АФП: Българският бизнес успява в специфични ниши

| от |

Икономическите перспективи пред България може да не са оптимистични, но не и за хора като производителя на велосипедите „Драг“ Драгомир Кузов.

1

Той е нов тип предприемач в най-бедната страна-членка на Европейския съюз, правещ бизнес в специфична ниша, пише Франс прес, цитирани от БГНЕС.

„Моят девиз е: „Аз вярвам“, споделя усмихнат 52-годишният енергичен бивш състезател по колоездене. „Ние, българите имаме голям шанс да успеем в нишовите сегменти. Там има евтин ръчен труд, творчество, иновации и възможност за проектиране на оригинални продукти“, добавя той.

Времената за България са тежки и в икономическо, и в политическо отношение. Преди малко повече от година правителството на Бойко Борисов и ГЕРБ подаде оставката си на фона на масови протести. Около милион българи, включително много от най-добре квалифицираните, са напуснали своята страна през последните 25 години след като падна комунизма, припомня Франс прес.

На 1 януари българите получиха пълна свобода на движение в рамките на целия Европейски съюз, след като осем страни-членки, сред които Германия , Великобритания и Франция вдигнаха всички останали ограничения.

Преките чуждестранни инвестиции в България, която има население от 7,4 милиона души, са спаднали от 6,6 милиарда евро през 2008 до едва 1,4 милиарда през 2012.

Това превръща износа в изключително важен за икономическото развитие на страната. Две трети от него се пада на Евросъюза.

По времето на комунизма /1944-1989/ България изнасяше компютри, консервирани храни и оръжия, включително автомати Калашников за целия Съветски блок, но днес тези временна отдавна са отминали.

Страната ни основно разчита на износа на петролни продукти от рафинерията „Нефтохим“, собственост на руския петролен гигант „Лукойл“, и на медодобивния комбинат в Пирдоп, собственост на германския концерн „Арубис“. Но като цяло тя остава основно износител на земеделски продукти, отбелязва Франс прес.

Според данните на Българската стопанска камера България е най-големият износител в света на зърно, използвано за производството на зърнени закуски като мюсли. Тя е и номер две в света по износ на семена от кориандър, слънчогледови семена, патешко месо и консервирани череши.

В страната се произвеждат и части за автомобили – основен доставчик на сензори за въздушни възглавници, а също така се правят ски и сноубордове.

Но като цяло това производство невинаги е много изгодно за самата България, защото тези стоки се произвеждат за чуждестранни компании, които ги продават в чужбина с много по-добра печалба за себе си.

Ние трябва да се придвижим нагоре по веригата и от производител на отделни части и компоненти да се превърнем в производител на крайни продукти, коментира пред Франс прес Веселин Илиев от БСК. Това вече се случва и заедно с предприемчивите български бизнесмени търсим възможности за превръщане на страната в лидер в износа на нишови продукти, добавя Илиев.

Наред с производителя на колела от фирмата „Драг“, в България е разположено производството на Walltopia, HRT and Composite-X, най-големият производител в света на стени за катерене.

„Ние сме много енергични и умни. Иновациите са всичко“, заяви 43-годишният Ивайло Пенчев, собственикът на фирмата за стени за катерене. Ако в някакъв момент почувстваме, че това, което правим няма да ни отведе напред, изпадаме в паника и веднага измисляме нещо ново, добави той.

И Пенчев, и Кузов посочват като голям проблем лошия имидж на българските продукти в чужбина, както и изтичането на мозъци, което прави много трудно намирането на квалифицирани млади хора – това е жизненоважно за иновациите.

„Беше трудно да се убедят швейцарци, американци, французи и германци, че нещо „Произведено в България“ би могло да бъде по-добро, отколкото техните местни марки“, каза Пенчев. Кузов добавя: „Всички наши колела носят надпис: горди сме, че е произведено в България – желаем да подобрим българския образ. Жалкото е, че администрацията невинаги ни помага“. 

 
 

Ох, стари сме… защото те правят 10!

| от |

Едно десетилетие измина като мигване с единия клепач и ние си мислим, че сме си същите, ама не сме… Защото сме с 10 години по-големи. И уж поумнели. Минаването на безгрижните лета се отразява, както на човешкото тяло и съзнание, така и на любимите guilty pleasure удоволствия, каквито са сериалите.

Вярвате или не, но много от любимите ви шоута направиха 10 години от старта си и дори след толкова време, за част от тях си спомняме с умиление. И с леко насълзяване на очите.

Ние сме избрали пет добри, вкусни, провокативни и да, КУЛТОВИ, сериала, които правят 10 тази година. А ние сме стари, но все така ги харесваме. Цък, в галерията горе са.

 
 

Как да кажем „Наздраве!“ на 50 езика

| от chronicle.bg |

Все по-лесно е да стигнем до другия край на света и да създадем нови приятелства. А думичката „Наздраве“, докато вдигате тост с традиционна местна напитка отваря много врати.

На много места по света можете да използвате английската дума “Cheers!”. Ето как да кажете „Наздраве“ на други 49 езика.

