисъл и стойност на живота му и колко се гордее, че е неин баща. Тогава тя беше едва на 7.

В песента осен любовта към дъщеря си, Еминем изразява и омразата към майка й – Кимбърли Ан Скот или накратко Ким.

Въпреки, че знаем за Хейли още от началото на рап кариерата на баща й, тя води изключително личен живот. До скоро – когато реши да се появи в социалните мрежи.

Еминем и майката на Хейли – Ким, се запознават в гимназията. През 1999 година се женят, 4 години след като се ражда дъщеричката им. През 2001 обаче семейството се развежда. Горе-долу по това време Маршал получава обвинения, че текстовете на песните му са агресивни към жените, и в частност към Ким, която той твърди, че ще убие. Да не говорим, че по същото време рапърът трябва да се справя и със зависимостта си.

През 2006 година Еминем и Ким се женят отново, но и се развеждат отново само след няколко месеца. До 2010 година успяват да се помирят, а 4 години по-късно в песента си „Headlights“ той й се извинява публично и казва, че я обича. В момента двамата продължават да са разделени.

Това идва да ни покаже колко трудно детство е имала Хейли. Днес тя е на 21 години и най-накрая е смятана за възрастен от законите на САЩ. Акаунтът й в Instagram е на около 6 месеца, но напоследък тя започна да поства в него все повече и повече снимки.

Какво знаем за нея можете да видите в галерията ни.