Език            Пише се        Произнася се

Африканс  Gesondheid  Ge-sund-hate
Албански   Gëzuar          Geh-zoo-ah
Арабски(Египет) فى صحتك:  Fe sahetek
Aрменски Կէնաձդ  Genatzt
Азербайджански Nuş olsun Nush ohlsun
Босненски Živjeli Zhee-vi-lee
Бирмански Aung myin par say Au-ng my-in par say
Каталунски Salut Sah-lut
Chamorro (Гуам) Biba Bih-bah
Китайски (Mandarin) 干杯 gān bēi Gan bay
Хърватски Živjeli / Nazdravlje Zhee-ve-lee / Naz-dra-vlee
Чешки Na zdravi Naz-drah vi
Датски Skål Skoal
Нидерлански Proost Prohst
Естонски Terviseks Ter-vih-sex
Филипински Mabuhay Mah-boo-hay
Финландски Kippis Kip-piss
Френски Santé / A la votre Sahn-tay / Ah la vo-tre
Галисийски Salud Saw-lood
Немски Prost / Zum wohl Prohst / Tsum vohl
Гръцки ΥΓΕΙΑ Yamas
Хавайски Å’kålè ma’luna Okole maluna
Иврит לחיים L’chaim
Исландски Skál Sk-owl
Ирландски Sláinte Slawn-cha
Италиански Salute / Cin cin Saw-lutay / Chin chin
Японски 乾杯 Kanpai  Kan-pie
Корейски 건배 Gun bae
Латвийски Priekā / Prosit Pree-eh-ka / Proh-sit
Литовски į sveikatą Ee sweh-kata
Македонски На здравје Na zdravye
Монголски Эрүүл мэндийн төлөө / Tulgatsgaaya ErUHl mehdiin toloo / Tul-gats-gAH-ya
Норвежки Skål Skawl
Полски Na zdrowie Naz-droh-vee-ay
Португалски Saúde Saw-OO-de
Румънски Noroc / Sanatate No-rock / Sahn-atate
Руски Будем здоровы / На здоровье Budem zdorovi/ Na zdorovie
Сръбски živeli Zhee-ve-lee
Словашки Na zdravie Naz-drah-vee-ay
Словенски Na zdravje  Naz-drah-vee
Испански Salud Sah-lud
Шведски Skål Skawl
Тайландски Chok dee Chok dee
Турски Şerefe Sher-i-feh
Украински будьмо Boodmo
Виетнамски Dô / Vô / Một hai ba, yo  Jou / Dzo/ Moat hi bah, yo
Уелски Iechyd da Yeh-chid dah
Идиш Sei gesund Say geh-sund

Унгарски Egészségedre или Fenékig  Egg-esh ay-ged-reh Fehn-eh-keg

 
 

Патриоти от всички магазини! На хорото!

| от |

Хората са страдали от всякакви моди – като започнем с мъжките чарлстони, през тамагочитата, до айфоните и Ледената кофа.

Днес на мода е да си патриот и съответно всички вече са патриоти. „Била“ организират уроци по хоро пред магазините си. Това няма да е един път, усещам.

Скоро всички магазини ще имат свои патриотични ивенти и хепънинги. Ние дори подозираме как ще изглеждат те. То е лесно.

Била

Безплатно хоро. Понеделник – право, вторник – дунавско, сряда пайдушко, четвъртък – лютеница „Хорце“ от Първомай и така до понеделник.

Също така има идеи и планове за ММА турнир – нещо като Мъжко хоро, без да е Йордановден и без ледени води. Победителят печели наденица. Сега заради наденицата ще се утрепат!

Фантастико

Фантастико преоткриват и модернизират застоялите тропи на патриотизма. Те превръщат „бащино ми огнище“ в „топлата ми витрина“. Продуктите има вкус на детство – компот, лютеница, бой, хляб със сирене. Две праскови и две кюфтета.

Лидл 

Когато си толкова беден, че си стигнал до просешка тояга, Лидл е мястото, откъдето си купуваш въпросната тояга. От тях ще може да си купите и двата края на цената на един. Ако си правите сметката обаче, че новата „Родна стряха“ ще ви подслони – не. Там положението е Блажиш ли, блажиш ли, дядо Попе, просто с друго име. Междувременно точно в духа на едно време в Лидл „пуснаха“ крем „Каро“, бонбони „Амфора“ и лимонови резенки. А дори не е Коледа.

Кауфланд

Кауфланд се опитаха се да направят нещо вносно ексклузивно и премиум, но не му е сега моментът. За съжаление цените на продуктите, които българите консумират най-много, са фиксирани на бандерола. Остава само Графа да се погрижи за настроението.

Икеа

В Икеа се появява нов продукт – той се казва Дървö. Този продукт служи, за да го ‘земете, когато някой ви ядоса и искате „да ‘земете едно дърво“. При покупка на повече дървета, получавате безплатно камъни.

И докато другите се занимават с глупости, в кварталното магазинче бай Иван дава на борч хлябове и кисели млека на бабите. Бай Иван знае, че бабите гласуват за хора, които после позволяват на големите вериги магазини да си правят каквото искат и това влияе на бизнеса му, но въпреки това бай Иван дава на бабите безплатно неща и ги записва на едно картонче.

 
 

Започна Българският фестивал на изкуствата в Канада

| от chronicle.bg, по БТА |

Седмото издание на Българския фестивал на изкуствата в Канада беше открито в Торонто на 24 март. Това съобщиха от Генералното консулство на България в Торонто.

Фестивалът на изкуствата започна в Торонто с концерт на Георги Дончев – акустичен бас, и Анка Гнот – вокали и китара. Открита бе изложбата „Contemplation“, посветена на съвременно фотографско изкуство. А също и експозиция на участници в организирания от генералното консулство на Република България в Торонто фотоконкурс „България! Че кой ли не я знае?!“ – 2016 г.

В рамките на откриването бяха наградени Държавната агенция за българите в чужбина, д-р Ирина Маркова и Асоциация на българските инженери в Канада. Наградите бяха връчени за активна родолюбива дейност, както и Веселин Лучански.

Фестивалът ще продължи до 17 април 2017 г. в Торонто, Отава и Монреал. Ще участват на редица творци от България и чужбина. В програмата са включени изложби и концерти, прожекция на филми, рок и джаз музика, семинари, великденски концерт в изпълнение на хор и джаз трио и др.